Няма по-добър начин да се включиш в борбата за титлата от празнуване на терена на най-големия съперник! Тътреше се Галатасарай на стадион "Шюкрю Сарачоглу", гледаше загубата в очите, за да на крилете на вихъра Ониекуру да полети до първото място в класирането и да заяви, че е готов да се бие за отбрана на статуса най-добър турски отбор. В голямото дерби на Истанбул, действащият шампион във впечатляващ обрат надви Фенербахче - 3:1.
Герой на мача е нигериецът Ониекуру. Бившият таран на Андерлехт, който през януарския трансферен прозорец се върна на Босфора от Монако, получи доверието на Фатих Терим и най-много благодарение на него популярния като Императора празнува на неприятелска територия. За прът път от 22 декември 1999 година. Още по-важно, изравни се с Трабзонспор на върха на класирането, така в завършека на първенството влиза като най-сериозен кандидат за короната. След такава победа самоувереността обичайно расте, а съперниците падат като снопи.
За първата победа на Галата в азиатската част на Истанбул след 20 години и два месеца се постара Ониекуру, като при резултат 1:1 първо предизвика дузпа, която в преднина превърна Радамел Фалкао, за да в добавеното време да изтича в контраатака и да подпечата съдбата на домакина, който дълго време беше сочен за по-сериозния кандидат за трона, заедно със Сивасспор, Башакшехир и Трабзонспор.
Но, Галата има шампионско ДНК. Стъпка по стъпка се приближаваше към водещите отбори, постигна седми пореден триумф в лова за точки, което показва, че Фатих Терим е подострил формата за финала на сезона, когато се решава въпроса за шампиона.
Напрегнатото дерби, в което бяха видени чак 13 жълти и три червени картона, по-добре започна Фенербахче. След нарушение срещу Ведат Муричи Марк Крузе получи възможност от 11 метра да открие резултата, а такива ситуации немецът обикновено използва максимално. Така Крузе вкара по гол в последните пет домакинства на Фенер, ставайки първият играч на жълто-сините след Муса Соу, който в един сезон пронизва мрежите в дербитата с Галата, Бешикташ и Трабзонспор.
Гостите чакаха момент да отговорят и го сграбчиха преди края на първото полувреме. Корнер изпълни Омер Байрям а Раян Донк с глава изравни резултата и още тогава можеше да се усети огромната нервност на трибуните, която в продължението на мача се пренесе на терена.
Първо съдията Мелер изгони треньора на Фенербахче, Ерсун Янал, което из основи разклати амбициите на домакина. Тотално изгуби главата, тътреше се, а Галатасарай опитно дочака още една възможност. По лявото крило проби Ониекуру, беше съборен в наказателното поле, а втората дузпа в мача реализира Радамел Фалкао.
При радостта от гола колумбиецът беше засипан с всевъзможни предмети от привържениците на домакина, опитният нападател едва се измъкна, но стана ясно, че нетърпимостта трябва да отнесе още някоя жертва. Цената първо плати футболистът на Фенер Денис Турук (на пейката), заради провокиране на съперник в общо меле когато се разменяха псувни, размени се и по някой юмрук, а после и втори жълт и автоматично изгонване заработи и Юнес Беланда, така жълто-сините разбраха, че трябва да използват предимството откъм играчи и да потърсят изравняване. Особено, след като заради зачестилите прекъсвания мачът беше продължен чак десет минути.
Фенербахче хвърли всички карти в нападение, което остави широка ливада в неговата половина, така в 97-ата минута Ониекуру демонстрира скоростни и реализаторски способности и в огненото дерби донесе победата на Галатасарай.
Елиф Елмас на пръв поглед няма македонско име, но новоизпеченият титуляр на Наполи, който с два гола в Скопие против Словения задържа мечтите на Северна Македония, че за пръв път би могла да заиграе на голям турнир, е по-голям македонец и по-голям патриот от мнозина, които се бият в своите македонски гърди...
Вечно (и ясно) слънце, тютюноберачите, Биляна, която бели платно, Дисниленд от столицата, дългогодишният сблъсък около името и онези вицове от югославската епоха за "сърбите с говорни дефекти", па братя Джуровски, за малко и Марек Янкуловски - но нищо никога не е било Македония като Дарко Панчев.
В една майска нощ "Кобрата" влезе в легендата, и нищо преди и след тази дузпа да не е направил, би било достатъчно; може би по-късно е имал погрешни професионални решения - добре, Интер през деветдесетте беше една метастазирала грешка, затова се наслаждавахме толкова на него - но Панчев остана най-познатият син на държавата, която тепърва се будеше и (само)утвърждаваше, с усещането, че има по-силни около себе си.
През този век се появи достоен наследник, само че с Интер имаше много повече късмет - а се уцели и да им се случи Жозе Моуриньо, и наистина, освен Дидие Дрогба и Диего Милито, има ли по-моуриньовски нападател от Горан Пандев? - и ще ви се прости ако мислите, че Пандев винаги е бил тук, и се запитате не е ли вече в пенсия? Не, ето го, продължава да дава всичко за червения и жълтия цвят.
А я има и тази нова Македония, по име Северна, държава, която най-накрая престана да живее в (далечно, далечно, твърде далечно) миналото, обърна се към себе си, заряза всички измислени връзки с антични герои и държавници, преименува всички свои александровци и филиповци в нещо много по-македонско; тази Македония получи своя автентичен герой, онзи, който би могъл да потрае по-дълго чак и от Пандев.
Елиф (или Елйиф, както мнозина го наричат) Елмас на пръв поглед няма македонско име, а знаем, че продължава да има някои на Балканите, които чак и на живо по телевизията прогласяват такива за "съмнителни", но новоизпеченият титуляр на Наполи, който с два гола в Скопие против Словения задържа мечтите на Северна Македония, че за пръв път би могла да заиграе на голям турнир, е по-голям македонец и по-голям патриот от мнозина, които се бият в своите македонски гърди.
На раменете на такива често пада нежеланият товар на доказването, макар че за някого, който едва тези дни напълни 20 години Елиф Елмас изглежда чак и твърде зряло; а любовта към града в който е роден и държавата в която е израснал трябвало да демонстрира и твърде много пъти за някой толкова млад.
Вече е известна историята как Фатих Терим, още преди Елиф да премине във Фенербахче и да се пресели в Истанбул, в свойството на алфа и омега в националния отбор на Турция пращал фермани в мултиетническия квартал Бутел 1, на левия бряг на Вардар, за да примами сина на Джеват, македонския турчин по баща и майка, да бъде лидер на новия възход на националния отбор, който в перспектива - поне на това се надявал опитният лисугер - трябва да повтори успехите от началото на това хилядолетие.
Главните преговори биха се водили с чай и баклава в сладкарница "Мандарина", която вече дълго държи Джеват, макар че преговори изобщо не е имало: малкият Елиф, тогава младежки национал на Бившата Югославска Република никога не е обмислял да предаде своите хора, своята махала и всички онези с които е израснал, а които в неговото име и порекло виждали радост и богатство и нищо повече.
В същата тази сладкарница, година-две по-късно, ще се водят много по-доходоносни разговори. Идвал е, казват, Перо Антич, да убеди малкия, че Фенербахче е правилният клуб за развоя на неговата кариера; не го е излъгал, тъй като след два сезона, от които във втория, поради липса на по-добър израз, запалил Босфора, Елмас станал главен избор на редица европейски клубове. Споменавали са се Манчестър Юнайтед, Лестър, Тотнъм (който от него искал да прави новия Дембеле, и с този акъл, много е изпуснал, че поне не е пробвал), па чак, в слуховете, и Реал (Мадрид).
Накрая го сграбчил Карло Анчелоти и това, без оглед на това как ще изглежда сезонът на Наполи, е най-доброто нещо което можеше да му се случи в тези години.
Нещо между Иниеста, Погба и може би Джеймс Мадисън, силен в краката и с вече изградена техника, Елмас най-много е критикуван, че някак умее всичко, а за нищо не е специализиран, защото може да бъде и десетка и шестица и да започне отляво, па да се прехвърли отдясно; неговият възход, когато прочетете текстовете на македонските журналисти и малко се поинтересувате за Елиф Елмас, всъщност изобщо не е метеоритен.
Повече може, и по това може би най-много прилича на Килиян Мбапе, да се сведе на изречението което е все по-рядко в модерния футбол и модерната епоха, а то е, че добрите неща се случват на добрите хора.
Историята за новия македонски вундеркинд, който попадна и в конкуренцията за европейското "Златно момче" - започва в Бутел.
Бил е, докато не е облякъл с един размер по-големия екип на Работнички (символично е, че някой толкова стойностен при професионалистите е влязъл през "работнически" клуб) и прогласен, почти веднага, за най-добър млад играч в страната, най-лошо пазената тайна на скопските махали.
Говорело се нашироко за някакво хлапе, пристойно и добре възпитано, по-ниско и по-бързо от своите връстници, че в местния, да не може да е по-местен, аматьорски ФК Бутоп, па тогава и в отбора на скопските турци по име, виж сега, Фенербахче, предизвиква много по-възрастни от себе си.
А през цялото време е бил "един от нас", пише в един от вдъхновените профили от времената когато преминавал в Турция (но никак "за Турция"), затова и тези по-големите са го пазили, наясно, че между тях е новият Панчев, новият Пандев, па може би, говорело се тихо след тренировки, да не чуе злото, да заработят уроки, може би и някой чиято слава ще ги надмине.
Елиф отговарял на това доверие с още повече работа, оставайки пристоен въпреки чертата на личността, която неговите треньори описвали като омраза към поражението: и когато на 17 години дебютирал за мъжкия национален отбор в приятелски мач с Испания, изигравайки цялото второ полувреме, гледайки в очите Иниеста сякаш гледа в кристално кълбо което предрича бъдещето, и когато е подтичвал с кърпената топка по Бутел, и когато с твърдите словенци е било 0:0, а Група G изглеждала като още едно препятствие което Македония, Северна или не, никога няма да прескочи, Елиф е гинал на терена.
Точно както и когато, в първия кръг на Шампионската лига, на Сан Паоло влязъл да дебютира и в този турнир. Таблото показвало 0:0, шампионите на Европа можели да напуснат непокътнати горещото гостуване, а с него и терена, накрая се завършило 2:0, за голям скалп.
Елмас (още) не е титулярен член на състава на Анчелоти, макар че статистиката показва, че, дали това е негова заслуга или само стечение на обстоятелствата, Наполи бележи по-добри резултати когато младият македонец е в игра. В последните няколко мача, които Елиф провежда на пейката или получава време в края, неаполитанците сякаш вече са се простили със състезанието за титлата.
Сега "златното момче" има пред себе си много по-тежка задача отколкото който и да е от тези, които преди него са прославяли добре познатите улици на Бутел. Северна Македония, под ръководството на Игор Ангеловски - човекът, който го е налагал и в Работнички - има минимален, но все пак има шанс с три добри резултата в края на квалификациите, започвайки от Полша, която в неделя ще ги посрещне в празнична атмосфера и ще подготвя пир в слава на класирането на Европейско първенство и Роберт Левандовски, да стигне до голям турнир.
В случай че Полша, па после Австрия през ноември, бъдат недосегаеми, македонците ще имат шанс да се изкупят в плейофа, който заработиха със солидните представяния в Лигата на нациите.
И без това, може би, Елиф Елмас ще стане голям играч; и без това ще остане "един от нас" и "златно момче", но етническият турчин, който обича Македония, а мрази да губи гарантирано няма да се задоволи само с пари и слава.
Той би искал, точно такъв, с точно това име и порекло и от тази сладкарница, неговото име да попадне сред онези символи на държавата чийто екип е сънувал и получил: ясно слънце, вино и тютюноберачите, па Горан Пандев и - Дарко Панчев. Автор: Марко Прелевич
Мачовете между Галатасарай и Фенербахче предизвикват големи безредици между привържениците на тези два клуба. Този път стигна до най-лошата възможна кулминация на тези сблъсъци.
Случил се голям инцидент, когато при "дискусия" в кафене след гледане на мача между тези два клуба се стига до сблъсък. "Дискусията" не продължила дълго и се превърнала в бой.
След това особа с инициали Р.П. е ранена с две оръжия, от особа с инициали Л.Т. Няколко минути по-късно Р.П. вади нож и ранява тежко Л.Т., който не преживява този сблъсък.
Неприятно беше за привържениците на Фенербахче през първото полувреме не само в Истанбул, а и по целия свят. Техният любим отбор беше прегазен от Бешикташ, който поведе с 3:0.
Все пак, много по-впечатляваща е фотографията, която е направена при празнуването на третия гол на "орлите", на която са баща и син в сълзи заради катастрофата на "фенерите".
Истанбулското дерби завърши при 3:3, така че вероятно са напуснали стадиона с усмивка.
Турското правителство договори с тамошните банки модел на рефинансиране на най-големите турски клубове, които от години работят на огромен минус.
Турските клубове заедно дължат 2,3 милиарда евро, но повечето от този дълг принадлежи на четирите най-големи клуба - Галатасарай, Фенербахче, Бешикташ и Трабзонспор. Славният Фенербахче преди началото на този сезон е бил на минус 621 милиона евро, заради което трябваше да разпродаде половината състав.
Фенер беше смачкан от дългогодишното даване на милионни договори на играчи, които довеждаше от най-силните първенства за големи пари. Харчеше се безогледно, вземаха се кредити, а пари за връщането им няма. Въпреки че е голям, турският футболен пазар не може да заработи достатъчно, за да си плащат клубовете дълговете, а няма и адекватни европейски резултати, които биха донесли чувствителна печалба.
Така Фенербахче и Галатасарай години завършваха сезона с 50-ина милиона евро минус, а вилнеенето с финансите и нарушаването на феърплея струваше на Галатасарай изхвърляне от Европа за сезон 2016/2017. В повечето турски клубове привържениците имат право на глас и избират президенти, но те са насочвали кампаниите изключително към спортните резултати, не мислейки за финансите, което ги доведе до тази ситуация.
Lets’s focus on the Turkish Super Lig – having showcased the performance of @GalatasaraySK in our European Champions Report, today we make a comparison among some top Turkish clubs.🇹🇷
You can find the new financial statements of these teams on our Club Finance & Operations tool pic.twitter.com/7ZGgHETZvw
Освен това, и футболът, както и всички сфери на турската икономика, силно беше ударен от драстичният спад на турската лира, която през миналата година изгуби една трета от стойността си. Клубовете повече не могат да връщат кредити и банките, съответно Тайип Ердоган, решили да им излязат насреща.
"Дълговете на клубовете няма да бъдат отписани, нито ще получат по-добри условия от някои други сфери. Но ще спрем натрупването на дълга и ще им дадем механизми по-лесно да плащат своите задължения, защото такава система вече не е жизнеспособна", заяви президентът на турския съюз Йълдъръм Демирьорен.
Такива вести повлияха добре на стойността на клубовете и цената на акция на Галатасарай скочи със 7,4%, на Бешикташ с 5,7%, а на Фенербахче с 4,1%. Но въпреки че клубовете подкрепиха такава инициатива на правителството, членовете на опозицията смятат, че става дума изключително за предизборен трик преди изборите този март с оглед на това, че Ердоган има голяма подкрепа сред привържениците на Галатасарай и Фенербахче.
Легендарният френски специалист Арсен Венгер може скоро да се върне в треньорската професия. "Професора" в края на миналия сезон, след 22 години, напусна Арсенал и направи пауза. Искаше да продължи да работи, но добри предложения липсваха.
Все пак, турските медии днес обявиха сензационна вест. Според техните информации Венгер може много бързо да седне на пейката на истанбулския колос Фенербахче.
Ръководството на клуба от азиатската част на Истанбул е много недоволно от резултатите при Филип Коку. "Фенерите" са далече от борбата за титлата, не блестят и в Лига Европа. Само въпрос на време е кога Коку ще бъде уволнен, а управниците на Фенербахче са отправили предложение на Венгер. Чака се отговорът на легендарния французин.
Поред Венгер като кандидат фигурира и някогашния помощник на Юрген Клоп - Желико Бувач.
Мачът беше прекъсват пет, шест пъти за къси интервали докато не се стигна до голям инцидент...
Реваншът от турнира за Купата на Турция, голямото дерби между Фенербахче и Бешикташ, всичко се събира в една дума - хаос! Пълен хаос чийто епилог беше окончателното прекъсване на мача! Сцени, някой ще каже съвсем нормални за под това небе, но това което днес се случи на стадиона на "фенерите" представлява преместване на границите чак и когато става въпрос за турци.
Грубости, блъскания и подобно гледахме от първата минута. Напрежението можеше да се "реже с нож", толкова беше видимо, но сериозните проблеми започнаха с изгонването на бразилеца Пепе в 30-ата минута. И почивката между полувремената не помогна да се охладят главите, а на трибуните стана все по-вряло. Мачът е прекъсван най-малко пет пъти за кратки интервали, защото гостите не можеха да изпълнят ъглов удар от хвърляне на разни предмети по терена. Летяло е всичко, от игли до локомотиви, а кулминацията на всичко беше последното прекъсване в 59-ата минута. Треньорът на Бешикташ Шенол Гюнеш дойде да разделя в едно меле, когато от трибуните долетя нещо (изглежда монета) и го удари по главата. Гюнеш се строполил на тревата, настанал общи метеж, за да по-късно да се окаже, че опитният специалист трябвало да отиде на шиене в болница.
Това накара гостите след ново голямо меле да се съберат и да напуснат терена. А после и меле в тунела, отново бъркотия и блъскане, така че трябвало да се намеси взвод от специалните части. Домакинските футболисти останали на терена да изчакат продължаване на мача, но гостите не се появили. С оправдани причини.
Както стоят в момента нещата заради тези инциденти ще си изпати предимно Фенербахче. "Жълто-черните" имали добър резултат (0:0, в първия мач е било 2:2, така че се класирали напред), чак и човек повече, но тъй като неговите привърженици са виновни за прекъсването на мача най-вероятно ще бъде регистрирана служебна победа в полза на актуалния шампион.
Припомняме, Ахисар вчера би Галатасарай и стигна до възможност да се бори за трофея в Купата на Турция.
В актуалното издание на Лига Европа само Лудогорец освен Цървена звезда има възможност да завърши гостуванията без да е вадил топката от мрежата.
Цървена звезда влезе в историята на Лига Европа като шестият клуб, който в трите гостувания в груповата фаза не е получил нито един гол! Преди актуалното поколение на Маракана, от 2009 до днес, това се отдало само на Фенербахче, Металист (Харков), Шалке, Тотнъм и Брюж.
В сезоните 2012/13, 2015/16 и 2016/17 не е имало клубове, които са успели в групата да опазят мрежата си спокойна в гостувания, а в останалите е успявал само по един отбор което говори колко деликатна е тази задача.
В актуалното издание на Лига Европа само Лудогорец освен Цървена звезда има възможност да завърши гостуванията без да е вадил топката от мрежата, необходимо е да издържи в Хофенхайм, както успя в Истанбул и Брага.
Възможност да се озове в тази компания изпусна Виляреал, който получи два гола в Астана срещу едноименния отбор воден от Станимир Стоилов, но на испанците все пак им е по-приятно отколкото на Цървена звезда и Лудогорец, тъй като кръг преди края си осигури класиране на 1/16-финалите. 2009/10
Руският бизнесмен Сергей Самсоненко обяви, че след края на сезона повече няма да финансира македонския футболен и хандбален клуб Вардар.
Неговото решение да се оттегли дошло след критиката на обществеността по повод да се повиши значително цената на билета за мача, който футболистите на Вардар ще играят срещу Фенербахче в квалификациите за Лига Европа.
"Македония е била дом за моето семейство и мен 11 години и влагах огромни пари в развитието на спорта в тази държава. Когато е достатъчно, достатъчно е", заяви собственикът на мъжкия футболен и женския и мъжкия хандбален клуб Вардар в отворено писмо до обществеността.
Самсоненко сподели, че нито една цена на билет не може да се мери с цифрите, които е вложил в македонския футбол, хандбал и тенис.
"Никога не съм бил обиден както в последните няколко дни. Реших, колкото и това решение да беше тежко за мен. Този сезон ще е последният в който ще влагам в трите клуба", написа Самсоненко.
Той допълни, че клубовете са "в отлично финансово състояние и с трофеи" и ще бъдат върнати на старите им собственици.
Билетите за мача между футболистите на Вардар и Фенербахче струваха между 32 и 50 евро.
Самсоненко обяви, че това е променено и цената ще е пет евро, а онези, които вече са купили по-скъпите ще си получат разликата обратно.
Футболът сам по себе си е чиста емоция, но има периоди, когато онова
което усещаме заради двадесет и двама мъже и топка не може да се "мери"
или сравни с каквото и да е.
Споменатият период често умее да варира по интензитет и дължина - от
няколко дни до няколко седмици - но все пак може да се утвърди, че
епицентърът на "лудостта" трае някъде в интервала на 90 и 120 минути, не
включвайки потенциалната "прединфарктна" серия дузпи.
Тогава всичко което е наистина важно става абсолютно незначително, а
вашите мисли и всички видове енергия, които отдавате са насочени само
към едно нещо. Вашият обичан отбор да запише победа над най-големия,
голям съперник.
Тогава, онова което е морално, става неморално - тогава не се подбират
начина и средствата как да се стигне до целта. Тогава единственото важно
е вашият отбор след последния съдийски сигнал високо да вдигне ръце над
главите, докато всички в транс се прегръщате и радвате с хората, които
сте видели за пръв път в живота - на трибуните, в пъба, кръчмата, в
местното кафене, букмейкърския пункт...
Преди няколко дни беше изиграно юбилейното 150-о най-голямо дерби на
Белград - между Цървена звезда и Партизан, двата най-големи сръбски
клуба, някогашни шампион и финалист в КЕШ. И, колкото и да се опитват
някои да го омаловажат и деградират по различни начини - истински трябва
да се гордеят с дуела между "червено-белите" и "черно-белите" - защото
не могат много световни столици да се похвалят с такова съперничество и
такива спортни традиции.
Мачовете, които имат силата да разделят градове на половина, вековни
съперничества, които родни братя и големи приятели превръщат в люти
противници, но им (ни), същевременно, предлагат единствено опит и
щастие, както и скъпоценни, незабравими спомени.
Дерби дела Капитале - магията на древния град
Италианците наистина имат голям брой дербита, с Бразилия и Великобритания вероятно най-много в света, но "светата троица" на италианския футбол прави три наистина големи сблъсъка. За другите два имахте възможност да прочетете в първите две части, а тук стигнахме до големия дуел на Вечния град - Лацио срещу Рома.
Когато се погледне голямата картина, няма много по-огнени дуели в света, от този между Романистите и Лациалите на легендарния "Олимпико" - може би общо са няколко. Малко не е достигнало да мине идеята на Бенито Мусолини и град Рим да има само един клуб през 1927 година.
Идеята на вожда на Националната фашистка партия била римските клубове - Роман, Алба-Аудаче, Фортитудо и Лацио - с декрет на Националния съюз да се съберат в един мощен отбор, който ще владее Италия. Все пак, възпротивил се генерал Джорджо Вакаро, който по това време бил висш член на ФС Италия, и успял да спаси Лациалите като единствен независим клуб - до новосформирания АС Рома. Такава "мръсотия" не е можела да роди различно съперничество. "Бианкоселести" са основани цели 27 години преди големия си враг, през 1900 г в северната част на града в квартала Патри е създаден "Societa Podistica Lazio". След малко повече от десетилетие в аматьорското ниво, през 1912 г клубът се включва към тогавашната елитна лига.
Първият официален дуел на Вечния град е изигран двадесет дни преди навлизането в тридесетте години на миналия век, а побеждава Рома с гол в самия край. Скоро ще се състои за 180-и път, а "вълците" имат 66 триумфа, докато 50 мача са завършили с празненства на "орлите".
Тяхното столично съперничество - символично наречено Дерби дела Капитале - има още по-голямо значение тъй като се знае, че имат много по-малко трофеи от които и да е клубове в този списък. Все пак, това някак и изтъква размера, традицията и всичко онова което срещата на Рома и Лацио представлява във футболния свят.
Римското дерби по всичко парира водещите световни огнени сблъсъци, започвайки от самия футбол до атмосферата на трибуните, но и с количеството открита омраза и страшно насилие, което лъха отвсякъде.
Лацио има две Скудета, шест Купи на Италия, три Суперкупи, но и Купа на носителите на национални купи и Суперкупата на УЕФА.
Рома е шампион един път повече, девет пъти печели Купата, два пъти Суперкупата, триумфирал е в Купата на панаирните градове (предшественик на Купата на УЕФА).
От 1954 г делят стадион, но това може да се промени в следващите години.
Първият фатален случай, както и в италианския футбол, е записан още от 1979 година, когато лациалът Винченцо Папрели е уцелен със сигнална ракета в окото, докато е бил заедно с приятели в северната трибуна на стадиона. Тя е изстреляна от южната трибуна. Смъртоносни сблъсъци се ширят из Италия след това като пандемия. С ултраси се сдобиват и отборите от третото ниво на футбола на Ботуша.
Лациалите са познати като крайно десни ултраси, докато Романистите, от средата на осемдесетте, минават за ляво ориентирани. Все пак, това не е попречило на двата клуба през историята да изтъкват болезнени, нацистки и расистки лозунги и емблеми.
Хората, които са били на "Олимпико" в този час и половина твърдят, че това е нещо което не може да се опише с думи, а просто трябва да се преживее. "Военното" положение в града, море от полиция, тонове пиротехника и твърд, мръсен мъжки футбол. Дерби дела Капитале.
Последният прецедент, когато става въпрос за сблъсъка на "Олимпико" се случи през 2004 година, когато с началото на второто полувреме между привържениците се чули гласове, че полицейска кола е убила дете пред стадиона.
Накрая се оказа, че момчето е било покрито в подножието на трибуните, защото имало проблеми с дишането, но Адриано Галиани, президент на Лигата, все пак организирал главният съдия да се обади по мобилен телефон и мачът в крайна сметка е отложен.
На улиците става "ад", а в една от най-големите привърженически безредици в новата история на Калчото повече от 50 запалянковци са арестувани, 200 са контузени, докато и 300 полицаи трябвало да потърсят медицинска помощ.
Тюрккулюбю - вулканичният удар между Европа и Азия
Футбол и фанатизъм са опасна комбинация, могат да бъдат, в края на краищата, съвършено съединение, но сме свидетели, че това на практика е невъзможно и немислимо. Всяко от световните дербита има нещо което го отличава от масата и ни кара да говорим за него по специален начин. Все пак, нито едно голямо градско дерби не прилича на истанбулското - между Галатасарай и Фенербахче.
Галата и Фенер са символите на турския футбол, двата най-успешни клуба, с убедително най-много привърженици и спортни традиции зад себе си. Това не е само сблъсък между две воюващи страни на един град, а и сблъсък между два континента - Европа и Азия.
Галата е основан, в европейската част на Истанбул, от Али Семи Йен през 1905 г, който е първи президент и член на клуба, предводител на местното училище под името Галатасарай. На другата страна на Босфора, две години по-късно, Зия Сонулен, Айетлах Бей и Нечип Оканер, в тишина и страх от строгите османски закони и султана Абудал Хамид създават Фенербахче. Галата е най-трофейният клуб на Турция с 20 титли, 15 купи и 14 суперкупи, а по веднъж е печелил Купата на УЕФА и Суперкупата на УЕФА.
От друга страна, Фенер има един шампионски трофей по-малко, шест купи и девет суперкупи, но нито един европейски трофей.
Въпреки че властимащите по това време стриктно забраняват на младите да се събират и играят "английската" игра, първото дерби е изиграно през 1909 г, а Фенер е домакин на поляна, където днес се намира неговия стадион "Шукру Сарачоглу". Побеждават гостите с 2:0.
От тогава са играли още 380 пъти, "жълто-черните" са по-успешни от "жълто-червените", със 144, срещу 122 победи, а когато мачът завърши без голове - рядко може да кажете, че не е било интересно.
Невероятна темпераментност и любов към футбола довеждат до това дуелите на двата великана от Босфора и насилието да идват заедно като добър и ден. Също така, турското дерби е едно от първите в света на което са отбелязани големи безредици, които датират още от 23 февруари 1934 година.
"Когато преди няколко години правехме "Разделени градове", останах удивен, защото и ние сме били "диваци", но онова там е невероятно. Снайперисти на всички страни, полиция като мравки, идва автобусът с отбора на Галата, а ръководителите на Фенер, виждайки, че не им остава нищо друго, започват да го целят с мобилни телефони и да плюят по рейса на гостите", споделя Милош Шаранович.
На този ден по програма имало "приятелски" мач на местния стадион Таским, но от самото начало било ясно, че няма да завърши. Двата отбора силно искали победата, а съдията няколко пъти трябвало да прекъсва мача през първото полувреме заради много остри нарушения и бой.
Всичко завършило така, че и местните господа от околните трибуни, къщи и хълмове се включили в мелето на терена, скоро се намесила и полицията, а журналистите няколко дни обширно писали за "военното положение" на Таксим. Нито почти сто години по-късно абсолютно нищо не се е променило.
Въпреки че в запалянковския свят не ги уважават твърде много, заради честата употреба на хладно оръжие, никой не може да отнеме онова което се случва на "Сарачоглу" и "Али Семи Йен". Количеството пиротехника понякога надминава и онези в Южна Америка, хора от Гинес идват да мерят силата на децибелите, докато междувременно се търси кой да дръпне спусъка да се стигне до изригване.
Една от най-лудите случки се разиграва на финала за Купата през 1995/96 г, Галатасарай се мъчи, а Фенербахче се бори с Трабзонспор за титлата. Започва с насмешки, че Галата не е достоен противник, а след гол в продължението на реванша донесъл трофея - треньорът на "аутсайдера" Греъм Сунес забива голямо знаме на своя отбор на центъра на "Шукру Сарачоглу".
Ел Класико - Сблъсък на гиганти по холивудски
Най-бляскавият "безсмъртен" дуел се играе на Пиринейския полуостров, тъй като количеството реклама, публичност и медийно следене не може да се сравнява с нито един друг. И той също така представлява сблъсък на две различни култури, начини на живот, но и тотално противоположни икономически и политически разбирания. Когато се вземат под внимание всички големи дербита на планетата, стойността на самите тях и техните играчи, история, победи, трофеи... Не е грешно да се каже, че Ел Класико - дуелът между Реал Мадрид и Барселона - е специална категория.
Футболът в Кастиля, Мадрид донесли академици и студенти в края на по миналия век, които са се върнали от учене в Кеймбридж и Оксфорд. Най-напред своите идеи на дело са реализирали с основаването на "Football Club Sky" през 1897 г, а след серия промени, с помощта на крал Алфонсо ХII и подкрепата на Кралската футболна федерация, през 1920 година става познат като Реал (кралски) Мадрид.
Само две години по-късно в главния град на Каталония, група швейцарци, англичани и местни, предвождани от Жоан Гампер, създават символът на каталонизма - под мотото "Mes que un club", т.е. "Повече от клуб". Реал е абсолютен рекордьор по брой трофеи от Шампионската лига - 10, а има и рекордните 32 титли на Испания, 19 Купи на Краля, девет Суперкупи, както и четири титли първенец на света и по две Купа на УЕФА и Суперкупа на УЕФА.
Благодарение на доминацията в последното десетилетие, Барса сега има 23 шампионски титли, рекордните 27 Купи и 11 Суперкупи, както и пет титли първенец на Европа и три на света. Също така има и пет Суперкупи на Европа, а четири пъти Купата на носители на национални купи.
Гражданската война, бомбардировките и по-късно Втората световна война направили така, че може би двата най-големи клуба в света днес да се развият по-бавно, но те и тогава успявали да печелят титли и да изхвърлят великани от футболната сцена.
Привържениците на Барселона често обичат да изтъкват, че техният съперник е изградил величието си с помощта на диктатора Франсиско Франко, заради който народът на Каталония започва да гледа като на своя като на повече от клуб, а донякъде и като на антирежимно движение.
Все пак, това не е съвсем точно, защото историята казва, че водещите хора в Барселона в този период (50-те и 60-те) са били в много добри отношения с властващия режим, а и няколко пъти са го изтъквали. Всичко това е видимо и от трофеите спечелени през тези години.
"Кралския" клуб и "Блауграна" са изиграли общо 230 дуела (263 смятайки и приятелските мачове), а Реал е по-успешен с две победи повече от противника - 92-90.
Въпреки че съперничеството им е огнено, случвало се е "Ноу Камп" да аплодира играчи в бели екипи (Лоури Кънингам 1980 г), докато мадридчани на "Сантиаго Бернабеу" са ставали заради майсторството на Диего Армандо Марадона, Роналдиньо Гаучо и Андрес Иниеста.
Техният дуел е най-гледания на планетата.
Реал в почти всички ери има големи успехи (особено през 60-те когато печели пет поредни "ушати" трофея), докато Барса напълно взима превес от началото на новото хилядолетие.
От друга страна, насилие и физически сблъсъци между привържениците на двата отбора почти няма, както през историята така и днес, освен няколко спорадични удари и блъскания туктаме. Но въпреки това, напрежението, нетърпимостта, а и омразата, може да се види с просто око когато се намират едни срещу други.
Реал Мадрид и Барселона, тяхната история, играчи и дуели неизмеримо са повлияли на облика на най-важното вторично нещо на света, до такава степен, че въпросът е дали модерният футбол днес щеше да изглежда така. Испания вероятно никога нямаше да бъде шампион на Европа и света, ако нямаше може би двата най-големи световни футболни колектива.
Не са много играчите, които са носили двата екипа, общо около двадесет, но един от тези трансфери беляза футбола и неговата история. Легендарният Луиш Фиго шокира всички, когато през 2000 година замени "Ноу Камп" с "Бернабеу", а върхът на обидите, заплахите и кой знае какво още се случи когато изпълняваше ъглов удар.
На стадиона на който се прослави, само че този път в екипа на омразния съперник, а привържениците го почерпиха със свинска глава и празна бутилка уиски. Главата на нещастното животно накрая завърши в клубния музей.
Олд Фирм - две религии, два свята и един град
Както казахме, фанатизъм и футбол са много, много опасна комбинация, твърде често смъртоносна, а когато към това се добави и различни религиозни и "патриотични" убеждения, се стигна до всеобщ метеж, хаос и безумно насилие. Един такъв футболен мач се играе в Глазгоу, между двата най-успешни шотландски клуба, роялисти и републиканци, католици и протестанти - славните Селтик и Рейнджърс.
На разстояние от осем и половина километра, колкото делят "Селтик Парк" и "Айброкс", "лежат" стотина от най-големите трофеи, 400 междуособни срещи, и ако всичко това се случва в столицата на Шотландия цялата история има далеч по-голям смисъл когато в нея се включва споменатата религия и съседната Северна Ирландия.
Всичко изредено е забележимо само по себе си - започвайки от символа и знамето, които създават колорит, песните които подплатяват атмосферата, но и самите защитници на емблемите и символите на двата отбора. "Детелините" имат 46 титли,36 Купи и 15 Купи на Лигата, но и една титла шампион на Европа.
"Рейнджърите" имат осем шампионски титли повече, три купи по-малко, но и 12 Купи на Лигата повече. "Ушатият" трофей им липсва, като от европейските отличия са успели да спечелят само Купата на носители на национални купи.
Селтик е формиран в католическата църква Света Мария на улица Ист Роуз в предградието Калтън,от братята Уолфрид през 1887 година, с превъзходната идея да се съберат пари за онези на които са им най-нужни. Уолфрид искали с кръщаването на клуба да изтъкнат ирландските и шотландските корени на "зелено-белите".
Петнадесет години по-рано, братята Моузес и Питър Макнил, Питър Кембъл и Уилям Мебет се срещнали на пейка в парка Уест Енд и основали един от най-старите клубове в света. Спомената четворка е била добра част от първия стартов състав на "рейнджърите", които само месец по-късно за пръв път излезли на терена като Рейнджърс ФК.
В началото, Рейнджърс привличал протестанти, главно шотландци, докато на другата страна отивали католическите ирландци, които през тези години все повече се настанявали в Глазгоу. При това състояние на нещата, от самото начало, довело до това да е истинско чудо, когато половината град не е потрошен, хиляди души и полицаи ранени, а при това мачът поне веднъж да не е прекъснат, защото сблъсъкът от трибуните се е пренесъл на терена.
"Когато растях, ходех в католическо училище, не можеше да се намери нито един привърженик на Рейнджърс между нас. Сега ситуацията е диаметрално различна. Примерът работи, моите синове също така ходят в католическо училище, с около 5% любители на "рейнджърите", пише един запалянко на Селтик за "Ню Йорк Таймс" през 2012 г.
Първият официален дуел изиграват през 1888 година, не са чакали твърде много, а първият триумф записва Селтик с убедителното 5:2. Все пак, почти век и половина по-късно - Рейнджърс има 159 победи на своята сметка, а съседът 14 по-малко.
Някои източници твърдят, че междуособните сблъсъци са и над 500, но официално те са сто по-малко. Заради банкрута, който Рейнджърс обяви преди три години, за юбилейното дерби трябваше да чакаме повече от обичайното, но абсолютно си заслужаваше - въпреки че неизвестност в резултата нямаше.
С общия брой мачове, дуелът Селтик и Рейнджърс взима второ място сред големите съперничества, а, за съжаление, на самия връх когато става въпрос за смъртни случаи, които са директно свързани с футбол. Нито забраната за алкохол, нито забраната за събирания, нито забраната за обиди на национална и верска основа, както и законът на "Желязната лейди" никога не успяха да укротят всичко онова което носи легендарното Олд Фирм - в превод - сблъсък на двама стари, добри "приятели".
Суперкласико - дербито на всички дербита
За края оставихме дербито на всички дербита - ненадминатото Суперкласико между "прасетата" и "кокошките" - дуелът Бока Хуниорс и Ривър Плейт.
Двата клуба са основани в началото на миналия век в предградието на Буенос Айрес - Ла Бока. Ривър през 1901 г от английски мигранти (отново, от тук и Плейт, а не Плата), а Бока четири години по-късно по инициатива на изселници от Генуа. Бока в началото минава за клуб на работническата класа, а Ривър на по-богатите, но от времената след Втората световна война двата отбора имат равен брой привърженици във всички слоеве на обществото.
За техния първи дуел, 1905 г, се носи интересна легенда, която твърди, че междуособните сблъсъци ще решат кой да напусне общия стадион, но и Ла Бока. Ривър излиза от този мач като губещия (1:3), и оттогава е разположен в северния квартал Нуньес. Чак 72% от аржентинците подкрепят или Бока, или Ривър, а "жълто-сините" имат предимство от десет процента - 41 срещу 31.
Във времената когато националната лига придобива все по-професионален облик, първият официален сблъсък е през 1913 г, а Ривър побеждава с 2:1.103 години по-късно "генуезците" и "милионерите" имат зад себе си 291 дуела - Бока празнува в 86 случая, 77 пъти изходът е нерешен, а Ривър е бил по-добър в 78 мача. Също така са се срещали и още 119 пъти в неофициални мачове, а и тук Бока има предимство - 45-37.
"Денят на дербито в Буенос Айрес кара Олд Фирм да изглежда като футбол в училищния двор", пише в обяснението на книгата "50 неща, които трябва да видите преди да умрете", до снимка от Суперкласикото.
Освен ефектните представяния на терена, онова което прави Суперкласикото толкова специално е всичко онова което южноамериканците са готови да подготвят когато се играе футбол. Изглежда че рядко някой по света е поне близо до тях, когато става въпрос за страст, любов и желание за футбол.
Пуерта 12 - Най-голямата трагедия в Суперкласикото се случва през 1968 година, когато 71 запалянковци губят живота си в сектора с №12 на "Ел Монументал". Жертвите на паническото бягство са били на средна възраст 19 години, а точната причина за тяхната гибел никога не е прецизно утвърдена. Това е най-голямата трагедия в историята на южноамериканския футбол.
През последните 50 години се нагледахме на всичко, от всеобщ хаос на улиците и трибуните - които нерядко са отнасяли и животи, до ефектни хореографии и атмосфера, но и болезнени заяждания на сметката на онези отсреща.
Когато Ривър изпадна от първа лига преди три години, привържениците на Бока още на следващия мач на "Бомбонера" внесоха ковчег в цветовете на Ривър, палейки свещи, с няколко мъртви кокошки, докато безжизнена свиня често е била гост на трибуните на "Ел Монументал".
Последното "приятелско" Суперкласико завърши с пет червени и двуцифрен брой жълти картони, а нашият съвет е да не пропускате нито едно, което бъдещето ни носи, защото сигурно няма да видите, чуете или усетите нещо подобно. Едните носят прякор "кокошки" (Ривър) заради предполагаемото малодушие, а другите "прасета" заради смрада на "Бомбонера" (за който е виновна замърсената близка река). През годините чак 100 футболиста са играли и за единия, и за другия клуб.
Буенос Айрес е една от редките столици в света, които могат да се похвалят, че имат два шампиона на света.
Стигнахме до края на нашата история за най-големите дербита на планетата в най-големия и най-важен спорт.
