Гост-коментатор скандализира Сърбия: Дембеле гледа порно, Борусия пропада заради чернокожи

Бившият футболист на Железничар и треньор на Рад, Раде Богданович шокира обществеността в Сърбия със своето участие в студиото на РТС по време на излъчването на мача от Шампионската лига между Барселона и Борусия (Дортмунд).

Очевидно Раде Богданович реши да говори без задръжки за мачовете в Шампионската лига, но прекали и мина всякакви граници. Скандално е доста от това което се чу по време на коментара на първото полувреме на Барселона и Борусия, а ушите най-вече се скандализираха от коментара за падението във формата на "жълто-черните" откакто треньорът Фавре решил да играе с четирима чернокожи в последната линия.

Също така, той каза, че Дембеле не е фокусиран върху футбола, защото нощем гледа порно и играе на видеоигри.

В края на емисията коментира мача между Цървена звезда и Байерн, казвайки че футболистите на червено-белите не знаят да играят футбол, не знаят нищо и вместо да ритат топката, те я бутат. Раде Богданович бързо се появи и в социалните мрежи.

Najzanimljiviji studio u istoriji RTS. Rade Bogdanović priča 'ma ko zna koliko će im Mesi natrpati golova' i kako Dembele noću gleda porniće.

— Милутин (@mylutin) 27 ноември 2019 г.

Rade Bogdanović u elementu pic.twitter.com/Myijk3gmGV

— milanče (@brankowm) 27 ноември 2019 г.

Rade Bogdanović i gestikuacija na kraju. https://t.co/WkOq5YrqhM

— miki (@DejoGenije) 27 ноември 2019 г.

Rade Bogdanović u elementu pic.twitter.com/Myijk3gmGV

— milanče (@brankowm) 27 ноември 2019 г.

Един от най-лудите преноси: Бисерите на хърватски коментатор по време на румънски мач

Въпреки че често ги взимаме за даденост, работата на спортните коментатори изобщо не е лесна. Да говориш почти два часа за нещо което особата, която слуша също така има възможността да види на екрана и при това да бъдеш забавен и ненатрапчив е много тежка задача и са много малко онези, които могат да се похвалят с това, че го правят качествено.

Да подготвиш преноса, да извлечеш интересни информации и да имаш достатъчно за продължителността на целия мач или събитието което се излъчва изисква много работа. Частично коментаторите са облекчени от факта, че се излъчват първенства, които и сами иначе следят, като Висшата лига, Ла Лига, Шампионската лига и останалите популярни надпревари. Но какво да се прави когато в понеделник вечерта коментирате крайно неважен мач в крайно непривлекателното румънско първенство между Газ Метан Медиас и Волунтари.

Чудесен пример даде колегата Ведран Любей от СпортКлуб, който вместо да дъвче имената на играчи, които не са важни за никого и които никой не знае претвори преноса в чудесна шега, която в нито един момент не премина границите на добрия вкус.

"Добър вечер, уважаеми зрители, добър вечер от Трансилвания. Не се плашете, не прикривайте очите на децата. Няма го Дракула и няма да се случи нищо страшно. Ще се случи само един мач от румънската лига, въпреки че някои ще кажат, че това само по себе си е достатъчно страшно. Но това говорят само онези, които никога не са играли футбол тук в Медиас на когото на гости идва Волунтари", отвори коментара на преноса от почти напълно празния стадион.

"Медиас има терен с подгряване, който е в много хубаво състояние...", каза Любей, а когато на екрана се появи сгодна девойка допълни:

"... а както виждате, тук има всякакви хубости, които могат да се видят."

И докато домакините в началото се мъчеха с организацията на играта и непрекъснато връщаха топката зад центъра, коментаторът предложи:

"Може би не би било лошо и във футбола да се въведе футзал правилото според което топката може да се върне в своята половина само веднъж. Ще кажете, че вашият коментатор е луд, но това може би не би била лоша идея. Помислете."

"Вие които често гледате румънски футбол...."

С напредването на мача, Любей беше все по-забавен, а след като прочете името на един играч което трудно се изговаряше каза:

"Сигурно се питате как знам как се изговаря неговата фамилия? Ха, ха, па как не бих знаел, питах го!"

Газ Метан поведе в 10-ата минута с гол на Фофана. Той беше предшестван от пряк свободен удар изпълнен от Фортес на когото гредата попречи да вкара.

"Вие които често гледате румънски футбол знаете на какво е способен този младеж", заяви Любей визионерски след което Фортес със страховит удар разтресе гредата, а Фофана с глава прати отбитата топка във вратата.

"Топката е при някого чието име не мога да установя, но кой го интересува, защото вече е при Фофана. Съдията отсъди малка засадка. На него му знам само фамилията, но не и името и няма да ви го кажа!", забавляваше се коментаторът.

"Сега нещо да ви разкажа, но не мога да се сетя какво. Днес не съм изпил достатъчно гинко таблетки", допълни малко по-късно, но няколко минути по-късно се сети и само добави:

"Е, да. Това исках да ви кажа..."

Газ Метан междувременно вкара втори гол от дузпа и победи с 2:0, а Любей завърши веселия пренос с отброяване на добавеното време от съдията:

"Седем... шест... пет... четири... три... две... една... Край на работното време, съдия! Отиваме си! Ето, край е, уважаеми зрители."

Селянин с коментар победител: Какво правят тия Гробари с тоягата като я спечелят в Юга, карам трактор и не ми е ясно

Сцените от стадиона в Хумско са могли само да ви отвратят от футбола и ходенето по стадиони. Все пак се появи поне един коментар, който може да разсмее.

Един читател на сръбския "Телеграф", който се е подписал като "Селянин от Даросава" е оставил интересен коментар, който най-добре описва безсмислеността на кървавия бой и борбата за надмощие в южната трибуна на стадиона на Партизан. И то под текста, който обяснява какво всъщност се е случило в Хумско.

Хората, които се занимават със земеделие всекидневно усилено се борят за всеки динар от сутрин до мрак, така че сигурно трудно разбират откъде такъв порив отиването на мач да се превърне в кървав пир за който сега говори цяла Европа.

- Поздрав земляци, аз по цял ден храня стоката и карам трактор, та не ми е ясно какво е това надмощие в Юга? Какво е това власт? Какво се случва когато тия Янгери и Вандери (Вандали - б.р.) превземат властта? Власт над какво? Тогава имат някакъв печат, имат някаква канцелария, бюджет, служебна кола? Ние селяните не знаем нищо за това.

Тогава продължава по духовит начин с думи за фамозната пръчка, съответно символ на "властта" на трибуната.

- Какво означава някой да усвои пръчката? Какво прави с тая пръчка? Ако ви е проблем пръчката, елате при мен в Даросава да ви отрежа 100 пръчки. И още нещо, наистина ли при вас привържениците в Белград (и Звезда и Партизан) има някакъв тип, който се дере на останалите и им нарежда какво ще пеят и всички останали пеят това 90 минути? Това наистина ли съществува? При нас на село това се нарича овен предводител. Върви овен със звънец около врата, а овцете след него. Това същата ситуация ли е или аз нещо съм объркал?

Коментарът предизвика чудесни реакции и духовити отговори.

Някои неща не се променят... зад микрофона и в сърцето

Гледам и не вярвам на ушите си. Общо взето така мога да обобщя това, което видях и чух вчера по време на най-важния мач до който националният ни отбор по футбол е достигал през последните години. От отчаян опашкар в предишната група до възможен участник на баражи две срещи преди края на битката. Трябва да призная, че не го очаквах. В крайна сметка загубихме. Мачът се разви зле, кой виновен, кой не, вече не е от голямо значение. Това което ме подразни повече от загубата беше коментатора. Не искам дори да му споменавам името.

 Някои неща никога не се променят. Преди почти 20 години в една хладна вечер България отново търсеше място сред най-силните в света. Всичко беше против нас и пак ни трябваше чудо. Когато Ерик Кантона даде предимство на Франция нещата отиваха стремглаво по дяволите. Емил Костадинов изравни, но хиксът устройваше домакините. Спомням си коментара на Петър Василев и покойния вече Николай Колев – Мичмана. Много добре си спомням думите им с наближаването на края. Обобщения на всичко, което обичаме да изтъкваме – малшанс, опит да се класираме на следващото голямо първенство, проблемите, които си знаем, но така или иначе не решаваме. Няма да цитирам прецизно. Думите бяха канонада по едни млади и безспорно талантливи футболисти.

„Жалко, жалко за това талантливо поколение“. Никакъв оптимизъм, никаква надежда. Примирили се бяха хората зад микрофоните. Поредното достойно отпадане на прага. Тогава внезапно се чу „Трифон Иванов към Любо Пенев, Пенев търси Костадинов... Костадинов... (мълчание) – ГОООООООЛ! ГООООООООЛ! ГОСПОД Е БЪЛГАРИН (Мичмана)“. 89 минута и 59 секунда. Топката се забива под горната греда на Бернар Лама на стадион „Парк де Пренс“ в Париж. Франция е смачкана така, както и немската армия не я е газила. Трибуните мълчат... бъдещият президент на УЕФА Мишел Платини скубе коси. 17 ноември 1993 г остава завинаги в историята. Коментаторите, които методично погребваха националния отбор с жалейки, търсят най-хвалебствените си слова за епопеята. В ужаса си французите изписват, че те водят с 2:1. Но истината е съвсем друга. Играчите прегръщат Димитър Пенев. България е на световното първенство в САЩ другото лято, когато един изтерзан народ ще се прегръща по улиците на цялата страна, празнувайки невиждани успехи. Чудото е факт.

Начело на националите в тези квалификации застана Любо Пенев. Същият този, който подари отличния пас към Емил Костадинов, за да изживеем футболния си катарзис през американското лято. Достоен представител на футболната и доказана в треньорския занаят фамилия Пеневи. Всички му се смяха, като каза, че идва да отлепи ютията от дъното. След като си бил зад Уелс в крайното класиране, а започваш като домакин на европейския вицешампион Италия, това си звучеше, като виц. От тия готините вицове, дето подклаждат купоните и те превръщат в любимеца на компанията. „Чичовото“ стегна редиците. Така ги стегна, че бяхме на 180 минути от класирането. Не се поколеба да сложи на вратата намиращия се в добра форма Владислав Стоянов пред резервата на Верона и син на шефа на БФС Николай Михайлов. Това друг треньор едва ли щеше да дръзне да стори. Любо беше честен с българския запалянко. Изгониха ни един, втори, а той вкара нападател. Сигурно някои биха го упрекнали за начина по който води мача. Аз съм доволен. Доволен съм, защото за пръв път бяхме лъвове, а не мишоци. Търсехме максимума дори и в тежката ситуация. Риск печели, риск губи. Реално нямаше какво да загубим. 1:1 също не беше нашият резултат. Проблемът е, че в атаката ни липсва фигура, като Любо Пенев. Нямаме доказан реализатор, който да завършва иначе нелошите положения. Не е сериозно да разчитаме на Станислав Манолев за отбелязването на гол.

Борихме се. Като мъже. Както е редно. Може и да ни биха, може и да ни нокаутираха в 88 минута, когато сърцата на милиони футболни привърженици у нас спряха за миг, но поне размахвахме юмруци в боя, а не стояхме мирно, като ученичка. Истината е, че в 9 мача ни показаха 4 червени картона, а за да съм точен в 3 срещи. Рекордьор е Светослав Дяков, който успя и в двата мача с арменците да си изкара по два жълти картона. Иван Бандаловски ни остави с десет при 1:0 срещу Дания в София, а Николай Бодуров ни остави с 10 и стана 1:0 за Армения вчера. Все още ни се случват безумни неща. Футболната ни действителност е такава. ЦСКА и Левски от години са в колапс, а през този сезон Лудогорец прави пробив, но там българите са малцинство. Любо няма голям кадрови избор. Реално от девет мача имаме три победи, две от които над Малта и 1:0 със зор срещу девет арменци. Да, можеше да бием датчаните и в двата мача, както и да вземем нещо в Италия, но уви.

Та това, което ме подразни беше коментарът в последните десетина минути на мача. Школата на БНТ е до болка известна на привържениците. Няма гаранции, че и по друга телевизия нямаше да звучи пак така. Никаква надежда. Едно оплакване като на жив мъртвец. Чакане на последния съдийски сигнал все едно ще спират животоподдържащата система. Такова малодушие бих нарекъл единствено – престъпно. Да, на всички беше ясно, че сме в тежко положение. Пропуски и спасявания ни задържаха в мача до 88-ата минута, но трябва да има и вяра. Вярата е необходима в тия моменти, когато е най-тежко. Чудесата рядко се случват, но когато си сложен пред микрофона да говориш ти носиш и отговорност. Песимизмът ти не е нужен на никого. Лошото всички го виждат. Никой не ще да слуша мрънкането, разни дълбокомислени анализи за потъващия кораб. Хората искат пояс, искат емоция, да усетят, че борбата не свършва до сетния миг. Работата на коментатора основно е да съобщава името на боравещия с топката и накъде се движи тя по терена. Любопитни факти за футболист, треньор и отбор – добре дошли. Да подвикнеш на някой опасен шут, гол или да се възмутиш от нещо – добре. Разбира се, трябва да си обективен, но когато коментираш националния отбор трябва да си и малко патриот. В незавидна ситуация, когато топката е наша го пресъздай, като шипченската епопея – Иванов е с топката, подава я към Попов, той напредва и търси свободен съотборник, жалко, спечелихме само тъч... Добре, добре се защитават нашите, опитват да озаптят съперника... Ще стигнат ли силите да направим една убийствена контраатака... Има, има още малко време да потърсим развръзката... Дано, дано отправим поне още един удар към вратата на противника...

Май се размечтах нещо... Както си мечтаех и 20 години след американското лято да преживея и едно бразилско, пък дори да участвахме и само в групите.