Каръкът Владимир Стойкович - да отпаднеш от 2:0 с Цървена звезда и Партизан

Болезнената елиминация от Лига Европа, кръг преди края, дълго ще "пече" футболистите на Партизан. Имаха на чиния победата с която тотално биха се върнали в играта и получили шанс с триумф над Астана, с очакваната помощ на Манчестър Юнайтед (да не изгуби от АЗ на Олд Трафорд) да премине в елиминационната фаза, а си позволиха да останат без триумфа въпреки че водеха с 2:0. Заради това се върнаха и болезнени спомени за отпадането на черно-белите от Артмедия през 2005 в квалификациите за Шампионската лига или от Аугсбург преди четири есени, в последния кръг на Лига Европа.

Ще остане белег в повечето от актуалния състав, междувременно, един от членовете на сегашното поколение вече е преживял нещо подобно. Владимир Стойкович беше част от състава на Цървена звезда, която по почти идентичен начин преди 13 лета подписа капитулация в Страсбург. Като Партизан, не загуби, а сякаш го направи.

Турнирът е същия, с разликата че тогава се казваше Купата на УЕФА, единствената разлика е, че червено-белите гостуваха във Франция в последния кръг и, както и на Партизан вчера, беше нужна победа да дочакат пролет на международната сцена. Чертаеха Душан Баста и Адриян Джокай път към подвига, всичко това от голлинията радостно гледаше Владимир Стойкович, домакинът почти не го заплашваше, а тогава се случи - Кевин Гамейро. В този момент 18-годишният нападател на Страсбург вкара головете в сходно време като това на холандците вчера. Първият в 78-ата минута да преполови изоставането, вторият в четвъртата минута на добавеното време (2:2). Да "убие" Звезда, както 21-годишният Фреди Друиф отне надеждата на Партизан, че може да стигне европейска пролет.

Вече виждано.

Зала за пресконференции с бар и "маскирани" седалки посрещат Партизан в борбата за европейска пролет

Симпатичният стадион на АДО Ден Хааг под името "Карс Джинс" ще бъде поприще на решителния мач от Група L на Лига Европа между АЗ Алкмаар и Партизан.

Буря нанесе щети на стадион АФАС в Алкмаар и пресели АЗ и Партизан в Хага, а точно в този град валежите и лошото време ги посрещнаха преди дуела от петия кръг, който би могъл да донесе развръзката. Надяват се черно-белите, а отговорът ще е ясен тази вечер около 22 часа.

Все пак, самото здание на този стадион е много интересно, а преди всичко залата където се проведоха пресконференциите. Тя е повече бар с барплот и кранове за наливна бира. Ето как холандците са импровизирали:

Цветовете на Ден Хааг са зелени и жълти, но от АЗ Алкмаар са се потрудили поне част да "камуфлират" и покрият с червени десени с емблемата на техния клуб.
 

Изкуствената трева на която ще се играе мачът, наистина, дава допълнителна бързина на топката, което на теория трябва да е плюс за АЗ, но качеството на настилката не е като на онази в Астана Арена в Нурсултан, когато черно-белите записаха триумф. Също така, изкуствената трева не беше проблем и в Молде, когато беше осигурено влизането в Лига Европа.

Иначе, в Хага през целия ден в сряда валя дъжд, често валежите засилваха, а с вятъра, който не е пренебрежим, във вечерния час на изиграването на мача беше прилично хладно. Подобно време се очаква и за самия мач, така че трябва да се вземат предвид и условията, които ще посрещнат футболистите на холандския и сръбския клуб.

Противопоставяне на гигантите: Как би изглеждала ШЛ с Лестър, Фрайбург, Анже и Каляри?

Като се направи разрез, бихме получили някои прилично неочаквани участници в елитния ранг.

Изминала е едва непълна третина от сезона, така че още е твърде рано да се дава каквато и да е оценка когато става въпрос за крайното постижение на отделни клубове, но това не означава, че не трябва да се тегли черта на досегашния ход на сезона в европейския футбол. Фактическата ситуация гласи, че някои великани сериозно се удариха в леда в началото на сезона, мнозина играят под всички очаквания и критерии, а това използваха някои по-малки клубове и сграбчиха своето място под слънцето. Всичко това направи началото на сезона изключително вълнуващо за любителите на футбола.

Като се направи сега разрез, бихме получили някои прилично неочаквани участници в Шампионската лига, защото високите позиции в най-качествените европейски първенства в този момент се държат от няколко "залутали пътници", които най-малкото удивиха любителите на футбола на Стария континент. Сега може да се постави въпросителна пред онези, които готвят планове за европейска Супер лига, която със сигурност би убила чара и отрязала от корен всички надежди на отбори като Лестър, Фрайбург, Анже и Каляри, които представляват хит в откриването на сезона в най-силните национални първенства на Стария континент.

ТЕЗИ ЛИСИЦИ СА ПО-АТРАКТИВНИ ОТ ШАМПИОНСКИТЕ

Лестър преди непълни четири сезона показа, че чудесата в най-силните европейски шампионати са възможни, така че неговото класиране в този момент не се изживява по толкова учудващ начин. Всъщност, всички са очаровани от играта на "лисиците" и напомнят, че отборът на Брендън Роджърс в този момент играе далеч по-симпатичен футбол от шампионския състав на Клаудио Раниери. Все пак, съставът на Раниери когато играеше и по-слабо намираше път до точките, което и накрая го отведе до върха в Англия. Ще видим, какво ще е крайното класиране на отбора на Роджърс, който в скорошното дерби с Арсенал показа, че абсолютно заслужено е на второ място, зад неприкосновения Ливърпул. "Лисиците" в този момент имат големите девет точки повече от петия Шефийлд, така че историята за тяхното класиране в Шампионската лига е напълно реална в този момент.

ЩРАЙХОВАТА САМОНАДЕЯНОСТ НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО

В Бундеса преди началото на този сезон, поред борбата за титлата между Байерн и Борусия (Дортмунд), се говореше и за отличния Лайпциг, както и за Леверкузен, който ще бъде един от кандидатите за класиране в първите четири позиции. Все пак, "фармацевтите" засега разочароват, това може да се каже и за "жълто-черните" след катастрофата в дербито, а техните пропуски използваха Мьонхенгладбах и Фрайбург. Популярните "жребчета" изненадаха с лидерска позиция, а какво да се каже за състава на Кристиян Щрайх, който най-малко до края на паузата за националните отбори ще парадира на четвърта позиция. Ясно е, че Фрайбург най-вероятно няма да се задържи тук до края на сезона, но отборът, който в досегашния ход на сезона просна по гръб Лайпциг и Айнтрахт и завърши наравно с Дортмунд и Вердер заслужава всяко уважение. За онези, които добре познават случващото се в немския футбол успехът на Фрайбург не е и твърде голяма изненада, с оглед на това, че работата на Кристиян Щрайх е изключително ценена в тамошните рамки.

ОТКЪДЕ ТОЗИ АНЖЕ?

Всичките предходни чудения с Фрайбург падат във водата когато се погледне постижението и класирането на Анже в Лига 1. Отборът на Стефан Мулен прави чудеса в стогодишнината на клуба от запада на Франция. Анже в момента е трети в класирането на Лига 1, а доскоро беше на второ място, докато не беше изпреварен от Олимпик (Марсилия). Трудно е да се намерят причините за такива резултати, освен в добрата игра, но е ясно, че това е възможно само до момента в който отбори като Лил, Лион, Рен, Ница, па и Монако не заиграят по истински начин. Ясно е, че Анже ще падне в продължението на сезона, защото просто няма капацитет да се бори със споменатите "зверове", но всякак е интересно да го видим на това място. Става въпрос за клуб, който това лято похарчи скромните 10 000 000 евро за довеждане на относително непознати играчи, докато продаде своите най-добри футболисти от миналия сезон - Джеф Рене Аделайд в Лион за 25 000 000 евро и Флавиен Те в Рен за 9 000 000.

МЕЧТАТА ЗА ШАМПИОНСКАТА ЛИГА ЖИВЕЕ В САРДИНИЯ

Каляри обещаваше преди началото на сезона, с оглед на фантастично изработения трансферен прозорец, но никой на Апенините не очакваше отборът от Сардиния да израсне в сериозен кандидат за класиране в Шампионската лига. Отборът на Роландо Маран играе отличен футбол, има боен темперамент и не уважава нито един противник. Своето качество по най-добър начин показа в изминалия уикенд, когато потвърди отличната форма и по впечатляващ начин разнесе Фиорентина в едно от дербитата на кръга. Маран отлично управлява тази характерна дружина и я насочва по правилен начин. Едно е ясно, Лацио, Аталанта и Рома в този момент нямат по-добър състав от Каляри, а особено не по-добра игра. Това важи и за Наполи, който е в страховито пропадане. Мечтата за Шампионската лига оправдано живее в Сардиния.

ТУРЦИЯ, ХОЛАНДИЯ, ПОРТУГАЛИЯ, БЕЛГИЯ, УКРАЙНА, РУСИЯ...

И извън "петте първенства" се случват някои чудни резултати и изненади. АЗ Алкмаар е пълен хит на сезона в Холандия. Лидерът Аякс им е недостижим, но те убедително държат второто място в класирането. Разбиха ПСВ в дербито и показаха, че предвождани от супер таланти като Боаду и Стенгс могат да мечтаят за второ място и класиране в Шампионската лига. Напълно лудо начало на сезона имаме и в Турция. В класирането първи е Сивас, а от осмия Бешикташ го делят само три точки. Поред стандартните великани Фенер, Галата, Трабзон, Бешикташ, парвенютата от Башакшехир, във върха са Алания и Малатия като изненади. Шампионът влиза директно, вицешампионът играе квалификации за Шампионската лига. Интересно е и в Белгия където Брюж гази към титлата, но за второто място се борят Гент, който е хит на сезона, Мехелен и Стандард. Изненади са възможни и в Украйна. Шахтьор марширува към титлата, но Динамо играе лошо и е едва четвърти. Зоря и новият участник в елита Десна са във върха и битката за Шампионската лига. В Русия Ростов се намеси сред великаните Зенит, ЦСКА, Локомотив за едно от трите места, които носят път към Шампионската лига. В Португалия е сензация новакът Фамаликао, който е трети и има надежда, че може поне до второто място.

Автор: Ненад Йованович

20 000 деца подкрепиха Партизан в мач "без публика"

Около 20 000 малчугана от всички краища на Сърбия, от Косово и Метохия и Република Сръбска създадоха в Хумско атмосфера за наслада.

В нормални околности акцентът би бил върху играта и(ли) резултата. Извънредните мерки, все пак, изискват извънредни постъпки. Човек понякога не е наясно какво може, дори когато едната ръка му е вързана. Или изглежда, че с нея не може нищо. Тогава се ражда идея, а нейната реализация създава най-хубавата възможна гледка през тази вечер в Хумско.

Трибуни препълнени с деца!

Някои биха казали "най-хубавата фракция на привържениците на Партизан". Всякак по-малко шумна от съществуващите, но със сигурност тази към която нито една от актуалните няма критики. Дошли са от всички краища на държавата: от Суботица, Ниш, Кральево, Ужице... Конвои пристигнаха от най-затънтените места на Косово и Метохия, както и от Република Сръбска, разбира се, имаше и от Белград. Всички обединени в любовта към черно-белите, с обща идея да помогнат на отбора на Саво Милошевич против АЗ Алкмаар, надявайки се на идентичен епилог като преди почти месец в срещата с Молде.

Тогава бяха около 5000. Тази вечер, въпреки хладното време и заплахата от дъжд чак четири пъти повече. Всичко благодарение на позволението на УЕФА на трибуните да пусне ученици от основни училища и футболни школи на възраст до 14 години, с учители или наставници, с вещата организация на маркетинг екипа на Партизан и в сътрудничество с местните власти. Създаде се обстановка за помнене: шареност от цветове, искрени детски усмивки, очи, които търсят Стойкович, Милетич, Тошич, Асано... Много от тях за пръв път бяха в столицата, някои премиерно на стадион, "падна" и по някоя сълза да засвидетелства колко е значим този миг в техните животи. Ще го помнят цял живот.

Както и черно-белите ще помнят тези викове от трибуните. Възгласи всеки път като докоснат топката, повици да се тръгне в атака. Защото момчетата и момичетата не ги интересуват тактическите варианти, статистиката, претичаните километри, а само Партизан да победи. С тази амбиция бутаха Парния валяк към триумфа над холандците...

"Искаме победа, искаме победа", скандираше се от гърлата на най-младите привърженици преди началото на срещата.

Със сдружена сила беше изпян и клубния химн. Красота за ушите.

Когато през септември 2014 пънк бендът "Група ЮНА" записа албум, в който в една песен се пее "Защото аз съм дете на Партизан", трудно е можел да си представи, че този частично модифициран стих пет години по-късно съвършено ще отговаря на един европейски мач на черно-белите. Онзи в който акцент не е само върху играта и(ли) резултата. А върху детската усмивка.