Около 20 000 малчугана от всички краища на Сърбия, от Косово и Метохия и Република Сръбска създадоха в Хумско атмосфера за наслада.
В нормални околности акцентът би бил върху играта и(ли) резултата. Извънредните мерки, все пак, изискват извънредни постъпки. Човек понякога не е наясно какво може, дори когато едната ръка му е вързана. Или изглежда, че с нея не може нищо. Тогава се ражда идея, а нейната реализация създава най-хубавата възможна гледка през тази вечер в Хумско.
Трибуни препълнени с деца!
Някои биха казали "най-хубавата фракция на привържениците на Партизан". Всякак по-малко шумна от съществуващите, но със сигурност тази към която нито една от актуалните няма критики. Дошли са от всички краища на държавата: от Суботица, Ниш, Кральево, Ужице... Конвои пристигнаха от най-затънтените места на Косово и Метохия, както и от Република Сръбска, разбира се, имаше и от Белград. Всички обединени в любовта към черно-белите, с обща идея да помогнат на отбора на Саво Милошевич против АЗ Алкмаар, надявайки се на идентичен епилог като преди почти месец в срещата с Молде.
Тогава бяха около 5000. Тази вечер, въпреки хладното време и заплахата от дъжд чак четири пъти повече. Всичко благодарение на позволението на УЕФА на трибуните да пусне ученици от основни училища и футболни школи на възраст до 14 години, с учители или наставници, с вещата организация на маркетинг екипа на Партизан и в сътрудничество с местните власти. Създаде се обстановка за помнене: шареност от цветове, искрени детски усмивки, очи, които търсят Стойкович, Милетич, Тошич, Асано... Много от тях за пръв път бяха в столицата, някои премиерно на стадион, "падна" и по някоя сълза да засвидетелства колко е значим този миг в техните животи. Ще го помнят цял живот.
Както и черно-белите ще помнят тези викове от трибуните. Възгласи всеки път като докоснат топката, повици да се тръгне в атака. Защото момчетата и момичетата не ги интересуват тактическите варианти, статистиката, претичаните километри, а само Партизан да победи. С тази амбиция бутаха Парния валяк към триумфа над холандците...
"Искаме победа, искаме победа", скандираше се от гърлата на най-младите привърженици преди началото на срещата.
Със сдружена сила беше изпян и клубния химн. Красота за ушите.
Когато през септември 2014 пънк бендът "Група ЮНА" записа албум, в който в една песен се пее "Защото аз съм дете на Партизан", трудно е можел да си представи, че този частично модифициран стих пет години по-късно съвършено ще отговаря на един европейски мач на черно-белите. Онзи в който акцент не е само върху играта и(ли) резултата. А върху детската усмивка.
