Преди 14 години черногорският футболист Никола Вуйович заби първия от двата гола на кариерата си и то в победата на подгоришката Будучност над Депортиво Ла Коруня (2:1) в реванш от Интертото. Клубът от Подгорица отпадна заради загубата с 0:3 в първия мач, а Вуйович в 85-ата минута вкара за 2:0 и доведе синьо-белите на крачка от чудото. След това цетинянецът отиде в Акратитос, а след това игра за Партизан.
И тогава бързоногият левичар в 136-ото Вечно дерби заби втория гол за голямата победа на Партизан над Цървена звезда (2:0) и стана любимец на привържениците на черно-белите.
Междувременно записа и шест участия за националния отбор на Черна гора, а днес на 37 години - кара такси.
"Единственият таксиджия, който не лъже, че е вкарал гол в дербито", написа един футболен любител, който разпознал Вуйович докато го возил в таксито.
Легендарният футболист на Партизан и Реал (Мадрид), член на югославския национален отбор, "златен чилиец", Предраг Миятович днес навършва 50 години.
Предраг Миятович е, без дилеми, един от най-добрите футболисти, които са играли в югославския футбол. А без дилеми е и един във върха играчи, които са носили екипа на белградския Партизан.
Легендарният "Мият" днес пълни 50 години! Възможност с този текст да му честитим "закръгления" рожден ден и да припомним неговите достижения и резултати във футбола, които бяха много. В края на краищата, ако някога сте бил член на Реал (Мадрид) и негова важна част, тогава наистина сте постигнали нещо във футбола.
А Миятович е постигнал много повече от това нещо.
Роден е в Подгорица във времето когато този град още се наричаше Титоград. На 19 януари 1969 година. С Деян Савичевич е най-голямото футболно име което е дала Черна гора.
Футбол е учил в местните клубове Ком и ОФК Титоград, за да от 1987 до 1989 година да играе за първия отбор на най-популярния клуб в Черна гора - подгоришката Будучност. Около него после кръстосват копия сплитският Хайдук и белградският Партизан. Хайдук беше готов веднага "на ръка" да му плати 50 000 немски марки (което за онова време беше огромна сума), но Партизан задвижил връзки, с оглед на това че белградският клуб е имал силна база в Черна гора.
Години по-късно, Миятович каза, че съжалява, че не отишъл в сплитския Хайдук, но не се е покаял, че е дошъл в Партизан, с който и днес е свързан и му е голям привърженик.
В скорошно интервю за ТВ Партизан, тогавашният генерален секретар на ФК Партизан и един от най-влиятелните хора в югославския футбол по това време, Жарко Зечевич си припомни как е текла "операция Миятович". Партизан е, всъщност, по-тежък начин научил урок от неуспешното ангажиране на Деян Савичевич.
"Що се отнася до Педжа Миятович, не се разговаря с него, а с неговия баща. Когато бяхме в Подгорица, той на практика тръгна за Сплит, но го върнахме от половината път. Взехме го в 12 без една минута и подписа за Партизан, благодарение на неговия баща. Миятович е един от най-добрите играчи на Партизан за всички времена, да не ми се обиди някой от по-старите поколения, които бяха изключителни личности и футболисти, да спомена, че бяхме първите финалисти в Купата на европейските шампиони през 1966 година... Миятович остави изключителна следа в Партизан, даде голям принос за титлите на Партизан и после се доказа във Валенсия и Реал Мадрид", заяви Зечевич.
Миятович е играл за Партизан четири сезона и допринесе за спечелване на шампионската титла на Югославия (1992/93), а предходно и трофея от Купата на Югославия с което Партизан успя да излезе от сянката на Цървена звезда, която по това време беше европейски шампион.
Интересно, първият гол за Партизан е вкарал срещу "своята" Будучност. Това се случва през февруари 1990 година.
След Партизан, отиде във Валенсия, за да получи пълно футболно признание и уважение в Реал (Мадрид), който с неговия гол във финала на Шампионската лига против Ювентус през 1998 година в Амстердам спечели титла №7 на Европа.
Това беше първа европейска титла за мадридчани след цели 32 години, първа след онази от 1966 година против Партизан! На улиците на Мадрид при празнуването имаше милион души...
"Това ми е най-милият гол в кариерата, защото с него влязох в историята на Реал (Мадрид). Гледал съм този гол милиард пъти... спомням си много анекдоти, детайли. Това беше специфичен финал и много чудни неща. Последната титла, която Реал спечели преди това беше точно против Партизан, а ето, аз като бивш капитан на Партизан, вкарах този гол за титлата, и то в 66-ата минута, па черно-белите екипи на Ювентус...", спомни си Миятович за тази амстердамска нощ.
ЗА ФИНАЛА С ЮВЕНТУС
"Помня, че главният ни фокус беше Зинедин Зидан. Потрошихме по-голямата част от времето и енергията, търсейки начин да се преборим с него. Беше им ключовият играч. Междувременно, преживяхме пълна катастрофа в Примера. Да не се бяхме върнали в Мадрид с купата, не знам как бихме излезли пред привържениците. А за да се случи това и да бяхме победили, трябваше да неутрализираме Зидан", разказа Педжа преди няколко години, припомняйки си този финал преди 21 години.
За изпълнение на тази "мръсна работа" е бил задължен сънародникът на Зидан - Кристиян Карембьо, на когото Миятович и до ден днешен дава най-големи заслуги за спечелената титла.
"Беше му съотборник във френския национален отбор и точно знаеше как да се бори и пребори с него. Спомням си, че Зизу започне добре мача и отправи няколко опасни удара, но ставаше все по-малко опасен докато времето напредваше... Да, постигнах този гол, който ни донесе титлата, чакана с десетилетия в Мадрид. Да, по този начин преживях радост за която всеки футболист мечтае от първия ден, но Карембьо свърши голяма, огромна работа в този мач", изяви в едно интервю Миятович, който от 2006 до 2009 година беше и спортен директор на Реал (Мадрид).
ЧИЛИ, ГРЕДАТА...
Югославия. Някога значителна европейска държава, с едно от най-силните футболни първенства и множество футболисти, които са пленили с игра, техника, вещина. И бяха много търсени на футболния пазар. Но, Югославия винаги остана недоизречена на големите турнири. Много надежди се възлагаха на "златните чилийци", които можеха, убедени са всички и днес, да направят нещо голямо.
Звонимир Бобан, Давор Шукер, Роберт Просинечки, Педжа Миятович... бяха част от поколението, което спечели младежката световна титла през 1987 година. Играеха чудесно.
"Нашият първи мач на турнира беше срещу домакина Чили и против 65 000 души на "Естадио Насионал" в Сантяго. Наистина играхме отлично, победихме и разбрахме че можем да направим нещо голямо. С напредването на турнира бяхме все по-близо и станахме отличен отбор, който играеше нападателно, постигна доста голове, а покрай това и добре се забавляваше", разказа Миятович за страницата на ФИФА преди няколко години.
След чилийците Югославия победи и Австралия, Того, Бразилия и Източна Германия, а във финала след дузпи сломи и Западна Германия.
Миятович пропусна финала, но никога няма да го забрави.
"Това беше моят първи трофей в кариерата и още всички помним този успех. Бяхме група млади играчи, които играеха съвършено. Мнозина от нас станаха професионалисти и по-късно играха в големи клубове по цял свят."
За съжаление, проклетата политика, а след това войната в бивша Югославия, попречиха на това поколение, което трябваше да бъде носител на мъжкия национален отбор, да направи нещо за което по тези пространства се мечтае откакто се е затъркаляла топка, от Моша и Тирке.
Светът не опозна границите на това талантливо поколение.
"Имахме всичко което беше нужно на един отбор да стане най-добър на планетата, но войната промени всичко. Отбори от Балканите четири години не можеха да участват в турнирите, от 1992 до 1996, така че пропуснахме да се докажем когато бяхме в най-добрата форма", изтъкна Миятович.
Най-тежко им е било когато Югославия успя да се класира за Европейското първенство през 1992 година, където трябваше да се докаже в пълен блясък, но не й беше позволено да се състезава.
"Това бяха много тежки времена. Войната едва започна и предизвика много проблеми. Имаше напрежение, натиск и много време провеждахме, размисляйки за неща, които нямаха никаква връзка с футбола. Не отидохме на шампионата, а по своите домове, в градове, които накрая са в различни държави", каза Миятович.
Години след това, СР Югославия (държава съставена от Сърбия и Черна гора), игра на Мондиала във Франция през 1998 година. Там беше и друга държава произлязла от някогашната голяма Югославия - Хърватия. В нея Давор Шукер, голям приятел на Мият от Реал Мадрид, съотборник, съквартирант. Хърватия на това Световно първенство завърши трета, което до Мондиала в Русия през 2018 година беше най-големият успех на тази държава.
В интервю пред РТС през миналата година Миятович си спомни за този Мондиал и онази известна греда от дузпа, заради която Югославия изпадна в отчаяние, а той го нарече "травма".
"Югославия във Франция вероятно можеше да бъде Хърватия... Шукер беше избран за най-добър голмайстор, спечелиха трето място, можехме и ние да не беше моята дузпа и този решаващ удар в гредата. Кой знае какво би се случило, но това е съставна част от футбола. Побеждава се, губи се, понякога се вкарва гол, понякога се уцелва греда...", заяви Миятович и допълни:
"Имало е нещастни моменти в историята на югославския футбол, но тази греда е по-модерна и някак е сложена като синоним за лош късмет...".
И днес когато гледа своята известна дузпа и удара в гредата над вече преодоляния Ван Дер Сар в елиминационния мач против Холандия, на Миятович не му е безразлично...
"Всякак не е приятно, защото това е травма, която имах в този момент и която ме следва. Забравят се някои неща, но травми като тази греда е неприятно и да се гледат. Както е хубаво да се гледа гола от финала на Шампионската лига, така и сега винаги като гледам (тази дузпа) се питам "Защо точно така стрелях?".
Любопитно, месец преди тази дузпа, Миятович направи нещо което го въведе в историята на Реал (Мадрид), в аналите на европейския футбол. А тогава - греда...
"Това е най-тежкият момент във футболната ми кариера. Беше логично да взема топката и да стрелям, защото в квалификациите бях най-добрият голмайстор, избиран за най-добър играч. Бях сигурен, че ще вкарам гол, не размислях твърде много, това ти е част от работата. Като сложиш топката на тази точка, с крайчеца на очите поглеждаш вратаря, а Ван Дер Сар е висок, има дълги ръце и ги разпери, па вратата изведнъж ми се смали и не беше нормално. Обикновено никога не съм бил дузпите силно и разбрах, че трябва малко да вдигна топката, да я ритна силно, високо, защото можеше да я закачи. Ритнах в средата, но малко блокирах... Това е трагичен момент в който ти се разпада всичко. Да бях вкарал гола отивахме напред, кой знае какво щеше да бъде... Колегите те утешават, сякаш "няма значение", а знаеш, че са щастливи, защото не са те, не са те трагиците", заяви Миятович в интервю за ТВ Прва през май 2018 година.
Казва, че тази дузпа ще го преследва до края на живота и на шега разказа, че когато хората го срещнат на улицата казват: "Браво за онзи гол за Реал, но как изпусна онази дузпа?".
Миятович има четири деца (Наджа, Нина и Лола) от брака с Анета Миличевич, както и син Лука от първия брак с Елена Карич. Имаха и син Андрей, който за съжаление, почина.
Когато Цървена звезда и Манчестър Юнайтед се споменат в същия контекст за мнозина първата асоциация е Мюнхенската трагедия. После следва финала за Суперкупата на Европа през 1991 година, а чак тогава на ред идва и Неманя Видич.
Обаче, малко хора знаят, че Звезда и Юнайтед свързва и един трансфер, който се случил през януари 1980 година.
Става въпрос за преминаването на Никола Йованович на "Театъра на мечтите" за сумата от 300 000 паунда. Някогашният защитник на "червено-белите" е станал първият футболист извън Британия (чужденец), който е заиграл за славния клуб от Манчестър.
Преди него имало един италианец - Карло Сартори през 1968 година, но той дошъл като дете да живее в Манчестър и минал през всички категории на "Червените дяволи". По-точно, имал английско гражданство.
Йованович е доведен в Манчестър от Дейв Секстън, след като тогавашният играч на Звезда искал само в Юнайтед. Отказал изгодно предложение от Байерн (Мюнхен) и казал - Искам само на Олд Трафорд!
Въпреки това, че е бил един от успешните играчи на Звезда през 70-те години (от 1975 до 1980 година), Йованович не е оставил дълбока следа в Юнайтед. Изиграл е 21 мача и вкарал четири гола, а главната причина за това е контузия на гърба с която се мъчил.
Както и промяна на треньора. Секстън е заменен от Рон Аткинсън, който не харесвал Йованович. Или както го наричали привържениците - Ники.
От декември 1981 до юни 1982 година играл под наем в Будучност (Подгорица). Отишъл под наем, за да дочака подготвен Световното първенство, където изиграл всичките три мача в групата.
Повече никога не се е върнал в Юнайтед. Договорът е разтрогнат, след това подписал за Будучност, но трябвало да завърши кариерата.
Интересно е и това, че привържениците на Юнайтед продължават да си спомнят за Йованович. Неговото име се "появило" във форумите на привържениците на този клуб по време на дискусиите за зимните трансфери на "Червените дяволи" през историята.
Легендата на югославския футбол Деян Савичевич днес празнува своя половинвековен юбилей. За него не са забравили и клубовете в които изгради запомняща се кариера - Цървена звезда и Милан.
Както е модерно днес, чрез социалните мрежи "червено-белите" и "росонерите" поздравиха своя любимец за празника.
Милан, клубът в който Деко игра между 1992 и 1998 г, с който спечели Шампионската лига, три пъти Серия А и Суперкупата на Европа, в Туитър написа трогващи думи.
"Драги Гений, може ти малко да остаряваш, но не се притеснявай - много от твоите голове за "росонерите" никога няма да остареят", пишат от Милано.
Dear Genius, HBD! 🎓💡🎂
Maybe you are getting a bit older, but don't worry: many of your 🔴⚫️ goals will never get old! pic.twitter.com/r1iWkJbyqJ
"Днес 50-и рожден ден празнува легендата на Цървена звезда и член на златното поколение на нашия клуб, Деян Деко Савичевич.
Савичевич пристига в Цървена звезда през 1988 година, играейки в нашия екип до 1992 година, има общо 118 официални мача, смятайки и мачовете от 1999 година, когато за кратко се завърна в своя клуб.
Геният на Звезда по време на престоя си на Маракана спечели шампионската титла през 1990, 1991 и 1992 г, както и националната купа през 1990 година. Разбира се, спечели и Купата на европейските шампиони през 1991 година, както и Междуконтиненталната купа.
След Цървена звезда, игра за Милан и Рапид (Виена).
Дейо, майсторе, честит рожден ден!", пише в посланието на Цървена звезда.
Деян Савичевич е роден в Титоград (днешен Подгорица), СФР Югославия. От 2004 година е президент на Футболния съюз на родната си Черна гора. Професионалният му път като футболист започва в Будучност, като още там е забелязан и повикан в националния отбор на Югославия, нещо немислимо за времето в което националите са предимно от Цървена звезда, Партизан и Хайдук (Сплит). С националната фланелка между 1986 и 1999 г изиграва 56 мача и вкарва 19 попадения.
През 1991 г остава втори в анкетата за Златната топка, става спортист №1 на Югославия и Цървена звезда. Савичевич е в Музея на славата на Милан. Има посветена песен на него от сръбската комедийна рок банда The Kuguars със заглавие "Dejo", записана през 1998 година.
В досегашната си кариера Стеван Йоветич със своите голове е носил радост на привържениците на Партизан, Фиорентина, Манчестър Сити, Интер, националния отбор на Черна гора и истинските любители на футбола, които умеят да разпознават качеството във футболистите. Той на дело показа, че не е само голям футболист, а преди всичко голям човек, който умее да познава на кого е нужна помощ.
Футболистът на Будучност (Подгорица) Миливойе Райчевич наскоро преживя най-тежката спортна контузия - скъса предни кръстни връзки. Неговият клуб не е имал пари да му плати лечението и кариерата на 22-годишния нападател е била под въпрос. Докато не се намесил Йоветич, който помогнал.
Черногорският ас поел разходите по лечението и ангажирал за Райчевич преглед при доктор от Аугсбург, където се лекуваше той през 2010 г когато преживя същата травма.
"Записа ми преглед при доктора, който му е помогнал през 2010 година, когато получи същата контузия. Също така плати всички разходи по операцията и лечението, докато бях в Сърбия. Мога да кажа, че ще се върна още по-добър и всичките си голове ще посветя на него", заяви Райчевич.
"Моят клуб нямаше пари да ме прати на лечение в чужбина, защото докторите ми объркаха диагнозата. Стеван ми се обади и предложи помощ", допълва младокът.
