Едно видео от мач между деца в Англия стана хит в социалните мрежи.
Един родител внимателно следи мача на своя син, който е вратар. Когато видял, че неговият наследник ще допусне гол, приближил се до гредата и го бутнал към топката.
Хлапето "спасило", но топката се отбила до друг играч на противниковия отбор и веднага след това завърши в мрежата, което не се допаднало на таткото...
Този баща в Туитър на шега са прогласили за "баща на годината". Със своя ход предизвика лавина коментари, главно духовити, но има и такива, които са осъдили неговата постъпка.
На днешния ден, 12 май 1896 година, е основана Топкова секция на Белградското гимнастическо дружество "Сокол", а на 19 май в Долния град (до Калемегдан - б.р.), при кулата Небойша, е изигран първият футболен мач.
Събранието е проведено в "Търговачка кафана" (търговската кръчма - б.р.) по инициатива на Хуго Були и Андре Николич, тогава министър на външните работи.
Първата футболна топка в Белград също така е донесена от Хуго Були, син на търговеца от еврейски произход Еди Були, през пролетта на 1896 г. Той е учил в Германия, а в Берлин е играл за клуб "Германия".
Когато се дипломирал се върнал в Сърбия с желанието да заинтересува младежта за онази все по-популярна в света игра през този период на 19 век. Були станал член на Гимнастическо дружество "Сокол", а три години по-късно организирал "Първо сръбско общество за игра с топка".
Няколко дни след основаването на секция, в Долния град е изиграна първата футболна среща в Белград, а тогавашният брой на "Вечерни новости" от 23 май пише:
"Гимнастиците изпълниха различни игри с една голяма топка, хвърляйки я по известни правила веднъж нависоко, веднъж надалеч и, това което е най-интересно, само с крака..."
Привържениците често са на "обстрел" в мачовете, когато топката прелети покрай вратата, а един се погрижи да предпази девойка от неприятна среща с коженото кълбо.
По време на един нискоразреден мач, момчето което гледа двубоя с приятелката си трябвало да реагира като вратар, като показа завиден рефлекс. Не позволил на топката да я удари, като дори я спря с глава, с което си спечели аплодисментите на другите зрители.
Прилично невсекидневна сцена се случи в Австралия. По време на футболен мач между младежки категории в Куинсленд, една крава, която пасяла на ливадата покрай терена, решила да привлече вниманието на скаутите върху себе си.
След като никой не искал да й подаде топката, след няколко десетки изтичани метра, тя се обърнала и демонстративно напуснала терена, оставяйки хората да се питат...
Шегата настрана, късмет, че не ударила никого в своя бяг и мачът премина без тежки инциденти и големи последици, ако изключим наранените чувства на неосъществената крава-футболист.
В историческите книги не е отбелязано примирието в Първата световна война на Коледа (по грегорианския календар) 1914 г, но примирие е имало - един ден.
За прекъсването на огъня заслугата е на топката, или прецизно футболът, игра която през 1914 г в мнозинство е пленила британците, но незабележимо се промъкнала под кожата на немците и останалите европейски народи.
Най-значимият мач в историята на футбола е изигран от британци и немци недалече от Ипра, град в западната част на Белгия. Едни срещу други, в окопите, през мерници са се гледали войници от Йоркшир, известен с Уилям Шекспир, и войници от Лайпциг. В коледното утро не са стреляли. Немците, въпреки заледени от студ и влага, били завладени от празничен дух и запели коледни песни. С оглед на това, че неприятелските ровове не са били отдалечени на повече от стотина метра, англичаните чули какво пеят немците и сами запели. Това бил само уводът...
"Хей, откъде сте?", чуло се питане от немска страна към неприятеля.
Не се чакало дълго за отговор:
"Елате, да видите".
Тази шега дала началото на примирието. Недълго след това двете воюващи страни се озовали на "ничия земя".
"Излязохме от рововете и видяхме немски войник, който риташе топка. Докато се усетим вече всички играехме футбол", разкрива във военния си дневник Джонас Ниман, комендант от 133 британско-саксонски полк.
В двете страни е имало по един професионален футболист. Британците предвождал Джеймс Койл, играч на шотландския Албион, а немците Алберт Шмит, член на третодивизионния Шедевиц.
За историята е непознато кой е спечелил мача, но за същата тази история резултатът не е важен. Победил е футболът, мирът, човечността, хуманността...
Немците твърдят, че са вкарали повече голове, англичаните контрират...
Мачът е завършен, войниците се връщат в рововете... В полунощ уелсецът, капитан Стокуел, стрелял във въздуха. Веднага след това стрелба се чула и от другата страна. Така официално е сложен край на примирието.
Този мач е имал силен отзвук. Вестта за него се чула далече. Стигнала и до командния център на британската армия, а капитан Робърт Хамилтън е понижен в длъжност.
Споменът за този единствен случай в историята на човечеството се чува в редица документални и игрални филми, а британският търговец на вериги "Сейнсбъри" е заснел реклама на тази тема.
В историческите книги не е отбелязано примирието в Първата световна война на Коледа (по грегорианския календар) 1914 г, но примирие е имало - един ден.