Елиф Елмас на пръв поглед няма македонско име, но новоизпеченият титуляр на Наполи, който с два гола в Скопие против Словения задържа мечтите на Северна Македония, че за пръв път би могла да заиграе на голям турнир, е по-голям македонец и по-голям патриот от мнозина, които се бият в своите македонски гърди...
Вечно (и ясно) слънце, тютюноберачите, Биляна, която бели платно, Дисниленд от столицата, дългогодишният сблъсък около името и онези вицове от югославската епоха за "сърбите с говорни дефекти", па братя Джуровски, за малко и Марек Янкуловски - но нищо никога не е било Македония като Дарко Панчев.
В една майска нощ "Кобрата" влезе в легендата, и нищо преди и след тази дузпа да не е направил, би било достатъчно; може би по-късно е имал погрешни професионални решения -
добре, Интер през деветдесетте беше една метастазирала грешка, затова се наслаждавахме толкова на него - но Панчев остана най-познатият син на държавата, която тепърва се будеше и (само)утвърждаваше, с усещането, че има по-силни около себе си.
През този век се появи достоен наследник, само че с Интер имаше много повече късмет -
а се уцели и да им се случи Жозе Моуриньо, и наистина, освен Дидие Дрогба и Диего Милито, има ли по-моуриньовски нападател от Горан Пандев? - и ще ви се прости ако мислите, че Пандев винаги е бил тук, и се запитате не е ли вече в пенсия? Не, ето го, продължава да дава всичко за червения и жълтия цвят.
А я има и тази нова Македония, по име Северна, държава, която най-накрая престана да живее в (далечно, далечно, твърде далечно) миналото, обърна се към себе си, заряза всички измислени връзки с антични герои и държавници, преименува всички свои александровци и филиповци в нещо много по-македонско; тази Македония получи своя автентичен герой, онзи, който би могъл да потрае по-дълго чак и от Пандев.
Елиф (
или Елйиф, както мнозина го наричат) Елмас на пръв поглед няма македонско име, а знаем, че продължава да има някои на Балканите, които чак и на живо по телевизията прогласяват такива за "съмнителни", но новоизпеченият титуляр на Наполи, който с два гола в Скопие против Словения задържа мечтите на Северна Македония, че за пръв път би могла да заиграе на голям турнир, е по-голям македонец и по-голям патриот от мнозина, които се бият в своите македонски гърди.
На раменете на такива често пада нежеланият товар на доказването, макар че за някого, който едва тези дни напълни 20 години Елиф Елмас изглежда чак и твърде зряло; а любовта към града в който е роден и държавата в която е израснал трябвало да демонстрира и твърде много пъти за някой толкова млад.
Вече е известна историята как Фатих Терим, още преди Елиф да премине във Фенербахче и да се пресели в Истанбул, в свойството на алфа и омега в националния отбор на Турция пращал фермани в мултиетническия квартал Бутел 1, на левия бряг на Вардар, за да примами сина на Джеват, македонския турчин по баща и майка, да бъде лидер на новия възход на националния отбор, който в перспектива -
поне на това се надявал опитният лисугер - трябва да повтори успехите от началото на това хилядолетие.
Главните преговори биха се водили с чай и баклава в сладкарница "Мандарина", която вече дълго държи Джеват, макар че преговори изобщо не е имало: малкият Елиф, тогава младежки национал на Бившата Югославска Република никога не е обмислял да предаде своите хора, своята махала и всички онези с които е израснал, а които в неговото име и порекло виждали радост и богатство и нищо повече.
В същата тази сладкарница, година-две по-късно, ще се водят много по-доходоносни разговори. Идвал е, казват, Перо Антич, да убеди малкия, че Фенербахче е правилният клуб за развоя на неговата кариера; не го е излъгал, тъй като след два сезона, от които във втория, поради липса на по-добър израз, запалил Босфора, Елмас станал главен избор на редица европейски клубове. Споменавали са се Манчестър Юнайтед, Лестър, Тотнъм (
който от него искал да прави новия Дембеле, и с този акъл, много е изпуснал, че поне не е пробвал), па чак, в слуховете, и Реал (Мадрид).
Накрая го сграбчил Карло Анчелоти и това, без оглед на това как ще изглежда сезонът на Наполи, е най-доброто нещо което можеше да му се случи в тези години.
Нещо между Иниеста, Погба и може би Джеймс Мадисън, силен в краката и с вече изградена техника, Елмас най-много е критикуван, че някак умее всичко, а за нищо не е специализиран, защото може да бъде и десетка и шестица и да започне отляво, па да се прехвърли отдясно; неговият възход, когато прочетете текстовете на македонските журналисти и малко се поинтересувате за Елиф Елмас, всъщност изобщо не е метеоритен.
Повече може, и по това може би най-много прилича на Килиян Мбапе, да се сведе на изречението което е все по-рядко в модерния футбол и модерната епоха, а то е, че добрите неща се случват на добрите хора.
Историята за новия македонски вундеркинд, който попадна и в конкуренцията за европейското "Златно момче" - започва в Бутел.
Бил е, докато не е облякъл с един размер по-големия екип на Работнички (
символично е, че някой толкова стойностен при професионалистите е влязъл през "работнически" клуб) и прогласен, почти веднага, за най-добър млад играч в страната, най-лошо пазената тайна на скопските махали.
Говорело се нашироко за някакво хлапе, пристойно и добре възпитано, по-ниско и по-бързо от своите връстници, че в местния, да не може да е по-местен, аматьорски ФК Бутоп, па тогава и в отбора на скопските турци по име, виж сега, Фенербахче, предизвиква много по-възрастни от себе си.
А през цялото време е бил "един от нас", пише в един от вдъхновените профили от времената когато преминавал в Турция (но никак "за Турция"), затова и тези по-големите са го пазили, наясно, че между тях е новият Панчев, новият Пандев, па може би, говорело се тихо след тренировки, да не чуе злото, да заработят уроки, може би и някой чиято слава ще ги надмине.
Елиф отговарял на това доверие с още повече работа, оставайки пристоен въпреки чертата на личността, която неговите треньори описвали като омраза към поражението: и когато на 17 години дебютирал за мъжкия национален отбор в приятелски мач с Испания, изигравайки цялото второ полувреме, гледайки в очите Иниеста сякаш гледа в кристално кълбо което предрича бъдещето, и когато е подтичвал с кърпената топка по Бутел, и когато с твърдите словенци е било 0:0, а Група G изглеждала като още едно препятствие което Македония, Северна или не, никога няма да прескочи, Елиф е гинал на терена.
Точно както и когато, в първия кръг на Шампионската лига, на Сан Паоло влязъл да дебютира и в този турнир. Таблото показвало 0:0, шампионите на Европа можели да напуснат непокътнати горещото гостуване, а с него и терена, накрая се завършило 2:0, за голям скалп.
Елмас (още) не е титулярен член на състава на Анчелоти, макар че статистиката показва, че, дали това е негова заслуга или само стечение на обстоятелствата, Наполи бележи по-добри резултати когато младият македонец е в игра. В последните няколко мача, които Елиф провежда на пейката или получава време в края, неаполитанците сякаш вече са се простили със състезанието за титлата.
Сега "златното момче" има пред себе си много по-тежка задача отколкото който и да е от тези, които преди него са прославяли добре познатите улици на Бутел. Северна Македония, под ръководството на Игор Ангеловски -
човекът, който го е налагал и в Работнички - има минимален, но все пак има шанс с три добри резултата в края на квалификациите, започвайки от Полша, която в неделя ще ги посрещне в празнична атмосфера и ще подготвя пир в слава на класирането на Европейско първенство и Роберт Левандовски, да стигне до голям турнир.
В случай че Полша, па после Австрия през ноември, бъдат недосегаеми, македонците ще имат шанс да се изкупят в плейофа, който заработиха със солидните представяния в Лигата на нациите.
И без това, може би, Елиф Елмас ще стане голям играч; и без това ще остане "един от нас" и "златно момче", но етническият турчин, който обича Македония, а мрази да губи гарантирано няма да се задоволи само с пари и слава.
Той би искал, точно такъв, с точно това име и порекло и от тази сладкарница, неговото име да попадне сред онези символи на държавата чийто екип е сънувал и получил: ясно слънце, вино и тютюноберачите, па Горан Пандев и - Дарко Панчев.
Автор: Марко Прелевич
.jpg?width=765&height=382)
