На днешния ден - Борусия (М) се спаси в Белград

Цървена звезда на 9 май 1979 година в първия финален мач от Купата на УЕФА завърши наравно против Борусия от Мьонхенгладбах в Белград 1:1 (1:0). Милош Шестич изведе тогава югославския отбор до преднина в 22-ата минута, а с автогол на Иван Юришич в 60-ата минута клубът от Западна Германия се спаси от поражение.

Горяла е "Маракана", всичките 90 000 зрители, а някои хронисти от това време казват, че е имало седем-осем хиляди повече, очакваха Цървена звезда в своя първи голям европейски финал да натрупа преднина за реванша в Мьонхенгладбах и да донесе Купата на УЕФА в своята витрина. Чудесното поколение, което от пейката води Бранко Станкович имаше незабравим път до финала, в блестящи мачове отстрани Динамо Берлин (2:5, 4:1), Спортинг от Хихон (1:0, 1:1), Арсенал (1:0, 1:1), УБА (1:0, 1:1), Херта (1:0, 1:2). Борусия е била един от силните състави в Западна Германия с Берти Фогтс, Вини Шефер, Евалд Линен и първа звезда Алан Симонсен, докато на пейката е седял известният треньор Удо Латек.

От старта на мача и с познатия шум от трибуните, капитанът Владимир Петрович поведе отбора в бесни атаки, които доведоха до преднина в 22-ата минута. Милош Шестич на първа греда завърши чудесна атака по дясната страна, започната с подаване в пространство от Владимир Петрович, а с навременна асистенция продължи Славолюб Муслин. Звезда играла отлично, но и Борусия е нападала. В 60-ата минута, Волерс центрира от лявата страна в малкото наказателно поле към Нилсен, който беше в засада, но пред него се хвърли Иван Юришич и нещастно си отбеляза автогол за крайното 1:1. Опитваха Муслин, Цвийетин Благойевич, па Душан Савич отново да погалят душата на запалянковците, които с цялото си сърце подкрепяха отбора, но немците издържаха във финала, а и те имаха шанс за пълен обрат. Реваншът се изигра на 23 май на "Райнщадион" в Дюселдорф.

Цървена звезда - Борусия М 1:1 (1:0)

1:0 Шестич (22 мин)
1:1 Юришич (60 - автогол)

Цървена звезда: Стоянович, Йованович, Йовин, Муслин (78 мин - Крмпотич), Милетович, Юришич, Петрович, Благойевич, Савич, Шестич, Милосавльевич (78 - Милованович)

Треньор: Бранко Станкович

Борусия Мьонхенгладбах: Кнеиб, Фогтс, Хьонес, Ф. Шефер, Рингелс, В. Шефер, Симонсен, Кулик, Нилсен (75 мин - Данер), Волерс (78 - Горес), Линен

Треньор: Удо Латек

Белград, 9 май 1979
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 90 000
Съдия: Йън Футе (Шотландия)

Цървена звезда е клуб №20 в евротурнирите за всички времена

Цървена звезда в момента е 20-и клуб по резултати в европейските клубни турнири в историята със спечелени 390 точки в 335 мача, колкото е изиграла до сега във всички континентални надпревари откакто са основани. Във вечната ранглиста на КЕШ и Шампионска лига белградският клуб е на 22-о място със 160 точки.

Годината оставаща зад нас по традиция е белязана от разни статистически ранглисти. Сръбският клуб през този сезон изигра 14 мача в квалификациите и груповата фаза на Шампионската лига и завършва 2019 година на 20-о място във вечната ранглиста на клубовете в Европа по брой спечелени точки. В 57 участия от 1955 година когато УЕФА започна да въвежда европейски надпревари за клубовете, Цървена звезда е изиграла 335 мача, записала е 144 победи, 78 равенства и 113 поражения с голова разлика 562:442! По постижение в евротурнирите е най-успешният клуб на Югоизточна Европа, с пръв подгласник от региона на бивша Югославия - Динамо (Загреб) на 26-о място с 332 точки. Най-успешен клуб в Европа е Барселона с 851 точки, следват Реал (Мадрид) с 830, Байерн със 718, Ювентус със 702, Ливърпул с 587 точки...

УЕФА обяви ранглистата на всички времена в КЕШ и Шампионската лига, а в нея Цървена звезда също е най-добре класирана от бивша Югославия и се намира на 22-о място. В 25 участия от създаването на този турнир, белградският клуб е изиграл 140 мача, записал е 65 победи, 30 ремита и 45 поражения, спечелил е 160 точки с голова разлика 253:193. Гордее се със спечелената титлата в Купата на европейските шампиони през 1991 година в Бари, което е мечта за по-добре класирани клубове каквито са - Динамо от Киев (на 11 място), Арсенал (12), Андерлехт (16), Атлетико (Мадрид) (17), Рейнджърс (20) и Лион (21). Най-успешният клуб в елитния турнир е Реал (Мадрид), който с 13 титли е спечелил чак 600 точки. Следват Байерн с 474, Барселона с 446, Манчестър Юнайтед 374, Ювентус 349, Милан 314, Ливърпул 289, Бенфика 287, Порто 277, Аякс 266...

Във вечното класиране в Купата на УЕФА, Цървена звезда с Фейенорд дели 22-а позиция с по 152 точки. В най-масовия турнир Звезда е изиграла 140 мача, с резултат от 58 победи, 36 ремита и 46 поражения и голова разлика 216:179. Най-успешен клуб в този турнир е Интер с 226 точки, Спортинг от Лисабон има 216, Брюж 198, а Тотнъм и Севиля по 192 точки... Сръбският клуб (тогава югославски) е играл финал в този турнир през 1979 година против Борусия от Мьонхенгладбах и изгуби след 1:1 и 0:1 в двата мача.

Когато става дума за Купата на носители на национални купи, който през 1999 беше закрит и прикачен към Купата на УЕФА, Цървена звезда във вечната класация е №47 с 41 точки. В 30 мача в този турнир има 11 победи, 8 ремита и 11 поражения. Сръбският клуб има и финал за Супер купата на Европа против Манчестър Юнайтед през 1991 (0:1), както и Междуконтиненталната купа където на финала през 1991 победи Коло Коло с 3:0 и се качи на върха на света.

Гледайки статистиката по брой спечелени трофеи, с КЕШ и Междуконтиненталната купа от 1991 година, Цървена звезда е на 29-о място в Европа от 79 клуба, които са вдигали трофей от всичките шест турнира на УЕФА в историята - КЕШ и Шампионска лига, КНК, Купа на УЕФА, Супер купа на Европа, Интертото и Междуконтиненталната купа.

Каръкът Владимир Стойкович - да отпаднеш от 2:0 с Цървена звезда и Партизан

Болезнената елиминация от Лига Европа, кръг преди края, дълго ще "пече" футболистите на Партизан. Имаха на чиния победата с която тотално биха се върнали в играта и получили шанс с триумф над Астана, с очакваната помощ на Манчестър Юнайтед (да не изгуби от АЗ на Олд Трафорд) да премине в елиминационната фаза, а си позволиха да останат без триумфа въпреки че водеха с 2:0. Заради това се върнаха и болезнени спомени за отпадането на черно-белите от Артмедия през 2005 в квалификациите за Шампионската лига или от Аугсбург преди четири есени, в последния кръг на Лига Европа.

Ще остане белег в повечето от актуалния състав, междувременно, един от членовете на сегашното поколение вече е преживял нещо подобно. Владимир Стойкович беше част от състава на Цървена звезда, която по почти идентичен начин преди 13 лета подписа капитулация в Страсбург. Като Партизан, не загуби, а сякаш го направи.

Турнирът е същия, с разликата че тогава се казваше Купата на УЕФА, единствената разлика е, че червено-белите гостуваха във Франция в последния кръг и, както и на Партизан вчера, беше нужна победа да дочакат пролет на международната сцена. Чертаеха Душан Баста и Адриян Джокай път към подвига, всичко това от голлинията радостно гледаше Владимир Стойкович, домакинът почти не го заплашваше, а тогава се случи - Кевин Гамейро. В този момент 18-годишният нападател на Страсбург вкара головете в сходно време като това на холандците вчера. Първият в 78-ата минута да преполови изоставането, вторият в четвъртата минута на добавеното време (2:2). Да "убие" Звезда, както 21-годишният Фреди Друиф отне надеждата на Партизан, че може да стигне европейска пролет.

Вече виждано.

35 г от триумфа на Риека над Реал (Мадрид)

На 24 октомври преди 35 години Риека на Кантрида победила големия Реал (Мадрид) с 3:1 в мач от 1/16-финалите на Купата на УЕФА.

Риека изиграла този двубой феноменално. Накрая не се класирала напред, защото в реванша в Мадрид Реал победил с 3:0 в мач, в който Риека е получила чак три червени картона.

Въпреки това, победата против толкова голям клуб е една от най-големите в историята на Риека.

"Трудно е да се опише радостта на зрителите тук на стадиона, които не седят, а са на крака. Поздравяват своята Риека, която играе чудесно и почтено се противопоставя на известен клуб какъвто е Реал", говори легендарният покоен коментатор Борис Мутич през тази вечер.

Победата е още по-голяма като знаем, че за Реал тогава играят легенди като Емилио Бутрагеньо, Улрих Щилике, Хосе Антонио Камачо и Манол Санчис.

Цървена звезда и Тотнъм са стари познайници в Европа

Цървена звезда от 22 часа гостува на отбора на Тотнъм в Лондон в рамките на 3 кръг от груповата фаза на Шампионската лига.

Избраниците на Владан Милойевич ще изиграят третия мач в груповата фаза на Шампионската лига. Червено-белите в момента са на второ място в група Б, а ако се върнат от Лондон непобедени ще задържат тази позиция, която води към елиминационната фаза на най-елитния европейски турнир.

След Байерн и Олимпиакос, този път съперник е английският Тотнъм, финалист в миналогодишната Шампионска лига и един от най-добрите клубове във Висшата лига.

С отбора на Тотнъм Цървена звезда е изиграла два мача. 1/8-финалите на Купата на УЕФА през сезон 1972/73 носят сблъсък между белградската Цървена звезда и английския представител Тотнъм. Това е и първата междуособна среща на тези два съперника в официалните европейски турнири.

Тотнъм и Цървена звезда изиграват своята първа среща в Лондон, на 29 ноември 1972 година и в този мач английският представител празнува победа с 2:0. Въпреки това че червено-белите не са успели да постигнат скъпоценен гол като гост, на Маракана на 13 декември 1972 се събират над 70 000 зрители. Цървена звезда играе в състав: Огньен Петрович, Петър Кривокуча, Владислав Богичевич, Мирослав Павлович, Кирил Дойчиновски, Миодраг Новкович, Владимир Петрович, Станислав Караси, Войин Лазаревич, Йован Ачимович, Драган Джаич, докато от пейката влизат Душан Николич и Зоран Филипович. Отборът от пейката предвожда Милян Милянич.

В първия дял на играта няма голове, но в 49-ата минута след разпознаваемо центриране на Драган Джаич, Войин Лазаревич с глава разтресе мрежата на Тотнъм и даде надежда, че Цървена звезда може да се класира в 1/4-финалите. Все пак, англичаните успяха да отбранят своята врата и Цървена звезда, въпреки победата, беше елиминирана от турнира.

Подкрепа на футболистите даде и легендата на Звезда Станислав Караси.

- На играчите бих пожелал много късмет, защото това може би е най-важното което им трябва, а смятам, че качеството, което вече имат ще стигне за положителен резултат. Вярвам в този отбор и мисля, че можем да направим отличен резултат - поръча легендата на Цървена звезда.

Футболистите на Цървена звезда имат шанс да продължат серията от шест победи и да донесат нова радост на привържениците си.

Има нещо в това че не им се получава

Арсенал изгуби четвърти пореден финал в европейските турнири

Нищо от класирането в Шампионската лига и през тази година. Остана Арсенал да плаче над тъжната съдба, а неговите привърженици вероятно питат какво са сбъркали пред бог и години не могат да направят нищо което си заслужава да се спомене в Европа.

Топчиите през 1994 година спечелиха последния си европейски трофей. Тогава в Копенхаген с гол на Алън Смит победиха италианския Парма (1:0), а после всеки следващ път, когато стигаха до финала останаха с празни ръце. Така беше през 1995 във финала на КНК и загубата от Сарагоса (1:2), после през 2000, във финала за Купата на УЕФА, отново в Копенхаген, след дузпи по-добре се справи Галатасарай (1:4), а през 2006 в края на Шампионската лига в Париж по-добра беше Барселона след обрат (1:2), за да в сряда вечерта тази черна серия да продължи в Баку, където Челси им проведе лекция (1:4).

Това което е тревожещо за привържениците на Арсенал е, че и треньорът Унай Емери не успя да пренесе магията на спечелване на трофей на Емирейтс. Испанецът дойде в Лондон с три купи от утешителния европейски турнир, в два от трите случая успяваше да обърне изоставане от 0:1 до последвал триумф, а против Еден Азар този път просто не можа.

40 години от "А в Лондон тишина". Дуле Савич - Споменът е все по-хубав

Един от най-големите мачове в историята на Цървена звезда е изигран преди точно 40 години в Лондон. Белградският колос на славния стадион Хайбъри завърши наравно 1:1 с Арсенал в реванш от 1/8-финалите на Купата на УЕФА и се класира за 1/4-финалите, а герой беше голмайсторът Душан Савич.

На днешния ден през 1978 година е изписан дял от червено-бялата история. На този 6 декември, преди точно 40 години, е изиграна срещата, която завинаги ще се помни и преразказва между звездашите, в известния сезон в който клубът стига до финала на Купата на УЕФА.

Става въпрос за реванша от 1/8-финалите на този европейски турнир и гостуването на Арсенал. Звезда в двата предходни елиминационни кръга успя да отстрани Динамо от Берлин и Спортинг от Хихон, а в първия мач от 1/8-финалите победи славния английски отбор с минималното 1:0. Единственият голмайстор пред около 50 000 привърженици на Маракана беше Цвийетин Благойевич, докато реваншът на Хайбъри беляза Душан Савич.

- Сега, 40 години по-късно, мисля колко вълнуващо и хубаво е, че тази история продължава да трае всекидневно. Сега е още по-хубаво. Колкото повече минава времето, все повече се говори, струва ми се, че тогава този мач на Хайбъри беше по-малко в центъра на вниманието отколкото сега - каза легендарният нападател.

Знаеше се, че червено-белите в Лондон ги чака тежък мач. Треньорът Бранко Станкович, известен като Посланик, на терена на стадиона, който вече не съществува изпрати следните 11 играчи: Александър Стоянович, Никола Йованович, Златко Крмпотич, Славолюб Муслин, Михал Кери, Иван Юришич, Владимир Петрович, Цвйетин Благойевич, Душан Савич, Здравко Боровница и Неделько Милосавльевич.

Първото полувреме е завършило без голове, а домакинът повел в 72-ата минута с гол на Алън Съндърланд и така анулирал резултата от Белград.

Мачът се приближавал към края и изглеждало, че този двубой ще отиде в продължения, но да не бъде така се погрижили асовете на Звезда. В тази, сега вече известна 88-а минута направили атака за помнене. Владимир Петрович Пижон с пета подава към Благойевич, който по крилото праща топката в сърцето на наказателното поле, а Дуле Савич майсторски шутира под гредата!

- В тези моменти, при резултат 1:0, не можете за нищо да размисляте освен за играта, да бъдете по-добри и да вкарате гол. Мисля че на всички нас преди тази атака ни беше в мислите да опазим това 1:0 за продължения, защото щяхме да имаме още половин час. Тогава се случи тази атака и всичко останало е история. Както минаваха годините, тази победа получаваше все повече значимост. Тогава присъствахме в Европа всяка година и посрещахме пролетта, па се сещахме в липсата на големи мачове. Сега Звезда две поредни години е на европейската сцена и съществува още една причина дуелите на това поколение да се сравняват с тези мачове. Миналата година пак играхме с Арсенал, а моят Вуядин уцели греда в Лондон, което допълнително обогати историята.

Преди 40 години е създаден и известният коментар: "А, в Лондон тишина". За червено-бялата ерупция на одушевление, а Савич старши разкри и един анекдот.

- Не съм говорил много с Вуядин за тази среща на Хайбъри, а Филип Стойкович, Милан Борян и останалите сегашни момчета често споменават тази греда, па на шега им казах, че сега е ясно кой единствен може да смълчи Лондон - завърши историята Душан Савич в шеговит тон.

300-те на Звезда

С победата над Ливърпул избраниците на Владан Милойевич украсиха хубав клубен юбилей.

Милан Павков с головете си против миналогодишния финалист в Шампионската лига украси дуел №300 в европейските турнири и актуалния сезон превърна в незабравима година.

В богатия архив на червено-белите, на стадиона в Лютице Богдан, са падали редица футболни клубове от световния връх като Барселона, Реал (Мадрид), Рома, Арсенал, Байерн, но третият триумф над Ливърпул в клубната история донесе низ факти за гордост.

Отборът на Владан Милойевич в премиерното си участие стана първият сръбски клуб, който е осъществил победа в груповата фаза, а само четири кръга бяха достатъчни да се премести още една граница и да стане сръбският представител с най-много спечелени точки в един сезон на Шампионската лига.

Юбилейният мач №300 ще се помни по много хубави неща, а си струва да се спомене фактът, че победата над Ливърпул е 133-ата в турнирите на УЕФА, със 71 ремита и 96 загуби. Когато става дума само за първия по качество европейски турнир, Звезда е изиграла 124 двубоя и в тях е записала 62 победи, 25 ремита и 37 поражения.

Постижения за гордост и още един мотив за актуалните играчи в следващите предизвикателства да продължат по пътя, който са трасирали легендарните поколения.

Звезда е "на нула" против англичаните

Цървена звезда с гостуването на Ливърпул (сряда, 22:00), в рамките на третия кръг на Шампионската лига, ще допише нов мач в богатата история на срещи с английски представители, а е интересно, че шампионът на Сърбия има резултат от по шест победи, ремита и загуби в 18 мача с клубове от люлката на футбола.

Първата среща на червено-белите с англичани са двубоите с Манчестър Юнайтед през сезон 1957/58 в 1/4-финалите на Купата на европейските шампиони. Белградчаните на своя терен записват реми (3:3), а решаващият мач е при гостуването където губят с резултат 1:2.

Реми и загуба е сметката и срещу Уулвърхемптън, две години по-късно, в същия турнир, а до следващата среща с англичани, Звезда е чакала 13 години, когато е елиминирана против Тотнъм в 1/8-финалите за Купата на УЕФА (1:0, 0:2).

Точно Ливърпул, следващият противник на международната сцена, е първият английски представител когото клубът от Лютице Богдан елиминира в европейските турнири. Избраниците на Милян Милянич триумфират в Белград с резултат 2:1, а класирането за 1/4-финалите подпечатват с идентична победа и в гостуването, което е и единствената европейска загуба на Ливърпул на Анфийлд през 20 век.

Сезон 1978/79 ще остане специално записан в архивите на белградския колос заради първия европейски финал. На пътя до двата мача за трофея в Купата на УЕФА с Борусия (Мьонхенгладбах), червено-белите елиминират Арсенал и Уест Бромич Албион. Двата английски представителя претърпяват минимални загуби в сръбската столица, които с ремита при резултат 1:1 на Острова, са достатъчни за радост на белградчаните.

Известното поколение на световните и европейски шампиони в Супер купата на Европа губи от Манчестър Юнайтед (0:1), а до следващия мач с англичани, привържениците на шампиона на Сърбия чакат десет години. Победа (3:1) и равенство (1:1) са били достатъчни Звезда да елиминира Лестър в първия кръг на Купата на УЕФА.

Последните три мача с клубове от люлката на футбола сръбският отбор изигра в рамките на груповите фази на Лига Европа: 2007 е победен от Болтън (0:1) в Белград, същият изход беше видян и десет години по-късно против Арсенал, докато избраниците на Владан Милойевич от Лондон донесоха ценна точка в дуел без голове.

Като се тегли чертата, резултатът е равен: шест победи, шест ремита и шест загуби при голова разлика 19:20 в полза на английските отбори.

За втори път в историята Звезда допусна шест гола в Европа

Имало е тежки и по-рано. Най-свежите спомени са онези за 0:4 в Рен. Може би още повече болеше онази петица в Айндховен. Тази сега против ПСЖ донякъде е измита от това, че Цървена звезда изобщо играе в Шампионската лига. Но историята не се интересува от субективното впечатление. И в историята ще пише: най-тежката загуба на Звезда в Европа!

Не е сама. Може би мнозина не знаят, но червено-белите веднъж вече са били в такова положение. И то в сблъсък с Полония от Битом, сега участник в полската пета лига. Това е било през сезон 1963/1964 в Интертото. Истина, УЕФА не е признавала това състезание официално, тъй като един от неговите основатели е бил Ернст Б. Томен, който в Швейцария се е занимавал с хазарт. Затова УЕФА, поне в началото, официално се държала настрана от Интертото, но позволила турнирът да се провежда. Нещо повече, клубовете, които са се класирали за Купата на европейските шампиони и Купата на носители на национални купи (сезон по-рано в Югославия това са Партизан и Динамо Загреб) не са могли да участват в Интертото. Така там се озовала Звезда, завършила предният сезон на седмо място. Полония в тези години е била мощен клуб, шампион на Полша за 1962, през този сезон 1963/1964 е играла във финала на Интертото, а през следващия го спечелила. Но за нас това не е толкова важно колкото фактът, че точно Полония през сезон 1963/1964 е победила Цървена звезда с 6:1.

И никога отново, до вчера, Звезда не е допускала шест гола в някой европейски турнир. А само още веднъж е победена с пет гола разлика. Това е този известен мач в Айндховен. Червено-белите отпътуваха за Холандия изпълнени с оптимизъм след победата с 3:2 на "Маракана" с головете на Дудич, Янкович и Пантелич. На Филипс Арена крушение: два пъти Марк Ван Бомел, Дамаркъс Бийзли, Йон Де Йонг и Ян Венегор оф Хеселинк. Този сезон ПСВ игра полуфинал в Шампионската лига и то само защото съдиите бутнаха Милан в реванша в Айндховен (домакините победиха с 3:1, а "росонерите" вкараха гола си в съдийското продължение).

Имало е разбира се и още тежки, в края на краищата, толкова пъти е играла Звезда в Европа, че е трябвало да има и неуспехи. Но тези три изпъкват. Всички други все пак са били поне на йота по-благи.

НАЙ-ТЕЖКИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЗАГУБИ НА ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА

Полония Битом - Цървена звезда 6:1
(Интертото, 1963/1964)

ПСЖ - Цървена звезда 6:1
(Шампионска лига, 2018/2019)

ПСВ Айндховен - Цървена звезда 5:0
(квалификации за Шампионска лига, 2004/2005)

Цървена звезда - Селтик 1:5
(КЕШ, 1968/1969)

Борусия Мьонхенгладбах - Цървена звезда 5:1
(КЕШ, 1977/1978)

Цървена звезда - Фиорентина 0:4
(Купата на панаирните градове, 1965/1966)

Хамбургер - Цървена звезда 4:0
(Купата на УЕФА, 1975/1976)

Брюж - Цървена звезда 4:0
(Купата на УЕФА, 1987/1988)

Зенит - Цървена звезда 4:0
(Купата на УЕФА, 2004/2005)

Рен - Цървена звезда 4:0
(Лига Европа, 2011/2012)

"Синьо и черно" - това беше трудно!

През 2014 - Борусия игра с Андерлехт, това беше първият път в историята на клуба, в който се класира за следващия етап в Европа, когато се изправя срещу белгийски отбор.

Първият сблъсък на Борусия (Дортмунд) с белгийски отбор започна с почти перфектно начало. С 3:0 домакинска победа в първия кръг от третия кръг на Купата на УЕФА през сезон 1987/88 срещу ФК Брюж, изглеждаше сигурно, че Борусия е свършила голяма част от работата. Но изглеждащата сигурно преднина от три гола скоро щеше да изчезне, когато Лео Ван Дер Елст вкара дузпа за домакините в 83-ата минута, за да направи резултата 3:0 и да изравни общия резултат. В продълженията, Ван Дер Елст вкара третия и четвъртия си гол в мача, за да почти сам да изхвърли "жълто-черните" от турнира. Това беше един от редките случаи в които Лео Ван Дер Елст можеше да засенчи по-известния си по-голям брат Франки, който записа 86 мача за Белгия.

Нека се върнем към началото

В предишната година, в понеделника след Петдесетница през 1986, Борусия се измъкна от много тежко място след победа в последната минута с 3:1 над Фортуна Кьолн във втория мач от плейофа за изпадане. Това запази надеждите за оцеляване живи и осигури място в решителния финал на плейофа, който щяха да спечелят с 8:0 в Дюселдорф на Райнщадион. След лятото, отборът, който завърши 16-и в предишния сезон, печелеше мач след мач в първенството, със смъртоносно дуо Франк Мил и Норберт Дикел, което го изстреля в Купата на УЕФА.

В първите два кръга, Борусия имаше малки проблеми да преодолее Селтик (2:1) и Вележ Мостар (2:0), а когато се падна с Брюж, изглеждаше че белгийският отбор няма да е голяма пречка по пътя на аспирациите на Борусия за европейска слава. На дъждовния 25 ноември, Борусия предложи на разпродадения Вестфаленщадион впечатляващо представяне в първия мач, въпреки липсата на звездите в средата на терена Михаел Цорк и Марсел Радучану. Първият път в който 52 000 зрители станаха от местата си беше в 13-ата минута, когато защитникът Герхард Клепингер беше съборен на земята в противниковата половина. Изглеждаше, че всички спират за свободен удар, но вечно лудият Франк Мил най-бързо разчете ситуацията. Само той разбра, че румънският съдия Йоан Игна пусна авантаж, Мил се намери сам пред вратата и стреля пред беззащитния вратар Йенсен.

В 64-ата минута, Мил засече с глава центриране от свободен удар от Франк Пагелсдорф, за да направи резултата 2:0, а 13 минути преди края Инго Андербрюге се възползва от пагубна грешка на Теу Мамаду, с вина за всичките три гола на Дортмунд, за да приключи мача и както изглеждаше цялостния сблъсък.

Все пак имаше и втори мач да се играе

Розентал предизвикваше всякакви видове хаос в дясната зона на защитата на Дортмунд, и след десет минути центрира и Ян Кулеманс откри резултата. В тази мразовита декемврийска вечер защитата на Борусия имаше непрестанни проблеми да се справя с ъгловите удари на противниците. Малко след почивката това щеше да се окаже пагубно, когато Лео Ван Дер Елст вкара в 48-ата минута, за да направи 2:0. Заледеният терен означаваше, че играчите на Борусия имаха проблем да се задържат на краката си. Имаше объркване когато уелският съдия Бриджис отмени гол, който изглеждаше редовен за 3:0 за белгийците, а осем минути преди последния сигнал, той отново беше в центъра на вниманието когато за неверие на играчите на Дортмунд даде дузпа на белгийците. Некоректно решение! Този ранен коледен подарък беше оползотворен от Лео Ван Дер Елст, което означаваше, че продълженията са единственият начин тези отбори да излъчат победител.

Борусия все още олюляваше от късния и несправедлив удар и не можа да се изправи отново в продълженията. Вратарят на дортмундци Теди Де Беер предотврати четвърти гол за Брюж с впечатляващо спасяване, но Ван Дер Елст се разписа след последвалия ъглов удар, за да направи резултата 4:0 в 100-ата минута. Осем минути по-късно, той вкара още една дузпа - този път правилно отсъдена - за да приключи мача.

Защитна битка срещу Андерлехт

Три години по-късно, Борусия отново се изправи срещу белгийски клуб в 1/8-финалите на Купата на УЕФА, този път противник беше Андерлехт. В защитна битка, супер представяне на Де Беер беше достатъчно Андерлехт да бъде удържан за 0:0, но в 75-ата минута неговата отбрана беше преодоляна, Марк Ван Дер Линден намери пространство да вкара единствения гол тази вечер.

Теренът на Вестфаленщадион през вечерта на този 12 декември 1990 беше някак "земеделски". Северната част беше покрита от сняг, докато южната беше блатиста. Беше напълно разбираемо защо Петер Куалос пропусна решителен пас когато опита да продължи атаката. Неговата съдбовна грешка подари на белгийците златна възможност за контраатака. Дегрис отправи центриране директно в опасната зона, където Ален Ван Баекел дебнеше. Той трябваше само да намести позицията си, за да атакува топката зад себе си. Неговият плонж с глава в напоената зона пред вратата изглеждаше, че няма да има сила да премине през калта, но успя да намери своя път отвъд голлинията преди Де Беер да успее да протегне дългата си ръка напразно.

Така Андерлехт поведе в 35-ата минута. С правилото за голове на чужд терен, Борусия трябваше да вкара три, за да се класира на 1/4-финалите. Надеждата се появи в 49-ата минута когато Сергей Горлукович отбеляза от воле след лошо изчистен ъглов удар, за да направи 1:1. Борусия хвърли всичко напред. След размяна на подавания с Томас Хелмер, Михаел Луш подаде перфектна до милиметър топка в наказателното поле, която срещна главата на нахлуващия Михаел Шулц, за да даде преднина от 2:1 на Борусия.

Сега оставаха 12 минути до края за Борусия да грабне третия гол от който толкова отчаяно се нуждаеше, но вратарят на Андерлехт Филип Де Вилде твърдо отказа "жълто-черните". Пътешествието на Борусия в Европа приключи.

Отново към Брюж

13 години минаха преди да има нов германско-белгийски дуел. Равенство 1:1 срещу Енерги (Котбус) в последния кръг на сезон 2002/03 означаваше, че шампионът Борусия (Дортмунд) изпусна второто място, а с това и директното класиране в Шампионската лига. За трети път в последните години (1999, ФК Теплице) и (2001, Шахтьор Донецк) Борусия трябваше да минава през квалификационния кръг. Скоро щеше да разбере, че не всеки трети опит е успешен...

Въпреки че всичко беше заложено, отборът който се изправи срещу ФК Брюж в първия мач на 13 август 2003, с Роман Вайденфелер на вратата, беше напълно безцелен и му липсваше вдъхновение. Белгийският шампион, известен като "Blauw en Zwart" (синьо и черно) заради клубните цветове, беше успешен в изсмукването на живота от футбола на Борусия в първите 45 минути. "Начинът по който се развиваше мача наистина ме накара да помисля: никога няма да успееш в Шампионската лига с такъв подход", заяви мениджърът по това време Михаел Мейер. "Провалихме се, защото опитахме да сме твърде хубави", заяви Кристиан Вьорнс, добавяйки това: "Липсваше ни всякакъв усет за амбиция и настойчивост, много бързо губехме топката и тогава трябваше отново да я печелим, нашият преход беше пълна каша, непрекъснато бяхме превъзхождани в защита." Треньорът Матиас Замер можеше само да гледа безпомощно от страничната линия как "противникът на практика беше поканен да ни атакува високо по терена на скорост. Над всичко в първото полувреме Брюж настина ни наказа за наивния подход към мача."

Каталог от грешки доведе до първия гол в 33-ата минута. Всичко започна когато Андре Бергдьолмо загуби топката от Верхейен. Томаш Росицки не можа да попречи на левия бек Ван Дер Хейден да играе с топката в наказателното поле, а Настя Чех намери акри пространство да намери пътя към мрежата. Дори този удар не послужи за събуждане на отбора на Борусия, а нещата щяха да станат още по-лоши и преди да се оттегли към съблекалнята. Още веднъж Ван Ден Хейден имаше възможност да подаде топката отляво, Мендоса я докосна към Герт Верхейен, отново с твърде много пространство, който завърши прецизно от 12 метра.

Замер реагира като извади Бергдьолмо и промени формацията: Деде отиде на левия бек (впечатлявайки с високото си КПД), смяната Отто Аддо пое новопоявилата се атакуваща позиция в дясната зона, докато Росицки отиде точно зад нападателите. Консейсао и Кел (вече не пазеше Чех) затвориха пътя назад. С новата схема, Борусия потърси връщането в мача: в 52-ата минута Ян Колер стреля от дистанция, Верлинден не можа да задържи топката и Марсио Аморозо беше там да довкара за 1:2.

Спасяванията на Вайденфелер във втория мач

Брюж губеше своя път, вече не играеше със същата динамика и усещане за концентрация. Аддо имаше златна възможност да изравни нещата след брилянтен соло пробив, но стреля покрай лявата греда в 62-ата минута. "Радвам се, че не влезе. 2:2 щеше да е шега. По този начин ще влезем във втория мач с пълна концентрация", заяви Кристиан Вьорнс...

"Вкарай, не получавай", така Колер описа задачата за мача на Вестфаленщадион на 27 август 2003. Това което последва беше мач "12 срещу 12". Борусия имаше подкрепата на 62 000 привърженици, Брюж често имаше на своя страна реферът Райли. Мендоса, който вече имаше жълт картон, със сигурност трябваше да бъде изгонен за нарушение срещу Росицки, докато голът на Брюж за 1:1 не трябваше да бъде признат. Тромавото посягане на Ахмед Мадунис срещу Верхейен беше коректно отсъдено за свободен удар, но това което последва беше скандално: Верхейен си проби място в стената на Дортмунд с брутална сила, създавайки пролука за Мендоса да изстреля топката от 18 метра. Това неутрализира случайния гол на Марсио Аморозо във втората минута.

Нервите на домашната публика бяха скъсани. Клубният президент по това време, д-р Герд Нибаум, седеше начумерен на седалката си - но имаше още време за празнуване: Фернандес, който беше на терена едва от няколко секунди, центрира топката към другата резерва Евертон, който с глава в 86-ата минута направи 2:1. Дортмунд беше отборът, който играеше футбола в тази невероятна затваряща фаза на мача, а Колер пропусна възможност да направи 3:1.

Евертон пропусна след подаване на Аморозо

Евертон можеше да е героят на деня, само ако беше успял да вкара в 114-ата минута след подаване от Аддо. Вместо това бразилецът не уцели топката. Това беше такъв тип шанс, който щеше да вкара 99 пъти от 100, но често в мачове като тези този един пропуск идва на ред. Аморозо също имаше своите шансове да вкара решителния трети гол, но усилието му в 96-ата минута беше избито в ъглов удар, а в 106-ата минута ударът му мина с малко встрани от целта. За да станат нещата по-лоши, съдията Райли пропусна да види игра с ръка в наказателно поле на Де Кок.

И така се стигна до последното което може да раздели два отбора - дузпите. Бутина спаси ударите на Бергдьолмо и Аморозо, всичките удари на Брюж опънаха мрежата. В 23:11 Борусия (Дортмунд) беше аут. Четири месеца по-късно, новините за огромните дългове бяха разкрити публично, като самото съществуване на клуба беше поставено под заплаха.

Новият президент д-р Райнхард Раубал и новият изпълнителен директор Ханс-Йоахим Ватцке успяха да осигурят икономическото оцеляване на клуба, но малко повече приходи със сигурност щяха да направят нещата по-лесни. Година по-късно, през юли 2004, белгийски клуб още веднъж попречи на Борусия да постигне своите цели. В Дортмунд се надяваха да влязат в Купата на УЕФА през задната врата наречена Интертото, но Генк застана на техния път.

Сблъсъкът с Генк в Интертото

Опит на Евертон след ъглов удар изпълнен от Ларс Рикен беше спасен на голлинията от Шател в 40-ата минута, но две минути по-късно Давид Одонкор вкара с магическо прехвърляне от 25 метра, за да даде преднина от 1:0 на Борусия. Всичко стана след остра игра на Сахр Сенесие, който след чисто обръщане прати топката напред в открито пространство. Дортмунд трябваше да мине през нервни моменти. След като Себастиан Кел фаулира Бесилджа в наказателното поле, трябваше вратарят на Борусия Гийом Вармуз да спасява деня. Той успя да спре опита на Кпака от 11-те метра, изпращайки го встрани от вратата с лявата ръка. След дълго време Борусия най-сетне спечели мач в Белгия!

Игор Де Камарго (който по-късно ще отиде да играе в Гладбах) вкара два пъти във втория мач. Когато Деде вкара за 1:1 и неутрализира повеждащия на Камарго, изглеждаше, че Борусия е на път към следващия етап, но белгиецът се появи отново в 86-ата минута, за да направи 2:1...

Борусия е по-добра от Андерлехт

През 2014/15 в Шампионската лига, Борусия (Дортмунд) попадна в една група с Андерлехт. Всичко вървеше по план от перспективата на Дортмунд в първия мач. Системата на преса на Борусия беше в пълния си ефект, принуждавайки белгийците да бъркат още от самото начало и бяха надтичани напълно в някои периоди. След като Бендер спечели топката, Кагава подаде прекрасно премерена топка над защитата на съперника на пътя на Имобиле, който отбеляза с третото си докосване до топката в едва третата минута на мача.

Ранната преднина беше от полза на Борусия. Обамеянг имаше възможност да направи 2:0 десет минути по-късно, но уцели мрежата от външната страна пред празната врата. Атаката беше започната от Кагава и Гроскройц. Отново играчът от Габон пропусна шанс в 18-ата минута, стреляйки точно във вратаря на Андерлехт. Преднина от 2:0 за Борусия на този етап щеше да е напълно заслужена, въпреки че трябва да се каже, че Андерлехт по никакъв начин не играеше зле.

Резервата Рамос вкара два пъти (69, 79), за да донесе победата с 3:0, но не беше само атакуващата страна на мача (18:7 удари) в която Борусия впечатли. "Не се защитавахме перфектно, но имаше истинска страст", заяви Юрген Клоп. "С лош късмет в няколко ситуации можеше да е доста по-трудно", заяви Хумелс за гола, който белгийците вкараха по-рано, но беше отменен заради засада, както и ударът на Митрович в гредата в 75-ата минута.

1:1 достатъчно за първото място

Във втория мач равенството 1:1 беше достатъчно да се осигури първото място. След сдържано първо полувреме в което бяха видени три шанса за Борусия и два златни за гостите, много променен отбор на Борусия повдигна нивото на играта в първите 25 минути на второто полувреме. Добра игра на Чиро Имобиле, който стреля и излъга наближаващия Дешахт, доведе до откриване на резултата, но въпреки някои фантастични отигравания не се стигна до втори гол. Хенрих Мхитарян, въпреки че игра много добре, си скубеше косите като не можеше да намери завършващия си удар.

След дълга година на футбол "част от енергията се изчерпа", заяви Клоп. Може би това беше обяснението зад крайно безсмисления гол получен малко преди края. "Ние завършихме първи в групата и така постигнахме нашата голяма цел. Всичко е наред!", заяви треньорът.

Повторен успехът отпреди 10 г: Всички сръбски клубове минаха първите квалификации в Европа

Четири от четири! Клубовете от Сърбия за пръв път след сезон 2008/2009, а втори път от независимостта на държавата, свършиха 100% работата в своите първи мачове в Европа. С ръка на сърцето, противници на Цървена звезда, Партизан, Раднички от Ниш и Спартак Ждрепчева крв бяха клубове от много по-слаби първенства от сръбското - Спартакс (Латвия), Рудар (Черна гора), Гзира (Малта) и Колерайн (Северна Ирландия). Но радва поне фактът, че в осем мача бяха постигнати шест победи и две равенства (Звезда и Спартак), допуснат е само един гол (Спартак вкъщи) и подсилиха с нюанс държавния коефициент.

Да се говори за някакво по-сериозно завръщане на сръбския клубен футбол е нужно и във втория кръг квалификации квартетът да постигне успех. И докато от Цървена звезда и Партизан се очаква да преминат литовските клубове, Судува и Тракаи, защото обективно са фаворити, Раднички (Ниш) в мача срещу Макаби Тел Авив (Израел) и особено Спартак в двубоите със Спарта Прага (Чехия) са аутсайдери. Така е поне на хартия. Би било отлично ако се постигне "три от четири", а искрено сензационно, ако всички клубове попаднат в третия кръг на квалификациите.

Когато погледнем последните четири сезона, когато шампионът започваше от втори кръг (фактически първи) квалификации в Шампионската лига, а останалите от първи кръг квалификации за Лига Европа, два пъти в първи кръг е имало успешност "три от четири" (2015/2016 и 2016/2017), а само миналата година половинчат успех, защото на старта отпаднаха Войводина и Младост Лучани. Парадокс е, че през сезон 2015/2016 на старта се изложи Цървена звезда (Кайрат 0:2, 1:2), а година по-късно Партизан (Заглембие 0:0, 0:0 - 3:4 след дузпи).

Трябва да си спомним сезон 2008/2009, когато четирите сръбски клуба - Партизан, Цървена звезда, Войводина и Борац - преминаха първото препятствие с разликата, че заради системата на турнирите направиха това в различни кръгове на квалификациите. "Черно-белите" тогава във втория кръг квалификации за Шампионската лига елиминираха азербайджанския Интер. Войводина в първия кръг е била по-добра от азербайджанския Олимпик, Борац от молдовския Дачия, докато Цървена звезда във втория кръг елиминира след драма кипърския АПОЕЛ. Тогава са записани три победи и пет равенства, но срещу по-силни съперници.

ЗВЕЗДА ДНЕС ЧАКА СЪПЕРНИКА

Цървена звезда днес от 13 ч в Нион ще узнае името на потенциалния противник в третия кръг на квалификациите за Шампионската лига. "Червено-белите" заради клубния коефициент са непоставени.

ПОСТАВЕНИ

Залцбург (Австрия)
Лудогорец / Видеотон (Унгария)
Селтик (Шотландия) / Розенборг (Норвегия)
Легия (Полша) / Спартак Търнава (Словакия)
Астана (Казахстан) / Мидтиланд (Дания)
Кукеши (Албания) / Карабах (Азербайджан)

НЕПОСТАВЕНИ

БАТЕ (Беларус) / ХИК Хелзинки (Финландия)
Динамо Загреб (Хърватия) / Бершева (Израел)
Шкендия (Македония) / Шериф (Молдова)
Клуж (Румъния) / Малмьо (Швеция)
Цървена звезда / Судува (Литва)
АЕК (Гърция)

мачовете са на 7/8 август и 14 август

ПАРТИЗАН, РАДНИЧКИ И СПАРТАК ПОСТАВЕНИ

Всичките три сръбски представители в квалификациите за Лига Европа ще бъдат поставени в днешния жребий за третия кръг на квалификациите, който ще се проведе в Нион от 15 ч. "Черно-белите" са в първия поток заради своя коефициент, а нишлиите и суботичаните на основа на коефициентите на техните съперници, фаворитите Макаби от Тел Авив и Спарта от Прага.

Жребият на УЕФА отново е полудирижиран, защото ще има пет групи, четири по 10 и една от 12 двойки, ще видим дали сръбските клубове ще избегнат най-тежките съперници, каквито са Башакшехир (Турция), Брьондби (Дания), Витес (Холандия), Люцерн (Швейцария), Лех (Полша)...

2008/2009 

2 кръг квалификации Шампионска лига
Интер (Азербайджан) - Партизан 1:1, 0:2
1 кръг квалификации Купа на УЕФА
Войводина - Олимпик (Азербайджан) 1:0, 1:1
Дачия (Молдова) - Борац 1:1, 1:3
2 кръг квалификации Купа на УЕФА
АПОЕЛ (Кипър) - Цървена звезда 2:2, 3:3

2018/2019

1 кръг квалификации Шампионска лига
Спартакс (Латвия) - Цървена звезда 0:0, 0:2
1 кръг квалификации Лига Европа
Рудар (ЧГ) - Партизан 0:3, 0:3
Спартак ЖК - Колерайн 1:1, 2:0
Раднички - Гзира (Малта) 4:0, 1:0

Пикси на своя "Чаир": Ниш е моят град, Раднички моят клуб, никой не може да ми отнеме това!

Било е 30 октомври 2001 година, Драган Стойкович Пикси в приятелски мач срещу Вардар казал сбогом на кариерата като играч, а пълният "Чаир" отеквал Пикси, Пикси...

Почти 17 години по-късно, Драган Стойкович отново стъпи на тревата на своя "Чаир", а малчуганите, участници в Мемориалния турнир "Иван Крстич - Бели", а и публиката, одушевено викаха прякора на известния югославски и сръбски ас.

Драган Стойкович търпеливо позира с малчуганите, а и с родителите, които дойдоха на "Чаир", увековечавайки спомена от мемориалния турнир в чест на трагично загиналия Иван Крстич - Бели. Стойкович след това се запозна със семейството на Крстич и запали свещ на паметната плоча, която свидетелства за това трагично събитие на помощния терен на "Чаир".

Драган Стойкович в края на деня отдели и няколко мига, за да сподели емоциите, които чувства към популярния "Реал от Нишава".

- Драго ми е като дойда на "Чаир". Ниш е моят град, Раднички е моят клуб и това никой не може да ми отнеме. Когато се каже Раднички Ниш и Драган Стойкович, това е спой емоции, ако обичам някого, обичам привържениците и винаги ми е хубаво като дойда тук - започна славният Пикси.

След повече от три десетилетия Раднички отново играе в Европа. Легендарният нападател в началото на кариерата "пекъл занаят" от по-опитните играчи точно чрез тези европейски мачове. Стойкович смята, че успехът от този сезон може да донесе много на Раднички.

- Бях момче в началото на кариерата, растях в поколението на по-старите играчи, те носеха тежестта, а аз се калявах край тях, а това ме прави много горд. Доволен съм, че имах възможността да бъда част от славната история на Раднички. Завръщането на европейската сцена днес е малко различно в сравнение с Купата на УЕФА. Излизането в Европа може да бъде начална точка за управата и привържениците, които с желание чакат този резултат, но и награда за играчите, които изгаряха за това цял сезон. Това е добра стартова позиция за Раднички, но колко бързо ще тича напред, това зависи. Всички знаем, че финансовите аспекти са най-важни. В професионалния спорт, особено футбола, трябва да бъдете силни и във финансов смисъл, за да повдигнете нивото на по-висока летва, за да дойдат резултати - изтъква Пикси.

Каленият футболен специалист смята, че с доста търпение Раднички може и крачка напред от самото излизане в Европа.

- Футболът в нашата страна днес е такъв, в конкуренцията за титлата имате два клуба, Звезда и Партизан. Смятам, че Раднички има шансове в бъдеще да се намеси в борбата за титлата. Обаче за това е потребно значително да се освежи игровия кадър. За да изнесе Раднички титлата от Белград този отбор трябва да претърпи сериозни промени. Нужно е да се доведат по-качествени играчи и защо не, казва Драган Стойкович и допълва, Раднички показа, че може равноправно да се носи със Звезда и Партизан, онова което е най-важно, е търпението. С предана и планирана работа и титлата няма да е недостижима - заключи Стойкович.

Раднички (Ниш) днес навършва 95 години

Футболен клуб Раднички, гордостта на град Ниш, днес отбелязва 95 години от своето създаване.

За тези 95 години Раднички е преминал през различни фази. Бил е оспорван, надигал се е, падал, станал хит в европейския футбол, па отново паднал, за да в последната година отново да си стъпи на краката, да заякне на всички нива и да тръгне с крупни стъпки към ренесанс и излизане на международната сцена.

В следващите редове можете да се запознаете с всички значими неща свързани с Раднички, през неговите 95 години съществуване.

НАЧАЛОТО НА ФУТБОЛНИЯ КЛУБ

1923-1933

Малцина клубове делят живота със своите привърженици и съграждани като Раднички. Основан на 24 април 1923 година под егидата и от действията на опозиционната Комунистическа партия, която в Ниш, работнически град, била на власт от 1920 година. През тази година е основан ФК Искра, който после ще промени името си в Пролетер и накрая Раднички. Президент на клуба е бил Милош Маркович, а между основателите и играчите са били и Йосип Колумбо и Станко Паунович. Клубът със своята всеотдайна борба за влизане в Моравската футболна група, спечелил симпатията и съчувствието на целия град, а за да се пребори за материална сигурност и възможност да участва в по-висш ранг първенство, Раднички получил помощ от гражданите, а преди всичко на Културно-художественото дружество "Абрашевич" което през 1924 година организирало хуманитарна забава с която са осигурени средства за функционирането на клуба. През тези години, клубът, неговите играчи, дори и привърженици, преминали през репресия от полицията и властите, за които името на клуба, цвета на неговите екипи, както и петокраката на емблемата на клуба, представлявали политическа заплаха. Популярността на клуба все пак нараствала и тук никой, дори репресията на властта, не е могъл нищо. Раднички в своя първи сезон 1924/25 спечелил първо място в Моравската футболна дивизия. Този успех клубът ще повтори през сезон 1927/28. Струва си да се изтъкне, че в рамките на Спортен клуб Раднички през 1925 година, своето функциониране започва и секцията за женска леска (голям хандбал), предтеча на днешния хандбал, спорт, който в следващите десетилетия ще се развива и усилва в Ниш и който до днес ще остане един от най-значимите и най-успешните спортове в града. Въвеждането на шестоянуарската диктатура през 1929 година довело до политическата забрана на работата на Спортен клуб Раднички.

КЛУБЪТ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА

1933-1943

Изправен пред забраната Раднички не се отказва. В следващите години клубът ще продължи да функционира в рамките на сливане и под името Граджански, но след седем години, през 1936 година ще си върне името Раднички и ще продължи с работата, този път в Трупал. Борбата за официалното признаване е продължила до октомври 1938 година когато клубът успява да се върне в Югославския футболен съюз. С добри игри Раднички напредва, пробива в по-високите рангове, но след изиграването на есенния дял на първенството през 1941 година в компанията на най-силните нишки клубове, не продължава пролетния дял на шампионата. В тогава вече военните условия клубът отново престава с работата през февруари 1942 година. Играчите, както и ръководството на Раднички са се включили в партизанското движение.

СЛЕДВОЕННИЯТ ПЕРИОД

1943-1953

Войната оставя тежки последици върху СК Раднички. Много членове на клуба са изгубили живота си или са били пленени. Няколко месеца след освобождението на Ниш на 14 октомври 1944 година е подписан документ с който се продължава дейността на клуба от 1923 и 1936 година, а името на клуба се променя в средата на същата година, и вместо Спортен клуб, в съответствие с новите тенденции в обществото, Раднички става Физкултурно дружество. Все пак, през 1947 година, ще последва ново закриване на клуба. Т.нар. "клубаштво", съответно голямата популярност на двата градски футболни клуба Железничар и Раднички довели до остри критики от върха на Партията и спортните работници в Сърбия, така че двата противникови клуба са слети в един - 14 Октомври. Въпреки че цял сезон играе в Първа югославска лига, 14 Октомври не издържа на напрежението от недоволните нишлии, които са искали завръщането на своите любимци Железничар и Раднички. Клубът през 1948 година започва от дъното, от Пета зона в НР Сърбия. В този период ФК Раднички изиграва чудесни мачове и като третодивизионен отбор стига чак до полуфиналите за Купата на Югославия през 1952 година.

ВЛИЗАНЕТО В ПЪРВА ЛИГА

1953-1963

Като атрактивен съперник ФК Раднички от началото на 50-те редовно е бил домакин на приятелски мачове с отбори от чужбина. В Ниш са гостували Макаби, Грац, АСК Клагенфурт, а по повод официалното откриване на стадион Чаир, на 28 септември 1955 е уреден мач с отбора на Ираклис. Своите първи мачове в чужбина ФК Раднички изиграва на турне в Гърция през 55-а (Арис, Ираклис и Докса) и 57-а (Ираклис, ПАОК и Арис). Сериозната работа дава резултати. През сезон 1955/56 ФК Раднички за пръв път участва във втория ранг на първенството. Интересен детайл от 1957 е сливането с Търговския Раднички което значително допринесло за укрепването на клуба. През петдесетте години нишлиите са имали своите любимци между играчите на Раднички, преди всички Бранислав Цанич - Бепца, братята - дясното крило Павле Мичич - Паки и лявото крило Петър Мичич - Пеки, после Живорад Станкович - Кендо. През 1960 година в клуба е доведено голямо подсилване - известният вратар Миодраг Кнежевич. Този трансфер е бил началото на нова ера в историята на клуба. Наясно, че не могат да се конкурират в набирането и плащането на играчи с държавните клубове Цървена звезда и Партизан, в Раднички решили да си помагат и сътрудничат с клубовете в Нишкия футболен съюз. Набирайки млади играчи от Ниш и южна Сърбия, давайки за "каляване" в "по-малки" клубове от Нишкия съюз, Раднички успешно градил база с талантливи футболисти и станал голям клуб. Наясно с комерсиализацията на футбола, която идвала от Белград, ръководството на клуба за пръв път направило управителен съвет изграден от ръководители на най-значимите местни предприятия. В управителния съвет са били директорите на Електродистрибуция, универсални магазини "Ниш", предприятие "Отпад"и много други. При основаването УС е поставил ясна цел, влизането на Раднички в Първа югославска лига. Това се случило през 1962 година в драматични два мача с фаворизирания скопски Вардар, след дузпи ФК Раднички става член на Първа лига. Най-големият успех в историята на клуба и незапомнен празник на улиците на Ниш. Популярността довежда Раднички и на малките екрани. Първият ТВ пренос от Чаир е реализиран на 2 декември 1962 година когато ФК Раднички е домакин на ФК Партизан.

ЕВРОПЕЙСКОТО НАЧАЛО

1963-1973

Името "Реал от Нишава", като символ на силата на нишкия първодивизионен клуб, се появило за пръв път на транспарант на 14 април 1963 година на мача ФК Раднички - ОФК Београд. Това ласкаво сравнение с Реал (Мадрид) започнало между 13 студенти, а по-късно е общоприето, най-добре показва колко нишката публика обича своя клуб, а и цени постигнатите резултати. С качествените мачове ФК Раднички достига до европейски срещи. Първият официален мач на международната сцена "Реал" е изиграл в Балканската купа на 18 март 1964 година срещу Спартак от Пловдив. Доброто си справяне с турнири за купа показва през 1970 година когато с класирането на полуфиналите за националната купа повтаря успеха от 1952 година. Репутацията на която се наслаждава клубът се потвърждава с гостуването на националния отбор на СССР в Ниш през март 1965 година както и с турнето по Южна Америка през 1969 година. Ще остане запомнен и рекордът от 1969 година когато ФК Раднички е спечелил максимален брой точки в първите четири кръга на първенството и то без допуснат гол.

СЛАВНИТЕ ДНИ НА КЛУБА 

1973-1983

Най-успешното десетилетие в бурната история на клуба. След титлата есенен първенец през 1973 година, през есента на 1975 година ФК Раднички печели и своя първи международен трофей - Балканската купа, след победа в два мача срещу Ескишехирспор от Турция. И поред това, че това е единственият международен трофей, който е спечелил клубът, и фактът, че съвсем сигурно става дума за голям трофей, за най-значителен успех на Раднички се приема участието в Купата на УЕФА, и играенето на полуфиналите на тази купа в своя втори от общо три сезона колкото клубът е изиграл в този турнир. През сезон 1979/80 с най-доброто класиране в домашния шампионат (спечелено трето място) е спечелено право на участие в Купата на УЕФА, където клубът играе своя първи мач в тази престижна надпревара в Линц на 17 септември 1980 година срещу ФК Ласк. След това следва мач с ФК Берое от България и 1/8-финали в Купата на УЕФА срещу АЗ Алкмар. В своето второ участие в Купата на УЕФА през сезон 1981/82, ще се помнят големите мачове на "Реал от Нишава" с Наполи, Грасхопърс, Фейенорд, Дънди Юнайтед. Голямата подкрепа и еуфория, които следват ФК Раднички в сезоните в европейските турнири са кулминирали на 7 и 21 април 1982 година когато отборът е спрян на полуфиналите в два мача отстрана на немския Хамбургер. Спортните успехи са следени и от инфраструктурата, така ФК Раднички на 15 август 1982 година в мач срещу тузланската Слобода за пръв път играе на Чаир под рефлектори.

МЕРАКЛИJЕ

1983-1993

В своето трето участие в Купата на УЕФА през сезон 1983/84 ФК Раднички играе мачове срещу Санкт Гален, Интер (Братислава) и Хайдук (Сплит). След декада чудесни игри и успехи във всички турнири в които е участвал клубът влиза в турбулентен и тежък период. Дотогава немислимото се случило през сезон 1984/85. ФК Раднички след 23 години изпада от Първа съюзна лига. Това не е истинската картина и е доказано със завръщането в елитния ранг още през следващата година. Две години по-късно, през 1989 година "Реал от Нишава" играе и финал в Балканската купа. По стария път на славата на първия отбор продължават младежите и кадетите, които с шампионски титли в началото на деветдесетте връщат оптимизма. Вярата в любимия клуб никога не е изчезвала е доказано и от нишлиите, които след десетилетия подкрепа, с нови сили, на 20 септември 1989 година основават привърженическата група Мераклиjе.

ТЕЖЪК ПЕРИОД ЗА КЛУБА

1993-2003

Тежката ситуация в държавата в края на ХХ век е оставила следа и върху ФК Раднички. Спира нишката индустрия, която с години е помагала на клуба. След полуфинала за Купата през 1994 година изчезват и резултатите. Клубът живурка в Първа лига до 2001 година когато изпада за един сезон. Светлата точка остава футболната школа на Раднички, която от своето основаване през 1963 година е дала голям принос на клуба, но и на националния отбор. В памет на трагично загиналия капитан Иван Кръстич - Бели, футболна школа Раднички от 14 октомври 2000 година носи неговото име.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА РАДНИЧКИ

2003-2014

В новите околности ФК Раднички продължава да е без финансова подкрепа. Резултатите осцилират от първа до трета лига. Онази истинската, привърженическа подкрепа, все пак не престава. През пролетта на 2006 година ФК Раднички още веднъж стига до полуфиналите на националната купа. Идват по-добри дни и след 56 години, в началото на 2011 година се започва с изграждане на нов стадион. Клубът се консолидира и крачка по крачка, след 9 години, се завръща в Първа лига през 2012 година, където през сезон 2012/13 г завършва на 12-о място. В шампионатния мач с ОФК  Београд на 27 април 2013 година ФК Раднички на новия стадион със своите верни Мераклиjе празнува 90-ия рожден ден. През сезон 2013/14 "Реал от Нишава" печели шесто място, което му е най-доброто класиране в последните 30 години. Европейските мечти и надежди в големия Раднички отново са събудени.

ЕВРОПА КАТО ИМПЕРАТИВ

2015-2018

Нишките футболисти през 2016 и 2017 година са спирани на крачка от мечтата. Недостиг на късмет попречи на клуба през тези два сезона да се пребори за класиране на европейската сцена, а през 2017 е спечелено пето място, с което са подобрили най-доброто класиране за последните три десетилетия. С идването на новото ръководство в половината на този сезон се вдигнаха стандартите на клуба на най-високото възможно ниво. Тежката финансова ситуация е консолидирана, отборът е подсилен на всички нива, добрият резултат никак не можеше да изостане. Раднички в момента е на четвърто място в Супер лигата на Сърбия и ако във финала на сезона бъде на очакваното ниво, най-хубавото желание на всички нишлии, които обичат футбола ще бъде сбъднато, защото от следващия сезон ще гледат своя клуб в квалификациите за Лига Европа.

Борусия (Д) изравни клубен рекорд - 6 поредни 1/8-финала в Европа

Борусия (Дортмунд) е във фазата на 1/8-финалите на европейски турнир за шеста поредна година, изравнявайки клубния рекорд поставен между 1993 и 1998 година.

За втори път в историята си Борусия (Дортмунд) достига фазата на 1/8-финалите в турнир на УЕФА за шеста поредна година. От 2012/13, дортмундци достигнаха тази фаза четири пъти в Шампионската лига, а за втори път от 2015/16 го направиха в Лига Европа. "Жълто-черните" за последно се насладиха на непрекъснат успех в европейски мачове между сезоните 1992/93 до 1997/98.

Борусия имаше възможности в края на мача си в Бергамо срещу Аталанта, обръщайки статистиката в своя полза. В края на мача тя гласеше 12 на 9 удара за дортмундци, които са владели топката в 55% от времето.

Марсел Шмелцер изстреля отбора към 1/8-финалите със своя шести гол в 336 официални мача за Борусия (Дортмунд). Той се бе разписвал само веднъж в европейски турнир, фантастичен гол за победата с 2:1 на Борусия над Реал (Мадрид) през октомври 2012 г.

Борусия достига следващия кръг в 17 от 18 случая когато е спечелила първия мач като домакин. След успех с 3:2 в първата среща, 1:1 беше достатъчно за продължаване напред. Борусия е отпадала само веднъж от турнир след победа у дома в първия от двата двубоя. През декември 1987, победа с 3:0 над Брюж в третия кръг на Купата на УЕФА беше последвана от загуба с 0:5 в гостуването след продължения.

Борусия често е отпадала от италианци в елиминационни мачове. В 16-ти дуел срещу италиански съперник, Борусия елиминира опонент от Серия А за четвърти път.

Звезда чака своя шести 1/8-финал

Цървена звезда играе своята 16-а пролет в Европа, днес, около 21 часа (ако няма продължения), ще се знае дали пролетната одисея ще потрае. Цървена звезда през този сезон вече постави един рекорд - реваншът срещу отбора на ЦСКА ще бъде под №16 през сезона в Европа! Също така, Цървена звезда е първият клуб, който стига до 1/16-финалите на някой европейски турнир след като е започнал своя път в първия кръг на квалификациите.

Двата сблъсъка срещу московския клуб са осми 1/16-финали в Лига Европа, съответно Купата на УЕФА, за Цървена звезда. Балансът на белградския клуб досега е положителен - чак пет пъти от седем опита, Звезда е успявала да се домогне до 1/8-финалите.

Своят първи 1/16-финал в Купата на УЕФА Цървена звезда играе през сезон 1972/73. В два мача срещу Валенсия, "червено-белите" печелят два пъти; след белградското 3:1, Валенсия и в Испания трябвало да положи оръжие пред Цървена звезда (0:1). През този сезон Звезда е спряна на 1/8-финалите, а по-добър от тогава югославския клуб бил Тотнъм.

За следващия 1/16-финал се чакало три години. Звезда през сезон 1975/76 отмерила сили с Хамбургер. В Белград не е имало победител (1:1), но в Германия "червено-белите" губят с внушителното 0:4.

През следващия сезон, Звезда имала възможност за поправителен, и успяла да "прескочи" Аустрия (Залцбург). "Червено-белите" губят във Виена с 1:2, но в Белград празнуват минимална победа, благодарение на гола като гости се класират на 1/8-финалите. Това което гол в гостуване донесло на Звезда в 1/16-финалите, отнело в 1/8-финалите. АЕК след загуба в Белград с 1:3, успял да се класира в следващия кръг благодарение на предходната победа в Гърция с резултат 2:0, и Звезда пропуснала втора възможност да се домогне до 1/4-финалите на този турнир.

Сезон 1978/79 е един от най-славните в историята на Звезда, защото успява да стигне до самия финал на Купата на УЕФА! Що се отнася до 1/16-финалите, Звезда решила успешно двата мача със Спортинг (Хихон) в своя полза. В гостуването постига минимален успех, а на Маракана срещата завършва без победител, 1:1. По-късно, Звезда елиминира Арсенал, Уест Бромич Албиън и Херта, а във финала губи от Борусия (Мьонхенгладбах). И от главния съдия. В Белград мачът завършва 1:1, а в Мьонхенгладбах 1:0 с гол от съмнителна дузпа.

През следващия сезон Звезда отново опитва да повтори успеха от предходния, и може би да го надмине. В 1/16-финалите постига две победи над Карл Цайс Йена, с идентичен резултат - 3:2. В следващия кръг, Байерн (Мюнхен) спира "червено-белите". В Мюнхен Звезда е победена с 2:0, а две седмици по-късно не успяла да заличи този минус, и въпреки победата с 3:2 трябвало да напусне турнира.

Друга възможност да се класира за 1/8-финалите на Купата на УЕФА Звезда пропуска през сезон 1987/88. Малко неочаквано, Звезда е сурово възпряна в 1/16-финалите и отстрана на Брюж. Звезда празнува победа с 3:1 в Белград, но в Белгия преживява катастрофа - губи с 0:4.

Своя последен 1/16-финал Звезда играе през сезон 1989/90. Противник на белградчани е Жалгирис, тогава член на съветската лига. Звезда лесно се справила с клуба от Литва. В Белград е постигната победа с 4:1, а в Балтика минимален успех. След тези два сблъсъка, следват болезнените дуели с Кьолн.

Последното участие на 1/8-финалите на Купата на УЕФА Звезда преборва, елиминирайки съветски клуб. Също така, Цървена звезда с руските клубове има положителен баланс - три пъти е била по-успешна, а два пъти не е. Всичко това са данни, които дават храброст преди важния мач, който ще се играе в Москва.

Цървена звезда срещу руснаци

Най-трофейният сръбски клуб досега общо пет пъти е играл в елиминации срещу клубове от бившия Съветски съюз, съответно Руската федерация.

Първият официален мач между Цървена звезда и руски клуб е изигран на 8 март 1972 година. На белградската Маракана "червено-белите" дочакали Динамо (Москва) в рамките на 1/4-финалите на Купата на носители национални купи. Пред 50 000 зрители, тогавашният треньор Милян Милянич извел следните 11 футболисти: Дуйкович, Кленковски, Богичевич, Павлович, Дойчиновски, Кери, Янкович, Караси, Филипович, Ачимович и Сушич. Динамо повел в последните мигове на първата част и дълго успявал да защити постигнатата преднина. Все пак, в 88-ата минута Зоран Филипович успял да изравни резултата и да донесе голяма радост на привържениците; радостта още траела, а Динамо успял само минута по-късно да вкара и втори гол за крайното 1:2. В реванша, който се изиграва две седмици по-късно, Звезда трябвало да постигне два гола, за да продължи напред. Петър Кривокуча успял в 52-ата минута да донесе преднина на белградския клуб, но руснаците в 75-ата минута стигнали до изравняване. До края на мача "червено-белите" не са успели да постигнат гол за продължения и така Динамо станал първият руски клуб, който елиминирал Цървена звезда в европейски турнир.

Звезда се реванширала през сезон 1989/90. В 1/16-финалите за Купата на УЕФА, Цървена звезда се срещнала с Жалгирис, клуб от Литва, която тогава била част от Съветския съюз. Първият мач е изигран на 18 октомври 1989 година, и Цървена звезда записала убедителна победа - 4:1! Звезда е била в състав: Стоянович, Юрич, Марович, Канатларовски, Дризич, Найдоски, Просинечки, Савичевич, Панчев, Стойкович, Мркела, а треньор е бил Драгослав Шекуларац. "Червено-белите" повели с гол на Деян Савичевич в 30-ата минута, а само минута по-късно Канатларовски покачил на 2:0. Точка на блицкрига на Звезда сложил Панчев, който в 33-ата минута постигнал трети гол. В продължението на мача е видян по един гол за двата отбора; за Цървена звезда стрелец е бил Дризич, а двубоят завършва при резултат 4:1. Цървена звезда побеждава и в реванша, с минимален резултат, а голът вкарва Роберт Просинечки. След този двоен сблъсък, Цървена звезда изравнява общия резултат срещу руски клубове на 1:1.

До следващата среща на Цървена звезда и руски клуб се чакало до 11 август 1998 година. Тогава Звезда в рамките на квалификациите за Купата на УЕФА играла срещу Ротор. Звезда е била фаворит, но записала две трудни победи с по 2:1. Първият мач отново е в Белград. Цървена звезда с гол на Далибор Шкорич повела с 1:0, а Ротор изравнил в 66-ата минута с попадение на Абрамов. Крайното 2:1 оформя Перица Огньенович. Отборът от пейката води Милорад Косанович. В реванша изигран две седмици по-късно, Ротор водил с 1:0 и имал класиране напред до 74-ата минута, когато Перица Огньенович донесъл радост на своите привърженици. В 80-ата минута, Иван Дудич отклонил всички съмнения около победителя, а Цървена звезда по този начин повела с 2:1 срещу руските клубове.

Цървена звезда - Зенит

Четвъртият спор в елиминации е онзи, който не е останал в добрите спомени на "червено-белите". 16 септември 2004 година, Цървена звезда в първия кръг на Купата на УЕФА трябвало да мери сили със Зенит от Санкт Петербург. За пръв път, "червено-белите" играли първата среща в Русия, а не в Белград. Преднината на Зенит, която си осигурил на своя терен била недостижима, защото победил с 4:0! Въпреки че повела с гол на Марко Пантелич, Цървена звезда до края получила две попадения и пози начин безславно завършила с турнира. "Червено-белите" в Белград били в състав: Дишленкович, Маркович, Лукович, Джорджевич, Дудич, Бишевац, Ковачевич, Перович, Жигич, Янкович, Пантелич. Треньор бил Ратко Достанич.

Цървена звезда срещу руски клубове стигнала до нова преднина (3:2) след мачовете през лятото срещу Краснодар. Тези срещи се помнят добре, така че няма да се занимаваме с детайлите. Още веднъж ще похвалим целия треньорски щаб и всички футболисти, които свършиха голяма работа преди шест месеца. Голове на Сърнич, Пешич, Радонйич и Канга влязоха в славната история на Звезда.

Раднички (Ниш) тази година отбелязва 95 от своето основаване

През тази година ще се проведат редица събития с които клубът от "Чаир", основан през 1923 година ще отбележи богатата си футболна история.

През 2018 година в Ниш ще бъде отбелязан ценен спортен юбилей - Футболен клуб Раднички ще прослави девет и половина десетилетия от основаването и успешното си съществуване. По този повод вече започнаха отбелязванията на значителната годишнина, като се събраха десетки спортни деятели от Ниш и цяла южна и югоизточна Сърбия, голям брой някогашни и футболисти, които сега бранят цветовете на клуба от "Чаир", актуалното ръководство, журналисти... Драган Маркович и.д. президент на клуба каза, че "намерението е през тази година не само да се отбележи ценен юбилей по тези простори, а и годишнина значима за спорта и футбола на юга и югоизтока в Сърбия":

- Искаме клубът във върха на сръбския футбол и на европейската футболна сцена. Раднички е основан през далечната 1923 година и за девет и половина десетилетия съществуване е носил слава на своя град и заради това в момента правим всичко да стабилизираме клуба в състезателен, материален и организационен смисъл. Имало е в миналото и възходи и спадове, но, трябва да се признае, Раднички десетилетия е бил и останал гордостта на този дял на нашата държава. Нашият спортен колектив има богато минало, което е специално белязано от успехите в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век когато "Реал от Нишава" представял югославския футбол в Купата на УЕФА с което е оставил незаличима следа в историята на футбола по тези простори. По тази причина всички наши настоявания са клубът да се върне в самия връх на нашия домашен футбол и на международната сцена. Вярваме, че ще успеем в това на края на тазгодишния шампионат, заяви Маркович в началото на отбелязването на 95 години съществуване на нишкия Раднички.

Актуалното ръководство на Раднички влага големи усилия клубът да се организира по-добре отколкото е било до сега. Особено да се разрешат редицата проблеми свързани с финансирането и дълговете, които са притиснали колектива. Първият човек в Раднички Ивица Тончев казва:

- Най-тежката задача актуалното ръководство имаше в последната година - да намали изключително големите дългове, които в началото на 2017 година бяха между 2,5 и три милиона евро. Днес задълженията на клуба са около 800 000 евро и всеки ден дълговете са все по-малки. Паралелно, продължително създаваме отбор за големи дела. Есента завършихме във върха на класирането в Супер лигата, намираме се на четвърто място и се подготвяме за още по-големи успехи. Вярвам в сигурното осъществяване на нашата цел, съответно да се преборим за излизане на международната сцена.

Раднички е градският клуб, заяви градоначалникът Дарко Булатович, изтъквайки, че Ниш винаги ще бъде до колектива от "Чаир":

- Сегашното поколение на "Чаир" е на отличен път да достигне резултатите на своите предходници, които преди четири десетилетия вилнееха в Европа и градът във всеки аспект ще е до клуба. Работим върху създаване на условия за завръщане на Раднички във върха на сръбския футбол и на международната сцена и смятам, че за това сега е постигнато много. Има още много за вършене и няма да спираме докато не доведем клуба на най-високото организационно ниво което би допринесло за осъществяването на плановете свързани с пълното финансово и всякакво друго стабилизиране на този спортен колектив. Не трябва да се забравя, че Раднички винаги е бил най-силният и най-добрият клуб в този дял на Сърбия и носител на развоя на футболния спорт, съответно среда от която са набирани редица футболисти, които са носили екипа на нашите национални отбори и най-добрите и най-реномираните клубове в нашата държава и по света, заяви нишкият градоначалник.

Денят на клуба - 24 април

Раднички е основан на 23 април 1923 година. Основатели са били работници и членове на Комунистическата партия и първото име е било Спорт клуб "Раднички". Забранен е по време на Шестоянуарската диктатура през 1929 година, след което е минал в нелегалност. През 1933 година започва своята активност под името "Граждански", а по време на Втората Световна война отново носи името Раднички.

След Втората Световна война играе важна роля във футбола на югоизтока на Сърбия, а през 1963 година след два исторически мача с Вардар става член на Първа съюзна лига. От тогава до ден днешен винаги е на главната футболна сцена в Югославия, а след това и в Сърбия. Най-големият успех клубът постига в края на седемдесетте и началото на осемдесетте, когато играе в Купата на УЕФА.

Една от най-грозните емблеми вбеси привържениците на посърнал английски гранд

Стана изключително популярно в последните години клубовете да променят своите емблеми. Главно, всички промени са последвани от негативни коментари - малцина са минали добре пред привърженическия съд - но това не е попречило на управниците на Лийдс и техния маркетинг екип и те да пробват. И пробвали. А дали са успели, преценете сами...

"Шест месеца изследвания, 10 000 души с които сме се консултирали"... Така някак започва посланието с което преди представянето на новата емблема се обръща клубът към запалянковците. Ако наистина е така, тогава е било напразно изгубено време. А и труд. Защото привържениците са много бесни и новата емблема коментират като "срамота", "ужас" или "шокираща".

Лийдс е един от най-големите английски клубове. Три пъти е бил шампион на държавата, веднъж е спечелил Купата на ФА, особено добре е представял Англия в Европа в края на шейсетте и през седемдесетте години. В този период е играл финали за Купата на европейските шампиони и Купата на носители на национални купи и три финала за Купата на УЕФА, в които два пъти е вдигал трофея.

Създал е играчи като Джон Чарлс, Били Бремнър, Питър Лоримър, Джеки Чарлтън, както и един от най-добрите дрибльори на всички времена Еди Грей...

Срещу Милан Лудогорец ще търси вдъхновение в Академик (София)

На днешния жребий в Нион стана ясно, че на 1/16-финалите в Лига Европа шампионът на България Лудогорец ще мери сили срещу посърналия италиански гранд Милан.

"Росонерите" се радват на забележителен успех срещу български отбори, като в 10 мача имат 7 победи, 2 равенства и едно поражение при голова разлика 25:9.

Първата среща на миланистите с български представител е на 20 септември 1967 г в 1/16-финалите на КНК - 5:1 над Левски в Милано, а в реванша 1:1. Второто гостуване на "червено-черните" на наша земя е далеч по-интересно. То отново е в София, но този път на Академик - 20 октомври 1976 г в 1/16-финалите за Купата на УЕФА. Златен ден в историята на "студентите" - победа с 4:3, след аванс от 3:1 на полувремето.

Паунов открива резултата в 18-ата минута, а Манолов в 25-ата покачва на 2:0. Капело в 33-ата намалява, но в 40-ата от дузпа Димитров оформя 3:1 преди почивката. В 47-ата минута Коловати намалява на 2:3, но само три минути по-късно Бигон си отбелязва автогол и Академик отново има два гола преднина. Капело в 80-ата минута се разписва за крайното 4:3 за столичния отбор. В реванша на 3 ноември Милан побеждава с 2:0 с голове на Калони и Морини в 13-ата и 29-ата минута и излиза краен победител в спора, за да отпадне в следващия кръг от Атлетик (Билбао).

След почивка от един сезон Милан пак пътува до България - отново на 1/16-финали и отново в Купата на УЕФА. На 18 октомври 1978 г отново завършва 1:1 с Левски в София, за да на 1 ноември в Милано да се наложи с 3:0.

Ще минат десет години докато италианците отново се озоват на наша територия. В първия кръг на Купата на европейските шампиони Милан за трети път се изправя срещу Левски (по това време носи името Витоша - б.р.) и този път побеждава в София с 2:0 на 7 септември 1988 г. На 5 октомври в Милано отново вкарва пет на "сините", но този път допуска два.

Последните сблъсъци между Милан и български представител са от сезон 2001/02 г във втория кръг на Купата на УЕФА. На 18 октомври 2001 г на Сан Сиро "росонерите" побеждават ЦСКА с 2:0, а на реванша в София на 1 ноември с 1:0.

Така Милан за пръв път ще гостува извън София, а в столицата ни има актив от 2 победи, 2 равенства и поражение при голова разлика - 8:6.