На днешния ден - Звездното европейско коронясване в Бари

Цървена звезда на днешния ден, 29 май 1991 година беше по-добра от Олимпик от Марсилия (0:0 - 5:3 след дузпи) във финала на Купата на шампионите и се качи на европейския пиедестал. В драматичен завършек след 120 минути решаваха дузпи, които в голове превърнаха подред Просинечки, Бинич, Белодедич, Михайлович и Панчев, докато Стеван Стоянович в първата серия спаси удара на Аморос.

"Искате ли да играете както вие искате и да изгубим или ще играете както аз казвам и да спечелим Купата на шампионите", сега вече е легендарна фраза, която треньорът на Цървена звезда Любомир Люпко Петрович е изрекъл две седмици преди финала на Купата на шампионите в Бари. Наясно, че е изминат дълъг път и е по-важно от всичко да се качи на стълбичката на победителите, чудесният треньор изненада всички с поставката на игра на "нула", предвиждайки, че най-големият сръбски клуб ще има най-големи шансове да спечели купата, ако се стигне до рулетката на дузпите. И всичко познал.

Цървена звезда дотогава е пленила с игра, имала големи майстори в Деян Савичевич, Роберт Просинечки, Дарко Панчев и останалите играчи с чудесна офанзивна мощ. Обаче, Люпко оценил всички предимства и недостатъци на своя отбор, силата на Олимпик в "триъгълника" Уодъл-Пеле-Папен и решил да попречи на вкарването на топката зад последната линия на отбраната.

В първите 15-ина минути Звезда успявала и да заплаши, междувременно, след шута на Бинич главно Олимпик опитвал да намери пукнатина в отбраната на Звезда, но Белодедич и Найдоски, с помощта на остатъка от отбора играли защитно без грешка. Колко е бил твърдоглав треньорът на французите Раймонд Гьоталс около Драган Стойкович свидетелстват и последните 10 минути на продълженията, когато пратил петата звезда на Звезда на терена. Пикси създал две сериозни възможности за Олимпик, но за щастие е останало и след 120 минути 0:0.

Решението е взето след изпълнение на дузпи. Просинечки опъна мрежата на Олмета с полувисок удар вдясно, а още в първата серия Стоянович със скок вдясно спаси удара на Мануел Аморос. Ще се окаже, че това е решаващо. Подред вкарват Бинич (също като Просинечки), Бернар Казони (отмерено, в дясната малка мрежа), Белодедич (по земя, в левия ъгъл), Папен (същата посока, малко по-високо и по-силно отколкото Белодедич), Михайлович (долу дясно, след като изкопа прилично количество земя) и Мозер (елегантно в десния ъгъл).

Възможност за триумф имаше Дарко Панчев, носителят на Златната обувка стреля близо до средата на вратата, но шутира силно и хвана Олмета в крачка, достатъчно за най-голямата радост в историята на клуба. Двадесет хиляди привърженици на стадион "Свети Никола" и милиони в Сърбия и света получиха най-хубавия подарък. Ще остане запомнено, че в Бари на 29 май 1991 година Цървена звезда се качи на върха на Европа против Олимпик от Марсилия 0:0 - 5:3 след дузпи, успешно завършвайки един петгодишен проект.

Цървена звезда - Олимпик 0:0 - дузпи 5:3

Цървена звезда: Стоянович, Югович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович, Панчев, Савичевич (85 мин - Стошич), Бинич

Треньор: Любомир Петрович

Олимпик Марсилия: Олмета, Аморос, Ди Меко (111 - Стойкович), Боли, Мозер, Жермен, Казони, Уодъл, Папен, Пеле, Фурние (72 мин - Веркрис)

Треньор: Раймонд Гьоталс

Стадион: "Свети Никола", Бари
Зрители: 56 000
Съдия: Тулио Ланезе (Италия)

Пътят до Бари - скок през "скакалците" до славата

Цървена звезда до трофея в Купата на шампионите стигна без загуба. Малцина очакваха след ремито с Грасхопърс в Белград (1:1), че югославският шампион в този сезон ще достигне върха. Кьозле тушира Маракана, а само Бинич успя да матира Брунер в мач в който Звезда не блестя, но изпусна няколко добри възможности.

Цървена звезда - Грасхопърс 1:1 (1:1)

0:1 Кьозле (17 мин)
1:1 Бинич (44)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (80 мин - Шабанаджович), Марович, Югович, Белодедич, Василийевич, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич, Бинич

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Видеркер, Сутер, Кьозле (85 мин - Вега), Бикел, Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Белград, 19 септември 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 60 000
Съдия: Карло Лонги (Италия)

От грешките се учи, в работата е спасението. И това е максимата, която треньорът Люпко Петрович насади на всички, особено на играчите на които промени манталитета ден след ден. Вместо години, които са изяли "скакалците", привържениците на Цървена звезда гледаха брутално газене на "скакалците" от Швейцария. Дарко Панчев с гол, а и с две предизвикани дузпи, които реализира Просинечки, а след това и с атака, която завърши Душко Радинович беше локомотивът, който повлече влака на Звезда до победата с 4:1 и класиране във втория кръг.

Грасхопърс - Цървена звезда 1:4 (0:1)

0:1 Панчев (12 мин)
0:2 Просинечки (48 - дузпа)
0:3 Радинович (59)
1:3 Кьозле (62 - дузпа)
1:4 Просинечки (84 - дузпа)

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Щрудел, Сутер, Кьозле (70 - Хаслер), Бикел (60 мин - Сфорца), Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Василийевич, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич (56 мин - Югович), Бинич

Цюрих, 3 октомври 1990
Стадион: Хардтрум
Зрители: 28 000
Съдия: Жозе Сантош (Португалия)

Глазгоу Рейнджърс беше противник във втория кръг. Шотландците през лятото направиха "дрийм тим" от английски, шотландски и холандски национали и имаха големи амбиции. Обаче, на пълната Маракана и без контузения Деян Савичевич, югославският отбор игра майсторски, победи с убедителното 3:0. Радинович с гол в ранната фаза на мача донесе сигурност, Просинечки и Панчев в продължението запечатаха съдбата на "рейнджърите".

Цървена звезда - Глазгоу Рейнджърс 3:0 (1:0)

1:0 Радинович (8 мин)
2:0 Просинечки (66)
3:0 Панчев (74)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 мин - Момчилович), Бинич

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман, Браун, Стивън, Фергюсън, Уолтърс, Джонстън, Хуистра (73 мин - МакКойст)

Треньор: Греъм Сунес

Белград, 24 октомври 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Жоел Киню (Франция)

Знаеха в Лютице Богдан какъв пъкъл ги чака на "Айброкс" в реванша без оглед на преднината от 3:0. Петрович предвиди, че шотландците ще се откажат от игра и с дълги топки с повече нападатели ще опитат да настигнат изоставането. Мъдро подсили последната линия с петима играчи, като Белодедич игра либеро. И контузията на вратаря Стоянович не разклати белградския отбор, когато през второто полувреме Панчев постигна майсторски гол всичко беше решено. "Рейнджърите" успяха само да изравнят.

Глазгоу Рейнджърс - Цървена звезда 1:1 (0:0)

0:1 Панчев (53 мин)
1:1 МакКойст (79)

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман (57 - Нисбет), Браун, Стивън, Додс (46 мин - Робъртсън), МакКойст, Хейтли, Уолтърс

Треньор: Греъм Сунес

Цървена звезда: Стоянович (46 мин - Калуджерович), Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 - Юрич), Бинич

Глазгоу, 7 ноември 1990
Стадион: Айброкс
Зрители: 25 000
Съдия: Бо Карлсон (Швеция)

Звезда презимува, управата доведе Синиша Михайлович с рекорден трансфер, а клубът основно се подготвяше за четвъртфиналните двубои с Динамо от Дрезден, тогава изключително силен клуб от Източна Германия. Звезда изстреля три снаряда в мрежата на Кьолер и с убедителна победа с 3:0 трасира пътя в полуфинала. Просинечки и Бинич още до полувремето донесоха добра преднина, която увеличи Деян Савичевич.

Цървена звезда - Динамо Дрезден 3:0 (2:0)

1:0 Просинечки (22 мин)
2:0 Бинич (43)
3:0 Савичевич (57)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Михайлович, Просинечки, Югович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Керн (49 мин - Вагенхаус), Щюбнер (75 - Алиеви), Хауптман, Ратке, Рьослер, Гючов

Треньор: Райнхард Хефнер

Белград, 6 март 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Алексей Спирин (Русия)

Цървена звезда повишаваше нивото на формата, играеше модерно, бързо и ефикасно, но реваншът в Дрезден започна с гол на Гючов. Нервността продължи кратко, защото югославският отбор бързо пое нещата в свои ръце, редуваха се възможности, а обратът бе видян едва след почивката когато Савичевич и Панчев завършиха хубави атаки. Привържениците на Динамо правиха безредици, така че съдията Аладрен в 79-ата минута прекъсна трайно мача, който по-късно беше регистриран служебно 3:0.

Динамо Дрезден - Цървена звезда 1:2 (1:0) - прекъснат в 79 минута

1:0 Гючов (2 мин - дузпа)
1:1 Савичевич (52)
1:2 Панчев (69)

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Хауптман, Щюбнер, Пилц, Шолц, Рьослер (56 мин - Минге), Гючов (56 - Алиеви)


Треньор: Райнхард Хефнер

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (70 мин - Марович), Михайлович (75 - Стошич), Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Югович, Панчев, Савичевич, Бинич

Дрезден, 20 март 1991
Стадион: Рудолф Харбиг
Зрители: 15 000
Съдия: Емилио Сориано Аладрен (Испания)
Мачът е регистриран служебно 3:0 за Цървена звезда

Байерн през този сезон беше сочен за един от трите най-големи фаворита за спечелване на Купата на шампионите. Обаче, Цървена звезда в най-добрия мач през този сезон прекъсна серията на баварците от 43 поредни европейски мача без загуба в Мюнхен и с голове на Панчев и Савичевич победи с 2:1. В първия мач от полуфиналите по-добре започнаха немците, защото поведоха чрез Волфарт, но всичко останало беше под знака на белградския състав. Майсторски водени от пейката, асовете на Звезда с игра съсипаха противника и е жалко, че не победиха по-убедително.

Байерн - Цървена звезда 1:2 (1:1)

1:0 Волфарт (34 мин)
1:1 Панчев (45)
1:2 Савичевич (70)

Байерн: Ауман, Ройтер, Пфлюглер, Колер, Аугенталер, Ефенберг, Бендер (78 мин - Щрунц), Швабъл, Волфарт, Тон (78 - Циге), Б. Лаудруп

Треньор: Юп Хайнкес

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Югович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович (88 мин - Стошич), Панчев, Савичевич, Бинич (89 - Тошич)

Мюнхен, 10 април 1991
Стадион: Олимпийски
Зрители: 65 000
Съдия: Хуберт Форстингер (Австрия)

Люпко Петрович с право се страхуваше преди реванша в Белград, непрекъснато повтаряйки че "немците са немци", че няма да се предадат и че Звезда на препълнената "Маракана" трябва да надмине изданието от Мюнхен, ако иска финал. И белградският отбор блестя, с гол на Михайлович водеше през първото полувреме, от ексхибиционизъм и желание за самоизтъкване не довърши надиграния противник. Наказанието бързо последва, Аугенталер и Бендер направиха обрат след почивката. Последва най-драматичният завършек на мач в историята, на енергията на публиката, с помощ на късмета "небето се отвори". След центриране на Михайлович, непохватна намеса на Аугенталер, някаква друга сила водеше топката над шокирания Ауман в мрежата за 2:2 и класиране за историческия финал с Олимпик.

Цървена звезда - Байерн 2:2 (1:0)

1:0 Михайлович (25 мин)
1:1 Аугенталер (62)
1:2 Бендер (66)
2:2 Аугенталер (89 - автогол)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Югович, Просинечки, Михайлович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич (89 - Момчилович)

Байерн: Ауман, Швабъл, Бендер, Грахамер, Аугенталер, Ефенберг, Щрунц, Ройтер, Волфарт, Тон, Б. Лаудруп

Белград, 24 април 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Бруно Галер (Швейцария)

Милан Вилотич: С тумор с размер на юмрук играх мачове

Сръбският футболист и бивш капитан на Цървена звезда сумира своята турбулентна кариера, борбата с рака и днешния футбол.

За своите 32 години е променил пет клуба. Във всичките пет е бил капитан. Любим сред съотборниците. Сред треньорите и управата? Па, не точно. Борец, състезател и бунтовник с причина. Неговият път от Баново бърдо до Цюрих не е бил равна писта поръсена с рози. В кариерата е изиграл безброй важни мачове.

Най-важният мач е играл срещу опаката болест. Игра и победи рака. Изтанцува "тангото на смъртта" в стила на най-добрите уестърн герои. Дръзко и гордо. Без патетичност и самосъжаление. С остър поглед изпрати нечестивия злодей от сцената. Главният герой Милан Вилотич, който някак далеч от очите на сръбската спортна общественост вече шест години играе футбол в Швейцария, в момента за Санкт Гален.

"Професионалният футбол вече не е здрав спорт. Иван Ергич даде най-доброто описание на сегашната ситуация във футбола, сравнявайки футболистите с модерни гладиатори. Жал ми е заради това, защото продължавам да обичам футбола; по детски, искрено. Парите унищожиха всичко. Няма вече идентичност. Как днес да се привържеш към някой клуб, да се идентифицираш с него, да станеш негов привърженик? Всичко е мигновено. Чак и клубове с традиции губят своята идентичност. Няма вече играчи към които да се привържеш. Шампионската лига стана лига на мощните и богати клубове. Но това не са шампиони. Всичко по примера на Америка, който има пари този играе. Продава се картина. От стадиона, публиката до играчите. На ТВ не изглежда хубаво стадион с атлетическа писта, публика, която пали пиротехника, играч, който се бунтува заради грешни съдийски решения. Играчите като вкарат вече не могат да тичат към привържениците и да споделят радостта с тях. Сега по трибуните са туристи с фотоапарати. Губи се атмосферата. Всичко е някак без емоция. Това не ми харесва. Вярвам, че хората в някакъв бъдещ период ще се обърнат и ще кажат - е, стига толкова, това вече няма връзка с футбола", изговаря на дъх Милан Вилотич, няколко дни преди новата 2019 година в интервю в центъра на Белград.

- Но ФИФА пласира историята, че повечето от тези неща прави, за да се попречи на насилието и да отдалечи хулиганите от трибуните. Виждаме как изглежда сръбското дерби?

- Аз съм закоравял привърженик на Цървена звезда, но винаги съм имал здрав поглед към дербито с Партизан. Никога не съм давал някакви изявления, за да се създава лъжливо напрежение. Една от интересните ситуации ми се случи когато седях в една кръчма. Бяха заети само две маси. В един момент при мен дойде Чеги, лидер на привържениците на Партизан, и се поздрави с мен. Накрая събрахме двете маси и останахме до сутринта. Искрено вярвам, че съществува повече здраво съперничество, но системата функционира така, че е по-добре да се пласира и подсилва негативната история, около каквото и да е, а така и със запалянковците.

- Като вече сме при страстта и емоцията, ти си останал запомнен като играч, който е имитирал Просинечки на тренировките, като някой който непрекъснато влиза в сблъсък с треньорите и съотборниците. Чак и веднъж си и отстранен и от отбора на Звезда. Какво точно се случи? Колко истина има във всички тези истории?

- За пръв път някой да пита мен какво се случи наистина. Поемам отговорността в смисъл, че изобщо някога съм опитвал да реша някои неща за които не е трябвало и да размислям. Но всичко от моя страна е било от добри намерения. Далеч от това да съм имитирал Просинечки. Исках ние като отбор да поставим основи на някаква система. Не срещнах подкрепа. Моят характер и енергия се разминаваха с енергията, която носи Просинечки. Добрата тренировка и мотивирана група са ключ към успеха. Играчите би трябвало да знаят по какъв път се върви, да знаят защо са дошли на тренировка. На мен ми изглеждаше в този момент, че при Просинечки това не се знаеше. Всичко кулминира с отнемането на капитанската лента. Решението на клуба понесох тежко, но го приех и не съм правил никакви проблеми. От дистанцията на сегашното време смятам, че Звезда е над всички нас и не е било моя работа да търся правда или да поправям някои неща.

- Малко след това се стигна до конфликта със съотборника Борха?

- Конфликтът с Борха се случи шест месеца по-късно, след дербито на Маракана което загубихме с 0:2. Това дерби беше много важно за нас в този момент. Бях много бесен заради загубата, и такъв влязох в съблекалнята. Чужденците не разбираха ситуацията. Мислеха, че моето недоволството е насочено към тях. Борха, като твърд тип, застана в защита на чужденците и се стигна до конфликта. Вестниците после писаха, че аз съм против чужденците, но това също така е абсолютна неистина. Разни интереси доведоха до това историята да се обърне. Да не се говори за загубата в дербито, а да се обърне историята, че аз съм виновен за всичко. Бях преместен във втория отбор със забрана да влизам в съблекалнята. През следващите шест месеца, по-точно до края на сезона, не играх изобщо. Но това е само още една лекция.

- Но и поред всички истории и твоето неучастие се появи Грасхопърс с добро предложение? И тук се появиха проблеми около сумата на трансфера?

- Вярвам че ако всички имаме същия интерес, тогава лесно ще намерим път до решение на всяка ситуация. В този момент всеки имаше някакъв свой интерес. От управата на клуба до привържениците. Искрено, нямах много предложения. Появиха се хората от Грасхопърс и ми предложиха договор. Спортният директор ми каза: "Мен не ме интересува какво се пише по вестниците в Сърбия, аз видях каквото видях, и искам да ни помогнеш."

Казаха ми, че са ме следили, знаят за моя характер, и искат да бъда лидер. Тогава те реконструираха отбора. Вкараха много млади играчи, млад треньор. Не съществуваше изискване за резултати. Всички ни прогнозираха изпадане от първенството, а ние завършихме сезона на второ място само с три точки по-малко от, в този момент, мощния Базел. Успяхме и да спечелим Купата на Швейцария, точно в директен дуел с Базел.

- След добрите игри в Грасхопърс преминаваш в Йънг Бойс.

- Това е най-големият трансфер между два швейцарски клуба. Макар че тук се подредиха доста парчета от пъзела. Искаха ме и Базел и Йънг Бойс, така че чрез тяхното наддаване се стигна до силен договор. Трябва да кажа, че на мен ми беше много хубаво в Грасхопърс и не търсех трансфер на всяка цена. Обаче, Грасхопърс не стоеше добре финансово и за тях с моята продажба беше възможност да си облекчат ситуацията. В Йънг Бойс се чувствах супер. Тренирахме добре, добре играехме. Опитвахме се да стигнем до титлата, но не успяхме. Накрая, когато аз си тръгнах те я спечелиха. Много ми е драго заради това, защото като град и като клуб всякак заслужават това.

- След две години се връщаш в Грасхопърс?

- Грасхопърс беше в много лоша ситуация когато ми се обадиха. Имаха осем поредни загуби. Бяха в зоната на изпадането. Дойдоха с историята да им помогна да останат в лигата. Да завърша кариерата при тях и да остана да работя в спортния сектор на клуба. Успяхме да осигурим оцеляването. Обаче, в момента когато ни тръгна добре се стигна до внезапна смяна на треньора. Доведоха Мурат Якин. Той опита да направи свой частен клуб. Чак и управата влезе в проблем, че трябваше да му отстъпва. На мен това не ми хареса. Аз имах една вътрешна разправия с него. По-късно това използва страна, която също искаше да поеме клуба. Нашата вътрешна писмена комуникация дадоха на журналисти, в която аз реагирах на неща, които не ми харесваха и това директно казах и на Якин. Разбира се, отново аз излязох като някой, който търси правда, иска да смени треньора, подрива отбора... Въпреки че всички хора работещи в клуба заедно с играчите застанаха на моя страна. Но хората там са малко роботи, плашат се да имат свое мнение и мислене. Течението което даде тази комуникация на журналистите използва ситуацията и успя да изгони Мурат Якин и да поеме клуба.

- Тогава си отиде от Грасхопърс.

- Ситуацията в клуба беше много лоша, нездрава. Двете страни, които се бореха за надмощие гледаха изключително своите лични интереси, а не интересите на клуба. Не исках повече да участвам в това. Санкт Гален се появи с ясна идея. На мен ми отговаряше и напуснах Грасхопърс. В клуба точно знаят какво очакват от мен. Да тренирам добре, да съм подготвен и да вляза когато на отбора е нужна помощ. Доброто нещо е, че не трябваше и да променям града. Останах да живея в Цюрих.

- Твоята кариера за съжаление беше белязана от болест. Успя да победиш тумор и да се върнеш на терена. Как изглеждаше тази борба?

- Много се писа за това. Правеха се патетични истории, а това много ме нервираше. Аз съм дал едно единствено интервю и то за списание Здраве, за да по някакъв начин да окуража хората, които преминават през онова през което минах аз. Гостувах и в предаването на Иван Иванович, но щом започна снимането съжалих, че съм дошъл. И той искаше да направи патетичност, всички да получим евтини точки сред зрителите. Всичко се изписа. Имаше много неистини. Хората седяха с доктори и записваха под маса на коляно, а не разбират медицинските термини, и накрая публикуват тотални неистини. Съществуваше интерес да се замазват очите на хората с тази тема. Истина е, че се стигна до промяна в лопатката на лявото рамо.

Отидох на прегледи и докторите ми поставиха грешна диагноза. Казаха ми, че това е безвредно и не трябва нищо да се пипа. Шест месеца по-късно злокачественият тумор израстна до размера на юмрук. Болките бяха непоносими, не можех да спя, тренирах под лекарства, но бях заслепен, че трябва да постигнем добър резултат в квалификациите за Европа. Когато отпаднахме от квалификациите на Лига Европа, седях в съблекалнята и разбрах, че половината мач не го помня от болки.

Реших да отида на по-детайлни анализи. Направиха ми биопсия на Банйица, но за такъв вид тумор не трябва да се прави биопсия. Тогава започна състезание с времето. Трябваше спешно да се направи истинска операция, за да не се разрасне тумора, тъй като биопсията разби пашкула в който той се намираше. В този момент се появи Деян Станкович на когото никога няма да мога да благодаря достатъчно. Той направи контакт и ми даде възможност след две седмици да бъда на операционната маса в Болоня, при най-добрия ортопед на света, професор Марио Меркури. Направени бяха две операции. Първата от пет часа, и на следващия ден втората, от два часа и половина. След операцията професорът ми каза "Ще играеш ти футбол още". В този момент не мислех за футбола и продължението на кариерата. Единствено ми беше важно да оздравея. Операцията премина отлично. Аз се оправих по-бързо отколкото се очакваше. И след четири месеца бях в Италия на контрола, след която получих разрешение от професор Меркури, че мога да продължа да играя футбол. Върнах се и играх по-добре футбол отколкото преди. Най-големият проблем беше да убедя хората в Звезда, че съм готов.

- След победата над болестта продължаваш с футбола сякаш нищо не се е случило. Ставаш капитан на Звезда, в Швейцария правиш отлична кариера. Като награда стига повиквателна и за националния отбор. За националния отбор, обаче, изигра само три мача. Дали мислиш, че можеше да заслужиш и повече?

- Аз съм много щастлив и за тези три мача. Тогава в националния отбор играеха феноменални играчи с които аз не можех да се меря; Видич, Иванович, Суботич. Па, Бишевац беше четвърта опция, а той тогава играеше в Лион и е обявен за най-добър защитен играч във френското първенство. Идваха младите Настасич и Райкович, трябваше и тях полека да ги въвеждат в системата.

- В един мач си играл против Роналдо, Зидан, Фиго, Карембьо...?

 - Този мач се играе с хуманитарни цели. Роналдо и Зидан съставяха отборите и решиха да играят двубой против Йънг Бойс. Спомням си когато дойдох на стадиона и видях списъка с имената и буквално замръзнах. Тук имаше 35 играчи, а аз не знам кого от тях обичах повече. Заради тях и започнах да играя футбол. За мен Роналдо е най-добрият играч на всички времена. Знам че нашите физиотерапевти играха "хартия, камък, ножица" кой ще бъде в техния отбор. Имам усещането, че съм играл против тях докато още бяха активни, в един момент само спрях, гледах какво правят и се наслаждавах.

- Накрая, какво след футболната кариера? Оставаш във футбола?

- Евентуално като треньор в младежките категории, но не съм сигурен. Не ми харесва как изглежда сегашният футбол. Смятам че всичко това може да изглежда различно. Но засега още нищо не съм решил. Може би, когато отново се срещнем след шест месеца ще съм взел някакво решение.

Вилотич: Може би получих рак заради бомбардирането през 1999 година

Сръбският футболист на швейцарския Грасхопърс Милан Вилотич си спомни за бомбардирането на СР Югославия през 1999 година и сподели, че може би като последица от това се е разболял от рак на пикочния мехур.

Вилотич през 2010 година, докато носи екипа на Цървена звезда, е диагностициран с рак, който по-късно е отстранен, преди да замине за Швейцария където играе вече пет сезона.

"Може би получих рак заради мръсните бомби хвърлени върху Сърбия по време на войната. Нивото на радиация още е високо в моята държава", заяви Вилотич пред швейцарския Блик.

Сега 31-годишният защитник разказа и случка когато играл за Чукарички срещу Партизан точно в момента когато бомби падали в близост до стадиона.

"Бомба експлодира само на километър от нашата къща. Тогава играех за Чукарички срещу Партизан в гостуване, въпреки че майка ми забраняваше заради бомбардирането. Казах й че трябва да изляза на терена. По време на мача падаха бомби наблизо", заключи Вилотич, който в момента е във втория отбор на "скакалците" по решение на треньора Мурат Якин.

Вилотич има и три мача за националния отбор на Сърбия.