Борусия (Дортмунд) спечели девет от 10 мача след зимната пауза и записа повече победи през 2020 отколкото през цялата първа половина на сезона. Победата във Волфсбург беше шеста поредна в първенството. Ето и фактите от мача. Историческа серия: Борусия (Дортмунд) не допусна гол във всеки от последните седем шампионатни мача с Волфсбург. Това е най-дългата серия от сухи мрежи, която жълто-черните имат срещу един съперник в историята на Бундеслигата. Контраатакуваща заплаха: Вторият гол беше №17, който Борусия вкарва след контра този сезон - най-много в първенството. Творчески усет: Борусия вкара 67 и 68-и гол през сезона след разигравания. Това е най-високата бройка сред всички 18 клуба в Бундеслигата досега; също така това е с три гола повече от игра отколкото Борусия вкара през целия минал сезон.
Във форма: След два гола в дербито, Рафаел Герейро вкара още един срещу Волфсбург, за да повиши сметката си на осем през сезона (шест през 2020). Португалският национал вкара само девет гола общо през първите си три сезона в Бундеслигата. Топ асистент: Джейдън Санчо подаде за гол за 17-и път през този сезон и сега води в класирането за асистенти в Бундеслигата. В допълнение, той има 31 реализаторски точки - най-много в първенството.
Рекорд за сезона: Торган Азар записа своята 12-а асистенция през настоящия шампионат - нов личен рекорд за белгиеца.
Плодовит в гостуване: Ашраф Хакими отбеляза своя четвърти гол за сезона. Има двойно повече от миналия сезон - и всичките му четири гола за сезон 2019/20 в Бундеслигата дойдоха далеч от дома.
Сърце на защитата: Емре Джан игра в защита за пръв път в екипа на Борусия. Но той е известен в тази роля от периодите му в Леверкузен, Ливърпул и в немския национален отбор.
Чудесна хореография на привържениците на Борусия от Дортмунд.
Борусия води битка срещу Волфсбург в борбата за шампионската титла на Вестфален.
"Жълто-черните" изтръгнаха победата с 2:0 в самия край, а привържениците използваха дуела с клуба на Фолксваген (когото смятат за изкуствен) да припомнят за своя традиционен статус на който се наслаждават в немския футбол.
В чудесната хореография на Жълтата стена се намират баща и син с шалове и бира, което свидетелства и за традицията и духа на любовта към Борусия, която се пренася от поколение на поколение. Хубава гледка.
"Когато бях дете идвах с татко, а него на стадиона е водил неговият баща."
Якуб Блашчиковски стана символ за вярност към клуб.
Бившият играч на Борусия (Дортмунд) и Волфсбург реши да се завърне във Висла (Краков), родният му клуб, който е на ръба на банкрута.
Финансовата ситуация е катастрофална, а Куба смята, че е спечелил достатъчно в кариерата си и може да заиграе само за своята душа.
All respect to our Kuba, who is on the verge of joining his boyhood club Wisla Krakow without pay and has assisted them financially to help revive the Polish side 💛👏🏼 pic.twitter.com/IkRdWobzFy
Нещо повече, той дори е вложил 300 000 паунда в клуба, за да се върнат дългове към някои играчи. Освен това, клубът е получил и дарения от заможни привърженици.
Иначе, Куба е играчът с най-много мачове за Полша (104), а това е жест, който надмина всички останали.
Във Висла е бил от 2004 до 2007, а сега се завърна да покаже колко обича клуба.
Борусия (Дортмунд) се пребори за трудно извоювана победа с 1:0 над Волфсбург. Домакинът имаше повече удари към вратата (13-12), а 10 от 13-те опита на "вълците" дойдоха извън наказателното поле. Голът на Марко Ройс, който откри резултата, беше единственият в очертанията за "жълто-черните".
Непобедимо начало: Люсиен Фавре удължи серията си без загуба откакто е начело на Борусия на 15 състезателни мача, надминавайки предишния рекорд от 14 срещи без поражение поставен от Томас Тухел в началото на сезон 2015/16.
Подобно на Замер: За едва втори път в своята история в Бундеслигата, Борусия (Дортмунд) не загуби нито един от първите 10 мача. Първият път беше през 2002/03 под ръководството на Матиас Замер.
Гол с глава: Марко Ройс вкара своя гол №105 в Бундеслигата, който е едва четвърти отбелязан с глава. В допълнение, това е първият гол след удар с глава за Борусия в Бундеслигата от първия кръг.
Маестро в средата на терена: Аксел Витсел е подал точно в 97% от опитите си, а процентът му на успешни единоборства е 85.
Вълци без победа: От финала за Купата на Германия през 2015, Волфсбург няма нито един успех над Борусия (Дортмунд).
Рекорд за ъглови удари: 20 ъглови удари (14-6 в полза на Дортмунд) са най-голямата бройка в който и да е мач през този сезон в Бундеслигата.
Ротация: Имаше седем промени в стартовите 11 на Борусия в мачовете между Унион и Херта. Днес, Люсиен Фавре направи още девет промени в състава в сравнение с този, който разположи за Купата на Германия.
Мануел Аканджи похвали защитното представяне на целия отбор след победата с 1:0 над Волфсбург и погледна към сблъсъка в Шампионската лига срещу Атлетико (Мадрид).
Мануел Аканджи: "Защитавахме се много добре като отбор и затова не дадохме много чисти възможности на съперника. Със сигурност можехме да вкарахме един или два гола повече от положенията, които имахме. Но не можем да вкарваме три или четири гола всеки мач. Всички гледаме с нетърпение към мача срещу Байерн (Мюнхен), но сега фокусът ни е върху Атлетико (Мадрид). Спечелихме първата среща с 4:0 и сме сигурни, че те ще искат да покажат реакция. Ще бъде корав мач и трябва да се подготвим за него." Даниел Гинчек (Волфсбург): "Направихме прилично представяне днес срещу добър противник. Дортмунд има брутално индивидуално качество и на моменти ги догонвахме."
Елитният немски клуб Волфсбург уволни английския футболист Кайлен Хиндс, защото пропуснал тренировки с оправданието, че е загубил паспорта си у дома в Англия. Хиндс през юли отишъл в Англия на кратка почивка, като набързо уведомил началниците на "вълците", че е изгубил паспорта, а после повече не се появил и договорът е разтрогнат по негова вина.
"Не е тайна, че не трае толкова дълго да се подаде молба за нов паспорт", заяви спортният директор Марсел Шефер.
Някогашният юноша на Арсенал и национал на Англия в младежките категории миналата година дойде във Волфсбург, а втората половина на сезона прекара под наем в немския Гройтер Фюрт.
Има един мач за Волфсбург и то 90 минути на откриването на миналия сезон при загубата от Борусия (Дортмунд) с 0:3, а още четири пъти е седял на пейката.
Хамбургер успя да победи Борусия (Мьонхенгладбах) на своя Фолкспаркщадион в последния кръг на Бундеслигата за сезон 2017/18 с 2:1, което се оказа и последният му мач в елита от 1963 година когато е създаден. Прекият конкурент за място на баражите Волфсбург не допусна грешка срещу изпадналия Кьолн и го сгази с 4:1. Интрига имаше в един период от двубоите, когато резултатът и на двата стадиона беше 1:1.
В крайна сметка тъгата е в Хамбург, където срещата беше прекъсната в края заради хвърлени пиротехнически средства в наказателното поле на гостите в самия край. Така единственият участник във всички сезони досега нулира известния часовник, който отброяваше времето в елита - 55 години.
Другата голяма борба беше за последната квота за Шампионската лига. Борусия (Дортмунд) влезе от трета позиция и като фаворит, но с безобразна игра в Хофенхайм загуби с 1:3 и само късметът я задържа на четвърто място. Вратарят Бюрки се издъни в типичния си стил и подари първия гол на Хофенхайм. През второто полувреме Ройс успя да изравни, но само пет минути по-късно домакинът си върна преднината. Загуба с един гол разлика задържаше Борусия на трето място заради по-добра голова разлика. Момчетата на Нагелсман обаче показаха воля и се наложиха с 3:1, за да избутат противника си.
В Леверкузен видяха още 2 гола, но в своята врата
В Дортмунд се задържаха в Шампионската лига заради развоя на мача в Леверкузен. Байер тръгна блестящо и с ранен гол поведе на Хановер. Изпусна дузпа, за да покачи веднага на 2:0, но до края на първото полувреме успя да стигне до такава преднина. В началото на втората част повиши на 3:0 и тук за "аспирините" свърши всичко хубаво. Хановерците вкараха два гола в самия край на мача, като обезсмислиха успеха и напъна на домакина си. Заради най-слаба голова разлика в Леверкузен ще се задоволят с Лига Европа, въпреки че и трите клуба - Хофенхайм, Борусия (Дортмунд) и Байер завършиха с актив от 55 точки - 15 победи, 10 равенства и по 9 поражения.
Щутгарт отвя Байерн насред Мюнхен
Какъв завършек на сезона в Бундеслигата! За капак шампионът Байерн се изложи пред своя публика - 1:4 срещу Щутгарт, а голмайсторът на първенството Левандовски не успя да достигне 30 гола и остана на 29.
Някога е било обичай съперниците открито да се премират парично, да се напънат и дадат всичко от себе си да спънат противника, чак и когато това не им носи нищо чисто футболно. С времето това е излязло от мода, но привържениците отново намериха начин, малко по-симпатичен, да премират съперници и да ги мотивират да им помогнат. И то с пиво, неразделна част от всеки футболен мач.
За какво става въпрос?
В Германия в събота се играе последния кръг от Бундеслигата, а епицентър на събитията ще са Хамбург и Волфсбург, където ще се решава борбата за оцеляване. "Хамбургерите", които се борят да не изпаднат от елита за пръв път от нейното основаване през 1963 година, трябва да победят Борусия от Мьонхенгладбах на свой терен, но същевременно им е потребно и Кьолн, който вече изпадна преди няколко кръга, като гост да победи Волфсбург. Така "вълците" ще отидат във втора лига, а ХШФ ще получи възможност чрез бараж с Кил да се пребори за оцеляване в Бундеслигата, което изглеждало невъзможно преди две седмици.
Главният въпрос в Германия тези дни е ще играе ли Кьолн напълно мотивиран срещу "вълците" и с победа да ги повлече със себе си в по-ниския ранг.
Един известен запалянко на Хамбургер е решил да ги мотивира допълнително и им е обещал буренце от 50 литра бира, ако бият Волфсбург.
"Драги Кьолне, 50 литра Кьолш (локално пиво от Кьолн) ви чака, за клуба и привържениците ако победите във Волфсбург", написал в туитър 47-годишният Андреас Клос.
Йонас Хектор - капитан на Кьолн и национал на Германия
Този туит запалил Хамбург и след само няколко часа залогът е значително повишен.
"Много привърженици влязоха в контакт с мен, няма да се задържим на буренцето, мнозина предлагат пари, ще ви пратим 1000 или 1500 литра ако победите в събота", допълнил Клос.
А в Кьолн изглежда са приели предложението. Капитанът Йонас Хектор се огласи днес и обяви, че целта на Кьолн е - победа във Волфсбург.
"Сигурно е, че нищо няма да подарим, нито точка. Искаме всичките три точки, за да се простим достойно със сезона. Никой от Хамбург не ме е търсил още. Нищо не ми е и предлагано, но 100 литра бира биха били достатъчни. Не за мене, а за отбора", заяви националът на Германия в разговор за "Билд".
За любопитните - 50 литра Кьолш в Германия струват 90 евро...
Футболът в Германия е популярен по много причини: топ качество на играта, най-посетените стадиони в света, ниски цени на билетите и страхотна привърженическа култура. Главен допринасящ фактор в това е правилото за собственост 50+1.
"Немският зрител традиционно има близки връзки със своя клуб", заяви изпълнителният директор на Борусия (Дортмунд) Ханс-Йоаким Ватцке през 2016. "И ако той има чувството, че вече не е считан за привърженик, а за клиент, ще имаме проблем."
Правилото 50+1 брани това. Накратко, означава, че клубовете - и в допълнение привържениците държат мнозинството от техните права на гласуване. По правилата на Германската футболна лига (ГФЛ) футболните клубове няма да имат право да играят в Бундеслигата, ако търговските инвеститори имат повече от 49% дял.
По същество, това означава, че частните инвеститори не могат да придобиват клубовете и потенциално да натискат за мерки, които дават приоритет на печалбата над желанията на запалянковците. Правилото едновременно защитава срещу безразсъдни собственици и предпазва демократичните обичаи на немските клубове.
Исторически, немските отбори са нестопански организации управлявани от асоциации на членовете, и до 1998 частна собственост от какъвто и да е вид беше забранена. Правилото 50+1, което беше въведено през тази година, помага да се обясни защо дълговете и заплатите са под контрол и защо цените на билетите остават толкова ниски в сравнение с останалите водещи първенства в Европа.
Както твърди Ватцке, резултатът на системата е, че привържениците не се възприемат за даденост.
"Sad fans at the start of the season are a no go!"
"Правилото 50+1 върши значително повече добро, отколкото вреди в Германия", каза Ватцке пред ШпортБилд, преди да предположи, че повечето потенциални частни инвеститори ще бъдат предимно мотивирани от печалбите.
"Повечето клубове няма да получат Роман Абрамович, който на първо място иска да вижда Челси да побеждава. Повечето от инвеститорите искат да получават пари. И откъде ще ги вземат? Зрителите."
Байер Леверкузен и Волфсбург са два специални случая в Бундеслигата, базирани на факта, че инвеститорите, които имат дял в клуба за повече от 20 години могат да кандидатстват за освобождаване от правилото 50+1.
Леверкузен е основан през 1904 от работници в немската фармацевтична компания Байер, която е базирана в града. Свързан с местния автомобилен производител, междувременно, Волфсбург е създаден през 1945, само седем години след създаването на града, който да даде домове на работниците във Фолксваген заети със сглобяването на известния модел "Костенурка" или "колата на хората".
Подкрепен от Ред Бул, Лайпциг бързо напредна до класиране в Шампионската лига
Наскоро имаше предизвикателства пред правилото 50+1. През 2009, магнатът на слуховите апарати и президент на Хановер Мартин Кинд опита да го преобърне, но 32 от другите 35 професионални клуба гласуваха срещу предложението. Три се въздържаха и след гласуването на клубовете в немското първо и второ ниво, президентът на ГФЛ д-р Райнхард Раубал изрази своето задоволство.
"Бундеслигата остава вярна на своите принципи и запазва своето упование на факторите, които направиха решаващ принос към успеха на професионалната игра в Германия в последните десетилетия: стабилност, последователност и близост до запалянковците", каза той.
Това беше в същата година когато беше основан РБ Лайпциг, когато австрийската енергийна напитка Ред Бул промени името на отбора от пета дивизия Маркранщадт. Лайпциг се изкачи през дивизиите, за да завърши като вицешампион в Бундеслигата през 2016/2017 и да се класира в Шампионската лига.
Но докато хиляди от 290 000 членове на Байерн (Мюнхен) имаха право да гласуват и преизберат Ули Хьонес за президент на клуба през 2016, например, просто шепа - всички служители на родителската компания - имат право на същата привилегия в Лайпциг.
Друго изключение беше направено през декември 2014, когато софтуерният милиардер Дитмар Хоп получи зелена светлина да придобие мажоритарен контрол над Хофенхайм, след като инвестира постоянно над две десетилетия.
"Решаващо при преценката за искането на Хофенхайм беше това, че за повече от 20 години Дитмар Хоп осигурява значителна финансова подкрепа за двата - професионален и аматьорски отбор на клуба", пишеше в изявлението на ГФЛ по това време.
Кинд, най-скорошният, който поиска изключение, подкрепя завърналия се в елита Хановер вече повече от 20 години. Избран за пръв път за президент на клуба през 1997, 73-годишният началник придоби право да кандидатства за специално отношение през 2017 и изглежда готов да поеме контрол над клуба.
С чуждестранни собственици напомпващи милиарди в други първенства, някои други немски клубове също чувстват, че е необходима промяна, за да останат конкурентни на глобално ниво. През септември 2017, дори изпълнителният директор на Байерн Карл-Хайнц Румениге сподели, че според него трябва да се позволи на всеки клуб да реши дали да отвори вратата за външни инвестиции.
Но други предпочитат задържането на правилото което помага за пълните стадиони и създава паметно преживяване на мачовете. Ватцке каза пред ШпортБилд, че не иска да вижда немските фенове "издоявани" за пари "както се случва в Англия".
Похвала за правилото не идва само от Германия. При откриването на 41-ия конгрес на ГФС през 2013, бившият президент на УЕФА Мишел Платини отдели модела на Бундеслигата като златен стандарт: "Докато остатъкът от Европа има скучни първенства, полупразни стадиони и клубове на ръба на банкрута, немският футбол е в забележително здраве."
"Германия е доказателство, че финансовото здраве, равноправно първенство, отбори, които са конкурентни на международно ниво и национален отбор от световна класа са възможни, и това е така, защото немският футбол има премислена концепция и кураж да се държи към тези традиционни футболни ценности и местните корени на клубовете с правилото 50+1."
Въпреки изявлението на Румениге за възможна промяна на правилото, самият Байерн, който през 2014 обяви, че е изплатил напълно разходите за построяването на новия стадион "Алианц Арена" 16 години преди срока, е живото доказателство, че успехът на терена и здравето извън него са напълно възможни заедно под правилото 50+1.
Статутът позволява идеалния микс от външно инвестиране, докато подсигурява, че членовете - привържениците - остават в сърцето на футбола в Германия. Те са тези зад изпълнените модерни стадиони и електризиращата и също така семейна и приятелска атмосфера на тях. Само през 2016/17, 12,7 милиона зрители са преминали през турникетите на стадионите в елита, за да подкрепят СВОИТЕ клубове. И всичко това без да се разоряват.
Играещият под наем от Ливърпул в Бундеслигата Дивок Ориги успя необезпокояван да не уцели вратата от четири метра...
Битката за титлата в Германия полека, но сигурно отива към страната на Байерн, най-вече заради редицата издънки на най-големите конкуренти. За втори път през този сезон РБ Лайпциг в пет мача записа само една победа, а във вторник вечерта се добра само до равенство срещу Волфсбург. Добре е, че изобщо взе точка.
В самия край на мача, при резултат 1:1, Волфсбург нападаше по левия фланг и след центриране по земя в малкото наказателно поле топката стигна до Дивок Ориги, който необезпокояван и без вратар пред себе си стоеше и чакаше да я прати в празната мрежа. Но вместо това я прати над гредата, а как успя да направи това не е ясно на никого, дори на самия него.
Ориги заради този пропуск със сигурност ще бъде сред кандидатите за най-голям пропуск на годината, защото играч от неговия калибър, който и да е професионалист, който се прехранва с футбол и играе в едно от най-силните първенства в света, не смее да изпусне такова нещо.
Етика пред естетика, ябълка преди тренировка, личен фитнес треньор, който винаги е плащал от своя джоб и никога повече от 85 килограма чисти мускули.
Руснаците са го наричали "Лудия кон". В онова време когато най-голямата страна на света тъкмо започвала да привлича силни имена, Ивица Олич бил между първите лястовици, които ще отидат на изток. И наистина често е изглеждал като впрегатно животно, но нищо лошо в това, напротив, той е Боксер от Оруеловата "Фермата на животните", идеалист, който е готов да дърпа точно тогава когато другите не искат. Но и когато другите искат...
Един британски журналист може и заради това след завършване на кариерата го нарекъл "футболният анти-Роналдо", изревавайки как няма вече такива футболисти; безкористни, стойностни, но не безвредни. Не бляскави, но блестящо посветени.
Бил е онзи, който остава последен на тренировка, онзи който накрая на мача - Олич това наистина непрекъснато правил - първо пита "колко съм изтичал?" (ето, макар някаква полза от онази статистика от преноса на Шампионската лига!), а чак тогава каква ще бъде оценката му утре в Билд или в Спортски новости...
Затова Иви, или Оли, ето още няколко негови помощни имена, толкова го обичали треньорите, чак и ако привържениците не са имали винаги разбиране за неговото съществуване в най-големите клубове, като Байерн или тогава още до известна степен якият Хамбургер.
Олич в началото на всеки сезон ще дойде в тренировъчния лагер като трети, па и четвърти нападател, пред него биха били да кажем Мирослав Клозе или Марио Гомес, а вече до началото на август Ван Гаал или Хайнкес или Мартин Йол, все едно, ще му подаряват доверие и ще слагат в първите 11 първо него, па всички останали.
Може би затова най-близкият истински прякор, който са му надянали точно немците, и то в онзи сезон когато той почти сам изкара Байерн до финала на Шампионската лига, което не е правил често - обикновено е бил тук, за да направи другите по-добри, да създаде гол или да отмъкне два бека в грешната посока - когато първо е спрял катастрофата в Манчестър (било е 0:3 на Олд Трафорд, и всички немци престанали да са немци, само Ивица Олич бил по-голям немец от всички и решил да играе), а после в полуфинала прекратил последният шанс на Лион да осъществи своя потенциал заради който сме го обичали, когато във Франция вкара съвършен хеттрик: ляв крак, десен крак, глава...
"Балканския Тевес", казали немците, заради това, че умеел да гризе, да изглежда сякаш топката и победата и отбора са му всичко на света, а най-напред защото на Балканите често е имало такива "работници", но рядко са били в последната третина на игрището. Хървати, сърби, босненци, черногорци, всички които са обичали да вкарват голове са правили това без преса, небрежно, с техника, на шега; силният славонец не е имал толкова дар нито "усет", но има храброст, смиреност, лидерство, отборна работа...
Накратко, онази "средна колона", а ако ме разбирате, тогава сте почитател на Футболен мениджър, му била тежко мито и останала това до края на кариерата.
(Не е чудно, че в Хърватия после са се появили "малки оличи". Никица Йелавич, да кажем, а дори и Марио Манджукич, който е от същия край. Може би и в такова пробиване трябва да се търсят причините за относителните успехи на хърватския национален отбор; относителни, защото от тях може би се е очаквало и повече от редовни участия на големи турнири)
Далече от това фиктивно поставеният помощник в "централата" на хърватския национален отбор, който точно като сръбския, не знае колко ще им се задържи сегашният селекционер - с тази разлика, че хърватите ще трябва да пролеят много пот срещу Гърция в баража - да не е имал допир с Балканите. И то с тяхната най-грозна страна.
Не говорим само за войната, макар че в родното село Давор - понякога произходът наистина те определя: Давор е наш, славянски бог на войната, със седем глави и осем меча, а какво друго е бил Ивица Олич на терена до 37-ата година, ако не воин, със седем дроба и осем живота - трябвало да закачи макар ехото на войната на тези простори; един от играчите с най-много мачове за "квадратните" ще обитава дълги години и страниците с черната хроника, тъй като вече легенда, подобно на нещо което можело и трябвало да се случва на белградския асфалт през деветдесетте, влязло неговото прословуто преминаване от малкия НК Загреб в големия Динамо.
Клубът от Крайнчевичева - "Поетите", през пролетта на 2002 Чичо Кранчар ще изведе до титлата първенец на Хърватия, което е успех равнозначен на това Супер лигата на Сърбия да я спечели Чукарички, или пък Вождовац; чудо, накратко, в дуопол, който чак тази година ще наруши Риека. Загреб е постигал по два-три гола на мач като на шега, а най-много ги е вкарвал Ивица Олич, който ще завърши убедително на първо място в списъка с голмайсторите.
През същото лято, титулярът на НК Загреб ще бъде единствената светла точка в националния отбор на Хърватия, който ще изпадне в първия кръг на Мондиал 2002, но не преди Ивица Олич и Милан Рапич да разрушат Италия на Трапатони.
Това е бил идеален шлаг за немилите сцени, които ще последват.
Мениджър на Олич е бил известният Драган Марич, собственик на няколко стъкларски предприятия и президент на НК Марсония, който е откупил от Херта договора на нападателя - Ивица е бил твърде млад да се оправи в Германия, и ще се върне след шест-седем години да покаже там какво умее - и станал негов мениджър. Уж Марич, за да плати свободата на Олич с 1 300 000 марки на берлинския клуб, се задължил при лихвари.
Ювентус и Рома са между първите търсили най-добрият стрелец в хърватското първенство, упорити са били и Динамо и Хайдук, но мениджърът, за да плати своя дълг, поставил цена от 10 000 000 евро.
Това е било твърде много за италианците. Но, много по-сериозно, това е било твърде много за хора като Вйеко Чуляк, бивш военен ветеран - или, преди това ще е военен печалбар - който през лятото на 2002 возил Драган Марич по Загреб "и околността", държейки му пистолет в устата, а тялото главно в багажника, за да се съгласи да продаде своя играч точно на Динамо.
И представете си, Ивица Олич сезон 2002/2003 ще изиграе в - Динамо. И отново ще блести, което ще му е трамплин да смени една славянска лудост с друга славянска лудост, с отиване в Москва, в ЦСКА, където ще задухат нови футболни ветрове, когато руснаците спечелят Купата на УЕФА, като първият източноевропейски клуб, който ще направи това. (След тях със същата корона ще се окичат Зенит и Шахтьор, но останало впечатлението, че "втората европейска лига" е оставена на ексваршавския пакт, докато онова общество на богатите е останало недокоснато.)
А тогава ще последва завръщане в Германия. Първо Хамбург, който ще го приеме като най-близък, а след това Байерн, па Волфсбург, па отново Хамбург, и тогава тъжното завръщане в Мюнхен, но в онзи синия, да бъде участник в изпадането от Цвайта на някога славният клуб, след което Ивица Олич, все пак, решил, че е тичал твърде много...
Този текст е създаден в нощта, в която два бивши клуба на Олич ще изиграят напълно неравностоен шампионатен мач. ХСВ трябвало да положи оръжие пред наказателната експедиция на Хайнкес - този първо наказва своите, после другите, наред - макар че са се държали съвсем коректно; и на едните и на другите, впечатлението е, липсвал играч какъвто е бил онзи който никога никой не би поставил в своя идеален отбор, но всеки би го сложил в своя състав... Ако разбирате разликата.
Глад, това е може би най-добрата дума - както е "Балканския Тевес" най-доброто описание - за онова което е предлагал Ивица Олич.
Глад не за голове, а за победи, за доказване, желанието всяко утро, преди тренировка, да погледнеш в огледалото и да ти хареса онова което си видял.
Неговата рецепта е била проста, а простите неща траят най-дълго: етика пред естетика, ябълка пред тренировка, личен фитнес треньор, който винаги е плащал от своя джоб и никога повече от 85 килограма чисти мускули.
Покрай терените, покрай головете които е вкарвал, може би дори понякога и покрай себе си, Ивица Олич би бил опасно скучен - освен тези "ранни грехове" и мафиотски истории в които неумишлено попаднал, за неговото име не може да се свърже нито една друга афера, а всеки опит на немските таблоиди да измъкнат каквато и да е пикантерия от неговия живот завършвал прерязан от косачката за трева или под одеялото пред телевизора.
"Вярвам само в три неща: топката, терена и упоритата работа на тренировка", говорил своевременно в интервю за Шпигел. А това че е станал един от играчите, които могат да дадат интервю за Шпигел казва всичко.
Може би един от проблемите е, освен тези досади (какъв глупав синоним за професионализъм!), освен често нестабилност на терена, неговият имидж на грозното футболно пате е бил това, че Олич никога, освен може би с онзи екип на който е емблемата на ХНС, докрай не е принадлежал на един клуб; не сте могли да кажете, че е тотално хамбургеров, волфсбургов, още по-малко байернов - макар че бил перо на онзи чудесен отбор на Ван Гаал, който ще е по-слаб само от Моуриньо - или динамов.
Той е бил почтен и прост в най-добрия смисъл на тези думи, ничий и на всички в същото време, с отношение чисто като Сава при Славонски Брод и с отношение, което винаги е изисквал първо от себе си, тогава от останалите. Чак и ако това значело, че в борбата ще се изгуби доста красота.
Завръщането на Ивица Олич в треньорския щаб на хърватския национален отбор може да бъде най-голямото подсилване за баража за отиване на Световно първенство, всякак по-голямо от ангажирането на за нас анонимния Златко Далич, човек със СV изписано на арабски език, а който от дните на играч - проверил съм - не си спомнят и страстните любители на титоградския футбол, тъй като той има един сезон в Будучности.
Защото понякога ти трябва само сърце, и борбен дух, и този глад, и да бъдеш по-голям немец от всеки немец, за да те уважават и ценят чак и ако не те обичат.
Артуро Гарсия, мексикански любител на футбола от град Пуебло, казал на съпругата си, че отива да си купи цигари, а вместо това отпътувал на Купата на конфедерациите в Русия, за да подкрепя националния отбор.
"Казах на жената, че отивам в "Оксо", което е търговска верига популярна при нас в Мексико, за да си купя цигари, но не й казах точно в кой магазин отивам. Вероятно не е очаквала, че ще отида в техен магазин отвъд Атлантика", обясни Гарсия пред журналисти.
След като оповестил на семейството, че "отива за цигари" отишъл на летището, право на полет за Германия. От Германия се возил до Русия, а всичко това, за да гледа на живо мача на своя национален отбор срещу домакина на Купата на конфедерациите.
Както съобщава вестник "Одити сентрал", Гарсия преди това отпътувал до Монтеро, а оттам със самолет до Волфсбург. В немския град го чакали роднини, при тях се отморил и забавлявал.
Но там преживял и неприятност - играейки футбол с комшиите на своите роднини си повредил крака и трябвало да полежи в болница.
Лекарите го съветвали да остане и да почива, но той с автомобил на роднина отишъл до Русия, в Казан, на мач, който Мексико спечели. По-късно на полуфиналите Мексико загуби от Германия.
Гарсия още не е казал на жена си, че за пътя и престоя е похарчил всичките спестявания на семейството.
"Цената за мен не е важна. Единственото важно е да съм с нашите футболисти", споделя този мексикански любител на футбола на държавния отбор.
В Турция играят най-старите футболисти, но клубът с най-стар състав е Киево. В Германия и Хърватия играят най-високите, а най-нисък отбор има Лудогорец. Играчите остават за най-дълго в английските клубове, а най-кратко в сръбските. В първенството на Сърбия има най-малко чужденци. Всичко това показва доста интересно изследване на швейцарския институт ЦИС.
Футболистите на Киево са най-старият отбор в Европа, с 30,6 години средна възраст. Клубът от Верона е с почти две години по-възрастен от втория в класирането - турския Ахисара, а след него е Райо Валекано и два клуба от Кипър - АПОЕЛ и АЕК Ларнака.
Най-старият играч на "летящите магарета" е вратарят Албияно Бизари на 38 години.
"Чувствам се отлично, психически и физически, сякаш съм на 20 години", заяви Бизари за "Гадзета дело Спорт".
Роландо Маран, треньор на Киево, чийто отбор започна отлично сезона в Италия, но не успя да задържи тази форма, смята, че по-възрастния състав с който разполага е предимство.
"Не обръщам внимание на датата на раждане на играчите. Опитвам на терена да разположа само най-доброто. Киево е специфичен, всички сме като семейство и играчите се развиват заедно", споделя Маран.
От европейските първенства с най-голяма възраст е турското със средно 27,3 години, италианската Серия А е малко по-млада с 27,1 г, а след тях са Русия с 27, Кипър и Англия с 26,9.
ЦИС в своето изследване не отчита само годините, а установява и двете най-високи европейски първенства - в Германия и Хърватия, със среден ръст от 183,3 см. Най-ниски са играчите в Израел (180,1 см). Най-високият клуб е Волфсбург със 187 см, а най-ниският е Лудогорец със 178 см.
Най-стабилното първенство по смисъла на дълготрайност на играчите в един клуб е английската Висша лига. Там играчите остават при работодателите си средно по 2,82 години. На обратния край е Сърбия със средна продължителност от 1,71 г. Най-стабилният клуб в Европа е московският ЦСКА с 5,7 г.
Сръбското първенство има най-малко чужденци в Европа - 15,7%. Най-много са в Кипър - чак 66,4%. Само три отбора от 460 нямат нито един чужденец - ХИК Хелзинки (Финландия), Гомел (Беларус) и Прибрам (Чехия).
Ръководството на Волфсбург потвърди привличането на Никлас Бендтнер със свободен трансфер за срок от три години. Датският национал напусна Арсенал по-рано това лято, макар че беше готов да си тръгне и миналото, но остана, за да се бори за място.
За кратко беше свързван с Бундеслигата и преди 12 месеца, но сега клубът от града на Фолксваген го привлече в Германия.
"Никлас Бендтнер е нападател в най-добрата си възраст, който вече има много международен опит в кариерата си, която не винаги вървеше нагоре. Той ще подобри атакуващата ни линия, нещо повече - дори и себе си", заяви спортният директор на Волфсбург Клаус Алофс.
"Искаме да играем голяма роля в трите надпревари, в които участваме тази година, но са ни необходими футболисти, които са свикнали с предизвикателства. Никлас е точно такъв тип нападател, какъвто търсехме. Той покрива нашите изисквания и ще подсили състава", сподели треньорът Дитер Хекинг.
Бендтнер попада в Арсенал през 2004 г, когато още е юноша и има над 100 мача във Висшата лига с екипа на лондончани. Въпреки че през изминалия сезон беше в редиците на "топчиите", през 2011/12 г беше под наем в Съндърланд, а през следващия се подвизаваше в Ювентус.
Халфът на Борусия (Дортмунд) Нури Шахин е доволен, че отбора се завърна на победния път с представяне подобаващо на шампион. "Жълто-черните" победиха Волфсбург с 3:0 като гост и вече се подготвят за дербито с Шалке в петък.
"За пореден път видяхме наградите на нашия труд, когато покажем потенциала си. Спечелихме десет победи в гостувания, което е световна класа. Сега всички гледаме към дербито с Шалке. Играхме много добре срещу силния състав на Волфсбург. Харесвам техния състав, но останах с впечатление, че публиката не ме оценява", заяви Шахин.
Бившата звезда на Арсенал Мартин Киоун вярва, че Един Джеко може да помогне на Манчестър Сити да стане шампион на Англия. Босненският национал премина при "гражданите" от немския Волфсбург срещу 32 милиона евро. 44-годишният бивш бранител на Арсенал определя стила на Джеко като смесица между Златан Ибрахимович и Алън Шиърър.
"Джеко впечатлява. Много от головете, които съм го виждал да вкарва идват след успешно завършени центрирания. Всъщност 30 от 32-ата му гола за Волфсбург в Бундеслигата са реализирани след удари в наказателното поле. Стреля добре и с двата крака, силен е и увлича в играта. Въпреки че е десничар босненецът умее да импровизира в отиграването на невероятни топки. Виждал съм го да укротява трудни подавания с гърди и да бележи от волета. Добър е във въздуха и винаги се движи. Като всички майстори на гола знае къде застане в наказателното поле, когато предстои паса. Това го прави труден за опазване. В мачовете му в Шампионската лига и за Босна и Херцеговина се е разписвал и с удари от далечно разстояние, като умее и да прехвърля вратарите. Харесва ми факта, че не се панира, когато трябва да играе един на един. Сравнявайки го с други играчи като стил го поставям някъде между Ибрахимович и Шиърър. Прилича на шведа в движението си, но е с головия нюх на Шиърър", пише в колонката си в "Дейли Мейл" Киоун.
Волфсбург е готов да плати 13 милиона евро на Арсенал, за да привлече халфа Денилсон, твърди "Дейли Мирър". Според изданието Стив Макларън цени качествата на бразилския дефанзивен халф и иска от ръководството на немския клуб да отправи официално предложение за 22-годишния играч.
Въпреки привличането на Симон Кяер, Диего и Арне Фридрих през лятото, "вълците" имат проблеми в Бундеслигата. След 16 кръга шампионът за 2009 г е на едва 14-о място, на три точки над изпадащите.
Етика пред естетика, ябълка преди тренировка, личен фитнес треньор, който винаги е плащал от своя джоб и никога повече от 85 килограма чисти мускули.
