Показват се публикациите с етикет Сао Пауло. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Сао Пауло. Показване на всички публикации

вторник, 29 ноември 2016 г.

Един акт на човещина, спортсменство и доблест от Коринтианс след трагедията

http://i4.mirror.co.uk/incoming/article9355533.ece/ALTERNATES/s615/Plane-carrying-Brazilian-football-team-Chapecoense-crashes-in-Colombia-29-Nov-2016.jpg
Трагедията с клуба Шапекоенсе разтърси не само футболния свят, а цялата планета, която оплаква жертвите на самолетната катастрофа, в която загинаха 75 души и почти всички футболисти на бразилския клуб. Почти няма клуб, държава и футболист, които не изразиха съболезнования за тази трагедия, която по много напомня на 6 февруари 1958 година и падането на самолета на Манчестър Юнайтед в Мюнхен.

Коринтианс, един от съперниците на Шапекоенсе в първа бразилска лига, потърси официално от шефа на надпреварата клубът, който преживя жестоката трагедия в следващите три години да не може да изпадне от първенството, без оглед на резултатите, които представи на терена. Шапекоенсе през тази година беше една от най-приятните изненади в първенството Бразилейро, кръг преди края заема девето място, над великани в бразилския футбол каквито са Сао Пауло, Флуминензе, Крузейро и Интернасионал.

Предложението на Коринтианс вече е подкрепено от редица клубове от Бразилия и всички са готови да дадат под наем безвъзмездно по двама или трима играчи на Шапекоенсе за следващия сезон, който започва през февруари, за да може клубът да функционира докато се стабилизира.

понеделник, 1 февруари 2016 г.

Едсон: За титлата и Шампионска лига

 
Бразилецът Едсон Жосе да Силва обяви, че се надява с екипа на Цървена звезда да спечели титла и да докаже, че е способен да играе в Европа.

"Впечатленията са много позитивни, за пръв път съм в Белград. Дойдох в голям клуб и съм много щастлив. Надявам се да помогна Звезда да спечели титлата в Сърбия, а след това и в квалификациите за Шампионската лига. Наясно съм с отговорностите", заяви Едсон на стадион "Райко Митич" и взе екип с номер пет.

За 29-годишния футболист Цървена звезда ще е първи клуб в Европа.

"Мисля че съм способен да играя в Европа и вярвам, че с новия отбор ще имам много успехи на евросцената", каза Едсон и допълни, че е най-добър на позицията ляв бранител.

Едсон разкри, че много добре познава някогашния футболист на Звезда Деян Петкович - Рамбо, който се доказа в Бразилия.

"Педжко? Никога не съм играл против него, но той е голяма звезда в Бразилия и ми е драго, че идвам точно в този клуб", сподели футболистът, който от бившите си съотборници цени особено Кака.

Доскорошният силен защитник на Сао Пауло, който преди това е играл за Коринтианс, Ботафого, Форталеза, Фигуеренсе и няколко бразилски нискоразредни клубове подписа двегодишен договор и скоро ще се присъедини към отбора на Миодраг Божович на подготовката в Кипър.

сряда, 27 януари 2016 г.

Кръвта вода не става: Бразилец избра Сърбия заради корените си

 POTVRDA: U reprezentaciji Srbije će igrati čudo od štopera iz Brazila! (VIDEO)
Талант на Сао Пауло разкри, че е приел поканата на началника на Футболния съюз на Сърбия да играе за "орлите".

Когато дойде трансферен прозорец сме свикнали на историите за интерес на Цървена звезда и Партизан за бразилски футболисти. Тази зима Звезда иска защитник от Бразилия, но докато "червено-белите" опитват да реализират някое от многобройните си желания, преди тях подсилване от земята на футбола ще получи националния отбор на Сърбия! По-точно младежкият национален отбор на западната съседка.

Супер талантливият защитник Лиянко Еванджелиста Силвейра Невеш Войнович потвърди, че е получил и приел покана за националния отбор на Сърбия. Лиянко както най-често го наричат идния понеделник ще навърши 19 години и е част от бразилския гигант Сао Пауло.

"Моите мениджъри Федерико Мораеш и Фабио Мело още от рано са в контакт със СФС и ми казаха за интерес от тяхна страна. По коректен начин поставиха този случай пред мен и моето семейство. С одушевление заедно взехме решението и приех поканата. Много съм щастлив и горд заради това признание. В края на краищата, може да заиграя със Сърбия на някои големи турнири, което ще е голям успех в моята кариера", заяви Лиянко.
Лиянко е роден в Бразилия, но има сръбски корени. Неговият дядо Йован след Втората световна война на седемгодишна възраст е емигрирал в Бразилия където се е оженил и има потомство. Едно от децата му е Марсело, бащата на Лиянко.

Лиянко дебютира с екипа на великана от "Морумби" през миналото лято на 18 години. Преминал е през школата на Ботафого, искали са го Флуминензе, Палмейрас и Милан, но решил за Сао Пауло, който лансира най-голям брой таланти от бразилския футбол в последните две десетилетия.

Въпреки че е тийнейджър, в първия си сезон има 11 мача за "трикольорите". И остави прилично добро впечатление. Впечатли в дуела с Интернасионал, когато водеше битка с известния аржентинец Лисандро Лопес и излезе победител, след като Сао Пауло спечели с 2:0.
В славния клуб от "Морумби" сериозно разчитат на Лиянко и през този сезон трябва да получи още повече минути като един от най-младите в състава. Младият бразилец трябва да дебютира за "орлетата" на 2 март в приятелски мач срещу Испания.

сряда, 13 януари 2016 г.

Истерия, делириум, екстаз: В Сао Пауло полядуха от завръщането на Лугано

Foto: AP/TanjugДиего Лугано е едно от най-значимите имена в уругвайския футбол в последното десетилетие, но нито в родната земя, нито където и да е по света няма такъв статус какъвто има в Сао Пауло.

Там той е - Бог!

Преди десет години с трикольорите беше на покрива на света, печелейки Копа Либертадорес и Световното клубно първенство, прекара там три незабравими сезона, а после се впусна в европейска одисея. Сега отново е на мястото на успеха, на 35 години.

Лугано подписа едногодишен договор с бразилския клуб и вероятно тук ще завърши кариерата си, което постави запалянковците в състояние на транс и те му организираха посрещането каквото рядко се вижда. По преценка на бразилските медии, повече от хиляда привърженици се събраха на летището да дочакат своя герой, а когато той се появи настана пълен хаос.

Еуфория, делириум, истерия, лудост са благи думи да опишат отношението на масата когато уругваецът се появи на терминала. Буквално едва проби през екзалтираната навалица, за да се добере до колата, която го евакуира.


понеделник, 7 декември 2015 г.

Иконата Рожерио Сени свали ръкавиците, няма да наказва колегите си повече

 Най-добрият голмайстор сред вратарите за всички времена, бразилецът Рожерио Сени, се пенсионира след 25 години професионален футбол.

Вратарят на Сао Пауло, за който изигра 1236 мача в рамките на 23 години и вкара 131 гола, се отказва на 42 години заради контузия.
Сени от 1997 г във всеки сезон вкарва поне два гола и стана най-добрият стрелец сред вратарите в историята на играта. Кариерата си започва през 1987 г в Синоп от Мато Гроса.

Сени не е пазил от 28 октомври заради контузия в стъпалото, която няма да успее да излекува до края на сезона, а официалното му прощаване с футбола е на 11 декември на стадион "Морумби", в мач между играчите на Сао Пауло, които му донесоха световните титли през 1993 г (срещу Барселона) и 2005 г (срещу Ливърпул).
Блестящият вратар е на шесто място в класирането по голмайстори на Сао Пауло, пред него са само Сержиньо Чулапа, Луиш Фабиано, Франко, Джино и Милер, освен него, единствените постигнали повече от 100 гола за този клуб.

През кариерата си е вдигнал 19 трофея със Сао Пауло и един със Синоп, включително три шампионски титли на Бразилия, два пъти Копа Либертадорес и една Копа Судамерикана.
С Бразилия е световен шампион през 2002 г в Япония и Южна Корея, а през 1997 г спечели и Купата на конфедерациите.

Капитан е на Сао Пауло от 1999 г. Шест пъти е избиран за вратар №1 на бразилската Серия А, а веднъж и за Най-добър футболист в първенството.

петък, 2 май 2014 г.

Ексцентрикът Бела Гутман - най-голямата радост и мъка на Бенфика

Когато става въпрос за футболен треньор с голямо его и ексцентрично поведение мнозина днес биха казали Жозе Моуриньо. Но футболният свят и Португалия познават Бела Гутман - унгарският евреин, който прокле Бенфика да не вземе европейски трофей 100 години.

Гутман започва футболния си път като халф. Носил е екипите на МТК Унгария ФК, СК Хакоа (Виена), националния отбор на Унгария и няколко клуба в САЩ. Голямата слава го спохожда като треньор на някои от водещите световни клубове, сред които Милан, Сао Пауло, Порто, Бенфика и Пенярол. Най-големите му успехи са начело на Бенфика, печелейки Купата на европейските шампиони в два поредни сезона - 1961 и 1962 г.

Заедно с Мартон Букови и Густав Шебеш, Гутман формира триумвирата от радикални унгарски треньори, които налагат новаторската схема 4-2-4. Известен е и като ментор на Еузебио. В кариерата си никога не е далече от скандала. Пътува доста по света и като играч, и като треньор, но рядко се задържа в някой клуб за повече от два сезона, като е цитиран да казва, че "третият сезон е фатален". Печели репутация на човек с голямо его и нагъл стил на поведение.

Гутман е част от състава на МТК Унгария ФК от началото на 20-те години. Става шампион на Унгария през 1920 и 1921 г. През 1922 г се мести във Виена, за да избегне антисемитизма на режима на адмирал Хорти и се присъединява към напълно еврейския СК Хакоа. През 1925 г става шампион на Австрия с този клуб. През април 1926 г СК Хакоа (Виена) отплава за Ню Йорк, за да започне турне от десет мача в САЩ.

След турнето Гутман и няколко негови съотборници решават да останат в Щатите. Първоначално той играе за Бруклин Уондърърс, а след това подписва с Ню Йорк Джайънтс. През 1928 г се мести в Ню Йорк Хакоа, клуб сформиран от бивши играчи на австрийския Хакоа. Година по-късно помага на отбора да спечели националната купа. След сливане с Бруклин Хакоа клубът се преименува на Хакоа Ол Старс през 1930 г. През есента на същата година се връща в Джайънтс, а през пролетта отново е в Ол Старс, където завършва кариерата си. Почти разорен е след краха на Уолстрийт през 1929 г.

Между 1921 и 1924 г Гутман записва шест мача за националния отбор на Унгария, вкарвайки в дебюта си за победата с 3:0 над Германия на 5 юни 1921 г. По-късно през същия месец играе и срещу сборен отбор на Южна Германия. Останалите му мачове идват през май 1924 г - срещу Швейцария, Заарланд, Полша и Египет. Последните две срещи са от Олимпийските игри в Париж. По време на подготовката за турнира Гутман се възпротивява на факта, че има повече официални лица отколкото футболисти в състава на Унгария. Той също така се оплакал от хотела, който бил по-подходящ за запознанства, отколкото за подготовка. За да демонстрира неодобрението си той закачил мъртви плъхове на вратите на пътуващите официални лица.

Гутман се завръща в Европа през 1932 г и в годините преди началото на Втората световна война е треньор на отбори в Австрия, Холандия и Унгария. След престой в бившия му клуб Хакоа и СК Еншеде, той постига първия си сериозен успех с ФК Уйпещ през 1938/39 г, ставайки шампион на Унгария и печели Купа Митропа. Как е прекарал военните години остава неясно. Въпреки че по-големият му брат умира в концентрационен лагер се твърди, че Гутман е успял да избяга в Швейцария.

След войната Бела за кратко поема СК Вашаш, преди да оглави Чиоканул в Румъния. Заради оскъдната храна Гутман настоял заплатата да му се изплаща в зеленчуци. Той напуснал румънския клуб, след като директорът се опитал да се намеси в определянето на състава. Тогава отново поел ФК Уйпещ и спечелил още една шампионска титла на Унгария преди да наследи Ференц Пушкаш - старши като треньор на Кишпещ. Скарал се с Ференц Пушкаш младши относно състава и напуснал.

Като много други унгарски футболисти и треньори Гутман прекарал време в Италия. След периоди начело на Падуа и Триестина е назначен за треньор на Милан през 1953 г. С отбор, в който личат имената на Гунар Нордал, Нилс Лидхолм и Хуан Алберто Скиафино, Гутман е на върха на Серия А след 19 мача през втория си сезон на кормилото. След няколко скандала с ръководството се стига до уволнението му. На последвалата пресконференция той шокира журналистите с изявлението "Аз бях уволнен, въпреки че не съм нито престъпник, нито хомосексуалист. Довиждане". Оттогава насетне той настоява за клауза в договора си да не може да бъде уволняван, ако отборът му е първи в класирането. Поема и четвърти италиански клуб - Виченца.

Гутман посещава Южна Америка за пръв път през 1930 г по време на турнето на Хакоа Ол Старс. През 1957 г се завръща като треньор с легендарния Хонвед, в чийто отбор играят Ференц Пушкаш, Золтан Шибор, Шандор Кочиш, Йозеф Бозик, Ласло Будай, Гюла Лорант и Гюла Грошич. По време на турне в Бразилия Хонвед играе серия от пет мача срещу Фламенго, Ботафого и сборен отбор от двата клуба.

Тогава Гутман остава в Бразилия, за да поеме Сао Пауло и става шампион на щата през същата 1957 г. Популяризира схемата 4-2-4, с която бразилците стават световни шампиони през 1958 г. През 1962 г Гутман се завръща в Южна Америка, за да води Пенярол, но през октомври е заменен от Перегрино Анселмо, който извежда отбора до шампионската титла на Уругвай в края на сезона.

През 1958 г Гутман пристига в Португалия, където преминава най-успешната част от треньорската му кариера. Поема Порто и помага на "драконите" да преодолеят изоставане от пет точки от Бенфика, наслаждавайки се на първата си от три поредни шампионски титли на Португалия през 1959 г. През следващия сезон Бела сменя лагера и застава начело на Бенфика. В Лисабон уволнява 20 футболиста, налага редица юноши и печели шампионата през 1960 и 1961 г. Под ръководството на Гутман, Бенфика с имена като Еузебио, Жозе Агуас, Жозе Аугусто, Коща Перейра, Антонио Шимоеш, Хермано и Марио Колуна, печели два пъти подред Купата на европейските шампиони. През 1961 г на финала е победен Барселона с 3:2, а през 1962 г титлата е запазена, връщайки се от 0:2 и 2:3, за успех с 5:3 срещу Реал (Мадрид).

Легендата гласи, че Гутман привлякъл Еузебио след късметлийска среща в бръснарница. До Гутман седял Жозе Карлос Бауер, един от наследниците му в Сао Пауло. Бразилският отбор бил на турне в Португалия и треньорът споменал за невероятен играч, който видял по време на турнето в Мозамбик. Еузебио също така е бил обект на интерес за Спортинг (Лисабон). Гутман реагирал бързо и привлякъл 19-годишния африканец в Бенфика.

След спечеления финал през 1962 г Гутман поискал от ръководството на Бенфика увеличение на заплатата, но въпреки успеха, който донесъл на клуба, получил отказ. Твърди се, че когато напускал Бенфика той проклел клуба, заявявайки: "Бенфика няма да бъде европейски шампион в следващите 100 години". Въпреки че достигна финала пет пъти - 1963, 1965, 1968, 1988 и 1990 г (както и през 1983 и 2013 г за други европейски купи) - Бенфика не спечели нито един. Преди финала през 1990 г, който се игра във Виена, където е погребан Гутман, Еузебио дори се помолил неуспешно на гроба му да падне проклятието.

По повод честванията на 110-годишнината на Бенфика е открита статуя на Бела Гутман, който държи двете си европейски купи. Може да бъде видяна пред вход 18 на стадион "Луш".