Наречете го вик или както искате, но върховният футбол стигна до ситуация в която никой не се пита кой стреля в дон Вито Корлеоне, а как се нарича статистът, който му продаде портокалите преди атентата. В този момент освен Милан Тарот (известен сръбски комик - б.р.) никой не е способен да обясни резултата на таблото...
Достатъчно.
Стигнахме до онази точка в която крайният резултат идва, никой няма представа как се е стигнало до него.
Бащата на трансформацията Джовани Джолити, човекът когото тази израснала държава Италия е обвинявала, че е бил парламентарен диктатор (пет пъти е избиран за премиер, по-късно Мусолини е съборил този рекорд, но използвайки бой и черни ризи) е имал навикът да казва: "За неприятелите приемете закон, за приятелите го тълкувайте".
Ето, това е същината на съденето в Шампионската лига и ме оставете с приказки от типа "Всички грешим", "Съдиите не са роботи", "Дузпа е, защото колегата я е свирил" (това е взето назаем от Вуйкета, а разговорно се ползва в онези скеч програми преди мачовете на Шампионската лига, т.нар. студия на Шампионска лига).
Представете си лик, който е дошъл в света на корпоративните крокодили и всяка седмица прави гафове.
Във вторник е платил фалшива фактура на нигерийски принц, който се е свързал с него по имейла, следващата седмица вместо доклада за клиентите е дал на директора своята критика на "Битие и време" на Хайдегер, а в края на месеца са го хванали как опитва с чук да поправи копирната машина.
Ясно, ще бъде уволнен, два намръщени типа докато си носи кутията с личните вещи биха го изпратили до вратата и проверили дали не е откраднал кламери.
Е, това ви е Шампионската лига.
Хайде да оставим големите думи като страст, сълзите на нашите деца, вземане на бромазепам, ритуалното обличане на тениската в 20:35 (по централноевропейско време - б.р.), писал съм за обсебените, те през повечето време опитват да уверят околни, че са нормални, мъка е да се преструвате, приятели.
По-добре да говорим за парите?
Те са огромни, от тях зависят човешки съдби и душевното здраве, става въпрос за квачка на най-меката възглавница на света. Под нея изпадат златни яйца по поръчка, така да се каже на жетон, човекът е създал играта каквато е днес, за да малцинство да се обогати от чуждите страсти.
Не е, всъщност, това нищо ново в историята на цивилизацията само че футболът твърде дълго е бил обвит в романтика, игра на дрипавите и евтина забава за всички.
На днешно ниво играта е престанала да бъде в ритъм и благодаря на добрия бог на консуматорството, че е така, защото отсъствието на пари би означавало и липса на привилегия да гледаме свръхчовеци като Роналдо, магьосника с малки размери от Аржентина, всесилни духове от лампата като онзи египтянин и огромните застрашителни железни машини чието предназначение е да попречат нещата да изглеждат лесно на терена за онези, които небето е изсипало ремарке талант на главата.
И когато този гениален замисъл сведете до това да решава ченге от английско предградие, счетоводител от Анадола или собственик на универсален магазин от Неймеген, получавате резултат, който никой не успява да обясни, освен евентуално Милан Тарот.
Дали са на финал двата най-добри отбора?
Всякак не, но почти никога не са, надпреварата е замислена като епруветка в която се смесват класа, форма, степента на безсъние и умора на изследователите, които завършват със смачкани бради като Барселона. Или вдигат лабораторията във въздуха като онези типове от ПСЖ, които никак не намират формулата по която "парите, амбицията и геополитическото положение на Катар" дават като резултат победа, която е начин за подобряване на имиджа на държави-досадници на глобалната сцена.
Следователно, не става въпрос за Реал и Ливърпул, първите този сезон подсещат на онази зловеща вариация на Родригес в "От здрач до зори" където в затънтена мексиканска кръчма чакат зомбита, които ще ти вземат душата и между другото ще ти изпразнят портфейла. А вторите с резултат 13:12 сигурно никога няма да станат шампиони на Англия. Но, не можете да отречете, че са обичайни консуматори на бира, онези дебелите от рекламите, които крещят на дивана одушевени от онова което може да се види във фабриката на Клоп в замъка Балтазар. Има и дъвка в цветовете на дъгата и гълтач на огън, и котарак с усмивка вместо лице, съвсем всичко, Ливърпул наистина е като шоколадовата фабрика на Чарли в днешния футбол.
Но, тук говоря за други неща, всеки мач в Шампионската лига завършва с историята за второстепенен герой. Като да гледате "Кръстникът" през седемдесетте и да излезете от киното и да кажете "Видя ли как играе типа от който Марлон Брандо искаше да си купи портокали преди да го разстрелят."
Е, това е същината, стигнахме до представление, което е прекъснал пиян декоратор и казал на актьорите: "Вие сте другари, не би трябвало да се биете".
Всеки мач се превърна в един и същ въпрос, хора, "къде съдиите са загубили бастуна и кучето", което ги е довело на стадиона. Сега са повече и виждат по-малко, съответно убягва им абсолютно всичко.
Както и мнозинството, и аз смятам, че ВАР е досадно нещо, тъкмо стане интересно, онзи търчи, преглежда записа, всички се оплакват, играчите го убеждават, че това че някой изглежда и се държи като идиот не трябва да го заблуждава, наистина е идиот, някой го съветва да вярва повече на чужди очи. Всичко на всичко, бавно и нервиращо.
Но, ако трябва да избирам между лицензиран сервиз и ядосаният комшия студент от съседния вход да ми поправи компютъра, дайте някой който няма да направи хаос.
Сега ще се яви някой съдия да каже, че това е памфлет, не е, това е като с държавата, някои неща са естествено съмнителни, други прерастват в теория на конспирацията, трети са димни завеси на бюрокрацията. Всъщност, докато вие рискувате сърдечен удар пред която и да е каса, за "вашите неща" решават купчина некадърници от които всеки има свой стол, изсъхнал фикус и канцелария като в "По-добър живот". Вие сте само невинна четвъртина със сирене от самоуправляващия се социализъм в който е грешка нашето общо дете и ще я поправим със ситно говорене зад гърба и гръмогласна критика на другаря Оливер на работническия съвет, която няма да се отрази на неговия статус в нашия колектив.
Днес чудесният Алекс Холига (четете този лик пише най-добре на Балкана) спомена Джани Брера и неговата дефиниция на резултата 0:0 като перфектна завеса на мач, съответно идеален резултат. Е па, Брера е смятал съдиите за хора без талант за футбол, които заради контузия или отсъствието на знания не могат да играят, а само подтичват, и разрушената мечта градят чрез садизма в нареждането на другите.
Това е политически некоректно, разбира се, но Брера е живял във време когато хората са говорили каквото мислят и писали полемично за нещата, които останалите не смеят да изговорят.
Отдалечили сме се от неговото време, но докато футболистите са минали в категория хора със свръхестествени сили, тях ги управляват ентусиасти, които успешно получават свободни дни във вторник и сряда, за да разплачат нас.
Помогнете им по някакъв начин да станат невидими, оборудвайте ги с някакво оръжие да бъдат достойни хора на терена, направете нещо за бога сборът грешки да бъде в съответствие с бройката напитки, която дава ядосаната лелка в сандали като свърши пиянстването. Недейте след всеки мач да се чувстваме трезвено, горчиво и да се питаме кой ни е изпразнил портфейла.
Още по-добре, недейте да превръщате клубния футбол в онази ужасна информация, че на Мондиала мачът между аржентинци и бразилци ще съди продавач на сладолед от Мавриций.
Не съществува футбол на еднаквите възможности, защото това веднага премахва отговорността на индивида и насърчава уравняването като система в която всички ще са еднакво лоши, сдържани и склонни да си държат задника опрян до стената и хитро да си прибират главата в къщичката на гърба.
Върховният футбол е всичко противно на това...
Автор: Борис Йованович
