За този ход на българския гений и хулиган се говори и след 25 години

Христо Стоичков беше футболен гений. Артист с топката в крака, фантастичен стрелец и човек, който беше способен да разбие противниковите отбрани независимо от това какви майстори биха били на противниковата страна. От друга страна, Христо беше голям разбойник, пъргав тип, който не подбираше начините как да победи противника. Плюене, дърпане, вербално и всякакво друго провокиране, бяха неизбежен дял от неговия футболен репертоар.

Играч, но и разбойник

На днешния ден преди 25 години на Камп Ноу приятелски мач играха Барселона и Борусия (Дортмунд), а един неспортсменски ход на славния българин не само беляза тази по всичко незначителна среща, а стана част от митологията на клуба от Камп Ноу и детайл за който се говори и днес.

Христо от дясната страна проби в наказателното поле на Борусия, с топката в крака стигна до аутлинията, а тогава опита с финт да премине бранителя на немския отбор, който тръгна на шпагат. Играчът на Борусия отиде в празно пространство, а Христо, след като с дрибъла изхвърли съперника, вместо да продължи атаката, падна сякаш го уцели танк. За изненада на всички присъстващи на стадиона, вероятно и на самия Христо, съдията показа бялата точка. Театралното падане на българския разбойник беше толкова комично, че дори и каталунските коментатори се смееха. На играчите на Борусия не им беше до смях, протестираха и с право твърдяха, че Стоичков се хвърли сам и не е имало никакъв контакт. Нищо не помогна и топката на бялата точка намести легендарният Роналд Куман.

On this very day in 1994, Hristo Stoichkov wins a penalty against Dortmund with a dive that genuinely does look better every time you see it. pic.twitter.com/pbBAyziLyV

— Adam Hurrey (@FootballCliches) 8 февруари 2019 г.

Куман от срам не искаше да вкара от дузпата

Славният холандец, иначе най-добър стрелец в историята на Шампионската лига когато говорим за бранители, вероятно се е чувствал толкова неудобно заради факта, че Барса получила наказателен удар на сметката на безобразието на Христо, че изпълни най-лошата дузпа в своята кариера. Трудно е да се твърди, че холандецът е изпуснал нарочно, но лекото подаване в средата на вратата не беше неговият стил. Вратарят на Борусия само взе топката, играта можеше да продължи, но на Христо не му беше все едно. Барса поведе с хубав гол на Естебаранс, а тогава на сцената отново стъпи пъргавата барселонова осмица. Колкото ходът, който е повод за този текст е срамен, толкова вторият гол за Барселона беше доказателство за футболната гениалност на Христо. Фантастично поемане и отлично прехвърляне над немощния вратар на Дортмунд. Барса до края на мача получи още една дузпа, този път заслужено, а нея в гол за крайното 3:0 претвори точно Христо.

Барселона през този сезон имаше най-добрият отбор в света. Ромарио, Куман, Лаудруп, Стоичков, цялото ядро от най-добрите испански играчи на тази епоха, а на пейката може би и най-големият визионер в историята на футбола - Йохан Кройф. Мачът против Дортмунд беше подготовка за нападение на титлата в Шампионската лига. Каталунците се прошетаха в групата, в полуфинала унизиха Порто, а във финала бяха абсолютни фаворити срещу отслабения заради контузии Милан. В триумфа на отбора на Капело вярваха само играчите на Милан. Кройф и неговите играчи преди мача пращяха от арогантност, която в някои моменти преминаваше границите на добрия вкус и се превръщаше в безвкусно подценяване на италианците. Крайният епилог на финалния мач в Атина беше 4:0 за Милан. Деян Савичевич изигра един от най-добрите мачове в историята на Шампионската лига, Масаро и Десаи го следваха по петите, а Бобан и остатъкът разбиха Стоичков и компания.

Що се отнася до Христо, той през лятото отведе България до най-големия резултат в нейната история - до полуфинала на СП в САЩ 1994.

Участието на Мондиала в САЩ беше лебедовата песен на едно голямо поколение, което обещаваше много, но освен чудесните резултати през 1994 почти нищо не направи. От тогава та до днес, България се класира само още на СП във Франция през 1998 и на ЕП 2004 в Португалия, но в двата турнира не премина групата.

Суетата на Христо Стоичков и мафията унищожиха българския футбол

Причините за разпадането на българския футбол в последните 20 години са множество. В първи ред са суетата и голямото его на великия играч, но и още по-големият хулиган, Христо Стоичков. Стоичков смяташе, че му принадлежи титлата абсолютен владетел на българския футбол. Смяташе, че той е играч, треньор, селекционер и президент на съюза и всяко решение, което се отнася до националния отбор трябва да бъде представено първо на него, той да го благослови.

Bulgaria - Germany, 1994 World Cup pic.twitter.com/ytEwazebGW

— FootballTime&Nations (@FCTimeNations) 20 април 2018 г.

Емил Костадинов и другите играчи не гледаха благосклонно на такава приватизация от национален тип. Стоичков настояваше на това в националния отбор да бъдат викани играчи, които са му близки и играчи, които са с договори с мениджъри с които той беше приятел, а неговата дума се слушаше. Селекцията която в САЩ дишаше като едно много бързо се превърна в отбор, който се управлява от кланови разделения, а това беше класически път за крайния крах.

От друга страна, точно в това време в България във футбола през парадния вход влезе мафията. Само за десет години, в периода от 2003 до 2013, в мафиотски сблъсъци са убити чак 15 собственици на клубове. Българският футбол стана заложник на организираната престъпност, а УикиЛийкс през 2010 публикува, че с разпадането на комунизма футболната сцена в България е станала символ за, както казват, "корупция, залагания, уреждане на мачове, пране на пари и укриване на данъци".

Майстор, но и дявол, който откачаше на сръбския турбо фолк

Христо на Камп Ноу беше един от най-добрите играчи на своето време, а след Барселона игра в Парма па се върна на Камп Ноу, а тогава отиде в софийския ЦСКА. Още е играл за саудитския Ал Насър и японския Кашива, а кариерата завърши, играейки в американския клуб Чикаго Файър.

И в Америка Христо нямаше мира и непрекъснато предизвикваше спорове и получаваше наказания. Веднъж удари момче, което дошло на тренировка в екипа на омразния му враг Реал, а след масово сбиване в един мач на американски университети счупи крака на играч, заради което получи наказание и парична глоба от 2000 долара.

Христо беше и голям любител на турбо фолка, а най-много обичаше Мирослав Илич и Лепа Брена. Легендарен е коментарът на Стоичков за Горан Вучевич, с който за кратко дели съблекалнята на Камп Ноу:

"Горан винаги ми е бил симпатичен. Набавяше ми касети на Лепа Брена."

Текстът е на хърватския портал Индекс за 53-ия рожден ден на Христо Стоичков - единственият български футболист носител на Златната топка, голмайстор на Световното първенство през 1994 с 6 гола, носител на трофея от Шампионската лига.

Легендата Христо Стоичков навърши 45

Легендата на българския футбол Христо Стоичков навърши 45 години! Най-успелият ни играч на зеления килим, който прослави името България пред цял свят, е роден на днешната дата през 1966 г в Пловдив. Под тепетата Ицо започва с футбола, тренирайки в Марица, за да премине през Хебър и да акостира в ЦСКА.

Стоичков играеше като крило и нападател, а поразяващата точност на левия му крак му донесе световна слава и прозвището "Камата". №8 дълги години радваше привържениците на Барселона, където е идол и до днес. В 175 мача за каталунците "Модерния ляв" заби 83 гола, ставайки европейски шампион през 1992 г. Единственият българин с това постижение досега. В богатата си кариера той носи и екипите на италианския Парма, саудитския Ал Насър, японския Кашива Рейсол и американските Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.

Във витрината на Христо най-ценните му лични награди са Златната топка през 1994 г и Златната обувка за голмайстор на Мондиал 94 в САЩ, където се разписа шест пъти, а България завърши четвърта и взе бронзови медали. Стоичков е отбелязвал гол за всеки отбор, в който е играл. В България е двукратен голмайстор на А група - 1989 и 1990 г, като през втората година е и на Европа с 38 попадения.

С ЦСКА става шампион 3 пъти, с Барселона - 5, с Ал Насър печели КНК на Азия, с Кашива Рейсол Купата на Япония, а с Чикаго Файър Купата на САЩ. Може да се похвали и с 4 купи на България, една суперкупа и полуфинал за КНК; Суперкупа на Европа, 4 суперкупи на Испания и една купа на страната, както и със спечелването на КНК. Избиран е шест пъти за Футболист №1 на България, голмайстор е на КНК през 1989 г, получава Сребърната топка на "Франс футбол" през 1992 г, а през същата година и Сребърен Онз от "Онз Мондиал". Най-пресните му награди са от 2007 г - "Златен крак" и Най-велик футболист на България.

За националния ни отбор Стоичков изигра 83 мача в периода 1986-1999 г, в които отбеляза 37 попадения. Бенефисът му беше на стадион "Българска армия" в европейска квалификация срещу родината на футбола Англия, завършила 1:1. В негова чест за мача дойде треньорът му в първите му години в Барселона Йохан Кройф, както и откривателят му Димитър Пенев. В България Христо развива школа за таланти, подпомагайки тима на Чавдар (Етрополе).

"Камата" се пробва и в треньорския занаят, като през лятото на 2004 г пое националния отбор на България. Под негово ръководство отборът не успя да се класира на Мондиал 2006, а самият той напусна на 11 април 2007 г, за да поеме испанския клуб Селта. Половин година по-късно беше уволнен заради лошия старт на състава във втория шампионат на иберийската държава. Последната му авантюра беше начело на южноафриканския Мамелъди Съндаун, с който се бореше за титлата, но не успя да я спечели. В момента не води никой отбор.

Стоичков беше и завинаги ще си остане гениален футболист с непримирим характер и дух на голям победител. На терена Ицо беше в състояние да предаде от мотивацията и енергията си на всички. Точните му пасове и страховитите шутове от пряк свободни удари и до днес се припомнят с усмивка. "Модерния ляв" е непоколебим и в изразяването на собственото си мнение, превръщайки фразата за майката в най-популярното българско изречение по света. Стоичков винаги умее да дразни съперниците и да респектира съдиите. Може би втората му най-популярна реплика ще си остане прословутото "Айнц цу цвайн цу дрън!", преди победата над действащия световен шампион Германия с 2:1.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ХРИСТО СТОИЧКОВ! БЪДИ ЗДРАВ И УСПЕХИ В ТРЕНЬОРСТВОТО!

Ицо Стоичков: Гади ми се от Реал (Мадрид)

Легендата на българския футбол и Барселона Христо Стоичков за пореден път доказа неприязънта си към големия враг Реал (Мадрид), заявявайки че му се гади от този клуб. Бившият нападател на каталунците направи няколко подобни изказвания по-рано през сезона, затвърждавайки думите си и в интервю пред "Марка".

"Гади ми се като видя бялата фланелка на Реал (Мадрид). Това е Ел Класико, но не ме спира да се повторя. В крайна сметка това са само три точки", заяви Стоичков.

Българинът отказа да определи кой е по-добър футболист между Кристиано Роналдо и Лионел Меси с думите: "Португалецът е победител и има характер, но аржентинеца също е много добър футболист".

"Камата" не спести и добри думи за качествата на треньора на Реал Жозе Моуриньо. "Жозе не е лош човек, лошото е, че хората не го познават както аз. Пресата го представя по определен начин. Когато аз бях треньор на България го посетих в Лондон, а когато той дойде да води мач от Шампионската лига в моята страна, той бе у дома", заяви Ицо.