Вместо с обичайните осем, Първа лига на Литва започна, в последния момент, новия сезон с шест клуба.
Причината съобщиха членове на Дисциплинарната комисия към Футболния съюз на Литва на извънредна пресконференция: клубовете Атлантас и Паланга са изхвърлени от лигата заради уредени мачове!
Както са съобщили дисциплинарните, през сезон 2018/19 ФС на Литва е получил сигнали за 25 мача под съмнение за уреждане. От тях чак 17 мача са играни от Атлантас или Паланга. Събрани са доказателства и е взето строго решение: двата клуба са изхвърлени в третия ранг на надпревара, а ще трябва да платят и финансова глоба, Атлантас 30 000, а Паланга 42 000 евро.
Не само клубове са под ударите на дисциплинарните, а и футболисти, които са участвали в нечестните действия. Така петима играчи на Атлантас и десетима от Паланга получиха наказания за най-малко шест месеца, а крайното решение тепърва ще бъде взето. Имената на футболистите не са обявени.
Както съобщи президентът на ФС на Литва Томас Данилевичиус в тази акция са участвали и полицията, прокуратурата...
Жребият за литовската купа предизвика истински скандал.
По време на директния ТВ пренос на изтеглянето на двойките в полунощ, в студиото се появи девойка облечена прекалено предизвикателно за този повод. Докато тя в специална част от пространството изтегляше двойките, камерата снимаше всичко от долния край, а по-голямата част от програмата все повече заприличваше на порно съдържание отколкото на жребий за футболна надпревара.
Бесните привърженици в социалните мрежи веднага се запитаха колко ниско може да падне литовският футбол, докато други саркастично питали дали става въпрос за лотария или съдържание за възрастни.
Целият скандал трябвало да разясни секретарят на Съюза Едгарсон Станкевичиус, който прехвърли отговорността върху отдела за маркетинг и комуникация на когото той е шеф, според официалната страница.
"Това е решение на отговорните лица в отдела за маркетинг и комуникация. Въпреки че пише моето име в сайта, този отдел от известно време няма главен директор", оправдава се Станкевичиус и продължил:
"Всичко е замислено да привлече колкото се може повече гледаемост по време на излъчването, но девойката не беше адекватно облечена и това е очевидно. Това премина всякакви граници и това трябва да го кажа. Тези хора в маркетинга, които са три жени и двама мъже, търсеха известни особи, за да изтеглят двойките, но не знам какво се е случило накрая и защо се случи каквото се случи", изтъкна.
Адем Ляйич вчера потвърди победата на Сърбия над Литва (4:1) и класирането на своя национален отбор в В Лигата на нациите.
Футболистът на Бешикташ, клуб в който играе под наем от Торино, излезе сам срещу вратаря на гостите и го изненада с майсторско прехвърляне.
Александър Прийович асистира на Ляйич, а по-късно коментира по интересен начин майсторството на съотборника си.
"Безобразно я завърши, но вкара гол и всичко е наред. Добра асистенция за добър гол. Както му подадох топката, така и той завърши атаката", пошегува се нападателят на ПАОК, който с влизането си през второто полувреме раздвижи играта на Сърбия.
Сърбия спечели групата си и сега има две възможности да си осигури класиране на Европейското първенство - чрез квалификациите и чрез плейоф в Лигата на нациите.
Сърбия се изкачи в по-горното ниво на Лигата на нациите и е на крачка до Евро 2020. След нулево първо полувреме западните съседи се разиграха през второто и се наложиха убедително с 4:1 над Литва. Публиката на стадиона в Хумско гризеше нокти през първата част, но след почивката Кръстаич пусна и Прийович до Митрович в атаката. Последиците: "орлите" разшириха криле, играха много по-разнообразно в нападение и с чудесни ходове постигнаха целите си.
Влизането на централния нападател на ПАОК промени кръвната картина на Сърбия. Голаджията набързо показа на селекционера, че греши като го държи на пейката, като успя да вкара и да запише асистенция за едно полувреме. Петно върху доброто представяне през вторите 45 минути за сърбите постави вратарят Райкович, който е с основна вина за гола на литовците. Крайно неубедителната му намеса при центриране сложи топката на крака на Петревичиус, който с акробатично изпълнение намали на 1:2.
Сърбите играха без основно трио - Коларов, Матич и Тадич и не можаха да установят доминация над съперника от началото, като през първата част имаха едва един точен удар. В 32-ата минута гостите можеха да ги отдалечат съвсем от целта, като само намесата на Райкович, който отби топката в горната греда спаси гола на Янушевскис.
След двете нули на почивката вече нямаше време за експерименти и калкулации. Живкович изпълни ъглов удар и Артур Жулпа реагира отчайващо, забивайки си автогол в 51-ата минута. Изглеждаше, че крепостта на литовците е разбита, когато Александър Митрович продължи поредицата си голове в Лигата на нациите. Чудесен скок и удар с глава осигури двойна преднина на Сърбия в 58-ата минута.
Литовците, които намалиха в 64-ата минута върнаха домакините на земята. А тогава се разигра двойката нападатели и Прийович възнагради усилията си с гол в 71-ата минута, а три минути по-късно изведе Ляйич, който прехвърли майсторски вратаря Шеткус за крайното 4:1. Победа с цената на издигане в Лига В, плейоф за Евро 2020 и 1 125 000 евро в касата на Съюза. Сърбия - Литва 4:1 (0:0)
Футболистите на Сърбия тази вечер (21:45) в Хумско посрещат Литва и с евентуална победа биха си подсигурили първото място в групата в Лигата на нациите, което автоматично ще ги прати в по-висшия ранг (дивизия В), но и в плейофите на Лига С, с което "орлите" биха получили шанс чрез този турнир да се класират на Европейското първенство, на което не са участвали от 2000 година.
Но, това не е единствената печалба от първото място в Група 4 на Лигата на нациите. Ако избраниците на Младен Кръстаич, според очакванията, празнуват срещу последния в групата, ще заработят и добра сума пари.
Европейската футболна централа (УЕФА) в началото на турнира отреди премии от 750 000 евро за всеки национален отбор, който бъде най-добър в своята група в Лига С и се класира за плейофите, но наградата беше завишена, както беше обяснено, заради добрите печалби от Европейското първенство през 2016.
След тези промени, победителят ще инкасира 1 125 000 евро, а да се спомене и че Футболният съюз на Сърбия прибра същата сума от самото участие в Лигата на нациите. Победа на сърбите над Литва днес им осигурява първото място в Група 4, класиране в по-висшия ранг и плейоф, както и обща печалба от 2 250 000 евро за местния футболен съюз.
Черна гора вчера без двете си големи звезди Стеван Йоветич и Стефан Савич разгроми Литва във Вилнюс с 4:1.
Въпреки че "соколите" прегазиха селекцията от Балтика, изглежда, че накрая повече се радваха домакинските привърженици отколкото гостите. При резултат 4:0 за Черна гора Роландас Баравикас в 88-ата минута постигна чудесен гол с "ножица", а литовците на терена и привържениците на трибуните го отпразнуваха сякаш беше със стойността на класиране на Европейско първенство.
Интересна увертюра на домакина за мача, който започва в 21:45.
Преди малко повече от месец във Вилнюс на същия стадион гостува Партизан на Тракай, а тогава на мача присъства военен оркестър. За днес домакините са приготвили различна програма.
На помощните терени поред главния има сцена откъдето диджей с модерен звук забавлява привържениците, а се виждат голям брой деца с родителите си, които по-късно ще попълнят трибуните на стадиона с капацитет около 5000 места.
Националният отбор по футбол на Сърбия стартира тази вечер във Вилнюс против Литва новосформирания турнир Лигата на нациите. Мачът започва от 21:45.
С много проблеми, преди всичко когато става дума за атмосферата след тежки думи между "отписаните" Лука Миливойевич и Матия Настасич и селекционера Младен Кръстаич, за подмладения отбор победата е благо речено необходима.
Евентуален провал допълнително би утежнил нещата, не само в борбата за първото място в групата, а и преди дуела с румънците в понеделник на стадиона на Партизан.
Припомняме, в списъка ги няма и участници на Мондиала, трима дългогодишни национали, капитанът Бранислав Иванович, вратарят Владимир Стойкович и защитникът Душко Тошич.
"Трябва да се справяме с това, това са обичайни неща в обществена работа. Доста говорихме за нефутболни неща, които бяха доста, може би няма и причина. Трябва да се обърнем към онова което ни очаква, а това са мачове с Литва и Румъния", заяви Кръстаич на конференция за медиите във Вилнюс.
Сърбия досега е играла пет пъти с Литва, четири пъти е победила, като има и загуба с 1:2 на последното гостуване преди девет години, точно на Националния стадион във Вилнюс.
Това беше мач четири дни след като е осигурено класирането за Мондиала в ЮАР, тогавашният селекционер Радомир Антич даде почивка на някои титуляри, никой от онзи състав сега не е в списъка.
Селекционерът на националния отбор на Румъния Козмин Контра направи лапсус като каза, че сръбският футболист Александър Прийович, автор на 42 гола за година и половина в ПАОК, няма добра успеваемост в реализирането.
Контра, гостувайки в една румънска телевизия изразил мнение, че Прийович не е продуктивен, а след това получил критики от тамошния портал Проспорт със заглавие "Кого е скаутирал Контра? Селекционерът направи срамна грешка."
"Прийович е борбен играч, въпреки че няма големи бройки", "изтърсил" Контра, описвайки голмайстора на гръцкия шампионат за миналия сезон с 19 гола, а през този вкара пет пъти и то против отбори като Базел, московския Спартак и Бенфика.
Въпреки че румънците ги чака дуел с Черна гора в Плоещ на старта на Лигата на нациите те обръщат повече внимание на гостуването на Сърбия три дни по-късно.
Така тамошните медии пишат, че Сърбия е главният противник за първото място, отписвайки черногорците, които им се струват отслабени заради неучастието на Стеван Йоветич и Адам Марушич.
След мача с Литва, Сърбия посреща Румъния в понеделник на стадиона на Партизан.
Ако някои днес ви питат къде сте били около 10 часа вечерта на 1 август 2013 година, трудно ще се сетите. Ако ви подсетим със слогана "Срби лудаци, европски прваци", сигурно ще си спомните за тази чудесна августовска вечер. Онова усещане на топлина което е завладяло сърцето ви. Онази гордост, която сте изпитвали заради тези чудесни деца, които са ви зарадвали както рядко дотогава който и да е. В този момент бихте дали сърцето си да можехте...
Това беше най-големият успех в историята на националните отбори на Сърбия. Преди точно пет години Сърбия стана европейски шампион във футбола! Как лудо звучеше това... Сърбия шампион на нещо във футбола?! Свикнали сме дотогава с баскетболистите, ватерполистите, волейболистите... Но с футболистите не сме. Мислехме че и няма да ни се случи още дълго, дълго, с оглед каква утайка тогава (а не се е поместил много) беше сръбският футбол.
Обаче, техният талант, тяхната воля и желание, тяхното другарство ни показа, че може! Въпреки че на Европейското първенство отидоха с много късмет. В квалификационната група с Швейцария, Словакия и Ирландия, Сърбия се класира със същия брой точки както словаците и швейцарците, но благодарение на по-добрата голова разлика. Сърбия в последния кръг направи реми без голове на Караджордже и чакаше вести от Обилич да чуе как отписаната Словакия в мач, който за нея нямаше никакво значение е била швейцарците, на които и точка им беше достатъчна. Словаците победиха с 2:0 и започна пътуването на поколението, което ще ни открадне сърцата.
Победите в групата над Турция и Грузия донякъде бяха и очаквани, па последва реми без резултатно значение с французите в последния кръг когато имахме полуфинала в джоба. Не ни беше нужна победа, но "орлетата" още тогава показаха на "петлетата", че няма да губят на това първенство. Показаха тогава на Марсиал, Лапорт, Рабио, Кевин Родригес и тогавашния "Новия Бензема" Бензи, който никога няма да израсне в новия Бензема заради лудата глава...
И тогава онзи полуфинал срещу страшните португалци с Бернардо Силва, Гонсало Гедеш, Маркос Лопес, Жоао Кансело, Бруно Варела, Карлос Мане (тогава по-голям талант от всички останали!), Елдер Коста, Рикардо Орто... Известните дузпи, мач за инфаркт и финал. А тогваа отново французите във финала и победа за първа титла на Сърбия във футбола. Спечелена някога!
И известната тениска на Слободан Урошевич (тази от горната фотография) с надписа: "Срби лудаци, европски прваци". (Сърбите лудаци, европейски първенци - б.р.)
Може би сега малко ви се върна лентата на това лято когато нашите момчета покориха Европа и доказаха на себе си и на нас привържениците, че нищо не е невъзможно. Някои от тях две години по-късно покориха и света.
Пет години след историческия триумф над французите, припомняме си къде са нашите златните момчета. Какъв път са изминали до днес "златните литовци".
СЕРГЕЙ МИЛИНКОВИЧ САВИЧ
(Войводина - Лацио)
Първо го запомнихме по дългата фамилия, но не трябваше много футболните качества да изскочат на първи план. Поред по-дребните Павловски и Максимович, изпъкваше с физическа доминация в халфовата линия. Беше моторът на Сърбия. изигра всяка минута освен в онзи мач без значение срещу французите в групата. Когато Сърбия дишаше с хриле в продълженията с португалците, той беше силата и енергията, които ни движеха. В Литва тръгна възхода на кариерата, която оттогава напредва с тройни крачки, а не обикновени крачки. Днес е национал в мъжкия отбор, най-скъпият играч от поколението и един от най-търсените полузащитници в света. "Футболният Франкенщайн", както го описа Макс Алегри заради поливалентността и универсалността. НЕМАНЯ МАКСИМОВИЧ
(без клуб - Хетафе)
"Иниеста от Дрина", както по-късно го наричахме в редакцията, в Литва дойде като свободен играч. Нямаше клуб. Преди това отказа подписване на нов договор с Цървена звезда както и неколцина тогавашни младежи и се пробва във Верона. Италианците не разпознаха потенциала, заради което местните медии по-късно критикуваха клуба, защото са пропуснали европейски и световен шампион. За щастие, Друлович вярваше в него и Макси беше необходимият кислород за националния отбор. Беше незаменим в Литва и след първенството си осигури трансфер в Домжале. Оттук пътят го води в Казахстан, па в Нова Зеландия където вкара гола за световната титла, вкара Астана в Шампионската лига и си осигури трансфер във Валенсия. Преди няколко дни Валенсия го продаде на Хетафе, където ще има истинска възможност да се покаже в испанския футбол и да си върне статуса на национал в мъжкия отбор. Един от символите на цялото поколение, шампионски манталитет и играч който някак тихо и от втори план чака шанс и го използва.
МИЯТ ГАЧИНОВИЧ
(Войводина - Айнтрахт Франкфурт)
Бързоногият херцеговец беше истинско злато в мача в който Сърбия най-много висеше. Гачинович не беше титуляр, влезе в два мача, но във втория ще се помни. Сърбия беше на ивицата против Португалия. Губехме с 1:2, Маркос Лопес и Гедеш ни "убиваха" и бяхме готови за трети гол... Друлович имаше само още една смяна и в 79-ата минута прати на терена Гачинович вместо Джурджевич. Имаше на пейката и Чаврич и Ожегович, но надуши че Мият ще бъде тайно оръжие. И беше! В своя стил побягна на португалците в 85-ата минута и от 15 метра уцели ъгъла на вратата на Варела с което съживи Сърбия. При дузпите вкара за 2:2 и всичко се обърна. По-късно стана и световен шампион, па национал в мъжкия състав, автор на историческия гол за Айнтрахт във финала на Купата на Германия против Байерн, но Кръстаич сбърка с него и не го взе на Мондиала. Надяваме се, че на Мият бързо ще бъде върнат статуса, който заслужава, още от есента в Лигата на нациите. Титуляр е в Германия, един от онези от златното поколение, които успяха най-много.
АЛЕКСАНДЪР ФИЛИПОВИЧ
(Ягодина - БАТЕ Борисов)
Популярният Рийзе дебютира за Ягодина в Супер лигата на едва 16 години, премина всички младежки национални отбори на Сърбия и на ЕП в Литва беше титуляр в защитен тандем с Велкович. Изигра всяка минута по пътя до титлата европейски първенец, сложи в джоба си Марсиал във финала и даде заявка за по-голяма кариера от тази която направи. Стана най-младият капитан в историята на Ягодина и може би твърде дългото задържане в родния клуб му струва по-добра кариера. По-късно беше на прага на трансфер в Чукарички, но завърши във Вождовац, където си върна статуса на младежки национал. През зимата премина в БАТЕ Борисов и въодушеви там. Титуляр е във властелина на белоруския футбол, тези дни го гледаме и в квалификациите за Шампионската лига, и полека наваксва загубеното с твърде дългото задържане в Сърбия. През есента получи и повиквателна от селекционера Младен Кръстаич за онзи приятелски мач с Южна Корея, но не получи шанс да дебютира. Може би ще го получи в бъдеще ако продължи така в Беларус...
МИЛОШ ВЕЛКОВИЧ
(Тотнъм - Вердер)
Спокойният момък от Швейцария беше най-голямата загадка за любителите на футбола в Сърбия. Роден и отраснал в Базел, преминал през школата на едноименния клуб и заиграл за селекцията на Швейцария До 16 години. Тогава за него се прочу и до Сърбия, но и до Лондон, където ловците на талант на Тотнъм го сграбчиха. По същия начин реагира и Митар Мркела и убеди младия защитник да промени националния отбор и да заиграе в екипа към който го влече сърцето. И получихме защитник за бъдещето! Като Филипович, Велкович изигра всеки мач на ЕП в Литва, чудесно се справяше с Гедеш, Марсиал, Лопес, Бензи... Беше отличен в първенството и стана незаменим по-късно и в отбора на световния шампион, който водеше Велко Паунович. Един от петимата златни "орлета" със световна и европейска корона не получи истински шанс в Тотнъм, беше под наем в Мидълзбро и Чарлтън, за да след изтичане на договора да премине във Вердер. Стана титулярен защитник в Бундеслигата и голям капитал на клуба от Везер. Полека проби и до мъжкия национален отбор и се пребори за място на Мондиала. Един от играчите на които почива бъдещето на националния отбор на Сърбия.
ПЕТЪР ГОЛУБОВИЧ
(ОФК Београд - Кортрайк)
За Петър Голубович се разчу когато беше капитан на Отбора на света! Да, сериозно. В глобалния проект на Найк "The Chance" първо беше избран от страна на Александър Янкович за най-талантлив в конкуренцията на 100 момчета. След това в Барселона преживя и филтър от 55 най-талантливи играчи от 55 различни държави. Пребори се за място между 16-те най-талантливи от цял свят във възрастта от 16 до 19 години, които представяха Отбора на света на Найк срещу най-известните и най-добрите световни отбори от същата възраст. А Голубович чак беше и капитан. Премина през школата на Звезда, но не получи шанс на Маракана и в ОФК Београд на 18 години го лансира Зоран Киза Милинкович. Набързо последва покана на селекционера Друлович за ЕП в Литва където беше титуляр по десния фланг и един от най-добрите сръбски футболисти на турнира. Благодарение на това първенство си осигури трансфер на стойност 1 000 000 евро в Рома и тук неговата звезда започна да бледнее едва засияла. "Вълците" го пращаха под наем в Серия Б, па и в Серия Ц... Изгуби му се следата, преди да заиграе при Гатузо в Пиза. Споменаваше се през миналото и това лято като попълнение на Цървена звезда, но неотдавна подписа за Кортрайк, след като най-сетне му изтече договора с Рома. Може би в Белгия ще освежи кариерата, която се загуби в Италия.
ПРЕДРАГ РАЙКОВИЧ
(Ягодина - Макаби Тел Авив)
Широката общественост за пръв път чу за него два месеца преди началото на Европейското първенство в Литва. Синиша Михайлович, тогавашният селекционер на А отбора, изненада футболна Сърбия когато го извика да тренира с мъжкия отбор. Контузия тогава му попречи да се включи към отбора на Михайлович, но в Литва всички добре го запомнихме. Когато беше най-важно - октоподът Предраг Райкович! Португалците в серията дузпи водеха с 2:0, тъй като стреляха първи, а Марко Павловски разтърси гредата. Тогава на сцената стъпи Райкович. Първо спаси шута на Гонсало Гедеш, за когото ПСЖ сега иска 70 000 000 евро, Рафа Соарес не уцели вратата, а Райкович същото лято подписа четиригодишен договор с Цървена звезда. Два сезона проведе на Лютице Богдан, брани в едната при напускането на Бобан Байкович, към нея последва и титлата на Мондиалито в Нова Зеландия - Райкович със Сергей Милинкович Савич, Милош Велкович, Мият Гачинович и Неманя Максимович е един от петимата играчи, които участваха и в двата триумфа - Звезда използва ситуацията и го продаде на Макаби Тел Авив за 3 000 000 евро. Може би за неговото развитие беше по-добре да избере някоя по-футболна среда, но Райкович продължава да е тук. Брани и в Шампионската лига, в мъжкия национален отбор на Сърбия е. И само чака момент когато ще се появи някой по-голям клуб да го отведе от Израел и да припомни на целия футболен свят какъв вратар е това.
СТЕФАН ЧУПИЧ
(ОФК Београд - Вождовац)
Присъства във всички младежки национални отбори, макар че главно като втори избор между гредите. Това е съдбата на всички вратари. Когато върви добре, народът не ги вижда. А особено това е тежко за младите вратари, защото за да получат шанс, нужно е някой да ги види. А Стефан Чупич рядко получаваше възможност да покаже какво знае. В Литва брани в първия мач с Франция, в груповата фаза на турнира. И трябваше още цяла година да чака преди да му се отвори вратата в ОФК Београд. Два сезона беше титуляр, но след изпадането на "романтиците" в Първа лига вдигна котвата и проведе полусезон в Бачка. Оттук в норвежкия Сарпсборг където пази само за купата, па преди началото на миналия сезон се върна в сръбския футбол. От тогава брани цветовете на Вождовац, но отново чака своя шанс. В първия сезон беше резерва на опитния Зоран Попович, а при неговото преминаване в Цървена звезда предимство отново получи по-възрастният вратар Марко Кнежевич. Но поне във Вождовац има с кой да връща лентата и да си спомня за тези златни литовски дни, защото дели съблекалнята с Марко Павловски и Андрия Лукович.
НИКОЛА АНТИЧ
(Рад - Войводина)
Може би някой е забравил, но Никола Антич през лятото на 2013 година беше титуляр във всеки от петте мача на селекционера Любинко Друлович на Европейското първенство, с изключение на незначителния против Франция когато вече бяхме осигурили класиране в полуфиналите. Не беше най-големият майстор с топката, но зверски тичаше напред назад по лявата тъчлиния. Остана и следващата година в Рад преди да премине в Цървена звезда, в който не получи истински шанс, па през лятото на 2015 се пресели в Нови Сад. И ето го и сега там, вече започва четвърти сезон във Войводина. Играчът е с най-дълъг стаж на Караджордже, макар че се пише че това лято може да дочака шанс в чужбина, тъй като се споменава че за него се интересуват клубове от Испания и Турция, но конкретни предложения няма. Заслужил е и той да отиде някъде след чак седем сезона в Супер лигата. Всичко се преминава за толкова време в сръбския футбол, така си спомняме и за сълзите на Антич заради изгонването за "лош поглед".
СЛОБОДАН УРОШЕВИЧ
(Рад - Партизан)
Когато Любинко Друлович имаше резултат, умееше да го запази със свежи крака. Една от най-честите смени, която правеше беше изваждането на Никола Антич от игра и въвеждането на Слободан Урошевич. Нищо необичайно за тогавашните съотборници в Рад, борили са се за минути и на Банйица. В Литва справедливо ги поделиха. Урошевич игра цял мач против Франция в групата, влиза от пейката срещу Турция, па в полуфинала с Португалия и във финала с Франция. И Урошевич е, както и Антич, провел сезона след Европейското първенство в Рад, но "строителите" не успяха да получат сериозни средства. Слободан Урошевич след това отиде в Напредак, пребори се за статус на един от най-добрите леви бекове в Супер лигата, след това беше в белгийския Льовен, преди по настояване на Мирослав Джукич Партизан да го доведе в Хумско. Но това въодушевление на Джукич за Урошевич не потрая, така че в началото на сезона на позиция ляв бек за "черно-белите" играе 18-годишният Златан Шехович, докато, поне досега, преднина имаше и Неманя Милетич. Урошевич отново трябва да се доказва. ДЕЯН МЕЛЕГ
(Аякс 2 - Цървена звезда)
За бомбардировача с левия крак от Войводина още тогава много се говореше. В края на краищата, фактът че шест месеца преди заминаването за Литва го взе Аякс говори много. Беше предопределен да играе на голямата сцена заради техническите възможности и гръмовития удар. Обаче, оказа се че екипът на Аякс беше прекалено тежък за халфа от Бачка Ярка. Както и други сръбски таланти, трябваше по заобиколен път да търси шанс. Изгуби четири години във втория отбор на Аякс и Камбур, за да през 2016 година да се върне във Войводина. Един добър сезон го отведе в Кайзери, но изглежда че му е съдено да се възстановява в Сърбия. Подписа с Цървена звезда това лято. Работата с Владан Милойевич би могла да го подобри.
АЛЕКСАНДЪР МИТРОВИЧ
(Партизан - Фулъм)
В момента най-добрият сръбски нападател е най-добрият проект на бившия треньор на Партизан Вук Рашович. Взе го със себе си от Телеоптик и допринесе таранът от Смедерево да съзрее преждевременно. На младежкото Европейско първенство в Литва Митрович отиде като марков играч. Но само благодарение на това заради "жълти минути" и червен картон имаше наказание в Европа и не можеше да помогне на Партизан в квалификациите. Партизан нямаше да го пусне, ако не беше така, както не пусна Никола Нинкович. Митрович зад себе си имаше отличен сезон в Партизан, изигра 36 мача във всички турнири и постигна 15 гола. Във финала срещу французите по точен начин сервира гола на Лукович за титлата и показа, че беше истинско злато в този отбор. Титлата в Литва беше началото на голяма кариера. Андерлехт, па застой в Нюкасъл и най-накрая Фулъм. Един от онези, които изпълни - а може би и надмина - очакванията. Нападател на Сърбия за следващите 10 години. Нашият Митрогол!
АЛЕКСАНДЪР ЧАВРИЧ
(ОФК Београд - Слован Братислава)
Тогава 18-годишният зренянин представляваше олицетворението на тогавашното ръководство на ОФК Београд. Налагане на млади и супер талантливи играчи на всяка цена. Бързоногото крило се намери в списъка на Любинко Друлович като вече сериозен мъжки играч. В сезона който предхождаше турнира в Литва изигра 20 мача без да постигне гол. На ЕП влезе в онзи мач в групата, нямаше много минути, но беше опция от пейката на която треньорът можеше да се ослони. "Романтиците" го изтърпяха - Чаврич беше инвестиция, която се изплати. Отиде в Генк, имаше и наем в Дания, но откри себе си в Словакия. Вече три сезона брани цветовете на Слован, където е един от най-добрите играчи. Звездан Терзич се опитва да го привлече в многобройни трансферни прозорци, но не успява. Това лято може да направи трансфера на кариерата си.
МАРКО ПАВЛОВСКИ
(ОФК Београд - без клуб)
Държеше всички конци на играта в своите ръце. В първенството дойде като вече наложен играч в Супер лигата, защото беше първи "плеймейкър" на ОФК Београд на едва 18 години. В Литва показа и заради какво. Всичко започваше от него, всичко се въртеше около него. Беше капитан и титуляр във всички пет мача, а срещу Франция в групата вкара и гол.
Не премина всичко това незабелязано в Порто, който има една от най-добрите скаутски мрежи на планетата, за което свидетелстват и продажбите на този клуб в последните 20 години. Павловски, през кипърския Аполон, това лято пристигна в Порто, но изглежда това беше твърде голям залък за него. В пъклената конкуренция на преди всичко южноамериканци Павловски главно игра за Порто Б през двете години, но не успя да заслужи преминаване в първия отбор. През 2015 беше под наем в Мускрон в Белгия, па се върна за кратко в ОФК Београд, а за сезон 2016/2017 може да се каже, че му е единственият "истински" в мъжкия футбол, като в екипа на Сплит изигра 24 мача. Обаче и в Хърватия не блестеше... Последва ново завръщане в Сърбия през 2017 година, и то във Вождовац където опита да се върне на пътя отпреди пет години, когато е прогласен за един от най-талантливите полузащитници в Европа. Не успя, прекрати договора с Вождовац за който изигра само седем мача, и сега търси нов клуб...
Ако за някой от това поколение може да се каже, че от него се е очаквало много, много повече, това е Марко Павловски.
МИЛАН ВОЙВОДИЧ
(Спартак - без клуб)
Членът на златното поколение, който в клубната кариера най-малко успя е точно Войводич. Тогава един от най-талантливите полузащитници в Супер лигата на Сърбия започна да получава и минути в домашния шампионат. В Литва беше играч на който селекционерът разчиташе, в един мач беше титуляр, във втория влезе от пейката, но след златото кариерата не му тръгна както се очакваше. След Спартак и кратък наем в Бачка беше в четвъртата дивизия на Австрия, в нискоразредния Полет от Наково (Сърбия - б.р.), Македония... Сега е без клуб.
"Върнах се след това първенство в Спартак където имах големи очаквания, но тъй като нямах мениджър, клубът не искаше да ме налага. По-късно кариерата ме води в Бачка, австрийския Слиц, па Сента, Полет от Наково и македонската Победа. Сега съм без клуб, тренирам тук при мен в Нови Козарци. Бяхме шампиони и след това се надявах, че ще направя по-добра кариера. И продължавам да се надявам. От това шампионско поколение се чувам с Ожега, Мелег и Джурджевич. Литва е успех, който никой не може да ми отнеме. Обичам футбола и искам да продължа да го играя", изтъкна Войводич наскоро.
УРОШ ДЖУРДЖЕВИЧ
(Рад - Олимпиакос)
Тогава, когато е проправял път към списъка на Любинко Друлович, Урош Джурджевич е свързван с голяма грешка на младежката школа на Цървена звезда. Родният клуб го изгонил (разни истории кръжат), а това разпознал спонсорът на Рад Ранко Стойич и го довел на Банйица. Това било бинго за опитния мениджър. С Александър Митрович е представлявал най-перспективните нападатели на Сърбия. Постигнал е девет гола за Рад. На това първенство в Литва е имал роля повече на крило отколкото на централен нападател и е бил отличен. Против Португалия ни донесе преднина със страшен удар с глава след асистенция на Голубович и отвори вратата към финала. Друлович го сменяше в почти всеки мач, защото поред офанзивните задачи лъвски изпълняваше и дефанзивни, играейки до последния атом сили. Звезда искаше да го върне след това, но беше късно. Шест месеца по-късно отиде във Витес. Имаше и добри мачове в клуба от Арнем като онзи "бергкампов" гол против Аякс, но не му се получи в чужбина. По-точно, не свикна в Холандия нито в Палермо. Все пак, с решението да се върне в Партизан "рестартира" кариерата. В тандем с Леонардо донесе на "черно-белите" дубъл и отиде в Олимпиакос. В момента се мъчи в Пирея. Може би се очакваше повече.
ОГНЬЕН ОЖЕГОВИЧ
(Банат - Партизан)
Вярваше се в този момент, че Цървена звезда най-накрая е получила нападател от младежката школа. Даваше му шансове Рикардо Са Пинто, опитваше и по-рано Роберт Просинечки, но Ожегович никак не можеше да се наложи. Бяха това много чудни времена на Маракана... Обаче, Ожегович в сезона преди турнира в Литва игра под наем в Банат. Това доведе до статус на алтернатива на Митрович и Урош Джурджевич. Малко го ползва Любинко Друлович, но след златните медали на Европейското първенство започна неговото леко изкачване. Промени многобройни домашни клубове, имаше и епизод в Китай, но най-много внимание привлече към себе си с мачовете за Войводина. Вкара и онази известна ножица в сблъсъка с Ягодина и прехвърлянето против Сампдория. По-късно Лалатович го съживи в Чукарички и го лансира в Партизан.
АНДРИЯ ЛУКОВИЧ
(Рад - Вождовац)
През 2013 година изглеждаше, че няма граници за високия полузащитник. През март дебютира за Рад като клубен проект, който е форсиран от Марко Николич. Само четири месеца по-късно вкара гола за победата на "орлетата" във финалния мач против Франция. За всички времена се записа в историята на сръбския футбол като човекът който ни донесе единствената европейска титла! Беше титуляр в Литва, действаше по лявото крило и като Джурджевич даваше огромен принос и в защита. В четири мача получи три жълти картона, не се щадеше. Възходът на един талант какъвто може да се пожелае. Проблемите настанаха година по-късно. Подписа договор с ПСВ... Подобна история като с Мелег. Изгуби две години във втория отбор на "филипсите". Вярваше се, че ще го съживи Цървена звезда, но и на Маракана не се пребори за минути. Не е късно да засияе, защото през миналия сезон беше добър във Вождовац.
"Хубави спомени буди този турнир. С титлата в Нова Зеландия, това е най-големият успех в новата история на сръбския футбол. Изиграхме почти перфектно целия турнир. Имахме късмет, че отидохме в Литва след добри сезони. Всички играехме редовно за домашните клубове. Например, аз през март дебютирах за Рад. Представяхме и нашата държава и нашето първенство. Имахме късмет, че Митрович беше с нас, още тогава той вкарваше много голове в мъжкия футбол", заяви Лукович.
Полузащитникът на Вождовац си припомни и ключови детайли.
"Най-доброто полувреме изиграхме срещу Португалия в полуфинала. Убихме ги. Водехме с 1:0, можехме да вкараме и още. Обаче, те се вдигнаха, изравниха... Имахме късмет в продълженията, тъй като Райкович спаси всичко. После във финала знаете какво беше. Горд съм с този резултат. За французите играха Рабио, Лапорт, Марсиал... Обаче, най-много се плашехме от Бензи. Играеше в Лион, беше страхотен талант .Успяхме донякъде да го възпрем, опазихме мрежата", спомня си Лукович.
Най-добра кариера от "клас 1994" осъществи Сергей Милинкович Савич. От някои се очакваше повече, може би и от Андрия Лукович.
СЕЛЕКЦИОНЕР - ЛЮБИНКО ДРУЛОВИЧ
Когато пое талантливото поколение младежи на Сърбия, Любинко Друлович още беше треньор в ранната фаза на кариерата. Имаше опит от Ангола и Баната, но в Литва положи матурата. Премина през португалските и френските препятствия и направи така, че неговото дело да остане запомнено.
И пет години след Мариямпол някогашното крило футболист е горд с онова което направи.
"Този успех, по-точно златен медал, бих сравнил с началото на един голям цикъл. На нашето постижение се придружи две лета по-късно Нова Зеландия... Имах група играчи, която вярваше в успеха и беше готова да играе до края. Винаги на първи август се сещам за онова което направихме в Литва. И не само на първи август, а всеки ден когато виждам къде са и какви са нашите противници. Рабио, Марсиал, след това десният бек на Португалия Кансело премина в Ювентус. Обаче, погледнете кариерите на нашите играчи. Почти всички са на добър път да направят сериозни успехи. Това е доказателство, че златните медали не са случайни", заяви Любинко Друлович.
След това изброи онези от които очаква да изскочат в първи план.
"Няма да говоря само за тези, които се споменават. Знаем къде са и какво са Сергей, Велкович, Мият Гачинович, който беше най-младият в този отбор. Внимавайте какво ви казвам: ако Петър Голубович получи шанс в Кортрайк, скоро ще го гледате в мъжкия национален отбор. Драго ми е като видя тези момчета."
Вижте и видео прегледа на финалния мач Сърбия - Франция...
За край да допълним и един интересен факт: точно пет години по-късно, на същия стадион на който на 1 август 2013 година Сърбия стана шампион на Европа Цървена звезда игра реванша от втория предварителен кръг на Шампионската лига против Судува и спечели с 2:0.
Автори:Александър Глигорич, Дарян Неделкович и Деян Станкович
Почти е невероятно в какъв капан е паднал литовският клуб Паневежис. Става въпрос за отбор от втората група на държава в която футболът е далеч от статуса на най-популярен спорт , но така или иначе това което му се е случило е лудо.
Довели в клуба френския нападател Баркли Мигел-Панса и го представили като голямо подсилване, съответно футболист, който е играл и вкарвал голове в английската и френската втора лига. Съобщили как е започнал кариерата си в Англия, в Куинс Парк Рейнджърс, и в 36 мача за този клуб е вкарал 45 гола в Чемпиъншип?! Освен това, цитирано е как миналата година във френската Лига 2 е постигнал шест гола в 21 участия за Орлеан.
Набързо, обаче, се разбрало, че става въпрос за една голяма измишльотина.
Всички тези данни за Мигел-Панса ги пише на неговата страница в Уикипедия и очевидно в Паневежис са смятали, че това е повече от достатъчно за ангажирането на "голямото подсилване". За техен късмет, привържениците и журналистите бързо разкрили как всичко е измама. Мигел-Панса наистина е започнал кариерата си в Англия, но в нискоразредния Уокинг, а след няколко години лутане по френските ниски дивизии, през есента наистина бил в Орлеан - но във втория отбор... След това е отишъл в шведската трета лига, в Сирянск, но и тук не се отличил и решил да пробва да измами литовците. И успял, поне за кратко...
Много готвачи - лоша супа, казва стара пословица, а литовските футболистки показали как това изглежда на практика на футболния терен.
От мача на осминафиналите в Шампионската лига между литовския Гинтра Университетас и Барселона идва един от пропуските на годините, а неговата особеност е, че в него съучастват чак три футболистки на литовския отбор.
След дълга топка зад отбраната вратарката на Барселона е реагирала лошо и се разминала с топката. Три футболистки останали сами пред вратата, но вместо топката в мрежата на Барселона се случил невъзможен пропуск, който разсмя футболният свят.
Футболистките не са могли да се "договорят" коя ще прати топката в мрежата; накрая две се сблъскали и като домино ефект завършили на пода, а топката се изтъркаляла встрани.
Това било златна възможност за Гинтра Университетас да забие почетния гол - футболистките на Барселона накрая празнували с 6:0 и отишли на крачка до класиране сред осемте най-добри състава в Европа.
Хиляди
босненско-херцеговински привърженици
боядисаха в синьо един от баскетболните
градове на Европа и сътвориха истински
купон по улиците му. Обстановката на
стадиона беше хубава, повече от 8000
запалянковци на Босна и Херцеговина
успяха да си купят билети и да ободряват
своя отбор в историческия мач.
Между тях не бяха
група привърженици, които вместо в
Литва... отидоха в Латвия!
„При закупуването
на билети не сме обърнали внимание на
името на държавата. Като дойдохме в
Латвия се питахме защо е толкова тихо,
никъде нямаше нито един наш привърженик.
Прецакахме се здраво. Питахме хората
къде е стадиона, къде ще се играе мача,
а тогава един младеж ни обясни, че сме
в грешната държава. Тази глупост ще
помним до края на живота си“, обясни
Харис Тресно.
След всичко не са
имали избор – било е прекалено късно
да стигнат в Каунас преди началото на
мача и гледали успеха на своя национален
отбор по телевизията в Латвия.
