Така за Диего Марадона говори Деян Савичевич, най-добрият черногорски футболист на всички времена.
Марадона от останалите велики играчи се различава по още нещо...
"Никой никога не е имал такава страст към футбола каквато имаше Диего", каза Савичевич за ТВ Вийести.
Техните футболни пътища се кръстосаха веднъж - Флоренция, 30 юни 1990 година на Мондиала в Италия.
"Той беше мой идол. Преди него Платини, но когато се появи Диего, видя се разликата в класите. Да съм искрен, едва чаках да го видя на живо - какъв е, какви са мускулите му, как изглежда, как загрява. Въпреки че имах 24 години, и вече добра кариера в този период, чувствах се както когато бях момче от Будучност, което гледаше играчи от Звезда, Хайдук, Партизан... Беше небрежен, с развързани връзки, чорапи спуснати до глезените, краката му светеха от масло... Беше отпуснат, жонглираше, подтичваше, всички загряваха по един начин, той по друг", каза Савичевич.
Савичевич и Марадона се запознали лично преди четири години в Катар.
"Той, Звоне Бобан и аз седяхме и говорихме за всичко. И тогава видях, че всичко което е правил в живота извън футбола е оставило следа в него. Беше спонтанен, нормален, обикновен - беше човечен."
Савичевич отива в Италия, когато Марадона напуска Наполи и изтърпява наказание от 15 месеца забрана за играене заради употреба на кокаин. Усетил е, обаче, и е добре запознат с величината и наследството което е оставил в Наполи.
"Чета, че стадионът ще носи неговото име - заслужил е. Той беше синоним на бунта, борбата на юга против севера в Италия. Повечето титли са спечелили Милан, Интер и Ювентус, Наполи с тях две, а винаги е съществувала яма между тези "две Италии". Марадона беше лидер на бедния юг срещу богатия север - и победи. Това неаполитанците не забравят, за тях той беше и остана божество."
Слушал е истории за него и неговия живот, които му е разказвал Нандо Де Наполи, с който е играл в Милан, а е бил съотборник на Марадона в Наполи.
"Нандо беше голям приятел на Диего, говорил ми е много за него. Тогава Нандо беше свободен, а Диего оженен, но често идваше при него през нощта, в три-четири часа сутринта, с девойки... "Аз трябва да тренирам в 10, а той идва на зазоряване. Преспи и идва на обедната тренировка. Когато в глухата част на нощта се чуе звук на автомобил - Ферари Тестароса караше тогава - знам, че е той. Често се правех, че не го чувам", разказвал ми е Нандо. Не им е било лесно на неговите съотборници и на тренировките, всички гледаха към него - трудно свиквали, защото е бил чудо", казва Савичевич.
Нов Марадона трудно ще се появи - неговата способност е, изтъква Савичевич, била такава, че от средняшки отбори създавал шампионски. Това е, казва Савичевич, направил и със селекцията на Аржентина и с Наполи.
"С него в средняшки отбор - веднага си бил фаворит. Спечели Мондиал с двама-трима съотборници - Буручага, Валдано и може би още един добър играч. Останалите, реално, бяха средно ниво. Същото направи и с Наполи, поне в началото на кариерата в този отбор. Той имаше задвижваща мощ каквато други футболисти, дори и Меси, нямат. Меси наистина е негов наследник, беляза последните 10-15 години, но, ето, не може да направи това което направи Марадона."
И времената, казва Савичевич, били други...
"Трудно е да се сравняват епохи. Кой си спомня Мондиала през 1982 година, когато италианците биеха през цялото време. Днес заради такива влизания ще получат три червени картона, а тогава само Джентиле получи жълт. В днешно време има повече мачове, играе се по-бързо, но играчите са защитени. В неговото време се играеше много по-грубо, а съдиите не пазеха асове какъвто беше той - в края на краищата, на него му счупиха крака в Испания."
Политическите и обществените позиции на Марадона, също така, го различаваха от масовото течение във футбола, изтъква Савичевич.
"Беше левичар, говореше, че политиците взимат всичко за себе си, а не дават нищо на народа. Аржентина е бедна страна, с много проблеми, а Марадона беше този, който защитаваше бедните, работническата класа, защото произтича от такава среда. И заради това беше обожаван в родината, никога не е бил член на политическа партия, никога не е влизал в политиката, но имаше своите позиции. Всички знаят за неговото приятелство с Фидел Кастро, Ево Моралес..."
Света напусна наистина впечатляваща личност - любим и спорен, човек, който докосна и рая и ада, но човек, който беше, остана и ще бъде символ на едно време и най-популярния спорт.
"Докато се играе футбол, който знае нещо за футбола, ще знае за Марадона", заключи Савичевич.
