Гласувам за живота - не искам футбол

Дали спортистите имат право да откажат завръщане "в канцеларията" и чие оцеляване се поставя под въпрос като не се тича? Дали е човешко да се иска да правят онова за което са платени и защо нетърпеливо искаме чуждата пот и кръв в тази ситуация?

Футболните първенства продължават (някои вече са в ход), но са все по-гласовити футболистите, които се противят на завръщането на терена.

Както когато началникът каже: "Започваме работа", а ти отговориш "Аз все пак не искам."

Не вярвам, в която и да е друга професия, на другия ден да би могъл да размисляш за каквото и да е, освен за кандидатстване по обяви за работа, държейки се за тръбата в някоя шестнайсетица, на пътя към бюрото по труда.

Ако си спортист, правиш пари за мнозина, а и за себе си, имаш лукса да кажеш нещо такова.

Но, сега, в този момент, не носиш буквално нищо на масата, па въпросът е дали наистина имаш право да откажеш да работиш онова за което (продължаваш да) взимаш пари.

Да се гледа на това като на черно и бяло е лесно, но, както винаги и във всичко, дори спортът не е изключение, трябва да се разчовърка и да се види какво се намира измежду.

Оцеляване на професии и професията

Не трябва да се обяснява защо спортът трябва да се върне, нито защо се настоява за възможно най-бързото завръщане.

Спортът е бизнес. Спортът е пари, търкалянето на топката върти и огромен капитал.

Ако топката тупка на място, цялата система стои. Нещо повече, върви назад.

Всички клубове ще усетят последиците от корона вируса едва след няколко месеца, а пред мнозина е тежък период.

Ла Лига продължава през юни, а първият човек в испанския съюз, Хавиер Тебас, прецизно обясни защо първенството трябва да продължи възможно най-скоро.

"Професионалният футбол в Испания представлява 1,37% от БВП, а от него зависят 180 000 работни места", заяви Тебас.

Той обяви оценки, че загубата, ако сезонът завърши пред празни трибуни, ще е 350 милиона евро. Ясно е тогава заради какво никой не смее да размисля за отказване от сезона...

Междувременно, "спорт в засада" не влияе само върху спорта. Шофьори, спортни журналисти, фотографи, магазините по стадионите, бързата храна, кафенета, продавачите на сувенири, "ядки, семки"... Няма край. Каквото и да ви дойде наум, можете да свържете със спорта.

С отказа да тренират и играят, съответно да се занимават с онова за което са отлично платени, спортистите поставят под въпрос оцеляването на своите професии, но и на мнозина други.

Но да имаме малко спортен дух, па да не ги обвиняваме за всички неудачи на света, а да не чуем и тяхната страна.

Дийни не иска на терена като не може при фризьора

Пръв в Англия надигна глас капитанът на Уотфорд, Трой Дийни.

Той ясно каза, че няма намерение да се върне към тренировки, защото се плаши да не донесе вируса вкъщи и да зарази петмесечния си син, който има проблеми с дишането.

"Не мога при фризьора до средата на юли, но мога в наказателното поле с 19 души да се боря за топката? Никой не може да отговори на този въпрос, не защото не иска, а защото не знае", каза Дийни.

Прибързано би било да се каже за него, че е разглезен, още по-бързо, че е страхливец. Престоят в затвора и кървенето през кариерата, играенето на инжекции, говорят противното.

А когато такъв човек каже, че не иска на терена, въпреки че неговият клуб се бори за оставане във Висшата лига, тогава трябва още по-сериозно да се запитаме.

От невидимата заплаха, непозната, не се плаши за себе си, а за семейството. Не е трудно да се разбере неговата страна на историята.

Рискът е намален максимално - няма публика, на терена никой не е заразен (всички са тествани). Всъщност, играчите са тези, които нарушават правилата, когато адреналинът закипи след отбелязан гол, па не се радват по позволения начин.

Но отново - какво ако...

Колко могат да бъдат сигурни, че всичко е безопасно, в онези, които са казали, че може да се играе футбол, когато става дума за нещо с което светът за пръв път се среща?

Омагьосан кръг от въпроси без отговори...

Футболист или касиер, какво е необходимо и каква е разликата

Още един интересен въпрос изниква - защо футболист/спортист да се различава от който и да е друг?

Всякак, не може футболист да се сравни с лекар или медицинска сестра.

Но защо, да речем, касиерката или бензинджията могат на работа, а той не?

Работата с която се занимава му е дала лесен живот. На неговото семейство също. Живот за който "онези другите" могат да мечтаят.

Тези другите всяко утро стават и се излагат на риск, който може би е и по-голям от онзи на който би бил изложен той, за да функционира обществото.

Е това е вече трудно да се разграничи - кое е по-значимото, по-важното и дали спортът наистина е нужен?

За мнозина, които директно или индиректно зависят от него - абсолютно е.

За останалите - спортът е непотребен и рисков лукс в този момент.

Необичайно е това, че някои, които живеят от спорта се държат сякаш не разбират, че им е необходимо.

Дали въстаниците ще бъдат наказани?

Нголо Канте тренира самостоятелно заради страх, а Дани Роуз от Нюкасъл каза, че играчите са "лабораторни плъхове", а и футболистът на Унион (Берлин) Невен Суботич, критикува началниците на Бундеслигата, защото не са питали играчите за мнението им.

Испанският съюз каза, че играчите трябва да излязат на терена или в противен случай ще бъдат наказани. В Англия, от друга страна, решението е изключително на играча - дали иска или не, разкри собственик на един клуб.

Съюзът на футболистите, разбира се, е на страната на футболистите, а първият човек в тази организация каза, че би било нечовешко и неприемливо да се наказват играчи заради това, че се плашат от завръщането на терена.

"Срамота е да получавам заплата"

А дали футболистите трябва да бъдат платени за периода докато не вършат своята работа?

Утопично би било да се очаква всички да бъдат платени, а да не вършат своята работа. Наивно, всякак, в занаят в който за секунда заработват стотици евро.

В началото на кризата, когато паниката беше в зенита, и когато клубовете гледаха как да съкратят разходи, се искаше от играчите да се простят с дял от заплатите.

Имаше случаи играчите да не искат да се отрекат от доходи, защото смятаха, че не е тяхна вината за новосъздадената ситуация.

На тяхна страна застана и легендарният Рой Кийн, който каза, че не вижда причина играчите да се отрекат от заплати.

От друга страна, футболистът на Кадис, Рафаел Хименес Харке, известен като Фали, отказа да тренира, но имаше достойнство и да откаже заплата за този период.

"Нямам намерение да играя. Рискът е твърде голям, ще се върна когато бъде открита ваксина срещу вируса. Казах на президента на клуба, че не искам заплата, защото би ме било срам да взимам пари, а да не помагам на съотборниците. Президентът е чудесен човек и настоява да ми плати, но казах, че ако ми плати и едно евро - ще го върна", каза Фали.

Хляб и зрелища

Спортът се връща, полека, но сигурно - като атака на Барселона на Пеп от стъпалото на Карлес Пуйол.

Вълнението около завръщането на Бундеслигата толкова бързо издъхна, че напълно забравихме берлинското дерби в петък.

Може би това дава най-добрият отговор на въпроса - колко е необходим наистина спортът, а колко искаме да е необходим.

Оноре Дьо Балзак е казал, че хората еднакво преувеличават и щастието и нещастието - никога не са толкова щастливи, нито толкова нещастни колкото казват.

Може би е така и със спорта: може би толкова го искаме, че вярваме, че е необходим.

Толкова, че сме готови егоистично да "пращаме хора на война".

Наистина - искам спорт както преди, искам да пиша за футбола, а не да броя жертвите от корона вируса по света, искам да бъда платен за онова което обичам да работя...

Само, никак на цената на чуждото здраве. В никакъв случай някой там някъде да се прибира вкъщи и да мисли дали е донесъл болест у дома, дали е заразил детето, майката, брата...

Като в гладиаторска арена: борците не желаят да бъдат тук, но тях никой нищо не ги пита. Тук са да забавляват масата, да дадат малко забавление със своето здраве и със своите тела, накрая, със своите животи.

Който не иска да играе, който не иска да тренира - нека не го прави. По каквато и да е причина. Не трябва да бъде съден.

А какво ще прави със своята заплата?

Наивно е да се вярва, че всеки ще се води от морала и ще последва примера на Фали, но това е лично. Лошо е да се вре нос в чуждия портфейл и в чуждата спалня.

В настроение съм, дори на цената да не правя онова което обичам, да изчакам и да ги видя усмихнати на терена, с аплодисментите и виковете от трибуните, без маски и някакви "корона празнувания"...

Вярвам, че мнозина не са. Но, отново наивно, струва си да се започва от себе си.

В края на краищата, футбол без привърженици на трибуните е, както каза Луис Енрике, по-тъжен от танц с родната сестра.

Автор: Матия Яукович

"Наслади се на победата" и после Байерн идва в града

Борусия (Дортмунд) ще влезе в сблъсъка на върха срещу Байерн (Мюнхен) на Сигнал Идуна Парк във вторник вечер, запазвайки суха мрежа пет пъти в серията от шест поредни победи и 12 пъти през целия сезон.

"Бяхме солидни в защита и допуснахме малко възможности", заяви Мануел Аканджи, обръщайки се към поредицата на Борусия от шест победи, допускайки само един гол. "Понякога е въпрос на късмет". Какъвто беше случаят с удара на Щефен обръснал горната греда в началото на второто полувреме. Но сам си създаваш късмета, както гласи поговорката.

Борусия (Дортмунд) записа второто най-добро начало на втората половина на сезона в историята си, печелейки 27 точки - девет победи и нещастна загуба с 3:4 в Леверкузен. Само веднъж преди са натрупали повече точки в първите 10 мача след паузата (28 през 2011/12). Разликата е, че тогава зимният шампион Байерн взе само 20 точки от първите си 10 мача след завръщането от зимната почивка; този път баварците имат 28 точки, като са на четири пред жълто-черните в класирането.

"Все още не искам да говоря за Байерн. Искаме да се насладим на победата", заяви Люсиен Фавре на виртуалната пресконференция след успеха с 2:0 срещу Волфсбург. Мануел Аканджи отправи по-директен поглед към вторничната вечер, казвайки: "Надявам се, че можем да вземем следващата победа. Откакто съм в Борусия, винаги губим в гостуванията на Байерн, но печелим у дома. Искам да продължа тази поредица с победа у дома." Швейцарският защитник помогна на Борусия при домакинската победа с 3:2 над Байерн в първенството през миналия сезон, както и за триумфа с 2:0 в Супер купата. "Очевидно имаме много уважение към Байерн", обясни Томас Дилейни. "Но аз лично гледам с нетърпение към този мач. А и ние сме в много добра форма." Датчанинът отдаде това на защитната солидност показана в последните шест мача.

От другата страна, Джейдън Санчо може да създаде разликата. Англичанинът не беше титуляр във Волфсбург, но влезе от пейката и подаде за гола на Ашраф Хакими за 2:0. "Не можеше да тренира с отбора за дълъг период", съобщи Фавре, който допълни: "Смятам, че ще може да играе по-дълго отколкото днес."

Борусия (Дортмунд) вкара 68 гола след разигравания

Борусия (Дортмунд) спечели девет от 10 мача след зимната пауза и записа повече победи през 2020 отколкото през цялата първа половина на сезона. Победата във Волфсбург беше шеста поредна в първенството. Ето и фактите от мача.

Историческа серия: Борусия (Дортмунд) не допусна гол във всеки от последните седем шампионатни мача с Волфсбург. Това е най-дългата серия от сухи мрежи, която жълто-черните имат срещу един съперник в историята на Бундеслигата.

Контраатакуваща заплаха: Вторият гол беше №17, който Борусия вкарва след контра този сезон - най-много в първенството.

Творчески усет: Борусия вкара 67 и 68-и гол през сезона след разигравания. Това е най-високата бройка сред всички 18 клуба в Бундеслигата досега; също така това е с три гола повече от игра отколкото Борусия вкара през целия минал сезон.

Във форма: След два гола в дербито, Рафаел Герейро вкара още един срещу Волфсбург, за да повиши сметката си на осем през сезона (шест през 2020). Португалският национал вкара само девет гола общо през първите си три сезона в Бундеслигата.

Топ асистент: Джейдън Санчо подаде за гол за 17-и път през този сезон и сега води в класирането за асистенти в Бундеслигата. В допълнение, той има 31 реализаторски точки - най-много в първенството.

Рекорд за сезона: Торган Азар записа своята 12-а асистенция през настоящия шампионат - нов личен рекорд за белгиеца.

Плодовит в гостуване: Ашраф Хакими отбеляза своя четвърти гол за сезона. Има двойно повече от миналия сезон - и всичките му четири гола за сезон 2019/20 в Бундеслигата дойдоха далеч от дома.

Сърце на защитата: Емре Джан игра в защита за пръв път в екипа на Борусия. Но той е известен в тази роля от периодите му в Леверкузен, Ливърпул и в немския национален отбор.

Бивш югославски национал се самоуби

Някогашният футболен национал на СР Югославия Милян Мрдакович извърши самоубийство в апартамент в Белград, съобщиха местните медии.

Според техните информации, Мрдакович се е убил с пистолет в нает апартамент в центъра на Белград, в който живял с приятелката си.

Както съобщава Курир, Мрдакович седнал на кревата, казал че "не може повече" и взел пистолета. Неговата девойка побягнала от апартамента и се обадила на полицията.

Полицията в апартамента открила тялото на известния футболист с прострелна рана в главата. Мрдакович е роден през 1982 година в Ниш.

След първите стъпки в Раднички, провел три години в младежките категории на Партизан, откъдето преминава в Андерлехт.

През кариерата е носил екипите на десетина клуба, а три пъти се връща в ОФК Београд, където и завършва кариерата през 2017 година.

Бил е член на Гент, Залцбург, Металист от Харков, Гимараеш, Макаби Тел Авив, Шандонг, Аполон, Етникос, АЕК, Еносис, Левадиакос, Войводина и Рад.

Мрдакович за младежките национални категории е изиграл девет мача, а има и три участия за олимпийската селекция на СР Югославия на Игрите през 2008 година.

Революция - немците предлагат въвеждане на таван на заплатите във футбола

Президентът на Футболния съюз на Германия Фриц Келер и първия човек в Байерн от Мюнхен Карл-Хайнц Румениге искат да предложат въвеждане на ограничение на заплатите на президента на Европейската футболна централа Александър Чеферин.

- Съществуват абсурдни заплати и доплащания за трансфер, които вече не са достоверни. Трябва да разговаряме за ограничение на заплатата. Драго ми е, че в този аспект съм съгласен с Румениге. Ще напишем писмо до президента на УЕФА Александър Чеферин - заяви Келер пред журналисти.

Румениге се докосна до тези теми по време на интервю за Скай през миналия уикенд когато припомни, че и (бившият президент) Мишел Платини имаше идея да въведе ограничение на заплатите в Европа по американски модел.

- Но, в началото ни казаха, че това не може да се съчетае със законите за конкуренцията - допълни Румениге.

Сега Келер иска да опита да убеди Чеферин. Ограничението на заплатата, както допълни, може да се постигне само с помощта на УЕФА.

- Крайният резултат трябва да бъде уредба, която е в съответствие с европейското право, а която се отнася и за Великобритания - каза Келер.

Той подчерта, че иска и реформа в правилата за финансовия феърплей.

- Трябва отново да приближим професионалния футбол до хората - каза Келер.

Проектът "Киборгол" или как е създаден Ерлинг Халанд: Медитация, 12 кг мускули и специални очила за сън

Досега непознати детайли от развойния път на младия нападател на настоящето...

В неповторимия филм Терминатор Арнолд Шварценегер е представен като Cyberdyne Systems Model 101 или Т-800, кибернетичен организъм чийто скелет направен от издръжливи сплави е покрит с кожа. По примера на машината за убиване от бъдещето, днешното издание на мадридския вестник Ас е посветено на Ерлинг Халанд или проекта "Киборгол" - раждането на "деветката" с убийствен инстинкт пред вратата.

Просто, вече няма нищо случайно в експлозията на норвежкия централен нападател. Още от времето когато е на пет години бащата на Ерлинг Алф Инге, бивш футболист във Висшата лига, и майката Гри Марит, шампионка в седмобоя, разбрали, че у дома имат нещо специално.

Сега вече през далечната 2006 година Халанд поставя нов рекорд в скока на дължина за своята възраст с резултат 1,63 метра. Това, ще се окаже много години по-късно, е било началото на процеса на създаването на голмайстора, който днес гледаме по малките екрани... От 19-годишния мършав хлапак със 194 сантиметра височина, до 87 килограма тежкия нападател, който на 60 метра тича със скорост от 34 км/ч, със страховит усет за гол, заради което и е разтресъл мрежата 41 пъти през този сезон!

Заради всичко това случаят на Халанд е подходящ за изучаване във факултетите по спортни науки, а Ас побира целия случай в текст. Заключението е - Ерлинг Халанд е единствен.

"Неговото тяло реагира фантастично на тренировки, защото е генетично привилегирован", заяви Ересе Стенслид, човекът с най-голяма заслуга за всичко което се случва на Халанд.

Стенслид е кондиционният треньор, който започна да трансформира мършавото хлапе в днешната версия.

"В последната година натрупа 12 килограма мускули, което е абсолютно невероятно", потвърждава Стенслид.

Причината за това е много проста. В един момент Халанд е пораснал с чак 20 сантиметра за много кратък времеви период, а такъв екстремен вид развой не са последвали неговите мускули.

"Заради това мускули трябваше да правим от нищото", твърди творецът на Халанд.

За да се развива правилно тялото, Стенслид обръща голямо внимание на храненето на младия централен нападател.

"Ерлинг винаги е бил най-близо до шведската маса и чинията му буквално беше претрупана с храна."

Любимата му храна са пица и кебап, какъвто е случаят и днес. Но в значително по-малко количество. Заради това че е обичал да яде като дете, треньорите трябвало да въведат допълнителни тренировки за Халанд с фокус изключително върху тичането с пълна скорост по трева, както и специален режим на работа във фитнеса.

"Направихме тренировки с обиколки в които имаше спирки за работа върху различни групи мускули. Една от спирките беше боксова круша. Толкова беше обсебен от удрянето на този чувал, че един ден го разполови", потвърждава Стенслид и показва снимка на тази случка като доказателство.

В Ерлинг наистина се крие невероятен талант и това потвърждават и други хора, които са гледали неговия растеж и развитие.

"Още когато беше на 13 години знаех, че един ден ще стане национал. Още тогава имаше невероятна работна етика и чувство за четене на тактиката", казва Алф Ингве Бертнсен, първият треньор на Халанд, от младежките категории в Брайн.

Обаче, не е било всичко мед и мляко за Ерлинг Халанд. Заради своите генетични предразположения и голямо желание за работа започнал да оплита конците. Изгубил координация и усета за гол. Започнал да пропуска възможности серийно, а свидетели от това време казват, че изглеждал сякаш някой му разстройва мерника. В помощ бързо дошъл Оле Гунар Солскяер, с когото норвежката сензация работил в Молде.

"Солскяер го научи как отново да рита топката, убеди го, че не трябва всеки път да "чупи" вратата, за да се запише сред голмайсторите. Ерлинг бързо разбра това и нещо в него се намести."

Характерът на перфекционист не го напуснал и в онзи момент когато е отишъл в Залцбург. Там имал възможност да тества Soccerbot 360, футуристична машина, която подобрява възприемащите способности. Толкова обичал да работи на тази машина, че треньорите в Залцбург го гонили от тренировъчния център, за да попречат на травми от твърде много работа.

Ще си спомнят мнозина гола, който Халанд вкара на ПСЖ и прослави, симулирайки медитация. Заради този ход играчите на ПСЖ го осмяха, когато Дортмунд беше елиминиран от Шампионската лига, но за Халанд медитацията има специално място в ежедневието. Със специалните техники на медитацията опитва да разчисти ума от излишни мисли. Още един футуристичен елемент в неговия живот са специалните очила, които филтрират синята светлина от екраните на телевизорите и мобилните телефони. С помощта на тях се активира хормонът мелатонин, който му помага да спи по-добре и да бъде по-разположен, което допълнително му помага в процеса на възстановяване на тялото от големите усилия.

Завръщането на Бундеслигата показа, че изолацията от два месеца без състезателен ритъм не го е сломила. В събота почисти Шалке, на което му честити лично Флорентино Перес чрез генералния директор на Дортмунд Ханс-Йоаким Ватцке.

"Ако съм в управата на Реал или който да е друг европейски великан, бих подписал с него още днес. Неговият физически изглед е впечатляващ, а знам, че може още много да напредва", казва Бертнсен.

Като сме вече при това, Ас също така разкрива интересна информация - Ерлинг Халанд всъщност НЯМА клауза за откупуване от 75 000 000 евро, която трябваше да бъде активирана от януари следващата година! Немските медии, обаче, продължават да твърдят, че тази уловка продължава да съществува...

В случай, че наистина няма, Реал (Мадрид) и останалите заинтересовани купувачи могат да се озоват в сериозен проблем, защото тогава Дортмунд ще иска значително повече пари за негов трансфер. И то почти двойно повече от тази спомената в клаузата. Освен това, на Вестфален изобщо не размислят за това да продават Халанд преди лятото на 2022 година, което според някои предвиждания е времето когато икономиката напълно ще се оправи от последиците от пандемията Ковид 19.

Така че Дортмунд всъщност ще изплати големите вложения в Халанд. От 20 000 000 евро отделени за закупуването, през 23 000 000 евро комисионни, от които осем милиона отишли при неговия баща, а още 15 000 000 евро за агента Мино Райола, до заплата от 8 000 000 евро.

От цялата тази ситуация най-сериозно би трябвало да спечели Лука Йович. Сръбският национал имаше кошмарен дебютен сезон в Реал, завършен със счупена кост в петата. Когато се оправи напълно, което трябва да се случи след най-малко три месеца, Йович ще има значително повече време да убеди Зинедин Зидан и управата на Реал, че не са сгрешили, че за него през лятото платиха 60 000 000 евро...

Спортът без публика ще пропадне, ако телевизията не промени подхода

Тази фаза на пандемията ни предлага завръщане на върховния спорт, но без публика на стадионите и в залите. Не само че това драстично ще намали приходите, а би могло и да намали атрактивността на върховния спорт, ако режисьорите и операторите не се научат как да ни го донесат на екрана.

Развоят на спортните резултати и спортните технологии промени в голяма степен много спортни клонове.

Допреди 10 години беше трудно да си представим, че футболът някога ще промени правилата, но и това се случи под натиска на желанието да се преживее от друг (технологичен) ъгъл и да се намали броя на грешките на спортните съдии.

Въвеждането на специфични и високочувствителни сензори отне възможността на Милорад Чавич да спечели злато на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година. Таекуондото като спорт никога няма да е същото благодарение на развоя на технологиите и сензорите за мерене на силата на удара.

Паралелно с развитието на технологиите, течеше и развоят на спортните клонове (дисциплини), но и начинът на медийно представяне на спортните събития.

Въведени са камери с голяма разделителна способност, камери, които следят и по няколкостотин движения в секунда, микро камери на отделни части от терена и арената, както и микрофони, които играчите носят по време на мач. Сега може много ясно да се чуят всички разговори на играчите със съдиите в тениса, но и да се усети жарта на финалните моменти на мачовете в баскетбола по време на напрегнатите таймаути.

Колкото и да изглежда, че заради развитието на технологиите имаме възможност да "усетим" всяко движение на играча, да ги чуваме как се ободряват един друг по време на участието и с новите технологии да усетим атмосферата около тях, продължава да има голяма разлика между гледането на спортните надпревари по телевизията и на живо.

Как са построени Новак и Шакил

Разликите преди всичко произтичат от невъзможността да се усети бързината, динамиката и сложността на определени елементи от мача или надпреварата между двама спортисти.

Като изобразителен пример, много е трудно да се усети контакта между двама играчи в трапеца в баскетбола, докато не се застане край самия терен, съответно да се усети дължината на скока, който е над 6 метра, ако не се стои непосредствено поред пистата.

Големината на раменния пояс на Иван Милькович и Александър Шапич, габаритите на Шакил О`Нийл, но и специфичната мършавост на Новак Джокович не могат да се усетят докато камерата не се постави да ги наблюдава от височината на средния човек от 160 до 170 см, или в сравнение със зрителите в публиката.

Досегашните усилия на режисьорите на предавания на спортни състезания и на операторите, за съжаление, не родиха плод да се покажат истинския интензитет, бързина, подвижност, но и суровостта на професионалния спорт, така че онези "истински познавачи" винаги обичат да гледат турнир на живо, защото само така могат да усетят какво наистина представлява професионалният спорт.

Често може да се чуе от много тенис треньори от нашите пространства, че не са знаели колко всъщност е напреднал интензитетът в модерния тенис, докато не са гледали на живо Новак Джокович в Арена по време на мачовете от Купа Дейвис.

Също така, много бивши хандбалисти изтъкват, че днешните поколения смятат хандбала от 60-те и 70-те години за физически неизискващ, което изобщо не е вярно. Играчите и тогава са били много способни, но камерите не са могли нито умеели да покажат това. Играта е била еднакво груба и изискваща.

Какво ни е скрила камерата

В условията след пандемията корона вирус може да се каже, че присъстваме на още една революция, която изглежда ще бележи годините и десетилетията, които идват - много спортни турнири ще се развиват без присъствието на публика.

Появяват се много етични и философски въпроси. Може би най-важният е: дали спортът като субект съществува без публика?

Сигурно е, че спортът ще оцелее и ще променя посоката на своето развитие след заплахите за сигурността, които бъдещето носи.

Обаче, твърде малко внимание се обръща на онова което трябва да представлява може би и ключовият въпрос за модерния спорт и медиите, които следят спорта: как и по какъв начин да излъчват спортните събития така че не само публиката, а и всички спортни работници, треньори, спортисти (конкуренти и онези другите) могат чрез различни видове излъчване (условно казано) да преживеят и усетят всичко което ги интересува, сякаш присъстват на самия терен / арена?

Този въпрос, може би е от ключово значение за всички телевизионни компании.

Понятието излъчване на спортни състезания се пренася полека и "недоловимо" от телевизиите в интернет и уеб портали в съкратен облик (highlights), но и live излъчвания в социалните мрежи.

Все по-често виждаме излъчвания на мачове от първия или втория ред на публиката в НХЛ или НБА лигите - с модерни телефони в ръцете хората от публиката дават възможност на техните последователи наистина да вкусят интензитета и чара на спорта от реален ъгъл, онзи който ТВ екраните все по-малко ни предлагат.

Как спортно да победим видеоигрите 

Посочената проблематика и предизвикателствата, които се намират пред ТВ компаниите е важно да се разгледат по няколко причини:

1) Много е важно да се задържи нивото на заинтересованост на публиката, особено на онези по-младите (милениалите) към спорта, защото развоят на технологиите и ИТ индустрията често чрез игри, нови програми и виртуални реалности носят повече вълнение от онова което произвежда актуалният начин на възпроизвеждане на спортни събития. Ако новите поколения свържем със спорта чрез ТВ каналите, защото само ТВ каналите могат да предложат специални условия и възможности за гледане, можем да говорим за перспективите и оцеляването на спорта в ТВ мрежите;

2) Нужно е чрез спортните излъчвания (може би и в облик на ВИП излъчвания) да се даде на треньорите, скаутите и спортистите да видят всеки елемент от състезанието, който ги интересува (например - наблюдаване на движението само на единия играч в тениса от непосредствена близост), за да се осигури непрекъснатост на върховния спортен скаутинг и анализи, които се правят чрез директно (живо) гледане на спортни борби;

3) Нужно е да се даде възможност на спортистите (както на онези по-младите, така и професионалните) да видят отблизо всяко движение и да го изживеят от ъгъла на камерата, който е необходим, за да се придобият нови знания и да се задържи нивото на интерес. Сходно важи и за звуковите или слухови стимули (за гледането на някои спортове е необходимо и да се слуша какво се случва непосредствено на самата арена / терен).

Има много примери, които говорят в потвърждение на значението на тези проблеми и въпроси.

Дайте ни статистика

Тенис теренът може най-добре да се покрие с камера, която следва случващото се, поставена зад гърба на някой от играчите и на височина от няколко метра.

Обаче, тя дава само една перспектива в която е невъзможно да се следят промените в бързината на движението на топката, чистотата на контакта между ракетата и топката (слухов стимул), бързината на реакциите на тенисиста в отделни моменти, очакването на играчите, лъжливите движения на играчите и т.н., които могат да се усетят на самия терен или от публиката, която е позиционирана непосредствено поред терена.

Също така, невъзможно е да се почувства тежината на времевите и атмосферните условия, която носи престоят от четири часа на слънце на бетонния терен на Флешинг Медоус, или онази, която носи престоя на терена в парижката Берси.

От посочените причини, всички спортни турнири трябва да се следят по напълно нов начин и така че самият зрител да може да избира информациите, които иска да получи чрез предаването от различни пакети услуги.

Такива възможности, които биха могли да се плащат като самите билети за определен мач, където ценовия ранг на билета би означавал и повече "свободи" в следенето на турнира, могат да представляват истинска революция, която не е необходима само на телевизиите, а и на спорта.

Поставяне на скоростомери, които следят движението на топчетата, топките, спортистите, поставяне на анализатор на времевите условия, измервателни инструменти за следене на натоварването на играчите по време на мача в сравнение със средната скорост на движение и бързина на вземане на решение и други, са само някои от технологичните иновации, които могат да представляват истинска революция в гледането на спортни събития.

Досега предходно изброеното оборудване главно се свързваше с кабините на ТВ коментаторите, но то трябва да заживее, възможно и лесно достъпно, излъчвано на живо, в замяна на определена парична компенсация или с одобрен достъп за други зрители, треньори и спортисти.

Къде трябва да се поставят камерите

Развитието на 3Д технологиите ни дава възможност самостоятелно да следим определен елемент от арената, който искаме, с всички слухови стимули, но не ни дава възможност да поместим камерата на желаното място.

По тази причина е много важно ТВ спортните режисьори в съдействие със специалистите (треньори, спортисти и спортните учени) да се съветват за това кои позиции са важни за наблюдаване на едно спортно събитие, за да се преживее по подходящ начин.

Като примери за кадри, които много рядко могат да се намерят, а които за спортните работници представляват скъпоценен извор на информация, могат да послужат:

- поставяне на фиксирани камери на фланговата страна на басейните

- камера, която от птича перспектива следи движението в баскетбола, водната топка и футбола (и други колективни спортове) във фаза атака

- камера, която зад гърба и на височината на раменете на играча следи неговите удари в тениса

- камера, която е фиксирана и странично следи атлетите в началото и края на пистата в бягането на 100 метра и т.н.

Освен изброените, нужно е да се следи и развива желанието на състезателите да комуникират помежду си по време на самия турнир и техните разговори да се записват и излъчват по време на самата надпревара, а не в излъчване на запис.

В следващата атака забивам през тебе!

Като пример, нима не би било чудесно да се следи комуникацията между Майкъл Джордан и Айзея Томас по време на баскетболен мач, в който често двамата се обзалагаха кой на кого колко точки ще вкара и в коя атака?

По-доброто озвучаване на спортистите и поставянето на такива информации на разположение на публиката по време на предаването на живо, би била важна промяна и заради по-доброто опознаване на самите спортисти.

Би било чудесно да се чуят проникновенията и коментарите на Роджър Федерер, които отправя към самия себе си или своята ложа по време на ключови точки, които губи, тъй като винаги в обществеността е представян като премерен и "полиран".

Всички онези, които са били непосредствено в компанията на професионалните тенис играчи знаят, че не е така и чувствително "озвучаване" на Федерер по време на мачовете би било истинско откровение. Роджър не се различава от другите спортисти в този аспект, но онова което стига до публиката са само добре подбрани информации.

С други думи, нужно е все повече да се дава възможност за такива пакети услуги в излъчването на спортни събития, които ще бъдат предназначени за всички възможни популации и всички възможни нужди. По този начин, зрителите вече няма да имат нужда да следят спорта само от фотьойла, а да го изживеят, преживеят и оформят (с промяна на перспективата на гледане, микрофоните, които излъчват и сходно) по начин по който те искат.

Всички трябва да научим новите правила

Също така, всички спортни режисьори и операторите трябва да преминат обучение от страна на спортните учени, треньори и спортисти за това кои ъгли за излъчване са най-добрите за изживяване на отделни спортове и спортни дисциплини.

Образованието нататък трябва да върви в посока за начина на преминаване от камера към камера в хода на излъчването на спортното събитие, за да се усети от една страна динамиката на самия мач (двубой, борба), а от друга страна да се хване всеки тактически детайл важен за хода на надпреварата.

Защитните формации и влизането на играчи във футбола между редовете на противника може да се следи само от птича перспектива, интензитетът на забивката във волейбола може да се следи само с преминаване от кадър от висока странична позиция на ниска (1-2 метра от земята) покрай терена в мига на отскока на играча, а бързината с която играч във водната топка отправя удар към вратата може да се усети само с камера, която се намира на височина 1 м над нивото на водата и непосредствено поред басейна и т.н.

Ако извънредното положение ни е научило на нещо, а то е че в научните и тясно специализираните кръгове специалистите от определени области трябва да се търсят особи, които ще развиват нашето общество занапред.

Благодарение на вирусолози, инфекционисти, пулмолози и други специалисти, за които нашата широка общественост никога по-рано не е чувала, са спасени много животи, но и начинът на живот е променен коренно.

Може би е време и телевизионното (и изобщо медийното) излъчване на спортни турнири, като едно от най-важните второстепенни неща на света, също да претърпи промени в разбирателство със специалистите, преди и него да го хване вирус, който ще отведе всички зрители на някое друго място.

Автор: проф. д-р Душко Илич