Партизан продаде Иван Шапонич! След само година в първия отбор, "черно-белите" решиха да се разделят с младия нападател, който е световен шампион, и да го продадат на Бенфика.
Тази сутрин Шапонич, с позволението на клуба, със своя мениджър, отпътува за Лисабон, където в началото на идната седмица трябва да подпише с "орлите". Момчето от Нова Варош ще парафира до юни 2021 г, а неговият статут в новата среда трябва да е определен. Има вероятност през следващите шест месеца да остане на Хумско 1 под наем, но по-възможно е да се доказва на треньора Руй Витория в Б отбора на Бенфика.
Според различни източници португалците ще платят на Партизан 3 000 000 евро. Не веднага, а на вноски. Настоящият договор на младока с "черно-белите" е до лятото на 2017 г.
В момента Бенфика разполага в нападение с Костас Митроглу, Жонас, Раул Хименес и младата местна звезда Гонсало Гуедеш, така че се смята, че за световния първенец от Нова Зеландия няма веднага да има място и не е реално да се очаква веднага да получи шанс. На "Луш" гледат на острието на Партизан като на част от проекта за бъдещето и в годините напред да се обогатят както в спортен, така и в икономически план.
Както стана с Лазар Маркович, който беше закупен от инвестиционен фонд за 10 милиона, а само след един сезон беше продаден на Ливърпул за 25 милиона.
В Лисабон Шапонич ще се присъедини към още един бивш играч на Партизан, Любомир Фейса, последният сръбски представител от популярните бенфиковци, като само допреди две години там играеха Неманя Матич, Лазар Маркович (неговият брат Филип беше в Б отбора), Миралем Сюлеймани, Стефан Митрович и Филип Джуричич, който заради скорошен скандал със спортния директор Руй Коща е наказан и е пред изхода.
Привличането на Иван Шапонич означава, че Бенфика на трансферния пазар победи местния съперник и в борбата за титлата, Спортинг, но и Фенербахче, който също го искаше. И още нещо: това, вероятно, е един от ходовете на португалския шампион за Андрия Живкович, който се разбира чудесно с Шапонич на и извън терена.
Животното "разкраси" за две минути около вратата на Евертън, който победи у дома Дагенъм с 2:0.
По време на 1/32-финала от Купата на Англия между Евертън и Дагенъм се разигра куриозен случай. По време на играта на терена изневиделица нахлу котка.
Животното със спокойна крачка се разходи от ъгловия удар към наказателното поле на домакина, Евертън, и застина за няколко секунди.
Вратарят на ливърпулския клуб Хоел Роблес, виждайки хищника недалеч от своите владения, се наведе към него и се опита да го вземе в ръце или да го прогони.
Но котката само за няколко секунди се озова зад вратата, а после се скри от полезрението на публиката.
В този мач Евертън победи с 2:0 и продължава напред в турнира.
Ако резултатите не са достатъчен мотив, може би това ще натежи за освобождаването на Луис Ван Гаал от поста мениджър на Манчестър Юнайтед.
Повечето от нас ходят на мачове на своите отбори, защото имат потребност да са на това място и така да ги подкрепим. Все пак главният мотив е забавлението. Ходенето на мач на любимия отбор ни харесва, изпълва ни и ни кара да забравим проблемите в живота извън стадиона.
Футболистите на Манчестър Юнайтед успяха да повдигнат това на съвсем друго ниво. Техните привърженици изпадат в такъв транс, че направо им се приспива.
Другата възможна причина е крайно досадния футбол на "червените дяволи", но да повярваме ли, че Луис Ван Гаал ги спусна толкова ниско...
Мачът от Пета лига на Англия между Бароу и Транмиър Роувърс или е най-очевидно уредения мач в историята, или най-големият обрат. Трето няма.
В 87-ата минута на мача Анди Кук вкара за 3:1 за голяма радост на домакините. На Бароу оставаше само рутинно да доиграе мача, което прави до добавеното време.
Тогава последва блицкриг отстрана на гостите - 90, 93 и 95-а минута за три гола и триумф за Роувърс.
Не е нужно да се казва, че моментално започна да се говори за уреждане.
Да не влизаме в теории на конспирацията - възможно е това да е само едно от невероятните неща, които футболът режисира.
Йелена Полич не може без топка. Въпреки че борбата за женски футбол в Сърбия е донкихотско предизвикателство, не се отрича от него и контузена. Футболът за нея е живот, а колко е сериозна потвърждава и констатацията че го "обича повече от родната майка".
Млада е, красива и успешна. Има цел и не се отказва от нея. Всекидневно руши предразсъдъците и не спада към стереотипите. Футболът й е в кръвта и не го признава като "мъжки спорт". Дълбоко вярва, че той и за дамите може да бъде "най-важното нещо на света", а онези които се съмняват в това бързо разубеждава, като разберат "с кого имат работа".
Йелена Полич е основател, вицепрезидент и капитан на Женския футболен клуб Рад, най-младият колектив от този тип в Сърбия. В края на ноември празнува своя 24-ти рожден ден и първи на клуба. Горда е със своите съотборнички с които е започнала мисията да се знае, че в Сърбия и жените играят футбол и са успешни в това, въпреки че понякога се усеща като Дон Кихот. "Девойка от края" е в своя комшулук, в Баница, намерила съмишленици в своя поход, а за това е измислила слоган - "Най-красивите в града, тренират в Рад".
Да не тръгва всичко от красотата, а от сърцето, потвърждава в интервю в което открива много повече от очакваното. Не каза само защо е започнала да тренира футбол, защото "този въпрос мрази най-много". Вероятно се е родила с топка, защото от нея и терена буквално не се отделя. И когато не играе футбол се занимава със съдийство, трудно е да се повярва, че минава ден без да има контакт с кълбото и зеления килим.
Какво ви доведе до идеята за основаване на женски футболен клуб?
- Пет години бях в ЖФК Калемегдан, след това основах ЖФК Обилич, но Рад винаги е бил моето желание. Вероятно защото съм от този край, ходила съм на много мачове, добре познавам клуба, създадох отлично сътрудничество с хората от школата, защото при тях съдийствах на младежките формации. Започнахме с турнири от хуманитарен характер в малкия футбол, а основаване на женски футболен клуб беше следващата логична стъпка. Но трябва да кажа, че това желание го имах две-три години, докато най-накрая го осъществих.
Каква беше основната цел за основаването на клуба и какви са бъдещите планове?
- Моята първа цел беше да тръгне думата, че изобщо съществува женски клуб, който носи името Рад. Защото Рад има дългогодишна традиция, а с този опит се пробваме да бъдем началото някой клуб от Супер лигата да основе своя женска секция. Искахме да покажем, че женският футбол съществува в Сърбия и мисля, че маркетингово се справихме отлично... Не искахме още от старта да създадем отбор в който веднага ще играят най-добрите. Не, искахме да бъдем различни, да дадем шанс и на девойки, които искат да се научат да играят футбол и да му се радват, работим търпеливо и след две-три години искаме резултати, класиране в най-високото ниво, въпреки че и сега не сме далече от това.
Колко играчи имате в отбора? Казахте, че сте тук заради голямата любов към Рад. Какъв е съставът на девойките, колко опит имат? Какви са били техните мотиви да се присъединят към този проект?
- В момента женският отбор и школата заедно наброяват между 45 и 50 девойки. Различни са мотивите, много сред тях дойдоха само да пробват и да видят как изглежда това да играеш футбол. Има такива, които са играли в други клубове със заплата, но не са били доволни, дойдоха при нас и играят напълно доброволно и се усещат тук като у дома си. Повечето са съвсем начинаещи и са тук защото им допадна нашия слоган - "Най-красивите в града, тренират в Рад".
В своята работа от началото сте имали голямата поддръжка на мъжкия клуб. Колко важно беше това?
- В началото имахме поддръжка най-напред от хората в школата, които са до нас и са насреща за всички наши нужди. С тях делим пространството, съблекалните. Наясно сме, че първият отбор има достатъчно свои проблеми, но поддържат нашата идея и се опитват да помагат с каквото могат.
Какво е състоянието на женския футбол в Сърбия?
- Бих казала лошо. Но не и много лошо. В медиите е напълно незастъпен, докато само някои сред нас опитват да се издигнат със своята активност. Цялата история около женския футбол в Сърбия се свежда на доброволчество, на ентусиазма на нас, които сме тук и се трудим малкото което имаме да напредва. А тук, между нас, никой не гледа някакъв свой интерес. Ние сме щастливи само като получим една или две топки за тренировка, за нещо повече дори не мислим.
Казахте, че една от главните причини да решите точно за Рад е, че сте "девойка от края". Това, ще признаете, е малко специфично за град и държава в които две трети от населението са за Звезда и Партизан?
- Обичам различността. Не е важно, че всички поддържат Звезда или Партизан. Мога да кажа, че поддържам Рад, ОФК Белград, Чукарички и Вождовац, защото те са белградски клубове също, ако не и повече, от Цървена звезда и Партизан. Винаги ми е допадала политиката на ФК Рад, запазване на някои стари ценности, например, уважението към кирилицата (на емблемата и официалната страница на клуба доминира кирилицата - б.а.) за мен са били решаващи фактори да избера Рад.
Как ви приемат съотборничките? Дали предимно като някоя равна на тях, която е част от отбора, в бъдеще като капитан? Или все пак има дистанция с оглед на това, че от друга страна сте и функционер?
- Мисля, че с тях направих едно приятелско отношение, което може би не е достатъчно добро, защото това че съм част от тях може да създаде недостатъчно сериозно отношение към някои неща, за които трябва да ме възприемат като някоя над тях. От друга страна, доброто е, че знаят че могат да дойдат при мен по нормален начин за всичко което им трябва, докато имаме и такива девойки, които се плашат от мен, не смеят да ми се обадят по телефона. Всичко това ми е малко симпатично, разбира се. Но те знаят, че докато са ок и аз ще съм напълно отворена, но като сгрешат нещо, тежко им. (смее се) Не се случва всичко на терена. Колко се виждате като няма топка?
- Опитваме се, но нищо насила. Искаме да създадем това семейно отношение, защото много време прекарваме и извън тренировки и стадиона, да кажем, ходим да гледаме някой филм или някой мач. Заедно ходим на мачове на мъжкия отбор или на мини футбол.
Съставна част от футбола са и контузиите. Девойките на са "амнистирани", наскоро вие също сте имали травма?
- Да. Контузих се на мини футбол по един доста глупав начин. Моят проблем е, че не мога да откажа футбола никога! Дали с момчета или девойки, с възрастни или млади, обичам да играя. Това ми струваше прилично сериозни контузии, защото играх в Университетската лига и увредих връзки на левия крак. Имах травмата, ритнах топката, а после на следващата стъпка разтегнах тежко. Скъсах връзки и заради това вече месец и половина съм вън от терена. Но не съжалявам! Знам, че не трябва да играя мини футбол, но не мога да издържа, обичам го и сигурно, като се оправя, отново ще заиграя, без оглед на всичко.
Въпреки че паузирате, не седите мирно? Тренирате и сега, но без топка. Колко ви липсва?
- Много, наистина. За мен тренировката не е тренировка, ако няма топка. Работата във фитнеса и на закрито сега като е хладно времето ми създава недоволство. Липсва ми терена.
Да се върнем още малко на отбора. Гледат ли ви привърженици на Рад? Имате ли тяхната подкрепа?
- С оглед на това, че нашата лига е много малка, досега сме изиграли само два мача у дома, а вторият мач беше изигран при лошо време. В първия мач имаше доста хора, от управата на клуба, привърженици, които наистина хубаво ни подкрепиха. Вярваме, че ще бъде все по-добре, когато играем.
Как реагират привържениците когато вие ходите на мачове на мъжкия отбор?
- Мисля че това е хубав пример как трябва да се подкрепя своя клуб, когато 20 девойки дойдат на мач, всички облечени еднакво. За съжаление, сега е лошо времето и трябваше да сме цивилно облечени, но мисля, че със самото появяване на тези мачове изпращаме послание да поддържаме своя клуб когато можем, като нямаме свой мач. И не само това. Треньорът ни дава и задължения, всяка да следи определен играч на своята позиция, да видим как изглежда това в Супер лигата и мога да кажа, че от такъв подход може много да се научи - движение, подаване на топката, поемане, комуникация между съиграчите...
Кого смяташ за най-добър футболист в историята?
- Роналдо. Но онзи "истинския", не този сегашния. Той наистина ми беше фаворит. И Роналдиньо също, но все пак Роналдо. Обичах да гледам и Зидан и Анри, но Роналдо е номер едно.
Как прекарвате свободното време? Имате ли изобщо, с оглед на всички задължения?
- Ух, почти нямам. Не спя повече от пет часа, а се опитвам да съгласувам нощния живот, сега след контузията, да приключва по-рано, за да съм наред със задълженията. В свободното време обичам да чета книги. И разбира се, чак и като са празници, футболът е тук. Играя с приятели на ПЕС или нещо подобно. И на Нова година, и на Коледа, футболът винаги е тук!
Обичате да излизате?
- Както ме мъчат травми в последно време, повече съм активна в това отколкото на терена. Но е оправдано. (смее се).
Дали това може би е начин да наваксате всичко което не успяхте, докато сте била напълно посветена на футбола?
- Възможно е. Цената е, че моят личен живот е търпял заради футбола. Далеч съм от това да се кая, но много пъти се е случвало да не мога да изляза, защото имам тренировка, мач, а сега се опитвам да използвам това време, което тази контузия ми "предостави". Има ли време за момчета? Как те реагират на това, че играете футбол?
- Много е трудно. Не разбират, че аз понякога наистина прекарвам 15 часа на стадиона и не обичам да се оправдавам и обяснявам. Чак и онези, които бяха директно във футбола не можаха да разберат, а говореха в стила: "Ти обичаш футбола повече от мен". Разбира се, аз обичам футбола повече и от родната ми мама, а камо ли от гаджето - заявява Полич с твърда сериозност, а на въпросът дали е сериозна отговаря без да се замисли:
- Разбира се. За мен футболът е всичко. Това не е само спорт с който се занимавам, за мен футболът е смисъла на живота. От него съм научила много, запознах се с много хора в които съм намерила подкрепа за всичко това което правя. Като нямате достатъчно подкрепа от най-близките, дори от баща, майка, тогава е нормално да се посветите на това в което се припознавате. На какви предразсъдъци сте попадали в този смисъл?
- Най-често са класическите коментари: "Какво знаеш ти за футбола, ходи да готвиш" и подобни. Когато ги оборите и разберат, че познавате този спорт може би и повече от тях, тогава се появява някаква суета и ми се е случвало да прекъсна няколко връзки заради футбола.
Каква е реакцията в онзи първи момент, когато им кажете, че играете футбол?
- Най-често се шокират като се запознаят с мен, с оглед на това, че тогава съм нагласена, гримирана, на токчета, в пола. Но много бързо идва и благото одушевление, защото усещат, че футбол и женственост все пак могат да вървят заедно. Най-много ме дразнят предложения като: "Хайде да играем футбол един на един". Моят отговор винаги е, че играя футбол 11 на 11.
Дали винаги футболът е бил спорт номер едно или е имало и друг?
- В основното и средно училище играех всякакви спортове. Обичам спорта като спорт, който и да е. Атлетиката беше за мен спорт номер едно. Обичах да тичам, имах способности. Тогава започнах да тренирам футбол и въпреки че и сега обожавам атлетиката, футболът надделя.
Кои дисциплини са били твои? Само спринт или и някои технични?
- Преди всичко спринт на 100 метра, но и скок дължина.
Блиц въпроси:
Роналдо или Меси?
- Роналдо.
Реал или Барса?
- Реал.
Ювентус, Интер или Милан?
- Милан.
Байерн или Дортмунд?
- Дортмунд.
Манчестър Юнайтед или Ливърпул?
- Манчестър. Още откакто бях малка. Цялата стая, завивките, всичко ми е белязано с Манчестър. Исках от приятел, който ходи до Манчестър задължително да ми донесе каквото може от Юнайтед. Негодуваше, защото спортът не го интересуваше толкова, но нямаше накъде. (смее се).
Бекъм или Кантона?
- Кантона. Бекъм ми е твърде експониран извън терена.
Един привърженик на Арсенал от Австралия овековечи любовта към любимия клуб, като кръсти детето си на клуба от Лондон.
Всъщност неговата вече двегодишна дъщеря не се казва Арсенал, а Ланесра, а съпругата на запалянкото тогава помислила, че името е оригинално и романтично.
Чак две години по-късно е разбрала, че става въпрос за името на отбора, който подкрепя мъжа й, написано наобратно.
Представете си как би изглеждало името на вашето дете, ако използвате тази тактика.
Преди точно 69 години, 5 януари 1947 година е изигран първият мач между Цървена звезда и Партизан, с който започва дългата история на най-голямото дерби.
В метеорологични условия подобни на сегашните, Белград е окован в сняг, а на стадион ЮНА в Хумско Цървена звезда побеждава с 4:3.
Мачът е част от 13-ия кръг на Първа съюзна лига. Това е вторият дуел, тъй като преди това е изигран приятелски мач на 21 април 1946 г в който Партизан надделява с 2:0.
През този ден в Белград е бил незапомнен студ. През целия ден вали сняг, а без прекъсване духа вятър. Температурата на въздуха се спуска до минус 19 градуса. И въпреки това, на стадиона се събират около 4000 привърженици.
Още в 25-ата минута Звезда има предимство от два гола. Два пъти се разписва Йезеркич, който в 12-ата минута овладява топката и извежда отбора си напред. В 25-ата минута стреля от ивицата на наказателното и отново преодолява вратаря Глазер.
Йезеркич продължава така и през второто полувреме. В 54-ата минута Глазер избива удар на Шечеров, а топката е пратена в мрежата от Йезеркич, който е на правилното място и така постига хеттрик.
Партизан намалява на 1:3 в 72-ата минута, когато Джаич си вкарва автогол. За тази си постъпка се изкупва 13 минути преди края с попадение, което отново дава на Звезда преднина от три гола разлика.
До края на мача Партизан, който няма какво да губи тръгва в атака. Успява да намали разликата в 82-ата минута чрез автогол на Кашанин, а след това гол на Бобек в 85-ата минута за 3:4 прави края неизвестен.
Последните няколко минути се играе само пред вратата на Цървена звезда, но отборът успява да се отбрани, най-вече благодарение на вратаря Ловрич, който се намесва отлично на два пъти. По този начин Цървена звезда стига до първа победа в срещите с големия съперник.
В това първо дерби е постигнат и първият хеттрик, който е дело на Йован Йезеркич. Постигнат е и първият автогол, който си вкарва Предраг Джаич, а е видян и първият червен картон, който съдията показва на Любиша Спаич.
През този сезон Партизан печели титлата, само с една загуба и то точно в този мач, а Цървена звезда завършва на трето място.
Партизан стига до първата си победа в официална среща в следващия мач за първенство, когато се налага с 1:0.
От тогава до днес са изиграни 238 дербита в различни надпревари. Цървена звезда води в победите със 106:75, 57 равенства, а головата разлика е 375:316 за "червено-белите".
