Първенството на Турция е едно от редките футболни надпревари в Европа, което се играе въпреки пандемията от корона вирус.
В неделя стадионът в Истанбул "Али Сами Йен" ще бъде пълен за дербито между Галатасарай и Бешикташ.
2019-20 Süper Lig Cemil Usta Sezonu 26. haftasında Beşiktaş ile oynayacağımız maç öncesinde Türk Telekom Stadyumu’nun açık ve kapalı tüm alanları korona virüsüne karşı İBB ekipleri tarafından tedbir amaçlı olarak dezenfekte edildi. #GSvBJKpic.twitter.com/JnZT2UjpYI
Няма по-добър начин да се включиш в борбата за титлата от празнуване на терена на най-големия съперник! Тътреше се Галатасарай на стадион "Шюкрю Сарачоглу", гледаше загубата в очите, за да на крилете на вихъра Ониекуру да полети до първото място в класирането и да заяви, че е готов да се бие за отбрана на статуса най-добър турски отбор. В голямото дерби на Истанбул, действащият шампион във впечатляващ обрат надви Фенербахче - 3:1.
Герой на мача е нигериецът Ониекуру. Бившият таран на Андерлехт, който през януарския трансферен прозорец се върна на Босфора от Монако, получи доверието на Фатих Терим и най-много благодарение на него популярния като Императора празнува на неприятелска територия. За прът път от 22 декември 1999 година. Още по-важно, изравни се с Трабзонспор на върха на класирането, така в завършека на първенството влиза като най-сериозен кандидат за короната. След такава победа самоувереността обичайно расте, а съперниците падат като снопи.
За първата победа на Галата в азиатската част на Истанбул след 20 години и два месеца се постара Ониекуру, като при резултат 1:1 първо предизвика дузпа, която в преднина превърна Радамел Фалкао, за да в добавеното време да изтича в контраатака и да подпечата съдбата на домакина, който дълго време беше сочен за по-сериозния кандидат за трона, заедно със Сивасспор, Башакшехир и Трабзонспор.
Но, Галата има шампионско ДНК. Стъпка по стъпка се приближаваше към водещите отбори, постигна седми пореден триумф в лова за точки, което показва, че Фатих Терим е подострил формата за финала на сезона, когато се решава въпроса за шампиона.
Напрегнатото дерби, в което бяха видени чак 13 жълти и три червени картона, по-добре започна Фенербахче. След нарушение срещу Ведат Муричи Марк Крузе получи възможност от 11 метра да открие резултата, а такива ситуации немецът обикновено използва максимално. Така Крузе вкара по гол в последните пет домакинства на Фенер, ставайки първият играч на жълто-сините след Муса Соу, който в един сезон пронизва мрежите в дербитата с Галата, Бешикташ и Трабзонспор.
Гостите чакаха момент да отговорят и го сграбчиха преди края на първото полувреме. Корнер изпълни Омер Байрям а Раян Донк с глава изравни резултата и още тогава можеше да се усети огромната нервност на трибуните, която в продължението на мача се пренесе на терена.
Първо съдията Мелер изгони треньора на Фенербахче, Ерсун Янал, което из основи разклати амбициите на домакина. Тотално изгуби главата, тътреше се, а Галатасарай опитно дочака още една възможност. По лявото крило проби Ониекуру, беше съборен в наказателното поле, а втората дузпа в мача реализира Радамел Фалкао.
При радостта от гола колумбиецът беше засипан с всевъзможни предмети от привържениците на домакина, опитният нападател едва се измъкна, но стана ясно, че нетърпимостта трябва да отнесе още някоя жертва. Цената първо плати футболистът на Фенер Денис Турук (на пейката), заради провокиране на съперник в общо меле когато се разменяха псувни, размени се и по някой юмрук, а после и втори жълт и автоматично изгонване заработи и Юнес Беланда, така жълто-сините разбраха, че трябва да използват предимството откъм играчи и да потърсят изравняване. Особено, след като заради зачестилите прекъсвания мачът беше продължен чак десет минути.
Фенербахче хвърли всички карти в нападение, което остави широка ливада в неговата половина, така в 97-ата минута Ониекуру демонстрира скоростни и реализаторски способности и в огненото дерби донесе победата на Галатасарай.
Мачовете между Галатасарай и Фенербахче предизвикват големи безредици между привържениците на тези два клуба. Този път стигна до най-лошата възможна кулминация на тези сблъсъци.
Случил се голям инцидент, когато при "дискусия" в кафене след гледане на мача между тези два клуба се стига до сблъсък. "Дискусията" не продължила дълго и се превърнала в бой.
След това особа с инициали Р.П. е ранена с две оръжия, от особа с инициали Л.Т. Няколко минути по-късно Р.П. вади нож и ранява тежко Л.Т., който не преживява този сблъсък.
Бекназ Алмазбеков, капитан на младежкия отбор на Галатасарай (до 14 години), демонстрира на по-възрастните, по-опитните от себе си как трябва да се държиш на терена.
Момчето родено в Киргизстан, 13-годишен капитан на състава, падна в наказателното поле на противника и беше отсъдена дузпа.
Алмазбеков, който не опита да спечели наказателен удар, а изгуби равновесие и падна, взе топката, изпълни дузпата, но я прати далеч от вратата.
В този момент Галатасарай водеше с 1:0, а мачът завърши при резултат 3:0.
Fair play: Galatasaray U14 captain Beknaz Almazbekov earns widespread praise with an excellent act of sportsmanship after he deliberately missed a wrongfully awarded penaltyhttps://t.co/xBKao6PUdmpic.twitter.com/QmKXt08q5B
Турското правителство договори с тамошните банки модел на рефинансиране на най-големите турски клубове, които от години работят на огромен минус.
Турските клубове заедно дължат 2,3 милиарда евро, но повечето от този дълг принадлежи на четирите най-големи клуба - Галатасарай, Фенербахче, Бешикташ и Трабзонспор. Славният Фенербахче преди началото на този сезон е бил на минус 621 милиона евро, заради което трябваше да разпродаде половината състав.
Фенер беше смачкан от дългогодишното даване на милионни договори на играчи, които довеждаше от най-силните първенства за големи пари. Харчеше се безогледно, вземаха се кредити, а пари за връщането им няма. Въпреки че е голям, турският футболен пазар не може да заработи достатъчно, за да си плащат клубовете дълговете, а няма и адекватни европейски резултати, които биха донесли чувствителна печалба.
Така Фенербахче и Галатасарай години завършваха сезона с 50-ина милиона евро минус, а вилнеенето с финансите и нарушаването на феърплея струваше на Галатасарай изхвърляне от Европа за сезон 2016/2017. В повечето турски клубове привържениците имат право на глас и избират президенти, но те са насочвали кампаниите изключително към спортните резултати, не мислейки за финансите, което ги доведе до тази ситуация.
Lets’s focus on the Turkish Super Lig – having showcased the performance of @GalatasaraySK in our European Champions Report, today we make a comparison among some top Turkish clubs.🇹🇷
You can find the new financial statements of these teams on our Club Finance & Operations tool pic.twitter.com/7ZGgHETZvw
Освен това, и футболът, както и всички сфери на турската икономика, силно беше ударен от драстичният спад на турската лира, която през миналата година изгуби една трета от стойността си. Клубовете повече не могат да връщат кредити и банките, съответно Тайип Ердоган, решили да им излязат насреща.
"Дълговете на клубовете няма да бъдат отписани, нито ще получат по-добри условия от някои други сфери. Но ще спрем натрупването на дълга и ще им дадем механизми по-лесно да плащат своите задължения, защото такава система вече не е жизнеспособна", заяви президентът на турския съюз Йълдъръм Демирьорен.
Такива вести повлияха добре на стойността на клубовете и цената на акция на Галатасарай скочи със 7,4%, на Бешикташ с 5,7%, а на Фенербахче с 4,1%. Но въпреки че клубовете подкрепиха такава инициатива на правителството, членовете на опозицията смятат, че става дума изключително за предизборен трик преди изборите този март с оглед на това, че Ердоган има голяма подкрепа сред привържениците на Галатасарай и Фенербахче.
Привърженик на Галатасарай опита да внесе алкохол на мач.
Той носел под якето си военна жилетка с редица джобове, а изглежда е скрил и голям брой бутилки бира в панталоните. Преминал е две контроли, а на последната е хванат, защото охраната го претърсила детайлно. Намерили са 21 бутилки бира!
Малко не е достигнало на запалянкото да успее в своята мисия.
Роберто Манчини (53) е новият селекционер на националния отбор на Италия.
Сегашният треньор на Зенит ще поеме Скуадрата след края на руския сезон, а Италианският футболен съюз ще обяви официално решението на 20 май. Първият мач с новия треньор е осем дни по-късно в приятелска среща срещу Саудитска Арабия.
В кариерата си като играч Манчини е носил екипите на Болоня, Сампдория и Лацио, а най-голяма следа остави в Сампдория. В Генуа игра 15 години и записа 424 мача.
Като треньор е водил Фиорентина, Лацио, Интер, Манчестър Сити и Галатасарай, а от този сезон е наставник на Зенит. С Интер е трикратен шампион и носител на две купи, а със Сити има титла и купа на ФА. Във Фиорентина, Лацио и Галатасарай е печелил купите на държавите.
Сблъсък на две "десетки", двама титани, които сравняваха и с причина слагаха в една кошница. Причината всъщност беше точно този мач на "домашния терен" на Марадона.
Поздравления за Роналдо и Меси, но малко са онези, които с топката умеят абсолютно всичко. Един от тях е известния "Марадона от Карпатите", румънският магьосник, Георги Хаджи. Вероятно този пръв междуособен сблъсък допринесе за тези сравнения и прякор, въпреки че може да се каже, че Хаджи надмина аржентинеца в този мач.
Било е 18 юни 1990 година в Неапол, на известния стадион "Сан Паоло", дом на Наполи където Диего Армандо Марадона изписа историята на този клуб. Става въпрос за мач от група Б на Световното първенство в Италия, а румънците се бориха здраво с фаворизираните "гаучоси".
Нашите комшии в този двубой имали голям брой възможности създадени от твореца Хаджи, който тогава дава заявка какво ще покаже по-късно в екипите на Реал, Барселона, Галатасарай...
Неизброимо много дуели води точно със славната "десетка" на Аржентина, а той е познат по своя нрав, влизал в остри сблъсъци с Хаджи и искал да покаже на света, че Марадона е само един.
В този мач това не му се получило, защото румънецът с финтове успял в няколко случая да го направи и смешен, и доста му бягал в средата на терена, защото защитата винаги била по-слабата част от играта на Диего.
Във всеки случай, двата разделили плячката, 1:1 повече задоволило Аржентина, която повела в 62-ата минуга чрез Педро Монзон, а равенството и крайния резултат донесъл Гаврил Балинт само шест минути по-късно.
Както знаете, Аржентина по-късно на 1/4-финала игра с Югославия и продължи след 0:0 и по-добро изпълнение на дузпи, а беше спряна на финала от Западна Германия с 0:1.
Хаджи в своята кариера игра за двата испански великана, Реал и Барса, а най-голяма следа остави в Галатасарай, с който спечели всички възможни трофеи, а през 2000 г вдигна и Купата на УЕФА.
Това са 10-те най-красиви гола в кариерата му, тежко е да се избере кой е най-хубав:
Бонус видео - преди няколко години мач за ветерани изиграха Галатасарай и Барселона, а магията на Хаджи отново беше в пълен блясък.
Въпреки няколко килограма в повече и значително по-малко тренировки, краката не са изгубили бързина, така получихме този финт и подаване, каквито и днес не могат да се видят на терените по света.
Известно е, че турските привърженици са едни от най-лошите в Европа. Почти няма град, в който не са направили инцидент, но действието на един запалянко на Галатасарай граничи с ненормалното.
Хулиганът с шал на турския клуб се снимал на гроба на Марко Ивкович, който загина трагично преди мач между Галатасарай и Цървена звезда в Истанбул и се похвали с това в социалната мрежа Туитър. "Смелчагата" си е скрил лицето зад шала.
Привърженикът на Цървена звезда Марко Ивкович, наричан Ягода, от Земун, беше убит на 21 ноември 2014 година в Истанбул, когато турски хулигани нападнаха група от 400 запалянковци на Звезда, които не успяха да влязат в зала "Абди Ипекчи" да присъстват на мача от Евролигата. Ивкович остана завинаги на 25.
Футболният съюз на Турция и Галатасарай, под натиска на Ердогановата власт, трябваше да изтрият най-добрият стрелец в историята на тази държава от всички официални документи. Никой не е вкарал 228 гола за Галата!
Футболният съюз на Турция изтри всичко което има каквато и да е връзка с един от най-добрите футболисти, които е имала тази държава - Хакан Шукур.
ТФС премахна всички документи и материали, които имат връзка с бившия футболен национал на държавата Шукур, за когото след опита за държавен преврат е разписана заповед за издирването му и арестуването му, съобщават агенции, цитирани от "Ал Джазира Балканс".
"Както е разбрал журналист от официално лице от ТФС, премахнати са всички фотографии на Шукур в комплекса на националния отбор "Хасан Доган" в Истанбул. Също така, в музея, където са изложени фотографии на всички играчи на турския национален отбор, вече я няма снимката на Шукур", пише в текста.
Натискът от върхушката на властта се отрази и на Галатасарай, който започна постъпки за изхвърлянето на легендата от клуба. Шукур е изиграл 392 мача за Галата и е отбелязал 228 гола, което го прави може би най-важният футболист в историята на най-популярния турски клуб.
И това не е всичко.
Името на Шукур е махнато и от плочника в турския град Одрин, съобщава агенция Анадола.
"Град Одрин, който се намира в западна Турция, през 2012 г започна проект, който отрежда плочник в центъра на града на който са написани имената на най-добрите играчи в четирите големи турски клуба - Фенербахче, Галатасарай, Бешикташ и Трабзонспор. На плочника се намираше и името на Шукур, но с решението на Град Одрин, в сряда е премахнато", пише "Ал Джазира Балканс".
"В рамките на разследването срещу организацията ФЕТО, за която се смята, че е отговорна за опита за държавен преврат в Турция на 15 юли, е арестуван бащата на Шукур - Селмет. По-рано беше обявено, че турските власти са издали заповед за арестуване на Шукур заради връзки с Фетулах Гюлен, който се смята за организатор на опита за пуч през миналия месец."
Турските власти, предвождани от президентът Реджеп Ердоган, в заповедта за арестуване на бившия футболист са вписали, че се търси за "членство във въоръжена терористична организация".
Съдът нареди и конфискация на всички имущества на бащата и сина.
Шукур, който напусна Турция през миналата година, игра за няколко европейски клуба и беше най-добрият голмайстор на турския национален отбор в международни надпревари.
Най-добрият стрелец в историята на националния отбор на Турция Хакан Шукур е разследван от тамошната прокуратура дали е един от организаторите на неуспешния опит за военен преврат.
Шукур, който след кариерата на играч, реши да премине към политиката, е обвинен, че е член на "въоръжена терористична организация" и къщата му в Турция е претърсена.
По-рано той открито демонстрира, че е на страната на Фетулах Гюлен, основният обвиняем за военното въстание, а преди няколко месеца се премести в САЩ.
Срещу Шукур се води и съдебно разследване за обида към президента Реджеп Тайип Ердоган в социалните мрежи и Турция иска САЩ да го депортира.
Шукур има зад себе си богата кариера, играл е за Бурса, Галатасарай, Интер, Парма и английския Блекбърн, преди да преустанови с активния футбол през 2008 г.
За националния отбор на Турция има 112 мача и е отбелязал 51 гола.
Белгийски футболист за десет дни преживя три терористични атаки.
Става дума за футболиста на Галатасарай, Джейсън Денайер, който може да се похвали с титлата най-голям късметлия сред футболистите на планетата. Той за десет дни преживя три терористични атаки. Първият път след мача Галатасарай и Генчлербирлиги в Анкара, когато автомобил бомба експлодира в близост до стадиона на който се изигра мачът.
Вторият път преди шест дни в Истанбул, когато бомба експлодира в близост до неговия апартамент. Тогава мачът между Галатасарай и Фенербахче беше отложен. Последният път белгиецът преживя вчера, когато е повикан в селекцията на "червените дяволи" и самолетът пристига в родината му и кацнал на летището на което терористите направиха атака с помощта на бомбаджии самоубийци.
Какво да се каже освен, че Джейсън Денайер е котка, има девет живота...
Футболът сам по себе си е чиста емоция, но има периоди, когато онова
което усещаме заради двадесет и двама мъже и топка не може да се "мери"
или сравни с каквото и да е.
Споменатият период често умее да варира по интензитет и дължина - от
няколко дни до няколко седмици - но все пак може да се утвърди, че
епицентърът на "лудостта" трае някъде в интервала на 90 и 120 минути, не
включвайки потенциалната "прединфарктна" серия дузпи.
Тогава всичко което е наистина важно става абсолютно незначително, а
вашите мисли и всички видове енергия, които отдавате са насочени само
към едно нещо. Вашият обичан отбор да запише победа над най-големия,
голям съперник.
Тогава, онова което е морално, става неморално - тогава не се подбират
начина и средствата как да се стигне до целта. Тогава единственото важно
е вашият отбор след последния съдийски сигнал високо да вдигне ръце над
главите, докато всички в транс се прегръщате и радвате с хората, които
сте видели за пръв път в живота - на трибуните, в пъба, кръчмата, в
местното кафене, букмейкърския пункт...
Преди няколко дни беше изиграно юбилейното 150-о най-голямо дерби на
Белград - между Цървена звезда и Партизан, двата най-големи сръбски
клуба, някогашни шампион и финалист в КЕШ. И, колкото и да се опитват
някои да го омаловажат и деградират по различни начини - истински трябва
да се гордеят с дуела между "червено-белите" и "черно-белите" - защото
не могат много световни столици да се похвалят с такова съперничество и
такива спортни традиции.
Мачовете, които имат силата да разделят градове на половина, вековни
съперничества, които родни братя и големи приятели превръщат в люти
противници, но им (ни), същевременно, предлагат единствено опит и
щастие, както и скъпоценни, незабравими спомени.
Дерби дела Капитале - магията на древния град
Италианците наистина имат голям брой дербита, с Бразилия и Великобритания вероятно най-много в света, но "светата троица" на италианския футбол прави три наистина големи сблъсъка. За другите два имахте възможност да прочетете в първите две части, а тук стигнахме до големия дуел на Вечния град - Лацио срещу Рома.
Когато се погледне голямата картина, няма много по-огнени дуели в света, от този между Романистите и Лациалите на легендарния "Олимпико" - може би общо са няколко. Малко не е достигнало да мине идеята на Бенито Мусолини и град Рим да има само един клуб през 1927 година.
Идеята на вожда на Националната фашистка партия била римските клубове - Роман, Алба-Аудаче, Фортитудо и Лацио - с декрет на Националния съюз да се съберат в един мощен отбор, който ще владее Италия. Все пак, възпротивил се генерал Джорджо Вакаро, който по това време бил висш член на ФС Италия, и успял да спаси Лациалите като единствен независим клуб - до новосформирания АС Рома. Такава "мръсотия" не е можела да роди различно съперничество. "Бианкоселести" са основани цели 27 години преди големия си враг, през 1900 г в северната част на града в квартала Патри е създаден "Societa Podistica Lazio". След малко повече от десетилетие в аматьорското ниво, през 1912 г клубът се включва към тогавашната елитна лига.
Първият официален дуел на Вечния град е изигран двадесет дни преди навлизането в тридесетте години на миналия век, а побеждава Рома с гол в самия край. Скоро ще се състои за 180-и път, а "вълците" имат 66 триумфа, докато 50 мача са завършили с празненства на "орлите".
Тяхното столично съперничество - символично наречено Дерби дела Капитале - има още по-голямо значение тъй като се знае, че имат много по-малко трофеи от които и да е клубове в този списък. Все пак, това някак и изтъква размера, традицията и всичко онова което срещата на Рома и Лацио представлява във футболния свят.
Римското дерби по всичко парира водещите световни огнени сблъсъци, започвайки от самия футбол до атмосферата на трибуните, но и с количеството открита омраза и страшно насилие, което лъха отвсякъде.
Лацио има две Скудета, шест Купи на Италия, три Суперкупи, но и Купа на носителите на национални купи и Суперкупата на УЕФА.
Рома е шампион един път повече, девет пъти печели Купата, два пъти Суперкупата, триумфирал е в Купата на панаирните градове (предшественик на Купата на УЕФА).
От 1954 г делят стадион, но това може да се промени в следващите години.
Първият фатален случай, както и в италианския футбол, е записан още от 1979 година, когато лациалът Винченцо Папрели е уцелен със сигнална ракета в окото, докато е бил заедно с приятели в северната трибуна на стадиона. Тя е изстреляна от южната трибуна. Смъртоносни сблъсъци се ширят из Италия след това като пандемия. С ултраси се сдобиват и отборите от третото ниво на футбола на Ботуша.
Лациалите са познати като крайно десни ултраси, докато Романистите, от средата на осемдесетте, минават за ляво ориентирани. Все пак, това не е попречило на двата клуба през историята да изтъкват болезнени, нацистки и расистки лозунги и емблеми.
Хората, които са били на "Олимпико" в този час и половина твърдят, че това е нещо което не може да се опише с думи, а просто трябва да се преживее. "Военното" положение в града, море от полиция, тонове пиротехника и твърд, мръсен мъжки футбол. Дерби дела Капитале.
Последният прецедент, когато става въпрос за сблъсъка на "Олимпико" се случи през 2004 година, когато с началото на второто полувреме между привържениците се чули гласове, че полицейска кола е убила дете пред стадиона.
Накрая се оказа, че момчето е било покрито в подножието на трибуните, защото имало проблеми с дишането, но Адриано Галиани, президент на Лигата, все пак организирал главният съдия да се обади по мобилен телефон и мачът в крайна сметка е отложен.
На улиците става "ад", а в една от най-големите привърженически безредици в новата история на Калчото повече от 50 запалянковци са арестувани, 200 са контузени, докато и 300 полицаи трябвало да потърсят медицинска помощ.
Тюрккулюбю - вулканичният удар между Европа и Азия
Футбол и фанатизъм са опасна комбинация, могат да бъдат, в края на краищата, съвършено съединение, но сме свидетели, че това на практика е невъзможно и немислимо. Всяко от световните дербита има нещо което го отличава от масата и ни кара да говорим за него по специален начин. Все пак, нито едно голямо градско дерби не прилича на истанбулското - между Галатасарай и Фенербахче.
Галата и Фенер са символите на турския футбол, двата най-успешни клуба, с убедително най-много привърженици и спортни традиции зад себе си. Това не е само сблъсък между две воюващи страни на един град, а и сблъсък между два континента - Европа и Азия.
Галата е основан, в европейската част на Истанбул, от Али Семи Йен през 1905 г, който е първи президент и член на клуба, предводител на местното училище под името Галатасарай. На другата страна на Босфора, две години по-късно, Зия Сонулен, Айетлах Бей и Нечип Оканер, в тишина и страх от строгите османски закони и султана Абудал Хамид създават Фенербахче. Галата е най-трофейният клуб на Турция с 20 титли, 15 купи и 14 суперкупи, а по веднъж е печелил Купата на УЕФА и Суперкупата на УЕФА.
От друга страна, Фенер има един шампионски трофей по-малко, шест купи и девет суперкупи, но нито един европейски трофей.
Въпреки че властимащите по това време стриктно забраняват на младите да се събират и играят "английската" игра, първото дерби е изиграно през 1909 г, а Фенер е домакин на поляна, където днес се намира неговия стадион "Шукру Сарачоглу". Побеждават гостите с 2:0.
От тогава са играли още 380 пъти, "жълто-черните" са по-успешни от "жълто-червените", със 144, срещу 122 победи, а когато мачът завърши без голове - рядко може да кажете, че не е било интересно.
Невероятна темпераментност и любов към футбола довеждат до това дуелите на двата великана от Босфора и насилието да идват заедно като добър и ден. Също така, турското дерби е едно от първите в света на което са отбелязани големи безредици, които датират още от 23 февруари 1934 година.
"Когато преди няколко години правехме "Разделени градове", останах удивен, защото и ние сме били "диваци", но онова там е невероятно. Снайперисти на всички страни, полиция като мравки, идва автобусът с отбора на Галата, а ръководителите на Фенер, виждайки, че не им остава нищо друго, започват да го целят с мобилни телефони и да плюят по рейса на гостите", споделя Милош Шаранович.
На този ден по програма имало "приятелски" мач на местния стадион Таским, но от самото начало било ясно, че няма да завърши. Двата отбора силно искали победата, а съдията няколко пъти трябвало да прекъсва мача през първото полувреме заради много остри нарушения и бой.
Всичко завършило така, че и местните господа от околните трибуни, къщи и хълмове се включили в мелето на терена, скоро се намесила и полицията, а журналистите няколко дни обширно писали за "военното положение" на Таксим. Нито почти сто години по-късно абсолютно нищо не се е променило.
Въпреки че в запалянковския свят не ги уважават твърде много, заради честата употреба на хладно оръжие, никой не може да отнеме онова което се случва на "Сарачоглу" и "Али Семи Йен". Количеството пиротехника понякога надминава и онези в Южна Америка, хора от Гинес идват да мерят силата на децибелите, докато междувременно се търси кой да дръпне спусъка да се стигне до изригване.
Една от най-лудите случки се разиграва на финала за Купата през 1995/96 г, Галатасарай се мъчи, а Фенербахче се бори с Трабзонспор за титлата. Започва с насмешки, че Галата не е достоен противник, а след гол в продължението на реванша донесъл трофея - треньорът на "аутсайдера" Греъм Сунес забива голямо знаме на своя отбор на центъра на "Шукру Сарачоглу".
Ел Класико - Сблъсък на гиганти по холивудски
Най-бляскавият "безсмъртен" дуел се играе на Пиринейския полуостров, тъй като количеството реклама, публичност и медийно следене не може да се сравнява с нито един друг. И той също така представлява сблъсък на две различни култури, начини на живот, но и тотално противоположни икономически и политически разбирания. Когато се вземат под внимание всички големи дербита на планетата, стойността на самите тях и техните играчи, история, победи, трофеи... Не е грешно да се каже, че Ел Класико - дуелът между Реал Мадрид и Барселона - е специална категория.
Футболът в Кастиля, Мадрид донесли академици и студенти в края на по миналия век, които са се върнали от учене в Кеймбридж и Оксфорд. Най-напред своите идеи на дело са реализирали с основаването на "Football Club Sky" през 1897 г, а след серия промени, с помощта на крал Алфонсо ХII и подкрепата на Кралската футболна федерация, през 1920 година става познат като Реал (кралски) Мадрид.
Само две години по-късно в главния град на Каталония, група швейцарци, англичани и местни, предвождани от Жоан Гампер, създават символът на каталонизма - под мотото "Mes que un club", т.е. "Повече от клуб". Реал е абсолютен рекордьор по брой трофеи от Шампионската лига - 10, а има и рекордните 32 титли на Испания, 19 Купи на Краля, девет Суперкупи, както и четири титли първенец на света и по две Купа на УЕФА и Суперкупа на УЕФА.
Благодарение на доминацията в последното десетилетие, Барса сега има 23 шампионски титли, рекордните 27 Купи и 11 Суперкупи, както и пет титли първенец на Европа и три на света. Също така има и пет Суперкупи на Европа, а четири пъти Купата на носители на национални купи.
Гражданската война, бомбардировките и по-късно Втората световна война направили така, че може би двата най-големи клуба в света днес да се развият по-бавно, но те и тогава успявали да печелят титли и да изхвърлят великани от футболната сцена.
Привържениците на Барселона често обичат да изтъкват, че техният съперник е изградил величието си с помощта на диктатора Франсиско Франко, заради който народът на Каталония започва да гледа като на своя като на повече от клуб, а донякъде и като на антирежимно движение.
Все пак, това не е съвсем точно, защото историята казва, че водещите хора в Барселона в този период (50-те и 60-те) са били в много добри отношения с властващия режим, а и няколко пъти са го изтъквали. Всичко това е видимо и от трофеите спечелени през тези години.
"Кралския" клуб и "Блауграна" са изиграли общо 230 дуела (263 смятайки и приятелските мачове), а Реал е по-успешен с две победи повече от противника - 92-90.
Въпреки че съперничеството им е огнено, случвало се е "Ноу Камп" да аплодира играчи в бели екипи (Лоури Кънингам 1980 г), докато мадридчани на "Сантиаго Бернабеу" са ставали заради майсторството на Диего Армандо Марадона, Роналдиньо Гаучо и Андрес Иниеста.
Техният дуел е най-гледания на планетата.
Реал в почти всички ери има големи успехи (особено през 60-те когато печели пет поредни "ушати" трофея), докато Барса напълно взима превес от началото на новото хилядолетие.
От друга страна, насилие и физически сблъсъци между привържениците на двата отбора почти няма, както през историята така и днес, освен няколко спорадични удари и блъскания туктаме. Но въпреки това, напрежението, нетърпимостта, а и омразата, може да се види с просто око когато се намират едни срещу други.
Реал Мадрид и Барселона, тяхната история, играчи и дуели неизмеримо са повлияли на облика на най-важното вторично нещо на света, до такава степен, че въпросът е дали модерният футбол днес щеше да изглежда така. Испания вероятно никога нямаше да бъде шампион на Европа и света, ако нямаше може би двата най-големи световни футболни колектива.
Не са много играчите, които са носили двата екипа, общо около двадесет, но един от тези трансфери беляза футбола и неговата история. Легендарният Луиш Фиго шокира всички, когато през 2000 година замени "Ноу Камп" с "Бернабеу", а върхът на обидите, заплахите и кой знае какво още се случи когато изпълняваше ъглов удар.
На стадиона на който се прослави, само че този път в екипа на омразния съперник, а привържениците го почерпиха със свинска глава и празна бутилка уиски. Главата на нещастното животно накрая завърши в клубния музей.
Олд Фирм - две религии, два свята и един град
Както казахме, фанатизъм и футбол са много, много опасна комбинация, твърде често смъртоносна, а когато към това се добави и различни религиозни и "патриотични" убеждения, се стигна до всеобщ метеж, хаос и безумно насилие. Един такъв футболен мач се играе в Глазгоу, между двата най-успешни шотландски клуба, роялисти и републиканци, католици и протестанти - славните Селтик и Рейнджърс.
На разстояние от осем и половина километра, колкото делят "Селтик Парк" и "Айброкс", "лежат" стотина от най-големите трофеи, 400 междуособни срещи, и ако всичко това се случва в столицата на Шотландия цялата история има далеч по-голям смисъл когато в нея се включва споменатата религия и съседната Северна Ирландия.
Всичко изредено е забележимо само по себе си - започвайки от символа и знамето, които създават колорит, песните които подплатяват атмосферата, но и самите защитници на емблемите и символите на двата отбора. "Детелините" имат 46 титли,36 Купи и 15 Купи на Лигата, но и една титла шампион на Европа.
"Рейнджърите" имат осем шампионски титли повече, три купи по-малко, но и 12 Купи на Лигата повече. "Ушатият" трофей им липсва, като от европейските отличия са успели да спечелят само Купата на носители на национални купи.
Селтик е формиран в католическата църква Света Мария на улица Ист Роуз в предградието Калтън,от братята Уолфрид през 1887 година, с превъзходната идея да се съберат пари за онези на които са им най-нужни. Уолфрид искали с кръщаването на клуба да изтъкнат ирландските и шотландските корени на "зелено-белите".
Петнадесет години по-рано, братята Моузес и Питър Макнил, Питър Кембъл и Уилям Мебет се срещнали на пейка в парка Уест Енд и основали един от най-старите клубове в света. Спомената четворка е била добра част от първия стартов състав на "рейнджърите", които само месец по-късно за пръв път излезли на терена като Рейнджърс ФК.
В началото, Рейнджърс привличал протестанти, главно шотландци, докато на другата страна отивали католическите ирландци, които през тези години все повече се настанявали в Глазгоу. При това състояние на нещата, от самото начало, довело до това да е истинско чудо, когато половината град не е потрошен, хиляди души и полицаи ранени, а при това мачът поне веднъж да не е прекъснат, защото сблъсъкът от трибуните се е пренесъл на терена.
"Когато растях, ходех в католическо училище, не можеше да се намери нито един привърженик на Рейнджърс между нас. Сега ситуацията е диаметрално различна. Примерът работи, моите синове също така ходят в католическо училище, с около 5% любители на "рейнджърите", пише един запалянко на Селтик за "Ню Йорк Таймс" през 2012 г.
Първият официален дуел изиграват през 1888 година, не са чакали твърде много, а първият триумф записва Селтик с убедителното 5:2. Все пак, почти век и половина по-късно - Рейнджърс има 159 победи на своята сметка, а съседът 14 по-малко.
Някои източници твърдят, че междуособните сблъсъци са и над 500, но официално те са сто по-малко. Заради банкрута, който Рейнджърс обяви преди три години, за юбилейното дерби трябваше да чакаме повече от обичайното, но абсолютно си заслужаваше - въпреки че неизвестност в резултата нямаше.
С общия брой мачове, дуелът Селтик и Рейнджърс взима второ място сред големите съперничества, а, за съжаление, на самия връх когато става въпрос за смъртни случаи, които са директно свързани с футбол. Нито забраната за алкохол, нито забраната за събирания, нито забраната за обиди на национална и верска основа, както и законът на "Желязната лейди" никога не успяха да укротят всичко онова което носи легендарното Олд Фирм - в превод - сблъсък на двама стари, добри "приятели".
Суперкласико - дербито на всички дербита
За края оставихме дербито на всички дербита - ненадминатото Суперкласико между "прасетата" и "кокошките" - дуелът Бока Хуниорс и Ривър Плейт.
Двата клуба са основани в началото на миналия век в предградието на Буенос Айрес - Ла Бока. Ривър през 1901 г от английски мигранти (отново, от тук и Плейт, а не Плата), а Бока четири години по-късно по инициатива на изселници от Генуа. Бока в началото минава за клуб на работническата класа, а Ривър на по-богатите, но от времената след Втората световна война двата отбора имат равен брой привърженици във всички слоеве на обществото.
За техния първи дуел, 1905 г, се носи интересна легенда, която твърди, че междуособните сблъсъци ще решат кой да напусне общия стадион, но и Ла Бока. Ривър излиза от този мач като губещия (1:3), и оттогава е разположен в северния квартал Нуньес. Чак 72% от аржентинците подкрепят или Бока, или Ривър, а "жълто-сините" имат предимство от десет процента - 41 срещу 31.
Във времената когато националната лига придобива все по-професионален облик, първият официален сблъсък е през 1913 г, а Ривър побеждава с 2:1.103 години по-късно "генуезците" и "милионерите" имат зад себе си 291 дуела - Бока празнува в 86 случая, 77 пъти изходът е нерешен, а Ривър е бил по-добър в 78 мача. Също така са се срещали и още 119 пъти в неофициални мачове, а и тук Бока има предимство - 45-37.
"Денят на дербито в Буенос Айрес кара Олд Фирм да изглежда като футбол в училищния двор", пише в обяснението на книгата "50 неща, които трябва да видите преди да умрете", до снимка от Суперкласикото.
Освен ефектните представяния на терена, онова което прави Суперкласикото толкова специално е всичко онова което южноамериканците са готови да подготвят когато се играе футбол. Изглежда че рядко някой по света е поне близо до тях, когато става въпрос за страст, любов и желание за футбол.
Пуерта 12 - Най-голямата трагедия в Суперкласикото се случва през 1968 година, когато 71 запалянковци губят живота си в сектора с №12 на "Ел Монументал". Жертвите на паническото бягство са били на средна възраст 19 години, а точната причина за тяхната гибел никога не е прецизно утвърдена. Това е най-голямата трагедия в историята на южноамериканския футбол.
През последните 50 години се нагледахме на всичко, от всеобщ хаос на улиците и трибуните - които нерядко са отнасяли и животи, до ефектни хореографии и атмосфера, но и болезнени заяждания на сметката на онези отсреща.
Когато Ривър изпадна от първа лига преди три години, привържениците на Бока още на следващия мач на "Бомбонера" внесоха ковчег в цветовете на Ривър, палейки свещи, с няколко мъртви кокошки, докато безжизнена свиня често е била гост на трибуните на "Ел Монументал".
Последното "приятелско" Суперкласико завърши с пет червени и двуцифрен брой жълти картони, а нашият съвет е да не пропускате нито едно, което бъдещето ни носи, защото сигурно няма да видите, чуете или усетите нещо подобно. Едните носят прякор "кокошки" (Ривър) заради предполагаемото малодушие, а другите "прасета" заради смрада на "Бомбонера" (за който е виновна замърсената близка река). През годините чак 100 футболиста са играли и за единия, и за другия клуб.
Буенос Айрес е една от редките столици в света, които могат да се похвалят, че имат два шампиона на света.
Стигнахме до края на нашата история за най-големите дербита на планетата в най-големия и най-важен спорт.
Отборът на Галатасарай тази вечер победи Трабзонспор с 2:1, но много повече от резултата внимание привлякоха драстичните решения на съдията към футболистите на гостуващия отбор.
Първото полувреме Трабзонспор водеше с гол на Зенгин в 25-ата минута от дузпа, а истинският кошмар за гостите дойде след почивката.
Първо в 59-ата минута Хурмачи потегли към съблекалнята заради втори жълт картон, а четири минути по-късно Подолски оползотвори предимството в числеността и изравни.
В 70-ата минута, Трабзонспор остана с още един играч по-малко, след втори жълт картон за Демир, но истинското шоу под режисурата на съдията последва във финалните пет-шест минути.
Той в 86-ата минута даде дузпа за Галатасарай, а заради жестоките протести изгони още двама футболисти на Трабзон, Каванда и Дурсун, който му отне червения картон и при излизането от терена го показа на съдията.
Дузпата беше реализирана от Инан и така Галатасарай спечели с 2:1.
Нападателят на Аякс Мунир Ел Хамдауи почти сигурно ще напусне клуба още през този трансферен прозорец. Според "Де Телеграаф" следващата стъпка в кариерата на мароканския национал ще е турския Галатасарай.
26-годишният стрелец поднови тренировки с амстердамци през миналата седмица, но сагата около него продължава. Истанбулският клуб няма да има проблем да покрие заплатата на таланта, но трансферната му цена от 5 милиона евро може да провали евентуална сделка. Представител на Галатасарай е потвърдил, че Ел Хамдауи е предложен на отбора, който търси заместник на контузения Милан Барош.
През този уикенд Аякс ще гостува на Галатасарай в Истанбул за откриването на новия му стадион.
Известно е, че турските привърженици са едни от най-лошите в Европа. Почти няма град, в който не са направили инцидент, но действието на един запалянко на Галатасарай граничи с ненормалното.
Футболният съюз на Турция и Галатасарай, под натиска на Ердогановата власт, трябваше да изтрият най-добрият стрелец в историята на тази държава от всички официални документи. Никой не е вкарал 228 гола за Галата!
