Коларов в идеалния отбор на Серия А: Ще играя още четири години

Раздадоха наградите за най-добрите на Ботуша

Има ли Рома по-голяма звезда от Александър Коларов? Може би няма, защото сръбският футболист е единственият играч на римските "вълци", който беше избран в идеалния отбор на Серия А за сезон 2018/19!

На гала церемонията, която се проведе в Милано бяха избрани най-добрите за миналия сезон, раздадени бяха наградите, а една от тях получи и Александър Коларов. Той е избран в идеалния състав на първенството, с което италианците признаха, че в лигата няма по-добър ляв бек от него.

А Коларов имаше какво да каже. След церемонията заяви, че въпреки че е на 34 години планира още четири да "тича след топката" по италианските терени.

"Мога да играя още четири години. Всеки играч трябва да си поставя предизвикателства и да покаже воля да напредва. Преди три години убедих себе си, че мога да успея в Рома, а сега съм убеден, че мога и повече", сподели Коларов.

За най-добър играч в Серия А беше избран Кристиано Роналдо, а за треньор Джан Пиеро Гасперини от Аталанта. Най-добър съдия е Джанлука Роки, докато най-хубавия гол е постигнал Фабио Куалиарела в мача Сампдория - Наполи. За отбор на годината бе избран Аталанта.

Що се отнася до идеалния състав, в него са: Самир Ханданович (Интер) - Жоао Кансело (Ювентус), Калиду Кулибали (Наполи), Джорджо Киелини (Ювентус), Александър Коларов (Рома) - Миралем Пянич (Ювентус), Йосип Иличич (Аталанта), Николо Барела (Каляри) - Фабио Куалиарела (Сампдория), Кристиано Роналдо (Ювентус), Дуван Сапата (Аталанта)

Връчиха Лада Нива от Мондиала на Коларов

Посолството на Русия в Белград връчи на капитана на сръбския национален отбор Александър Коларов автомобил, който спечели на Световното първенство в най-голямата страна.

"Лада Нива" е подарък от губернатора на руската област Самара.

"Това е хубав жест на губернатора на Самара и посланика на Русия, който дойде да ми връчи ключовете от автомобила. Доволен съм и щастлив от подаръка, а бих бил още по-щастлив, ако бяхме минали групата на Световното първенство", заяви Коларов за "Спутник".

"Ладата", както казва планира да остави в Сърбия, при баща си, който е земеделец.

Губернаторът на Самара е автор на идеята "Лада" да се подари на футболиста, който вкара първия гол на стадиона "Самара Арена".

Коларов: Най-добри сме в групата, ще сме първи накрая

Капитанът на националния отбор на Сърбия Александър Коларов каза, че според показаното на терена е трябвало да се постигне победа над Румъния (2:2), но вярва че неговият отбор ще поправи нещата до края на груповия дял на Лигата на нациите с четири триумфа. В следващия мач от Лигата на нациите Сърбия гостува в Подгорица на Черна гора на 11 октомври.

"Трябваше да победим, смятам, че заслужавахме. Получихме два гола, нито ние, нито те знаят как. Взехме точка, но съм уверен, че ще бъдем първи в групата", заяви Коларов пред журналистите.

Той допълни, че Сърбия е по-качествена от Румъния и Черна гора и че в тези гостувания през октомври се отива за победи.

"Оптимист съм, мисля, че сме най-добри. Във всички четири мача до края искаме победата, но не знам какво ще стане. Трябваше да решим мача с румънците при 1:0", заяви левият бек на Рома и коментира дузпата, която направи и стана 1:1.

"Не мога сега да се сетя, но мисля, че нямаше. Трябва да погледна видеото", кратко описа Коларов дуела си с Кипчу.

Капитанът на "орлите", въпреки че преди мача говори, че не вярва, че ще има много привърженици на стадиона на Партизан, беше приятно изненадан заради бройката от 15 000.

"Мога само да съм щастлив заради подкрепата от трибуните, благодаря на привържениците от сърце и от името на съотборниците и треньорския щаб. Играчите дадоха максимума си, не беше достатъчно за победа, но доминирахме. Това ни е за поука, надявам се, че ще престанем да уцелваме горната и страничните греди", заключи той.

В първия мач във Вилнюс Сърбия уцели гредите четири пъти, докато в Белград веднъж. На 11 октомври предстои ново балканско дерби в Подгорица с Черна гора.

Коларов към децата в Златибор: Запомнете, "един е Станкович Деян"

Когато край вас е Деян Станкович тренировките не могат да бъдат скучни. Но, когато от Рим ви се обади Александър Коларов, а от Манчестър ви поздрави Неманя Матич всичко се понася по-леко.

Точно такава привилегия преживяха децата в лагера "Деки5" в Златибор, които бяха поздравени с видеозаписи от капитана на националния отбор на Сърбия и неговият заместник.

"Чао, капитано. Бих искал да те поздравя и да ти пожелая много късмет в лагера "Деки5", както и да поздравя всички бъдещи шампиони и да им кажа да запомните едно важно нещо: "един е Станкович Деян", поръча Коларов.
Към неговите думи се присъедини и асът на Юнайтед, преди началото на индивидуалната тренировка в Спортния център "Карингтън".

"Здравей, Деки, здравейте момчета. Голям поздрав за всички участници в лагера "Деки5". Използвайте времето по най-добрия възможен начин. Дружете се, наслаждавайте се, със сигурност можете много да научите от всички треньори, които са с вас и се надявам скоро да се видим. Голям поздрав от Манчестър. Обичам ви много", допълни Матич.
Припомняме, подкрепа на малчуганите дадоха Саша Илич, Радомир Антич (лично), очаква се и идването на капитана на Цървена звезда Ненад Милияш, докато съвременните технологии помогнаха талантите да усетят чара на Златан Ибрахимович, Кристиян Киву...

Футболният лагер под името "Деки5" започна на 28 юли и в три смени по седем дни ще трае до 18 август. През това време на Златибор ще преминат 350 деца на възраст от 9 до 15 години.

Александър Коларов: Нощите в които земята се тресеше

Има специфичен шум... все още мога да го чуя днес, ако затворя очи. Не бяха въздушните сирени, които бяхме свикнали да чуваме. Беше различен - вой. Повече нещо като от филм. Някак, звучеше ужасяващо. Моите приятели и аз обърнахме нашите колела и започнахме да караме обратно към вкъщи наистина бързо.

Бяхме на няколко пресечки от нашата улица когато чухме нов шум, голяма експлозия, и погледнахме към небето... и видяхме самолет да пада на земята.

От него излизаше огън. И черен дим. Премина през облаците, тогава зад дърветата, и тогава изчезна.

Беше военен самолет, свален над Белград, недалеч от моя дом.

Такъв беше животът в Сърбия в края на 90-те.

Прибрах се вкъщи и седнах в моята стая за няколко часа, опитвайки да разбера това което току що бях видял. Войната не беше от дълго. Когато започна, всъщност, аз бях щастлив - защото не разбирах нищо. Всичко което знаех е, че нямаше училище. Можех да прекарвам повече време с моите приятели или с футболната топка в краката ми.

Помня нощта в която паднаха първите бомби. Бях на 14. Моят брат, Никола, и аз седяхме с моята майка в хола. Тя гледаше испанската сапунка - никога не пропусна епизод. Имахме само един телевизор, така че седяхме с нея там, в тишина, объркани какво гледаме. Тогава портата пред нашата входна врата започна да се тресе. Отново, и отново, и отново. Нямах идея какво се случва. По-късно тази нощ чухме по телевизията какво става: Белград беше бомбардиран.

Не напуснахме дома си през първите два дни. Опитахме да спим през ехото на експлозиите на няколко километра, свистенето на самолетите над главите ни, кошмарите. Просто помня голямото объркване около цялата ситуация, вероятно защото бях толкова млад. Но никой не знаеше какво точно да прави в нашия град. Това е малко място във Войводина, всеки познава всекиго. Времето минаваше, магазините отвориха отново и ние опитахме да продължим с всекидневния живот. Имам предвид, какво друго да правим? Но просто беше... странно. Не ходех на училище. Имах твърде много свободно време, което никога не съм мислил, че ще кажа.

Моят баща беше продавач в магазин, а майка ми работеше за малка местна компания - така че брат ми и аз имахме къщата на свое разположение. Прекарвахме дните си в двора, с топка и нашата дървена порта - беше нашата врата. Беше паянтова, но имаше тази част... точно в горния ляв ъгъл, където ако можеш да пратиш топката ще произведе голям шум. Това беше забавно за нас, защото ако наистина уцелиш там, съседите ще крещят през прозореца: "Тези проклети деца пак ритат топка!"

Всеки път когато изпълнявах свободен удар, моята цел беше да накарам съседите да се надвесят над оградата и да ми крещят.

Така знаех, че съм ударил наистина добре.

Така отново и отново... голямо засилване, левият крак, хубав, падащ свободен удар.

Исках да бъда Синиша Михайлович. Той ги вкарваше. Играеше в средата за Цървена звезда, големият клуб в Белград. Те бяха... легенди - отвъд легендите. Те спечелиха КЕШ, точно преди да стане Шампионската лига, през 1991. Бях на само шест години, но това беше огромен момент за спорта в нашата част на света. По това време, вече имаше доста политически вълнения и объркване, а да си в нашия град... не беше лесно. И да видя това, в най-големия клубен турнир в света, играчи като нас, които израснаха както ние, могат да имат успех - това беше голямо.

Докато моят брат и аз растяхме, и войната стана по-голямата част от нашия живот, ние разбрахме, че футболът беше възможност, която не може да пропуснем. Бутахме се един друг, борихме се. Аз бях състезателен, може би твърде състезателен. Помня, че един ден бяхме сами вкъщи и спорехме кой е по-силен, както го правят момчетата. Така че стигнахме до тази идея: Всеки от нас ще тича от единия край на стаята, ще скочи във въздуха - сякаш ще играем с глава - и ще видим кой кого ще събори.

Когато сега го казвам на глас... звучи глупаво. Но ние просто бяхме тийнейджъри! Това беше ритуал на израстване.

Така че застанахме на противоположните страни на стаята, като в онези стари филми с Джон Уейн. Дванадесет крачки! Тогава се затичахме един към друг... и аз просто го унищожих. Той излетя във въздуха, а щом падна на земята започна да крещи...

"Викни тате! Викни тате!"

"Добре си, ставай."

"ВИКНИ ТАТЕ!"

Татко се появи, а ние разбира се излъгахме. Казахме му, че Никола просто е паднал. Това не мина. Моята баща го заведе болницата и се оказа, че има счупена ключица.

Беше интересно докато опитвахме да обясним на сестрите как се е случило.

Това бяха битките, които ме направиха корав.

Във футбола, просто исках да ставам по-добър и по-добър и по-добър. Виждайки какво беше възможно през 1991 с Цървена звезда, виждайки моята страна да пада в отчаяние... просто исках повече. Това желание никога не ме напусна.

Когато играех в Чукарички през 2004, друг отбор в Белград, имаше един момент за който още мисля днес. Играех с техния юношески отбор в Холандия и постигнахме една голяма, неочаквана победа. Точно след нея, те повишиха мен и още петима играчи в мъжкия състав по време на техния опит за влизане в горната дивизия. На първата ни тренировка, отборът вече имаше 23 играчи, така че треньорът не беше щастлив, че ни има като допълнителни, така че ни накара да тичаме.

Той каза: "Отидете и направете пет обиколки в гората. Не се връщайте докато не сте готови."

Това бяха дълги обиколки. Помня колко горещо беше, колко уморени бяхме всички ние. След четири обиколки, едно от момчетата предложи да спрем където бяхме, защото никой дори не ни гледаше. Другите се съгласиха, но аз не можех да разбера защо да го правим. Не съм стигнал толкова далеч, за да не следвам инструкциите. Така че изтичах последната обиколка колкото бързо можех. Завърших без да види никой. Почти припаднах. Не изтичах тази пета обиколка, за да впечатля моите съотборници, или треньора - беше за мен. Това съм аз.

Ако някога направят филм за мен, включете тази сецна, моля.

Отидох в Лацио няколко години по-късно, през 2007. Това беше първият път в който можех да подкрепя моето семейство финансово, което означаваше много за мен. Не мислех за трансфера като за голям успех, или нещо такова, просто помислих, че започвам. Трябваше да се преборя за моя път от резерва до получаване на голяма роля в отбора. Научих много в Рим и моето време там съвпадна с повиквателната в националния отбор. Но си спомних обещание което направих към моята майка когато бях на 12 години. Казах й, че един ден искам да играя във Висшата лига на Англия. И знаех, без значение какво, един ден ще стигна там.

Възможността дойде от Манчестър. Сити създаваха нещо голямо, а Висшата лига беше топ, топ първенство по това време. И повече от всичко, беше възможност да стана по-добър. Това лято, преди да се съглася да се преместя в Манчестър, играх със Сърбия на Световното първенство в ЮАР. Не бих казал, че съм егоистичен играч, но за пръв път наистина почувствах, че играя за много, много повече отколкото за отбора, или за себе си.

Чувствах се като войник, почти. Имах отговорност към знамето, към екипа, към хората в родината. Защото знам колко горди сме ние. Знам откъде идва тази гордост. Сърбите преминаха през повече отколкото хората от повечето други държави могат дори да си представят, така че когато имаме шанс да се покажем пред света... ще дадем най-доброто да бъдем каквито сме: бойци.

Резултатите не бяха добри, но аз никога няма да забравя победата с 1:0 над Германия. Това беше убеждаване, че сме футболна нация.

Турнирът, въпреки нашето отпадане в груповата фаза, ми даде увереност да отида в Манчестър.

Смятам времето ми като "гражданин" като един от най-хубавите периоди в моя живот. Две титли във Висшата лига, една купа на ФА, две купи на Лигата - няма да ги забравя. И, разбира се, имаше най-добрият момент.

Всеки помни къде е бил когато чу...

"Агуероооооооооооооооооооооооооооооо!"

Винаги ще имаме това.

Честно казано, все още смятам Сити за мой клуб. Преди няколко месеца, когато Сити беше близо до титлата, Един Джеко и аз гледахме мача Манчестър Юнайтед - Уест Бромич в нашия клубен автобус на път към нашия мач. Юнайтед загуби, което е забавно защото Уест Бром беше последен в класирането. И Манчестър беше син, отново. Беше хубав момент за нас. Ще помня тези привърженици завинаги, а клубът има специално място в моето сърце.

Сега съм обратно в Рим. И чувството отново е като през 2010. Подготвям се да представя Сърбия на ново Световно първенство, с моята съпруга, Весна, и нашите две деца в Италия, които ще гледат. Моите родители все още са в Сърбия и няма да идват в Русия, защото, е, не им разрешавам. Моята майка беше на четири мача в живота ми и загубих всеки от тях, така че тя е наказана. А моят баща става много нервен и трябва да изпуши пет цигари по време на мача - той трябва да си е вкъщи.

Но аз ще бъда там, и Сърбия ще бъде там. Помня болката от загубата в груповата фаза преди осем години, не искам да изпитвам това отново. Сега имам капитанската лента и чувствам отговорност да бъда лидера от който имаме нужда - този когото съм мечтал, че мога да бъда.

Мисля че имаме шанс, защото към нас няма очаквания. Вероятно нямате идея какво да очаквате от нас, нали?

На нас ни харесва така. Вероятно не знаете колко съзидателен е Сергей Милинкович-Савич, или колко е талантлив Душан Тадич, и това е добре. Ние ще дадем най-доброто от нас да ви покажем. Защото шанс като този за нас да представим Сърбия беше дългоочакван. Много играчи в нашия отбор помнят войната, помнят бомбите, помнят сирените - ние знаем какво е изстрадала нашата страна, за да стигне дотук. И от този конфликт дойде голямо облекчение, голяма възможност, и страхотно поколение футболисти.

Ние всички бяхме част от това, всички ние помним. И сега ще използваме своя шанс.

Коларов: Мама е била на само четири мача в моя живот и загубих всеки

Капитанът на Сърбия Александър Коларов не е водил родителите си на Мондиала.

Лидерът на "орлите" се потрудил да осигури билети за всички мачове на Мондиала за приятелите си, но...

- Родителите ми няма да идват в Русия, защото не ги пускам. Мама е била на само четири мача в моя живот и загубих всеки, така че нейното идване е забранено. От друга страна тате е нервозен и много пуши. Няма значение, аз ще съм в Русия и Сърбия ще е там.

Кръстаич: Няма да се предадем, ще дадем максимума

Селекционерът на националния отбор на Сърбия Младен Кръстаич каза на конференцията за журналисти в Москва, че "орлите" няма да се предадат и ще дадат своя максимум в дуела с Бразилия, който е решаващ за класирането на 1/8-финалите на турнира.

"Не трябва да се харчат думи за Бразилия, това е футболна супер сила. Те имат свой начин да се подготвят, те са в тази система. Уважаваме ги и като отбор и като футболна супер сила, гледаме да се подготвим възможно най-добре. Ще дадем максимума, па ще видим какъв ще бъде резултатът", заяви селекционерът Кръстаич.

Сърбия в Москва я очаква голяма подкрепа на привържениците, както сръбски, така и руски.

"Вече казах, че усещаме подкрепа на всяка крачка. Играем в Русия, която е братска държава и всички усещаме това. Не се съмнявам, че ще ни липсва подкрепа. Знаем кой ни е противник и едва чакаме мача", заяви селекционерът на Сърбия.

Той не пожела да говори за глобата, която получи заради коментирането на съдийството в мача срещу Швейцария.

"На играчите не им беше леко, но те са професионалисти и това трябва да се забрави бързо. Няма много време да се жали, защото идва следващият мач", смята селекционерът.

Едно от предимствата спрямо Бразилия може да бъде височината на сръбските играчи.

"Всички знаят, че имаме високи играчи, но трябва да използваме слабостите на бразилските играчи, да имаме дисциплина и концентрация. Видяхте как получихме головете срещу Швейцария. Трябва да бъдем като един", каза Кръстаич.

Капитанът Александър Коларов познава много от играчите на Бразилия. С някои е играл в един отбор, а повечето знае като противници. Той получи и въпрос да коментира ротацията на капитана в бразилския отбор.

"Добре познавам Вилиян, става дума за върховен футболист, но Бразилия не е само Вилиян, става дума за върховни индивидуалности, имат добър баланс в средата на терена, с трима дефанзивни и Фернандиньо имат най-много качество. Ротацията на капитана е окей, но мисля, че трябва да се знае кой е капитан", заяви Коларов.

Първият вратар на Бразилия Алисон Бекер е съотборник на Коларов в Рома.

"Трябва да играем като отбор, и отборно ще победим. Дай боже да има някой свободен удар, имам доста самоувереност. Мачът е да бъдеш или да не бъдеш. Играчите със своя подход ще въодушевят привържениците и се надявам на добър резултат", каза капитанът на Сърбия.

Сърбия преживя болезнена загуба срещу Швейцария, но играчите са се оправили.

"В деня след мача с Швейцария бях убеден, че можем да победим Бразилия. Нека те пробват да ни победят, но и ние ще дадем всичко от себе си", заяви лидерът на "орлите".

Ноле се радва на футболистите: Здрави сте като стени

Най-добрият сръбски тенисист на всички времена има послание за своя национален отбор по футбол след първия мач на Световното първенство.

Ако някой знае как се печелят трофеи тогава сигурно това е този тенисист.

Новак Джокович, най-добрият сръбски тенисист в историята, подкрепи националите след победата над Коста Рика в откриването на Мондиала. Сръбският ас коментира снимка в социалната мрежа Инстаграм публикувана от Неманя Матич, на която са той и Александър Коларов с наградата предназначена за Играч на мача.

- Така е момчета! Поздравления. Здрави сте като стени. Продължавамеее напред, написа Джокович.

Ноле е още един добър пример за подкрепа и колегиалност, която владее между сръбските спортисти, особено когато участват на големи надпревари. Чест случай е национали в баскетбола, волейбола, водната топка да се подкрепят публично и дори да присъстват на мачовете си, каквито случаи бяха честа гледка на Олимпиадата в Рио през 2016.

Награда за гола на Коларов - Лада!

Награда за Играч на мача, най-важният гол в кариерата и накрая подарък!

Както съобщава RT (Russia Today), капитанът на националния отбор на Сърбия Александър Коларов за гола си на "Космос Арена" в Самара ще получи ценен подарък от градоначалника на този град - автомобил Лада 4х4!

Дмитрий Азаров потвърди, че Коларов е получил, за начало, сертификат за автомобила, а е разкрита и причината за тази необичайна награда...

"Консултирахме се с привържениците в Самара и решихме да наградим футболиста, който първи постигне гол на новия стадион на Световното първенство. Беше много щастлив, целият отбор изглеждаше щастлив", заяви Азаров.

Бомбата на Коларов прати в екстаз Сърбия

Няколкостотин привърженици на националния отбор на Сърбия празнуваха на площад Никола Пашич след гола на Александър Коларов срещу Коста Рика в първия мач на "орлите" на Световното първенство в Русия. Западните съседи се наложиха с 1:0 и започнаха успешно представянето си.

Сърбия изпрати футболистите на Мондиала

Футболният национален отбор на Сърбия отпътува днес за Русия, където в четвъртък започва Световното първенство. Наясно сме къде отиваме и какво представляваме, заяви капитанът на "орлите" Александър Коларов.

Както съобщава репортер на РТС, на летище "Никола Тесла" освен големия брой журналисти са се събрали и стотина привърженици, главно по-млади.

"Ние сме наясно къде отиваме и какво представляваме, но това изпращане е още един допълнителен мотив за всички нас да представим това по правилния начин", заяви капитанът Александър Коларов.

"До вчера не усещах никаква еуфория, но се започна. Всички сме наясно колко голямо и важно е това състезание, а мисля че ще бъдем още по-наясно когато стигнем там", сподели Лука Миливойевич на летището.

"Орлите" играят първия си мач на 17 юни срещу Коста Рика в Самара.

Отборът на Младен Кръстаич ще бъде настанен в база в Светлогорск в Калининградска област, където ще продължи подготовката преди премиерата.

Националният отбор на Сърбия в подготвителния период изгуби от Чили с 0:1, за да след това да победи Боливия с убедителното 5:1.

Немци "възкресиха" Югославия и сглобиха десети по стойност национален отбор в света

По повод 25 години от последния мач на националния отбор на СФР Югославия, немският сайт Трансфермаркт направи отбор от играчите от републиките на бившата федеративна държава.

Мнозина се питат как би изглеждал днес местния спорт, ако не се беше стигнало до разпадането на Югославия, често се съставят и потенциални отбори, които в днешно време можеха да представят бившата държава.

Разбира се, между всички спортове най-голямо внимание привлича футболът, а специализирания немски сайт Трансфермаркт по повод четвърт век от последния мач на Югославия, изигран срещу Холандия на "Максимир", направи отбор на "плавите".

В този състав преобладават хърватите, чийто национален отбор от разпадането бележи и най-много успехи във футбола от всички страни. В този отбор попадат чак шест футболисти от Хърватия - Лука Модрич, Иван Ракитич, Марио Манджукич, Никола Калинич, Деян Ловрен и Шиме Вршалко.

От сръбските играчи в този отбор попадат халфът на Челси Неманя Матич и защитникът на Манчестър Сити Александър Коларов, докато останалите места се попълват от Миралем Пянич от Босна и Херцеговина, Стефан Савич от Черна гора и словенският вратар Ян Облак.

Общата стойност на този отбор е 301 милиона евро, което го прави десетият най-скъп национален отбор на света.