Калинич отвори душата: Бих се върнал в националния, но с някои условия

Калинич отвори душата в интервю за испанския "АС".

Бившият хърватски национален нападател Никола Калинич (30) заяви в петък, че иска да се завърне в националния отбор от който беше изгонен преди четири месеца по време на Световното първенство в Русия.

"Отворен съм за завръщане. Трудно е да се обясни, но е ясно, че бих искал да се върна, но някои неща трябва да се променят", заяви Калинич в интервю за испанския спортен всекидневник АС. Не е уточнил кои "неща" трябва да се променят, за да заиграе отново за Хърватия.

Селекционерът Златко Далич го прати вкъщи след победата с 2:0 в първия кръг против Нигерия когато отказа да влезе от пейката в последните минути на срещата. Калинич се оправдал с болки в гърба, но по-късно се оказа, че вече от дълго време е бил недоволен от статуса на резервен играч.

Запитан какво се е случило в Русия е отговорил: "Много се говори вече за това. Това е минало. Това което се случи е една дълга история и за нея вече много се изговори."

Припомни си състезанието с Манджукич: "Голям играч и приятел"

Преди това не желаеше да говори за хърватски медии, които жестоко критикуваха неговия ход на първенството. Официално е бил недоволен, защото сегашният селекционер Златко Далич и неговият предшественик Анте Чачич го оставяли на пейката, давайки предимство на играчи като Манджукич и Андрей Крамарич, посочвайки като причина липсата на достатъчно опит или по-слаба форма.

Калинич десет години игра за Хърватия и в 42 мача отбеляза 15 гола.

Запитан е и за някогашната конкуренция с нападателя Марио Манджукич (32) по време на играта им в хърватското първенство, докато Манджо беше в Динамо, а Калинич в Хайдук.

"Една година се борехме за голмайстор на шампионата. Беше хубаво, победи ме с един гол... Извънреден играч е и голям приятел."

Манджукич на Световното първенство игра в стартовия състав, а от националния отбор се прости, след като Хърватия спечели сребърните медали след загубата с 2:4 от Франция във финала. Манджукич и в този двубой вкара гол, общо своя 33-ти в 89 участия.

Разкри как му е при Диего Симеоне

Калинич през лятото премина от Милан в Атлетико (Мадрид), където досега участва в четири мача, чакайки възможност от пейката. Миналият месец беше и контузен, а преди пет дни против Бетис за пръв път заигра в стартовия състав.

"Симеоне иска от мене същото което и от другите нападатели. Първо да помагам на отбора. След това да създам пространство за съотборниците. Тук не искат да мислиш за гола. Всичко е подредено около колектива, много повече отколкото в други клубове", заяви Калинич.

"На първо място е отборът, а ако той играе добре, тогава и на теб ти е добре. Тук не е решаващ броят голове. Така да се настроя да центрирам, да подам топката, харесва ми да участвам в играта", допълни Калинич.

Той още чака първия си гол за Атлетико, който е на трето място в първенството с 15 точки, една по-малко от водача Севиля.

"Не знам колко ще играя, това никой не знае"

"Мачът против Бетис беше важен за самочувствието ми. Друг път ще дойде и голът. Беше най-важно да се победи, защото Бетис пристигна като силен отбор. В Испания всички искат да се надиграват, всички знаят да играят. Мачът завърших доволен, а усетих и подкрепата на публиката", заяви Калинич.

Във формация 4-4-2 треньорът Диего Симеоне дава предимство на нападателите Антоан Гризман и Диего Коща. Манджукич, който игра един сезон в Атлетико през 2014 година, а Шиме Врсалко носи червено-белия екип от 2016 до 2018, му казали, че отборът е добър заради играчите, обстановката и привържениците и в него се работи усърдно.

"Това ме мотивира", спомена Калинич.

"Когато дойдеш в такъв отбор знаеш, че няма да играеш във всички мачове и че няма да е лесно. Знаеш, че тук са върховни нападатели като тях двамата. Видях как играят и какво са способни да направят. Не знам колко ще играя, никой не знае това, но ще използвам всяка възможност. Размислям само над това да дам всичко от себе си, без значение дали Симеоне ми дава една или 90 минути", заключи играчът с номер 9 на гърба.

Ясна е съдбата на медала, който Калинич отказа

Много познавачи на футбола ще се съгласят, че Никола Калинич със сигурност е най-големият губещ на Световното първенство в Русия. Заради инцидента със селекционера Златко Далич още след първия мач беше пратен вкъщи и така остана без възможност да бъде част от историята.

При официалното представяне в Мадрид новият нападател на Атлетико за пръв път проговори явно за инцидента, който му беляза кариерата:

"Не сме говорили за инцидента. Това което се случи в националния отбор се случи. Това беше решение на селекционера, който не искаше да разчита на мен, а аз приех такова решение. Не играх и не можех да помогна на Хърватия да постигне голям резултат, не исках да взимам сребърен медал, защото нямаше мой принос. Нека остане така. Сега ме чакат нови предизвикателства. Каквото стана стана", каза Калинич.

Така Калинич за пръв път проговори за инцидента, но и явно заяви, че "не искал да вземе сребърен медал", който играчите предвождани от капитана Лука Модрич все пак са му запазили и донесли в Хърватия.

Както разбираме един от съотборниците му е донесъл медала в Сплит, но Калинич благодарил и отказал.

С оглед на това, че е отказал медала мнозина със сигурност ги интересува какво ще стане с него в края на краищата? Дали е останал в Сплит и Солин в сигурни ръце?

"С оглед на това, че Калинич благодари за медала, но го отказа, той ще остане собственост на Хърватския футболен съюз, като ще се излага когато и където е уместно", кратко заявиха от ХНС.

След историческия успех на хърватския национален отбор, който на СП официално стана вицешампион на света по игра на случая, или по-добре казано благодарение на "случая Никола Калинич" изглежда че собственост на ХНС завинаги ще остане един оригинален медал.

Никола Калинич отказа сребърния медал от Мондиала!

Хърватският футболист Никола Калинич отказа да приеме сребърен медал от Световното първенство, след като беше изгонен от отбора по време на турнира в Русия.

Селекционерът Златко Далич и всички играчи решиха да му дадат медал и то след като Калинич напусна състава заради отказа да влезе в игра против Нигерия (2:0), но нападателят на Милан не пожела да го приеме, съобщават хърватските Спортске новости.

"Благодаря ви, но аз не съм играл в Русия", заяви Калинич и благодари за жеста на всички от националния отбор.

Калинич в следващите дни би трябвало да завърши трансфер в мадридския Атлетико за 20 милиона евро.

Хърватия завърши Мондиала на второ място след загуба във финала от Франция с 2:4, но и така постигна своя най-голям успех.

Калинич получава медал въпреки че бе изхвърлен от отбора на Хърватия

Хърватският футболист Никола Калинич, все пак, ще получи сребърен медал от Световното първенство в Русия въпреки че беше изгонен от отбора в хода на турнира.

Селекционерът Златко Далич отстрани нападателя на Милан, защото в мача против Нигерия (2:0) на старта на Мондиала отказал да влезе в игра, а Хърватия стигна до финала и се постави въпроса дали ще получи медал и решението било на играчите.

"До колкото знам Никола Калинич с решение на отбора и селекционера също ще получи медал", заявиха от Хърватския съюз, съобщава Вечерньи лист.

Калинич за националния отбор на Хърватия досега е изиграл 41 мача и е вкарал 15 гола.

Изгонен от Мондиала, остава ли и без медал? Съдбата на Калинич е в ръцете на съотборниците

Футболистите на Хърватия направиха исторически успех с класирането във финала на Мондиала, така че без оглед на изхода на мача срещу Франция ще спечелят медали. Финалът ще определи с какъв блясък ще бъдат те, а до него "ватрените" стигнаха без помощта на Никола Калинич.

Нападателят на Милан и най-големият трагик на планетарния шампионат, тъй като постави себе си пред отбора, като не пожела да е част от тактиката и плановете на селекционера Златко Далич.

Конфликтът на Калинич със стратега на "ватрените" ескалира в първия кръг на Група Д на Мондиала, в мача срещу Нигерия. Тогава Далич поиска във финала на мача да вкара в игра нападателя, но той не пожела, като се оправда с проблеми в гърба. Тъй като това не е бил първия път хърватският нападател да отказва да влезе като смяна, Далич реагирал и го изгонил от отбора.

Оказа се, че това е добър ход, тъй като е запазена добрата атмосфера в отбора, а "ватрените" стигнаха и до финала. От друга страна, Калинич стана трагика на Мондиала, тъй като беше част от отбора, който постигна исторически успех, но заради бунта си изпусна възможността да участва в него.

Хърватите със сигурност спечелиха медали, а сега се поставя въпрос дали опитният нападател ще има възможност да носи отличие около врата, с оглед на това, че е бил в националния отбор и има големи заслуги за класирането на "ватрените" на Мондиала.

Футболният съюз на Хърватия още не е взел решение относно това.

- Ще видим след финала, играчите ще решат трябва ли Калинич да получи медал - заяви говорителят на ХНС Томислав Пацак.

Правилникът на Световната футболна централа (ФИФА) ясно казва, че трите най-добри отбора на Мондиала получават по 50 медала, а те решават на кои ще ги връчат.

Balkan boy

За какво ли мисли днес Никола Калинич, за бога? Колко армиран трябва да е този зид в който, ако му е останал образ, се удря всяка сутрин? Дали е покрил всяко огледало в къщата с черна завеса, както се прави на Балкана когато някой в дома умре?

"Около 6000 символа, с интервалите, за човек, който изобщо няма да играе във финала на Световното първенство и който не остави никаква следа на този Мондиал? За играч който е имал само един ход за помнене, а той не беше никак футболен? Брате, това никой няма да ти го чете."

Това би била, сигурен съм, реакцията на всеки нормален редактор на света; за мой късмет познавам хора, така че мога да им пробутам нещо като това, а те да не кажат нищо, освен че мълчаливо ги черпя по едно питие...

Но не е тази история да няма връзка с нас. Както и да дефинирате "нас".

Махнете преследванията кой кого подкрепя и кой какво мисли за "комшиите" и "съседите". Както това по тези простори обичайно бива, и едните и другите са тотално в правото си и напълно не са, и няма да харчим букви и разстояния когато можем да ги употребим много по-(не)разумно; настрана това, казваме, но националният отбор на Хърватия показа на това Световно първенство, че почти не боледува от "балканитис", този надут а зъл, тъп а видим, плюс често и смъртоносен синдром от който повечето не се страхуват.

Хърватите губеха, па се връщаха. Получаваха удари в плексуса и под него (както когато пропуснеш дузпа пред самия край на второто продължение, или получиш гол въпреки че себе си вече си видял в полуфинала), па ставаха сякаш нищо не се е случило. Заслужаваха, а не призоваваха късмета. Губиха глава само в съблекалнята, а не на терена. Чак и Ловрен, дори, изглежда сякаш ще завърже папийонка, преди съвършено да направи шпагат, а поне ние привържениците на Ливърпул знаем какъв умее да бъде Лоци...

"Тази вечер видях как и децата за минута се претворяват в хора", би рекъл Мильенко Смойе.

Всички показаха, че са хора, всички освен един.

Не знаем още на кой ще принадлежи "Златната топка" - би било почтено това решение да изчака миг преди да се угасят светлините в Москва - но знаем кой е лауреат на награди каквито са "Най-големият глупак на първенството", "Най-глупавият човек в Русия", "Пикльо на десетилетието", "Неуважителен шарлатан" или просто "Загубенякът на века".

За какво ли мисли днес Никола Калинич, за бога? Колко армиран трябва да е този зид в който, ако му е останал образ, се удря всяка сутрин? Дали е покрил всяко огледало в къщата с черна завеса, както се прави на Балкана когато някой в дома умре? Подкрепя ли, баш така искрено, за своята държава, или все пак, онази най-уязвимата част от душата, иска на основата на позлатения трофей на 15 юли все пак да не бъде написано "2018 Croatia", за да може на себе си да прости онова което е непростимо?

Никой не би бил в неговата кожа, наистина. Ставаш футболист не заради парите и славата, ставаш футболист, за да един ден да заиграеш на Световно първенство по футбол, да се прошеташ по коридорите в които отеква шумът на стъпалата на Пеле, Гаринча, Кройф, Марадона; могат тези зидове да са на различни меридиани, но във всички е вградена страст, любов, страдание и усмивки.

Само да се появиш тук, като един от двадесет, които е избрала твоята страна, като един от тези седемстотин, които ще помнят поколения, това не е ли сбъдване на мечта?

А представи си, Калинич, твоят национален отбор да не бъде случаен минувач, а да победи, па да победи пак, па да победи още веднъж, и да стигне до мача в който се решава титлата световен първенец; а ти да изпуснеш всичко това, защото си глупак, защото си балканец, защото си направил глупаво твърдоглавие (спомняте си историята за Сале Джорджевич и Владимир Радманович, онова "Сега разбираш ли, сине?"), защото от своята луда тридесетгодишна глава си изгонил онова момче, което за пръв път е тичало след топката, там в Солин.

Окей, обичал си вероятно "Биле", те отдавна не са онова което са били, но в Далмация любовта към Хайдук не подлежи на въпрос и става по-силна колкото отборът от Полюд отива на все по-зле и зле; когато за пръв път си облякъл белия екип, било ти е пълно сърцето, а тогава под знамето те е викнал националният отбор, па си бил горд и със себе си и със своята държава. А може би и тя с тебе малко...

Годината е 2014. Хърватия игра на Световното първенство, но не те повикаха, и сигурно тогава си си казал, че има време, ще бъдеш в Русия подготвен и в най-добрите години, имал си и няколко добри трансфера - все пак, това е хубаво нещо, но не си решил затова да тичаш след топката - и ето те, тук си, най-сетне.

А тогава в човека проработва това балканското - или само примитивно? Да не ни обвинят за развъждане на стереотип! - суетата бива по-силна от мечтата, индивидуалното от колективното, а нахалството от ума.

Никола Калинич не искал да бъде водоноска на Марио Манджукич, било му е под честта да влиза за няколко минути (а какво би дал всеки от нас за минута на Мондиал!), знаете вече тази история как се е направил на контузен, и селекционерът Златко Далич имал достатъчно сърце и храброст да го изгони от толкова огромната Русия.

Да са това малко сръбски, малко югославски хървати, вероятно потресът би бил толкова голям, че би се чуло до Загреб и през отбора би почнала да струи някаква зла кръв, както обикновено умееше да бъде; парадоксално или не, отстраняването на Никола Калинич изглеждаше като отрязване на туморна тъкан от иначе прилично здрав организъм, който просто е процъфтял след терапията.

Окей, че Никола е много лесно развалим плод е било ясно и преди това лято. От Фиорентина, където го прегърнаха като наследник на Марио Гомес, преди головете да пресушат, отиде по грозен начин - измислил е, че има някакви семейни проблеми, а преговарял през цялото време с Милан - но преселването на Сан Сиро не било никак продуктивно (шест гола в 41 мача!), макар че въпросът е колко е виновен той, а колко е до обременителен баласт китайско производство, който се надвеси над града на Мадонината.

Световното първенство можеше да бъде възможност да покаже, че е стойностен - и сиромашните росонери повече биха искали да е такъв на витрината - и сигурно би получил миг и преди Крамарич, и днес би бил и той герой на нацията, и биха се пели песни за него, и би чакал неделя да докосне трофея за който мечтае всяко момче, което удря топката и разбира, че няма по-хубаво усещане от това.

Никола Калинич вместо това е избрал да бъде най-глупавата история на първенството; отхвърлянето и на духа на общност и красотата на тази игра, неутрализиране на всичко и подсещане, че и тези мощни хървати все пак продължават да са и малко балканци. Само, в полза на нацията, без последици...

Автор: Марко Прелевич

Буря в лагера на хърватите: Далич изгони Калинич от националния

В сянката на големия триумф на хърватите в първия им мач в Русия кипна афера - селекционерът Златко Далич отстрани от състава един от своите нападатели - Никола Калинич!

Както съобщават Спортске новости Далич е планирал във финала на мача против Нигерия да вкара футболиста на Милан в игра, но той отказал, оправдавайки се че го боли гърба. Заради това, днес е взето решение Калинич да бъде изключен от колектива и изпратен обратно вкъщи, в Хърватия.

СН допълва, че трябва да се вземе предвид, че това е втори път в който се случва подобна ситуация, защото в приятелския мач с Бразилия в Ливърпул, по-рано този месец, Далич искаше вместо уморения Манджукич да вкара Калинич, но той отново отказа да влезе.

Очевидно на Никола Калинич не му харесва статуса на резерва, па е решил по такъв начин да се "обясни" на Далич, който вчера не искаше да даде изявление по повод на тази случка.

"Ще знаете всичко в понеделник", кратко заяви селекционерът на Хърватия. Медиите в страната нямат и най-малка дилема - Калинич от днес вече не е член на националния отбор, който представя хърватите на Мондиала в Русия.

Самоувереният Божинов: И аз бих могъл да играя в такъв Милан

Бившият национал на България Валери Божинов е играч с голям футболен опит. В кариерата си е играл за Манчестър Сити, Ювентус, Фиорентина, Партизан, но е факт, че от години не играе на високо ниво. Сега е член на хърватския Риека, където ще опита да докаже качествата си.

Все пак, българинът не се съмнява, че още може да играе качествен футбол, за което говори и неговото интересно изказване за Милан.

- В такъв отбор на Милан мога и аз да играя, сигурно е, че Калинич и Силва не са по-добри от мен. Кутроне ми харесва, има голямо сърце, но няма да бъде голям играч - каза Божинов.

Бившият таран на 13 клуба отиде и още по-далеч.

- Имах талант да играя в Реал, в Лече Вучинич, Шевантон, Джакомаци и аз бяхме основата на отбор, който днес би се борил за Скудетото.

Божинов вярва в себе си, остава само да се види ще пренесе ли това на терена в хърватското първенство. Роденият в Горна Оряховица нападател днес навършва 32 години.

Най-лудият мач в Серия А: Беневенто с историческа точка, играчите заплакаха след гол на вратаря си!

Това не е сензация, това е повече от сензация! Беневенто спечели първа точка в тазгодишното издание на Серия А и то по какъв начин. Милан изпусна победата в петата минута на съдийското продължение, след изпълнение на статично положение в наказателното поле на гостите най-добре реагира вратарят на "вещиците" Алберто Бриньоли за крайното - 2:2. Невероятно! За историята!

Сълзи, крясъци, еуфория, истерия... Това беше състоянието на стадиона на Беневенто, чийто играчи празнуваха първата точка сякаш са спечелили първенството на Италия или Шампионската лига... Имат и причина поне за краткотрайно щастие, защото Фортуна най-накрая ги помилва.

Можем да си представим каква ще бъде реакцията на новия треньор на Милан Дженаро Гатузо. Отборът от Сан Сиро два пъти водеше в резултата, но изгоря в психологическия трилър. Стана първият отбор от който Беневенто взе точка... Определено, невиждан финал на стадиона на "вещиците" и невиждана развръзка.

За бяс на Гатузо!

За краткотрайно щастие на Беневенто!

През първото полувреме мачът беше равностоен, Милан имаше повече притежание, но... В няколко ситуации Донарума трябваше да покаже колко е висок. Изглеждаше, че голът с глава на Бонавентура имаше действието на бонбони за бронхит за избраниците на Гатузо.

Вярваше се, че Беневенто ще потъне, но не е било така. Румънецът Пушкаш успя да изравни... Тук се изрази непостоянството на Милан и късметът на Гатузо е, че в дебюта му не се падна по-силен противник.

Разиграният Бонавентура в 57-ата минута центрира отлично, а Калинич вкара топката в мрежата.

И този гол не беше достатъчен Милан рутинно да затвори мача. Няколко пропуска на гостите дадоха криле на футболистите на Беневенто, които придобиха кураж след втория жълт картон на Романьоли.

Милан преживяваше до съдийското продължение, а тогава детайл за историята. Съвършено центриране и изпълнение на Бриньоли сякаш е роден нападател. За невероятното 2:2.

Немци "възкресиха" Югославия и сглобиха десети по стойност национален отбор в света

По повод 25 години от последния мач на националния отбор на СФР Югославия, немският сайт Трансфермаркт направи отбор от играчите от републиките на бившата федеративна държава.

Мнозина се питат как би изглеждал днес местния спорт, ако не се беше стигнало до разпадането на Югославия, често се съставят и потенциални отбори, които в днешно време можеха да представят бившата държава.

Разбира се, между всички спортове най-голямо внимание привлича футболът, а специализирания немски сайт Трансфермаркт по повод четвърт век от последния мач на Югославия, изигран срещу Холандия на "Максимир", направи отбор на "плавите".

В този състав преобладават хърватите, чийто национален отбор от разпадането бележи и най-много успехи във футбола от всички страни. В този отбор попадат чак шест футболисти от Хърватия - Лука Модрич, Иван Ракитич, Марио Манджукич, Никола Калинич, Деян Ловрен и Шиме Вршалко.

От сръбските играчи в този отбор попадат халфът на Челси Неманя Матич и защитникът на Манчестър Сити Александър Коларов, докато останалите места се попълват от Миралем Пянич от Босна и Херцеговина, Стефан Савич от Черна гора и словенският вратар Ян Облак.

Общата стойност на този отбор е 301 милиона евро, което го прави десетият най-скъп национален отбор на света.