Кристиано Роналдо определено е един от най-добрите футболисти в историята. Португалецът вече от години одушевява световната футболна общественост с впечатляващи голове, дрибъли... но и с хуманни дела извън терена.
Обаче, и поред всичко това мнозина не могат да го понасят заради голямото его и фактът, че не приема добре загубите.
Така славният португалец не се появи на връчването на наградите за най-добър играч на Европа и тези за най-добър футболист на света... А причината е, че те бяха връчени на неговия бивш съотборник Лука Модрич, а не на него. Това жестоко го наранило.
Роналдо така показа колко всъщност е разглезен. Но не му е за първи път....
РЕВЛЬО
Роналдо още като дете получил прякора "Ревльото". Рикардо Сантос в младостта е играл заедно с Кристиано за аматьорския Андорина от Мадейра, където бащата на звездата на Юнайтед и Реал работил като клубен иконом.
"Роналдо още като малък имаше огромно желание за победа, а когато загубеше мач или ако някой от съотборниците не му подадеше топката, умееше да се разплаче. Затова го нарекохме "Ревльото".
А това огромно желание за победа даде възможността на Роналдо да стане това което е.
ПСУВАНЕ ЗАРАДИ СМЯНА
Португалецът в Реал (Мадрид) беше главната звезда и се говори, че е бил питан за всичко... как ще се играе, с кой ще играе, кой ще дойде в клуба, кой отива в списъка за трансфери... Испанските медии през 2016 година с дни писаха за инцидент, който се случи когато Зинедин Зидан решил да го изкара от игра. Роналдо видимо бил разочарован заради решението на треньора. След анализ на видеозаписа, испанските медии твърдяха, че Роналдо е псувал Зидан заради смяната.
"Еби се! Майка ти е курва!", изговорил Роналдо.
ЧЕТИРИ ТЕЛОХРАНИТЕЛЯ
На Световното първенство в Бразилия за неговата сигурност 24 часа се грижили чак четирима телохранители, защото се знае кой е най-голямата звезда в отбора. Португалският съюз искал от домакина шестима души охрана, а четирима са дадени на Роналдо. СТАЯТА ТРЯБВА ДА ИМА НОМЕР 7
Португалия през 2011 година гостувала в Зеница. Играл се бараж за класиране на Европейско първенство. Португалците дошли два дни преди мача и за тях в хотел в Зеница били резервирани 60 стаи. Кристиано бил в стая 507, защото изисквал в номера на стаята задължително да се съдържа неговата седмица.
Спортинг (Лисабон) и костариканският Депортиво Саприса дават най-много футболисти от своите школи, които са на Световното първенство в Русия.
Двата клуба имат по 13 играчи с най-малко три сезона за тях от 15 до 23-годишна възраст, а сега са на Мондиала, което е с трима повече от Барселона.
На четвърто място е загребският Динамо с девет, а зад него са уругвайският Дефенсор с осем, по седем имат Манчестър Юнайтед, Ал Ахли от Египет, Щутгарт...
11-о място си делят белградските грандове Цървена звезда и Партизан, които имат по петима футболисти от световно известните си школи и са в ранга на гиганти като Реал (Мадрид), Бенфика, Арсенал, мадридския Атлетико...
Поникнали в Партизан са Никола Миленкович (сега във Фиорентина), Андрия Живкович (Бенфика), Адем Ляйич (Торино) и Александър Митрович (Нюкасъл), а от Звезда Владимир Стойкович (Партизан), Марко Дмитрович (Ейбар), Урош Спайич (Андерлехт), Марко Груйич (Ливърпул) и Лука Йович (Айнтрахт Франкфурт)
Дисциплинарната комисия на УЕФА предложи драконово наказание за албанския Скендербег, включително милион евро глоба и десетгодишна забрана да участва в европейските турнири, съобщават албански медии. Клубът от Корча е пред наказание заради уредени мачове.
Наказанието за албанския отбор още не е официално обявено, но сайтът Панорама е стигнал до информация за това предложение.
Дисциплинарната комисия на УЕФА предложи това наказание след разследване за съмнителни мачове в груповата фаза на Лига Европа през 2015 година, когато албанският състав е играл в група против Бешикташ, лисабонския Спортинг и московския Локомотив.
Последната дума за наказанието на Скендербег ще има Комисията за жалбите на европейския футболен съюз, но засега не е познато кога това тяло ще вземе решение.
Онова което се знае и което пише в репортажите на пожълтелите страници на тогавашната преса са 332 гола в 197 мача в първенството, почти един и половина средно за 90 минути, всички за Спортинг, разбира се.
Лесно е на първо усещане, когато се намерите в околността на стадион "Жозе Алваладе" в Лисабон, да помислете, че традиция е само изхабена, издухана дума.
Не само заради онези шарени седалки вътре в зданието, а и защото, въпреки че змията от привърженици, които чакат да си купят билет е дълга стотина метра, всичко изглежда прилично нефутболно: веднага до входа на "запада" е, да кажем, голям "Лидъл", така че се блъскате с хора, които носят пълни торби с покупки, сякаш на всички им е преведена заплатата в сряда вечерта, а влюбените отиват в киното, държейки се за ръце...
Първото впечатление, разбира се, е измамно, и Спортинг не би бил Спортинг да се отрече така лесно от своята история.
Хайде това че на стадиона видимо пише всички успехи, всички титли, включително и четирите предвоенни, които не им признават, и онези двамата играчи, които са били, не по веднъж, най-добрите футболисти в света - Луиш Фиго и Кристиано Роналдо, разбира се - а и защото се сещат, целият този сезон, в който под ръководството на големия Жорже Жезус могат до титлата, за пръв път след 2002 година (колко дълго, твърде дълго е това чакане), спомнят си за най-добрият играч в своята история за който вероятно никога не сте чули.
Не е това рядко, разбира се, всички тези фантастични футболисти, които са съществували не преди ютуб, не преди телевизията в цвят, а и преди черно-белите фотографии, когато и живото предаване по радиото е било изключение, природно са бутнати в забравата на колективната памет, най-напред защото тях е невъзможно да ги сравниш, сякаш са два различни спорта, а не само различни десетилетия; ако няма велики клубове какъвто са лисабонските "лъвове" да не забравят своите, щяха да останат само любопитство за най-посветените или за Предраг Дучич, който е задължен за свалянето на патината от всички бляскави майстори, които не сме могли да гледаме.
Всяка продадена сезонна карта на Алваладе тази година е посветена на стогодишнината от рождението на Фернандо Пейротео, най-добрият стрелец в историята на Спортинг и човек, който за своето време може да стои рамо до рамо с Роналдо или Фиго, а дори и да ги надмине.
На десети март 2018, шест дни след гостуването в Порто на Серджио Консейсао което би могло да реши титлата, особено ако Бенфика, на която тези дни е ядосана червената половина на Лисабон, продължи да посърва, ще бъде отбелязан официално неговия рожден ден и неговите дванайсет чудесни сезона, които помнят само най-старите португалци.
Всеки гол на "зелено-белите" постигнат на домашния стадион, всъщност, по някакъв начин е почит към човека чиято статистика предизвиква недоверчивост. И когато Сейду Думбия постигна хеттрик в победата над третодивизионния Вилаверденсе в осминафинала за Купата на Португалия в сряда, и когато срещу Портимоненсе на терена излязоха Баст Дост и спокойния Вилиям Карвальо и чудесния Желсон Мартинс, който ускорява до сто точно както неговия съименник по фамилия от най-славните си дни...
Чак и на официалния сайт на Спортинг, за да не се обиди Кристиано, ако някога попадне на това, стои текст под заглавие "Роналдо и Пейротео? Двамата са били най-добрите"...
Та отново, вероятно защото е било твърде рано, или само защото е бил на върха на мощта си докато планетата е кървяла във Втората Световна война (Португалия е била неутрална, и тези години играла мачове само с "колегите" като Испания и Швейцария) не е Фернандо Баптища де Сейшас Пейротео де Вашконкелош достатъчно известен, сигурно не като импозантната тройка супер звезди по която днес се разпознава, и винаги ще се разпознава португалският футбол: Еузебио, Луиш Фиго, и разбира се Кристиано Роналдо...
Смята се че в течение на годините момчето, което е родено в затишието на Първата Световна война в Умпати, в Ангола, по това време колония на португалската империя, тичало след топката, вкарал е повече от седемстотин гола; онова което се знае и което пише в репортажите на пожълтелите страници на тогавашната преса - а португалската спортна преса винаги е следвала невижданата популярност на играта - са 332 гола в 197 мача в първенството, почти по един и половина средно за 90 минути, всичките за Спортинг, разбира се, и още двеста попадения в други турнири; и 15 гола в 20 мача за националния отбор на Португалия от 1938 до 1949 година.
В Спортинг е дошъл като деветнадесетгодишен тъй като животът го довел в Лисабон и защото се е влюбил в тези цветове, и въпреки че остатъкът от голямата тройка искал неговия подпис - подобно по-късно се е случило и с Еузебио, както и с Марио Колуна, завинаги познат като "Монстро Санградо", "свято чудовище", с разликата, че тези двамата все пак са избрали Бенфика - и веднага започнал да решета, започвайки с два гола в своя дебют, против Бенфика.
Тогавашният спортен вестник на име "Стадион", предтеча на днешните "А Бола" и "Рекорд", написал, че става дума за "отличен физически екземпляр, бърз бегач, който без много мъки шутира отлично, и е много спокоен".
Точно благодарение на Спортинг и неговият официален канал в Ютуб - ето идея за нашите клубове, сигурно би могло да се загребе по обществените и частните архиви и да се намерят множество интересни голове и акции, да се дигитализират - от забравата са спасени няколко дрипави записа на легендата на клуба.
Не се вижда, окей, баш идеално, не са били тези оператори от преди потопа толкова умели, но е достатъчно да се видят препълнените трибуни, да се чуе възбудата на коментатора и да се стане свидетел как го дърпат за тениската, защото не могат по никакъв друг начин да го спрат когато започне да дриблира, защото той своите гол-два-пет ще вкара, когато тогава, да се уверим, че става дума за импозантен нападател, който не би отстъпил и от най-добрите "деветки" на днешното време...
Този отбор в който е блестял от четиридесетте достига своя връх пред края на десетилетието. Наричали са ги "Петте цигулки" - Пейротео, Албано, Жезус Корея, Жозе Травасош, Мануел Васкеш - и са взели три титли подред; отмерили са сили и с Гранде Торино, най-популярния и най-добрият отбор на това време, и победили; Торино по-късно още веднъж ще дойде в Лисабон, на мегдана на Бенфика, и никога няма да се върне от него...
В сайтовете на привържениците на Спортинг специално се описва мачът за титлата от пролетта на 1948, когато в последния кръг на "зелено-белите" била нужна победа от три гола разлика, за да спечелят трофея. Победили са с 4:1. Пейротео е вкарал всичките четири попадения, и то в рамките на 34 минути... Сезон по-рано, в 19 шампионатни кръга, е вкарал 43 гола, а като 22-годишен срещу Лесе е постигнал цели девет, което продължава да е рекорд в онова което сега се нарича Примейра.
Както е вкарвал голове и както е играл, така лесно и между другото, така си е и отишъл; един ден само съобщил, че няма повече да се занимава с футбол, основната му работа, магазин за спортни екипировки, била пред банкрут и би искал да се посвети на това. Не е успял, и години по-късно отдалече, от родната Ангола - която чак през седемдесетте ще извоюва независимост - следил своя Спортинг.
Символично, върнал се в Португалия в началото на войната в Ангола, 1961, станал краткотраен селекционер, засрамен напуснал позицията след загуба от Люксембург с 2:4, но в този мач е вкарал в игра младият Еузебио и така му предал факлата, която ще гори и до ден днешен и в онова момче от Мадейра, увенчана с титлата първенец на Европа...
Фернандо Пейротео е починал от сърдечен удар, през ноември 1978, в 60-ата година на живота. Оставил е голямо семейство, а един от неговите потомци, правнук, е настоящият треньор на Сетубал - Жозе Кусейро.
И свидетелства за величието на клуба, въпреки онзи "Лидъл" и киното в близост до хубавия стадион до спирката на метрото "Гранде Кампо", че и четиридесет години след неговата смърт, и сто години от неговото рождение, неговият Спортинг си спомня.
Сякаш би имало нещо по-естествено от това да се закръгли юбилея, след толкова чакане, Спортинг най-сетне е в гонитба с двама или трима (в зависимост от това дали Бенфика ще реши проблемите в своите редици до дербито на "Луж" на 3 януари) да се окичи с титлата, за да се затвори, символично, "сентенарио" на най-добрия играч за който никога не сме чували.
Не трябва със седемстотин гола, нито с девет в един мач, нито в Думбия или Дост да се всели духът на "Мистър Порту-гол", както живееше в този последен триумфален сезон през 2002 в Марио Жардел, ще бъде фантастичният Жорже Жезус доволен и с по 1:0 на всеки мач до края...
Борусия (Дортмунд) победи с 1:0 Спортинг (Лисабон) на свой терен в 4-ия кръг на Шампионската лига и така си осигури класиране във фазата на елиминациите. "Жълто-черните" играха без най-голямата звезда в отбора си, Пиер-Емерик Обамеянг, който беше наказан преди мача.
- Беше много трудно без него. Но, нямах избор. Решението беше взето във вторник следобед. Ще се върне за следващия мач - заяви треньорът Томас Тухел след мача.
Медиите веднага започнаха със спекулациите защо най-добрият стрелец на Борусия е наказан от клуба. Първоначално се мислеше, че заради желание за трансфер, защото го искат множество елитни европейски клубове, между които и Реал (Мадрид).
Все пак, това не е причина за наказанието, а непрофесионалното поведение на габонеца. Той е бил на купон в Милано в понеделник, само два дни преди мача със Спортинг в Шампионската лига.
Това все още не е официално потвърдено като причина, а като една от възможностите се споменава и че е провел телефонен разговор по време на събирането на клуба преди мача. Президентът на клуба веднага подкрепи треньора и застана зад неговото решение да накаже най-голямата звезда в състава.
Каквото и да е било, Борусия показа, че е голям клуб и с немците няма шега и на никого не се прощава, дори и на най-голямата звезда в отбора.
Емоциите са чудо. Затова, никой не може да има претенции към Ислам Слимани. Няма и причина. Могат само да му благодарят привържениците на Спортинг (Лисабон) и с овации да го изпратят в Лестър.
Алжирският нападател вчера по най-добрия възможен начин се прости с екипа на "лъвовете". Вкара изравнителния гол в победата над Порто в голямото дерби на Примейра (2:1), а когато мачът свърши - се разплака. Знаеше блестящият нападател, че това му е последен дуел в клуба в който проведе четири сезона, а голмайсторски експлодира в последните два.
Затова отива в Лестър, който ще плати за него 30 000 000 евро. Цели 100 пъти повече отколкото португалците го платиха на неговия предишен клуб Белуздад. Чудесна печалба. Футболът е хем спорт, хем бизнес, а Спортинг трябва да мисли за бъдещето.
Щом продаде Слимани, клубът от стадион "Жозе Алваладе" реагира с довеждането на двама нови нападатели. Двамата са холандци и двамата идват от Бундеслигата. Първи дойде Баст Дост от Волфсбург, който подписа за четири години, в трансфер за който се смята, че струва около 10 000 000 евро, а клаузата за откупуване веднага е фиксирана на 60 000 000 евро, а по-късно беше обявено и идването на Лука Кастаньос от Айнтрахт (договор за три години), за когото платиха 2 500 000 евро, а ако някой иска да го вземе трябва да им плати 40 000 000 евро.
Депортиво (Ла Коруня) спечели за 18-ти път трофея Тереса Ерера, след като се наложи с 1:0 над Спортинг (Хихон). В предсезонния турнир взеха участие още португалския Спортинг (Лисабон) и уругвайския Насионал (Монтевидео).
Треньорът Виктор Фернандес направи седем промени в състава, който спечели първия мач срещу Насионал. Основните новости бяха дебюта на Исак Куенка като титуляр, Луис Фариня остана на пейката, а Хосе Родригес беше част от стартовия отбор, въпреки проблема в глезена от предния ден.
На вратата беше Фабрисио, Мануел Пабло покриваше дясната зона на защитата, Канела отляво, Алекс и Лопо в центъра на отбраната, Вилк и Хосе Родригес в халфовата линия, Куенка и Кавалейро по крилата, Хуан Карлос плеймейкър и Борха Бастон централен нападател.
Наставникът на Спортинг (Хихон) Абелардо премина към тактика 4-2-3-1. Защитата напрактика беше същата от мача със съименика от Лисабон, а в средата се появи Начо Касес. Мигел Анхел Гереро започна в атака, докато Алекс Серано и Алваро Бустос бяха резервните оръжия отпред.
Хихонци демонстрираха, че трудно ще бъдат побеждавани в Сегунда, създавайки много проблеми на отпочиналия Депортиво в сравнение с първия мач в турнира. Хосе Родригес беше моторът на "синьо-белите", който подобри играта си след влизането на Фариня през втората част.
Депор доминираше от първия съдийски сигнал, имайки притежание на топката и натискайки в атака, но без да създаде положения. Хосе Родригес контролираше пътя на топката, докато в Спортинг заложиха на защита и чакане на възможности за контраатаки.
Първото положение за галисийците дойде в 11-ата минута, когато Мануел Пабло подаде на Хуан Карлос на ръба на наказателното поле, но ударът му премина встрани от вратата. Хихонци застрашиха за пръв път вратата в 17-ата минута след изпълнение на пряк свободен удар от Гереро, но топката докосна стената и не попадна в очертанията.
На домакините им липсваше ритъма от първата среща, Хуан Карлос беше разсеян, Кавалейро не се движеше толкова, а Куенка не беше фактор. С напредване на минутите Спортинг изглеждаше все по-опасен с контраатаките си и от статични положения.
Кавалейро и Куенка разменяха местата си , но единственият начин да се създадат опасности бяха импровизираните движения на крайните защитници. В 25-ата минута Канела проби по лявото крило, финтира противник и стреля, но над вратата.
Тогава отново се наложи Виктор да прави ранна смяна, този път Мануел Пабло отстъпи място на Лауре. Ветеранът изпита проблеми и получи почивка. Мачът ставаше скучен, но най-доброто дойде в последните пет минути на първата част.
Депор се доближи до гол в 39-ата минута, когато дълго подаване беше овладяно от Борха Бастон, който премина вратаря Куеяр, но ударът му беше избит от Иван Ернандес. Изпълнението на ъгловия удар най-сетне донесе гол - центрирането на Хуан Карлос беше засечено от Алекс Серано, който прати топката в собствената си врата. Спортинг опита да отговори с няколко пряк свободни удари, но не затрудни Фабрисио.
Хихонци започнаха по-добре второто полувреме, хвърляйки се в атака. Бустос опита да вкара с нещо между удар и центриране в 46-ата минута. Междувременно в Депортиво станаха факт първите три смени - Фариня, Инсуа и Луизиньо замениха Кавалейро, Лопо и Канела.
Спортинг продължи да е по-добрия състав през вторите 45 минути. В 53-ата Лора засече центриране, но не успя да уцели вратата. Две минути по-късно резервата Пабло Перес по невероятен начин не успя да реализира за астурийците. Спечели загубена топка в наказателното поле, но шутът му беше твърде силен и не намери очертанията.
Мачът се оживи, когато и Депор опита да отбележи с две възможности за Фариня. В 55-ата негов удар от границата на наказателното поле нямаше достатъчно точност, а минута след него Начо Касес отправи първия шут в рамката за Спортинг. Топката се движеше ниско и беше уловена от Фабрисио.
Лукас Перес дебютира за Депортиво, заменяйки Куенка. Игра по дясното крило и прекара повече време на земята, след като няколко пъти беше спънат. След това Хуан Домингес замени Хуан Карлос, Хосе Родригес продължи да е най-добрия в редиците на домакините, а Фариня запълни липсващата широта през първата част.
В 73-ата минута Пабло Перес изпусна още един голям шанс, след самостоятелен пробив от десния ъгъл на наказателното поле. Депор отвърна с удар с глава на Фариня минал на сантиметри покрай гредата в 75-ата минута, а една по-късно аржентинецът центрира за Вилк, който също не уцели вратата. В последните десет минути нямаше голови възможности, а Луизиньо беше ударен и сменен от Яго Лопес.
Така Депортиво тримуфира с купа №18 в 69-ото издание на турнира Тереса Ерера, чийто домакин е.
.jpg)
