вторник, 4 октомври 2011 г.

Геният на Валерон бута Депортиво обратно към елита


Вестниците аплодираха реакцията на Депортиво след загубата от Алкоркон и основно голямото представяне на Валерон, който за пореден път освети пътя с шоу, включващо три асистенции.

"Ла Опинион а Коруня": Депортиво реагира по възможно най-добрия начин след мача с Алкоркон, с нов успех с 4:0, приготвен в първите 15 минути, благодарение на магическата пръчка на Хуан Карлос Валерон. "Кльощавия" асистира за първите три гола, поведе отбора към страхотно начало, което подобава на всеки отбор, който иска да влезе в Примера. Трудно оставяше шанс на съперника. В контраст с двубоя от миналата седмица този път никой не спести усилия. Никой не се отнесе. Всички играчи раздадоха сили да победят лидера, отбор, който още не се беше събудил от дрямка, когато вече губеше с три гола.

Еухенио Кобас

"Ла Вос де Галисия": Изключителен отговор на спешното положение. Депортиво отговори на първото спешно обаждане по невероятен начин. Голът на Гуардадо даде начало на партито, което продължи Валерон. Фамозно представяне на "Кльощавия", който демонстрира най-доброто от репертоара си, изработвайки два гола за Бергантинос, напомняйки какъв голям футболист е в Европа.
Вчера се случи пълно отмъщение за станалото в Алкоркон. В онзи мач видяхме три гола в първите 16 минути, но този път толко вкара Депор. С повече усилия, защото Гуадалахара игра доста по-добре от Депортиво на Санто Доминго, Гуадалахара направи само една голяма грешка: да предложи пространство на Депортиво на "Риасор". Може би заслужаваше нещо повече заради смелото си поведение, но то беше футболно самоубийство.

Без Бергантинос, който се разписа два пъти, играчите на мача бяха Валерон и Гуардадо. Малко повече може да бъде казано за "Кльощавия". За мексиканеца - успя да избегне контузия и вече има три гола и предлага солидни изяви, превръщайки се във фундаментален елемент, който решава двубои в полза на своя отбор. Той откри резултата със страхотен удар, но в Барселона вече вкара един от най-хубавите голове на годината и подаде за други два на Ласад, докато срещу Сабадел отбеляза втория и асистира за първия на Валерон. Очевидно, че в Примера беше принуден да бъде решителен, а в Сегунда ще бъде още по-знаков. Засега "Принца" си върши работата.

Фернандо Идалго

"Ла опинион а Коруня": Грехът на Валерон. Гуадалахара плати последствията да не покрие Валерон. Не разбирам как отбор може да даде свобода на движение на канареца. Това беше ключът. В допълнение мача показа, че Гуардадо е по-пълноценен, когато играе на другия фланг. Мачове като този вчера трябва да служат за разпределение на Валерон. Да не забравяме, че първенството е 42 кръга.

В първото полувреме заради лошото покриване на канареца отборът игра с повече хора пред топката, имаше повече комбинативност и това обяснява ефективността в първите минути. През втората част Депортиво изпитваше някои проблеми в резултат на анархия в защитата. Саломао оформи крайното 4:0, но продължава да е играч, който в доста минути се разхожда по терена.

Луис Родригес Вас

"Ла Вос де Галисия": Така трябва да се плащат дълговете. Играчите на Депортиво се завърнаха засрамени от Алкоркон, но при първата възможност пред своите привърженици демонстрираха, че предния мач е футболен инцидент, който може да се случи на всеки отбор, независимо колко е високо нивото на игра. Гледайки изявите на Депортиво галисийският отбор е сред тези с големи шансове да се завърне в Дивизията на Честта. Това, макар хубаво за изричане, трябва да бъде демонстрирано на терена в моменти, когато ще бъдат срещани по-солидни съперници от Гуадалахара, отбор, който дойде на "Риасор" като лидер, но след четвърт час вече беше слязъл от автобуса.

Галисийските голове дойдоха по същия начин, като в Мадрид, но в обратната врата. След 15 минути резултатът беше 3:0, а крайния 4:0, докато миналия мач в Мадрид остави отбора в съмнения, а привържениците с притеснения, днес всичко беше самочувствие. Така трябва да си плащаш дълг.

Висенте Лейрача

"Ел Паис": След третия гол на Депор, вторият, който Валерон даде на Алекс Бергантинос. Контузените играчи бяха на трибуните, станаха на крака да ръкопляскат и се спогледаха. Дори професионалистите, които делят всекидневната работа с Валерон бяха изненадани, но Валерон е суперлативен и уникален футболист, който бута Депортиво обратно към Примера Дивисион, благодарение на чудесата си. Той е половината отбор на Депортиво, светлината, която заслепява недостатъците на отбор, който все демонстрира стил.

От декорирания Гуадалахара, непобеден досега, идва повече сигурност. Отборът е силен, играе директен футбол, анонимни играчи търсят място под слънцето на елита с шумен треньор, който води отбора от тъча. Изненадващо е, че бдителността на Валерон беше успокоена, както могат само група луда глави. Гуардадо откри резултата с първото си приближаване към вратата, а Гуадалахара отговори с удар с глава на Райън Харпър, който уцели гредата. Депортиво беше наранен, след случилото се в Алкоркон, но съмненията бяха разсеяни от два гениални паса на "Кльощавия", измамващо подаване над защитата и няколко невъзможни финта в наказателното, за да се види какво може дефанзивният халф Бергантинос. Три гола на сметката, след които Депор дозира усилията, но не страда както обикновено. Изчака контраатаките, за да закръгли резултата и успя в една от малкото изяви на Хесус Васкес, който остави Саломао очи в очи срещу Сайсар.

Кудейро

"Ел Дигитал Депортиво": Нищо сериозно. Да загубиш на "Риасор" влиза във всички сметки. Истина е, че загубата е голяма, със сигурност прекалено голямо наказание за Гуадалахара, който беше нокаутиран от първия съдийски сигнал, с три крошета, които сложиха край на всякакви илюзии само за 15 минути.

Депортиво отвори нова страница след поражението от Алкоркон с убедителна победа на "Риасор" срещу лидера Гуадалахара, отбор, който падна след първия четвърт час (4:0), неуспявайки да наруши увереността на мексиканеца Андрес Гуардадо, мерникът на Алекс Бергантинос и над всичко таланта на Хуан Карлос Валерон.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: , , , ,

неделя, 18 септември 2011 г.

Хуан Карлос Валерон - Докторът на футболната наука


Щедрите аплодисменти от трибуните на стадион "Камп Ноу" не са за играч на Барселона, а за напускащия терена халф на Депортиво (Ла Коруня). Навършващият 36 години идния месец, Хуан Карлос Валерон все още може да изиграе 89 минути на "Камп Ноу", което доказва способностите му, въпреки многото контузии. Той никога не запълва крачолите на гащетата си, изглеждайки твърде голям за слабите си крака, но все още играе като Зинедин Зидан, когото често надиграваше с талант и смелост в множество сблъсъци на "Бернабеу".

Всъщност в началото на двубоя срещу Барса той се справи с трима съперници по-млади от него с по 15 години, преди да даде деликатен извеждащ пас на свой съотборник. Валерон, един от най-великите съвременни футболисти на Испания е скромен мъж от Канарските острови, който дори не разбра, че аплодисментите са за него. Той не ръкопляска на публиката и не направи никакъв жест към нея, но няма надутост в неговото пренебрегване. Може би пази пространствения си усет, за да играе футбол с балетна артистичност.

Докато играчите на Барселона празнуваха 21-ата титла на каталунците, като хвърляха пластмасови пипери в публиката, за да символизират духа на отбора, настроението контрастираше с това в съблекалнята на Депортиво. "Спечелихме важна точка. Резултатите обаче не са в наша полза", заяви Валерон след двубоя.

Преди десетилетие "СуперДепор" наелектризираше испанския и европейския футбол с чудесния си отбор, в който играха Диего Тристан, Рой Макай, Валтер Пандиани, Нуредин Найбет, Мауро Силва, Фран, Мануел Пабло и Валерон. Те спечелиха Примера през 2000 г, а завършиха на второ и трето място по четири пъти. Отборът на Хавиер Ирурета победи Манчестър Юнайтед у дома и като гост, достигна 1/4-финалите в Шампионската лига два пъти и полуфинал веднъж.

Европейските фенове обичаха да посещават Ла Коруня, заради атмосферата на стадион "Риасор", разположен на красив плаж. Депор биеше с проверената схема 4-5-1, в която Валерон беше зад единствения изнесен нападател. Отборът спечели купата на Испания в сезона, в който Реал (Мадрид) празнува стогодишнината си... побеждавайки "Белия балет" на финала на "Сантиаго Бернабеу".



Но това е вече минало. Депортиво се изправя пред участие във втория ешелон на испанския футбол за пръв път от 1991 г. Равенството 0:0 в неделя в Барселона беше достатъчно да се задържи съставът на точка над Сарагоса в зоната на изпадащите, а до края на шампионата има един кръг. Другите резултати не помогнаха в мисията на спасението. Отборът с най-слабото нападение в първенството има решителен домакински мач с Валенсия, а Сарагоса гостува на Леванте, валенсианският съсед, който се намира във форма.

"Трябва да се отнесем към предстоящия мач, като към финал за купа. Трябва да спечелим. Ще бъде много тъжно този велик клуб да изпадне. Най-добрите моменти от моя футболен живот са тук. Спомням си, когато участвахме редовно в Шампионската лига, когато достигнахме полуфинал през 2004 г, бихме Манчестър Юнайтед и в двата мача, Милан с 4:0. Това са страхотни спомени. Сега останахме само аз и Мануел (Пабло)", сподели Валерон.

Той записва сезон №11 в Депор. 35-годишният защитник Мануел Пабло, който седи до него се усмихва. Двамата бяха испански национали, но около тях се усеща спокойствие, приятелско отношение и липса на цинизъм, присъщи на играчите от водещите клубове. Облечени са небрежно и маратонките им не робуват на модата, изглеждат така сякаш ще обират местния магазин. Двамата израстват на Канарските острови и преодоляха ужасяващи контузии, за да служат на Депор общо 24 години.

"Споделяме общите спомени от стария отбор, опитвайки се да запазим духа, но е трудно във футбола. Винаги има нови съотборници. Двамата искаме да продължим и през следващия сезон... като играчи на този клуб в първа дивизия", завършва Хуан.

17 май 2011 г

Хуан Карлос Валерон вчера се разписа за пръв път от 2 години за Депор. 23 000 на "Риасор" видяха победа с 2:1 на любимците си над Сабадел. "Синьо-белите" загубиха с 0:2 от Валенсия в края на миналия сезон и изпаднаха след 20 шеметни години в елита. С три успеха от четири срещи, Валерон и Мануел Пабло, Депор върви обратно към заслуженото си място. Хуан Карлос Валерон е Докторът на футболната наука, който демонстрира огромното си сърце. Защото парите не могат да ти купят достойнство и талант. Защото е по-добре да загубиш с битка, отколкото да спечелиш с измама. Защото истинските звезди блестят и на дъното, а набедените звезди изгасват в забравата.

18 септември 2011 г


Етикети: , , , , ,

вторник, 26 юли 2011 г.

Монтевидео - Бог те видео


16 години чакане свършиха. Точно толкова трябваха на Уругвай, за да спечели отново Копа Америка. Голямото име в световния футбол поизтупа прахта от себе си миналата година, когато успя да вземе бронзови медали от Мондиал 2010. Двукратният световен шампион вече е едноличен лидер на континента си. Копа №15 във витрината дойде по възможно най-сладкия начин. Уругвайците отстраниха домакина Аржентина на 1/4-финала, побеждавайки след дузпи. Именно аржентинците, които бяха сочени като голям фаворит, досега седяха редом до комшиите си с по 14 отличия. Меси и компания, които почти през цялото време имаха предимство да играят с човек повече, срещнаха мощен отпор и бяха принудени да сведат глави.
Уругвай започна бавно, като голяма луксозна кола. Набираше сили в течение на турнира, за да не остави съмнение в класата си. Момчетата на Оскар Табарес демонстрираха отличен колективен дух и тактическа дисциплина. На моменти "небесносините" се защитаваха в опълченски стил, но когато атакуваха нямаше какво да ги спре. Фигурата на Диего Форлан за пореден път блесна. Голмайсторът от последното световно не се свенеше да се върне в по-задни позиции, да изпълнява ъгловите удари, да раздава пасове на голямо разстояние. Кинжалният му усет се прояви в точния момент - две попадения за 3:0 във финала срещу Парагвай. Русокосият голаджия се изравни с Ектор Скароне за вечен голмайстор на родината си с 31 попадения. За 32-годишния Форлан предстоят още мачове, в които да подобри постижението. Към рекорда му се целят младите му съотборници Луис Суарес и Единсон Кавани.
3,5 милиона уругвайци изпълниха улиците на страната и столицата Монтевидео. След 1995 г националният отбор пак е национален герой. Футболната нация доказа, че традицията винаги ще има тежест. Парагвайците се промъкваха напред към финала със защитна игра и мисълта за дузпи. В 1/4-финала успяха да удържат Бразилия за 0:0, за да последват безпрецедентните четири пропуска на петкратните световни шампиони от бялата точка. Бомбата на турнира Венецуела нацели три греди, за да сбърка дузпа и да даде на гуараните път към последния сблъсък. Късметът свърши. Уругвай просто беше твърде силен, за да остави всичко на шанса.
Възпитаниците на Табарес нямаха слабо звено. От вратаря през защитата и средната линия до атаката. Тази селекция показа способностите си още миналата година по терените на ЮАР. Традиционно коравата защита този път си има и свой силен съмишленик. Суарес, Кавани и Форлан могат да прекършат и най-опитните си съперници. Технични и силни физически тези нападатели създават симфонии на изкуството да търкулнеш топката във вратата. Третият гол срещу Парагвай е нагледен пример за необузданите им възможности.
Кралят на Южна Америка се казва Уругвай. Историческата Копа №15 е короната на триумфа. По население Уругвай е два пъти по-малък от България, но по футболните си достойнства е няколко пъти по-голям. В първенството на страната един от грандовете носи името Данубио. Казано на български - Дунав. Основан от български емигранти. С много по-бляскаво минало и по всичко личи и бъдеще от своя събрат и съименник Дунав, но от Русе. Явно така сме си орисани. По света да създаваме с успех, а в собствената си страна да разрушаваме със замах.

Монтевидео - Бог те видео. Честито!
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: , , , , , , , ,

неделя, 5 юни 2011 г.

Кавали, шубраци и глупаци


1-2-2. Това не е иновативна схема за плажен футбол или за такъв в зала. Това е балансът на националния ни отбор в квалификациите за Евро 2012. При голова разлика 2:6. За 5 мача имаме 5 точки. В конкуренцията на Англия, Швейцария, Черна гора и Уелс.

В Подгорица вчера се случиха две чудеса - вкарахме гол и не загубихме! С чудесата до тук! Отървахме кожичката след две греди за черногорците през първото полувреме. За този пореден "съдбовен" мач се готвихме близо седмица в Корсика. Уж да свикваме с климата, а всъщност треньорчето Матеус си заведе поредната на хубава почивка. Що да не, като има кой да плаща.

Изиграхме и един спаринг с местния сборен отбор корсиканци. Само дето спарингът беше за домакините. Паднахме 0:1, че и не можахме да вкараме на "звездата" на Арсенал Себастиен Скилачи, който цял сезон не опази никой във Висшата лига или в какъвто и да е мач. Още по-иронично е, че единственият гол беше дело на човечец с фамилията Кавали. Звучна и изпъстрена със смисъл за българския бит, душевност и действителност.

Голямата утеха е, че тази срамна загуба няма да се впише в официалната статистика на мачовете на националния отбор. Сборната трупа Корсика не била призната и регистрирана в УЕФА и ФИФА. Та се получи малко "ни лук ял, ни лук мирисал". Само дето бой и ебане не се връщат. Без значение дали тоя дето те е бил или онождал има акт за раждане в регистрите.

От Кавали през гъстите шубраци на Черна гора, където за втори път се измъкваме от заслужена загуба до глупаците. Глупаците, които си мислят, че са по-хитри и по-умни от останалите. Да заблуждават, че уж вършат нещо. Да се хващат като удавници за сламка за има няма десет минути от общо 90. Действителността е ясна. Без да има нищо общо с УЕФА, ФИФА, НАСА, Международното сдружение на алкохолиците и евтината плът.

Каручката на Андрешко затъва в калта и вадене няма. Нищо, че андрешковците отдавна карат каручки от по 300 и нагоре коня и 4х4. Всичко им е почти истинско - колите, татуировките, прическите, само във футбола има разлика. Разликата, че едните играят и се класират, а другите играят карти по хотелите и кючеци по масите. Жалко за хората, които си късат нервите в и без това натегнатото ежедневие. "Гледаме напред". Така свикнаха да си говорят наизуст. Натам накъдето гледат скоро ше излезе бързия влак и ше ги измете от пътя си.

Да си ни бяха били черногорците. Щяха да излязат на две точки пред Англия. Заслужават. Дали играят с десет човека в защита, дали имат и малко късмет. Все тая. Просто се раздават. Борят се, мъчат се. Правят каквото могат. А им се и получава. Сигурно, защото усилията се възнаграждават. Държавата със 700 000 население скъса шортите на държавата със 7 милиона. Още са голобради откакто са самостоятелни, а вече веднъж ни биха и на два пъти бяха много близо да ни опердашат. Както вървят нещата поне бараж ще играят и дано ги сполети тая радост.

За нас Кавали, шубраци и глупаци. Тепърва имаме пак мач с Англия, гостуваме на Швейцария. Кавалите продължават. Шансовете ги няма. Глупаците остават. Сбогом, Евро 2012. Сега започват лъжите как всичко ще бъде различно за Мондиал 2014 и как "израстваме, учим се от грешките си". Всеки може да сбърка, да повтори грешката си, но потрети ли я и т.н. - значи е тъпак.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: , , ,

събота, 4 юни 2011 г.

Кога ще изчезне Матеус?


Рекордьорът в Бундестима напуска отборите си внезапно и с разправии
В БФС решиха да уважат желанието на недоволния български запалянко и да най-сетне да назначат чужденец за треньор на националния отбор. Това не се случи съвсем доброволно, тъй като до този ход се стигна, след като вече се намирахме в неизгодна ситуация. На 21 септември 2010 г за треньор на "лъвовете" беше назначен Лотар Матеус. Немецът, който в дните си на играч записа рекордните 150 участия за Германия и създаде една от най-богатите визитки, не може да се похвали с кой знае какво като наставник. Дебютира начело на австрийския Рапид (Виена), за да премине през белградския Партизан, националния отбор на Унгария, бразилския Атлетико Паранензе, друг австрийски отбор - Ред Бул (Залцбург) и израелския Макаби (Нетаня). Най-големият му успех е с Партизан, който успява да направи шампион на Сърбия през 2003 г и да класира отбора в груповата фаза на Шампионската лига, елиминирайки английския Нюкасъл. Матеус напуска "гробарите" след скандал с ръководството в средата на април през 2004 г. Той дава интервю пред местната преса в което обвинява шефовете за неправомерни промени в договора му. В първоначалния му контракт от 1 януари 2003 г са му били гарантирани допълнителни клаузи, които да му осигурят между 5-10% от трансфери на играчи и спонсорски сделки за надписи върху екипите, както и от постъпленията от Шампионската лига. Матеус не получава проценти от продажбите на Данко Лазович и Звонимир Вукич, както и от новия спонсор Superfund, но запазва мълчание, за да "не развали атмосферата в отбора по време на квалификациите за Шампионската лига". След класирането в груповата фаза на турнира предоговаря клаузите си, като му е обещано да получи 15% от трансфера на Игор Дуляй и да напусне клуба, когато иска без никакви компенсации. През януари 2004 г Дуляй е продаден на Шахтьор (Донецк), а Матеус твърди, че не е получил своите 600 000 щатски долара от сделката. От Партизан оповестяват, че не му дължат никакви пари, а на следващия ден немецът решава да съди клуба в спортния Арбитражен съд в Лозана. Легендарният футболист си тръгва със скандал и от Унгария. След неуспех да класира маджарите за Мондиал 2006, завършвайки след Швеция, Хърватия и България, през ноември 2007 г той обвинява местната футболна федерация, че "не развива, а експлоатира унгарския футбол", добавяйки "не е случайност, че унгарската кандидатура за Евро 2012 не получи никакви гласове". Следващата авантюра на Лотар също завършва солено. През януари 2006 г подписва едногодишен договор с бразилския клуб Атлетико Паранензе. След едва седем мача начело (5 победи и 2 равенства) през март Матеус напуска с мотива, че трябва да е близо до семейството си. Професионализмът му отново е поставен под въпрос. Пет седмици, след като е подписал контракт, уведомява ръководството, че трябва спешно да се прибере в Европа, за да реши личен проблем, но уверява началниците, че ще се върне до 3-4 дни. След като го няма две седмици, Матеус праща по факса оставката си и никога не се връща в Бразилия, за да прибере личните си вещи. В края на март от Атлетико освобождават официално пишман спеца, като искат от него да си плати телефонната сметка (около 6000 щатски долара). Клубът дори публикува сметката на официалната си страница в интернет. Два месеца по-късно бившият немски национал застава начело на Ред Бул (Залцбург), където малко след това е назначен Джовани Трапатони на директорска позиция. Напрактика двамата делят треньорските задължения и извеждат състава до шампионска титла с голяма преднина, но през юни 2007 г с решение на борда на директорите Матеус е уволнен, без да се разкриват подробности за причините. След близо година, в която Лотар е безработен, идва покана от израелския Макаби (Нетаня). В края на сезона от клуба оповестяват, че освобождават наставника, въпреки четвъртото място в класирането, тъй като имат финансови проблеми.

След година и половина безработица Матеус отново сяда на треньорската скамейка - начело на България. Дебютът му е на 8 октомври 2010 г в евроквалификацията срещу Уелс в Кардиф, спечелена с 1:0. Четири дни по-късно в приятелски мач следва втори успех с 2:0 над Саудитска Арабия. След малко повече от месец Матеус записва и първата си загуба - 0:1 на "Васил Левски" от Сърбия, отново в приятелски двубой. През февруари тази година, пак в проверка, завършихме 2:2 с Естония. Срещата придоби световна известност, след като гръмна скандал, че резултатът е уреден. Четирите гола бяха реализирани от дузпи, съдията се оказа без права да ръководи мачове между национални отбори, а за капак контролата не е била организирана от БФС. На 26 март домакинствахме на Швейцария в квалификация, която до голяма степен щеше да ни даде или отнеме всякакви шансове да играем на Евро 2012. Завършихме 0:0, а в последствие се разбра, че в края Матеус е предприел тактически ход да пусне ветеранът Здравко Лазаров (нападател), за да спира набезите на десния бек на гостите. Мнозина сигурно си мислеха, че опитът на "Електричката" трябваше да помогне да победим, а не да се пазим да не загубим. След три дни победихме Кипър с 1:0 в приятелски мач в Ларнака. При 0:0 отмениха гол на домакините за доста спорна засада, а стопроцентовите положения за нашия отбор не бяха повече от две. Така общата статистика на Матеус начело на "лъвовете" до момента е три победи, две равенства и една загуба при голова разлика 6:3. Съществена подробност е, че победите над Саудитска Арабия и Кипър дойдоха над напрактика вторите отбори на тези страни. За контролата в Турция саудитите бяха без 9 титуляра, които останаха в родината си, за да се готвят с клубовете си за 1/2-финалите на азиатската Шампионска лига. От своя страна кипърците също се лишиха от най-качествените си играчи, тъй като от този уикенд в шампионата им започнаха плейофите за титлата и имаше голямо дерби между водещите отбори. Срамен факт е и успеваемостта на нападението ни, която според статистиката е равна на тази на Андора, Малта, Уелс и Лихтенщайн В последните четири официални мача имаме само един гол, дело на Ивелин Попов. Вината не е изцяло на Матеус, но в крайна сметка той избира с кого да играе. Привличането на немеца беше популистки ход отстрана на БФС. Управниците се надяваха да замажат очите на хората с голямо име. След старт от две загуби за пореден път стана ясно накъде отиват нещата и недоволството на изстрадалия роден запалянко трябваше да бъде туширано, доколкото е възможно. Изтърканите фразички "Във футбола всичко е възможно", "Ще се борим до последно/докато имаме теоретични шансове" и да разчитаме на сложни стечения на обстоятелствата в наша полза, вече дотегнаха на всички, които вярват в "Българи юнаци". Назначението на хер Лотар е "Доведохме чужденец - пак не стана". А колко е съмнителна репутацията на Матеус, като треньор, може да разберете от реакцията на изданията в Германия, когато пое националния ни отбор - "Хитрият Лотар без съмнение е погледнал къде се намира България в световната ранглиста на ФИФА. Виж ти - открил е, че е на 54-а позиция - т.е. значително по-напред от Американска Самоа, която е на 203-а" (Дойче Веле), "Смятате ли, че Матеус ще постигне успех в България?" с възможни отговори "Не, в никакъв случай" и "Явно не са намерили друг глупак", (Билд). Не е ясно дали Матеус ще изпълни договора си докрай, но след петия си развод може да се отдаде на селекция измежду българките за шеста булка.

БФС няма идея и стратегия за националния ни отбор

През 2005 г в българския футбол се случи голяма промяна, която зареди с надежди и оптимизъм запалянковци и специалисти. На власт в Българския футболен съюз дойдоха част от героите от САЩ 94. Тяхните обещания бяха за тотална промяна, професионализъм и работа, която да започне от дъното - школите, инфраструктурата. Зад думите им трябваше да застане големият им опит, който натрупаха зад граница като играчи. Във футболната общественост в България се говореше усилено за назначението на чужденец за треньор на мъжкия ни национален отбор в продължение на пет години. За последно се класирахме за Евро 2004, където не успяхме да спечелим дори точка и отбелязахме само един гол. За всички беше ясно, че десет години след знаменитото американско лято (1994 г), когато станахме четвърти в света, вървим надолу. Една добила легендарна популярност реч на бивш властелин на страната ни гласеше, че като дойде кризата ще се снишим, а като премине, ще се изправим. След класиране на три поредни големи форума - Световните първенства през 1994 и 1998 г и между тях Европейското през 1996 г, пропуснахме Евро 2000 и Мондиал 2002 г. Участвахме на Евро 2004, където се наредихме на последното 16-о място и оттогава нямаме класиране на голям турнир. От 2005 г се заговори сериозно за възможността чужденец да поеме "лъвовете". Силен довод за поддръжниците на тази идея беше триумфът на съседна Гърция на Евро 2004, водена от немеца Ото Рехагел. Преди него южната ни съседка нямаше победа на голям форум.

От 2004 г треньорският пост в националния отбор беше поверен на Христо Стоичков, който нямаше абсолютно никакъв опит като наставник. "Камата" не успя да ни класира на Мондиал 2006, а когато шансовете и за Евро 2008 станаха нищожни, напусна. Пожарно за два мача бе нает Станимир Стоилов. Тогава в БФС започнаха да търсят голям специалист, който да е чужденец. Имена като Берти Фогтс, Клаус Топмьолер, Вини Шефер, Тери Венейбълс, Олег Романцев и Сречко Катанец се появиха в медийното пространство, като възможните варианти, които да ни върнат обратно на футболната карта на Европа и света. Въпреки блъфовете до назначение на някого от изброените не се стигна. В крайна сметка новите управленци прибегнаха до специалиста, който ги изведе до бронзовите медали и най-паметните мигове за целия ни народ в най-новата ни история - Димитър Пенев. Официалното обяснение защо не беше нает чужденец беше удобно и тривиално - високите финансови изисквания, които в БФС нямали възможност да покрият. Другият силен довод беше, че нямало гаранции дали ще имаме успехи и с чужд треньор. В същото време страни от нашата черга успяваха да плащат на доста кадърни наставници. Нов квалификационен цикъл (за Мондиал 2010) - нов треньор. На кормилото беше върнат Пламен Марков. Човекът, който ни класира на Евро 2004. След три равенства в първите три официални мача и фиаското в приятелския двубой със Сърбия в Белград (1:6) беше освободен. За пореден път бързо загубихме реалистични възможности за класиране и от БФС нямаха никаква идея и план за методична работа с представителния ни отбор. Вместо да се заложи на ново име и да се търси нов подход, от централата заложиха на поредния стар познайник - Станимир Стоилов. В тандем с доскорошния му колега в Левски - Наско Сираков, като директор на националните отбори. С успехите си на "Герена" - 1/4-финал в Купата на УЕФА и класиране за груповата фаза на Шампионската лига, а като бонус и две победи срещу Беларус при дебюта си за България, Мъри бе приет с надежда. В оставащите квалификации под негово ръководство записахме две равенства, две загуби и три победи, но не успяхме да стигнем до второто място и участие на баражи. Новата цел - Евро 2012 г. Престижът ни се срина до там, че нямаше желаещи да играят контрола с нас и се стигна до мач срещу клубен отбор - Шахтьор (Донецк), игран в Турция и завършил 0:0! Квалификациите започнаха и след първите два мача имахме 0 точки и голова разлика 0:5, като второто поражение дойде в София от Черна гора. Дуетът Стоилов-Сираков сдаде властта над националния. Този път нямаше място за отстъпление и в БФС най-сетне решиха да пробват с чужденец. Изборът на управниците падна върху Лотар Матеус, чиято репутация на треньор се разминава съществено с тази, която изгради като играч.

Матеус е чужденец №12 начело на "лъвовете"

Статистиката сочи, че почти всички чуждоземци се провалят

Лотар Матеус е дванайстият чужденец, който води националния отбор на България. Първият ни наставник изобщо е австриецът Леополд Нич (1924 г), регистрирал две поражения с общ резултат 0:7, наследен от сънародника си Вилиболд Шайскал - на поста за една загуба. Третият е Карл Немес (отново австриец), който е начело в едно равенство. Негов наследник е немецът Ото Файст, който от шест мача печели три и в един постига равен резултат. В периода 1934-1935 г сме под ръководството на унгареца Карол Фогъл, който от осем срещи има две победи и шест загуби. Следващият чужденец е чехът Станислав Томс с баланс от победа, две равенства и две поражения. През 1940 г отново залагаме на австриец - Франц Колер, чийто престой се изразява в две тежки загуби. След седем години пауза в тандем с Иван Радоев начело е унгарецът Резо Сомпали. В единствената си среща записват поражение от Югославия. Експериментът с маджарските спецове продължава с името на Андор Хайду, който в шест двубоя записва три победи и равенство. 14 години по-късно отново имаме треньорски тандем с унгарец - Георги Пачеджиев и Бела Волентик, които в двата си мача заедно имат победа и загуба. Волентик продължава самостоятелно за още четири срещи - 2 успеха, равенство и поражение. Негов наследник е чехът Рудолф Витлачил, който в първите две срещи ръководи "лъвовете" с Любомир Ангелов. Цялостната му статистика сочи - 8 победи, 4 ремита и 5 загуби. Той е и най-успешният чуждоземец начело на представителния ни тим, като се отказва през 1966 г, след като ни е водил на Световното в Англия. 44 години по-късно на кормилото отново поставихме чужденец.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: , ,

неделя, 29 май 2011 г.

Шотландско твърдоглавие


Едва ли има човек, който да не е гледал „Смело сърце” и да се е възхитил на подвига на Уилям Уолъс. Шотландците са известни като корави хора, стиснати и твърдоглави. Алекс Фъргюсън доказа, че са точно такива. Мениджърът на Манчестър Юнайтед се отказа напълно съзнателно от услугите на голмайстора си през сезона Димитър Бербатов за най-важния си мач. Преди две години българският нападател остана резерва, а сега изобщо не попадна в групата.

20 гола в шампионата от общо 78 за Юнайтед, придружени с 4 асистенции. Това не се видя достатъчно за Фъргюсън да реши поне при втория си опит да се надиграва с Барселона за трона на Европа, да тръгне с Бербатов. Интелектът и техниката на българина явно не са достатъчно добри козове, когато трябва да се опълчиш на каталунците, които разчитат на контрола си над топката.

На финала през 2009 г трябваше да изминат 66 минути, за да влезе Митко на мястото на корееца Джи Сун Парк. Четири минути по-късно резултатът стана 2:0 за Барса и вече нямаше голямо значение с колко хора ще атакуват англичаните. За тях беше по-важно да играят с белите си екипи, отколкото с кого ще играят на терена. Суеверието пред акъла и калъфки за вкъщи.

След третия си сезон в Манчестър Димитър Бербатов беше по-готов отвсякога. В добро здраве, в добра голова форма. С амбиция на третия си финал да бъде победител. В първия беше твърде млад и не му достигна малко шанс да накаже Реал (Мадрид). Във втория беше пуснат колкото да отнесе от критиката за беззъбата игра. В третия можеше и трябваше да е различно. Суеверието, че 3 е щастливо число, явно не е познато на човека с дъвката на скамейката на „Червените дяволи”.

Барселона триумфира с 3:1. Срещу съперник, който не знаеше за какво е на терена. Всички тичаха около Меси, за да се премерят колко изостават от него. Такова тотално надиграване на финал съм гледал само при Борусия (Дортмунд) и Порто, когато смазаха Ювентус и Монако. Фърги оплете конците. Яко. Дори не се опита да вземе пример от колегата си Венгер, който единствен може да се похвали през този сезон в Шампионската лига с победа над барселонците.

В Манчестър Юнайтед се видяха мишоците. 22-годишният Хавиер Ернандес – Чичарито показа завидни качества на статист. Без да гледам статистиката не съм му преброил и две взимания на топката или удари към вратата. Старата футболна максима, че играеш колкото ти дава съперникът хич не важи в тоя случай. Истината е, че манчестърци нищо не играха и бяха бити като тъпан на селска сватба. До скъсване.

На пейката Фъргюсън разчиташе на някаква невидима сила. Ветеранът Майкъл Оуен, който има фамозните 2 гола през сезона. Това беше единственият ход в атака. Любимецът Пол Скоулс със своите 36 години и един гол сигурно изплаши четата на Гуардиола, като се появи в 77-ата минута, за да смени рендето Майкъл Карик. Лакомникът Нани доказа, че е истински последовател на сънародника си Кристиано Роналдо. Така му се искаше сам да бие Барселона, че другите 10 от неговия отбор само му пречеха в тая мисия.

Бербатов не бил седнал на отреденето място на стадион „Уембли” за играчите, които не попаднали в групата. Естествено, че няма да седне! Английските журналисти се пукат от яд, че го нямаше поне сред резервите. Той им е така удобен, като се сгромоляса скърцащата машина. Без Бербатов и шампионска титла нямаше да има на „Олд Трафорд”. От истината горчи, като от английска горчица. Благоевградският стрелец показа за пореден път, че има достатъчно голям характер. За Фъргюсън да остане срама, че от два финала два пъти остава с празни ръце, а в състава си имаше и Бербатов!

В интерес на истината и двете титли на шотландеца от турнира са плод на огромния късмет. Веднъж с два гола за една минута в последните секунди срещу Байерн (Мюнхен) и веднъж, защото Джон Тери се подхлъзна при решаваща дузпа за Челси. Късметът свърши. Твърдоглавието не. Спечели футболът. Димитър Бербатов не е европейски шампион, но е морален шампион. Не в българския смисъл на морала, ако изобщо е останало нещо такова в тая държава. Всички видяха колко може Юнайтед без него. Ръце празни, очи пълни... с безсилие.
Публикувано от в Няма коментари:

вторник, 24 май 2011 г.

Легендите никога не умират


21 май 2011 г ще остане като черен ден в историята на испанския футбол. След 20 славни години в Примера Депортиво (Ла Коруня) напусна елита. Дали заради слабата си атака, дали заради грешките на управлението, дали заради фактори, които не можеха да бъдат променени. "Синьо-бялата" магия, която очарова милиони привърженици по света, напусна стадион "Риасор". Лудата публика донесе прословутия си дух, но дори той не беше достатъчен. Дори гредите обърнаха гръб на галисийския колос.

Депортиво е основан през 1906 г, а от основаването на системата на испанските първенства през 1928 г, с изключение на две години, е играл в най-горните две дивизии. През сезон 1991/1992 г "синьо-белите" се завърнаха в елита, като за 19 години 16 пъти завършваха в първата половина на таблицата. Клубът беше редовен участник в европейските клубни турнири, като пет поредни сезона участва в Шампионската лига, където достигна полуфиналите през 2004 г.

Домът на отбора е "Риасор", който разполага с капацитет от 34 600 места. Построен е през 1944 г. Традиционният домакински екип е синьо-бяла тениска, сини гащета и сини чорапи. Най-големият враг е Селта (Виго), а мачовете помежду им са известни като галисийското дерби. В продължение на 18 години Депортиво нямаше загуба като домакин срещу Реал (Мадрид). Рекорд с който не може да се похвали никой друг клуб.

През сезон 1940/1941 г в Ла Коруня за пръв път влизат в елита и завършват на четвърто място в крайното класиране! През следващите три години клубът е 9-ти, 12-ти и 14-ти, което през 1945 г му коства изпадането. Депор се връща веднага, но през 1946/1947 г отново изпада. През 1948 г отново се връща сред най-добрите.

Участието на отбора в елита го кара да построи "Риасор", който е открит на 28 октомври 1944 г с шампионатен мач срещу Валенсия. По ирония на съдбата точно този клуб ще изиграе на два пъти решителна роля срещу Депор. През 40-те години ключов играч за "синьо-белите" е вратарят Хуан Акуня. Между 1942 и 1951 г той печели четири награди "Замора", което го прави вторият най-награждаван страж в испанския футбол.

Първото "златно" десетилетие за клуба идва в периода 1948-1957 г. През 1949/1950 г под ръководството на аржентинеца Алехандро Скопели Депор става вицешампион, завършвайки на точка зад Атлетико (Мадрид). През 1953 г начело застава Еленио Ерера, който по-късно ще направи италианския Интер двукратен шампион на Европа. За отбора играят легендите Пахиньо и Луис Суарес.

След изпадането от Примера през 1957 г започва период на влизане и излизане от елита. Депор се връща през 1962, 1964, 1966, 1968 и 1971 г, изпадайки през 1963, 1965, 1967, 1970 и 1973 г. По това време клубът се гордее с една от най-добрите школи в страната. Негови възпитаници са Амансио Амаро, Северино Рейя, Хосе Луис Велосо и Хаиме Бланко, които по-късно са национали на Испания.

От 1973 г започва тъмният период в историята на отбора от Ла Коруня. През тази година Депортиво изпада до третата дивизия. За пръв път в историята си. На следващия сезон се завръща в Сегунда и остава до края на десетилетието. През 1980 г Депор отново изпада в третия ешелон, който вече носи името Сегунда Б. Отново един сезон е достатъчен за завръщане. В трета дивизия лакорунци играят срещу Селта, като дербитата им са най-посещаваните мачове в историята на този шампионат.

През сезон 1987/1988 г Депор се спасява от трето изпадане от Сегунда, като в последните секунди на добавеното време Висенте Селейро бележи на Расинг Сантандер в последния мач за сезона. За мнозина от почитателите на Депор този гол е знаков за края на тъмната епоха и начало на възраждането. През периода клубът е в тежка финансова криза и вътрешни проблеми, като почти всяка година сменя треньорите. Лятото на 1988 г донася промяната на "Риасор". Новият борд на директорите е оглавен от Аугусто Сесар Лендойро. По това време Депор има дългове в размер на 600 милиона песети, 15 години без елитен футбол и липса на организация в икономическо и спортно естество.

Асенио Иглесиас, бивш футболист и треньор, отново е в клуба през 1988/1989 г, когато прави пробив в Купата на Краля до полуфиналите. На този етап Депор е спрян от Реал Валядолид. На следващата година отборът достига до плейофи за влизане в Примера, но губи от Тенерифе. През 1990/1991 г след 18 години прекъсване в Ла Коруня празнуват завръщането. Депортиво е вицешампион на втора дивизия.

През 1991/1992 г Депор се бори за оцеляването си, като се спасява след плейоф от два мача срещу Реал Бетис. В състава личат имената на играчи като Лопес Рекарте, Пако Лиано, Клаудио Бараган, Хосе Луис Рибера, Адолфо Алдана, Донато, както и на местната надежда Фран и новите бразилци Бебето и Мауро Силва. На следващата година Депортиво се наслаждава на силен сезон, завършвайки на трето място. За пръв път клубът се класира за международен турнир. Бебето грабва приза "Пичичи" за голмайстор, а Пако Лиано - "Замора" за най-добър вратар. В домакинството на Реал (Мадрид) Депор прави исторически мач. След като изостава с 0:2 на полувремето, печели с 3:2 и слага началото на 18 години без поражение на своя земя от "Белия балет".

През 1993/1994 г Депортиво отново записва чудесен сезон, като през повечето време води в класирането. В последния кръг е на върха и играе срещу намиращия се в средата на таблицата Валенсия, като победа със сигурност ще донесе първа титла. Намиращият се на точка зад Депор Барселона, воден от Йохан Кройф, е обвинен, че плаща на валенсианци да бият "синьо-белите". Двубоят е оспорван, а в края Серер фаулира Нандо за дузпа и "Риасор" полудява. Сръбският защитник на домакините Мирослав Джукич бие от бялата точка, но вратарят Гонсалес хваща удара. Стражът започва да се радва неистово, въпреки че отборът му няма за какво да играе през този сезон. Това е прието като доказателство, че Барселона е стимулирал финансово играчи на "прилепите". Титлата е загубена, но Пако Лиано грабва втора поредна награда "Замора", след като в 38 мача е допуснал едва 18 гола. Депор дебютира в Европа, побеждавайки Олборг и Астън Вила, но на 1/8-финалите губи от Айнтрахт (Франкфурт). В цяла Испания клубът вече е известен като "СуперДепор" и получава хвалби, че се бори за титлата срещу гигантите.

През 1994/1995 г отборът прави пореден силен сезон, ставайки отново вицешампион. Този път след Реал (Мадрид). В Купата на УЕФА отново следва отпадане от немски тим, но този път е Борусия (Дортмунд). "Синьо-белите" стигат до първия си финал за Купата на Краля. По ирония на съдбата съперник е Валенсия. На 24 юни 1995 г на стадион "Сантиаго Бернабеу" в Мадрид до 83-ата минута резултатът е 1:1. Заради силна буря и наводнен терен реферът Гарсия-Аранда прекъсва срещата. Взето е решение мачът да се доиграе три дни по-късно. Седем магически минути за "СуперДепор", след като удар с глава на Алфредо Сантаелена носи първия голям трофей в клубната витрина.

Ла Коруня ликува още по-могъщо през 1999/2000 г. Шест години след драмата на "Риасор" - тилата пристига там където й е заслуженото място. С треньор Хавиер Ирурета и футболисти като Джалминя, Фран, Рой Макай и Мауро Силва, Депор завършва на пет точки пред Барселона и Валенсия. Крайбрежният град с 200 000 души население става най-малкото населено място в Испания, което може да се похвали с царската футболна корона.

В периода 1992/1993 - 2003/2004 г "СуперДепор" става шампион, четири сезона завършва втори и в още четири е трети. Печели две купи и три суперкупи на Испания.
Депортиво участва пет пъти в Шампионската лига, пет пъти в Купата на УЕФА, веднъж в Купата на носители на национални купи и веднъж в Интертото. През сезон 2003/2004 г "СуперДепор" достига до 1/2-финалите в Шампионската лига, където губи след 0:0 и 0:1 от бъдещия носител Порто. В 1/4-финалите "Риасор" стана свидетел на исторически мач, в който беше смазан действащия шампион Милан с 4:0. В първия мач в Милано галисийците бяха победени с 1:4 и никой не им даваше никакви шансове. Валтер Пандиани, Хуан Карлос Валерон и Луке направиха 3:0 до почивката. Последният пирон в ковчега на "росонерите" заби Фран. Депортиво втрещи света и стана първият отбор преобърнал дефицит от три гола в Шампионската лига.

През 2001 г "СуперДепор" сътвори чудо. Изоставайки с 0:3 в 55-ата минута при домакинството си на ПСЖ в груповата фаза на Шампионската лига, страшилището спечели двубоя с 4:3. Хеттрик на Валтер Пандиани и попадение на Тристан прекършиха французите, за да хвърлят 35 000 по трубините на "Риасор" в екстаз.

В Ла Коруня са преживявали радостта от победи над Астън Вила, Розенборг, Борусия (Дортмунд), Панатинайкос (2 пъти), Арсенал (3 пъти), Хамбургер, ПСЖ (2 пъти), Галатасарай, Лийдс (2 пъти), Манчестър Юнайтед (3 пъти), Ювентус (3 пъти), Байерн (2 пъти), Ланс, Милан (2 пъти), Базел, ПСВ Айндховен, Монако, АЕК, Нюкасъл (2 пъти), Олимпик (Марсилия), Бран, Фейенорд, Нанси.

Известни играчи на Депортиво:

световни шампиони - Бебето, Мауро Силва, Ривалдо (Бразилия), Алваро Арбелоа, Жоан Капдевия (Испания)

европейски шампиони - Луис Суарес, Амансио, Хосе Висенте Траин, Алваро Арбелоа, Жоан Капдевия (Испания), Силвен Вилтор (Франция)

носители на Копа Америка - Бебето, Сезар Сампайо, Джалминя, Мауро Силва, Флавио Консейсао, Ривалдо (Бразилия), Серхио Даниел Мартинес (Уругвай)

носители на Купата на Африка - Жак Сонго о (Камерун), Питър Руфай (Нигерия)

носители на Златната купа - Омар Браво (Мексико)

носители на Купата на конфедерациите - Бебето, Сесар Сампайо, Флавио Консейсао, Ривалдо (Бразилия), Силвен Вилтор (Франция)

олимпийски шампиони - Хосе Емилио Амависка, Хавиер Манхарин (Испания), Фабрицио Колочини (Аржентина)

Други видни фигури - Хуан Карлос Валерон, Фран, Донато, Даниел Арансубия, Алберто Лопо, Хосе Франсиско Молина, Емил Костадинов, Ромеро, Мануел Пабло, Славиша Йоканович, Мирослав Джукич, Воро, Нуредин Найбет, Рой Макай, Милош Хрстич, Валтер Пандиани, Педро Паулета, Диего Тристан, Андрес Гуардадо, Хавиер Арисменди, Диего Колото, Лионел Скалони

Депортиво (Ла Коруня) има верни поддръжници по цял свят. Фенсайтове посветени на магьосникът от "Риасор" има на арабски, руски, полски, български и в редица други страни.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: , , ,
Абонамент за: Публикации (Atom)