Ако някои днес ви питат къде сте били около 10 часа вечерта на 1 август 2013 година, трудно ще се сетите. Ако ви подсетим със слогана "Срби лудаци, европски прваци", сигурно ще си спомните за тази чудесна августовска вечер. Онова усещане на топлина което е завладяло сърцето ви. Онази гордост, която сте изпитвали заради тези чудесни деца, които са ви зарадвали както рядко дотогава който и да е. В този момент бихте дали сърцето си да можехте...
Това беше най-големият успех в историята на националните отбори на Сърбия. Преди точно пет години Сърбия стана европейски шампион във футбола! Как лудо звучеше това... Сърбия шампион на нещо във футбола?! Свикнали сме дотогава с баскетболистите, ватерполистите, волейболистите... Но с футболистите не сме. Мислехме че и няма да ни се случи още дълго, дълго, с оглед каква утайка тогава (а не се е поместил много) беше сръбският футбол.
Обаче, техният талант, тяхната воля и желание, тяхното другарство ни показа, че може! Въпреки че на Европейското първенство отидоха с много късмет. В квалификационната група с Швейцария, Словакия и Ирландия, Сърбия се класира със същия брой точки както словаците и швейцарците, но благодарение на по-добрата голова разлика. Сърбия в последния кръг направи реми без голове на Караджордже и чакаше вести от Обилич да чуе как отписаната Словакия в мач, който за нея нямаше никакво значение е била швейцарците, на които и точка им беше достатъчна. Словаците победиха с 2:0 и започна пътуването на поколението, което ще ни открадне сърцата.
Победите в групата над Турция и Грузия донякъде бяха и очаквани, па последва реми без резултатно значение с французите в последния кръг когато имахме полуфинала в джоба. Не ни беше нужна победа, но "орлетата" още тогава показаха на "петлетата", че няма да губят на това първенство. Показаха тогава на Марсиал, Лапорт, Рабио, Кевин Родригес и тогавашния "Новия Бензема" Бензи, който никога няма да израсне в новия Бензема заради лудата глава...
И тогава онзи полуфинал срещу страшните португалци с Бернардо Силва, Гонсало Гедеш, Маркос Лопес, Жоао Кансело, Бруно Варела, Карлос Мане (тогава по-голям талант от всички останали!), Елдер Коста, Рикардо Орто... Известните дузпи, мач за инфаркт и финал. А тогваа отново французите във финала и победа за първа титла на Сърбия във футбола. Спечелена някога!
И известната тениска на Слободан Урошевич (тази от горната фотография) с надписа: "Срби лудаци, европски прваци". (Сърбите лудаци, европейски първенци - б.р.)
Може би сега малко ви се върна лентата на това лято когато нашите момчета покориха Европа и доказаха на себе си и на нас привържениците, че нищо не е невъзможно. Някои от тях две години по-късно покориха и света.
Пет години след историческия триумф над французите, припомняме си къде са нашите златните момчета. Какъв път са изминали до днес "златните литовци".
СЕРГЕЙ МИЛИНКОВИЧ САВИЧ
(Войводина - Лацио)
Първо го запомнихме по дългата фамилия, но не трябваше много футболните качества да изскочат на първи план. Поред по-дребните Павловски и Максимович, изпъкваше с физическа доминация в халфовата линия. Беше моторът на Сърбия. изигра всяка минута освен в онзи мач без значение срещу французите в групата. Когато Сърбия дишаше с хриле в продълженията с португалците, той беше силата и енергията, които ни движеха. В Литва тръгна възхода на кариерата, която оттогава напредва с тройни крачки, а не обикновени крачки. Днес е национал в мъжкия отбор, най-скъпият играч от поколението и един от най-търсените полузащитници в света. "Футболният Франкенщайн", както го описа Макс Алегри заради поливалентността и универсалността.
НЕМАНЯ МАКСИМОВИЧ
(без клуб - Хетафе)
"Иниеста от Дрина", както по-късно го наричахме в редакцията, в Литва дойде като свободен играч. Нямаше клуб. Преди това отказа подписване на нов договор с Цървена звезда както и неколцина тогавашни младежи и се пробва във Верона. Италианците не разпознаха потенциала, заради което местните медии по-късно критикуваха клуба, защото са пропуснали европейски и световен шампион. За щастие, Друлович вярваше в него и Макси беше необходимият кислород за националния отбор. Беше незаменим в Литва и след първенството си осигури трансфер в Домжале. Оттук пътят го води в Казахстан, па в Нова Зеландия където вкара гола за световната титла, вкара Астана в Шампионската лига и си осигури трансфер във Валенсия. Преди няколко дни Валенсия го продаде на Хетафе, където ще има истинска възможност да се покаже в испанския футбол и да си върне статуса на национал в мъжкия отбор. Един от символите на цялото поколение, шампионски манталитет и играч който някак тихо и от втори план чака шанс и го използва.
МИЯТ ГАЧИНОВИЧ
(Войводина - Айнтрахт Франкфурт)
Бързоногият херцеговец беше истинско злато в мача в който Сърбия най-много висеше. Гачинович не беше титуляр, влезе в два мача, но във втория ще се помни. Сърбия беше на ивицата против Португалия. Губехме с 1:2, Маркос Лопес и Гедеш ни "убиваха" и бяхме готови за трети гол... Друлович имаше само още една смяна и в 79-ата минута прати на терена Гачинович вместо Джурджевич. Имаше на пейката и Чаврич и Ожегович, но надуши че Мият ще бъде тайно оръжие. И беше! В своя стил побягна на португалците в 85-ата минута и от 15 метра уцели ъгъла на вратата на Варела с което съживи Сърбия. При дузпите вкара за 2:2 и всичко се обърна. По-късно стана и световен шампион, па национал в мъжкия състав, автор на историческия гол за Айнтрахт във финала на Купата на Германия против Байерн, но Кръстаич сбърка с него и не го взе на Мондиала. Надяваме се, че на Мият бързо ще бъде върнат статуса, който заслужава, още от есента в Лигата на нациите. Титуляр е в Германия, един от онези от златното поколение, които успяха най-много.
АЛЕКСАНДЪР ФИЛИПОВИЧ
(Ягодина - БАТЕ Борисов)
Популярният Рийзе дебютира за Ягодина в Супер лигата на едва 16 години, премина всички младежки национални отбори на Сърбия и на ЕП в Литва беше титуляр в защитен тандем с Велкович. Изигра всяка минута по пътя до титлата европейски първенец, сложи в джоба си Марсиал във финала и даде заявка за по-голяма кариера от тази която направи. Стана най-младият капитан в историята на Ягодина и може би твърде дългото задържане в родния клуб му струва по-добра кариера. По-късно беше на прага на трансфер в Чукарички, но завърши във Вождовац, където си върна статуса на младежки национал. През зимата премина в БАТЕ Борисов и въодушеви там. Титуляр е във властелина на белоруския футбол, тези дни го гледаме и в квалификациите за Шампионската лига, и полека наваксва загубеното с твърде дългото задържане в Сърбия. През есента получи и повиквателна от селекционера Младен Кръстаич за онзи приятелски мач с Южна Корея, но не получи шанс да дебютира. Може би ще го получи в бъдеще ако продължи така в Беларус...
МИЛОШ ВЕЛКОВИЧ
(Тотнъм - Вердер)
Спокойният момък от Швейцария беше най-голямата загадка за любителите на футбола в Сърбия. Роден и отраснал в Базел, преминал през школата на едноименния клуб и заиграл за селекцията на Швейцария До 16 години. Тогава за него се прочу и до Сърбия, но и до Лондон, където ловците на талант на Тотнъм го сграбчиха. По същия начин реагира и Митар Мркела и убеди младия защитник да промени националния отбор и да заиграе в екипа към който го влече сърцето. И получихме защитник за бъдещето! Като Филипович, Велкович изигра всеки мач на ЕП в Литва, чудесно се справяше с Гедеш, Марсиал, Лопес, Бензи... Беше отличен в първенството и стана незаменим по-късно и в отбора на световния шампион, който водеше Велко Паунович. Един от петимата златни "орлета" със световна и европейска корона не получи истински шанс в Тотнъм, беше под наем в Мидълзбро и Чарлтън, за да след изтичане на договора да премине във Вердер. Стана титулярен защитник в Бундеслигата и голям капитал на клуба от Везер. Полека проби и до мъжкия национален отбор и се пребори за място на Мондиала. Един от играчите на които почива бъдещето на националния отбор на Сърбия.
ПЕТЪР ГОЛУБОВИЧ
(ОФК Београд - Кортрайк)
За Петър Голубович се разчу когато беше капитан на Отбора на света! Да, сериозно. В глобалния проект на Найк "The Chance" първо беше избран от страна на Александър Янкович за най-талантлив в конкуренцията на 100 момчета. След това в Барселона преживя и филтър от 55 най-талантливи играчи от 55 различни държави. Пребори се за място между 16-те най-талантливи от цял свят във възрастта от 16 до 19 години, които представяха Отбора на света на Найк срещу най-известните и най-добрите световни отбори от същата възраст. А Голубович чак беше и капитан. Премина през школата на Звезда, но не получи шанс на Маракана и в ОФК Београд на 18 години го лансира Зоран Киза Милинкович. Набързо последва покана на селекционера Друлович за ЕП в Литва където беше титуляр по десния фланг и един от най-добрите сръбски футболисти на турнира. Благодарение на това първенство си осигури трансфер на стойност 1 000 000 евро в Рома и тук неговата звезда започна да бледнее едва засияла. "Вълците" го пращаха под наем в Серия Б, па и в Серия Ц... Изгуби му се следата, преди да заиграе при Гатузо в Пиза. Споменаваше се през миналото и това лято като попълнение на Цървена звезда, но неотдавна подписа за Кортрайк, след като най-сетне му изтече договора с Рома. Може би в Белгия ще освежи кариерата, която се загуби в Италия.
ПРЕДРАГ РАЙКОВИЧ
(Ягодина - Макаби Тел Авив)
Широката общественост за пръв път чу за него два месеца преди началото на Европейското първенство в Литва. Синиша Михайлович, тогавашният селекционер на А отбора, изненада футболна Сърбия когато го извика да тренира с мъжкия отбор. Контузия тогава му попречи да се включи към отбора на Михайлович, но в Литва всички добре го запомнихме. Когато беше най-важно - октоподът Предраг Райкович! Португалците в серията дузпи водеха с 2:0, тъй като стреляха първи, а Марко Павловски разтърси гредата. Тогава на сцената стъпи Райкович. Първо спаси шута на Гонсало Гедеш, за когото ПСЖ сега иска 70 000 000 евро, Рафа Соарес не уцели вратата, а Райкович същото лято подписа четиригодишен договор с Цървена звезда. Два сезона проведе на Лютице Богдан, брани в едната при напускането на Бобан Байкович, към нея последва и титлата на Мондиалито в Нова Зеландия - Райкович със Сергей Милинкович Савич, Милош Велкович, Мият Гачинович и Неманя Максимович е един от петимата играчи, които участваха и в двата триумфа - Звезда използва ситуацията и го продаде на Макаби Тел Авив за 3 000 000 евро. Може би за неговото развитие беше по-добре да избере някоя по-футболна среда, но Райкович продължава да е тук. Брани и в Шампионската лига, в мъжкия национален отбор на Сърбия е. И само чака момент когато ще се появи някой по-голям клуб да го отведе от Израел и да припомни на целия футболен свят какъв вратар е това.
СТЕФАН ЧУПИЧ
(ОФК Београд - Вождовац)
Присъства във всички младежки национални отбори, макар че главно като втори избор между гредите. Това е съдбата на всички вратари. Когато върви добре, народът не ги вижда. А особено това е тежко за младите вратари, защото за да получат шанс, нужно е някой да ги види. А Стефан Чупич рядко получаваше възможност да покаже какво знае. В Литва брани в първия мач с Франция, в груповата фаза на турнира. И трябваше още цяла година да чака преди да му се отвори вратата в ОФК Београд. Два сезона беше титуляр, но след изпадането на "романтиците" в Първа лига вдигна котвата и проведе полусезон в Бачка. Оттук в норвежкия Сарпсборг където пази само за купата, па преди началото на миналия сезон се върна в сръбския футбол. От тогава брани цветовете на Вождовац, но отново чака своя шанс. В първия сезон беше резерва на опитния Зоран Попович, а при неговото преминаване в Цървена звезда предимство отново получи по-възрастният вратар Марко Кнежевич. Но поне във Вождовац има с кой да връща лентата и да си спомня за тези златни литовски дни, защото дели съблекалнята с Марко Павловски и Андрия Лукович.
НИКОЛА АНТИЧ
(Рад - Войводина)
Може би някой е забравил, но Никола Антич през лятото на 2013 година беше титуляр във всеки от петте мача на селекционера Любинко Друлович на Европейското първенство, с изключение на незначителния против Франция когато вече бяхме осигурили класиране в полуфиналите. Не беше най-големият майстор с топката, но зверски тичаше напред назад по лявата тъчлиния. Остана и следващата година в Рад преди да премине в Цървена звезда, в който не получи истински шанс, па през лятото на 2015 се пресели в Нови Сад. И ето го и сега там, вече започва четвърти сезон във Войводина. Играчът е с най-дълъг стаж на Караджордже, макар че се пише че това лято може да дочака шанс в чужбина, тъй като се споменава че за него се интересуват клубове от Испания и Турция, но конкретни предложения няма. Заслужил е и той да отиде някъде след чак седем сезона в Супер лигата. Всичко се преминава за толкова време в сръбския футбол, така си спомняме и за сълзите на Антич заради изгонването за "лош поглед".
СЛОБОДАН УРОШЕВИЧ
(Рад - Партизан)
Когато Любинко Друлович имаше резултат, умееше да го запази със свежи крака. Една от най-честите смени, която правеше беше изваждането на Никола Антич от игра и въвеждането на Слободан Урошевич. Нищо необичайно за тогавашните съотборници в Рад, борили са се за минути и на Банйица. В Литва справедливо ги поделиха. Урошевич игра цял мач против Франция в групата, влиза от пейката срещу Турция, па в полуфинала с Португалия и във финала с Франция. И Урошевич е, както и Антич, провел сезона след Европейското първенство в Рад, но "строителите" не успяха да получат сериозни средства. Слободан Урошевич след това отиде в Напредак, пребори се за статус на един от най-добрите леви бекове в Супер лигата, след това беше в белгийския Льовен, преди по настояване на Мирослав Джукич Партизан да го доведе в Хумско. Но това въодушевление на Джукич за Урошевич не потрая, така че в началото на сезона на позиция ляв бек за "черно-белите" играе 18-годишният Златан Шехович, докато, поне досега, преднина имаше и Неманя Милетич. Урошевич отново трябва да се доказва.
ДЕЯН МЕЛЕГ
(Аякс 2 - Цървена звезда)
За бомбардировача с левия крак от Войводина още тогава много се говореше. В края на краищата, фактът че шест месеца преди заминаването за Литва го взе Аякс говори много. Беше предопределен да играе на голямата сцена заради техническите възможности и гръмовития удар. Обаче, оказа се че екипът на Аякс беше прекалено тежък за халфа от Бачка Ярка. Както и други сръбски таланти, трябваше по заобиколен път да търси шанс. Изгуби четири години във втория отбор на Аякс и Камбур, за да през 2016 година да се върне във Войводина. Един добър сезон го отведе в Кайзери, но изглежда че му е съдено да се възстановява в Сърбия. Подписа с Цървена звезда това лято. Работата с Владан Милойевич би могла да го подобри.
АЛЕКСАНДЪР МИТРОВИЧ
(Партизан - Фулъм)
В момента най-добрият сръбски нападател е най-добрият проект на бившия треньор на Партизан Вук Рашович. Взе го със себе си от Телеоптик и допринесе таранът от Смедерево да съзрее преждевременно. На младежкото Европейско първенство в Литва Митрович отиде като марков играч. Но само благодарение на това заради "жълти минути" и червен картон имаше наказание в Европа и не можеше да помогне на Партизан в квалификациите. Партизан нямаше да го пусне, ако не беше така, както не пусна Никола Нинкович. Митрович зад себе си имаше отличен сезон в Партизан, изигра 36 мача във всички турнири и постигна 15 гола. Във финала срещу французите по точен начин сервира гола на Лукович за титлата и показа, че беше истинско злато в този отбор. Титлата в Литва беше началото на голяма кариера. Андерлехт, па застой в Нюкасъл и най-накрая Фулъм. Един от онези, които изпълни - а може би и надмина - очакванията. Нападател на Сърбия за следващите 10 години. Нашият Митрогол!
АЛЕКСАНДЪР ЧАВРИЧ
(ОФК Београд - Слован Братислава)
Тогава 18-годишният зренянин представляваше олицетворението на тогавашното ръководство на ОФК Београд. Налагане на млади и супер талантливи играчи на всяка цена. Бързоногото крило се намери в списъка на Любинко Друлович като вече сериозен мъжки играч. В сезона който предхождаше турнира в Литва изигра 20 мача без да постигне гол. На ЕП влезе в онзи мач в групата, нямаше много минути, но беше опция от пейката на която треньорът можеше да се ослони. "Романтиците" го изтърпяха - Чаврич беше инвестиция, която се изплати. Отиде в Генк, имаше и наем в Дания, но откри себе си в Словакия. Вече три сезона брани цветовете на Слован, където е един от най-добрите играчи. Звездан Терзич се опитва да го привлече в многобройни трансферни прозорци, но не успява. Това лято може да направи трансфера на кариерата си.
МАРКО ПАВЛОВСКИ
(ОФК Београд - без клуб)
Държеше всички конци на играта в своите ръце. В първенството дойде като вече наложен играч в Супер лигата, защото беше първи "плеймейкър" на ОФК Београд на едва 18 години. В Литва показа и заради какво. Всичко започваше от него, всичко се въртеше около него. Беше капитан и титуляр във всички пет мача, а срещу Франция в групата вкара и гол.
Не премина всичко това незабелязано в Порто, който има една от най-добрите скаутски мрежи на планетата, за което свидетелстват и продажбите на този клуб в последните 20 години. Павловски, през кипърския Аполон, това лято пристигна в Порто, но изглежда това беше твърде голям залък за него. В пъклената конкуренция на преди всичко южноамериканци Павловски главно игра за Порто Б през двете години, но не успя да заслужи преминаване в първия отбор. През 2015 беше под наем в Мускрон в Белгия, па се върна за кратко в ОФК Београд, а за сезон 2016/2017 може да се каже, че му е единственият "истински" в мъжкия футбол, като в екипа на Сплит изигра 24 мача. Обаче и в Хърватия не блестеше... Последва ново завръщане в Сърбия през 2017 година, и то във Вождовац където опита да се върне на пътя отпреди пет години, когато е прогласен за един от най-талантливите полузащитници в Европа. Не успя, прекрати договора с Вождовац за който изигра само седем мача, и сега търси нов клуб...
Ако за някой от това поколение може да се каже, че от него се е очаквало много, много повече, това е Марко Павловски.
МИЛАН ВОЙВОДИЧ
(Спартак - без клуб)
Членът на златното поколение, който в клубната кариера най-малко успя е точно Войводич. Тогава един от най-талантливите полузащитници в Супер лигата на Сърбия започна да получава и минути в домашния шампионат. В Литва беше играч на който селекционерът разчиташе, в един мач беше титуляр, във втория влезе от пейката, но след златото кариерата не му тръгна както се очакваше. След Спартак и кратък наем в Бачка беше в четвъртата дивизия на Австрия, в нискоразредния Полет от Наково (Сърбия - б.р.), Македония... Сега е без клуб.
"Върнах се след това първенство в Спартак където имах големи очаквания, но тъй като нямах мениджър, клубът не искаше да ме налага. По-късно кариерата ме води в Бачка, австрийския Слиц, па Сента, Полет от Наково и македонската Победа. Сега съм без клуб, тренирам тук при мен в Нови Козарци. Бяхме шампиони и след това се надявах, че ще направя по-добра кариера. И продължавам да се надявам. От това шампионско поколение се чувам с Ожега, Мелег и Джурджевич. Литва е успех, който никой не може да ми отнеме. Обичам футбола и искам да продължа да го играя", изтъкна Войводич наскоро.
УРОШ ДЖУРДЖЕВИЧ
(Рад - Олимпиакос)
Тогава, когато е проправял път към списъка на Любинко Друлович, Урош Джурджевич е свързван с голяма грешка на младежката школа на Цървена звезда. Родният клуб го изгонил (разни истории кръжат), а това разпознал спонсорът на Рад Ранко Стойич и го довел на Банйица. Това било бинго за опитния мениджър. С Александър Митрович е представлявал най-перспективните нападатели на Сърбия. Постигнал е девет гола за Рад. На това първенство в Литва е имал роля повече на крило отколкото на централен нападател и е бил отличен. Против Португалия ни донесе преднина със страшен удар с глава след асистенция на Голубович и отвори вратата към финала. Друлович го сменяше в почти всеки мач, защото поред офанзивните задачи лъвски изпълняваше и дефанзивни, играейки до последния атом сили. Звезда искаше да го върне след това, но беше късно. Шест месеца по-късно отиде във Витес. Имаше и добри мачове в клуба от Арнем като онзи "бергкампов" гол против Аякс, но не му се получи в чужбина. По-точно, не свикна в Холандия нито в Палермо. Все пак, с решението да се върне в Партизан "рестартира" кариерата. В тандем с Леонардо донесе на "черно-белите" дубъл и отиде в Олимпиакос. В момента се мъчи в Пирея. Може би се очакваше повече.
ОГНЬЕН ОЖЕГОВИЧ
(Банат - Партизан)
Вярваше се в този момент, че Цървена звезда най-накрая е получила нападател от младежката школа. Даваше му шансове Рикардо Са Пинто, опитваше и по-рано Роберт Просинечки, но Ожегович никак не можеше да се наложи. Бяха това много чудни времена на Маракана... Обаче, Ожегович в сезона преди турнира в Литва игра под наем в Банат. Това доведе до статус на алтернатива на Митрович и Урош Джурджевич. Малко го ползва Любинко Друлович, но след златните медали на Европейското първенство започна неговото леко изкачване. Промени многобройни домашни клубове, имаше и епизод в Китай, но най-много внимание привлече към себе си с мачовете за Войводина. Вкара и онази известна ножица в сблъсъка с Ягодина и прехвърлянето против Сампдория. По-късно Лалатович го съживи в Чукарички и го лансира в Партизан.
АНДРИЯ ЛУКОВИЧ
(Рад - Вождовац)
През 2013 година изглеждаше, че няма граници за високия полузащитник. През март дебютира за Рад като клубен проект, който е форсиран от Марко Николич. Само четири месеца по-късно вкара гола за победата на "орлетата" във финалния мач против Франция. За всички времена се записа в историята на сръбския футбол като човекът който ни донесе единствената европейска титла! Беше титуляр в Литва, действаше по лявото крило и като Джурджевич даваше огромен принос и в защита. В четири мача получи три жълти картона, не се щадеше. Възходът на един талант какъвто може да се пожелае. Проблемите настанаха година по-късно. Подписа договор с ПСВ... Подобна история като с Мелег. Изгуби две години във втория отбор на "филипсите". Вярваше се, че ще го съживи Цървена звезда, но и на Маракана не се пребори за минути. Не е късно да засияе, защото през миналия сезон беше добър във Вождовац.
"Хубави спомени буди този турнир. С титлата в Нова Зеландия, това е най-големият успех в новата история на сръбския футбол. Изиграхме почти перфектно целия турнир. Имахме късмет, че отидохме в Литва след добри сезони. Всички играехме редовно за домашните клубове. Например, аз през март дебютирах за Рад. Представяхме и нашата държава и нашето първенство. Имахме късмет, че Митрович беше с нас, още тогава той вкарваше много голове в мъжкия футбол", заяви Лукович.
Полузащитникът на Вождовац си припомни и ключови детайли.
"Най-доброто полувреме изиграхме срещу Португалия в полуфинала. Убихме ги. Водехме с 1:0, можехме да вкараме и още. Обаче, те се вдигнаха, изравниха... Имахме късмет в продълженията, тъй като Райкович спаси всичко. После във финала знаете какво беше. Горд съм с този резултат. За французите играха Рабио, Лапорт, Марсиал... Обаче, най-много се плашехме от Бензи. Играеше в Лион, беше страхотен талант .Успяхме донякъде да го възпрем, опазихме мрежата", спомня си Лукович.
Най-добра кариера от "клас 1994" осъществи Сергей Милинкович Савич. От някои се очакваше повече, може би и от Андрия Лукович.
СЕЛЕКЦИОНЕР - ЛЮБИНКО ДРУЛОВИЧ
Когато пое талантливото поколение младежи на Сърбия, Любинко Друлович още беше треньор в ранната фаза на кариерата. Имаше опит от Ангола и Баната, но в Литва положи матурата. Премина през португалските и френските препятствия и направи така, че неговото дело да остане запомнено.
И пет години след Мариямпол някогашното крило футболист е горд с онова което направи.
"Този успех, по-точно златен медал, бих сравнил с началото на един голям цикъл. На нашето постижение се придружи две лета по-късно Нова Зеландия... Имах група играчи, която вярваше в успеха и беше готова да играе до края. Винаги на първи август се сещам за онова което направихме в Литва. И не само на първи август, а всеки ден когато виждам къде са и какви са нашите противници. Рабио, Марсиал, след това десният бек на Португалия Кансело премина в Ювентус. Обаче, погледнете кариерите на нашите играчи. Почти всички са на добър път да направят сериозни успехи. Това е доказателство, че златните медали не са случайни", заяви Любинко Друлович.
След това изброи онези от които очаква да изскочат в първи план.
"Няма да говоря само за тези, които се споменават. Знаем къде са и какво са Сергей, Велкович, Мият Гачинович, който беше най-младият в този отбор. Внимавайте какво ви казвам: ако Петър Голубович получи шанс в Кортрайк, скоро ще го гледате в мъжкия национален отбор. Драго ми е като видя тези момчета."
Вижте и видео прегледа на финалния мач Сърбия - Франция...
За край да допълним и един интересен факт: точно пет години по-късно, на същия стадион на който на 1 август 2013 година Сърбия стана шампион на Европа Цървена звезда игра реванша от втория предварителен кръг на Шампионската лига против Судува и спечели с 2:0.
Автори: Александър Глигорич, Дарян Неделкович и Деян Станкович
