Когато върви първенство по футбол жените би трябвало да разберат, че е най-добре да забравят за мъжете си за няколко седмици. Една туркиня не успяла да прости на съпруга си, че я пренебрегва заради Европейското първенство и решила да му отмъсти.
Съпругите знаят да бъдат жестоки, особено ако се усещат пренебрегнати. За това най-добре свидетелства един турчин, чиято съпруга му опропастила гледането на мача между родината му и Хърватия през уикенда.
Избраницата на сърцето му забелязала, че се ядосва на всяко прекъсване на мача и решила да го подлуди, като изключва телевизора всеки път когато някой има възможност да вкара гол.
Мъжът първоначално само псувал и отново включвал телевизора, но тогава търпението го предало. Първо разсипал пуканките по апартамента, а после с всички сила забил лаптопа в телевизора. След като телевизорът издържал на силния удар, бесният турчин го хвърлил на земята и допълнително го нагазил.
Когато е бил на върха на кариерата, и трябвало да премине в един от европейските великани, му се случило нещастие, което превърнало живота му в истински кошмар. Най-големият борец в историята на футбола - Салвадор Кабаняс.
Като 17-годишен в своя първи сезон в клуб от родината, 12 октомври, вкарва 17 гола.
Повратен момент в кариерата му е преминаването в мексиканския Чиапас, става най-добрият стрелец на отбора и най-добър голмайстор в Мексико, което му отваря вратите към мексиканския великан Америка, където достига върха на кариерата си. Сега вече стандартно е най-добрия стрелец в състава, но този път и в Копа Либертадорес, а официално е провъзгласен и за най-добър футболист в Южна Америка.
След извънредни мачове, за Кабаняс се заинтересуват европейски великани. Трябвало да подпише предварителен договор на стойност 1 700 000 паунда за преминаване в Манчестър Юнайтед. Все пак, неговият клуб не искал да се отрече от бляскавия нападател. Заплатата му е удвоена, дори са му дадени и две къщи на разположение, в Канкун и Акапулко.
Парагваецът изживява своята мечта. До злокобния 25 януари 2010 г, когато настъпва неговият истински кошмар. Със своята жена и нейния брат излиза в един нощен клуб, място в което ходят и най-големите мексикански нарко босове. След една разправия в тоалетната, един от тези, изважда пистолет и стреля в главата на Кабаняс.
След като влиза в тоалетната, след него тръгва един от нарко босовете, който първо го пита дали той е Кабаняс, а като получава утвърдителен отговор започва да го обижда, казвайки му, че е дошъл в Мексико, да краде мексиканците и да отнася парите в Парагвай. Когато Кабаняс му казва, че никого не краде, а почтено заработва парите си, онзи вади пистолет и го насочва в него.
- Пита ме кое ми е последното желание, защото сега ще умра. Казах му, че няма да умра, и го питах защо му треперят ръцете. Отговори ми, че не му се тресат ръцете, а само ми се струва така, защото съм на прага на смъртта.
Операцията продължила часове, мнозина мислели, че няма да преживее, и се чакало само лекарят да излезе от операционната зала и да потвърди неговата смърт. Операцията е направена успешно, Кабаняс преживял! Но куршумът трябвало да остане в главата, защото ако се извади би увредил мозъка.
След раняването последиците за Кабаняс са били отслабено зрение в лявото око и слаб контрол върху лявата половина на тялото, но той бил решен да се завърне на терена. Надявал се, че отново ще може да се върне в националния отбор, защото бил един от играчите с най-голяма заслуга за класирането на отбора на Световното първенство през 2010 г. По време на терапията тренирал и с националния отбор, но не получил повиквателна от тогавашния селекционер на Парагвай (по-късно треньор на Барселона) Херардо Тата Мартино за Мондиала в Южна Африка. Въпреки че опитвал, след нещастието никога не успял да се върне в своята разпознаваема форма.
След голямата борба да преживее, последвал истински кошмар. Най-лошият мач в живота. Жена му го напуснала, последвал развод, в съда му взела цялото имущество и пълно попечителство над децата, които не позволявала да види, което било най-тежко за него.
И след всичко това, Кабаняс не се предава. След банкрута се върнал да живее при родителите си, на които помага да управляват пекарната си. Всяка сутрин разнася печива по поръчка, където работи и до днес.
Вярващ е, на дясната си ръка има татуиран лик на Исус Христос, а след като получил куршум в главата и изгубил съзнание, казва, че говорил с бог и той му казал: "Сине, още не е твой ред".
При самата мисъл за Салвадор Кабаняс, човек не може да остане равнодушен. Един от най-големите борци в историята на футбола. Днес е на 35 години, и въпреки всички свои житейски проблеми, не се отказва от своята първа любов, футбола. Не играе в елитни клубове и първенства, не носи епитет най-добрият играч, но просто си доставя наслада с него.
Реал, Барса, Атлетико и останалите испански великани от идващия сезон ще имат още едно горещо гостуване...
Алавес се завърна! Беше и време! Точно десет години минаха откакто малкият, горд клуб от Витория изпадна от Примера, и ето че привържениците на известния стадион "Мендисороса", чието име почти забравихме, имаха повод за голям празник - тяхното любимче отново е в елита.
Не ви ли липсваше Алавес в Примера? Прекрасна атмосфера, песни, синьо-бели шалове по всички трибуни... И тогава в такава обстановка падат и Реал, и Барса, и Атлетико, и всички отбори. Онзи паметен сезон в Купата на УЕФА през 2000/2001 г, когато стигна до финал. Изхвърли в редица Газиантеп, Лилестрьом, Розенборг, Интер, Валекано, Кайзерслаутерн в полуфиналите с общ резултат 9:2?!
А после онзи известен, антологичен финал с който винаги ще ги помним. Алавес - Ливърпул 4:5 след продължения. Сещате се? Кармон, Тельес, норвежецът Дан Еген, румънецът Контра, сърбинът Иван Томич, Астудильо... а в нападение Хави Морено. После отиде в Милан... Страхотен отбор. И Джорди Кройф, разбира се.
През следващия сезон Алавес завърши шести в лигата, а през лятото на 2003 г изпадна от елита. Върна се за кратко през 2005, но веднага изпадна отново и го нямаше досега. На "Мендисороса" отново отекват най-хубавите песни...
Алавес преди 41-ия кръг имаше три точки повече от втория Леганьес и четири повече от Химнастик (Тарагона). Победа над Нумансия беше задължителна, защото в последния кръг "синьо-белите" гостуваха на Химнастик и при загуба се рискуваше прощаване с директно класиране в Примера. Но "Мендисороса" загърмя когато беше най-нужно и Алавес с пета поредна победа (2:0) си осигури първото място.
Това което е изключително интересно, а свързано с тази среща, е фактът, че в стартовите 11 на Алавес играха само испанци. Освен местните футболисти в този състав има само един уругваец и един аржентинец. Повечето са анонимни. Първа звезда е, без конкуренция, Гайска Токеро, някогашният нападател на Билбао.
Остава ни само да честитим на момчетата в синьо-бяло.
Един от водачите на организирана привърженическа група на аржентинския клуб Нюелс Олд Бойс е убит с девет куршума насред улицата, съобщи полицията в Росарио, град на 300 км северно от Буенос Айрес. Матияс Франкети един от водачите на групата наричана Ла Лепра е убит във вторник, а вероятно е бил жертва на сблъсък между съпернически групи привърженици, съобщава полицията.
Той е третият запалянко убит от началото на годината в насилието което хвърля сянка върху аржентинския футбол.
Убит е от куршуми изстреляни от преминаващ мотор пред стадиона на клуба от първа лига, допълва полицията.
От 2013 до 2015 година в насилия между банди привърженици са убити 34 човека в Аржентина, според местната неправителствена организация "Да спасим футбола".
Един привърженик в неделя е бил тежко пребит, скъсани са му дрехите и е изхвърлен от стадион близо до Буенос Айрес по време на мач от Б групата, защото отпразнувал дузпа между запалянковци на съперниковия отбор.
Хаос в Украйна! И то в Б група. На мача между Днепър (Черкасия) и Полтава гостуващите привърженици се добраха до директора на домакинския отбор Богдан Виниция и кръвнишки го пребили.
Но, това не е краят, директорът на Днепър се върнал въоръжен с пистолет на стадиона, за да отмъсти на гостуващите привърженици. За щастие, полицията успяла да се намеси и да му попречи да използва оръжието, но картината бързо обиколи света.
Два отбора от чешката пета дивизия - СК Батов 1903 и ФК Фристак поставиха нов световен рекорд за най-дълга престрелка на дузпи.
Мачът беше решен след 52 изстрела от бялата точка в петък, най-дългите дузпи в историята на футбола.
Двата клуба от Югоизточна Чехия завършиха 3:3 след 90 минути в мач от регионалното първенство.
Фристак имаше възможности да излезе победител при 4:4, 11:11 и 14:14, но халфът Ян Хребацка изпусна решаващата дузпа, пращайки топката над гредата пред погледите на около 150 зрители. Пълната стрелба беше заснета от привърженик и качена в Ютуб.
Хребацка е цитиран от чешкия вестник "ДНЕС" да казва "искахме да си ходим у дома", а клубният президент Вратислав Рудолф се пошегува, че изпускали "семейно барбекю".
Предишният рекорд беше от 2005 г във финала за Купата на Намибия между КК Палас и Сивикс, в който бяха изпълнени 48 дузпи след равенство 2:2 след продълженията. В Книгата на рекордите на Гинес е записано, че престрелката е завършила 17:16 в полза на Палас.
Шампион между шампионите. Най-големият между най-добрите. Голям борец за правда, боксьор, шегаджия, магьосник, перфекционист, религиозен фанатик, проповедник. Спортист на века в избора на най-сериозните спортни критици. Легенда
Мохамед Али вече не е между нас. Изречение което е толкова трудно да се напише, а още по-тежко да се осъзнае. Светът изгуби Най-големия. Винаги е бил, завинаги ще остане. Човек който даваше облик на света, спорта, живота. Човек който изведе бокса извън граници и стереотипното мислене за бруталното съперничество и го превърна в пленяващо майсторство. Беше по-голям от живота, защото вложи всичко от себе си за толкова важни житейски елементи. Бореше се за равноправие между хората, против расистките и религиозните нетърпимости, войната.
Във времето на най-голямата слава неразрушим, през годините на безкрайни рундове борба с коварната болест борец в чийто очи гореше същия пламък, бляскава жар както когато малтретираше противниците.
Мохамед Али беше герой на много поколения заради много причини. Беше обожаван заради дивното си движение и неизмерния талант, който го красеше. На върха на своята кариера, в периода между 1964 и 1967 година не съществува нито един боксьор, който е бил близо до неговото ниво. Тежко е да се каже, че и днес има такива.
Бърз, снажен, прецизен, книжовната дефиниция на истински борец, боксьор. Али, особа с остър език, толкова, че неговите думи са имали еднакво силен ефект както и мълниеносните му удари на ринга. "Никога не броя колко коремни преси съм направил. Започвам да броя тогава когато започне да боли, защото това са единствените преси, които се броят. Това е което те прави шампион".
Мнозина са го наричали луд, човек без чест. Омразен заради това, че е отказал да се присъедини към войската на САЩ и да воюва във Виетнам. "Нямам никакъв проблем с хората от Виетконг". Изречение толкова силно, че заради него по-късно е осъден на пет години затвор, получава глоба от тогава огромните 10 000 долара и тригодишно наказание да се занимава с бокс. Заради него е изгубил титлата. Влизането в затвора избягва, когато случаят е разгледан от Върховния съд, но наказанието остава.
"Мачът се печели или губи далече от всички зрители, далече от всички граници на ринга, залата в която тренираш и на улицата по която тичаш, много преди да затанцувам под тези чудесни светлини".
Али вярваше, че това е единственото вярно нещо и заради своите убеждения се отрече буквално от всичко - живота, кариерата, титлата, по-големия дял пари, който спечели от боксирането. Стоеше твърдо стъпил на земята, а много бързо стана лице, глас и сърце на антивоенното движение, което по-късно даде облик на редица поколения.
За хората със здрав разум стана герой заради острия ум и умните решения, които вземаше. Трикратният световен шампион получи и победителски пояс заради своите виждания и всекидневни борби срещу расизма, религиозната нетърпимост и неравноправието между хората. Своето олимпийско злато, което печели през 1960 година в протест срещу расизма хвърли в реката Охайо, защото заради цвета на кожата му не му е позволено да влезе в един ресторант. "Невъзможно е само дума, която използват малките хора, онези на които им е по-лесно да живеят в света такъв какъвто е, вместо да опитват, да намерят истинската сила и да й дадат облик. Невъзможно не е факт, нито мислене. Невъзможно е потенциал, невъзможното е временно. Нищо не е невъзможно".
Автор на спортните провокации към противника, т.нар. "боклучави приказки". Той и неговата свита измислиха думи, които ще останат дълбоко врязани в спортната история, а след половин век по-късно хората продължават да казват, че Али "танцува като пеперуда, жили като пчела, а противниковите ръце не могат да ударят онова което очите не могат да видят". За пръв път този култов цитат употребява непосредствено преди да отиде на ринга, за да се бие със Сони Листън за титлата шампион в тежка категория през 1964 година.
Роден е на 17 януари 1942 година като Касиус Клей в американския град Луисвил, взима за тогава извън времето си решение да промени името си на Мохамед Али, след като приема исляма през 1964 г. "Искам хората да обичат всичко както обичат мен. Светът би бил по-добро място".
През същата година за пръв път става номер едно в света в тежката категория, побеждавайки Сони Листън, когато е само на 22 години в шест рунда, с технически нокаут. Говори много преди мача, че ще успее да надвие дотогава непобедения Листън, но малко вярват, че наистина може да го направи. Все пак го постига. През следващите години е на върха на кариерата си и защитава титлата си чак девет пъти. Бил е познат по това, че никога не щади съперниците си, дори и когато става въпрос за съперници със същия цвят на кожата, което по това време е много важно нещо.
Най-запомнени ще останат неговите легендарни мачове срещу Джо Фрейзър от 1971 и 1975 година, и с Джордж Формън през 1974 година, които остават в историята записани като боксови класики. Титлата губи през 1978 година от Леон Спинкс, но през същата година я връща в свое владение. Мохамед Али е първият боксьор, който три пъти е шампион на света (1964-1967, 1974-1978, 1978-1979 г).
Пенсионира се през 1981 година, побеждавайки в 56 мача (37 нокаута) от 61 мача, а с право носи прякора Най-големия. Три години по-късно се разболява от Паркинсон, която го измъчва до края на живота му. В четвъртък сутринта е закаран в болница във Финикс заради тежки болки в дихателните органи. В нощта между петък и събота напусна този свят. "Аз съм най-добрият. Това съм казвал и много преди наистина да съм бил. Разбрах, че ако достатъчно пъти повторя тези думи, ще успея да убедя хората, че наистина съм най-големият".
Погребението ще бъде в сряда в неговия роден град Луисвил, в щата Кентъки, а властите на този град планират в събота да проведат възпоменателна служба.
Шампион между шампионите. Най-големият между най-добрите. Голям
борец за правда, боксьор, шегаджия, магьосник, перфекционист, религиозен
фанатик, проповедник. Спортист на века в избора на най-сериозните
спортни критици. Легенда. Толкова е бил мощен, невероятен, префинен и надреален, че хората имали желание никога да не напусне ринга. Роденият магьосник ръсеше магия до последния си дъх.
Какъвто и да е бил Али, никога вече няма да има такъв като него. Трудно е светът да може да издържи такъв трепет.
Когато върви първенство по футбол жените би трябвало да разберат, че е най-добре да забравят за мъжете си за няколко седмици. Една туркиня не успяла да прости на съпруга си, че я пренебрегва заради Европейското първенство и решила да му отмъсти.
Мохамед Али вече не е между нас. Изречение което е толкова трудно да се напише, а още по-тежко да се осъзнае. Светът изгуби Най-големия. Винаги е бил, завинаги ще остане. Човек който даваше облик на света, спорта, живота. Човек който изведе бокса извън граници и стереотипното мислене за бруталното съперничество и го превърна в пленяващо майсторство. Беше по-голям от живота, защото вложи всичко от себе си за толкова важни житейски елементи. Бореше се за равноправие между хората, против расистките и религиозните нетърпимости, войната.
