Припомняне за един от най-бруталните мачове в историята...
Буенос Айрес, центърът на града. Ранен следобед, сряда, 22 октомври 1969 година... Треньорът на Естудиантес Освалдо Субелдия събира своите момчета във фоайето на хотел Ногаро. След няколко часа трябва да започне реваншът за клубния първенец на света. Естудиантес против Милан. Субелдия е наясно, че след 0:3 в Италия неговите момчета нямат реален шанс за обрат, но иска да проведе среща, за да мотивира по-добре своите играчи.
"Отиваме, всички в стая 704".
На самия вход в стаята го спира журналист от Ел Графико. Иска да разбере за какво ще говори треньорът.
"Мисля, че имаме 20% шанс за успех", така ще започна. "А тогава ще кажа, че е много по-лошо да изгубиш главата отколкото мача. Ще им кажа да останат спокойни, да дадат всичко от себе си и да опитат да победят дори и да не можем да стигнем тези 0:3. Излезте и победете, без грубости, играйте хубаво", така ще им кажа.
Но, това не са били думите на Субелдия. Трябва само да се е шегувал... Аржентинският журналист не е могъл да вярва какво му е казал старият лисугер. Става дума за брутален човек. Човек, който не трепва от нищо, за когото победата е по-важна от честта. Счупен крак, нос... Не е проблем, само да победя, да взема трофей.
Питате се как е завършен мачът Естудиантес - Милан? Трима домакински играчи са арестувани заради насилие на спортния терен, един играч на Милан е отвлечен от аржентинската полиция под заплаха, че ще го пратят в армията?! Одрасквания и синини? Кой ще ги преброи. Само счупвания. И футболисти, които кървави напуснали терена.
От Касапницата на Бомбонера, както е наречена тази война между Естудиантес и Милан се навършиха точно 50 години. Оттук ви подсещаме за този мач, както и за някои други изиграни в този период, които повече са приличали на бойни действия отколкото на футболно надлъгване.
Всичко е започнало от маниакалното желание на Мусолини фашистка Италия да стане световен шампион... Средствата не са подбирани - от вербуване на синове и внуци на онези обеднели имигранти, които в края на 19 век побягнали в новия свят в търсене на по-добър живот, до безсрамни кражби и съдийски подпирания на самия терен. Испания, и преди всичко Италия, ограбили южноамериканския футбол, отвеждайки някои от най-добрите футболисти. Започнало е с Раймундо Орси и Луис Монти, а се продължило със Сивори, Ди Стефано, Алсидес Гиджа... Това са само някои от имената на големи звезди, които с пълен блясък ще заблестят далеч от своя роден народ.
Монти е играл два финала на Световно първенство с два различни отбора. В Уругвай е носил екипа на своята Аржентина и изгубил от домакина, а четири години по-късно станал шампион с Италия. И Орси първо е носил екипа на гаучосите, бил един от героите в Аржентина, но с титлата планетарен шампион се окичил с адзурите. Подобна е ситуацията с Алфредо Ди Стефано и Омар Сивори по-късно, с разликата, че те двамата няма да се прославят в националния футбол. Алсидес Гиджа е специална история. Той е станал божество в своя Уругвай когато вкарва победоносния гол във финала на Маракана през 1950, за да след това като своите предшественици да бъде вербуван от страна на италианците. Този удар най-много заболял уругвайците, а на континента представлявал капката, която ще прелее чашата. Семето на раздора е било посято...
Докато българинът Добромир Жечев - какво име за такъв касапин?! - през юли 1966 на Гудисън безпощадно удрял Пеле, сър Стенли Роуз, първият човек във ФИФА в този момент и бивш генерален секретар на ФА, говорил в близък кръг как евентуален неуспех на англичаните на Световно първенство на което са домакини ще означава и тежък удар за английската индустрия, па чак и политика. В същото време един от най-добре осведомените хора в тази епоха, мениджърът Юлиус Украйнчук, предлагал облог, че домакинът във финала ще се срещне с ФРГ. Индикации, че всичко е предварително режисирано имало още в ранната фаза на турнира...
Жечев така пребил Пеле, че от терена го изнесли на носилка, а когато се колкото толкова оправил, довършил го португалецът Моралес. Бразилците като първи фаворит преживели пълно крушение. Аржентина завършила в 1/4-финалите със загуба от Англия с 0:1. Този дуел предизвикал много бури. Южноамериканците отново били осакатени от съдията. Немският арбитър Крайтлайн изгонил капитана на гаучосите Ратин още в първото полувреме, уж заради псувни. След 90 минути меле на терена английският селекционер Алф Рамзи само долял масло в огъня:
"Аржентинците не са хора, това са животни."
В Шефийлд, виж чудо, на немците и уругвайците правдата делил англичанинът Фини. И той свършил своята задача без грешка. Изгонил двама уругвайци и немците победили с 4:0. Ако е приел някакъв облог, Украйнчук сигурно хубаво е припечелил. В последния ден на юли на Уембли изтичали англичани и немци, точно както е и предвидил.
Футболната война на Европа и Южна Америка вече не е могла да бъде избегната - огорчените южноамериканци ще използват всяка възможност за отмъщение. През втората половина на шейсетте ще остане запомнена като най-кървавия период във футболната история. Един турнир в зародиш под името Междуконтинентална купа станал поприще на сурови борби, които и до ден днешен се разказват.
БИТКАТА ЗА МОНТЕВИДЕО
Точно година е минала от Световното първенство в Англия, когато в борбата за неофициалната титла клубен първенец на света се срещат Селтик и Расинг. Твърде малко време раните да зараснат, а огорчението в аржентинците да изчезне. Легендарният мениджър на келтите Джок Стайн съставил боен отбор с един единствен мислител - Джими Джонстън. Онова което характеризирало този отбор било невероятното единство. Всички тези момчета са родени в радиус 30 мили около Паркхед и били влюбени в зелено-белите цветове. Титлата шампион на Европа спечелили с изненадваща победа във финала над Интер, когато започнала и тяхната абсолютна доминация в шотландския футбол, която се изразява в девет поредни шампионски титли на страната.
Стайн е бил треньор от старата школа. От своите ученици направил безстрашни борци готови да понесат всичко:
"И на тренировка искаше да даваме всичко от себе си, да влизаме в дуели на 100%. Често вкъщи отивахме пълни със синини", заяви веднъж полузащитникът Боби Мърдок.
А да не е било така, кой знае как щяха всъщност да се проведат шотландците в Аржентина...
Селтик в реванша в Авелянеда отишъл с минимална преднина от първия мач. Единственият гол на Хемпдън Парк постигнал Били Макнийл в 69-ата минута на мача. Знаели са келтите, че за аржентинците няма да е важно дали става въпрос за англичани или шотландци, но онова което ще им се случи вероятно не са могли и да си представят.
Още на загрявката Джок Стайн трябвало да замени първия вратар Рони Симпсън, тъй като го е ударил предмет от трибуните. Това било само увод към онова което следва. Въпреки че Селтик повел с 1:0 с гол на Томи Гемел в 21-ата минута, Расинг още в началото на второто полувреме обърнал и си осигурил трети мач (тогава не е имало правило за гол в гостуване). Шотландците бранили минималната загуба с "глава" и поели и дали стотици подли удари, за да последва истинска драма едва след края на мача, когато голяма група привърженици опитала да влезе в съблекалнята на Селтик. Колко са се уплашили гостите в този момент най-добре говори изявлението на Джими Джонстън, малко на шега, малко сериозно...
"Знаете ли какво, бих казал на аржентинците да забравят всичко. Нека вземат купата, ние ще сме щастливи, че си отиваме вкъщи."
Третият мач е изигран на неутрален терен - в Монтевидео. Истинското шоу започнало щом делегацията на гостите пристигнала в Уругвай. Първо не могли да намерят хотел, който да ги приеме, а когато решили този проблем цялата нощ преди решителния мач в стаите на играчите домакините пращали девойки. Но това била по-хубавата част от престоя в Уругвай...
Битката за Монтевидео, запомнена като най-грозната среща на всички времена, е изиграна на 4 ноември. Толкова емоция, напрежение и лудост е нещо което повече никога няма да се случи. Записано е, че първото кръвожадно нарушение направил Селтик и то в четвъртата секунда на мача?! Расинг набързо отвърнал със същото. Първият знак, че всичко полека излиза от контрол се случва в средата на първото полувреме. Десният халф на аржентинския отбор "се закачил" за Джонстън, а той след няколко крачки силно го ударил с лакът в носа и бил изгонен. "Така беше запален фитилът, след това вече нямаше връщане назад", спомня си Джими Джонстън в изявление за клубната телевизия преди няколко години.
В същия момент на терена настава хаос. Полицията нахлува, за да разтърве футболистите, на терена са и треньорите, резервните играчи... Съдията от Парагвай Родолфо Осорио, виждайки, че няма да може да контролира мача, вика двамата капитани (Алфио Базиле и Боби Ленъкс) и наглед постъпил умно - обяснил им, че Базиле излиза навън щом Расинг направи следващото брутално нарушение, съответно, че Ленъкс ще "почервенее" в случай, че шотландците продължат да дивеят. Като лидери на отборите те двамата трябвало да смирят своите съотборници. Обаче...
И пълни три минути не са минали когато Осорио изважда втори червен картон. Извън терена трябвало да излезе Алфио Базиле. Не минало много, парагваецът отново се хванал за джоба. Въпреки че за новата блъсканица и шамарите, които ще последват е бил виновен Джон Кларк (бой с Рули), Родолфо Осорио изпълнил обещанието - изгонил капитана на Селтик.
"Тръгнах да излизам, а тогава треньорът дойде и ме бутна, казвайки да се връщам в игра", разказва Ленъкс, който в момента на инцидента е на 40 метра от навалицата.
"Съдията отново ме прати навън, но Стайн продължаваше да не позволява да изляза!"
Всичко това потраяло няколко минути, докато накрая на терена не се появил полицай, извадил сабята и под заплаха накарал Ленъкс да отиде в съблекалнята?!
Всичко това още повече разярило шотландците. Между другото, в 56-ата минута Расинг повел с гол на Карденас, което допълнително разпалило страстите. Третият изгонен играч на Селтик бил Джон Хюс. Аржентинският вратар Сехас бавил времето, а Хюс решил да го "забърза малко" с удар с крак между краката...
"Първото което ми дойде наум когато видях как провлачва беше как ще го ударя и никой няма да види това."
За негово съжаление, това видели всички, па и парагвайският съдия.
Мачът в последните минути се превърнал в истински фарс. Заради изритване на Сехас червен картон заработил и четвърти футболист на Селтик - Берти Олд - но той останал на терена до самия край?! Как и защо, известно е вероятно само на Родолфо Осорио. Крайният баланс бил следният: четири изгонвания за шотландците (Джонстън, Ленъкс, Хюс и Олд) и две за аржентинците (Рули и Базиле), с чак 30 отсъдени нарушения за Расинг и 21 за Селтик. Разбира се, тук са сметнати само онези нарушения когато някой се е превивал от болка на терена. Всички преживели.
Един от по-спокойните в отбора на Расинг Роберто Перфумо описал един детайл от тунела след края на мача, когато страстите вече започнали да стихват:
"В един момент видях русокос как върви полека към мен, онова момче което ни вкара гола в Глазгоу - Макнийл. Погледнах го в очите и инстинктивно вдигнах ръце в гард. Сигурно заради всичко което се случи на терена... Тогава той протегна ръка към мен и жестикулирайки ми обясняваше, че иска да си разменим тениските. В същия момент ми потекоха сълзи, не можех да ги сдържа. Сваляйки екипа си избърсах лицето. Изведнъж всички тези грозни неща отидоха в забрава... Прегърнах го и му казах, че така трябва да се играе футбол. Той се усмихна и ми отговори на чист испански: Buena suerte, buena suerte... Сякаш нищо не се е случило", връща лентата Перфумо години по-късно.
Зад Битката за Монтевидео са останали някои факти: три пъклени мача на два континента, в три държави и изминати 7000 мили. Футболистите на Расинг са станали герои на страната, всеки от играчите е награден с нов автомобил, докато воините на Стайн в Шотландия ги дочакали наказания - всеки по 250 паунда от заплатата "заради нарушаване на репутацията на британския футбол", както обяснил президентът на Селтик Боб Кели.
Най-голямото поколение в историята на клуба от Хемпдън Парк такъв ход никога няма да прости на управата...
ОСВАЛДО СУБЕЛДИЯ И СМЪРТОНОСНИТЕ МАЛОЛЕТНИ
През следващата година с титлата първенец на Южна Америка ще се окичи аржентинският Естудиантес, което било голяма изненада, докато Европа покорил страшният Манчестър Юнайтед. Светът с нетърпение очаквал новия "спектакъл" в Междуконтиненталната купа.
Освалдо Субелдия, човек който носи прякора Бащата на антифутбола, направил чудо от един съвсем среден отбор, който до неговото идване не е спечелил нито една шампионска титла на Аржентина. Когато дошъл, освободил почти целия отбор, довел млади лъвове и от тях направил истински убийци или както по-късно ще ги нарекат медиите - Смъртоносните малолетни. Бил сред първите треньори, който се базирал изключително на защитата, особено усъвършенствал статичните положения и обръщал много внимание на капаните със засадата. Специален дял от неговата тактика било психологическото малтретиране на съперника на терена.
Щателно се подготвял за всеки противник, изследвайки го до най-ситния детайл. Легендата разказва, че така веднъж разкрил на своите избраници, че един от играчите от противниковия лагер по време на лов случайно застрелял свой приятел. През първите няколко минути футболистите на Естудиантес го наричали убиец, а този, логично, набързо полудял и напуснал терена.
Субелдия е знаел, че в сблъсъка с Манчестър ще има работа с по-добър от себе си. Отново трябвало да подготви "специална тактика"...
Аржентинците първо "открили" кой е слабата точка в отбора на Юнайтед - решението паднало върху Ноби Стайлс. По време на загряването играчите на Естудиантес го целели с топката и му викали, а когато мачът започнал, тук имало щипания, бутания, спъвания... Стайлс всичко това понасял някак, докато в 79-ата минута след едно кръвнишко влизане напълно полудял и отвърнал. Неговият червен картон представлявал още една победа на Освалдо Субелдия.
Като трите мача между Селтик и Расинг, бруталността не е липсвала и този път. Започнало се с хвърляне на всякакви неща от трибуните, продължило се с кръвнишките влизания на Карлос Билардо, а завършило с разбитата глава на Боби Чарлтън. Мениджърът на Манчестър Мат Бъзби бил отвратен след 90 минути война в Буенос Айрес.
"Държейки топката в крака моите играчи си рискуваха живота."
Аржентинците накрая постигнали планираното. Победили с 1:0 и в реванша отишли с минимална преднина.
Англичаните били решени да си платят всичко с лихвите на Олд Трафорд, но отново били надхитрени. Или просто не са имали достатъчно нахалство, за да се справят с всички провокации, които им е приготвил Субелдия...
Всичко е било на Театъра на мечтите, футбол най-малко. Поне такъв какъвто днес гледаме. Шампиона на света, оказало се, решил ранният гол на Рамон Верон, баща на известния Хуан Себастиян Верон, който, по игра на случая, много години по-късно ще заиграе в екипа на Манчестър Юнайтед. Щом повели, аржентинците са "паркирали автобуса" пред своята врата и тук минаване вече нямало. И отново пламтяло от всички страни, а и изгонванията, разбира се, не липсвали. Когато повече не можел да търпи ударите, Джордж Бест нокаутирал двама играчи на Естудиантес. Един от тях, Уго Медина, също така е пратен в съблекалнята. Докато опитвал да напусне терена (привържениците го целели с монети), Бест го наплюл в лицето. Интересно е, че горещият съдийски картоф в тази среща се паднал на югославския арбитър Константин Зечевич, но той, за разлика от своя колега от Парагвай година по-рано, добре се справил.
Манчестър в 89-ата минута някак успял да изравни, но това било всичко от европейския шампион. Мат Бъзби отново не бил на себе си:
"На аржентинците трябва да се забрани да играят футбол!", заявил мениджърът на Червените дяволи, виждайки че футболистите на Естудиантес след завършека на мача опитват да направят почетна обиколка около терена допълнително разбеснявайки публиката.
КАСАПНИЦАТА НА БОМБОНЕРА
И трета поредна година първенецът на Европа трябвало да ходи в Аржентина, за да се овенчае с титлата най-добър на планетата. След триумфа над Аякс (4:1) в края на май 1969, това нещастие този път се случило на Милан. От другата страна отново Смъртоносните малолетни на Субелдия. След Касапницата на Бомбонера (играло се е на стадиона на Бока от съображения за сигурност), на всички е било ясно, че сблъсъкът между Расинг и Селтик изглеждал като някакъв ожесточен мач между пионерски отбори.
Освалдо Субелдия сега от другата страна имал стратег равен на себе си. Росонерите предвождал създателят на катеначото Нерео Роко. Въпреки че и единия и други били познати по дефанзивния стил на игра, Милан на Сан Сиро разбил аржентинците с 3:0. Джани Ривера дирижирал играта на своя отбор и бил мозъка на убедителния триумф, но головете постигнали Сормани (два) и Нестор Комбин. Последният, по произход аржентинец, се набил на око за "убийците" на Субелдия. Въпреки че на практика провел целия си живот във Франция и Италия, Комбин бил смятан за предател когото трябвало да довършат като дойде реваншът.
След по-малко от месец Милан отпътувал към Буенос Айрес. За разлика от дуела с Манчестър, привържениците на Естудиантес усъвършенствали техниката на заплашване на съперника. При излизането за загряването италианците са поляти с вода и вряло кафе в знак на "добре дошли". Започнало е кърваво, както и ще се завърши накрая. Първият, който попаднал под ударите на разярените домакини бил "единайската" на Милан Пиерино Прати. Той получил такъв удар, че моментално изпаднал в безсъзнание! Лекарите някак успели да го върнат и поред по-леката форма на мозъчно сътресение, па след няколко минути се завърнал в игра?!
Когато Ривера вкарал гол за преднина на гостите в 30-ата минута, на аржентинците им станало ясно, че трофей няма да има, така че до края на мача, вместо да спасяват честта, предимно били гостите, така за душата. Записано е, че най-брутален е бил вратарят Алберто Полети - още през първото полувреме на земята първо хвърлил Ривера, а после Комбин и Сормани. Чилиецът, който делил правдата в голяма степен бил настраната на домакина, така че нито едно от тези влизания извън наказателното поле не е характеризирано като нарушение. За жълти картони не е и размислял...
"Автор" на снимката от която и днес спира дъха, а на която е нещастният аржентинец на Милан Нестор Комбин, кървав от главата до коляното, оказва се бил най-големият касапин в редовете на Естудиантес. Името му е Рамон Санчес и заедно с Полети веднага след мача е бил арестуван заради насилническо поведение.
Комбин след дуела със своя палач останал да лежи на терена със счупен нос и скула в локва кръв. Чилиецът и за това не отсъдил нарушение. Нещо повече, искал от лекарския екип на Милан да го изнесат възможно най-бързо, за да може мачът да продължи?! Нестор Комбин, няма да повярвате, така кървав се върнал на терена, но след само няколко крачки паднал в безсъзнание. Следващата сцена представлява нещо недостижимо и за въображението на най-лошите холувидски сценаристи и режсиьори. Чиста научна фантастика! Докато изнасяли от терена припадналия Комбин, пред тунела чакала полиция. Щом се свестил, бил арестуван с обвинение в дезертьорство?!
Нестор Комбин лежал в ареста, докато неговите съотборници продължили да се бият на Бомбонера. Мачът някак е приведен до края, а за Естудиантес победата с 2:1 не била достатъчна, за да защити титлата шампион на света.
Комбин прекарал цялата нощ зад решетките. Освободен е едва след като пристигнала документацията от Франция и потвърждение, че в тази държава е отслужил военна служба. Експедицията на Милан не искала да напусне Аржентина докато футболистът не бъде освободен...
За разлика от предходните два случая когато аржентинците вдигали своите "герои" в небесата, след Касапницата на Бомбонера големият диктатор Хуан Карлос Онганя се опитал да измие петното от своята държава. Наредил на управниците на Съюза да накажат най-остро насилниците, като някои завършили в затвора за доста дни, като споменатите Полети и Санчес. Първият дори получил доживотна забрана да се занимава с футбол.
И европейските и южноамериканските медии били огорчени. Италианците писали за "деветдесетминутният лов на хора", а един аржентински вестник излязъл със заглавие "Англичаните бяха прави", намеквайки за изявлението на Алф Рамзи от 1966, когато нарекъл аржентинците животни.
Турнирът, който под някаква форма трябвало да представлява връх на клубния футбол за едва три години напълно деградирал, чак бил заплашен от закриване, като много следващи европейски шампиони (Ливърпул, Аякс, Байерн...) ще откажат да пътуват в Южна Америка. Чак в началото на осемдесетте нещата отново ще си дойдат на място, когато е решено да се играе един мач, а домакин да бъде Токио. Вече 15 години Междуконтиненталната купа не съществува. Замени го ФИФА Световно клубно първенство, за мнозина бездушен турнир, осъден на пропадане.
И поред кръвопролитията, които са се случили в споменатите дуели, "пазителите на традицията", с впечатленията от новия турнир, често обичат да си спомнят за изявлението на Джок Стайн, много години след всичко което неговият Селтик доживял и преживял в сблъсъците с Расинг:
"Бих отишъл пак там, да опитам още веднъж..."
Автор: Предраг Дучич
