Превъплъщение на Арсен Венгер във всичко което има връзка с Барса. Пригответе белите кърпички и не се плашете ако сънувате Ривалдо.
Не трябва да знаете да съберете две и две, за да след това да разберете колко е немощна управата на Барса.
Когато трябва да идентифицираме Барселона това лято с една особа, бихме казали - Арсен Венгер.
Да не се ядосат привържениците на Арсенал, но синдромът на немощ на Венгер това лято се превъплъти във всички хора, които имат каквато и да е връзка с Барса.
Арсен Венгер в последните десетина години, всяко лято, е като Барса през това - много цели, малко добри, никак осъществени.
На Венгер не му е нужен Мбапе, изгонил Ибрахимович с проби, правил е играчи за Барса, а после и за Сити, а цел номер едно е била - нов стадион, "положителна нула" в сметката, всичко което не интересува нито един привърженик.
Венгер така е можел, но не е довел Суарес, Роналдо, Бейл, Погба, Варан, Канте, но решил, че са му нужни Жиру, Рамзи, Коклен, Монреал и подобни полуиграчи. Но, поне работи на плюс, изгради стадион, а клубът няма дългове.
Това през последните две години прави Бартомеу. Работи на плюс, продаде тениски на японците, разширява Камп Ноу, занимава се с по-маловажни неща.
За разлика от Арсенал, който почти никога не е бил там, Барса доживя нещо което вероятно нито един клуб не е успял в последните няколко години, да падне на най-ниското от трона, защото за когото и да сте, трябва да признаете, че допреди две години когато Реал превзе престола, каталунският гигант беше враг номер едно. Най-добрият отбор на новата ера, без значение дали в отбора са били Роналдиньо, Ето`о, Вийя и Педро, или МСН.
Бартомеу успя да затегне катапулта повече от който и да е президент, а последиците от падението на Барса тепърва ще се усетят в следващите години.
Не смеем и да помислим какво ще е да кажем през 2020 година, когато Меси и Суарес напълнят 33, и когато дойде най-голямата и най-потребната смяна на поколение изобщо в историята на футбола.
След това лято, Барса има огромен потенциал да се върне във "вангааловската" ера, от края на деветдесетте когато клубът се бореше за класиране в Купата на УЕФА, когато белите кърпички бяха главният реквизит на привържениците на най-големия стадион в Европа.
Това лято вероятно сте чели най-големият брой играчи изобщо, които са свързвани с един клуб, добре, заедно с Манчестър Юнайтед, който "доведе" половин Европа от януари до август, а стигнаха общо трима.
Фелипе Коутиньо, Марко Верати, Анхел Ди Мария, Антоан Гризман, Паоло Дибала, Томас Лемар, Даниел Себайос, Тео Ернандес, Жан-Мишел Сери, Ектор Белерин, Жоао Кансело, Дани Парехо (о боже), Иниго Мартинес, Килиан Мбапе, да, всички те са били "потенциални бомби" на управата на Барса начело с Бартомеу.
Напуснали?
Не са успели да пробутат нито един играч за пари, дадоха под наем Марлон Сантос, оставиха Вермаелен, Мунир не го иска никой, което и нормално, защото не можеш за полунападател да търсиш 20 милиона евро. Андре Гомеш не можа да завърши дори в Уест Хем, историята с Тотнъм най-вероятно е "патка", защото всички знаем, че Покетино е много интелигентен треньор. Арда Туран може да играе още вероятно само в Галатасарай, който има време до 8 септември да го върне, заедно с бирения корем, като багаж в самолета.
Рафиня, Пако, Денис Суарес, Люка Дин, Силесен, заедно с Гомеш в стартовия състав опасно се бори с изпадащите, а това не е Барса от ерата на Пеп Гуардиола, Тито Виланова.
Когато в отбора няма да има Лионел Меси, и Луис Суарес, Барса в този момент вероятно в последния кръг ще търси ножиците на Ривалдо, който с хеттрик трябва да надмине двата гола на Рубен Бараха за четвъртото място, което води в квалификациите за Шампионската лига.
Решение?
Ясно, Жоан Лапорта, връщане на "Ла Масия", скаутинг, който ще умее да намери, не новите Шави и Иниеста, защото те са неповторими дефиниции във футбола, а играчи, които имат поне приблизително "Барса ДНК", разбират тика-така, получават два, но вкарват четири.
Дали това може тази Барса? Може, докато Меси го има, но забравете за требъл, не защото сега в Шампионска лига всички са силни, а защото в останалите два турнира трябва да се борите с такъв Реал (Мадрид).
Осман Дембеле, трябва да го споменем, защото е платен 145 милиона евро, но никой знае какво подсилване ще е той, вероятно добро, но като Неймар? Трудно.
Паулиньо? От него може би дори се очаква и повече, само защото очакванията са малки и защото не е трудно в този момент да си по-добър от сегашните играчи в средата на Барса.
Нелсон Семедо е вероятно една от добрите покупки, заедно със Самюел Юмтити от 2015 г насам.
И това е днешната Барса, от 1 септември, след като обещаха, а не доведоха нито Коутиньо, нито Дибала, нито Гризман, Ди Мария, Верати, а клаузата на Неймар поставиха на достъпно ниво за днешния футбол преди само няколко месеца когато е подписал нов договор.
Пригответе бели кърпички, вкарайте ги в някой джоб, следващата барселонова "бомба", някъде през 2020 г ще бъде някой нов Сони Андерсон. А ако сънувате ножиците на Ривалдо, това вероятно са сънища на които ще се радвате като на гол на Роберто в най-големия разгром изобщо.
Автор: Милован Лонгинов
