За този ход на българския гений и хулиган се говори и след 25 години

Христо Стоичков беше футболен гений. Артист с топката в крака, фантастичен стрелец и човек, който беше способен да разбие противниковите отбрани независимо от това какви майстори биха били на противниковата страна. От друга страна, Христо беше голям разбойник, пъргав тип, който не подбираше начините как да победи противника. Плюене, дърпане, вербално и всякакво друго провокиране, бяха неизбежен дял от неговия футболен репертоар.

Играч, но и разбойник

На днешния ден преди 25 години на Камп Ноу приятелски мач играха Барселона и Борусия (Дортмунд), а един неспортсменски ход на славния българин не само беляза тази по всичко незначителна среща, а стана част от митологията на клуба от Камп Ноу и детайл за който се говори и днес.

Христо от дясната страна проби в наказателното поле на Борусия, с топката в крака стигна до аутлинията, а тогава опита с финт да премине бранителя на немския отбор, който тръгна на шпагат. Играчът на Борусия отиде в празно пространство, а Христо, след като с дрибъла изхвърли съперника, вместо да продължи атаката, падна сякаш го уцели танк. За изненада на всички присъстващи на стадиона, вероятно и на самия Христо, съдията показа бялата точка. Театралното падане на българския разбойник беше толкова комично, че дори и каталунските коментатори се смееха. На играчите на Борусия не им беше до смях, протестираха и с право твърдяха, че Стоичков се хвърли сам и не е имало никакъв контакт. Нищо не помогна и топката на бялата точка намести легендарният Роналд Куман.

On this very day in 1994, Hristo Stoichkov wins a penalty against Dortmund with a dive that genuinely does look better every time you see it. pic.twitter.com/pbBAyziLyV

— Adam Hurrey (@FootballCliches) 8 февруари 2019 г.

Куман от срам не искаше да вкара от дузпата

Славният холандец, иначе най-добър стрелец в историята на Шампионската лига когато говорим за бранители, вероятно се е чувствал толкова неудобно заради факта, че Барса получила наказателен удар на сметката на безобразието на Христо, че изпълни най-лошата дузпа в своята кариера. Трудно е да се твърди, че холандецът е изпуснал нарочно, но лекото подаване в средата на вратата не беше неговият стил. Вратарят на Борусия само взе топката, играта можеше да продължи, но на Христо не му беше все едно. Барса поведе с хубав гол на Естебаранс, а тогава на сцената отново стъпи пъргавата барселонова осмица. Колкото ходът, който е повод за този текст е срамен, толкова вторият гол за Барселона беше доказателство за футболната гениалност на Христо. Фантастично поемане и отлично прехвърляне над немощния вратар на Дортмунд. Барса до края на мача получи още една дузпа, този път заслужено, а нея в гол за крайното 3:0 претвори точно Христо.

Барселона през този сезон имаше най-добрият отбор в света. Ромарио, Куман, Лаудруп, Стоичков, цялото ядро от най-добрите испански играчи на тази епоха, а на пейката може би и най-големият визионер в историята на футбола - Йохан Кройф. Мачът против Дортмунд беше подготовка за нападение на титлата в Шампионската лига. Каталунците се прошетаха в групата, в полуфинала унизиха Порто, а във финала бяха абсолютни фаворити срещу отслабения заради контузии Милан. В триумфа на отбора на Капело вярваха само играчите на Милан. Кройф и неговите играчи преди мача пращяха от арогантност, която в някои моменти преминаваше границите на добрия вкус и се превръщаше в безвкусно подценяване на италианците. Крайният епилог на финалния мач в Атина беше 4:0 за Милан. Деян Савичевич изигра един от най-добрите мачове в историята на Шампионската лига, Масаро и Десаи го следваха по петите, а Бобан и остатъкът разбиха Стоичков и компания.

Що се отнася до Христо, той през лятото отведе България до най-големия резултат в нейната история - до полуфинала на СП в САЩ 1994.

Участието на Мондиала в САЩ беше лебедовата песен на едно голямо поколение, което обещаваше много, но освен чудесните резултати през 1994 почти нищо не направи. От тогава та до днес, България се класира само още на СП във Франция през 1998 и на ЕП 2004 в Португалия, но в двата турнира не премина групата.

Суетата на Христо Стоичков и мафията унищожиха българския футбол

Причините за разпадането на българския футбол в последните 20 години са множество. В първи ред са суетата и голямото его на великия играч, но и още по-големият хулиган, Христо Стоичков. Стоичков смяташе, че му принадлежи титлата абсолютен владетел на българския футбол. Смяташе, че той е играч, треньор, селекционер и президент на съюза и всяко решение, което се отнася до националния отбор трябва да бъде представено първо на него, той да го благослови.

Bulgaria - Germany, 1994 World Cup pic.twitter.com/ytEwazebGW

— FootballTime&Nations (@FCTimeNations) 20 април 2018 г.

Емил Костадинов и другите играчи не гледаха благосклонно на такава приватизация от национален тип. Стоичков настояваше на това в националния отбор да бъдат викани играчи, които са му близки и играчи, които са с договори с мениджъри с които той беше приятел, а неговата дума се слушаше. Селекцията която в САЩ дишаше като едно много бързо се превърна в отбор, който се управлява от кланови разделения, а това беше класически път за крайния крах.

От друга страна, точно в това време в България във футбола през парадния вход влезе мафията. Само за десет години, в периода от 2003 до 2013, в мафиотски сблъсъци са убити чак 15 собственици на клубове. Българският футбол стана заложник на организираната престъпност, а УикиЛийкс през 2010 публикува, че с разпадането на комунизма футболната сцена в България е станала символ за, както казват, "корупция, залагания, уреждане на мачове, пране на пари и укриване на данъци".

Майстор, но и дявол, който откачаше на сръбския турбо фолк

Христо на Камп Ноу беше един от най-добрите играчи на своето време, а след Барселона игра в Парма па се върна на Камп Ноу, а тогава отиде в софийския ЦСКА. Още е играл за саудитския Ал Насър и японския Кашива, а кариерата завърши, играейки в американския клуб Чикаго Файър.

И в Америка Христо нямаше мира и непрекъснато предизвикваше спорове и получаваше наказания. Веднъж удари момче, което дошло на тренировка в екипа на омразния му враг Реал, а след масово сбиване в един мач на американски университети счупи крака на играч, заради което получи наказание и парична глоба от 2000 долара.

Христо беше и голям любител на турбо фолка, а най-много обичаше Мирослав Илич и Лепа Брена. Легендарен е коментарът на Стоичков за Горан Вучевич, с който за кратко дели съблекалнята на Камп Ноу:

"Горан винаги ми е бил симпатичен. Набавяше ми касети на Лепа Брена."

Текстът е на хърватския портал Индекс за 53-ия рожден ден на Христо Стоичков - единственият български футболист носител на Златната топка, голмайстор на Световното първенство през 1994 с 6 гола, носител на трофея от Шампионската лига.

В Сърбия за рождения ден на Стоичков: Беше най-добрият футболист в Европа и слушаше сръбски фолк

На днешния ден преди 51 години е роден най-добрият български футболист на всички времена Христо Стоичков.

Стоичков беше един от най-добрите нападатели в света в края на 20-ти век. Смята се за най-заслужил за метеоритното изкачване на българите на световната сцена, но и за главен виновник за последвалото посърване на нашите източни съседи.

Освен че е бил върховен футболист, беше и най-избухливия човек в световния футбол и играч, който непрекъснато е свързван с различни скандали.

Стоичков започва кариерата през 1984 година в ЦСКА от София, а още на следващата година участва в бой, когато със съотборника Наско Сираков в тунела напада футболиста на Левски Михайлов. Всички участници в безредиците са наказани с доживотна забрана да играят футбол, но това наказание им е премахнато седем месеца преди световното първенство в Мексико през 1986 г. (Сърбите са допуснали грешка - Наско Сираков е играч на Левски - б.р.)

Това е първото петно в биографията на Христо Стоичков...

Сензационното класиране на българите за полуфиналите на Мондиала през 1994 г в САЩ в най-голяма степен е негова заслуга. Стоичков на това Световно първенство с руснака Олег Саленко поделя първо място в класирането за стрелците, с по шест гола.

Стоичков се скарва с още един важен играч в националния отбор Емил Костадинов, а и другите футболисти не го обичат, защото искал за всичко да го питат, включително и това кой да играе за националния отбор, така че на негова сметка се пише и пропадането на българския футбол.

Най-голямата част от кариерата си Стоичков прекарва в Барселона, от 1990 до 1995 г, и от 1996 до 1998 г. С каталунския клуб е спечелил пет шампионски титли на Испания, Купата на европейските шампиони през 1992 г...

За най-добър футболист на Европа е избран през 1994 година.

 Играл е и за Парма, Ал Насър, Кашива, Чикаго и Ди Си Юнайтед.

Христо Стоичков е познат и като бохем и любител на сръбския фолк, особено на Лепа Брена и Мирослав Илич, с който е голям приятел (кумове са - б.р.).

 Когато по онова време го питат какво мисли за съотборника в Барселона, хърватина Горан Вучевич, казва:

"Обичам го, защото ми набавя касети на Лепа Брена"...

Автор: Курир спорт

Половин век бог Христо Стоичков

Най-известният и успял български футболист Христо Стоичков днес празнува половинвековен юбилей!

"Камата" започва футболния си път в Хеброс (Харманли) през 1982 г. Три години по-късно става част от ЦСКА. С червената фланелка Христо изиграва 119 мача и бележи 81 гола. Става трикратен шампион на България и достига до полуфиналите на КНК. Головете му във вратата на Барселона карат Йохан Кройф да го вземе и да го направи основна фигура в своя отбор станал известен като "Дрийм тим" (Отбор мечта) през 1990 г.

Каталунците бързо издигат Стоичков в култ и му дават прякорите "футболния Христо(с)", "Матадора" и "Ел Пистолеро". Ицо става шампион на Испания пет пъти и е част от първия отбор на Барселона триумфирал на върха на Европа. В 151 мача вкарва 77 гола с екипа на барселонците. Преминава в италианския Парма през 1995 година, а след края на сезона отново се завръща в Барселона за още две години, печелейки и трофея от КНК.

От Барса "Модерния ляв" се завръща за кратко в ЦСКА, а след това носи екипите на Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.

За националния отбор на България дебютира през 1986 година, а приключва през 1999 година след 83 двубоя и 37 гола. Шест от тях постига на Световното първенство през 1994 г в САЩ, където извежда "лъвовете" до четвъртото място в света и бронзови медали. Голмайстор е на турнира (заедно с руснака Олег Саленко) и е избран в Идеалния отбор. През същата 1994 година става първият и засега единствен български футболист носител на Златната топка. Участва и на Евро 96 в Англия, както и на СП във Франция през 1998 г.

Христо е разпознаваем със силния си непримирим характер, огромната си скорост по крилото и кинжален ляв крак. Отличен изпълнител на пряк свободни удари и дузпи. Стоичков не се плаши да влиза в конфликт със съперници и съдии. Заради себераздаването си по терена печели уважението и на големите си критици.

За Стоичков са снимани документални филми, има песни посветени на него, но засега още няма спортен обект кръстен на негово име. С пиперливия си език той отправи послание как би искал да бъде направен негов бъдещ паметник - със златни топки. Типично в стила на Ицо.

Боготворен и отричан, луд и обичан, Христо Стоичков остава най-разпознаваемото българско име в света и успехите му остават завинаги със златни букви в историята на спорта и България.

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!

В Сърбия: Легендата на футбола Стоичков иска в Цървена звезда

Христо Стоичков даде интервю за сръбското издание „Наше новине“, в което изразява желание да бъде треньор на Цървена звезда и изтъкна, че би говорил с Драган Джаич за работа, ако президентът на клуба го потърси.

Славиша Стоянович от дълго време е готвен за смяна заради лошите резултати, както и за лошата игра. Медиите от няколко дни спекулират с няколко имена, а след интервюто на Христо Стоичков за „Наше новине“, в което фактически той също се кандидатира за поста списъкът за потенциални нови треньори на Звезда се увеличи с едно голямо футболно име.

„Камата“ разкри, че още по времето на президента Драган Стойкович Пикси е водил разговори за работа в Звезда, но не отхвърля възможността да започне и в сегашния период.

„Пикси ми е приятел. Истина е, че сме водили разговори, но до сътрудничество не се стигна, защото той търсеше по-опитен треньор. От тогава доста неща се промениха. И аз съзрях. Би било добре Джая да се сети за мен сега, когато вече имам успехи като треньор. Разбира се, готов съм за разговор с човек като него. Драган знае как се прави добър отбор и успешен клуб. Не знам дали Звезда търси нов треньор, но мога да ви кажа, че често съм в Белград и кой знае, може в бъдеще да се отвори възможност да дойда в Звезда“, споделя Стоичков.

Треньорската кариера на Ицо започва през 2004 г, като треньор на националния отбор на България, задържайки се на поста до 2007 г. После за кратко води Селта (Виго). Без работа е до юни 2009 г, когато застава начело на Мамелоди Сънданс от ЮАР, в който не се задържа пълна година. След това поема Литекс, който треньорства за година и половина. Последният му клуб е ЦСКА (София), но напуска преди да го изведе в официален мач, заради финансовите неуредици.

Легендата Христо Стоичков навърши 45

Легендата на българския футбол Христо Стоичков навърши 45 години! Най-успелият ни играч на зеления килим, който прослави името България пред цял свят, е роден на днешната дата през 1966 г в Пловдив. Под тепетата Ицо започва с футбола, тренирайки в Марица, за да премине през Хебър и да акостира в ЦСКА.

Стоичков играеше като крило и нападател, а поразяващата точност на левия му крак му донесе световна слава и прозвището "Камата". №8 дълги години радваше привържениците на Барселона, където е идол и до днес. В 175 мача за каталунците "Модерния ляв" заби 83 гола, ставайки европейски шампион през 1992 г. Единственият българин с това постижение досега. В богатата си кариера той носи и екипите на италианския Парма, саудитския Ал Насър, японския Кашива Рейсол и американските Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.

Във витрината на Христо най-ценните му лични награди са Златната топка през 1994 г и Златната обувка за голмайстор на Мондиал 94 в САЩ, където се разписа шест пъти, а България завърши четвърта и взе бронзови медали. Стоичков е отбелязвал гол за всеки отбор, в който е играл. В България е двукратен голмайстор на А група - 1989 и 1990 г, като през втората година е и на Европа с 38 попадения.

С ЦСКА става шампион 3 пъти, с Барселона - 5, с Ал Насър печели КНК на Азия, с Кашива Рейсол Купата на Япония, а с Чикаго Файър Купата на САЩ. Може да се похвали и с 4 купи на България, една суперкупа и полуфинал за КНК; Суперкупа на Европа, 4 суперкупи на Испания и една купа на страната, както и със спечелването на КНК. Избиран е шест пъти за Футболист №1 на България, голмайстор е на КНК през 1989 г, получава Сребърната топка на "Франс футбол" през 1992 г, а през същата година и Сребърен Онз от "Онз Мондиал". Най-пресните му награди са от 2007 г - "Златен крак" и Най-велик футболист на България.

За националния ни отбор Стоичков изигра 83 мача в периода 1986-1999 г, в които отбеляза 37 попадения. Бенефисът му беше на стадион "Българска армия" в европейска квалификация срещу родината на футбола Англия, завършила 1:1. В негова чест за мача дойде треньорът му в първите му години в Барселона Йохан Кройф, както и откривателят му Димитър Пенев. В България Христо развива школа за таланти, подпомагайки тима на Чавдар (Етрополе).

"Камата" се пробва и в треньорския занаят, като през лятото на 2004 г пое националния отбор на България. Под негово ръководство отборът не успя да се класира на Мондиал 2006, а самият той напусна на 11 април 2007 г, за да поеме испанския клуб Селта. Половин година по-късно беше уволнен заради лошия старт на състава във втория шампионат на иберийската държава. Последната му авантюра беше начело на южноафриканския Мамелъди Съндаун, с който се бореше за титлата, но не успя да я спечели. В момента не води никой отбор.

Стоичков беше и завинаги ще си остане гениален футболист с непримирим характер и дух на голям победител. На терена Ицо беше в състояние да предаде от мотивацията и енергията си на всички. Точните му пасове и страховитите шутове от пряк свободни удари и до днес се припомнят с усмивка. "Модерния ляв" е непоколебим и в изразяването на собственото си мнение, превръщайки фразата за майката в най-популярното българско изречение по света. Стоичков винаги умее да дразни съперниците и да респектира съдиите. Може би втората му най-популярна реплика ще си остане прословутото "Айнц цу цвайн цу дрън!", преди победата над действащия световен шампион Германия с 2:1.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ХРИСТО СТОИЧКОВ! БЪДИ ЗДРАВ И УСПЕХИ В ТРЕНЬОРСТВОТО!