Късмет за Конте, че Морати вече не е президент на Интер

Арогантен, нарцистичен, платен златно, а постижението - мършаво

Антонио Конте дойде миналата година в Апияно Джентиле да промени Интер. Дванайсет месеца по-късно Интер промени Антонио Конте. Треньорът, който не затваря устата през 90-те минути на мача остана без думи на почивката в първото полувреме в сблъсъка с Верона на Бентегоди. Все по-очевидно е и малодушието в реакциите на Конте по време на мачовете. От вулканично избухлив треньор, почти в баскетболен стил, стана кормчия като Карло Анчелоти или Алекс Фергюсън.

Интер изгуби чак 20 точки през този сезон след повеждане в мачовете от Серия А. Да беше опазил само половината точки, днес щеше да е начело на табелата. И в Шампионската лига позволи на Борусия и Барселона да преобърнат резултата в своя полза. Звучи парадоксално, но Конте е доведен и златно платен, за да даде характер на Интер на отбор победител, който не разсипва безгрижно точки в първенството. Неговата задача беше да подобри обстановката при нерадзурите и да елиминира несигурността, малодушието, разсеяността и загубата на концентрация.

Интер потроши 180 000 000 евро за подсилвания, които искаше Конте в летния и зимния трансферен прозорец, плюс 12 000 000 евро за годишната заплата на Конте и няколко милиона евро за цялата армия сътрудници на италианския треньор, включително и родният му брат: чак 12 са.

Вместо да даде поне някакъв отговор или пояснение защо Интер повтаря същия сценарий както с Мадзари, Манчини, Спалети, Конте хвърля отговорността върху всички други освен на себе си. От треньор, който беше толкова арогантен, че забрани излъчването на химна на нерадзурите "Amala Pazza Inter" преди мачовете на Сан Сиро, защото не смяташе заглавието и съдържанието на песента за подходящи, се очакваше много повече. Арогантността, като черта, минава само при успешните хора, в противен случай е патетична или достойна за презрение. Конте, изглежда, не е извлякъл поуки от своите предходни опити в Ювентус и Челси.

Интер на Конте през този сезон не беше елиминиран от първия отбор на Барселона на Сан Сиро, а от резервния с хлапета от подмладяването. Титлата в Италия нерадзурите не изгубиха в мачовете с Ювентус, Лацио, Аталанта, Милан или Наполи, а със Сасуоло, Болоня, Верона, Каляри...

Жалванията на Конте, че няма достатъчно качествени играчи, за да спечели трофеи пропаднаха в предходните десетина дни: спечелените две точки против Верона, Сасуоло и Болоня разбиха всяко алиби на бившия селекционер на Италия. Никой в Интер не е искал от Конте да спечели Скудетото или Шампионската лига, но се претендираше да се прекъсне с традицията, която трае вече девет години, от 2011 Интер по правило играе добре и постига добри или отлични резултати до декември-януари, а тогава вертикално падение. Например, Конте през 2020 е спечелил средно 1,58 точки. Същият процент като Спалети.

Антонио Конте не е треньор за дълъг път. Неговото его е толкова голямо, че нито една чаршия не може дълго да го търпи. Онези, които го познават добре твърдят, че и Ариго Саки не е достигнал тази висота на нарцисизъм. Неговата самовлюбеност отива толкова далече, че дори когато види в огледалото нова бръчка на лицето смята, че виновник за това е огледалото.

Все по-ясно е, че Интер ще бъде първата авантюра на Конте, която не започва триумфално, с трофеи. Наистина, съществува още шанс през август да спечели Лига Европа, но с атмосферата, която се създаде на Апияно Джентиле, трудно е да се повярва, че това ще се случи. Нещо се развали между играчите и треньора. Любовта от пръв поглед не прерасна в стабилно отношение на доверие и съучастничество между треньора и футболистите. Напротив, Спалети може да бъде обвинен във всичко, но отделни футболисти значително напреднаха при него и влязоха в групата на топ играчи. Добър дял от тях с Конте или са в застой или дори върнаха назад: Шкринияр, Де Фрай, Брозович, Весино, Лаутаро Мартинес, Еспозито.

Конте си вкара автогол и с изявлението, че той в Апияно Джентиле е заварил съществуващ гръбнак от играчи. Просто, това не отговаря на истината. Трансферният прозорец през миналото лято и този януари беше в голямата част изпълнение на неговите желания. Разбира се, всички си спомняме как Конте "мрънка", докато беше на пейката на Юве, че му продали Джакерини, както и че не може да се влезе в ресторант където вечерята струва 100 евро с десет евро в джоба.

Фамилия Жанг му даде развързани ръце, а Бепе Марота и Пиеро Аузилио и лява и дясна ръка да реализира неговите желания. Единственото желание което не му изпълниха е довеждането на Един Джеко. Откакто Конте пристигна в Апияно Джентиле са му купени чак 11 футболисти, почти половин разширен състав. От Лукаку, Барела, Сенси, Санчес, Лазаро, Бираги, Годин до Ериксен, Моузес и Йънг.

Проблемът на Конте е, че в последните десет години не промени метода на работа, не си обнови софтуера. Системата на трениране и тактиката на терена е почти идентична с онази, която прилагаше в Ювентус и Челси. Изглежда, че страда, въпреки че принадлежи към по-младата генерация треньори, от същия синдром като Анчелоти, Моуриньо. Живее от старата слава, от онова което някога е представлявал. Футболната игра е в непрекъсната трансформация с иновации, които станаха всекидневие и който не върви в крак с времето, изостава или в най-добрия случай тътри.

Конте има късмет, че Масимо Морати вече не е собственик на Интер. Бившият президент на нерадзурите вече би му благодарил за сътрудничеството, както направи с Марчело Липи след некоректните и непремерени изявления за сметка на клуба преди две десетилетия. Китайските собственици на Интер нямат парични проблеми, но в много нестабилни и непредвидими времена, дори те не могат да "изгорят" около 150 000 000 евро за три години за треньори. Припомняме, Спалети има договор с Интер за този и следващия сезон (20 000 000 бруто), ако уволнят Конте освен вече платените 24 000 000 евро за годишна заплата, до 2022 година ще им струва около 50 000 000 евро. Към всичко това трябва да се добави заплатата на новия треньор. Ако вземем като вероятни решения имената на Макс Алегри, Маурисио Покетино или Унай Емери, стигаме до заключение, че тригодишен договор с един от споменатите трима треньори ще струва бруто между 45 и 60 000 000 евро.

Съществува възможност и Конте да вдигне котвата, макар че малцина вярват в това. Опитът от Челси показва, че шансовете за такъв сценарий са минимални. По-големи са шансовете Интер и Конте да се пробудят в следващия месец и кусур дни: да завършат в голям стил Серия А със спечелването на второто място и след това да станат първият италиански клуб, който е спечелил Лига Европа. Нищо не успява така добре като успеха. За останалото са достатъчни пари.

Автор: Желько Пантелич

Конте: Вдигнахме скоростта през второто полувреме, създавайки много възможности

Интер поднови европейското си пътешествие с победа, като в гостуването на Лудогорец се наложи с 2:0 в първи 1/16-финал в Лига Европа. Головете вкараха Ериксен и Лукаку от дузпа.

Треньорът Антонио Конте заяви следното пред Скай Спорт: "Темпото беше много ниско през първото полувреме и трябваше да се адаптираме към ситуацията, но вдигнахме интензивността след почивката, създавайки доста възможности да отбележим. Също така опитахме и други възможности в играта си, за да имаме алтернативи и способността да променяме нещата. Двамата отпред ще останат същите въпреки всичко."

Имаше и няколко думи за Кристиан Ериксен след първия му гол в цветовете на Интер, след като датският полузащитник изигра пълни деветдесет минути: "Щастлив съм за него, головете винаги носят самочувствие. Кристиан просто трябва да продължи да работи за постигане на оптимална форма, да преоткрие брилянтността от най-добрите си дни в Тотнъм. Може да направи дори повече от това което ни показа тази вечер, но сме много щастливи, защото знаем какво може да ни донесе. Във всеки случай, съсредоточен съм над това което е най-добро за Интер, така ще гледам да го поставя на правилното място и в правилния момент."

По отношение на решенията за състава, треньорът на нерадзурите обясни: "Ще правим ротации в Лига Европа, давайки шанс на тези, които не са играли много, а заслужават да получат повече минути. Трябва да опитаме да стигнем възможно най-далече, продължавайки по този път, защото знаем, че Лига Европа може да причини трудности от физическа и психическа гледна точка."

Накрая и думи за възстановяването на Ханданович: "Не знаем дали ще се върне за неделя, ще оценяваме ден по ден, но имаме вяра в Даниеле (Падели), така че Самир ще заеме отново мястото си само когато е напълно възстановен."

Конте: Лудогорец е добър отбор и има качествени играчи, отлични са когато атакуват

Европейските вечери се завръщат за Интер, който излиза за първия мач от 1/16-финалите срещу Лудогорец. Двубоят започва в 19:55 ч в Разград днес. В навечерието на срещата Антонио Конте разговаря с пресата на Лудогорец Арена:

"Изправяме се срещу отбор, който е свикнал да играе в Европа, те са и първи в своето първенство с голяма преднина. Лудогорец е добър отбор и има качествени играчи, отлични са когато атакуват. Ще трябва да сме решителни и да покажем смирение и желание. Ще трябва да сме на най-доброто си ниво, защото се изправяме срещу отбор в добра форма. Ще трябва да сме внимателни и да покажем голямо уважение."

Интер влиза в мача след шампионатната загуба от Лацио: "Беше болезнен резултат, но нашето представяне беше отлично. Сега се изправихме с желанието да отговорим и да продължим напред. Затова ще гледаме да подходим към Лига Европа по правилния начин."

Брозович и Шкринияр няма да участват в двубоя в Разград: "Марсело остана в Милано заради проблем с глезена, той следва възстановителна програма, за да се оправи напълно. Шкринияр нямаше да играе, затова предпочетох да остане у дома. Колкото до Алексис Санчес, той се възстанови от лоша контузия, но трябва да стигне оптимална форма във физическо отношение. Готов е да играе, ще ни помогне да постигнем целите си.

Всеки играч трябва да се съсредоточи над подобрението си, не трябва да влагат надежда в тези около тях. Индивидуалното развитие води до колективно израстване."

Конте: Обединени като един, с ентусиазъм и кураж

Сега или никога за Интер срещу Барселона, решителен мач, който може да донесе на нерадзурите класиране за 1/8-финалите в Шампионската лига. Началният час е 22, а арената е Сан Сиро.

"Това е важен момент за нас: ако върнем часовника и отидем в деня на жребия, ето го разбирането, че ще играем да се класираме от група, която всеки описа като трудна, у дома в последния мач против Барселона. Ще бъде важен мач, знаем го и можем да се класираме с положителен резултат. Ще бъде важно за всички: за обстановката, за играчите, за мен също", заяви Антонио Конте.

"Трябва да мислим само за себе си и подхода към мача с правилна настройка. Нашата цел е ясна: да излезем от терена без съжаления, след като сме дали всичко, приемайки факта, че може да не е достатъчно срещу отбор като Барселона. Не мислим твърде много за Барселона: те имат състав от 20-22 играчи, всички от които са много добри. Техният отбор е един от най-добрите в света, целят се да спечелят всички турнири в които участват всяка година. Ще дойдат тук с усещане за спокойствие, че вече са си осигурили първото място. Не е задължително да е предимство за нас: те могат да чувствам по-малко напрежение и да играят по-освободено."

"Трябва да покажем кураж и ентусиазъм: класирането за 1/8-финалите е постижение което ще е престижно за всеки. Сигурен съм, че целият стадион ще ни помогне, давайки положителна енергия. Това е нужно, за да можем да преминем това голямо препятствие заедно. Трябва да го направим обединени като един и да преодолеем трудностите, които изпитваме с нашия състав. Всички играчи поеха отговорност, заслужават подкрепата на всички привърженици на Интер. Трудностите ще ни оформят, ще извлекат повече от нас: важното е да излезем с високо вдигнати глави", подчерта треньорът на "синьо-черните".

Интер направи отлично първо полувреме в Барселона: "Минаха два месеца, отборът израсна в различни аспекти. Какъвто беше случаят тогава, ще се подготвим за мача, опитвайки да извлечем най-доброто от нашите играчи и техните характеристики. Невъзможно е да се мисли, играта с подавания на Барселона няма да ни причини трудности: трябва да бъдем компактни, смели в затварянето им и добри с топката, за да ги подложим на натиск", завърши Конте.

Заради лудака, който спи на стадиона с Интер вече няма ебаване

"Ако завършим наравно, в автобуса при завръщането у дома би се чуло само летенето на муха. Никой с никого не би говорил от яд", е стара история от Италия свързана с Ювентус, която е така и днес.

Заради Антонио Конте, който след 1:1 против Славия Прага в Шампионската лига останал бесен да спи на стадиона, същата е ситуацията и в днешния Интер, който полека абсорбира лудия, победителски манталитет на Конте.

Конте, ядосан заради неочакваната издънка, първо нарече себе си явно магаре, а после реши да не се прибира вкъщи при своето семейство, а да остане на стадиона, за да проучи мача в детайли.

Извлякъл е всички негативни неща от мача и на другата сутрин на висок тон ги гравирал в мозъците на своите играчи. За Конте проблемът не е лошия резултат, той критикува играчите за намалената агресивност и невъзможността за налагане на авторитета против по-слаб съперник.

Уроците родиха плод и още в неделя Интер надигра Милан с 2:0 и остана единственият стопроцентов отбор в Серия А след четири кръга. Всичко е било както го е замислил, а да не се стигне до отпускане, новият урок го е предал навреме.

Луда прослава и урок преди времето му

Играчите, които не участваха в дербито изпрати на тренировка след мача и докато едни се къпели след победата, други нижели обиколки.

Антонио Конте, бившият трофеен капитан и треньор на Ювентус, пристигна на Меаца еднакво мотивиран както и през 2011 когато с разнебитения Ювентус, дотогава майстор за спечелване на седми места, спечели Скудетото без загуба.

Гази конкуренцията, използвайки своите три свещени постулата, а това са психологическа твърдост, физическа мощ и съвършено обиграни защитни механизми в любимата му формация 3-5-2.

Затова Интер го направи убедително най-платения треньор в Серия А (на сезон по около 11 милиона евро, два пъти повече от Маурицио Сари в Ювентус) и пред него постави две основни задачи - да създаде стабилен и як отбор, който да влезе в борба за трофеи, веднага през този сезон.

Беше му даден състав от играчи по негова воля. В най-големия трансфер в историята на клуба (65 милиона евро платени на Юнайтед) получи Ромелу Лукаку, на когото настояваше още като мениджър на Челси.

Пристигна и Диего Годин от Атлетико Мадрид, след изтичане на договора, а средната линия е освежена с идването на италианските национали Стефано Сенси и Николо Барела.

Процесът на обиграване е в ход. Това не са брилянтни футболни представления, но почеркът на Конте вече се вижда. Интер вече няма да е симпатичен състав чийто представления ще варират от ужасни до върховни и с него вече няма да има подигравки.

Бившият италиански селекционер влезе в главите на играчите и започна да работи онова което може най-добре - да им вдига самочувствието до крайни граници.

Празнуването на Конте и Лукаку след гола на белгиеца за 2:0 против Милан е и картина на новия Интер на Конте, който през този сезон е готов на всичко.

Голът доживяха сякаш е решаващ във финала на Шампионската лига, а вярвайте, емоционално ще се празнува и всеки следващ.

💪| LUNEDÌ #MondayMood
Affrontare la giornata come @RomeluLukaku9 pic.twitter.com/1JnxVcJvGI

— Inter (@Inter) 23 септември 2019 г.

На неговите тренировки играчите не се държат на крака от умора. Това пасва на Брозович

Още на първите тренировки насред дивите летни температури играчите на Интер не се държаха на крака от умора и болки. Буквално.

След два-три дни някои играчи имаха и леки травми несвикнали с почти тираничния режим на треньора с болезнен победителски манталитет.

Неговият характер съвпада с този на Марсело Брозович на когото без размисляне даде ключова роля в отбора. При това, безукорната физическа подготовка на Марсело му дава възможност с лекота да се справя с тиранията на новия треньор.

Игрите на Марсело в националния отбор най-накрая показаха, че той е способен и в Интер да бъде ключов играч. С Лука Модрич и Иван Ракитич достигна футболна зрялост, опрости играта и благодарение на своите извънредни качества доминира и при Антонио Конте.

Интер без него днес е немислим, което се видя против росонерите. Освен че (щастливо) вкара за заслуженото повеждане в началото на второто полувреме, Марсело беше най-доминиращата фигура в двете посоки на играта.

Изтича 13,1 километра, най-много, което е с километър повече от съотборника Николо Барела. Имаше 84 докосвания на топката и 91% прецизност в подаванията. При това създаде стопроцентово положение и спечели четири дуела.

Брозович присъства навсякъде, а когато и съотборниците го следват по количество вложена енергия, тогава на терена изглежда перфектно, на нивото на един от най-добрите европейски полузащитници.

Ако питате треньора на Динамо Ненад Бйелица, всичко е ясно.

"Много малко се говори и писа за него, а той е един от тримата най-добри световни полузащитници", заяви стратегът на модрите след победата на Хърватия в Словакия с 4:0, когато Брозович беше брилянтен.

Брозович отговаря на Конте и защото е играч когото е трудно да впечатлиш. Точно заради понякога своето флегматично поведение не се плаши от конкуренцията и силата на противника и е наясно със своите качества, които начинът на игра на Конте извлича на повърхността.

Безкомпромисно чистене на съблекалнята 

Конте още през този сезон планира да изпревари Наполи и да наруши осемгодишната доминация на Ювентус и тази идея още от първия ден подготвя да всади в своите играчи.

Така се случи и реконструкция на манталитета. За Интер, напълно е сигурно, всяка издънка като скорошната против Славия Прага в Шампионската лига от този сезон представлява катастрофа.

Така е сега в Интер. Конте инсталира това от първата секунда в умовете на играчите, които трябва да се справят с това. Първите знаци не бяха съвсем позитивни, но всичко угаси споменатата победа над Милан с 2:0 в която той дори и при сигурната преднина няколко минути преди края ядосано вика на играчите заради някои детайли.

SERIAL FUCKIN WINNER ANTONIO CONTE ⚫️🔵⚫️🔵💉💉💉 pic.twitter.com/6YvORyWDpp

— SENSIzionale (@SENSIzionale) 21 септември 2019 г.

Заради силното напрежение между играчите не изненадват и повишените тонове между Марсело Брозович и Ромелу Лукаку след 1:1 срещу чехите - същите двама още срещу Милан на терена излязоха прегърнати и в приятелски разговор, защото точно Конте застана между тях и обясни и на двамата, че няма да толерира пръсване по шевовете.

А точно тази болка унищожаваше предишните сезони на Интер, най-очевидно предходния когато бурето барут експлодира. Сред играчите съществуваха кланове, а най-силен беше онзи на бившия капитан и най-добър играч Мауро Икарди когото нефутболните неща (чети: скандалната съпруга и мениджър Уанда Нара) прехвърлиха в статус нежелан, от управата, треньора, привържениците и съотборниците.

Аржентинският голмайстор е неоспорима класа, която по футболен опус има място в първия състав на Интер, но проблематичният характер трябваше да бъде отстранен.

Подобна ситуация дочака и Иван Перишич. Хърватското крило от идването в клуба беше незаменим по крилата, но след идването на Конте, най-вече заради преминаването към 3-5-2, стана излишен.

Опитваше по полувреме с Иван на позиция ляв бек и нападател. Не се получаваше. Перишич не можеше за една нощ да стане универсален бек или нападател, а Антонио няма търпение.

При него всичко трябва да е веднага и сега. "Приятелю, аз бързам", би казал покойният Стьепан Спайич. Бърза и Конте. Отписа Перишич след десетина дни подготовка.

"Който не може да се приспособи към моите изисквания, най-добре да отиде някъде другаде", беше ясен на една от първите пресконференции в миланския клуб.

Иван завърши в Байерн, Икарди в ПСЖ, а Раджа Найнголан, през миналия сезон най-голямо подсилване на клуба, под наем в Каляри.

И белгиецът нямаше кой знае какъв сезон. Имаше проблеми с поведението, а всичко кулминира с тежката семейна ситуация.

И Конте и Интер се отказаха от потенциални рехабилитации на неоспоримо чудесния полузащитник, защото самият Раджа ментално не е максимално употребим.

Запомнете името: Стефано Сенси

Затова в Интер пристигнаха някои нови момчета, от които на старта изпъква Стефано Сенси. В Интер не завърши случайно - Джузепе Марота го е следил години, докато още беше директор на Ювентус.

Сенси е бил предопределен за Ювентус, но торинският клуб в средната линия бил препълнен със скъпи чужденци и за Сенси от Сасуоло нямало място. Щом Марота през декември 2018 пристигнал в Интер, тръгнал по привличането на дребния 24-годишен младеж.

Конте му намерил място до Брозович и двамата са главната задвижваща сила. Сенси излъчва всичко което Конте търси от своите предани войници - послушно уважение на неговите тактически замисли и енергично участие.

Когато Конте по такъв начин подготви и обучи играчите, тогава той винаги е крачка пред конкуренцията. Така днес Сенси след пет участия за Интер има два гола и три асистенции и стана титуляр национал на Италия и незаменим в клуба.

"Не чувствам голяма отговорност, заради съотборниците, които ми облекчават ситуацията на терена. Всичко зависи от нас, защото сме чудесен състав, смятам, че никой не е над отбора. Конте е един от най-добрите треньори в света. Ако играч няма някое качество, той ще направи всичко да му го даде. Когато имате него на пейката, когато той ви гледа, тогава трябва да давате всичко от себе си", заяви Сенси в началото на септември.

Подсеща малко на Уесли Снайдер, с топката може каквото поиска и внася доза чар в отбора на Интер.

"Сенси е специален играч. Той е много прилично момче, може би твърде фин за футбол. Има чудесна личност и бързина на мислене на терена, което го прави един от най-завършените полузащитници в Серия А. Мнозина бяха скептични заради неговите физически способности, но аз не съм, защото талантът не се мери в сантиметри и килограми", заяви Рино Фоски, треньорът, който го забелязал в Чезена като 18-годишен.

Буре барут натъпкано с амбиции

Интер е наострен в такава степен, че Лукаку и Брозович жестоко се скарали заради Славия. Белгиецът, най-скъпата покупка в историята на клуба, упрекнал съотборника за липсата на организация на играта, което засегнало хърватския национал, отговорен за разпределянето на топката.

По-големият конфликт е предотвратен от съотборниците, а не е изключено такива да има и в бъдеще, защото Конте насади в главите на играчите, както вече казахме, че са най-добрите и всяко посърване е катастрофа.

Голям залък е това за повечето в състава, които през последните сезони свикнаха с неуспехи, размирици и разделение. Повечето играчи на Интер, главно свикнали с неуспехи в изминалите сезони, това ги поставя под голямо напрежение.

Първото малко пропукване се случи след Славия въпреки че в групата има още пет мача за поправяне на ситуацията, но Конте, гений когато става въпрос за психологическа подготовка на играчите обвини - себе си.

"Излязох магаре, трябва да ме пратят в ъгъла. Оставете моите играчи, те са млади. Не са виновни за това, защото не съм ги подготвил за всички сценарии", заяви след Славия и анализира инцидента между Брозович и Лукаку.

"Обожавам ги, понякога съм ядосан, защото са твърде добри. Трябва да бъдат малко по-лукави. Сблъсъците са добре дошли, защото това означава, че кръвта им тече във вените и има огън вътре. Бил съм играч, влизах в разправии със съотборници много пъти и след това отивах на вечеря с тях. Това не е нещо голямо."

Антонио остри отбора със своите брутални методи. В Интер от известно време има искри на всички страни и възможните сценарии са само два:

Първият, Интер задвижван от Конте да стане шампион на Италия, и втория, всички заедно да изгорят в твърде голямото желание, ако Ювентус и Наполи просто ги надминат в маратонската борба за Скудетото.

Тогава и Конте би изгорял и въпросът е какъв би бил след това, защото досега в своите дебютни сезони винаги е успявал да хвърли конкуренцията на пода.

Автор: Деян Ловрич

Ние помним Бари

Бари беше пазаруване, да, като в онази песен Who See, Бари беше стадион Свети Никола, едва до половина осъществения замисъл на архитекта Ренцо Пиано, на който ще се изиграе Онзи Един Финал...

Предполагам, че съм единственият човек, който е имал някакви връзки с Черна Гора и с червено-белите цветове, който никога не е бил в Бари. Винаги е бил най-близката италианска земя, плюс онова което се случи в началото на деветдесетте, когато фериботът който носеше името на защитника на пътниците, моряците и, разбира се, проститутките, големият светец чиито мощи почиват точно в този град, влезе в някои други, не вълнисти, но преди всичко привърженически легенди.

(Фериботът плаваше, а после вече не е, а сега, чувам, отново го има, но има ли пътници и автомобили на него, за бога?)

Бари беше пазаруване, да, като в онази песен Who See, Бари беше стадион Свети Никола, едва до половина осъществения замисъл на архитекта Ренцо Пиано, на който ще се изиграе Онзи Един Финал, стадион съграден за Мондиала в Италия и точно такъв да изобрази какъв Мондиал беше това: твърд, грозен, с едва няколко момента, които ще се помнят завинаги.

Но за нас, които си спомняме и този финал, но и които сме започвали да гледаме внимателно футбола - и преди всичко да разбираме - в годините след него, Бари беше и нещо друго.

Червено-белият клуб който някога се грижеше за чудаци, рамкирана картина и усмихната възможност на Калчото от най-добрите дни, когато чак и тези временно пребиваващи умееха да потрошат пари за които народа от Испания, Англия или Германия можеше само да мечтае, и да получат съгласието на най-големите световни звезди да дойдат в нещо което днес би трябвало да се нарича тежка провинция.

Окей, знаем че за мнозина "ФК Бари 1908" не звучи толкова примамливо като "Парма Калчо", около която толкова рязахте вени: съдбата на новия-стар-нов участник в първа лига от града на Пармалат, пармезана и Ернан Креспо предизвика много емоции и гризене на пръсти; в същото време, вестта че Бари е останал без своя футболен клуб след банкрут, че е изгонен в най-малко четвърта лига - и то ако баш се потрудят - не остави голямо впечатление, както би се казало модерно.

(Последната вест гласи че Бари ще опита да, въпреки всичко, избори лиценз за Серия Б; може би няма да успее, и може би това в Италия не е толкова важно, там клубове се гасят и повдигат като никъде по света.)

Разбираме че това не е само до поколението, а парми, фиорентини и сампдории по нещо са и печелили, па са се борили и за титлата, за разлика от гордостта на Апулия който е имал някои свои мушици и никога не се е справил с тях (ако не броим трофей в нещо което се наричало Купа Митропа!), и имали макар щипка в много майстори подходящи за лепене на плакати над главата на своето бюро...

Само, дали са? Или така е готино и хипстърски да се изброяват асовете на Парма - нека ни прости Парма, желаем й оцеляване и долуподписания истински я харесваше, но това сега не е темата - а да забравим всички онези, които са били осъществени мокри сънища на собственика Винченцо Матарезе (и той бива пренебрегван във всички тези романтизирания на историята на Най-голямата Лига Която Някога Е Съществувала!), въпреки че ултрасите до ден днешен ще го обвиняват, че е бил недостатъчно амбициозен и че Бари, като голям град в юга и най-важният от тази страна на италианските брегове на Адриатическо море, заслужавал по-успешен клуб.

Хайде чак и да не слагаме акцента върху най-важния син на този град.

Малко, за начало, все пак трябва: кой някога ще забрави зимата на 1999, вечерта преди православния Свети Никола, когато на Сан Никола идва Интер на Марчело Липи, и се ражда легендата за едно момче което можеше толкова да ни мами и да се наслаждаваме на всеки момент от това.

Интер тогава има Виери и Заморано, Баджо и Рекоба, Югович и Занети, Панучи и Блан (чувствате ли се носталгично? или само баш баш стари?), но в Бари играе момък чието име, ние малко по-старите, завинаги ще помним само по този единствен ход, въпреки че няма да чуем повече нищо за този бързак, Угочукву "Уго" Ениная, а тогава играе и той, дете отраснало на тези улици, дете което се будело със сирените на пристанището и заспивало с последни дрипльовци които за ситни лири биха опечалили някой беден човек.

Симоне Перота му е подал топката, а Антонио Касано - въображението на италианския футбол, както ще каже Хорхе Валдано; онзи принц от приказките, който накрая не триумфира - събори Интер и Бари отново живее своите деветдесетте; и стадионът, тогава вече бетонна развалина, която твърде бързо е остаряла, получава още една история за която ще се сеща и двадесет години по-късно, когато му кажат, че в бъдеще ще домакинства само на аматьори.

А преди Касано е бил Дейвид Плат.

Как това може да звучи почти необяснимо на подрастващите, които мислят че английските клубове, плюс Реал и Барса и някои арабски израстъци, са несъмнени магнити за най-търсените играчи на света; но днес "малкия" Бари, днес закрития Бари, отделя пет и половина милиона паунда - както сега петдесет и пет! - през лятото на 1991, за да приеме отново момъка, който е запалил планетата на същия този стадион, в онзи чуден мач между англичаните и италианците (тук Плат, там Скилачи, а кой друг), и да го доведе в юга на Италия, да преодолее сълзите на Пол Гаскойн.

"Ще бъда вашият Марадона", казал им Плат на летището, само че това пророчество ще се осъществи таман колкото и онова за футбола, който се връща вкъщи...

Амбициозният Бари първия мач за този сезон - онзи който роди първите "непобедими", Милан на Капело, а щастието е било толкова по-голямо, защото Интер почти завърши в долната част на табелата - спечелил някъде през януари, а през февруари се знаело, че ще изпадне, авантюрата на още един англичанин, който се е скитал в Италия ще продължи, несъмнено, в Ювентус и много по-успешно точно в Самп, но ще остане легенда, като никой никога преди и след него.

Само да подчертаем каква лига е била през 1992 година. Днес вероятно отбор, който в същото време има на разполагане талантите Дейвид Плат, Роберт Ярни (дошъл от Хайдук), Звоне Бобан (под наем от Милан) или Франк Фарина, в такава Серия А, би водил борба поне за излизане в Европа. А Бари, Бари е завършил в Серия Б.

Там ще се събере второ поколение по което ще помним Бари, тандем от толкова убийствени нападатели, че вратарите от Торино до Палермо продължават да пълнят гащите когато си спомнят за тях: Сандро Товалиери, "Кобра", която се усещаше най-добре само на апулското слънце, като чист топлокръвен ендемичен звяр, и неговия ортак в нападението Игор Проти.

Днес Проти хронистите на италианския футбол главно ще споменават по куриоз - единственият "Capocannoniere" в сезон в който неговият клуб ще изпадне от първенството! - но онези, които знаят, знаят, а Игор Проти знаеше.

Момъкът от Римини заслужава специално внимание, достатъчно е да се каже, че това е единственият човек заради който в Ливорно макар за момент забравиха за Кристиян Лукарели. "Бомбардировач" над бомбардировачите преживя своята втора, трета, пета, предпоследна младост точно в Бари, заедно с Товалиери, и Масимо Морати пращал всеки ден писма на юг, за да го убеди да замени Заморано, само че той ще отиде в Лацио...

Има ли още? Има, разбира се, там с Касано и Ениная и Пероти ще играе един хитър младеж, който почти десетилетие по-късно ще бъде с най-голяма заслуга, или поне с повече заслуга от Марко Матераци, че Италия е станала първенец на света - Джанлука Дзамброта. Ще бъде тук, като вече сме при расовите централни нападатели, които са могли (трябвало?) повече, и Никола Вентола; ще бъде тук и Диего Де Ашентис, окей, него го помнят само загрижените привърженици на Милан.

Много по-късно, когато Винченцо Матарезе вече бъде към края на силите си, ще бъде тук един, позволете, Лео Бонучи, а този стар лъв е имал достатъчно ум да даде шанс на надарения треньор, който нито един руски олигарх никога няма да успее да унизи - Антонио Конте точно в Бари показа, че е кадър и за Юве и за националния отбор. Наследниците на Матарезе ще дадат палката в ръцете на Фабио Гросо, един друг герой от 2006, и няма да сгрешат...

Дейвид Плат. Сандро Товалиери. Игор Проти. Звонимир Бобан. Антонио Конте. Симоне Перота. Уго Ениная. Джанлука Дзамброта. Фабио Гросо. Никола Вентола. Роберт Ярни.

Знаем, не е Парма нито Самп, но има този един стадион, и този един ферибот, и един екип, и един Антонио Касано, и една декемврийска нощ, заради които този Бари е бил, ето, нещо друго.

Автор: Марко Прелевич

Ювентус написа история и влезе в Лигата на непобедимите

„Направихме фантастичен сезон, който окрасихме със Скудетото и рекорд, който ще остане в историята“, заяви треньорът на Ювентус Антонио Конте по време на неделното празненство за спечелената титла. Този отбор на „Старата госпожа“ се записа в историята и никой не може да изтрие постижението му.

Изниква въпросът къде се нарежда този състав сред най-големите италиански отбори на всички времена? Армията на Конте стана едва третия клуб в Серия А, който не загуби нито веднъж през сезона, но първият, който постигна това в кампания от 38 мача. Торинци са на ръба от дубъл, след като достигнаха финала за Купата на Италия срещу Наполи, който ще се проведе в Рим идващия уикенд.

Постиженията на Ювентус за този сезон заслужават уважение, но дали това е най-силният отбор в италианския футбол изобщо? Отговорът не може да бъде еднозначен, тъй като солидни претенции могат да имат други могъщи единадесеторки.

ТОРИНО 1947-1948

За мнозина „Гранде Торино“ остава най-добрият италиански състав на всички времена. Той поставя редица рекорди, които са неподобрени и до днес и сигурно щяха да поставят още много, ако 18 от тези изключително надарени футболисти не загубиха живота си в самолетната катастрофа през 1949 г. Торино беше в своя пик в предишния сезон. Водени от легендарния Валентино Мацола „биковете“ спечелиха 29 от 40 мача и отбелязаха невероятните 125 гола, печелейки четвърто поредно Скудето.

Трагедията се случи преди края на сезон 1948/1949 г, но макар принудени да играят с други играчи оставащите четири мача успяха да защитят титлата си. В жест на съчувствие противниците им решават да пуснат младежи в тези мачове.

ИНТЕР 1964-1965

Докато Ювентус през този сезон не участва в Европа, а Торино нямаше възможност да провери силите си срещу континентални съперници, отборът на Интер от 1964/1965 г трябваше да се бори на два фронта. „Нерадзурите“ изпуснаха Скудетото в предишния сезон, губейки плейоф срещу Болоня, след като двата състава завършиха с равни точки, но за пръв път станаха шампион на Европа, побеждавайки Реал (Мадрид) с 2:1. Майсторите на катеначото, водени от Еленио Ерера, защитиха европейската си корона с 1:0 над Бенфика на Еузебио, но и завоюваха Скудетото, губейки едва два пъти.

ЮВЕНТУС 1983-1984

Споменатият състав на Интер се превърна в синоним на защитния футбол, както и този на Ювентус при ръководството на Джовани Трапатони. „Бианконерите“ спечелиха титлата през сезон 1983/84 г, успявайки да отбележат 57 гола. 20 от тях дойдоха от талисмана с №10 – Мишел Платини. С победа над Рома в последния ден на първенството „Старата госпожа“ взе трето Скудето за четири години и общо пето при Трап. На следващата година торинци за пръв станаха европейски шампион, радост, помрачена от трагичните събития на стадион „Хейзъл“ преди финала с Ливърпул.

МИЛАН 1991-1992

Следващият италиански отбор, който има претенции за безсмъртие е Милан от края на 80-те и началото на 90-те години. При Ариго Саки „росонерите“ бяха определяни, като един от най-добрите състави изобщо във футбола, но станаха непобедими под ръководството на Фабио Капело. През първия си сезон начело – 1991/1992 г – миланистите не загубиха нито веднъж, вкарваха по над 2 гола средно на мач и завършиха на осем точки пред Ювентус.

През този сезон Милан не участва в Европа, защото получи наказание заради напускането на терена срещу Олимпик (Марсилия) в предходната кампания. Рекордът на Милан без загуба, който продължи близо 2 години, остава голямо постижение, защото по това време италианското първенство беше най-силното в света.

ИНТЕР 2009/2010 г

Серия А вече не можеше да е най-добрата надпревара в Европа, но нямаше съмнение, че Интер беше най-добър на Стария континент през 2010 г. „Нерадзурите“ бяха спечелили три поредни сезона Скудетото преди начело през 2008 г да пристигне Жозе Моуриньо. Той приложи методите си, които работеха добре в Челси, за да превърне Интер в неудържима сила. Привличането на Уесли Снайдер беше силен удар, като холандецът създаде множество отлични положения за Диего Милито, който стана голмайстор в Серия А за спечелването на Скудетото, реализира единствения гол на финала за Купата на Италия срещу Рома, преди да покоси два пъти Байерн (Мюнхен) на финала на Шампионската лига за крайното 2:0.