Александър Митрович беше трагик в един от най-лудите мачове за Купата на ФА.
В 85-ата минута неговият Фулъм получи дузпа при резултат 1:1 срещу Олдъм. Тогава наставникът на лондончани Клаудио Раниери реши да пусне сръбския нападател в игра, за да изпълни наказателния удар.
Неговият удар обаче беше спасен от вратаря на третодивизионния отбор, а само три минути по-късно гостите забиха и направиха огромна сензация.
След мача в Инстаграм един привърженик се оплакал от сръбския нападател. Иронично му честитил на факта, че с пропусната дузпа му прецакал печалба от 855 паунда.
Ahahaha my mate put a screenshot of his bet which Fulham lost and Mitrovic replied giving zero fucks 😂😂😂😂 pic.twitter.com/TLh2mJ9KIg
Кончината на Драгослав Шекуларац потресе световната спортна общественост, не само местната, като и чуждестранни клубове чиито екип е носил се простиха с магьосника с футболната топка.
Легендарният Шеки почина на 5 януари в сутрешните часове, а следата, която остави ще остане незаличима и, както казват редица футболни великани, известният ас ще живее вечно.
Футбол започва да играе в своята Цървена звезда през 1955 година, докато от 1966 провежда следващите 10 години в чужбина.
С големия Шекуларац в Туитър се прости и Америка Кали, колумбийски клуб за когото игра през 1974 година и който сега има над 700 000 последователи в тази социална мрежа.
"Жалим за смъртта на сръбския футболист Драгослав Шекуларац. Заради своите умения имаше прякора Белия Пеле", пише в Туитър клубът на Шеки в Южна Америка.
Екипът на Санта Фе, също от Колумбия, е носил по-рано, от 1969 до 1971 година, а този клуб се прости емоционално с бившия играч и посвети доста внимание на напускането на този свят на втората звезда на Звезда.
"В Белград почина Драгослав Шекуларац, един от най-добрите в историята на футбола", пише в Туитър профила си Санта Фе, със снимка на Шеки с изброени най-големите му успехи, клубовете за които е играл и цитати оставили дълбоко впечатление.
В коментарите също може да се види величаенето от привържениците, когато става дума за техниката и магията, които Шеки показва на футболния терен и завинаги ще бъдат помнени. Също така, появи се фотография на къщата в която е живял в Богота, в квартал Палермо, докато е защитавал цветовете на клубовете от колумбийската столица.
Редицата прощавания, както на чуждестранни клубове, така и на водещи световни медии, достатъчно говорят, че смъртта на Драгослав Шекуларац отекна във всеки дял на планетата, както и че Шеки е бил световна звезда. Ясно е, че неговото име винаги ще се изговаря с най-голямо уважение.
"Дълго разговаряхме в Метропол. Мисля че цели два дни. Направена бе и сметка, но без кръчмар. Дойде Ювентус за мене, лично господин Аниели от Торино. На масата предложение от 1 000 000 марки! Половината за мен за подпис, другата за Звезда - да довърши Маракана. Мъка е това когато нищо не е в твои ръце..."
Така своевременно за най-големия никога реализиран трансфер в югославския футбол говори Драгослав Шекуларац.
След бляскавите мачове на Мондиала в Чили, когато за изявите си против Уругвай заслужил оценка 11 (единствен случай в историята на футбола, при десетобална система - б.р.), а след завършека на турнира е поставен в идеалните 11 (Шройф, Ейзагире, Новак, Зито, Алварес, Шнелингер, Гаринча, Шекуларац, Зелер, Понеделник, Загало), Шеки е бил в най-голямата си сила. Бил е на 25 години, карал е "костенурка кабрио" пълно с девойки и минавал на червено поред милиционерите с отворени усти на кръстовището при Лондон; с най-голямата банкнота по онова време (5000 динара) насред Теразия си е бърсал обувките (казва, само да нервира Владица Попович, който имал змия в джоба); заплашвал да засенчи славата на най-големия комик в държавата - Миодраг Петрович Чкалия; и ясно и гласно поръчал на Касиус Клей: Този бърборко от Луисвил... Само ме копира. Появил съм се много преди него.
Шеки след Чили докоснал облаците и се надявал на невъзможното - въпреки законите на строгите владетели на комунистическия замък да заиграе в чужбина. Ето, само така, защото е Шеки. Защото светът знае за двама югославяни: Йосип Броз и Драгослав Шекуларац.
Джани Аниели е бил млад и занесен от футбола. Неговият баща няколко години по-рано в Торино е довел най-голямата звезда на островния футбол - Джон Чарлс. Гигантът от Суонси, който се прослави в Лийдс. Джани избира най-добрите континентални играчи. А всички са говорили през лятото на 62-а: най-добър е Драгослав Шекуларац, Шеки.
"Аниели заради мен дойде в Белград. Лично говорих с него. Посредник - Аца Обрадович, Доктор О, чрез него вървеше всичко. А всичко започна още преди Световното първенство в Чили. Ние, национален отбор на Югославия, играхме приятелски мач против Ювентус. Като подготовка за Мондиала... А при тях моят идол - Омар Сивори. Знаеш ли какъв мотив беше това за мене... Той спусне чорапите, аз веднага след него; той навие ръкавите, аз след него. Той косата наляво, аз наляво... Прегърнахме се след мача. Харесало му как съм играл и бях много горд. Харесало се е изглежда и на хората от Ювентус."
Ставало дума за големи пари, много големи за онова време...
"Играчите в онова време преминаваха за 45 000 - 50 000 долара. Или марки, не си спомням. Ако тук играех за 1000, там бих взимал 20 000 - 30 000. Плюс онези 500 000 на ръка за подписа. Знам, че Звезда беше предоволна. На мен Аца Обрадович ми каза, че те в клуба са съгласни, клубът е съгласен. Ма, Звезда е предоволна!"
Някъде е, все пак, запънало...
"Моят трансфер изведнъж стана държавен въпрос", пише в своята автобиография Шеки. "Отговор се чакаше "отгоре". Италианците чакаха, аз чакам... Не мога нищо да направя. По-късно ми казаха, че проблемът е станал, защото Фиат някоя година по-рано отказал някакъв вид сътрудничество с Югославия. Автомобилна индустрия... Това, уж, разлютило нашата власт. Изчакали възможност и отмъстили. На мой гръб."
Връщаме се на този ден, денят на преговорите...
"Всичко уговорихме до детайлите. Но него (Аниели) междувременно го потърси някой от нашите и той каза, че сега няма време. Нямаш време за работническата класа, да обиколиш фабриката?! Мисля, че този негов ход определи моето решение. Той нямаше време за Тито, това беше проблемът."
Крайното "стоп" е изрекъл Тито?
"Ранкович, казват. Но мисля, че само се скриха зад неговото име. Мене Лека ме обичаше. А Тито не разбираше от футбол. Някой от Партизан? Не смея да си слагам грях на душата. Знам само едно. Като ми казаха, че не мога да отида - пукнах! Повече това не беше същият Шекуларац. А да бях отишъл в Юве... щях да съм истински господин. Може би и със Златна топка. Спомням си, после, говореше се за милиони, а аз от майка ми исках за кино."
Доктор Аца Обрадович е бил този, който прекъснал напрежението:
- Такова е решението, не отиваш. - Но чие е решението, докторе? - Политика, Шеки. Решение от върха.
Няколко дни по-късно на адреса на клуба пристигна и добре познатата телеграма с доводите: "Драгослав Шекуларац трябва да остане и да забавлява работническата класа."
Подпис: Александър Лека Ранкович. "Никога не повярвах в тази история. Бях уверен, че такова решение не може да се вземе без Тито. Всъщност, Броз даде "празна кошница" на Аниели, капиталистически милиардер. Голям играч беше и този Тито".
Кончината на великана Драгослав Шекуларац потресе не само сръбската, а и световната общественост.
Легендарният футболист, втора звезда на Звезда, почина на 5 януари на 81 години, а следата, която остави в най-важното второстепенно нещо на света никога няма да избледнее.
Смъртта на Шеки потресе редица футболни великани, а всички световни медии съобщиха, че ни напусна един от най-добрите футболисти в историята.
"Драгослав Шекуларац, Кралят на дрибъла на Звезда" е заглавието с което "Ню Йорк Таймс" и АП известиха за кончината на Шекуларац.
"Драгослав Шекуларац, легенда на Цървена звезда", написа френският "Л`Екип" в новината за смъртта на втората звезда на Звезда.
С легендарния Шеки се простиха и "Вашингтон Поуст", британският "Дейли Мейл", както и редица влиятелни медии в Европа и света.
Защото Шекуларац беше това, ас в световни размери, някой който живееше с футбола в пълен смисъл.
Драгослав Шекуларац, национал когато Югославия е олимпийски шампион, четвърта в света и втора в Европа, със своята Цървена звезда, чийто екип е обличал 470 пъти, спечели седем шампионски титли и пет купи.
Легендарният нападател на Цървена звезда Душан Савич заяви, че заради Драгослав Шекуларац е заобичал футбола и размерите на неговата величина могат да разберат само онези, които са имали възможност да играят с него или да го гледат на терена.
Футболният виртуоз Шекуларац, един от най-добрите футболисти по тези пространства някога, почина днес на 81 години.
- Моят първи футболен спомен започва с поколението на Шеки от Чили. Шеки за нас беше световно чудо и като хлапе му се дивях, заобичахме футбола, първо заради Шеки, Бора Костич, Войкан Мелич и това поколение, по-късно заради Джаич - заяви Савич.
Той допълни, че му е жал, че не е имал възможност да работи с Шекуларац, но е имал тази привилегия да го гледа и да се наслаждава на неговите майстории.
- Само онези, които са имали възможност да играят и да гледат Шеки могат да разберат неговата величина. Дивяхме се на неговите майстории, виртуозност, всички искаха да са с неговото въображение. Беше ненадминат майстор на терена - изтъкна Савич.
Тъжна вест за целокупния сръбски футбол и региона.
Още в началото на 2019 ни застигна тъжна новина: почина Драгослав Шекуларац.
Разбира се, Шеки, както мнозина го наричаха на галено, ще остане запомнен като голям футболист, преди всичко на Цървена звезда и националния отбор на тогавашна Югославия, но клубните цветове при такива футболисти никога няма да бъдат важни.
Затова с Шекуларац се прости и футболен клуб Партизан.
"В деня на първото вечно дерби, изиграно на 5 януари 1947 година между Партизан и Цървена звезда, днес в Белград почина легендарният футболист на Цървена звезда Драгослав Шекуларац. Партизан изразява искрени съболезнования на семейството на починалия, както и на Цървена звезда", обявиха черно-белите.
Имали сме много пъти досега възможността да чуем, че си голям не само когато те обичат своите, а и когато те уважава противникът. Това трябва да се заслужи.
Шекуларац заслужи уважението на всички. Разбира се, че и Партизан му го отдаде. Тези, които са имали възможност да го гледат казват, че по-добър не е имало.
ФК Цървена звезда с голямо съжаление оповестява обществеността, че на 81 години ни напусна легендарният Драгослав Шекуларац.
Втората звезда на Звезда, нашият Шеки, легенда, майстор в бутонките, виртуоз... Човек който беше символ на едно време, футболист чието име и фамилия винаги се изговаря с уважение и удивление.
Драгослав Шекуларац е роден на 8 ноември 1937 година в Щип и със своите игри и голове в екипа на Звезда заслужи да попадне в избора най-добри играчи на нашия клуб за всички времена. Почина на 5 януари тази година.
Един от най-добрите дрибльори по тези пространства за първия отбор на Цървена звезда дебютира през 1955 година. За 11 години в клуба е изиграл 470 мача и е постигнал 119 гола, спечелил е седем титли държавен шампион и пет купи. Като треньор е спечелил дубъл, а отборът от Маракана, който остави на своя наследник в първия сезон след неговото напускане стана шампион на Европа и света.
"Кралят на дрибъла", втората звезда на Звезда веднага след Райко Митич, национал когато Югославия е била олимпийски шампион, четвърта в света и втора в Европа. За държавния отбор е изиграл 41 мача и е вкарал шест гола.
Шеки има, което много обичаше да апострофира, положителен баланс в дербитата с Партизан, в мачовете, които считаше за най-важни в кариерата. Често изтъкваше колко значими са били за него в началото на кариерата му съветите на легендарния Райко Митич, какво е усещането да вкараш победен гол във вечното дерби на ненавършени 18 години, как се е справял със славата...
През Цървена звезда са преминали повече от хиляда върховни спортисти и всеки от тях е дал пример на терена и извън него е допринесъл с гордост милионната армия привърженици да изговаря името на всеки от тях. Все пак, съществуват хора на които успехът им е предопределен, особи на които в звездите е написано да бъдат успешни и популярни. За това е необходимо да притежавате голям чар, да бъдете джентълмен и господин, да ви обожават в обществото и задължително нещо което ви отделя от всички останали, да бъдете единствени. Всичко това красеше нашия Шеки.
Винаги се бореше за истината и правдата, за последиците не размисляше, беше много темпераментен, реагираше със сърце, а не с разум.
Пое първия отбор на Цървена звезда като треньор във втората половина на сезон 1988/89. Още в следващия (1989/90) спечели дубъл с големите девет точки преднина спрямо втория Динамо от Загреб (тогава за победа се получаваха по две точки). Все пак, Шеки за футбола означава повече от бройки и статистически данни, живееше за футбола по свойствен за себе си начин.
Няма съмнение, че Драгослав Шекуларац завинаги ще бъде запомнен като един от най-големите в историята на футбола, а всички онези, които са имали честта да го опознаят и поне веднъж да разговарят с него завинаги ще го пазят в най-хубавите спомени.
ФК Цървена звезда на семейството и приятелите на нашия Шеки изразява послание на най-искрени съболезнования.
.jpg)
