Нямам най-сложния списък с желания за постижения в живота. Не съм от тези, които искат да обиколят света с балон или да изкача Еверест. Искам да ми плащат, за да разсмивам хората (това съм го постигнал), да публикувам книга (работя по това) и да гледам футбол на най-великите стадиони в света сред най-добрите привърженици. Тази седмица работех по последното.
Обсебен съм от немския футбол. Всеки клуб има страхотна подкрепа, чудесни стадиони - интересни, не просто идентични бетонни купи - футболът все още е спорт на работническата класа. Всеки е добре дошъл и всеки може да си го позволи. Също така съм очарован от Германия, научих за нея докато учех езика в училище (макар да помня само няколко неща). Въпреки това не бях посещавал държавата преди това. Бях решил, че ако отида там, трябва да посетя града, който искам да видя най-много, със сигурност по футболни причини.
Дортмунд. В моята футболна обсебеност те изпъкват с ярки жълти екипи, а първият път когато видях Вестфаленщадион (сега корпоративно наречен Сигнал Идуна Парк) бях отнесен. Бетонен и стоманен монумент построен през 70-те години, винаги усещах, че шумът, който вдигат привържениците е мощен, гледайки ги в Шампионската лига по телевизията, но какво ли щеше да е на живо? Трябваше да отида там един ден. Най-накрая, през 2015 г, на 36 г, мога да кажа, че бях там - и както щеше да се окаже, изживях една много интересна нощ.
На последното ми континентално пътуване - да гледам Аякс и ПСВ през миналия сезон - взех съпругата ми. Трябваше, беше първият ден от медения ни месец. Не исках да отида и да гледам Дортмунд сам, така че написах невинна публикация във фейсбук, за да видя дали някой от приятелите ми иска да се присъедини за пътешествието. Осем казаха, че искат да дойдат, седем дойдоха (осмият се отказа в последната минута). Те ще бъдат споменавани доста в този разказ, може би сега трябва да ви ги представя всичките:
Джон - моят бивш комедиен агент сега е мой бизнес партньор в Прогрес, нашата компания за борба в Лондон. Привърженик на Уокинг, той е живял в Германия между 9 и 13-годишен - не много далеч от Дортмунд, в Дюселдорф. За щастие, говори малко немски. Това ще е полезно.
Глен - другият ми бизнес партньор в Прогрес, Глен е актьор и музикант, който прекарва по-голямата част от времето си като Бъди Холи. Той е поддръжник на Нюкасъл Юнайтед, въпреки че има законен интерес към Мидълзбро, след като скоро ще е зет на техния собственик (на сватба, която странно аз ще водя).
Дарън - известен преди като Ман Ман Мансън, Дарън е бивш борец, от Ирландия, сега устроен в Мидландс. Алчен колекционер на футболни тениски, той е по-запален по футбола и от мен. В момента се състезава като бодибилдър, един от най-забавните хора, които съм срещал. Неговият отбор на сърцето е Бохемианс, но научихме, че е обсебен и от друг клуб в началото на пътуването ни.
Дани - г-н Гарнел е отличен борец, добро момче и подходящ образец за привържениците на Милуол относно познанията му за играта и тихото му и учтиво държание, въпреки че изглежда като човек, който може да те унищожи. Баща на две деца, може да е сред най-добрите татковци в страната базирано на това колко много говори за децата си и им купува подаръци от всяко място, което посещава.
Джеймс - по-срамежлив, Джеймс е още един професионален борец, който е много добър приятел на всички нас. Той дойде на пътешествието въпреки че не подкрепя никой отбор - дори не харесва футбола като цяло. Той се наслаждава на бира и наденици и да се мотае с приятелите. Това ще му е вторият мач за сезона - първият му беше в ложата на директорите в Мидълзбро с Глен. Притесняваме се, че може да остане с изкривена гледна точка какво е играта всъщност.
Чарли - приятел от комедийната среда, Чарли се преструваше на немец в шоу в Единбург, където го срещнах за пръв път. Дискутирахме пътуване до Дортмунд в разговор миналото лято, докато говорехме за Лестър (моят клуб) и АФК Уимбълдън (неговият отбор). Чарли има опит с футбола в Германия, гледал е Санкт Паули (който аз също отчаяно искам да видя).
Бен - още един привърженик на Нюкасъл, Бен е приятел от комедийната среда, който не виждам достатъчно често. Доста време го вбесявахме с цитат, който той всъщност не каза след мача - че Галоугейт на Сейнт Джеймсис Парк е на нивото на Жълтата стена в Дортмунд (той всъщност изобщо не е казвал това) - но той е добро момче и луд за играта колкото нас.
След като имах бляскавата идея да пътуваме до Дортмунд, дойде ред на логистиката. Полетите са лесни, директен от Станстед веднъж дневно, така че не беше проблем. Тъй като оставихме хотелите за последния момент, настанихме се в три различни хотела, но всички бяхме доволни и никой не трябваше да похарчи много пари. Това със сигурност беше възможност, тъй като повечето мачове на БВБ се посещават от над 80 000 привърженици и много хотели са пълни или вдигат цените в дните, когато има мач.
Нямах идея как да вземем билети, така че просто написах писмо до клуба през интернет страницата му. Получих отговор след два часа от невероятно услужлива дама на име Дария. Имайки предвид, че трябваше да запазим билети доста по-рано за това пътуване, попитах дали мачът ще се проведе на обявената дата, на което тя каза да. Тогава попитах дали можем да купим билети, а тя попита колко. Когато отговорих, тя обясни, че все още не са в продажба, но с радост ще резервира няколко за мен. Колко брилянтно е това? Тя го направи, а след като тръгнаха в продажба трябваше да направя трансфер на пари в чужбина, за да платя билетите, но всичко беше наред.
Първоначално искахме да сме в Южната трибуна или Жълтата стена, защото е невероятно евтино - само 15 евро за билет, и защото това е водещата сила зад атмосферата на стадиона. За да се сдобиеш с билет за там е много сложно и накрая разбрах защо не трябва да имам лесен достъп до пропуск за там. Те трябва да са за най-големите привърженици на БВБ, не може да допуснеш някой случаен британец да купи билет и да се озове там (въпреки че много искам да съм там един ден, ако някой БВБ запалянко иска да ме вземе).
Озовахме се във високата част на Западната трибуна с билети за 44 евро. Това отговаря на 35 паунда. Като някои от най-скъпите билети на стадиона, това е страхотна цена да получиш брилянтна гледка към едно от най-иконичните игрища в световния футбол. По-евтино е от стадиона на Аякс и много по-достъпно от почти всеки отбор във Висшата лига. Лудост (по много добър начин).
Денят на мача започна много рано за мен. Трябваше да стана в 5:30 сутринта и да карам 5 часа (с досаден трафик) до Станстед, да паркирам с трудност в препълнения паркинг, да се срещна с приятелте и да летим до Германия, да се нанесем в хотела, да разберем как да стигнем до мача, да вземем билетите и най-сетне да гледаме играта футбол.
Когато пристигнах на летището Глен, Джеймс и Дарън вече бяха в кръчмата. Първите двама пиеха по едно, докато аз и Дарън сме въздържатели. Когато дойдоха две закуски за Глен и Джеймс предположих, че те не могат да изглеждат по-големи туристи в момента.
Наредихме се на опашка за самолета, гледахме как го изтеглят и го замени друг. Това винаги е добро начало. Докато чакахме, дискутирахме какво знаем за сегашния отбор на Дортмунд. Всички знаехме за Матс Хумелс от Световното първенство, но не можехме да разберем защо БВБ страда толкова много на дъното на Бундеслигата. Да, те загубиха двама чудесни играчи през последните две години, които отидоха в Байерн - Гьотце и Левандовски - но много от страхотните им играчи от доскоро брилянтния отбор все още са там: Хумелс, Вайденфелер, Гроскройц, Гюндоган и Ройс.
Последните двама от тези аз наричам "немският Дарън Андертън" - вълнуващ играч, пълен с умения и идеи, но толкова ужасяващо податлив на контузии, че се чудиш дали ще отиде на следващото стъпало в кариерата си. Заместителят на Левандовски - Чиро Имобиле, с нещастната фамилия, не може да покаже нивото на предшественика си.
Когато се качихме на борда на нашия полет стана очевидно, че почти всички на него бяха тръгнали за мача. Около 1000 британски запалянковци пътуват за всяко домакинство на БВБ, а двете момчета до мен правеха абсолютно същото. Привърженици на Палас и Арсенал, те изглеждаха развълнувани колкото мен, говорехме за атмосферата, която очаквахме да видим от първа ръка. Чудех се колко британци на самолета ходят на всеки мач в Дортмунд. Замисляйки се, не може да бъде по-скъпо от това да гледаш Арсенал или Челси, ако живееш малко извън града.
След кацането бързо минахме през летището и се разделихме да си намерим хотелите. Аз, Джон, Дарън и Дани бяхма заедно в евтин хотел близо до летището. Разстоянието беше толкова малко, че се взимаше пеш, през това време видяхме архитектурата на къщите в покрайнините на Дортмунд, които ми напомниха на пътуване до Дания по работа преди няколко години. При пристигането забелязах, че хотелът е една звезда, оценен като "турист". За парите си беше доста приличен.
Направихме проучване и разбрахме, че можем да вземем влака от близката гара Холцвикеде директно до Сигнал Идуна Парк. На гарата прекарахме много време пред машината за билети, въпреки че имаше английски. Изпуснахме първия влак, но само няколко минути по-късно се качихме на истински Футбол Специал. Точко като старите английски, беше стар влак с привърженици, които пиеха вътре. За разлика от старите английски, всеки се държеше нормално и уважително. Съмнявам се, че трима англичани и ирландец могат да се возят на такъв влак в Британия без проблеми - дори сега - когато очевидно не са от най-твърдите привърженици на отбора, който отиват да гледат.
Интересното е, че ако бяхме взели билетите си за мача предварително то пътуването ни с градския транспорт щеше да е безплатно. Това е само още едно страхотно нещо за немския футбол и Дортмунд - което щяхме да научим през деня. Влакът ни вози 15 минути и стъпихме на земята с хиляди други запалянковци. Оставаха още близо два часа до началото, но цялото място вече трептеше.
Трябваше да намерим Фанвелт, за да си вземем билетите - това е "фенският свят" със страхотен клубен магазин, малко и много приветливо кафене и каса за билети. Дамата на касата говореше достатъчно английски в комбинация с познанията на Джон за нейния език и скоро всичко беше наред. Билетите бяха резервирани на името на "Джим Смолман", така че трябваше да я уверя, че "Джеймс" в моя паспорт със сигурност бях аз. Опитах да се сетя за немски пример за съкратено име в онзи момент. И в момента не мога да се сетя.
Най-сетне се събрахме всички и бяхме готови да влезем на стадиона. Докато обикаляхме около него, опитвайки да открием Фанвелт не можах да не бъда уловен от атмосферата. Всички пътища и пътеки около терена са пълни със сергии за храна, барове и търговски щандове. По това време единственото жълто по мен беше на върха на бейзболната ми шапка, така че разбрах, че бързо трябва да променя това - въпреки че имах късмет да съм с Дарън в неговата домакинска тениска на БВБ от края на 90-те години, приличахме на агитка. Огромната маса от хора, които поддържат техния отбор и се наслаждават на хубаво време ме накара да се почувствам като при първото ми посещение на "Уембли" като дете. Точно такова е чувството, по-приятелско и по-малък грабеж от "Уембли": навсякъде привърженици пият (от стъклени бутилки, защото може да им се има доверие) и наваксват. В студена февруарска вечер цялото място се усеща напълно магично, особено когато видиш Сигнал Идуна Парк да се извисява над земята като масивен космически кораб.
Влизаш през големи входове, където те проверява стюард преди да използват автоматичен въртящ вход (който разбира се винаги работи, това е ефикасната Германия). Тогава вървиш, за да намериш правилния блок. Входът през който влязохме позволява достъп до всяка част от стадиона, освен Южната трибуна, и веднага бяхме поздравени от орди от привърженици и множество различни места за храна - всичките изглеждаха наистина нескъпи и страхотно.
БВБ оперира с картова схема за плащане на храната, подобна на тази, която пробвах в Аякс миналата година. Получаваш нещо като кредитна карта, в която слагаш кеш и правиш покупки в стадиона използвайки я. Моите приятели си направиха такива (първоначално трябва време да се осмисли, но после наистина разбираш смисъла) и тогава беше време за хапване и бира. Братвруст струва 2,60 евро и е ЧУДЕСЕН. Хапнах и сирен брецел, който беше голям и много вкусен за 3,10 евро. Когато се замислих, че съм ял отвратителни бургери за 3,50 паунда повече от веднъж през този сезон, много завиждам на немските запалянковци.
Преди и по време на мача моите приятели се насладиха и на топло греяно вино, телешки шницел, различни вурстове и най-доброто - избери и смеси. Във футболен стадион. О, да. Купих си шал от търговски щанд в самия стадион, който ми струваше 15 евро. Това беше частично сувенир, частично, за да се почувствам, че се вписвам и частично, защото беше много студено.
Повечето от приятелите си купиха от бира до три. Когато си купуваш бира на стадиона ти я дават в пластмасова чаша, на всяка от тях има образ на футболист, или в някои случаи на треньора Юрген Клоп. Дават ти избора да си ги вземеш вкъщи или да ги върнеш, за да си вземеш депозита след мача. Джон върна няколко накрая и получи няколко евро обратно, за голяма негова изненада. Не мисля, че го направи заради парите, смятам, че просто разчистваше.
Когато най-сетне стигнахме до блок 31 трябваше да изкачим много стълби. Всички сме в добра форма, но докато стигнем до върха мисля, че съжалихме колко много наденици и месо консумирахме. Бяхме останали без дъх след катеренето, но когато седнахме на местата си останах без дъх по съвсем различни причини.
Жълтата стена. О, Господи.
От нашите седалки може да видиш целия стадион. Имахме фантастична гледка към терена, всички трибуни, които започнаха да се изпълват, надясно от нас Южната трибуна. Тя беше вече изцяло пълна, привържениците развяваха знамена и скачаха нагоре-надолу. Всеки от нас гледаше натам с отворена уста. Това е изобилна от енергия маса от хора и не мога да разбера защо някой не би искал да застане там с тези запалянковци. Това изглежда като НАЙ-ГОЛЯМАТА забава в цялата вселена. Знам, че тук съм поставил снимки на Жълтата стена, но те не я представят правдиво. Това е като да отидеш до Големия каньон и да показваш снимки на хората после. Не може просто да видиш снимка или видео, трябва да го изживееш със собствените си очи, и да чуеш колко мощен шум произвежда тази тераса на толкова масивна арена. Това е най-удивителното нещо, което съм виждал във футбола.
Дори преди началото атмосферата е напълно нереална. Моят приятел (и отличен комедиант) Том Дийкън ми каза да очаквам да пея "You'll Never Walk Alone" преди да започне мача. Не лъжеше. Всеки на стадиона го прави, с шал вдигнат високо. Виждал съм това на "Анфийлд" и винаги ми се изправя косата, иконично е да се види. Но в Дортмунд е на съвсем ново равнище с 80 000 привърженици и ВСИЧКИ го правят заедно. След като песента свърши, шумът е оглушителен, докато Южната трибуна скандира БВБ, с цялата сила, която има, преди страхотната немска традиция за листа със състава.
Обичам това. Те четат състава, но само първите имена. Тогава всеки трябва да извика фамилията на въпросния играч. Бях много горд със себе си, че знаех всичките, въпреки че начина по който представят Сократис Папастатопулос обърка мен и Джон. Той е анонсиран като "Папа", а ти трябва да извикаш "Сократис". Накара ме да се зачудя за едно нещо: Какво се случва по време на криза с контузени, ако непознато младо момче е хвърлено в първия отбор? Ще бъде малко засрамващо ако почти никой не му знае фамилията. Това може би се е случвало в някой момент, сигурен съм.
Точно преди да започнем на огромните ТВ екрани се появи образ на кръст със снимка на наскоро починалия Удо Латек. Бивш треньор на Дортмунд, който също води Байерн до Купата на европейските шампиони през 1974 г, Борусия (Мьонхенгладбах) до Купата на УЕФА и Барселона. Беше зашеметяващо как ВСЕКИ на стадиона стана тих, за да чуе говорителя, който разказваше за Латек, преди да го аплодира, докато играчите се събираха в централния кръг. Беше страхотна гледка - Жълтата стена премина от тресене и пеене към пълна тишина и спокойствие към аплодисменти в разстояние на минута. Контролирано, уважително, всичко за доброто на БВБ.
След началния съдийски сигнал атмосферата стана дори по-шумна. Трудно беше да се помисли, че БВБ е последен в Бундеслигата след старта на мача, а Аугсбург беше комфортно в първата половина на класирането и атакуваше местата за Европа. Гостите са в първия си престой в най-високото ниво след влизането си през 2011 г и имат много голям шанс да играят европейски мачове за пръв път през следващия сезон, отборът от Бавария впечатлява всички през този шампионат с нивото на организация. Около 900 от техните привърженици дойдоха в Дортмунд.
С БВБ на дъното на първенството направи нивото на поддръжката, която получи още по-поразително. Ако някой пас беше неточен, никой не освиркваше. Всеки отделен привърженик на Дортмунд беше зад отбора си, без значение колко зле се представяше в първенството в момента. В крайна сметка, това е Дортмунд. Със сигурност няма да изпадне, нали? Участник в Бундеслигата от 1976 г, шампион през 2011 и 2012 г и финалист в Шампионската лига през 2013 г. Със сигурност е твърде добър?
Налага се на този етап да кажа: ще бъде глупаво от моя страна да не кажа в този разказ, че въпреки брилятните привърженици на Дортмунд - аз искрено смятам, че те са сред най-добрите в света - ще трябва да кажа и колко слаби са някои от футболистите им сега. Така че ако четеш това и си привърженик на БВБ - на първо място, благодаря, че накарахте мен и моите приятели да се чувстваме добре дошли, второ, вие сте гордост за своя отбор и град, трето, съжалявам.
Средната линия на БВБ се заплиташе с течение на първото полувреме. Имаше добри моменти - Илкай Гюндоган влизаше във всяка борба на живот и смърт и играеше просто, успешни подавания, лошите - Нури Шахин постоянно даваше топката на противника и правеше глупави грешки. Неразгадаемото ново попълнение (12 милиона евро от Ред Бул Залцбург) Кевин Кампъл. Словенецът ми напомня малко на Роби Савидж в това че преследва всичко и не спира да тича. Не може да се съмняваш в отдадеността му, това е сигурно. Моите приятели забелязаха, че той се опитва да прави твърде много, често изглеждайки като по-бедната версия Марко Ройс. Това му беше едва втори мач, така че трябва да му дадем време.
Ройс понякога е вбесяващ за гледане. Той със сигурност е МНОГО добър, но според мен се мисли за свръх. На теория играейки отляво на трима атакуващи, той толкова се впуска навътре, че централният нападател Имобиле трябва да отива наляво, за да покрива зоната му, а така в наказателното няма на кой да бъде центрирано. Отдясно на тримата е Пиер-Емерик Обамеянг, пълен със скорост, но мързелив да се връща назад, често оставяйки Гроскройц в голяма беда, а Аугсбург се възползваше от тази част на терена, за да контраатакува.
По време на пауза в играта, отново гледах в Южната трибуна. Със сигурност това е единственият сектор в света, който всъщност става ПО-ГОЛЯМ от 70-те години. За мен наистина е едно от чудесата на света. Въпреки бледото първото полувреме, никога не спря да се движи и да диктува шума на стадиона. Интересното е, че изглежда, че има още една, по-малка стояща трибуна в Северната трибуна. Цялата тази трибуна има чудесен антирасистки плакат в средата й, и беше страхотно да се видят толкова много привърженици на БВБ със специални антирасистки шалове.
Ройс все още се опитваше да прави всичко, изведе Кампъл на половинчато положение, преди Имобиле да разтърси мрежата от външната страна няколко минути по-късно. Трябва да съжаляваш Имобиле, който имаше страхотен сезон в Италия миналата година. Да замениш толкова добър футболист като Левандовски трябва да е много трудно, въпреки че аз съм фен на Адриан Рамос, който беше на пейката. Имобиле изведе Обамеянг на далечната греда (трябваше да стреля сам по-рано, но не задържа равновесие), но голът беше отменен заради засада. Повечето на стадиона разбраха още преди топката да се оплете в мрежата, нямаше излишни празнувания.
Футболист на Аугсбург изкара максималното от единоборство, за да спечели фаул. Докато се търкялаше на терена в предполагаема болка, Дани ме побутна и каза "Погледни го. Търкаля се по земята, преструвайки се, че го боли. Никога няма да ме видиш да правя това". Посмях се доста, знаейки, че Дани всъщност така се прехранва на борческия ринг. Дани си е забавен. Докато вървяхме към летището, когато напускахме Дортмунд, едно куче ни залая. Аз казах "Ооо, немска овчарка". Той отговори с "Да, приятели, тук ги наричат само овчарки".
В големите землянки - те наистина са ОГРОМНИ, всички със столове Рекаро, които изглежда сега са норма, можех да забележа, дори от нашата позиция, че треньорът на Аугсбург е с дънки. Може да предположим, че е дошъл направо от работа.
Дойде полувремето и обсъдихме първата част с Дарън и Бен, докато другите отидоха за провизии. Насладих се на спектакъла, но можеше да е най-гадният мач на света със страхотна атмосфера. С лекота можех да гледам само Жълтата стена 45 минути. Съгласихме се, че Дортмунд е по-добрият състав без да създаде чисти положения и трябва да преследва победата сега. Чудех се какво ли ще се случи на това място, когато влезе гол. Ще е величествен хаос.
Нямаше да видим това. Щяхме да видим нещо много различно.
Второто полувреме започна с атаки на Аугсбург, а Дортмунд не можеше да намери ритъм. В 50 минута се случи катастрофа. Халил Алтънтоп взе топката в полето на БВБ, с четирима противници около него, опитвайки слаби влизания. Той подаде към Байер, който падна театрално след шпагат. Съдията поклати глава, но топката попадна в Раул Бобадия, който я запрати във вратата. Малкият джоб от привърженици на Аугсбург полудя. Остатъкът от стадиона изпадна в мъртвешка тишина... за около 20 секунди. Жълтата стена изрева и цялото място стана още по-шумно. Без освирквания, без обиди. Мачът продължаваше, както и тяхната подкрепа. Представете си това да се случи в Англия. Аз не мога.
Голът даде представа колко е зле Дортмунд в защита. Хумелс се доближава много до Бекенбауер като централен защитник, включвайки се в атака и давайки дълги подавания, но наистина не е защитникът, който трябва да е. Гроскройц всъщност е халф (по-късно щеше да напусне с контузия, заменен от Невен Суботич), Шмелцер не е най-бързият, а Сократис е пратен за десен защитник, докато изглежда повече като централен, от времето когато играеше като такъв.
В средата на второто полувреме Дортмунд получи живец. Обамеянг проби отдясно и беше повален от Кристоф Янкервит, оставайки сам срещу вратаря. След доста забавяне съдията му даде директен червен картон за професионално нарушение. БВБ можеше да постигне много от пряк свободния удар, но той беше пропилян. Малко след това Ройс (който беше много тих през второто полувреме) и Кампъл бяха заменени от Хенрих Мхитарян и Шинджи Кагава.
Мхитарян беше вбесяващ за гледане, често игнорирайки добър шанс да подаде, за да направи нещо сам, или спирайки да тича напред, за да обикаля на място, да се върне назад и да развали атаката. С напредването на времето стана видно, че БВБ притежава дълго топката, но не създава истински възможности. Всички три смени бяха направени и нямаше как да се появи Рамос. Имобиле опитваше с всички сили, но имаше нищожен принос. Имаше един брилянтен шанс да вкара с глава в последните пет минути, измъквайки се от капана на засадата, но стреля право във вратаря - бившият страж на Арсенал Алекс Манингер. Когато напуснахме Дортмунд в четвъртък сутринта по странно стечение минавахме през проверката за сигурност по същото време с отбора на Аугсбург (който пътуваше с цивилен полет). Големият австриец беше претърсен с детектора за метал точно пред мен.
С четири минути добавено време в края на мача, БВБ хвърли всичко напред. Вайденфелер изпълняваше свободните удари от центъра на терена, Хумелс и Суботич играеха буквално в атака. Чисти положения за домакините отново нямаше, докато Аугсбург остана организиран и дързък дори с десет души. Изгонването изглежда само затегна редиците и ги направи по-трудни за пробиване.
Чудех се как другите немски привърженици се чувстват за проблемите на БВБ през този сезон. Разбира се аз бях омагьосан от мястото, но се чудя дали привържениците в Германия реагират като английските, ако Манчестър Юнайтед или Ливърпул са на дъното на Висшата лига. Щяхме да имаме ден пълен със събития. Наистина се надявам, че повечето немски запалянковци гледат в касирането и се надяват Дортмунд да остане, защото не може да си представим Бундеслигата без тях. Докато победата изглеждаше все по-малко вероятна изпитах тъга за невероятно лоялните поддръжници на БВБ, почти всички от които останаха до последния съдийски сигнал. Те заслужават по-добро от отбора си. Знам, че имаха зашеметяващи висоти - такива за които фен на Лестър като мен може само да мечтае - но дори през проблемите им те са толкова лоялни, че заслужават нещо. Мисля, че такава атмосфера може да накара прилични играчи да се представят със световна класа. Как играчи от световна класа не го правят за тях?
С прозвучаването на последния съдийски сигнал, проехтяха първите звуци на несъгласие през Вестфаленщадион, с нарастващи освирквания. Ликуващите привърженици на Аугсбург празнуваха с отбора си, а някои поддръжници на БВБ също ги аплодираха.
Тогава се случи нещо много зашеметяващо.
Футболистите на Дортмунд наредени в централния кръг и наказателното поле бяха с лице към Жълтата стена. Никой от тях не аплодираше публиката. Всъщност, всички те бяха навели глави от срам, като срамежливи ученици. И тогава... Жълтата стена ги наказа. Освирквания, запяха песни, които ми се искаше да мога да си преведа. Цялата атмосфера изглеждаше напълно сюрреалистична. Около нас не остана никой. Човекът до Дарън го сръчка и му каза - на английски - че такова нещо НИКОГА не се е случвало преди.
В този момент Роман Вайденфелер - най-невинният играч от състава и вицекапитан - се покатери по оградата пред Южната трибуна за да говори с привържениците и и да се извини. Мнозина жестикулираха гневно към него. Матс Хумелс се присъедини към него пред оградата, правейки същото - както трябва, след като е капитан. Останалите от отбора, и треньорът Юрген Клоп, останаха далеч назад, със сведени глави, примейки дюдюканията и освиркванията като наказанието което те знаеха, че заслужават.
Това продължи над пет минути. Вайденфелер аплодира Жълтата стена, докато се оттегляше към съотборниците си. Те го аплодираха. Отборът беше изпратен с освирквания към съблекалните... и тогава се надигна огромно скандиране "БВБ", докато останалите привърженици се прибираха по домовете си. Никога не съм виждал такъв контролиран пример на фенска мощ. БВБ поддръжниците имат всички основания да бъдат гневни, техният отбор не е достатъчно добър, въпреки че е пълен с високоплатени звезди. Удивителното е как показаха гнева си. Във Великобритания отборът ти изостава с 0:1 и хората около теб се оплакват. Буквално НИКОЙ около нас не се оплакваше от собствения си отбор по време на мача. Жълтата стена пееше песни на подкрепа и всички останали се включваха, защото това ТРЯБВА да правиш. Ти си футболен ПРИВЪРЖЕНИК. Само когато мачът свърши те дадоха да се разбере как се чувстват, и беше още по-странно да се наблюдава как техните играчи смирено приемаха съдбата си.
Докато бих се насладил да видя победа на БВБ, не можех да не се влюбя в мястото. Дани ми каза, че докато сме вървели към местата си съм изглеждал като дете на коледната сутрин и беше прав. Влюбих се във футбола като дете, защото дори Филбърт Стрийт изглеждаше масивен и заплашителен, шумен и забавен. Сега съм възрастен, Дортмунд ме накара да почувствам това отново. Това е магически стадион пълен с най-брилянтните фенове, които смятам, че някога ще видя.
Ще ви оставя с тази последна мисъл, с която мисля, че всичките ми приятели са съгласни.
Докато гледах Жълтата стена през мача, виждах привържениците на БВБ по стадиона и във влака и дори летящите към вкъщи, те излъчват определено настроение. Смятам, че най-добре мога да я опиша така:
Аз обичам моят футболен отбор. Но гледайки тези момчета и тяхната страст към клуба им, не мисля, че обичам моя клуб по какъвто и да е начин близък до силата с която те обичат техния.
Echte Liebe.
Резюме:
Борусия (Дортмунд) 0 - Аугсбург 1 (Бобадия 50)
Посещаемост: 80 667
Цена: Билет 44 евро, полет 36 паунда, хотел 20 евро (споделена стая), шал 15 евро, братвурст 2,60 евро, брецел 3,10 евро
Фактор Забавление: 10/10
Автор:
Джим Смолман
