Борусия (Дортмунд) се пребори за трудно извоювана победа с 1:0 над Волфсбург. Домакинът имаше повече удари към вратата (13-12), а 10 от 13-те опита на "вълците" дойдоха извън наказателното поле. Голът на Марко Ройс, който откри резултата, беше единственият в очертанията за "жълто-черните".
Непобедимо начало: Люсиен Фавре удължи серията си без загуба откакто е начело на Борусия на 15 състезателни мача, надминавайки предишния рекорд от 14 срещи без поражение поставен от Томас Тухел в началото на сезон 2015/16.
Подобно на Замер: За едва втори път в своята история в Бундеслигата, Борусия (Дортмунд) не загуби нито един от първите 10 мача. Първият път беше през 2002/03 под ръководството на Матиас Замер.
Гол с глава: Марко Ройс вкара своя гол №105 в Бундеслигата, който е едва четвърти отбелязан с глава. В допълнение, това е първият гол след удар с глава за Борусия в Бундеслигата от първия кръг.
Маестро в средата на терена: Аксел Витсел е подал точно в 97% от опитите си, а процентът му на успешни единоборства е 85.
Вълци без победа: От финала за Купата на Германия през 2015, Волфсбург няма нито един успех над Борусия (Дортмунд).
Рекорд за ъглови удари: 20 ъглови удари (14-6 в полза на Дортмунд) са най-голямата бройка в който и да е мач през този сезон в Бундеслигата.
Ротация: Имаше седем промени в стартовите 11 на Борусия в мачовете между Унион и Херта. Днес, Люсиен Фавре направи още девет промени в състава в сравнение с този, който разположи за Купата на Германия.
Много обрати и промени в Борусия накрая доведоха до срама в Класикер и е ясно, че всичко ще трябва да се промени.
Борусия (Дортмунд) в Класикер срещу Байерн получи такъв шамар, който още дълго ще е отпечатан на лицето на всички в клуба. А преди 339 дни, съответно във втората част на миналия сезон "жълто-черните" в полуфинала за немската купа победиха Байерн с 3:2 и по-късно спечелиха трофея.
Е, сега, се поставя въпросът как от тази точка непълна година по-късно са стигнали до ситуация да получат шест гола в Мюнхен, а според показаната игра, можело е да бъде и по-лошо. В споменатия мач миналия сезон за купата голмайстори за Борусия бяха Марко Ройс, Пиер-Емерик Обамеянг и Осман Дембеле. Нито един от тях не участва в съботната катастрофа.
Дембеле беше продаден на Барселона за 110 000 000 евро през лятото, Обамеянг през зимата отиде в Арсенал и донесе на клуба печалба от почти 64 000 000 евро, докато Марко Ройс, познавате, заради още една травма прескочи сблъсъка с най-големия противник. Също така, големи промени по отношение на миналия сезон има и на скамейката. Томас Тухел през лятото напусна клуба след разногласие с управниците, а го смени Петер Бош. Той твърдоглаво държеше на своята система на игра и много бързо противниците намериха начин как да се справят с отбраната на Борусия.
Сега е повече от ясно, че "жълто-черните" не успяха да заместят напусналите Дембеле и Обамеянг, които все пак знаеха как се решават мачове. Украинецът Андрей Ярмоленко започна добре в Борусия, но после се загуби напълно. А какво да се каже за Андре Шурле? Героят на Германия от Мондиала в Бразилия само на моменти показа, че би могъл да оправдае повече от 30 000 000 евро колкото Борусия плати на Волфсбург за неговите услуги. Продължаваме, Омер Топрак всякак не се показа като играч, който може да командва отбраната, а в категорията пропуски може да се вмести и Джереми Толян.
Махмуд Дауд не е във форма, а с Марио Гьотце никога не се знае. Когато привържениците си помислят - ето го, върна се онзи старият Гьотце - непредвидимият халф преживява някоя нова травма, която го отделя от терена. И още нещо заради което мнозина критикуваха първия треньор през този сезон Бош. Неговият отбор печелеше точки, но играеше досаден футбол. Добавяме тук и последвалото елиминиране от Залцбург.
Наследникът на Бош Щьогер подписа договор до края на сезона, а както изтъква тиражният всекидневник Билд, след срама в Класикер, ясно е, че няма бъдеще в Дортмунд. Макар че има и интересна забележка на този виенчанин, който предходно водеше Кьолн.
"Може би по някакъв начин е и добре, че преживяхме такова крушение, защото това може да разтърси целия клуб. Да видим какво трябва да се промени, за да тръгнат нещата в желаната посока. А е очевидно, че има доста неща.", заяви австриецът.
Ясно е, че Щьогер посочва факта, че по-голямата част от селекцията на този отбор са направили неговите предшественици.
"Трябва да видим какъв футбол искаме да играем, какво иска клубът. А когато това се реши, тогава трябва да видим какви играчи са нужни за изпълнението на тези идеи."
Със завръщането в клуба на Матиас Замер, сега на позиция съветник, може би някои неща могат да се започнат. А след всичко, логично е да се поставя питането кой вместо Щьогер? В потенциалния списък са Лусиен Фавър, Ралф Хазенхутъл, Ханес Волф и Нико Ковач. Ясно е, че този път Борусия не смее да сгреши, защото тогава онова 3:2 против Байерн от началото на текста ще изглежда още по-трудна, на практика непостижима цел.
Немската и европейската институция Борусия (Дортмунд) отдавна е дом на някои от най-големите планетарни футболни таланти. С пет титли в Бундеслигата, четири купи на Германия и една от Шампионската лига във витрината, със сигурност никога не е имало липса на звезден прах около Сигнал Идуна Парк, но кои играчи са във вечната ХІ?
Оформена, за да провокира дебат, ето я вечната ХІ избрана от екипа на официалната страница на Бундеслигата. Може да има - и в няколко случая имаше - спорове за още някои имена.
Вратар
Роман Вайденфелер
Може би най-известен в света заради трика с автобуса, който направиха с Нури Шахин през 2011 г и заживя в интернет преди това виртуално "оживяване" да стане модерно, Вайденфелер е най-добрият вратар на Борусия (Дортмунд) и има почти 350 мача в Бундеслигата за клуба откакто дойде през лятото на 2002 г от Кайзерслаутерн на 21 години.
Ключов член на високо пресиращия свободен отбор на Юрген Клоп в началото на десетилетието и решаващ в сезона завършен с дубъл 2011/12 г, Вайденфелер често беше капитан при липсата на Себастиян Кел. Сега на 37 и дядо на този млад екип на Борусия, Вайденфелер винаги е на разположение в случай на криза с контузии.
Въпреки че загуби мястото си след идването на Роман Бюрки през 2015 г, достойно от негова страна е, че никога не се е оплаквал публично, а работи по-усърдно. Въпреки че не му е най-комфортно с топката в крака, Вайденфелер винаги е бил отличен вратар и командир в наказателното поле.
Роман Вайденфелер - известен с прякора "Стената"
Защита Лукаш Пишчек
Може би една от най-добрите покупки на Дортмунд, Пишчек е институция в Борусия по десния фланг вече почти десетилетие откакто дойде в клуба от Херта (Берлин) през 2010 година.
Много често такива класации имат осъзнати предпочитания към играчи от миналото от богати ери - тук можеше Щефан Ройтер (в момента спортен директор на Аугсбург) да е заслужен избор - но щеше да е престъпно да се прескочи летящия поляк, футболист толкова добър, че изпълнителният директор Ханс-Йоаким Ватцке посочи неговата липса като ключова причина за проблемите на Борусия при Петер Бош.
Наистина, Пишчек, който беше влиятелен в двете поредни титли в Бундеслигата при Клоп, продължава да редува топ изяви - дори на 32. Докато повечето от играчите от ерата на Клоп напуснаха (а някои като Марио Гьотце и Шинджи Кагава се завърнаха), полският национал се разви и наслади под наставленията на Томас Тухел, помагайки на клуба за триумфа в Купата на Германия през 2016/17.
Юрген Колер
Описан като "знак Стоп на терена" от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, Колер е известен сред привържениците на Дортмунд просто като "Fußballgott" (футболен бог). Този прякор беше измислен след легендарното представяне на "Олд Трафорд" в реванша от полуфиналите на Шампионската лига през 1997 срещу Манчестър Юнайтед. Колер направи три изчиствания от голлинията (след удари на Дейвид Бекъм, Ерик Кантона и Райън Гигс), за да помогне на Борусия да си осигури триумф с общ резултат 2:0 след ранния гол на Ларс Рикен тази вечер. Отбранителната майсторска класа беше още по-впечатляваща имайки предвид, че Колер страдаше от гастроентерит в подготовката.
Разбира се, Борусия продължи и спечели европейската купа този сезон, и докато прякорът на Колер може да се появи след една изява, не са само усилията в този един мач заради които е помнен. Световният шампион от 1990 г записа 191 мача в Бундеслигата за Борусия между 1995 и 2002 г, добавяйки две титли от Бундеслигата в и без това препълнената си витрина с трофеи.
Брилянтният централен защитник известен със своя твърд и готов за шпагати стил, Колер беше изгонен в последния си мач за Борусия през 2002 - загубата с 2:3 във финала за Купата на УЕФА от Фейенорд в Ротердам. Припомняйки си кариерата в интервю за "11 Freunde" през 2012 г Колер, с нотка на съжаление, каза "времената когато можеше да преследваш твоя противник до тоалетната (докато го пазиш) отдавна отминаха"
Юрген Колер - "Футболен бог"
Матс Хумелс
Доста е странно, че един от най-добрите защитници в Бундеслигата и най-добрите играчи в модерната ера често получава критика за неспособност да защитава.
По времето си в Дортмунд, между 2008 и 2016, Хумелс се разви в един от прототипите на модерните централни защитници: добър в притежанието, добър четец на играта, непогрешим в шпагата и силен във въздуха. Роденият в Бергиш Гладбах формира чудесно партньорство с Невен Суботич, като новаците на Клоп първо превзеха Германия, а после и бурно Европа в началото на десетилетието, винаги имаше авторитет в и извън съблекалнята. Влизането на Хумелс в микс зоната винаги привличаше журналистите, които знаеха, че защитникът ще даде справедлива и честна оценка.
Избран за капитан през 2014, Хумелс беше основна фигура по време на последните славни години, но и издигна играта си на ново ниво след назначаването на Тухел, допълвайки мародерски набези в нападение и дръзки подавания (дали някой прави по-добри пасове с външната част на крака в модерния футбол?) към вече широкия си набор умения. Докато начинът по който се завърна в своя юношески клуб Байерн (Мюнхен) остави горчивина в някои, качеството на Хумелс като футболист никога не е под съмнение.
Деде
Типично по бразилски му беше по-комфортно да отива напред отколкото да се защитава, Деде нямаше късмет, че най-добрите му дни в средата на 2000-те съвпаднаха с тези на Роберто Карлош на позицията ляв бек в Бразилия.
Какъв служител беше Деде за друг отбор в жълто! Роденият в Бело Оризонте може да има само един мач за Бразилия, но записа 322 в Бундеслигата за Дортмунд между 1998 и 2011, все още трети във вечната ранглиста на бразилците в немското първенство.
Беше му осигурено фантастично изпращане през 2011, след като помогна за славните дни на Клоп, печелейки титлата в Бундеслигата, Деде все още е помнен силно на Сигнал Идуна Парк.
Когато беше избран от привържениците на Борусия в отбора на века, Деде каза за schwartzgelb.de, че това е "едно от най-хубавите неща, които са се случвали откакто е в Дортмунд", продължавайки: "Не играх на топ ниво през цялото време, но винаги давах 100% и се борих за всяка топка. Такъв съм аз. Наистина съм щастлив, че привържениците са забелязали това. Не съм заслужил това, давайки интервюта или с ТВ реклами. Заслужих го на терена."
един от обичаните герои на Жълтата стена
Средата на терена Андреас Мьолер
Супер звезда преди ерата на супер звездите, Мьолер беше един от най-вълнуващите играчи произведени в Германия. Роденият във Франкфурт се наслади на два престоя в Борусия (1988-1990; 1994-2000), и докато начинът по който отиде в Шалке през 2000 причини много ужас в поддръжниците на Дортмунд, то беше защото виждаха таланта на плеймейкъра на първо място.
Тези дарби очевидни от ранна възраст, накараха Дортмунд да плати астрономическата сума от 2,5 милиона марки, за да подпише с Мьолер от родния му клуб Айнтрахт (Франкфурт), когато беше на 20. Инвестицията се отплати, Мьолер вкара един от най-хубавите голове в клубната история срещу Хановер в победата с 5:1 през 1989 г - трябваха му само седем докосвания, за да елиминира трима съперници, слаломира от своята половина в наказателното поле, преди да прехвърли излизащия вратар - помагайки на Борусия да спечели Купата на Германия през 1989, триумф, който може би беляза началото на модерната ера за Дортмунд.
След периоди обратно във Франкфурт и Ювентус, Мьолер се завърна през 1994 и изигра ключова роля в поредните титли в Бундеслигата и триумфа в Шампионската лига през 1997 г, дори на 32.
"Никога не съм бил от сорта играч, който ще гарантира спечелване на титла, но където и да съм отишъл се случваше нещо", заяви Мьолер, който записа 85 мача за Германия. Общо 301 срещи, 88 гола и 83 асистенции в цветовете на Дортмунд със сигурност свидетелстват за това.
Анди Мьолер празнува - честа гледка по времето му в Борусия
Матиас Замер (капитан)
Като при Колер, можете да посочите момента в който играчът Замер проправи пътя си към сърцата на привържениците на Борусия (Дортмунд). По време на равенството 3:3 с Борусия (Мьонхенгладбах) през ноември 1994, Замер - пострада със сериозна рана на челото - излезе от терена, раната му беше зашита без упойка, и се върна директно обратно. Белегът все още е видим над окото му и днес.
Това е история, която сумира безмилостното преследване на перфектност на Замер (на пресконференция след като Борусия Дортмунд спечели титлата в Бундеслигата през 2002 г под негово ръководство, Замер продължи да намира слабости в представянето на своя отбор), стремеж, който го отведе до висотите на европейския и световен футбол. След като се присъедини към Борусия от Интер през януари 1993, Замер спечели два пъти Бундеслигата, веднъж Шампионската лига, беше избран за Играч на годината в Германия през 1995 и 1996 и спечели Златната топка през 1996 година.
Не че индивидуалните награди някога са му били важни; Замер беше за колектива, към който допринасяше много. Неговият първи полусезон започна ударно, роденият в Дрезден вкара 10 гола в 17 мача в началото на 1993 година. През следващия сезон, той беше върнат назад да играе като метач пред защитата и докато головете спаднаха, влиянието на Замер нарасна - кулминира в това, че червеният барон беше капитан на клуба в към днешна дата единствения триумф в Шампионската лига през 1997.
Замер шампион на Германия за 1996, няколко месеца по-късно шампион на Европа с Германия и носител на Златната топка
Михаел Цорк
"Михаел Цорк представя Борусия (Дортмунд) както никой друг - той е част от клуба от 1978 и се наслади на голям успех и като играч и като спортен директор", заяви Ватцке през 2014 когато Цорк продължи договора си като спортен директор за още пет години.
Архитект на хвалената трансферна политика в последните години, Цорк също беше архитект на атаките на Борусия (Дортмунд) в средата на терена през близо 20 години до 1998. С прякора "Зузи" заради дългата коса при пристигането си в клуба, Цорк стана футболистът с най-много мачове в историята на Борусия в Бундеслигата, излизайки 462 пъти на терена.
Сякаш това не беше достатъчно, Цорк, който посещава Вестфаленщадион за пръв път на 12 години когато Борусия е във втория ешелон, също така е вторият голмайстор в историята на клуба в Бундеслигата, опъвайки мрежите 131 пъти. Отчасти това е заради неговото умение от точката на дузпата: Цорк вкара 49 от 57 дузпи, които изпълни.
Халф, който е навсякъде по терена, беше изключително силен във въздуха и притежаваше око за брилянтното, Цорк е живото доказателство, че интелигентността на терена честно е свързана с тази извън него. Откакто пое длъжността спортен директор в началото на 2000-те, той създава образа на Дортмунд година след година и въпреки че наскоро Арсенал имаше интерес към неговите услуги, Цорк където и да е освен в Дортмунд просто няма да се чувства добре.
Цорк бележи от дузпа - отново. Човекът институция в Дортмунд от 1978 г
Манфред Бургсмюлер
С общо 135 гола в 224 мача между 1976 и 1983, Бургсмюлер е най-добрият голмайстор в историята на Дортмунд в Бундеслигата. Любопитна шега на съдбата е, че в този период той никога на е завършвал сезон като голмайстор №1 в Германия.
Комфортно водейки атаката или от втора позиция, Бургсмюлер е капитан на отбора от 1979 до 1983 и е запомнен като култова фигура в Борусия, отчасти заради закачливото скандиране което гласи "Мани Мани Мани Бургсмюлер" по мелодията на АББА - "Мъни, Мъни, Мъни".
Въпреки че Бургсмюлер не спечели голям трофей в Борусия, той спечели шампионската титла по-късно в кариерата с Вердер (Бремен), и - след като се отказа на 41 - отиде в американския футбол, представяйки Рейн Файър и спечели две титли Уърлд Боул, най-важният трофей в спорта след Супербоул.
Голмайстор №1 в историята на Борусия - Мани
Атака Стефан Шапюиза
Със 101 гола в 217 мача в Бундеслигата в цветовете на Дортмунд - четвъртият най-добър голмайстор в историята на клуба - е свидетелство за находчивия талант на Шапюиза.
Притежавайки убийствен ляв крак, Шапюиза се чувстваше комфортно и да създава и да вкарва голове - а предпочиташе да ги вкарва със стил, ако е възможно. Швейцарецът може да настоява след края на кариерата си, че любимият му гол винаги е бил този който води до 1:0 за неговия отбор, но малцина ще забравят задната ножица срещу Оксер, например, или начинът по който заяви: "Борусия е по-добра от Италия", когато Рома искаше да го привлече.
Озовал се на края на прословутия кунг фу ритник на Оливер Кан, когато Дортмунд определяше темпото в Германия, а Байерн наваксваше, Шапюиза спечели два пъти Бундеслигата с Борусия, както и Шампионската лига през 1997. "Имахме страхотен отбор тогава", заяви Шапюиза пред "11 Freunde". "Това със сигурност беше най-добрият ми период в Германия." Докато Пиер-Емерик Обамеянг може да има претенции, в този случай, трофеите на Шапюиза му дават предимство.
Майсторът на головете Шапи - празнува срещу Байерн
Роберт Левандовски
Според трофеите, Левандовски също изпреварва Обамеянг във вечните ХІ. Докато габонският нападател (98) отбеляза повече голове за Борусия в Бундеслигата от поляка (74), Левандовски се доказа като перфектен в предни позиции и крайъгълен камък във великата ера на Клоп.
Работещ усърдно, готов да се учи и физически по-скромен отколкото е днес, Левандовски трябваше да изчака своя шанс в атаката, като Лукас Бариос и Нелсон Валдес бяха пред него в редицата и изигра частична роля в шампионския сезон 2010/11, вкарвайки осем гола в 33 мача.
Шансът дойде през следващия сезон и бившият играч на Лех (Познан) започна изкачването си към самия връх на световния футбол: 22 гола в 34 мача в Бундеслигата и седем гола в шест мача за Купата спомогнаха Борусия да постигне дубъл.
Над 100 гола общо за Борусия (Дортмунд) доказват неуморното белязане на попадения, преди да бъде взет от Байерн, с най-високата точка може би четирите гола в полуфинала на Шампионската лига срещу Реал (Мадрид) на разтърсващия Сигнал Идуна Парк. Той може и да напусна при язвителни обстоятелства, но мястото му в две вечни ХІ в Бундеслигата само доказва, че е един от най-добрите нападатели в модерния футбол.
Треньор: Юрген Клоп
При единственото завръщане на Сигнал Идуна Парк като треньор на противника - начело на Ливърпул в четвъртфинала на Лига Европа през април 2016 - имаше момент в който той стоеше на средната линия по време на загрявката, гледайки отбора на Дортмунд, и зад него Жълтата стена в цялата си слава. Може би, само може би, Клоп се чудеше дали да напусне това което беше идеална двойка през предходното лято е било правилното решение.
Наистина, Клоп беше идеалният треньор за Борусия: въпреки че не е от региона, той беше човек, който разбра местните и се откри в работната им етика и страстта към техния клуб, в процеса превърна клуба в един от най-страховитите в Европа.
Култивирайки и давайки началото на Gegenpressing стила на футбол, който оттогава стана синоним на клуба и Бундеслигата, Клоп отведе Борусия до две титли в първенството, купа на Германия и финала в Шампионската лига, пленявайки въображението на страната и континента и разкървавявайки носовете на европейските аристократи, Байерн и Реал (Мадрид), по пътя.
"Благодаря ти, Юрген", гласеше плакат в Южната трибуна в деня на неговия последен домакински мач, 3:2 победа над Вердер (Бремен). "Ще отнеме дълго време докато разберем колко ценни бяха тези моменти."
Май 2015 - Клоп се разделя с Жълтата стена и Борусия
През миналата седмица Байерн остана без спортен директор! Матиас Замер реши да се оттегли от тази функция, защото както казва "повече не е в толкова добро здравословно положение да може да работи 24 часа седем дни в седмицата", а в Мюнхен размишляват по това кой може да го замести.
Първият човек в баварския гигант Карл-Хайнц Румениге веднага след оттеглянето на Замер заяви, че клубът няма да бърза с оповестяването на новия спортен директор, а междувременно добре информираният "Билд" отново се добра до интересна информация и твърди "Байерн може да се сдобие с нов директор до следващата седмица".
И може би тази новина не би била толкова атрактивна за нас, ако не ставаше дума за ново отнемане, както твърди "Билд". Този път, пише същият извор, на мушка е Борусия, но от Мьонхенгладбах и нейния така наречен златокопач Макс Еберл, човек който като спортен директор на "жребчетата" ги изведе от втората лига до участия в Шампионската лига в две поредни години, а по пътя "измисли" играчи като Ройс, Нортвайт, Данте, Джака, Крузе, Крамер...
Еберл е първа опция за Байерн, но тъй като има договор с Борусия до 2020 г се очаква желанието на баварците да се осъществи трудно, като трябва да се пита и Менш, преди всичко около обезщетение, което би могло (ако се стигне до евентуален трансфер) да бъде най-голямото в историята на немския футбол за някой директор, имайки предвид колко солиден договор има Еберл. Румениге не пожела да коментира информацията до която се добра "Билд".
"Мълчим и работим, решенията ще вземем в спокойствие. Не се притеснявайте, фотьойла на Матиас Замер няма да остане празен", кратко заяви президентът на клуба от "Алианц Арена".
Това което може да спре евентуалното идване на Макс Еберл може да е и новият треньор Карло Анчелоти. Той в последните години (Милан, Челси, Реал, ПСЖ) директно работи със собствениците на клубовете и стои голям въпрос дали му трябва спортен директор като връзка, как би приел такава фигура.
От друга страна, в полза на Еберл и неговото преместване е, че е роден баварец, играл е в младежкия отбор на Байерн с който е шампион за 1989 г, а след това три години е член на мъжкия състав, между 1991 и 1994 г.
"Билд" съобщава още, че единственият истински конкурент на Макс Еберл е актуалният технически директор на мюнхенския клуб Михаел Решке, човек който изигра ключова роля в довеждането на Кимих, Ренато Санчес и Коман.
Всички
имаме мечти. Някои са малки, някои са
големи. Някои съществуват само за малко,
някои са в нас през целия ни живот. Този
текст е за една мечта, която живя в мен
15 години преди да се сбъдне.
Всъщност
семената на мечтата бяха посяти на
плодотворната почва на 1990 и 1992 г. 1990 г
се помни със Световното първенство в
Италия и обединението на Германия.
Самият аз я помня като годината, в която
се влюбих в немския национален отбор,
благодарение на два успешни мача срещу
Англия и Аржентина. Тогава бях на 6
години.
Минаха
две години и дойде време за Европейското
първенство в Швеция. Не помня какво съм
направил, но получих разрешение от
родителите си да си купя официалния
албум с лепенки на турнира (публикуван
от Панини, легендарна компания в бизнеса)
и похарчих джобните си пари за лепенки.
Албумът така и не бе завършен, но между
всички лепенки, които имах, една получи
специално внимание от мен. На тази
лепенка беше играч с червена коса на
име Матиас Замер и той играеше в любимия
ми отбор – Германия.
Какво
друго може да иска малко червенокосо
момче освен идол, какъвто беше Матиас
Замер – с червена коса, отлични умения
и играещ за моя любим национален отбор?
Около година по-късно през 1993 разбрах,
че Замер е преминал от италианския Интер
в немския Борусия (Дортмунд). Въпреки
че не бях чувал за този клуб преди, нямах
против трансфера, тъй като вече играеше
в Германия. Като подарък Борусия
(Дортмунд) започна успешен период по
това време, което ми даде първи възможности
да видя Замер в клубен екип и останалите
от отбора на БВБ по телевизията,
благодарение на излъчването на
Шампионската лига. През добрите стари
дни футболът все още се излъчваше
предимно по безплатни канали. Като на
всички играчи дойде времето и на Замер
да се откаже към края на десетилетието
заради сериозна контузия в коляното,
въпреки че изигра последния си мач с
екипа на Борусия през 1997 г срещу Арминия
(Билефелд). От 1993 до 2000 г, когато се отказа
официално и стана треньор на БВБ, аз
станах твърд привърженик на „жълто-черния“
клуб и неговото пенсиониране не беше
достатъчно, за да прекъсна връзката си
с Борусия.
Въпреки
че съм фен на клуба вече три десетилетия,
само веднъж съм бил в Дортмунд, през
лятото на 1998 г на път за Франция. Е, ако
броим спирането за 5 минути на влака в
основната гара в града, като още едно
посещение (не помня нищо друго освен
оповестяването Следваща спирка Дортмунд
и влакът спираше, докато пак заспах).
Тогава съм бил два пъти. Всъщност е
странно как не съм ходил там по-често,
като не е много далече от моя дом в
сравнение с много други места по света,
които съм посетил (бил съм на всички
континенти с изключение на Африка). През
последните няколко години планирах
пътуване до Дортмунд като награда за
себе си за завършването на университета,
но през миналата година други планове
ме принудиха да забравя този. Преди да
забележа и повечето от тази година мина
преди да започна да го направя сега.
Пътуването
беше планирано много набързо. В последния
ден на октомври инцидентно проверих
дали има останали свободни билети за
оставащите домакински мачове тази
година. Единственият мач за който още
се продаваха билети беше срещу Хамбургер.
Дори за него имаше под 200 пропуска. Обадих
се на колега и бивш състудент, когото
трябваше да сменя на кораба през месеца.
Той ми каза, че смяната на екипажа ще е
към края. Това ме устройваше и отидох
да си купя билет за мача. Когато го
направих вече бяха останали под 150 места,
така че уцелих последния момент. По това
време още не бях мисли как ще пътувам и
къде ще отседна. Бързо стана ясно, че
никъде близо около Дортмунд няма свободни
легла в хостели и хотели през цялото
време на престоя ми (мислех да пристигна
в четвъртък и да си тръгна в събота или
неделя). Тогава си спомних, че членувам
в мрежата на разменено гостоприемство
и започнах да търся някой, който би искал
да приюти футболен любител. Да намеря
такъв човек беше изненадващо лесно и
най-доброто – той също беше фен на БВБ.
Ще наричам домакина си Роберта, защото
тя не беше съгласна, че Роберт Левандовски
е доказал, че заслужава платените за
него пари миналото лято. За нещастие
заради други нейни планове тя можеше
да ме подслони само за една вечер, а
търсенето на място за втората нощ не се
оказа плодотворно, така че се очертаваше
да обикалям по улиците. Имах предложение
от други финландски фенове, които бяха
в града за мача да се опитаме да се
срещнем на централната гара около
полунощ след двубоя и да ме вземат в
тяхната квартира извън града за нощувка,
но комбинацията – финландци – петъчна
вечер – футбол – празник – бирена
държава – фенове на Байерн между тях,
накара реалиста и песимиста в мен да не
се надява много на този вариант въпреки
добрата им воля и се подготвях да прекарам
нощта навън.
Да
намеря начин да пътувам на разумна цена
до Дортмунд не се оказа лесна задача
като намирането на подслон. Открих
директна автобусна линия (е, с едно
прекачване за 15 минути, но офертата беше
представена като „директна линия“) от
Стокхолм до Дортмунд, но нямаше удобна
възможност за връщане, тъй като първият
автобус обратно към Стокхолм тръгваше
в понеделник. С радост предпочетох да
пътувам с автобус, за да си спестя всички
възможни препятствия, като изригнал
вулкан. След дни на търсене и претегляне
на възможностите реших да се върна през
Берлин и Стокхолм. Всичко на всичко щях
да пътувам 39 часа на отиване, да прекарам
максимум 45 часа в Дортмунд и 48 часа, за
да се върна у дома. Не звучи като весело
пътешествие, нали?
Вторничната
вечер преди мача дойде и беше време да
започна пътешествието на живота си. На
пътническия ферибот до Швеция бивш
състудент ме чакаше, като този път му
се случи да работи на ферибота, който
ползвах. От последната ни среща беше
минала почти година и нощта премина
доста бързо, докато си разкажем какво
ни се е случило през последните 12 месеца
след края на ученето. Изненадващо е
колко много може да се каже за живота и
работата в морето между хора за които
това е ежедневие. Този път имах собствена
каюта (в региона на Турку често се случва
тази фериботна компания да дава безплатни
круизни билети, какъвто ползвах при
това преминаване), но заради страхотното
време с бившия ми състудент, почти не я
използвах.
Гадното
нещо на фериботите между Турку и Стокхолм
е времето в което пристигат в шведската
столица. В 6:30 сутринта няма почти нищо
отворено в града (с изключение на жп
гарата и автобусната гара, само два
магазина), но за моя изненада движението
в града вече беше натоварено въпреки
ранния час. След половин ден разхождане
из Стокхолм се качих на автобуса за
Дортмунд, който дойде навреме. Започнаха
спомените от 90-те години, когато родителите
ми имаха навика да сгънат малко дрехи,
да натоварят мен и сестрите ми в колата
и да обикаляме из Европа. По пътя качихме
още пътници и с наближаването на Хамбург
автобусът бавно се напълни.
Преди
обед в четвъртък най-сетне пристигнах
– в Дортмунд! Автобусът ме остави пред
централната гара и първото което реших
да направя е да вляза и да я разгледам
отвътре и да огледам има ли места за
нощта след мача. Големи части от сградата
бяха покрити и очевидно се правеше
основен ремонт на втората най-натоварена
гара в Германия. За нещастие нямаше
подходящо кътче за спане, но оставих
това притеснение за по-късно. Стадионът
на Борусия е на юг от гарата и до него
може да се стигне след час ходене. По
пътя намерих туристическа информация
и се сдобих с карта и пътеводител. След
един час пред очите ми беше дългоочакваната
гледка - „Вестфаленщадион“ с капацитет
от 80 720 места.
В
стадиона има музей, който носи името
„Борусеум“. Надявах се да го посетя,
но вратите на музея и магазина за фенски
артикули бяха заключени въпреки че
нямаше табели, че не работят в четвъртък.
17 години от живота си подкрепям БВБ и
няма нищо което може да застане между
мен и любовта ми към клуба. Исках да си
купя нов шал, след като подарих първия
си на едно момиче. От предишната си
визита помня, че имаше още един фен
магазин между два парка и се отправих
натам. Това е един от най-големите фен
магазини на който и да е спортен клуб в
света. Големият му асортимент от фен
артикули е завладяващ, поне за човек
като мен, който има възможност да го
посети веднъж на 12 години. Сред всички
неща намерих шал за мен. Тъй като нито
майка ми, нито баща ми ме накараха да се
влюбя в Борусия не можех да взема от
тези шалове на които пише Благодаря ти,
че ме направи привърженик на БВБ. Вместо
това трябваше да открия шал с текст
изразяващ лоялността към клуба. Разбира
се си купих и други неща. По-късно разбрах,
че има фен магазин и срещу самия стадион.
На
следващия ден отидох отново до магазина,
за да изпратя картички на родителите и
сестрите ми. Реших, че е време да
пенсионирам и предишната си тениска,
която беше от сезон 1998/1999 г. Този път си
купих с номер и име, нещо което не бях
правил от 2002 г. След Матиас Замер, нямаше
много футболисти на БВБ, които да ми
направят впечатление, както той. Такива
бяха Томаш Росицки, Кристоф Метцелдер,
Роман Вайденфелер, Нури Шахин и Шинджи
Кагава и Марио Гьотце. Надявам се
последният да остане за дълги години в
клуба и да бъде звездата на Световното
първенство в Бразилия през 2014 г. Избрах
неговото име и номер върху домакинския
екип, който ще обличам на всеки мач за
следващите десет години.
След
дълго чакане дойде вечерта и стана време
да се тръгва към Вестфаленщадион. Колкото
повече наближавах, толкова по-силно
започна да бие сърцето ми и започвах да
се чувствам все по-еуфорично. Повечето
от възбудата успокоих в Борусеум, който
всъщност не ми каза нищо ново. Толкова
много пъти вече бях чел историята на
клуба. По-интересно ми беше да видя
трофея от Шампионската лига, който БВБ
спечели през 1997 г. При първата си визита
на огромния фен магазин музеят още беше
част от него и да видя големия трофей
беше момент, който смрази кръвта ми. Не
извадих късмет, тъй като купата беше
дадена за реставрация.
Когато
излязох от Борусеум вече беше време за
проверка на билетите и отваряне на
портите към стадиона. След като преминах
проверката на охраната бях на луната.
Главата ми и всичко останало от тялото
ми бяха като пера и всички симптоми, че
бях болен по време на пътешествието
изчезнаха някъде в еуфорията, възбудата,
делириума и огромното щастие от всяка
крачка, с която навлизах все повече във
Вестфаленщадион. Тук идва и точката, в
която вербалните ми умения не могат да
опишат чувствата ми, но предполагам
можете да си представите скалата на
емоциите, които преживях в дъждовната
петъчна вечер на разпродадения футболния
стадион, който стана свидетел на победа
с 2:0! 17 години чакане свършиха и пикът
на моето пътуване беше постигнат. След
90 невероятни минути на страхотен футбол
от домакинския отбор беше време да се
върна към центъра на града.
За
остатъка от нощта дъждът вече нямаше
никакво значение, бях толкова щастлив.
Кръчмите, баровете и ресторантите по
пътя от Вестфаленщадион към центъра
започнаха да се пълнят с хора, които
идваха от мача. Прекарах нощта с чаша
кафе в МакДоналдса до гарата. Запознах
се с една холандска двойка, като момичето
изглеждаше по-върлата фенка на БВБ.
Останаха много изненадани, че съм пътувал
2 дни за мача и ще пътувам още 3 дни, за
да се прибера. Те смятаха своите 3 часа
път за дълго време.
Смятах
да завърша разказа си с думите от песента
на немската певица Нена, която подгряваше
публиката преди мача - „Ще отида с теб
където пожелаеш, дори до края на света“,
но вместо това ще цитирам най-добрия
английски мениджър Браян Клъф - „Не бих
казал, че това беше най-доброто пътешествие
в живота ми. Но със сигурност принадлежи
на топ 1“.
