Голямото дунавско дерби - полицията срещу народа

Славна е и велика историята на унгарския футбол. И забравена. Будапеща като стара футболна цивилизация е създала пет големи клуба и с това много градски дербита. Ференцварош, МТК, Уйпещ, Хонвед и Вашаш. Всеки от петте будапещенски колоса има най-малко 110 години и много трофеи зад себе си. Макар че имат и богата предвоенна история, комунизмът, който ще завладее Унгария в средата на 20 век ще ги подреди по следния начин:
Ференцварош - народният клуб; МТК - най-богатият, еврейски клуб; Уйпещ - полицейският клуб; Хонвед - военният; Вашаш - работническият, по статуса и всичко което го обикаля нещо най-близко до ОФК Београд.

Съперничествата на будапещенските клубове не са много по-млади от Купата на ФА, най-старият турнир в света и спадат сред най-големите в този дял на Европа. Най-голямото дерби на Унгария първо е бил сблъсъкът между Ференцварош и МТК, за да с времето върховенството да поеме дуелът Ференцварош - Уйпещ. За пръв път около титлата сериозно са "кървели" в първата половина на тридесетте години, за да голямото съперничество да стигне връх през шейсетте и седемдесетте години.

И това е било някак съвсем естествено за режим като унгарския, съответно за така враждуващо общество. Полицията против гражданите на улиците; полицейският клуб против гражданския, народния, на терена.

Унгарската революция през 1956 се взима за повратен момент в историята на тамошния футбол. Най-добрите унгарски футболисти бягат от страната, най-добрият клуб в тази епоха (Хонвед) на практика се разпада, а върховенството малко по малко поема Уйпещ и става най-омразния клуб в държавата. Докато Ференцварош тъне под комунизма, Уйпещ расте. А с тях расте и съперничеството. За 40 години под съветска шапка Фради е взел шест титли. Уйпещ само в една поредица - седем. Между 1969 и 1975.

До петдесетте години Уйпещ (в превод Нова Будапеща) е бил отделен от града. С това и съперничеството се основава и на контраста град и село. За Фради са викали всички немци в Унгария, най-големият брой хора в градовете, но и в провинцията. Базата привърженици на Уйпещ е доста свита и ограничена в пространството откъдето идва клубът. Днес това разделение не се забелязва. Поддръжниците на Ференцварош главно наблягат на историята за своята "опозиционна дейност" и борба против комунизма, етикетирайки при това най-големия съперник като "окупатор", заради периода в който Уйпещ важи за политически клуб.

Най-пламенните привърженици на лилавите опитват да се защитят с история, която датира от тези времена, а която разказва, че специалната полиция (под чийто контрол клубът бил), нещо като УДБА и ДС, арестувала и погубила защитника Шандор Суч, под обвинение за голямо предателство и опит за бягство от държавата.

Суч е бил на 29 години и играел за - Уйпещ. Аналогията е ясна. Привържениците на този клуб се питат защо полицията би убила собствен играч?!

Унгарският футбол е започнал да потъва от средата на петдесетте, но добрите познавачи на историята на източноевропейските клубове знаят, че будапещенските великани са играли голяма роля в европейските турнири още няколко десетилетия. Изпъквали са точно Ференцварош и Уйпещ. Фради има три финала в Купата на УЕФА и два полуфинала, както и един четвъртфинал в КЕШ. Лилавите са играли един финал в Купата на УЕФА, полуфинал в КНК и стигнали на крачка от финала в КЕШ през 1974, когато ги елиминирал Байерн (Мюнхен).

Окончателният крах последвал точно в средата на седемдесетте. Този полуфинал на Уйпещ в КЕШ, финалът на Ференцварош в Купата на УЕФА (когато елиминира Цървена звезда в полуфинала) и после само още "инцидентът" Видеотон от 85-а, когато през сараевския Железничар пробил до финала в Купата на УЕФА.

Тоталното пропадане на унгарския футбол най-добре е обрисувано в онзи бараж - двата мача с Югославия през 1997, когато плавите в борба за Мондиал им забиха 12 гола (7:1 и 5:0). Клубовете им все по-често ще завършват европейските излети през юни и юли, а на трибуните не се събирали повече от две-три хиляди човека.

Всички будапещенски великани, всички до един, са доживели поне по веднъж да изпаднат във втора лига. Голямата криза не заобиколила никого. В началото на новото хилядолетие пари започнали да се влагат в някакви нови проекти, титли са печелили Дебрецен, Фехервар (Видеотон) и Дьор, за да будапещенци да обявят завръщане на голямата сцена през 2016, с първото коронясване на Фради след 12 години чакане.

И докато зелено-белите се изправили на крака, Уйпещ продължава да се гърчи. В момента е девети в класирането със само точка повече от първия отбор, който е в зоната на изпадащите, а днес го очаква дерби с Фради. Отложен мач от 20 кръг. По-лош момент за голям мач не са могли да си представят и в най-черните сънища.

Този мач няма да прилича на никой от онези от славните времена - за тези дни си спомнят само имената на стадионите на тези два клуба; на Ференцварош е кръстен на единствената унгарска Златна топка Флориан Алберт, а на Уйпещ на втория голмайстор в унгарския футбол Ференц Суса, автор на близо 400 шампионатни гола за лилавите - но напрежението и привърженическият колорит в града сигурно няма да липсват. Особено, защото почти всички запалянковски групи в Унгария са десничарски ориентирани и склонни към хулиганство.

Фради влиза в дерби №278 като фаворит. Става въпрос за най-добрият унгарски състав от вече две години с перспективния треньор Сергей Ребров на пейката и някои интересни играчи. Тук са и няколко унгарски национала, белорусинът Сигневич, норвежецът Токмак Нгуен, бразилецът Израел, играещият под наем от Шахтьор Зубков, силният нападател Франк Боли... Качество по най-добрият начин демонстрираха през есента в Лига Европа. Не изгубиха от Еспаньол и Лудогорец, биха московския ЦСКА. За малко не преминаха групата.

Уйпещ от пейката води сръбският специалист Небойша Вигньевич. В състава няма звучни имена, нито играч по-скъп от 450 000 евро. Фактът, че са домакини в това дерби би трябвало да е облекчаваща околност за Уйпещ, но не е точно така. Поне що се отнася до статистиката, защото този отбор играе много по-добре като гост. У дома само две победи през този сезон.

Нещо повече, трябва да се има предвид, че Ференцварош не е печелил на Суса в трите последни срещи - всичките три завършиха наравно.

През последните години дербито Фради - Уйпещ се характеризира с много малък брой голове. В шестте предходни дуела само веднъж са паднали повече от 3, веднъж е било 1:1, а в четирите останали дуела завършват с 0 или 1 гол.

Единственият сръбски вратар в първенство от Топ 5: Гледаха ме на живо 36 пъти

"Знаех, моето време тепърва идва, за Сърбия съм винаги готов", казва Марко Дмитрович и обяснява как е процъфтял в Ейбар.

Това е рядкост. Да има вратар от Сърбия в първенство от т.нар. Топ 5 и той да пази.

В последното десетилетие с такъв статус може да се похвали само Желко Бркич, с години присъствие в Серия А (в Италия сега е, примерът работи, Ваня Милинкович Савич, но е резерва в Торино), но тази 2017 даде да се разбере, че Сърбия има още едно предимство между гредите.

Малко позабравен в родината си, Марко Дмитрович ще помни отиващата си година с най-малко два значителни детайла: лятното преминаване от втородивизионния Алкоркон в Ейбар (договор до 2021) и ноемврийският дебют за А националния отбор на Сърбия. Чудесен пример, че не трябва всичко "веднага и сега", а кариерата може да се оформи и във второразредни клубове.

"Може и по заобиколен път до голямата сцена", потвърждава Дмитрович. "Работата върху себе си и вярата в собствените възможности. Тези идеи са ме водили в кариерата. Знаех и докато пазех в изтощаващата Сегунда, че ще дойде предложение от Примера и че моето време тепърва идва, а сега когато съм в най-качественото първенство на света ми вярвайте, че се наслаждавам".

Бройките потвърждават думите на 25-годишния суботчанин. Откакто през лятото стигна на "Ипуруа", с трансфер на стойност 600 000 евро, е пазил във всички 16 мача в елитния ранг на испанския футбол. В пет мача не е преодоляван, което е достойно постижение за вратар на клуб чиито амбиции са свързани със средата на класирането.

"Казах ви, че се наслаждавам и наистина е така. Състезавам се срещу най-добрите футболисти на планетата, имал съм близки срещи с Роналдо и Меси, но това е само короната. Защото аз съм от онези, които вярват в работата. Перфекционист съм, поставям нещата така, че тренировката едва ли не ми е по-важна от мач. Тогава се става вратар. Не съм от типа, който ще каже: "добре, зарежи сега, това ще го направим утре". Научих, че в спорта няма утре. А тук в Испания се усъвършенствах, минах на по-високо вратарско ниво".

Два сезона е бранил за Алкоркон, малък клуб от предградията на Мадрид. Втора лига. Далече от очите. Имало и от онези готови да го отпишат. Продукт на школата на Звезда (клас 1992) не се предал, въпреки че предходно е имал горчив опит в английския Чарлтън и унгарския Уйпещ.

"Може би в Цървена звезда бях млад и зелен, може би не бях готов за голямата сцена. Може би в Уйпещ и Чарлтън треньорите не вярваха в мен, но всичко в живота се връща... Шансът който съм, вярвам, заслужавал и по-рано съм получил в Алкоркон. Без лъжлива скромност - напреднах. Испания ми "легна". Всичко тук е футболно, няма разсейващи фактори. Дойдеш на тренировка и от теб се иска само да браниш. За всичко останало се грижат други. Когато е така тогава казваш: "дай всичко от себе си".

Този начин на мислене го довел в Баския. Първоначално се мислело, че Ейбар го е купил да закърпи дупка заради контузията на първия вратар Йоел. но един детайл показва, че Марко Дмитрович не е временно решение, а проект, а и че баските работят далеч по-сериозно отколкото можем да помислим.

"Докато бранех за Алкоркон знаех за интерес отстрана на Ейбар, а чак когато ме купиха ми казаха, че са ме гледали 36 пъти на живо. И това само през миналия сезон. Е, толкова са сериозни. Контузията на Йоел само забърза трансфера, защото ако не бях дошъл лятото, щях да съм тук през зимата. А само да кажа, не от куртоазия, Йоел е чудесен момък и отличен вратар, едва чакам да се оправи от контузията на предни кръстни връзки, за да се борим за мястото между гредите".

Дмитрович в екипа на Чарлтън

И още нещо за Ейбар:
"Докато бях хлапе ме интересуваха само Реал, Барса, Атлетико, Валенсия... Затова напълно разбирам хората, които следят само най-големите и най-добрите. Чак и аз не съм бил наясно колко е Ейбар, въпреки че е малък, всъщност организиран и популярен клуб. Не знам дали знаете, но когато тези "малки" преди няколко сезона се разбунтували заради неравноправните разпределения на приходите от ТВ права, Ла Лига им излязла на помощ, така всеки клуб, само на тази основа, годишно получава 40 000 000 евро. В такива околности Ейбар няма потребност да продава играчи, за да преживее, а от друга страна има достатъчно пари да влага в качествени попълнения. И няма натиск от типа "какво ще стане ако не победим". Затова, казах ви, ми остава само да се наслаждавам".

За да бъде постижението пълно се постара Младен Кръстаич, с повиквателната за турнето в Азия. А на 14 ноември, в Бусан, Марко Дмитрович дебютира за мъжкия национален отбор на Сърбия срещу Южна Корея (1:1).

"Получавал съм повиквателни и докато селекционер беше Радован Чурчич, но това е истинско нещо, защото най-накрая дочаках дебюта. Баналност е, но за това се мечтае от малък. Доволен съм от подхода, атмосферата, накрая и от постигнатото. Надявам се да съм оправдал доверието на селекционера".

Особено впечатляващи бяха спасяванията след удари на Сон, най-добрият играч на Корея?

"Само си вършех работата. От мен се иска да браня, да коригирам евентуални грешки в последната линия. Това трябва да правят вратарите. А хвала богу, има ни нас сърбите доста качествени. Нашето задължение е да бъдем винаги готови когато селекционерът ни повика", завърши Марко Дмитрович, вратар на Ейбар.

АКО МИНЕМ ГРУПАТА НА МОНДИАЛА

Бъде ли, както досега, на вратата редовно в Примера, ще има право Дмитрович да се надява на повиквателна за Мондиала.
"Получихме група в която виждаме шанс да се борим за осминафиналите. С оглед на това, че в Русия ще са 32-ата най-добри отбора в света е ясно, че няма лесни съперници и класирането в следващия кръг би представлявало подвиг равен на самото класиране на Мондиала", оценява някогашният младежки национал на Сърбия.

ЕЙБАР - 13 ТОЧКИ ОТ ПЕТ МАЧА

Ейбар е непобеден в последните пет мача в Примера, от възможни 15 е взел 13 точки, а през уикенда, с Дмитрович на вратата, победи Валенсия (2:1).
"Споменатата серия е най-добрата откакто клубът е в елитния ранг. В началото имахме тежка програма, дуели с Барселона и Реал, но сега събираме точки. В спокойна зона сме. Целта на Ейбар е да бъде стабилен в елита, а не да трепери за оцеляване", разкри сръбският страж.

Автор: Александър Йоксич

Ексцентрикът Бела Гутман - най-голямата радост и мъка на Бенфика

Когато става въпрос за футболен треньор с голямо его и ексцентрично поведение мнозина днес биха казали Жозе Моуриньо. Но футболният свят и Португалия познават Бела Гутман - унгарският евреин, който прокле Бенфика да не вземе европейски трофей 100 години.

Гутман започва футболния си път като халф. Носил е екипите на МТК Унгария ФК, СК Хакоа (Виена), националния отбор на Унгария и няколко клуба в САЩ. Голямата слава го спохожда като треньор на някои от водещите световни клубове, сред които Милан, Сао Пауло, Порто, Бенфика и Пенярол. Най-големите му успехи са начело на Бенфика, печелейки Купата на европейските шампиони в два поредни сезона - 1961 и 1962 г.

Заедно с Мартон Букови и Густав Шебеш, Гутман формира триумвирата от радикални унгарски треньори, които налагат новаторската схема 4-2-4. Известен е и като ментор на Еузебио. В кариерата си никога не е далече от скандала. Пътува доста по света и като играч, и като треньор, но рядко се задържа в някой клуб за повече от два сезона, като е цитиран да казва, че "третият сезон е фатален". Печели репутация на човек с голямо его и нагъл стил на поведение.

Гутман е част от състава на МТК Унгария ФК от началото на 20-те години. Става шампион на Унгария през 1920 и 1921 г. През 1922 г се мести във Виена, за да избегне антисемитизма на режима на адмирал Хорти и се присъединява към напълно еврейския СК Хакоа. През 1925 г става шампион на Австрия с този клуб. През април 1926 г СК Хакоа (Виена) отплава за Ню Йорк, за да започне турне от десет мача в САЩ.

След турнето Гутман и няколко негови съотборници решават да останат в Щатите. Първоначално той играе за Бруклин Уондърърс, а след това подписва с Ню Йорк Джайънтс. През 1928 г се мести в Ню Йорк Хакоа, клуб сформиран от бивши играчи на австрийския Хакоа. Година по-късно помага на отбора да спечели националната купа. След сливане с Бруклин Хакоа клубът се преименува на Хакоа Ол Старс през 1930 г. През есента на същата година се връща в Джайънтс, а през пролетта отново е в Ол Старс, където завършва кариерата си. Почти разорен е след краха на Уолстрийт през 1929 г.

Между 1921 и 1924 г Гутман записва шест мача за националния отбор на Унгария, вкарвайки в дебюта си за победата с 3:0 над Германия на 5 юни 1921 г. По-късно през същия месец играе и срещу сборен отбор на Южна Германия. Останалите му мачове идват през май 1924 г - срещу Швейцария, Заарланд, Полша и Египет. Последните две срещи са от Олимпийските игри в Париж. По време на подготовката за турнира Гутман се възпротивява на факта, че има повече официални лица отколкото футболисти в състава на Унгария. Той също така се оплакал от хотела, който бил по-подходящ за запознанства, отколкото за подготовка. За да демонстрира неодобрението си той закачил мъртви плъхове на вратите на пътуващите официални лица.

Гутман се завръща в Европа през 1932 г и в годините преди началото на Втората световна война е треньор на отбори в Австрия, Холандия и Унгария. След престой в бившия му клуб Хакоа и СК Еншеде, той постига първия си сериозен успех с ФК Уйпещ през 1938/39 г, ставайки шампион на Унгария и печели Купа Митропа. Как е прекарал военните години остава неясно. Въпреки че по-големият му брат умира в концентрационен лагер се твърди, че Гутман е успял да избяга в Швейцария.

След войната Бела за кратко поема СК Вашаш, преди да оглави Чиоканул в Румъния. Заради оскъдната храна Гутман настоял заплатата да му се изплаща в зеленчуци. Той напуснал румънския клуб, след като директорът се опитал да се намеси в определянето на състава. Тогава отново поел ФК Уйпещ и спечелил още една шампионска титла на Унгария преди да наследи Ференц Пушкаш - старши като треньор на Кишпещ. Скарал се с Ференц Пушкаш младши относно състава и напуснал.

Като много други унгарски футболисти и треньори Гутман прекарал време в Италия. След периоди начело на Падуа и Триестина е назначен за треньор на Милан през 1953 г. С отбор, в който личат имената на Гунар Нордал, Нилс Лидхолм и Хуан Алберто Скиафино, Гутман е на върха на Серия А след 19 мача през втория си сезон на кормилото. След няколко скандала с ръководството се стига до уволнението му. На последвалата пресконференция той шокира журналистите с изявлението "Аз бях уволнен, въпреки че не съм нито престъпник, нито хомосексуалист. Довиждане". Оттогава насетне той настоява за клауза в договора си да не може да бъде уволняван, ако отборът му е първи в класирането. Поема и четвърти италиански клуб - Виченца.

Гутман посещава Южна Америка за пръв път през 1930 г по време на турнето на Хакоа Ол Старс. През 1957 г се завръща като треньор с легендарния Хонвед, в чийто отбор играят Ференц Пушкаш, Золтан Шибор, Шандор Кочиш, Йозеф Бозик, Ласло Будай, Гюла Лорант и Гюла Грошич. По време на турне в Бразилия Хонвед играе серия от пет мача срещу Фламенго, Ботафого и сборен отбор от двата клуба.

Тогава Гутман остава в Бразилия, за да поеме Сао Пауло и става шампион на щата през същата 1957 г. Популяризира схемата 4-2-4, с която бразилците стават световни шампиони през 1958 г. През 1962 г Гутман се завръща в Южна Америка, за да води Пенярол, но през октомври е заменен от Перегрино Анселмо, който извежда отбора до шампионската титла на Уругвай в края на сезона.

През 1958 г Гутман пристига в Португалия, където преминава най-успешната част от треньорската му кариера. Поема Порто и помага на "драконите" да преодолеят изоставане от пет точки от Бенфика, наслаждавайки се на първата си от три поредни шампионски титли на Португалия през 1959 г. През следващия сезон Бела сменя лагера и застава начело на Бенфика. В Лисабон уволнява 20 футболиста, налага редица юноши и печели шампионата през 1960 и 1961 г. Под ръководството на Гутман, Бенфика с имена като Еузебио, Жозе Агуас, Жозе Аугусто, Коща Перейра, Антонио Шимоеш, Хермано и Марио Колуна, печели два пъти подред Купата на европейските шампиони. През 1961 г на финала е победен Барселона с 3:2, а през 1962 г титлата е запазена, връщайки се от 0:2 и 2:3, за успех с 5:3 срещу Реал (Мадрид).

Легендата гласи, че Гутман привлякъл Еузебио след късметлийска среща в бръснарница. До Гутман седял Жозе Карлос Бауер, един от наследниците му в Сао Пауло. Бразилският отбор бил на турне в Португалия и треньорът споменал за невероятен играч, който видял по време на турнето в Мозамбик. Еузебио също така е бил обект на интерес за Спортинг (Лисабон). Гутман реагирал бързо и привлякъл 19-годишния африканец в Бенфика.

След спечеления финал през 1962 г Гутман поискал от ръководството на Бенфика увеличение на заплатата, но въпреки успеха, който донесъл на клуба, получил отказ. Твърди се, че когато напускал Бенфика той проклел клуба, заявявайки: "Бенфика няма да бъде европейски шампион в следващите 100 години". Въпреки че достигна финала пет пъти - 1963, 1965, 1968, 1988 и 1990 г (както и през 1983 и 2013 г за други европейски купи) - Бенфика не спечели нито един. Преди финала през 1990 г, който се игра във Виена, където е погребан Гутман, Еузебио дори се помолил неуспешно на гроба му да падне проклятието.

По повод честванията на 110-годишнината на Бенфика е открита статуя на Бела Гутман, който държи двете си европейски купи. Може да бъде видяна пред вход 18 на стадион "Луш".