Има много докосващи спортни истории. Съществуват много духовити, и много невероятни. А всичко това в една...? Да, съществува и такава история. Тази е точно такава, за първото Световно първенство във футбола, чийто домакин през далечната 1930 година бил Уругвай. Това първенство е започнало точно на днешния ден 13 юли.
Представете си финал на Мондиал в който стрелец е човек без една ръка. Или, представете си Световно първенство което започва - а главният стадион още не е изграден. Или, представете си президентът на ФИФА, който внася незаконно трофея, от страх, че някой ще го открадне. Само си помислете... Една любов. Голяма. И една топка. (Добре, две. Финалистите не могли да се договорят с коя да се играе, така че играли с две. Наистина.)
Представихте си?
Добре дошли в Монтевидео, 1930 година.
Ако прескочим първите години на съществуване на ФИФА, всъщност малко повече от две десетилетия, идваме до момента когато най-накрая е съгласувана идеята да се проведе Мондиал. Всъщност, това била една мечта. (А тъжните и щастливи хора дели само решението храбро да се тръгне към осъществяване на мечтата).
Само, къде и кога да се проведе една такава мечта... е, това е бил голям проблем. Но, точно този проблем дал възможността на тази история да се развихри като никоя друга, вероятно, не би успяла. Да кажем, италианци, холандци, испанци и шведи искали да организират това първо първенство на света, но само Уругвай бил готов да плати разходите за пътуване и престой в хотел на всички национални отбори, както и да построи нов стадион за нуждите на Мондиала. Това, както и фактът, че Уругвай точно през 1930 празнува своята стогодишнина, и то като двукратен пореден олимпийски шампион във футбола, били достатъчни за управниците на ФИФА да кажат: Монтевидео!
В този град, столица на Уругвай, трябвало да се срещнат всички най-добри. Но, не всички най-добри искали да отидат там. Онези четири споменати държави, които искали да бъдат домакини, два месеца преди началото на турнира решили да не пращат своите национални отбори в Монтевидео. Много други не искали толкова дълъг път, защото като футболисти аматьори искали да запазят работните си места, което не е лесно когато ви няма на работа два, три месеца. Все пак, настоятелността на президента на ФИФА, Жул Риме, успяла да убеди отделни Съюзи и, никак нещастни, 13 отбора се появили в Уругвай. Чак тогава и чак там е проведен жребият.
Но, преди тази история да се превърне в кратко описание на невероятните детайли около този, първи Мондиал, да ви върнем в една наша предходна история, необичайна като тази. Спомняте си пътуването на югославските футболисти точно там, в далечен Уругвай, и нереалните сцени при посрещането в Монтевидео, онази лодка и онзи химн? Чакайте, чакайте... недейте сега да мислите за филма и онова "дошли нашите, а няма жив човек". Въобще не е било така! Не, сериозно, изобщо не е било така.
Монтевидео, през тази 1930, бил истински метрополис. Почти 50 години вече там имало функционираща железница, народът бил готов за работа, но и за музикални забавления, когато малкото свободно време позволи. Идването на футболния елит само увеличило желанието на всички жители още повече да докажат колко обичат своя град, така че строенето на стадион "Стогодишнина" (Сентенарио) за 100 000 души на трибуните траело само година и то непрекъснато, 24 часа на денонощие. Все пак, не бил завършен навреме, мачовете вече започнали да се играят на други два спортни обекта, в същия град, на петия ден от Мондиала и гигантският стадион можел да отвори своите порти.
А за това как са минавали работните дни за участниците в турнира може би най-добре свидетелстват уводните мачове на французите. В групата в която са били изиграли два уводни мача за 48 часа, а техният съперник в групата, Чили, още не бил играл нито веднъж. Но, няма за всички мачове и всички групи да пишем, за нашите малко по-късно, а в този дял от историята само ще ви разкрием два детайла - за прякорите на сръбските футболисти. Имали два, напълно различни, и двата изобщо не са на сръбски език.
- сами себе си наричали "мучачос" (испански: момчета), защото така ги наричали хората, които всекидневно ги окръжавали.
- когато успели да победят и мощната Бразилия, уругвайската преса, която не е свикнала с толкова фамилии, които главно завършват на "-ич", ги нарекла "Ичичи" или "Ичачоси".
Това че нашите били победени от Уругвай в полуфинала не е страшно само по себе си. Но, да не споменем, че арбитърът е отменил чист гол на "ичачосите", а позволил играта да продължи когато топката излязла в аут, а местен полицай я подал на уругвайците, които в продължението на атаката разтресли нашата мрежа, не би било хубаво. Този съдия, Алмейда Рега, може би е бил тъжен, че сме му изхвърлили сънародниците от Бразилия въпреки че са били между фаворитите, а може би просто не е дорасъл за един такъв мач.
И преди този мач е направил скандал, когато шест минути преди края на мача Франция - Аржентина (0:1) дал край, и то точно когато един френски футболист, сам, напълно непокрит, тичал към вратата на съперника с възможност да изравни. Изведнъж - край. Арбитърът някак избегнал линч, а когато разбрал, че прекалил, повикал отборите да отиграят тези недоиграни шест минути, въпреки че отделни играчи вече отишли под душовете.
Кратко на темата "Какво са направили нашите?"
Две победи, загуба в полуфинала
Югославия - Бразилия 2:1 (2:0)
(Тирнанич 21, Бек 30 - Жоао Коельо Нето Прегуиньо 62)
Югославия - Боливия 4:0 (0:0)
(Бек 60, 67, Марянович 65, Вуядинович 86)
Уругвай - Югославия 6:1 (3:1)
(Сеа 18, 67, 72, Анселмо 20,31, Ириарте 61 - Вуядинович 4)
Открадната "богиня", припаднал селектор, еднорък голмайстор и упорит крал
Френският скулптор Абел Лефле направил дизайна на първия трофей предназначен за първенеца на света. Златната статуя била тежка 3,8 килограма, а висока 35 сантиметра. Още през 1930 е решено тя да остане в трайно владение на отбора, който първи три пъти стане световен шампион, така от 1970 година е собственост на Бразилия - докато не е открадната.
О, това е само един от интересните детайли от този шампионат. Да кажем, по време на полуфиналния мач с Аржентина, треньорът на американската селекция припаднал след като случайно разбил шишенце с хлороформ при оказване на помощ на един от своите играчи.
Или... Авторът на един от четирите гола за Уругвай във финала срещу Аржентина Хектор Кастро бил незаменим член на националния отбор въпреки че имал само една ръка. Кастро останал еднорък още като дете, но това не му попречило да направи изключителна спортна кариера. Може от такива хора и такива спортисти да се научи много. Когато обичаме да учим от житейски истории, а най-накрая да прескочим някой час празнота.
Ето, една от хубавите животни лекции е онази в която се помага на някого. А точно това се случило с футболистите на нашите комшии: националният отбор на Румъния участвал на Мондиала по молба на крал Карол ІІ. Румънският владетел, който обожавал да гледа футболни мачове, сам избрал отбор за участие на Мондиала, а от работодателите за които работили избраните играчи поискал да им се осигури платено тримесечно отсъствие. Речено, сторено - и, ето Румъния на Мондиал.
А когато стигнете на голямата сцена, тогава трябва да покажете, че сте големи. Някои скъпо платили цената на мисленето в стила "Лесно ще го направя това". Тази цена винаги се плаща, въпреки че курсовете варират в зависимост от века в който отсъствието на мислене се случва, а сериозно платил вратарят на уругвайския национален отбор Антонио Мацали. Като първи вратар на двукратния пореден олимпийски шампион - е отстранен от отбора непосредствено преди началото на шампионата, защото напуснал хотела и посетил семейството си. Осем седмици преди старта на първенството уругвайският национален отбор бил изолиран в един хотел в Монтевидео, а Мацали една вечер избягал от стаята и отишъл да види фамилията. Опитният вратар, който спечелил два златни медала през 1924 и 1928, е изгонен от отбора и никога в кариерата си не е изиграл нито един мач на Мондиал. Семейството е важно, всякак, но ако вече се е съгласил на договор за карантина, тогава е трябвало да се придържа, нали? Добре е казал някой - докато сме уважавали думата и тя е била важна и честна, писани договори не са съществували.
Имало е и тъжни истории свързани с Монтевидео 1930. Например, капитанът на националния отбор на Франция на мача срещу Мексико, първият мач на тези държави на шампионата на света, Алекс Вилплан е убит през 1945 година заради сътрудничество с нацистите. Вилплан, който е роден в Алжир, по време на войната сътрудничил с Гестапо и е отговорен за смъртта на много френски родолюбци, а наказанието го застигнало когато военните действия преустановили.
Искайки да избегне каквото и да е възможно наказание, белгийският съдия Йоханес Лангенус, искал преди финала гаранции, че веднага след мача ще му е гарантирано, че "в най-кратък срок и по най-бързия път" ще стигне до кораба, който ще отплава от Уругвай. Финалът отсъдил добре, съгласни са и уругвайци и аржентинците, които са победени с 4:2, а се съгласили и преди самия мач около нещо което белгиецът им предложил: като не могли да се договорят с коя топка да се играе завършващата борба за трофея, по предложение на съдията, едното полувреме се играло с топката, която донесли аржентинците, а другото с топката на домакините.
На някои са им се осъществили мечтите във финала, за други със самото идване в Монтевидео, а и едните и другите минаха тук, за да ви подсетят - вечно недоволните и онези щастливите ги дели само храбростта да се тръгне към мечтата.
И така, тази история дойде до края, някак бързо, въпреки че отначало изглеждаше като дълга. Лети времето, час работа. От Монтевидео 1930, ето, до днес минаха 87 години. От началото на четенето на тази история - около пет минути.
Да, времето лети.
Точно заради това вместо заключение, само едно подсещане: Имате някаква мечта?
Е, какво чакате?
Времето лети.
Автор: Дарко Николич
