Ходът на мача може да се направи и след като е завършил.
Това доказа вратарят на Пенярол. Пазачът на мрежата на уругвайския великан Кевин Доусън направи нещо на което всички се дивят.
Пенярол брани шампионската титла в Уругвай и в гостуването на Плаза Колония спечели с 1:0. Когато мачът завърши, Доусън не отиде да празнува със своите съотборници.
Имаше и добра причина за това. При него дойде един специален привърженик на домакинския отбор и го помоли за услуга.
"Може ли да бия дузпа?", попитало момче със синдрома на Даун вратаря на Пенярол, а той без твърде много колебание му осигурил вероятно най-добрият миг в живота що се отнася до опита от футболните стадиони.
Всичко продължи около минута и половина, момчето вкара гол, а не изостанаха и овации от трибуните, както и сълзите на радостта.
Не за пръв път този 27-годишен вратар има специално отношение с привърженици.
Преди само година се случи нещо което не бихте очаквали и в нисш футболен ранг. Домакините направили грешка и дали на Доусън екип с грешен номер. Официалните лица за мача не пожелали да позволят мачът да започне докато не се реши проблемът с екипа.
Но тогава се появил герой от трибуните и спасил Доусън. Непознат младеж се спуснал близо до терена, носейки екип на Пенярол с номер 1, точно какъвто трябвал на Доусън.
Стражът на уругвайския великан не допуснал гол в екипа на своя привърженик, Пенярол победил с 1:0, а всички заедно изписали още една чудесна футболна история.
Арсенал би Стоук Сити с 3:0 в неделя след два гола от дузпи на Лаказет и Обамеянг, който се разписа и от игра. Подготвя се за 1/4-финалите на Лига Европа и домакинството на ЦСКА (Москва), а успехът над "грънчарите" ще остане запомнен макар и наглед да не е мач със специално значение. Лондонският клуб влезе в престижен Клуб 100, а в Англия е без конкуренция. Успехът гарантира на "топчиите" 100+ поредни сезона в най-висшия ранг на английската футболна йерархия.
Никой друг клуб в Англия не е близо до това постижение:
Евертън изпада през сезон 1950/51 Ливърпул през сезон 1953/54 Манчестър Юнайтед през сезон 1973/74 Тотнъм през сезон 1976/77 Челси през сезон 1987/88 Манчестър Сити през сезон 2000/2001
Откакто Арсенал е в първа лига - 1919 година НИКОГА не е играл във второто ниво, а останалите английски клубове изостават с поне 30 години в това отношение.
Другите имена в Клуб 100, които са със статут професионални и никога не са вкусвали второразреден футбол откакто са в елита са:
В списъка попадат и Рейнджърс със 122 (изпаднал през 2012), Ювентус със 106 (изхвърлен през 2006), Ривър Плейт със 102 (изпаднал през 2011), а Хамбургер също ще влезе в Клуб 100, ако оцелее през този сезон, което е равно на чудо, защото затъна в дъното на класирането в Бундеслигата.
Футболните мачове в Уругвай са спрени през този уикенд, след смъртта на привърженик, който беше прострелян от противникови запалянковци през септември, обяви Футболната асоциация на страната.
Привърженикът на Пенярол Херман Фиорито, 21 г, и двама други са нападнати от запалянковци на Насионал, които искали да им откраднат клубните шалове.
Атакуваните мъже са празнували 125-годишнината на клуба в южния град Санта Лучия.
Петнадесет мъже са арестувани.
Обвинени са в убийство, съобщава вестник "Ел Кларин".
Другите двама пострадали вече са се възстановили, въпреки че единият е прекарал месец в болница.
Уругвайската футболна асоциация съобщи в изявление:
"Колкото и да е важен футболът за всички уругвайци, няма нищо по-важно от живота на човешко същество и млад футболен привърженик. Трябва да помислим и да реагираме къде е границата на страстта, възхищението и чувството за футболен клуб."
От Пенярол съобщиха в своя профил в Туитър, че ще свалят знамето си наполовина и играчите на клуба ще носят черни ленти до края на годината в памет на жертвата.
Футболът сам по себе си е чиста емоция, но има периоди, когато онова
което усещаме заради двадесет и двама мъже и топка не може да се "мери"
или сравни с каквото и да е.
Споменатият период често умее да варира по интензитет и дължина - от
няколко дни до няколко седмици - но все пак може да се утвърди, че
епицентърът на "лудостта" трае някъде в интервала на 90 и 120 минути, не
включвайки потенциалната "прединфарктна" серия дузпи.
Тогава всичко което е наистина важно става абсолютно незначително, а
вашите мисли и всички видове енергия, които отдавате са насочени само
към едно нещо. Вашият обичан отбор да запише победа над най-големия,
голям съперник.
Тогава, онова което е морално, става неморално - тогава не се подбират
начина и средствата как да се стигне до целта. Тогава единственото важно
е вашият отбор след последния съдийски сигнал високо да вдигне ръце над
главите, докато всички в транс се прегръщате и радвате с хората, които
сте видели за пръв път в живота - на трибуните, в пъба, кръчмата, в
местното кафене, букмейкърския пункт...
Преди няколко дни беше изиграно юбилейното 150-о най-голямо дерби на
Белград - между Цървена звезда и Партизан, двата най-големи сръбски
клуба, някогашни шампион и финалист в КЕШ. И, колкото и да се опитват
някои да го омаловажат и деградират по различни начини - истински трябва
да се гордеят с дуела между "червено-белите" и "черно-белите" - защото
не могат много световни столици да се похвалят с такова съперничество и
такива спортни традиции.
Мачовете, които имат силата да разделят градове на половина, вековни
съперничества, които родни братя и големи приятели превръщат в люти
противници, но им (ни), същевременно, предлагат единствено опит и
щастие, както и скъпоценни, незабравими спомени.
111 години, 94 титли, 525 битки за Монтевидео - Насионал срещу Пенярол
Когато в 111 години шампионатна история два клуба спечелят 94 титли, не е трудно да се заключи, че уругвайското Класико представлява срещата между Насионал и Пенярол.
Дуелът заради който Монтевидео спира за час и половина държи рекорда когато става въпрос за най-много мачове между два футболни отбора - досега са играли невероятните 525 пъти. Пенярол има 49 шампионски титли, пет Копа Либертадорес и три Междуконтинентални купи, а Насионал 45, както и две Копа Либертадорес по-малко.
Както и повечето южноамерикански великани, Пенярол е основан от английски мигранти през 1891 година под името Сентръл Уругуай Рейлуей Крикет Клуб (СУРКК), за да имат начин работниците в железницата да се разтоварват. Осем години по-късно последва отговор на местното население и основаването на Насионал.
Смятайки и останалите турнири бройката на общо спечелените трофеи на двата клуба преминава 200.
525 срещи по-късно Пенярол има 184 победи, 167 срещи са завършили без победител, докато Насионал е по-добър в 174 двубоя.
"Трикольорите" (Насионал) бързо привлекли голяма подкрепа, а компанията продължила своите вложения, виждайки, че е направила нещо много по-голямо, от отбор за работниците да убиват часовете между поставянето на релсите. Отзивът след основаването на "слънчогледите" е още по-голям - защото на тях уругвайците гледали като на пазители на националната идентичност.
Атмосферата на трибуните на стадион "Гран Парке Сентрал", съответно "Кампеон дел Сигло", не се различава твърде много от онази на демографските околности. Тонове пиротехника, барабани, симултантно скачане на няколко десетки хиляди хора, а и целта също така е същата - победа на всяка цена.
Ревиердерби - Бунтовната младеж и "нацистката" Барса
Областта Рур в западния край на Германия по много е значителна за самата държава, нейната история и преди всичко икономика, но когато нейното име споменете на средностатистически любител на футбола неговата рефлексна реакция ще бъде - Борусия Дортмунд и Шалке 04.
Имената на двата най-големи клуба в един мегаполис, чието вечно съперничество в началото на май ще навърши 91 години. БВБ е разположен в Дортмунд, който се намира в средния дял на региона и е административен, търговски и културен център.
Недалече северно от Дортмунд е Гелзенкирхен, най-важният рударски район в Европа през ХХ век, а той е и дом на популярните като "миньорите". Първият междуособен сблъсък е през 1925 година, а победител е БВБ с 3:2. Срещали се са общо 146 пъти, с 57 успеха за Шалке, срещу 49 за Дортмунд.
Отборът от Гелзенкирхен е основан пет години преди най-големия враг - 1904 г. Местните студенти се сблъскали с проблеми още от началото, защото тогавашният регионален Спортен съюз не искал да ги "признае".
Не искали да се откажат и през 1912 г си послужили с маневра, включвайки се към гимнастическата секция на Шалкер. Но и тук не бил краят на техните мъки, като трябвало още два пъти да променят, преди най-сетне да се озоват в официалната, най-силна лига - под името Шалке 04.
БВБ има тотално различна история на създаване. Всичко започва в местния пъб "Цум Вилдшулц", но и в техния случай не всичко е минало гладко. С идея и разбиране за самия футбол не бил "мирен" свещеник Девалд, чиято църква била спонсор на местния клуб - Триединство младости.
Прякорът на Шалке произтича от старата немска дума "Die Knappen", която означава "рудари" - когато повечето отбори и привърженици са на работа в басейни.
Името на Борусия има корени от латинската дума Прусия, но нейните основатели казват, че са нарекли клуба на името на местната пивоварна.
На историята и облика на рурските съперници голямо влияние има и нацисткият режим с Адолф Хитлер начело. По-добре в това време е Шалке, с оглед на това, че нацистите от началото на тридесетте го взимат под своя юрисдикция, а има и данни, че и самият фюрер е бил привърженик на отбора. Водещите хора в Борусия същевременно отказали да имат каквото и да е с новия режим, така че президентът и неговите близки хора бързо "изчезнали".
"Миньорите" доминирали в Гаулигата Вестафен, едно от 16-те първенства, които създал тогавашния режим, играейки в 14 от общо 18 финала, докато стилът им на игра напомня на днешния, който прилага Барселона. БВБ чака за първа титла до 1956 година, но междувременно има значително по-добър резултат срещу противника в дербитата.
Същата страст, която присъствала в началото с времето само се увеличавала. Атмосферата на дербитата може да се усети десетина дни преди самия мач, привържениците на двата отбора са чести гости на последните тренировки преди най-важните дуели в годината, а що се отнася до самата атмосфера и колорит - най-добре изгледайте видео клипа.
Шалке отначало носи "червено-жълти" екипи, които след идването на нацистите са променени в кралско сини и бели, първите цветове на отбора от Вестфален. Днес, заради това, често ги наричат "кралско сините" , по цветовете на екипа.
БВБ има една титла повече (8), но и две купи по-малко. Все пак, привържениците на Борусия могат да се похвалят, че техният отбор е печелил двата най-големи турнира на УЕФА, докато "миньорите" нямат трофей от Шампионската лига.
Де Класикер - начало от удара на бирени халби
Холандският футбол и неговия развой имали неизмеримо влияние върху напредъка и облика на този футбол, който днес знаем. Държавата, която е дала неизброимо много великани за най-важното вторично нещо на света, но и от "философска" гледна точка променила разбирането за същия, живее за един дуел - дуелът Аякс и Фейенорд.
Няма много големи съперничества във футболния свят, които са интензивни до такава степен, като дуелите между "Конниците" и "Гордостта на юга", а да става въпрос за отбори от два различни града.
Аякс е основан през 1894 година в Амстердам, от неколцина добри приятели. Въпреки че техният първи опит е "задушен", четири години по-късно подновили намерението си, а с удрянето на бирени халби в пъба "Ист Индис", който са посещавали предимно евреи, означило създаването на един от най-големите световни клубове. Аякс минава за един от най-големите и най-успешните клубове в света - в своята витрина има 33 шампионски купи на Холандия, 18 купи и 8 Суперкупи, но и четири титли от Шампионската лига и Купата на УЕФА.
От друга страна, Фейенорд 14 пъти е шампион, 11 пъти е печелил купата, а два пъти Суперкупата. Има и един "ушат" трофей, както и два от Купата на УЕФА и трофей шампион на планетата.
Осем години по-късно, в самия юг на Холандия в Ротердам, местни работници създават, логично отново в пъб, футболен проект под името Вилхелмина, а след серия промени клубът през 1917 г получава името СК Фейенорд, на квартала в който е създаден, както и червено-белите цветове. Първият дуел между амстердамци и ротердамци е изигран през октомври 1921 г, а завършва без победител - 2:2. От тогава са се срещали още 177 пъти, а "конниците" имат 79 триумфа, 24 повече от най-големия противник.
Техните дербита още от самото начало са характеризирани с ефективност, драма и гръмогласна поддръжка от трибуните, но и масови боеве на играчите, привържениците и ръководните щабове. Ирония е, че днес, заради различните съдби на двата града през Втората световна война, жителите на Ротердам и привържениците на Фейенорд, често заяждат аяксовците, че идват от хитлеристкия град.
Рекордната гледаемост е на 9 януари 1966 година на ротердамския "Де Куип" - когато присъстват 65 562 привърженици, докато най-убедителната победа в историята прави Аякс през 1984 г, празнувайки след 8:2.
Голяма доза нетърпимост между привържениците присъства още от средата на миналия век, а с навлизането във времената на модерния футбол насилието, нередностите и смъртните случаи наподобяват по своята продължителност и обем онези в Англия.
До незаменимите пиротехники и хореографии, междуособни боеве и сблъсъци с полицията стават всекидневие в страната на "лалетата", но всичко се променя след "Битката за Бевервайк" през 1997 г. В двадесет и третия ден на март през тази година, стана един от най-жестоките сблъсъци между омразните противници, на автопът А9, в този случай привърженик на Аякс - Карло Пикорне - брутално е пребит до смърт.
Все пак, въпреки твърдите закони, и до ден днешен насилието е обичайна проява когато става въпрос за холандското Класико. Така привържениците на Аякс често разрушават част от Ротердам, когато "преминават", а и тези на Фейенорд не размишляват много различно. Въпреки всичко, "Де Класикер" е един от "скъпоценните камъни" на европейския и световен футбол, а как и да не бъде когато всеки нов е непресъхващ извор на забавление.
След всичко, властите в Амстердам и Ротердам през 2009 година вземат решение, в договор с Футболния съюз на Холандия, на гостуващите привърженици да се забрани присъствието на Арената, респективно "Тигана".
Дерби д`Италия - Аниели срещу Морати, Пиемонт срещу Ломбардия
Дуелът Ювентус - Интер не е само футболен мач. Това е сблъсък на Торино и Милано, две регионални столици и най-големите градове в северозападна Италия, региони с различни политически и икономически нагласи, но и десетилетия борба между мощните династии на Аниели и Морати.
"Бианконерите" са третият най-стар клуб на Ботуша, а заслугите за основаването на Юве са на сметката на местни ученици, които през 1887 година решили към училището "Масимо Д`Азелио Лицей" да организират футболна секция - между тях е и първият президент Еугенио Канфари.
Ключов момент в създаването на мощната "Стара дама" се случва през 1923 година, когато семейство Аниели взима контрол над клуба и го прави първия професионален в Италия. Ювентус доминира на националната сцена през 20-те и 30-те, ставайки национален символ ("Italianness"), а неговият възход има голям дял във формирането на силния национален отбор, който по-късно става световен шампион. Първата титла торинците печелят през 1905 г, носейки розово-черни екипи, преди вдъхновени от Нотс Каунти да станат черно-бели. Същевременно голяма помощ имали от бизнесмена Аймонеу Марсану - който им дал възможността да заменят разнебитения стадион "Пиаца д`Арми" с "Веледроме Умберто I".
Но, връщаме се на самото дерби- първата среща на Ювентус и Интер е в Торино през 1909 г, Юве побеждава с 2:0, но само две седмици по-късно Интер се реваншира с минимален успех и по-късно печели титлата. Съперничеството се разпалва две десетилетия по-късно, а до ден днешен се смята за най-интензивния сблъсък в италианския футбол - Дерби д`Италия.
Досега са се срещали в 229 мача, Юве има 103 триумфа, а Интер 70. "Старата дама" е абсолютен рекордьор с 31 титли, десет купи и два трофея от Шампионска лига и Световното клубно първенство.
Предвожданите от Джовани Трапатони "бианконери" през осемдесетте години на миналия век стават първият клуб, който е печелил и трите големи турнира под крилото на УЕФА. От друга страна, "нерадзурите" имат 18 Скудета, три купи по-малко, същият брой световни титли, но и един "ушат" трофей повече.
Самото име Дерби д`Италия е измислено от известният журналист от Новесента Джани Брера през 1967 година - когато Анджело Морати купува Интернационале - водейки се от различни житейски, политически и икономически нагласи в Пиемонт и Ломбардия.
Все пак, Дерби д`Италия има и мрачна страна, защото и двата отбора бяха в средата на скандала "Калчополи" заради уредени резултатии влияние върху съдии. Накрая Ювентус беше изхвърлен във втора група, отнети са му три титли (въпреки че те не признават това), докато клубът на Морати е наказан само с отнемане на точки и парична глоба. Така торинци могат да се похвалят и с шампионския трофей от Серия Б.
Джани Брера не нарича този дуел случайно така, защото нетърпимостта, заряда и огромното съперничество се вижда във всеки техен сблъсък. Последният такъв видяхме в полуфинала за Купата само преди няколко дни.
Нерядко се случва двата отбора да не завършат мача със същия брой играчи с който са започнали, а близостта на градовете дава възможност привържениците на едните и другите да са в голям брой, когато техният отбор гостува. Истински италиански футбол.
Ювентус и Интер са единствените два клуба, които никога не са изпадали от елитния ранг на футбола на Ботуша.*Ювентус беше изхвърлен от Серия А.
Люлка - как "карамелите" създадоха дерби
Онова което казахме за футбола в Южна Америка, в същия, ако не и в по-голям размер, важи и за "тичането след топката" и във Великобритания. Без никаква мъка може да напишем няколко тома само за големите дербита на Острова, а този път за вас избрахме най-големия дуел на Англия - сблъсъкът на Манчестър Юнайтед и Ливърпул.
Историята казва, че футболът за пръв път се появява в Британия още по времето на средните векове, около 1200 година, когато местните пивници, пъбове и зарзаватчийници имали свои отбори, футболът се играл предимно след обяд, а някои историци казват, че футболната топка била неразделна част от инвентара на всяко семейство.
Също така, и първите официални правила на нашия любим спорт идват от Острова, по-точно от университета Кеймбридж, където през 1848 година практически е основана и първата в света Футболна асоциация (съюз). Сходно на това, горе изложеното звучи логично, а и погледът на самите британци над футбола е специален. Юнайтед и Ливърпул са двата най-успешни английски клубове, когато става въпрос за трофеи в националните, а и международни рамки.
Юнайтед има 20 титли, 11 купи на ФА, четири купи на Лигата и 20 Суперкупи, три европейски и две световни титли, докато Ливърпул има 18 титли, 7 купи на ФА, осем купи на Лигата и 15 Суперкупи, заедно с пет титли на Европа и 3 купи на УЕФА.
Съперничества във Великобритания има буквално във всеки регион, град или предградие, но съществуват някои, които се изтъкват специално. Едно такова датира от април 1894 година - когато за пръв път един срещу друг се намират манчестърските "червени дяволи" и мърсисайдските "червени".
Двата отбора се намират в северозападната част на Англия, с разстояние между двата града от 56 км, а както много съперничества и това е върху основите на индустриалната революция. Всичко започнало от междуособната надпревара в икономиката, а почти век и половина по-късно страстта, която привържениците на двата клуба имат кара футболните фанатици да гледат на тяхното съперничество като на едно от петте най-големи в света.
За 122 години са изиграли 194 мача, а Манчестър води със 79:64 в победите. Въпреки че и двата клуба са много успешни, Юнайтед много повече в последните двадесет години, Ливърпул никога не е бил шампион на света - а тук е и непресъхващ извор на материал за привържениците, че "червените" за последно са били шампиони през 1990 година.
Манчестър Юнайтед е създаден през 1878 година като Нютън Хелт ФК, а идеята на Фредерик Аток първоначално била работниците в железницата и неговите други фирми да играят между себе си.
От друга страна, Ливърпул е създаден през 1892 година, след скандал между управата на Евертън и Джон Холдинг, собственик на стадион "Анфийлд". "Карамелите" недоволни от финансовите условия на договора минали от другата страна на парка в Гудисън, а Холдинг не искал стадионът му да стои празен.
Освен по футбола, англичаните са познати в спортния свят и като създатели на модерното хулиганство. От средата на седемдесетте, нивото на насилие и бруталности в сблъсъците с противниковите привърженици и полицията бързо нараства, а този тренд, заедно с характерния гардероб, скоро се разширява из цяла Европа.
Все пак, въпреки че години имат наистина голям брой големи и важни сблъсъци, нерядко и за най-големите трофеи, физическото съперничество между двете агитки никога не е достигнало споменатите граници. Още повече, след трагедията на "Хейзъл" страстите в този поглед почти напълно се смиряват, но междуособните заяждания и хитри предизвиквания, които му дават онзи особен чар - продължават да съществуват и са все по-духовити.
Думите, че стадионите са пълни, когато става въпрос за английски футбол, един вид са излишни, но не на всички стадиони атмосферата е една и съща. Разбира се, в голяма степен влияние върху нея има и името на противника, а със сигурност можем да твърдим, че "You'll Never Walk Alone" на "Анфийлд" и "Glory Glory Man United" на "Олд Трафорд" не се пеят по-шумно, отколкото когато гостуват онези другите. "Един мой приятел носеше екип на Браян Робсън, а аз съм го питал дали за кратко мога да съм "него". Когато баща ми ме видя, започна да вика по мен - "Няма ти да ми цапаш семейното име". В този момент помислих, че ще се преместим", заяви Стивън Джерард.
Това е вторият текст от серия посветени на най-големите футболни мачове на планетата.
Когато става въпрос за футболен треньор с голямо его и ексцентрично поведение мнозина днес биха казали Жозе Моуриньо. Но футболният свят и Португалия познават Бела Гутман - унгарският евреин, който прокле Бенфика да не вземе европейски трофей 100 години.
Гутман започва футболния си път като халф. Носил е екипите на МТК Унгария ФК, СК Хакоа (Виена), националния отбор на Унгария и няколко клуба в САЩ. Голямата слава го спохожда като треньор на някои от водещите световни клубове, сред които Милан, Сао Пауло, Порто, Бенфика и Пенярол. Най-големите му успехи са начело на Бенфика, печелейки Купата на европейските шампиони в два поредни сезона - 1961 и 1962 г.
Заедно с Мартон Букови и Густав Шебеш, Гутман формира триумвирата от радикални унгарски треньори, които налагат новаторската схема 4-2-4. Известен е и като ментор на Еузебио. В кариерата си никога не е далече от скандала. Пътува доста по света и като играч, и като треньор, но рядко се задържа в някой клуб за повече от два сезона, като е цитиран да казва, че "третият сезон е фатален". Печели репутация на човек с голямо его и нагъл стил на поведение.
Гутман е част от състава на МТК Унгария ФК от началото на 20-те години. Става шампион на Унгария през 1920 и 1921 г. През 1922 г се мести във Виена, за да избегне антисемитизма на режима на адмирал Хорти и се присъединява към напълно еврейския СК Хакоа. През 1925 г става шампион на Австрия с този клуб. През април 1926 г СК Хакоа (Виена) отплава за Ню Йорк, за да започне турне от десет мача в САЩ.
След турнето Гутман и няколко негови съотборници решават да останат в Щатите. Първоначално той играе за Бруклин Уондърърс, а след това подписва с Ню Йорк Джайънтс. През 1928 г се мести в Ню Йорк Хакоа, клуб сформиран от бивши играчи на австрийския Хакоа. Година по-късно помага на отбора да спечели националната купа. След сливане с Бруклин Хакоа клубът се преименува на Хакоа Ол Старс през 1930 г. През есента на същата година се връща в Джайънтс, а през пролетта отново е в Ол Старс, където завършва кариерата си. Почти разорен е след краха на Уолстрийт през 1929 г.
Между 1921 и 1924 г Гутман записва шест мача за националния отбор на Унгария, вкарвайки в дебюта си за победата с 3:0 над Германия на 5 юни 1921 г. По-късно през същия месец играе и срещу сборен отбор на Южна Германия. Останалите му мачове идват през май 1924 г - срещу Швейцария, Заарланд, Полша и Египет. Последните две срещи са от Олимпийските игри в Париж. По време на подготовката за турнира Гутман се възпротивява на факта, че има повече официални лица отколкото футболисти в състава на Унгария. Той също така се оплакал от хотела, който бил по-подходящ за запознанства, отколкото за подготовка. За да демонстрира неодобрението си той закачил мъртви плъхове на вратите на пътуващите официални лица.
Гутман се завръща в Европа през 1932 г и в годините преди началото на Втората световна война е треньор на отбори в Австрия, Холандия и Унгария. След престой в бившия му клуб Хакоа и СК Еншеде, той постига първия си сериозен успех с ФК Уйпещ през 1938/39 г, ставайки шампион на Унгария и печели Купа Митропа. Как е прекарал военните години остава неясно. Въпреки че по-големият му брат умира в концентрационен лагер се твърди, че Гутман е успял да избяга в Швейцария.
След войната Бела за кратко поема СК Вашаш, преди да оглави Чиоканул в Румъния. Заради оскъдната храна Гутман настоял заплатата да му се изплаща в зеленчуци. Той напуснал румънския клуб, след като директорът се опитал да се намеси в определянето на състава. Тогава отново поел ФК Уйпещ и спечелил още една шампионска титла на Унгария преди да наследи Ференц Пушкаш - старши като треньор на Кишпещ. Скарал се с Ференц Пушкаш младши относно състава и напуснал.
Като много други унгарски футболисти и треньори Гутман прекарал време в Италия. След периоди начело на Падуа и Триестина е назначен за треньор на Милан през 1953 г. С отбор, в който личат имената на Гунар Нордал, Нилс Лидхолм и Хуан Алберто Скиафино, Гутман е на върха на Серия А след 19 мача през втория си сезон на кормилото. След няколко скандала с ръководството се стига до уволнението му. На последвалата пресконференция той шокира журналистите с изявлението "Аз бях уволнен, въпреки че не съм нито престъпник, нито хомосексуалист. Довиждане". Оттогава насетне той настоява за клауза в договора си да не може да бъде уволняван, ако отборът му е първи в класирането. Поема и четвърти италиански клуб - Виченца.
Гутман посещава Южна Америка за пръв път през 1930 г по време на турнето на Хакоа Ол Старс. През 1957 г се завръща като треньор с легендарния Хонвед, в чийто отбор играят Ференц Пушкаш, Золтан Шибор, Шандор Кочиш, Йозеф Бозик, Ласло Будай, Гюла Лорант и Гюла Грошич. По време на турне в Бразилия Хонвед играе серия от пет мача срещу Фламенго, Ботафого и сборен отбор от двата клуба.
Тогава Гутман остава в Бразилия, за да поеме Сао Пауло и става шампион на щата през същата 1957 г. Популяризира схемата 4-2-4, с която бразилците стават световни шампиони през 1958 г. През 1962 г Гутман се завръща в Южна Америка, за да води Пенярол, но през октомври е заменен от Перегрино Анселмо, който извежда отбора до шампионската титла на Уругвай в края на сезона.
През 1958 г Гутман пристига в Португалия, където преминава най-успешната част от треньорската му кариера. Поема Порто и помага на "драконите" да преодолеят изоставане от пет точки от Бенфика, наслаждавайки се на първата си от три поредни шампионски титли на Португалия през 1959 г. През следващия сезон Бела сменя лагера и застава начело на Бенфика. В Лисабон уволнява 20 футболиста, налага редица юноши и печели шампионата през 1960 и 1961 г. Под ръководството на Гутман, Бенфика с имена като Еузебио, Жозе Агуас, Жозе Аугусто, Коща Перейра, Антонио Шимоеш, Хермано и Марио Колуна, печели два пъти подред Купата на европейските шампиони. През 1961 г на финала е победен Барселона с 3:2, а през 1962 г титлата е запазена, връщайки се от 0:2 и 2:3, за успех с 5:3 срещу Реал (Мадрид).
Легендата гласи, че Гутман привлякъл Еузебио след късметлийска среща в бръснарница. До Гутман седял Жозе Карлос Бауер, един от наследниците му в Сао Пауло. Бразилският отбор бил на турне в Португалия и треньорът споменал за невероятен играч, който видял по време на турнето в Мозамбик. Еузебио също така е бил обект на интерес за Спортинг (Лисабон). Гутман реагирал бързо и привлякъл 19-годишния африканец в Бенфика.
След спечеления финал през 1962 г Гутман поискал от ръководството на Бенфика увеличение на заплатата, но въпреки успеха, който донесъл на клуба, получил отказ. Твърди се, че когато напускал Бенфика той проклел клуба, заявявайки: "Бенфика няма да бъде европейски шампион в следващите 100 години". Въпреки че достигна финала пет пъти - 1963, 1965, 1968, 1988 и 1990 г (както и през 1983 и 2013 г за други европейски купи) - Бенфика не спечели нито един. Преди финала през 1990 г, който се игра във Виена, където е погребан Гутман, Еузебио дори се помолил неуспешно на гроба му да падне проклятието.
По повод честванията на 110-годишнината на Бенфика е открита статуя на Бела Гутман, който държи двете си европейски купи. Може да бъде видяна пред вход 18 на стадион "Луш".
Страстта те обхваща
и те парализира. Никой спорт не отразява
по-добре тези думи от футбола. Чувството
да вкараш гол е това, което направлява
играта и привържениците. В същото време
няма нищо по-сладко от изковаването на
победа срещу най-омразния ти съперник,
още повече, ако се случи във важен момент
в историята на някой от двата клуба.
По света има много
дербита, които предлагат неповторим
заряд и усещания. Ето и 10 от тях:
10 „Класико де
Авеланеда“
Това е спор между
аржентинските Индепендиенте и Расинг.
Двата клуба са от голямото предградие
на Буенос Айрес Авеланеда на чието име
е кръстено дербито. То е второто най-голямо
съперничество в страната. Въпреки че е
засенчено от борбата между Бока Хуниорс
и Ривър Плейт, дербито на Авеланеда
винаги протича в нажежена и ожесточена
обстановка. Най-вече заради географското
разположение на противниците, които са
признати сред петте най-велики и популярни
клуба на Аржентина.
Двата съперника са
първите аржентински отбори станали
шампиони на Южна Америка, като Индепендиенте
вдига Копа Либертадорес за пръв от общо
седемте си пъти досега през 1964 г, а Расинг
печели единствената си през 1967 г. Расинг
става и първият аржентински клуб световен
шампион, печелейки и Междуконтиненталната
купа през същата година.
На вътрешната сцена
Индепендиенте също има превъзходство
над Расинг – 14 срещу 7 шампионски титли.
Двата отбора са се срещали помежду си
204 пъти, като Индепендиенте има 83 победи
срещу 64 за Расинг, а 67 мача са завършвали
наравно. Тези успехи са силен коз в
ръцете на привържениците на Индепендиенте
във войната им с тези на Расинг.
„Дерби д`Италия“
се провежда между Интернационале
(Милано) и Ювентус (Торино), като е едно
от най-прочутите по света. Терминът е
използван за пръв път през 1967 г от
известен италиански спортен журналист,
като по това време Интер е най-успешният
клуб на международно ниво, а Ювентус на
вътрешната сцена.
Съперничеството се
възпламени отново наскоро, след като
през 2006 г избухна скандала за уреждане
на мачове в Серия А. Той доведе до
наказание за Ювентус да играе в Серия
Б, въпреки че беше шампион за 2005/06 г.
Титлата беше присъдена на останалия
втори през този сезон Интер. Клубът от
Милано стана шампион и през следващите
четири сезона.
По отношение на
завоювани трофеи Ювентус има значителна
преднина спрямо Интер. „Синьо-черните“
имат 39 отличия – 30 на местна почва и 9
международни, докато „Старата госпожа“
е с 54 – 43 у дома и 11 международни. В
битките помежду си Ювентус също има
голямо предимство – 98 победи срещу 68
за Интер, а 53 пъти не е излъчен победител.
Междуконтиненталното
дерби, което се провежда между Фенербахче
и Галатасарай, е сред най-важните в
Източна Европа. Уникалният аспект на
това съперничество е, че клубовете са
от различни континенти макар и да са от
един град. Това само доказва какво
представлява Истанбул – най-големият
турски град, който е и сърце на цивилизацията
в държавата.
Първото дерби се
провежда през 1909 г, но съперничеството
не е ожесточено до 1934 г, когато се случват
няколко размирици по време на един
приятелски мач. В сбиванията участват
и футболисти на двата отбора, които се
сдърпват помежду си и това принуждава
съдиите да прекратят двубоя.
Въпреки че нямат
големи международни успехи Фенербахче
и Галатасарай са двата най-успешни клуба
в историята на турския футбол. „Фенерите“
имат общо 31 местни отличия, докато
Галатасарай – 36. Разликата между двата
клуба е, че Фенербахче няма нито един
трофей от международен турнир, докато
Галатасарай притежава два – Купата на
УЕФА и Суперкупата на Европа.
В дербито предимството
е на страната на Фенербахче със 141 победи
от 372 мача, докато Галатасарай е имал
118 успеха, а равенствата са 113. Това което
прави дербито световно известно е
страстта и ентусиазма на привържениците
на двата отбора.
В Бразилия има голям
брой изявени съперничества и дербита,
но мачовете между Фламенго и Вашко Да
Гама са приемани за най-голямата битка,
особено като се има предвид броя на
привържениците им. Когато се опрем на
цифрите откриваме, че Фламенго е
най-популярният клуб в света с 34 милиона
запалянковци. Вашко се радва на подкрепата
на 25 милиона, а двата клуба заедно събират
около 30% от населението на страната си.
Дербито се провежда
за пръв през 1923 г, когато Вашко Да Гама
влиза в топ дивизията, но враждата между
двата клуба съществува много преди
това, но в спорта гребане. По отношение
на отличията Вашко Да Гама притежава
74, а Фламенго 85. Трябва да се има предвид,
че в Бразилия се смятат щатските и
регионалните титли от различни региони,
както и националните отличия. По тази
причина клубовете имат голям брой
трофеи.
Фламенго има предимство
в дербито със 130 успеха срещу 119 за Вашко,
а 87 пъти дербито е останало без победител.
„Старата фирма“ е
името на шотландското дерби между Селтик
и Рейнджърс. Двата клуба са най-успешните
и значими във футболната история на
Шотландия. От сезон 1985/86 г насам шампионът
на страната е един от двата състава.
Логично те са и най-популярните в
държавата. Първият им сблъсък е през
1888 г, нареждайки противопоставянето им
сред най-старите на планетата.
Уникалният аспект
на тази борба са водещите сили зад нея
– религия, политика и социална идеология.
Селтик представлява ирландските
католически имигранти, а Рейнджърс е
подкрепян от протестанти.
По отношение на
трофеите Рейнджърс води с 54 шампионски
титли, 33 купи на Шотландия и 27 купи на
Лигата. Също така е и носител на Купата
на носители на национални купи. От друга
страна Селтик не изостава с много – 43
шампионски титли, 35 купи на Шотландия
и 14 купи на Лигата. За разлика от Рейнджърс
Селтик е носител на Купата на европейските
шампиони, спечелена през 1967 г.
В 399 дербита досега Рейнджърс има предимство със 159 победи срещу 144 за "детелините", а равенствата са 96. Голям удар за феновете беше фалита на Рейнджърс през юни 2012 г, който изпрати клуба в трета дивизия на шотландския футбол и прекъсна дербито, освен ако двата отбора не се срещнат за купата на страната.
Градското дерби
между Интер и Милан се приема за
най-свирепото и голямо по важност в
Италия. То има необичаен фактор спрямо
останалите съперничества в тази статия
– двата клуба делят един стадион за
всичките си мачове. „Джузепе Меаца“,
който е разположен в квартал Сан Сиро
в Милано, има честта да бъде дом на два
от най-великите италиански отбора.
Първото дерби се
провежда през 1908 г, но най-уникалното в
него е коренът му. Интер и Милан са били
едно. След спор в клуба, който първоначално
се е казвал Милан крикет и футболен
клуб, води до основаването на Интер през
1908 г. Исторически Интер представлява
по-висшата класа в Милано, докато Милан
е отбора на работническата класа.
По отношение на
успехите Милан изпреварва 39-те отличия
на Интер. „Нерадзурите“ имат предимство
на вътрешната сцена с 30 срещу 29, въпреки
че и двата клуба са шампиони 18 пъти.
Предимството на Милан идва по отношение
на международните трофеи – 18 срещу 9. В
дербито „росонерите“ имат леко
предимство със 111 победи срещу 105 за
Интер, а 77 пъти са си разделяли по точка.
Уругвайското дерби
противопоставя двата най-успешни клуба
във футболната история на страната,
които са и два от най-важните в Южна
Америка и света: Клуб Насионал де Футбол
и Клуб Атлетико Пенярол. Те са спечелели
90 от общо 108-те издания на уругвайското
първенство, както и няколко международни
трофея.
Първото издание на
дербито се състои през 1900 г, превръщайки
го в най-старото футболно съперничество
извън Британските острови. Още от самото
начало Насионал е свързван с местното
уругвайско население, представлявайки
националистите. От друга страна Пенярол
е представител на имигрантите, като
първото му име е Централен уругвайски
железопътен крикет клуб, основан от
британски имигранти.
По отношение на
трофеите Пенярол има 57 – 48 от национални
шампионати в аматьорската и професионална
ера, както и 9 международни купи. Насионал
е завоювал 53 титли – 44 шампионатни,
аматьорски и професионални, както и 9
международни.
Дербито на Уругвай
е сред най-играните мачове на планетата,
като двата клуба са се изправяли един
срещу друг 509 пъти. Пенярол има 180 победи
срещу 166 за Насионал, а равенствата са
106.
Населението на
Уругвай е малко над три милиона, като
повечето подкрепят някой от двата
отбора, което принуждава властите да
провеждат дербито на стадион „Сентенарио“
в Монтевидео, въпреки че и двата клуба
си имат свои стадиони.
Съперничеството
между Ливърпул и Манчестър Юнайтед е
сред най-свирепите и може би най-значителното
в английския футбол. То противопоставя
двата най-успешни клуба в историята на
страната, които общо имат 119 титли.
Първото дерби се
провежда през 1894 г, което го нарежда
сред най-старите на планетата. Враждата
между двата клуба има своите корени в
съперничеството между градовете
Манчестър и Ливърпул, което се заражда
по време на индустриалната революция.
Друг фактор в битката
е състезанието им за най-велик английски
клуб. Ливърпул доминира във футбола на
Острова през 70-те и 80-те, а Юнайтед е на
върха от началото на 90-те и първото
десетилетие на новия век. По отношение
на титлите Манчестър Юнайтед има леко
предимство с 60 купи срещу 59 за Ливърпул.
На домашната сцена „червените дяволи“
имат 53 отличия – шампионски титли и
купи, докато ливърпулците имат 48.
„Червените“ от града на Бийтълс имат
превъзходство в международните отличия
– 11 срещу 7.
В самото дерби
предимството е за Юнайтед със 73 успеха
срещу 62 за Ливърпул, а равенствата са
51. Няма съмнение, че този мач е сред
най-свирепите, като доказателство за
това са не само привържениците на двата
отбора, но и футболистите им. Не са
рядкост инцидентите между играчите в
богата история на сблъсъка.
Битката между
Барселона и Реал (Мадрид) е една от
най-горещите и може би най-известната
в света на футбола. Често е гледана от
привърженици от цял свят, след като в
последните години двата клуба станаха
марки рекламиращи спорта.
Първото „Ел Класико“
се провежда през 1902 г и оттогава този
мач представя съперничество във футбола
и идеологиите. Барселона от дълги години
е институция и футболен отбор, който
представлява Каталуния и хората в тази
област, докато Реал е свързван с испанския
национализъм и кралското семейство.
По отношение на
трофеите Барселона има лека преднина
със 79, а Реал – 76. На вътрешната сцена
преднината на каталунците е дори по-малка
– 62 официални национални купи срещу 61
за мадридския клуб. Барселона има
предимство и в международните отличия
– 17, докато Реал е притежател на 15. Трябва
да се отбележи, че въпреки това Реал има
повече шампионски титли на Испания и
трофеи от Шампионската лига.
Най-интересният и
обсъждан въпрос на тази вражда е
статистиката помежду им. Барселона има
предимство със 105 победи срещу 92 за Реал,
а равните мачове са 56. Ако се имат предвид
само официални мачове, то предимството
е за столичния клуб с 88 успеха срещу 86,
а равенствата са 47. Това е още една от
причините „Ел Класико“ да е считано
за едно от най-динамичните съперничества
във футбола.
Най-големият сблъсък
в клубния футбол е между Клуб Атлетико
Бока Хуниорс и Клуб Атлетико Ривър
Плейт. „Суперкласикото“ е известно по
цял свят заради яростта си, съперничеството
и страстта, която буди сред привържениците
и футболистите на двата клуба. През 2004
г английският вестник „Обзървър“
постави „Суперкласико“ на първо място
в списъка „50 спортни неща, които трябва
да направите преди да умрете“.
Бока и Ривър са двата
най-популярни отбора в Аржентина, водейки
с голяма преднина пред останалите.
Сърцата на 41% от населението бият за
Бока, докато 32% са на страната на Ривър.
По отношение на процент от населението
на страна Бока е най-популярният футболен
клуб в света.
Особеността на това
дерби се поражда от корените на двата
клуба. Ривър и Бока са родени в квартала
Ла Бока, който е един от най-живописните
в Буенос Айрес. Докато Ривър се мести в
по-богатия квартал Белграно в северната
част на града, Бока остава верен на
родното си място и до ден днешен е в Ла
Бока.
По отношение на
титлите Бока води в общата сметка с 50
срещу 39 за Ривър. В националните състезания
Ривър има предимство с 34 купи, а Бока
има 32, като в тази сметка влизат
аматьорските и професионални шампионски
титли, както и купата на страната. Бока
има повече международни успехи – 18
трофея, като по този показател дели
първо място в света с Милан. Ривър има
пет.
В статистиката на
„Суперкласикото“ след 338 мача победител
е Бока със 126 победи, докато Ривър има
107, а равенствата са 106. Тези показатели
подсилват чувството на превъзходство
от привържениците на Бока спрямо тези
на Ривър.
