В Мексико се разигра най-интересния епизод от ВАР в неговата кратка история на съществуване. В рамките на 3 кръг на Лига МХ Гуадалараха посрещна Толука и победи с 1:0, а за това много помогна ВАР технологията, която отмени гол на гостите.
В 82-ата минута Толука, изглеждаше, изравни резултата чрез Тривери, който с глава отблизо отправи удар, а вратарят Гудино частично го отби. Топката с целия обем премина голлинията, но заради ефекта при докосването на вратаря се върна навън.
Гостите не можеха да повярват, а когато се погледне забавен кадър е трудно да се повярва, че съдиите отмениха това попадение. Трябва да се каже, че ВАР технологията няма връзка с тази на голлинията, която е задължена да съобщи на главния съдия дали топката е преминала с целия си обем.
Интересно е също така че мексиканците ползват ВАР, но не и технология, която им осигурява сигурни решения в такава ситуация.
Главният съдия на мача десетина минути проверява записа и се консултира с ВАР стаичката, като в крайна сметка отсъди в полза на домакина.
Борусия (Дортмунд) записа първата си победа в Лайпциг от третия опит, въпреки че за пръв път през този сезон беше без Марко Ройс. Капитанът пропусна двубоя заради получен удар на тренировка в предния ден. Борусия доминира през първите 30 минути, но Лайпциг имаше повече удари (14-8) накрая.
Вторият най-добър старт: Борусия (Дортмунд) записа победа №14. Само в шампионския сезон 2010/11 Борусия имаше по-добър актив след 18 кръга (15 победи и 46 точки спрямо сегашните 45).
Силни стартиращи: Последният път в който Борусия загуби първия мач в Бундеслигата през календарната година беше през 2004. Оттогава има 10 победи и пет равенства.
Специалисти при статични положения: Дортмунд има повече голове от статични положения от всеки друг отбор в първенството (10).
Упорито тичащи: Жълто-черните изтичаха над два километра повече от своите домакини (122,4 км). Марио Гьотце покри повече терен от всеки друг играч (12,7 км).
Пълен пакет: Дортмунд спечели в Лайпциг за пръв път и вече е побеждавал всички клубове в Бундеслигата поне по веднъж далеч от дома.
Любим съперник: Аксел Витсел има само две попадения през този сезон и двата гола дойдоха срещу Лайпциг. Той отбеляза за 3:1 за Борусия при успеха с 4:1 в първия мач.
Сигурни ръце: Роман Бюрки спаси всичките пет удара насочени към неговата врата и помогна на отбора си да завърши без допуснат гол.
Домакинска загуба: Лайпциг записа първа домакинска загуба в Бундеслигата през сезона в първия си мач за календарната година. Преди това имаше седем успеха и завърши наравно два пъти пред своите привърженици.
Легендарният футболист на Партизан и Реал (Мадрид), член на югославския национален отбор, "златен чилиец", Предраг Миятович днес навършва 50 години.
Предраг Миятович е, без дилеми, един от най-добрите футболисти, които са играли в югославския футбол. А без дилеми е и един във върха играчи, които са носили екипа на белградския Партизан.
Легендарният "Мият" днес пълни 50 години! Възможност с този текст да му честитим "закръгления" рожден ден и да припомним неговите достижения и резултати във футбола, които бяха много. В края на краищата, ако някога сте бил член на Реал (Мадрид) и негова важна част, тогава наистина сте постигнали нещо във футбола.
А Миятович е постигнал много повече от това нещо.
Роден е в Подгорица във времето когато този град още се наричаше Титоград. На 19 януари 1969 година. С Деян Савичевич е най-голямото футболно име което е дала Черна гора.
Футбол е учил в местните клубове Ком и ОФК Титоград, за да от 1987 до 1989 година да играе за първия отбор на най-популярния клуб в Черна гора - подгоришката Будучност. Около него после кръстосват копия сплитският Хайдук и белградският Партизан. Хайдук беше готов веднага "на ръка" да му плати 50 000 немски марки (което за онова време беше огромна сума), но Партизан задвижил връзки, с оглед на това че белградският клуб е имал силна база в Черна гора.
Години по-късно, Миятович каза, че съжалява, че не отишъл в сплитския Хайдук, но не се е покаял, че е дошъл в Партизан, с който и днес е свързан и му е голям привърженик.
В скорошно интервю за ТВ Партизан, тогавашният генерален секретар на ФК Партизан и един от най-влиятелните хора в югославския футбол по това време, Жарко Зечевич си припомни как е текла "операция Миятович". Партизан е, всъщност, по-тежък начин научил урок от неуспешното ангажиране на Деян Савичевич.
"Що се отнася до Педжа Миятович, не се разговаря с него, а с неговия баща. Когато бяхме в Подгорица, той на практика тръгна за Сплит, но го върнахме от половината път. Взехме го в 12 без една минута и подписа за Партизан, благодарение на неговия баща. Миятович е един от най-добрите играчи на Партизан за всички времена, да не ми се обиди някой от по-старите поколения, които бяха изключителни личности и футболисти, да спомена, че бяхме първите финалисти в Купата на европейските шампиони през 1966 година... Миятович остави изключителна следа в Партизан, даде голям принос за титлите на Партизан и после се доказа във Валенсия и Реал Мадрид", заяви Зечевич.
Миятович е играл за Партизан четири сезона и допринесе за спечелване на шампионската титла на Югославия (1992/93), а предходно и трофея от Купата на Югославия с което Партизан успя да излезе от сянката на Цървена звезда, която по това време беше европейски шампион.
Интересно, първият гол за Партизан е вкарал срещу "своята" Будучност. Това се случва през февруари 1990 година.
След Партизан, отиде във Валенсия, за да получи пълно футболно признание и уважение в Реал (Мадрид), който с неговия гол във финала на Шампионската лига против Ювентус през 1998 година в Амстердам спечели титла №7 на Европа.
Това беше първа европейска титла за мадридчани след цели 32 години, първа след онази от 1966 година против Партизан! На улиците на Мадрид при празнуването имаше милион души...
"Това ми е най-милият гол в кариерата, защото с него влязох в историята на Реал (Мадрид). Гледал съм този гол милиард пъти... спомням си много анекдоти, детайли. Това беше специфичен финал и много чудни неща. Последната титла, която Реал спечели преди това беше точно против Партизан, а ето, аз като бивш капитан на Партизан, вкарах този гол за титлата, и то в 66-ата минута, па черно-белите екипи на Ювентус...", спомни си Миятович за тази амстердамска нощ.
ЗА ФИНАЛА С ЮВЕНТУС
"Помня, че главният ни фокус беше Зинедин Зидан. Потрошихме по-голямата част от времето и енергията, търсейки начин да се преборим с него. Беше им ключовият играч. Междувременно, преживяхме пълна катастрофа в Примера. Да не се бяхме върнали в Мадрид с купата, не знам как бихме излезли пред привържениците. А за да се случи това и да бяхме победили, трябваше да неутрализираме Зидан", разказа Педжа преди няколко години, припомняйки си този финал преди 21 години.
За изпълнение на тази "мръсна работа" е бил задължен сънародникът на Зидан - Кристиян Карембьо, на когото Миятович и до ден днешен дава най-големи заслуги за спечелената титла.
"Беше му съотборник във френския национален отбор и точно знаеше как да се бори и пребори с него. Спомням си, че Зизу започне добре мача и отправи няколко опасни удара, но ставаше все по-малко опасен докато времето напредваше... Да, постигнах този гол, който ни донесе титлата, чакана с десетилетия в Мадрид. Да, по този начин преживях радост за която всеки футболист мечтае от първия ден, но Карембьо свърши голяма, огромна работа в този мач", изяви в едно интервю Миятович, който от 2006 до 2009 година беше и спортен директор на Реал (Мадрид).
ЧИЛИ, ГРЕДАТА...
Югославия. Някога значителна европейска държава, с едно от най-силните футболни първенства и множество футболисти, които са пленили с игра, техника, вещина. И бяха много търсени на футболния пазар. Но, Югославия винаги остана недоизречена на големите турнири. Много надежди се възлагаха на "златните чилийци", които можеха, убедени са всички и днес, да направят нещо голямо.
Звонимир Бобан, Давор Шукер, Роберт Просинечки, Педжа Миятович... бяха част от поколението, което спечели младежката световна титла през 1987 година. Играеха чудесно.
"Нашият първи мач на турнира беше срещу домакина Чили и против 65 000 души на "Естадио Насионал" в Сантяго. Наистина играхме отлично, победихме и разбрахме че можем да направим нещо голямо. С напредването на турнира бяхме все по-близо и станахме отличен отбор, който играеше нападателно, постигна доста голове, а покрай това и добре се забавляваше", разказа Миятович за страницата на ФИФА преди няколко години.
След чилийците Югославия победи и Австралия, Того, Бразилия и Източна Германия, а във финала след дузпи сломи и Западна Германия.
Миятович пропусна финала, но никога няма да го забрави.
"Това беше моят първи трофей в кариерата и още всички помним този успех. Бяхме група млади играчи, които играеха съвършено. Мнозина от нас станаха професионалисти и по-късно играха в големи клубове по цял свят."
За съжаление, проклетата политика, а след това войната в бивша Югославия, попречиха на това поколение, което трябваше да бъде носител на мъжкия национален отбор, да направи нещо за което по тези пространства се мечтае откакто се е затъркаляла топка, от Моша и Тирке.
Светът не опозна границите на това талантливо поколение.
"Имахме всичко което беше нужно на един отбор да стане най-добър на планетата, но войната промени всичко. Отбори от Балканите четири години не можеха да участват в турнирите, от 1992 до 1996, така че пропуснахме да се докажем когато бяхме в най-добрата форма", изтъкна Миятович.
Най-тежко им е било когато Югославия успя да се класира за Европейското първенство през 1992 година, където трябваше да се докаже в пълен блясък, но не й беше позволено да се състезава.
"Това бяха много тежки времена. Войната едва започна и предизвика много проблеми. Имаше напрежение, натиск и много време провеждахме, размисляйки за неща, които нямаха никаква връзка с футбола. Не отидохме на шампионата, а по своите домове, в градове, които накрая са в различни държави", каза Миятович.
Години след това, СР Югославия (държава съставена от Сърбия и Черна гора), игра на Мондиала във Франция през 1998 година. Там беше и друга държава произлязла от някогашната голяма Югославия - Хърватия. В нея Давор Шукер, голям приятел на Мият от Реал Мадрид, съотборник, съквартирант. Хърватия на това Световно първенство завърши трета, което до Мондиала в Русия през 2018 година беше най-големият успех на тази държава.
В интервю пред РТС през миналата година Миятович си спомни за този Мондиал и онази известна греда от дузпа, заради която Югославия изпадна в отчаяние, а той го нарече "травма".
"Югославия във Франция вероятно можеше да бъде Хърватия... Шукер беше избран за най-добър голмайстор, спечелиха трето място, можехме и ние да не беше моята дузпа и този решаващ удар в гредата. Кой знае какво би се случило, но това е съставна част от футбола. Побеждава се, губи се, понякога се вкарва гол, понякога се уцелва греда...", заяви Миятович и допълни:
"Имало е нещастни моменти в историята на югославския футбол, но тази греда е по-модерна и някак е сложена като синоним за лош късмет...".
И днес когато гледа своята известна дузпа и удара в гредата над вече преодоляния Ван Дер Сар в елиминационния мач против Холандия, на Миятович не му е безразлично...
"Всякак не е приятно, защото това е травма, която имах в този момент и която ме следва. Забравят се някои неща, но травми като тази греда е неприятно и да се гледат. Както е хубаво да се гледа гола от финала на Шампионската лига, така и сега винаги като гледам (тази дузпа) се питам "Защо точно така стрелях?".
Любопитно, месец преди тази дузпа, Миятович направи нещо което го въведе в историята на Реал (Мадрид), в аналите на европейския футбол. А тогава - греда...
"Това е най-тежкият момент във футболната ми кариера. Беше логично да взема топката и да стрелям, защото в квалификациите бях най-добрият голмайстор, избиран за най-добър играч. Бях сигурен, че ще вкарам гол, не размислях твърде много, това ти е част от работата. Като сложиш топката на тази точка, с крайчеца на очите поглеждаш вратаря, а Ван Дер Сар е висок, има дълги ръце и ги разпери, па вратата изведнъж ми се смали и не беше нормално. Обикновено никога не съм бил дузпите силно и разбрах, че трябва малко да вдигна топката, да я ритна силно, високо, защото можеше да я закачи. Ритнах в средата, но малко блокирах... Това е трагичен момент в който ти се разпада всичко. Да бях вкарал гола отивахме напред, кой знае какво щеше да бъде... Колегите те утешават, сякаш "няма значение", а знаеш, че са щастливи, защото не са те, не са те трагиците", заяви Миятович в интервю за ТВ Прва през май 2018 година.
Казва, че тази дузпа ще го преследва до края на живота и на шега разказа, че когато хората го срещнат на улицата казват: "Браво за онзи гол за Реал, но как изпусна онази дузпа?".
Миятович има четири деца (Наджа, Нина и Лола) от брака с Анета Миличевич, както и син Лука от първия брак с Елена Карич. Имаха и син Андрей, който за съжаление, почина.
Полицията в Гана съобщи, че е убит разследващ журналист, който е разкрил корупция във футбола.
Както се съобщава, журналистът Ахмед Хюсеин е убит късно снощи, след като нападател на мотор го разстрелял с пистолет в гърдите и врата.
Хюсеин е бил част от журналистически екип на тайна задача, който е предвождан от Анас Аремеяв Анас, известен разследващ журналист в Гана.
Анас в социалните мрежи потвърди смъртта на колегата.
- Тъжни вести, но няма да ни смълчат. Почивай в мир - съобщи той.
Работата на журналиста доведе до това тогавашният член на Съвета на ФИФА Квеси Нянтаки, вторият най-силен човек в африканския футбол, през миналия октомври беше доживотно наказан с изхвърляне от футбола заради подкупи и корупция.
Треньорката на БВ Клопенбург, Имке Вюбенхорст, попадна в заглавията на медиите с гениален отговор след мач на своя отбор.
Тя е първата жена треньор на немски клуб от първите 5 футболни лиги на тази държава, а на това място е назначена в края на миналата година.
Все пак, онова което прослави тази жена е гениалният отговор на провокативен въпрос от журналист на немския вестник "Велт", който я попитал дали футболистите на нейния отбор трябва да се покриват с пешкири когато тя влиза в съблекалнята.
Отговорът който последвал напълно спуснал журналиста.
"Разбира се, че не. Аз съм професионалист и избирам футболистите на основата на големината на техните пениси", поръча тя и одушеви футболния свят.
Ако не сте забелязали "10 year challenge", тогава трябва да знаете, че става дума за предизвикателство в социалните мрежи в което хората публикуват фотографии отпреди десет години и днес.
Реши да се включи и Борусия (Дортмунд) и нейните служители, които се занимават със социалните мрежи по брутален начин напакостиха на съперник от Бундеслигата.
В официалния профил в Туитър на английски език публикуваха емблемата на РБ Лайпциг и празно пространство за същия преди десет години. Така намекнаха, че този клуб не съществува преди десет години заради което повечето привърженици в Германия го наричат "изкуствен".
Известно е, че точно запалянковците на Борусия са едни от най-гласовитите противници на участието на РБ Лайпциг в Бундеслигата, защото смятат че собствениците на този клуб са заобиколили правилата по които всички немски клубове (с изключение на Волфсбург и Байер) трябва да бъдат собственост на членовете, които трябва да имат общо 50+1% от акциите на клуба.
