Вардар пред банкрут: Всички играчи освободени, клубът може да изчезне

Най-трофейният македонски клуб Вардар се намира в голяма финансова криза и вчера освободи всички футболисти.

Вардар е пред разпадане и всички играчи са свободни да си търсят нови клубове, защото клубната каса е празна.

Клубът дължи 3 милиона евро, няма нов инвеститор, а Самсоненко обявява изплащания на вноски в бъдеще. Той се оттегли от финансирането на клуба преди няколко месеца, а това доведе до това Вардар да не получи европейски лиценз.

На всички работещи във Вардар, от клуба през лагера и академията са им сменени договорите от безсрочни на определено времетраене от три месеца.

Клубът е пред банкрут, а треньорът на Вардар апелира да се намери възможност и да се спаси.

"Вардар е на апарати, едва диша, бих искал да апелирам да не ги изключват, защото македонската футболна марка трябва да се спаси. Футболистите и треньорският щаб чакат разрешаване на ситуацията в клуба, надяваме се да е положително. Не бих искал да помисля, че ФК Вардар, най-голямата марка на македонския спорт, би могъл, не дай боже, да бъде прехвърлен в четвърта лига, поради възможен банкрут", заяви Васоски.

Футболните клубове умират в тишина - имало някога един Бери

Колко е лесно да махнеш от ума си всички неудачи когато всичко ти върви добре! Изглежда ти, че всичко е наред в света, макар че далеч от рефлекторите и милионите за които се говори живеят и умират футболни клубове, а с тях и цели градове, свързани с тях с пъпна връв, къде от небрежност, къде от традиция, къде от нужда...

Чудесна е онази мушама на Шампионската лига, особено когато се настани в твоя град, па ти се струва, че винаги е била тук и ще остане, като добрата, стара, а винаги чиста покривка върху телевизора в дома на твоите родители.

Умеят тези светлини на голямата сцена да заслепят, като заблестят спонсори, като засветят камерите, като загърмят колоните, па да помислиш, че футболът е само това, една голяма борба след която следва екстаз, или облекчение. Нещо хубаво, нещо което трае, нещо което разкрасява деня, живота и града.

Но футболът не е само това. И не е само това футбол...

Колко е лесно да махнеш от ума си всички неудачи когато всичко ти върви добре! Изглежда ти, че всичко е наред в света, макар че далеч от рефлекторите и милионите за които се говори живеят и умират футболни клубове, а с тях и цели градове, свързани с тях с пъпна връв, къде от небрежност, къде от традиция, къде от нужда.

Не са това едни и същи неща, разбира се, и ако някой знае какво са неудачи и какво е бедност, това предполагам сме ние от тези простори, всъщност онова което се случва в същото време когато сме били обсебени от Шампионската лига, и в същите дни, седмици, месеци, когато всички са обсебени от Висшата лига и останалите примамки за пари, само че е другата страна на медала, другата страна на Луната, онази по-тъмната.

Умря, някъде далеч от Белград (а тук, на едно завъртане с мишката в картата на Гугъл!), някъде далеч от Манчестър (а тук, на едно возене с градски транспорт!), някъде далече от Шампионската лига и Висшата лига (а тук, с топка със същия облик, с трева със същата дължина, със стадион, който в себе си пази митове и легенди!), умря един футболен клуб.

Паралелите са реални и в същото време прекомерни, това наистина може да звучи популистки и тенденциозно като онези, които пишат в социалните мрежи "... а децата ни се лекуват в чужбина", но все повече изглежда, че това наистина не е същия спорт като онзи в който се влюбихме.

Защото какъв е този Спорт, какво е това благородство, какво е това стремление към по-висшето, по-доброто, по-хубавото, какъв свят е този, който позволява да си замине един футболен клуб?

А не който и да е, не играчка на някакъв богаташ, нито онези, които се основават на село, за да има какво да правят младите, вместо да шетат по улицата и да пият пред магазина, макар че е тъжно когато който и да е, па и такъв изчезне, и каменоделецът бавно и дълбоко вреже епитафията: "Всички щастливи футболни клубове приличат един на друг, всеки нещастен футболен клуб е нещастен по свой начин."

Умря ФК Бери, да му изброите 130-те години живот отново би бил застигнат от някакъв кусур; един от първите клубове в Англия, който още през 19 век играл в Първа дивизия - да е съществувала Висша лига, би играл в нея! - двукратен носител на Купата на ФА (веднъж е победил с 6:0 във финала, и който е имал прадядо или прародител с билет с Кристъл Палас е бил главен пич в училище в Бери) е ритнат като краставо куче, отписан е от Лига 1 и изхвърлен да не се състезава повече никъде.

Онези дигитални стрелки, които в Скай Спортс и подобни канали обикновено отброяват до края на трансферните прозорци, със запенени водещи, които говорят за милиони и бонуси, този път отброяваха, перверзно, но на всички да бъде ясно докъде е стигнал футболът, до момента когато бирниците на нейно кралско височество ударили подпис на вече рамкирания некролог и заключиха Гиг Лейн.

А това не е какъв и да е стадион, а онзи на който топката се преследва без спиране от 1885 година, знае се и датата, 12 септември, когато Бери победил Уигън с 4:3; стадион, който винаги е бил повече от игрище, така бива то в градове в които не остава много за какво да се зорят; а имат футболен клуб.

Защото е техен. Защото е твой. Защото е място на събиране, светла точка в черните дупки в които се превръщат постиндустриалните населени места, едва нещо повече от спални на близките големи места. Защото е най-важният дял на града, нещо по което ще се ориентираш, нещо с което на залутали туристи или гости ще обясниш накъде да продължат. Защото тук е бил баща ти, и дядо, и неговия баща. И си мислил, че и твоето дете, и детето на твоето дете.

Имало е в последните дни, докато онзи перверзен секундомер е вървял към нулата и безсмислието, много топли сцени около Бери - и също така около Болтън, на когото идентична съдба отдавна се е ухилила и си е сипала коктейл - онези, които само футболът, предполагам, и любовта към един футболен клуб, колкото голям или малък да изглежда той в очите на наблюдаващия, може да роди.

Привържениците на Бери, подпомогнати от добри хора от най-големите противници (Олдъм, Рочдейл, и баш Болтън; дошли от Лийдс, Акрингтън, Блекпул), се отзовали на призива да измият стадиона и да го подготвят за потенциалния следващ мач - всички от началото на сезона са били отложени, докато клубът се борил с администрацията - тъй като пари за професионално поддържане не е имало.

Дошли са пълни с оптимизъм, малко неща пробуждат човека и му предизвикват усмивка като усещането, че ти, така малък и така нищожен, можеш нещо да промениш; дошли са и донесли гъби, кофи, парцали с дръжки, магически кърпи, който каквото е имал.

Но за едно нещо не са се сетили.

Лицето не се измива. Това го имаш или го нямаш.

А въпросното мръсно лице, два пръста полепнала кал под която няма нищо, принадлежи на Стив Дейл, спорен, малко е да се каже, бизнесмен, който миналата зима купил клуба въпреки че не е имал средства да влага в него; лъгал, че всичко ще бъде наред, лъгал е играчите, служителите, лъгал е привържениците и целия град, с тези лъжи и с надеждата, че от тях зависи, Бери през пролетта играл като в мечти, бил втори в Лига 2 и влязъл в по-висшия ранг надпревара, а тогава се случил челният удар с реалността, с дълговете.

Това е било съвместно престъпно начинание на арогантен и безотговорен собственик, и на онзи преди него, същия такъв, и онзи преди него, същия такъв, и аматьорска принудителна управа, която не е умеела, нито желала, да се помъчи да намери нов собственик и партньор.

Клубът заради милионни дългове и невъзможност да изплаща заплати и да съществува като предприятие, е изхвърлен от Футболната лига, е само въпрос на дни да бъде и формално ликвидиран - ако нямаш къде да играеш, нямаш как да осъществяваш приходи, а приходите са, не знаем дали сте чули, второто главно нещо в днешния футбол.

Първото е печалбата...

Изваждането на Бери от първенствата, от футболната карта, представлява един от най-мрачните дни в английския футбол в това десетилетие - чак и ако мнозина още не разбират това - и макар че е единственият такъв случай в 21 век, горчивата съдба може да сполети още някои, които опасно дълго балансират на ръба на ножа.

Това, за съжаление, би могло да бъде демонстративно упражнение. Някой политик, някой оперативен, някой бизнесмен ще види, че всичко завършва с протестно събиране на привърженици, с такива жални вопли в медиите и изливане на гняв в туитър, и това е.

Някой ще каже, че някога пирамидата ще изгори, ако й се разрушат основите, а основата е малкият, местният, всеки футболен клуб, някой ще каже, че някога това ще настигне и нас, ако не въстанем, но и това ще бъде само дърво което пада в гората и никой не го чува.

Няма да има солидарност, няма да има нищо освен (не)искрено съболезнование, следващата събота отново ще се затъркаля топката във Висшата лига и ще ни заслепят светлините на Шампионската лига и онази хипнотизираща мушама, и ще изглежда, че само това е важно, а отсъствието на една двойка, на едно име в някаква там трета лига, липсата на четири букви в букмейкърския списък в който ни беше драг гост, ще бъде баята, вчерашна новина.

Автор: Марко Прелевич

Разпад на системата в Турция: Клубовете дължат 2,3 милиарда евро, спасява ги държавата

Турското правителство договори с тамошните банки модел на рефинансиране на най-големите турски клубове, които от години работят на огромен минус.

Турските клубове заедно дължат 2,3 милиарда евро, но повечето от този дълг принадлежи на четирите най-големи клуба - Галатасарай, Фенербахче, Бешикташ и Трабзонспор. Славният Фенербахче преди началото на този сезон е бил на минус 621 милиона евро, заради което трябваше да разпродаде половината състав.

Фенер беше смачкан от дългогодишното даване на милионни договори на играчи, които довеждаше от най-силните първенства за големи пари. Харчеше се безогледно, вземаха се кредити, а пари за връщането им няма. Въпреки че е голям, турският футболен пазар не може да заработи достатъчно, за да си плащат клубовете дълговете, а няма и адекватни европейски резултати, които биха донесли чувствителна печалба.

Така Фенербахче и Галатасарай години завършваха сезона с 50-ина милиона евро минус, а вилнеенето с финансите и нарушаването на феърплея струваше на Галатасарай изхвърляне от Европа за сезон 2016/2017. В повечето турски клубове привържениците имат право на глас и избират президенти, но те са насочвали кампаниите изключително към спортните резултати, не мислейки за финансите, което ги доведе до тази ситуация.

Lets’s focus on the Turkish Super Lig – having showcased the performance of @GalatasaraySK in our European Champions Report, today we make a comparison among some top Turkish clubs.🇹🇷

You can find the new financial statements of these teams on our Club Finance & Operations tool pic.twitter.com/7ZGgHETZvw

— Football Benchmark (@Football_BM) 24 януари 2019 г.

Освен това, и футболът, както и всички сфери на турската икономика, силно беше ударен от драстичният спад на турската лира, която през миналата година изгуби една трета от стойността си. Клубовете повече не могат да връщат кредити и банките, съответно Тайип Ердоган, решили да им излязат насреща.

"Дълговете на клубовете няма да бъдат отписани, нито ще получат по-добри условия от някои други сфери. Но ще спрем натрупването на дълга и ще им дадем механизми по-лесно да плащат своите задължения, защото такава система вече не е жизнеспособна", заяви президентът на турския съюз Йълдъръм Демирьорен.

Такива вести повлияха добре на стойността на клубовете и цената на акция на Галатасарай скочи със 7,4%, на Бешикташ с 5,7%, а на Фенербахче с 4,1%. Но въпреки че клубовете подкрепиха такава инициатива на правителството, членовете на опозицията смятат, че става дума изключително за предизборен трик преди изборите този март с оглед на това, че Ердоган има голяма подкрепа сред привържениците на Галатасарай и Фенербахче.

Панатинайкос отива в трета лига заради 50 млн евро дълг

"Зелените" от Атина заради голям дълг търсят спасение в промяна на собственика в последния момент.

Панатинайкос, носител на 20 шампионски титли и 18 купи на Гърция и финалист в Купата на европейските шампиони през 1971, получи срок до 31 март да плати дълг от 50 милиона евро, за да получи лиценз за участие в следващия сезон на Супер лигата или, в противен случай, ще бъде изхвърлен в третия ранг на надпреварата.

На среща на 16-те клуба в Супер лигата не е прието предложението на АЕК за промяна на строгите правила за получаване на лиценз за първенството. За да бъде уважено предложението са нужни 12 гласа, но е подкрепено само от седем елитни участници от Атина.

Това е много лоша новина за Панатинайкос, който преминава през най-тежкия период в 110-годишната си история.

"Зелените" от Атина са в криза във всички структури. Заради финансовата ситуация клубът е намалил административния си персонал, след това са направени съкращения в школата, а всичко се отразило и на първия отбор, така че пет кръга преди края на първенството Панатинайкос е на осмо място в класирането, без шанс да се домогне до позиция, която води в европейските турнири.

Дори и да е по-добре класиран, Панатинайкос няма да получи виза за Европа, защото заради финансовите проблеми УЕФА вече го е наказала със забрана за участие за един сезон в турнирите през следващите три години.

Гръцките медии съобщават, че Панатинайкос е близо до обявяване на банкрут, което на практика би означавало автоматично преселение в трета лига.

Кризата в която е изпаднал Панатинайкос е забързана през септември 2017 когато дотогавашният собственик Янис Алафузос обявил, че след пет години напуска клуба. Причината е била финансово изтощение, което и бизнесмен с имущество оценено на 360 милиона долара не е могъл да понесе.

- В оправянето на клуба съм вложил 42 милиона евро от своя джоб. За мен лично, психологически и икономически, е невъзможно да продължа да водя клуба. Направих романтична грешка, че е възможно да направя здрав клуб без влизане в схеми зад сцената. Гръцката реалност не мога да променя. Вкоренената система и манталитет пречат на нашата държава да има нормален футбол - обяснил Алафузос напускането си на Панатинайкос.

Последният ход на Алафузос е призив към богатите привърженици на Панатинайкос да помогнат. И поред голямата привърженическа база разпространена на всички меридиани, интерес е показал единствено Димитрис Янакопулос, собственик на Баскетболния клуб Панатинайкос, късно е хвърлил спасителен пояс. Промяната на собственика трябва да се одобри от правителството на Гърция.

Алафузос е обявил, че е готов да намали дълга на Панатинайкос с 20 милиона евро от личната си сметка, но на "зелените" продължава да им остава "минус" от 30 милиона евро, които трябва да намерят до края на месеца. Времето е малко, а съдбата на клуба зависи от бързината на преговорите между Янакопулос и представителите на правителството.

Собственикът на Милан банкрутира, славният клуб на продан в онлайн магазин?!

Милан се надигна с Дженаро Гатузо през последните седмици. "Росонерите" опитват да се върнат в борбата за класиране в Шампионската лига и това значително поправи настроението в Миланело, но днешните писания на медиите ще предизвикат бръчки по челата на играчите и останалите работещи в клуба. "Кориере дела Сера" твърди, че собственикът на клуба, спорният китайски бизнесмен Йонгхонг Ли, със сигурност е банкрутирал.

Същият източник съобщава, че неговото имущество ще бъде разпродадено в Таобао, китайска версия на иБей.

Това със сигурност не е първият път в който се поставя питане за платежоспособността на собственика на Милан, но последните новини сочат, че ситуацията е станала доста сериозна, така че Ли буквално е банкрутирал. Една от неговите по-малки компании - Зухай Зонгфу, на стойност 60 000 000 евро, с решение на съда, се продава онлайн, с наддаване, за да банките Джангсу и Кантон да вземат своите заеми. Също така, "Кориере дела Сера" твърди, че преди няколко дни китайската регулаторна комисия за ценни книжа обявила начало на разследване за непозволени дейности по скриване на банкрут отстрана на компанията на Ли.

Припомняме, Йонгхонг Ли купи Милан от Силвио Берлускони за 740 000 000 евро, но с помощта на разни фондове, защото нямаше достатъчно капитал. Сега се спекулира, че той е вложил едва 100 000 000 евро свои пари, а останалото е взел като заем и сега няма възможност да върне дълговете, заради което е застрашено бъдещето на Милан, който също може да попадне в някоя от страниците за онлайн търговия?!

В края на текста "Кориере дела Сера" пише за три възможности и поставя въпрос: кой е всъщност Йонгхонг Ли:

- Дали наистина става въпрос за богат човек, толкова богат, че да е скрил своето истинско богатство и заради разни (може и политически) причини не иска да го покаже?

- Дали е само обикновен митоманияк, който е измамил всички около себе си?

- Или може би става дума за човек, който е влязъл в нещо което е твърде голям залък за него, а тогава е използвал пари за които не е имал покритие и гаранции?

Как беше погребана Модена, клуб на 105 години

А през 2002 година би Рома с 2:1. И то "вълците" с Кафу, Батистута и Тоти. И то на Олимпико...

Италианските медии пишат, че Лега Про официално ще изхвърли Модена от Серия С и клубът ще обяви банкрут. "Канарчетата" не са играли последните четири мача, нито са се появили вчера за двубоя против Сантарканджело и заради това ще бъде изваден от дивизията. Ще последва банкрут и това ще е краят на 105 години дългата история на клуба.

Привържениците са възмутени заради тази ситуация и направиха "погребение" на клуба, ядосани заради всичко което се случва.

Как Модена дойде до ситуация да има осем загуби и минус три точки на сметката си в Серия С, а през 2002 година би Рома с 2:1. И то "вълците" с Кафу, Батистута и Тоти. И то на Олимпико?! Днес, 15 години по-късно, цялата вина се стоварва на гърба на бившия собственик на КПР Антонио Калиендо.

Под негово управление, пише "Ла Република", "канарчетата" са натрупали дълг от над 5 000 000 евро. Калиендо през 2015 г станал едноличен собственик, а дялове прехвърлил в компания в Люксембург, която се контролира от компания от Вирджинските острови.

Клубът е продал най-важните играчи от миналия сезон, включително любимеца на публиката Симоне Гоци. Модена през този сезон е имала отбор главно от взети под наем играчи. А и спортният директор Луиджи Паварезе подаде оставка през август.

Клубът не е платил наем на градския съвет за стадион "Алберто Браля". Калиендо не е платил 390 000 евро което с лихвите отива на 625 000 евро. Градът също така обвинил клуба за занемаряване на стадиона така че трябвало да похарчи още 150 000 евро за обновяване. В резултат на това Модена трябваше да напусне стадиона и да играе на стадион "Форли". Но по-късно и това е прекъснато и Модена не е имала къде да играе.

Не е играла три мача, играчите преминали в стачка и отказали да играят през изминалия уикенд. През миналия месец Калиендо е продал клуба на Алдо Тадео, но заплати още няма.

Планът е бил младежите да изиграят този мач срещу Сантарканджело, но и те отказали да играят.

Около 50 души ще бъдат уволнени, а Джан Карло Муцарели ще трябва да намери нов собственик, който да води "клуба феникс" от Серия Д, аматьорско първенство.

Всички играчи ще бъдат освободени, а след това ще бъдат заявени за тази аматьорска лига. Младежкият отбор няма да играе до края на сезона, а тогава ще бъде закрит, а неговото място ще бъде заето от някакъв нов отбор с ново име.

Така се приключва, на практика приключи, клуб с традиция дълга 105 години.

Грехота. Снимката от началото, отпреди два дни, говори повече от всички думи.

Бивш участник в Серия А приключи съществуването си на 105 г

Бившият участник в Серия А Модена обяви банкрут с което приключи 105-годишната история на клуба.

Клубът е бил в големи дългове, не е играл в последните три шампионатни мача, а дълговете за сметките са нараснали.

Отборът от стадион "Алберто Браля" се състезаваше в Серия С в която днес трябваше да играе срещу Сантарканджело. Тъй като не се явил е изхвърлен от лигата.

Имало е няколко опита клубът да бъде продаден, но нито един не е бил успешен. Освен това играчите не искали да играят заради неплатени заплати, а парите не се и виждали от президента на клуба Антонио Калиендо.

Модена е основана 1912 година и 13 години е участвала в Серия А, за последен път през 2003/2004 г.