10 Реал (Мадрид) на Рамон КалдеронИскаше да вземе Кака от Милан, искаше от Манчестър Юнайтед Кристиано Роналдо, но почти успя, искаше от Виляреал Санти Касорла, след като беше поискал от Валенсия Давид Силва и/или Давид Вийя. Излъга собствените си фенове с нарушени предизборни обещания да привлече Сеск Фабрегас, Кака и Ариен Робен, но привлече холандеца, който така или иначе вече не беше нужен на Челси. Наследникът му, който беше временно на поста, Иван Болуда говореше за смазването на Ливърпул в Шампионската лига, за да бъде смазан неговият състав.
Доста голяма уста, но схванахте идеята!
9 Арсенал - 1986-1995 г"Скучен, скучен Арсенал". Трудно е да се повярва днес, предвид на хубавия футбол под ръководството на Арсен Венгер, но Арсенал на Джордж Греъм между 1986 и 1995 г и особено късните години на управлението му беше един от най-скучните отбори в историята на играта. Шотландецът, който беше талантлив халф по време на кариерата си на "Хайбъри", изгради единадесеторката си върху четиримата защитници Лий Диксън, Стив Боулд, Тони Адамс и Найджъл Уинтърбърн. Арсенал на Греъм беше най-близката английска версия до италианското катеначо от 60-те години. "Едно на нула за Арсенал" на мелодията на песента на Пет Шоп Бойс - "Отиди на запад" беше доста често чувано скандиране от публиката. С много малко технически талант в състава често се разчиташе само на страхотния Йън Райт за отбелязването на голове. Въпреки това с малко по-нападателна тактика отборът спечели две титли - 1989 и 1991 г. Бяха намразени в Европа, когато спечелиха Купата на носители на национални купи през 1994 г. Арсенал победи Парма, с Джанфранко Дзола и Фаустино Асприля, с 1:0 на финала, въпреки че рядко излизаше от своята половина.
8 Италия - винагиНа международната сцена Италия може би е най-нехаресваната страна - особено в Северна Европа, където сблъсъкът на култури е твърде непоносим. Във футболно отношение италианците носят стереотип на прагматични и свръхзащитни, похабявайки отлични таланти в атака за сметка на тактика. Също така са смятани за създатели на професионализма. Дърпане за тениската, симулации, спорове със съдията. Извън терена без съмнение има усещане за ревност. Малцина могат да подложат на съмнение, че много италиански футболисти са много добре изглеждащи, колкото до жените, нека изобщо не започваме. Уверените и експресивни личности на много италианци също дразнят нелатинските нации, които често се радват на отпадането на Италия от световните първенства.
7 Манчестър Юнайтед - след 1993 гСлед спечелването на първа шампионска титла от 26 години през 1993 г, Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън скоро се превърна в най-доминиращия отбор във Великобритания. В следващите 17 години "червените дяволи" спечелиха още 10 титли на Англия и две купи в Шампионската лига. Докато Юнайтед без съмнение е мразен сред англичаните за многото си успехи, има и много други причини да бъде много нехаресван. На първо място често е наричан късметлийски отбор (други ще кажат, че има невероятен характер) заради късните голове, които бележи, особено през 90-те години. Когато Фъргюсън спечели първата си шампионска титла в Англия през 1993 г, това стана основно заради двата гола на защитника Стив Брус в допълнителното време за обрата до 2:1 над Шефилд Уензди. Разбира се и заради финала на Шампионската лига през 1999 г срещу Байерн (Мюнхен), когато Юнайтед беше надигран от началото до края, за да вкара два пъти в добавеното време, за да стане шампион на Европа. Мнозина фенове на отбора са определяни като "преследвачи на слава", защото го подкрепят само заради успехите му. Това може да се забележи заради малкия брой подръжници от Манчестър. Повечето жители на града са фенове на другия клуб - Сити. Друга причина за омраза са съдиите, като много са на мнение, че Юнайтед е облагодетелстван повече от всеки друг отбор от съдийски решения.
6 Ювентус - винагиЮвентус е мразен в Италия поради същата причина заради която е мразен Манчестър Юнайтед в Англия. "Бианконерите" са най-успелият клуб в страната с 27 шампионски титли. Често са описвани като късметлии, отбелязвайки много късни голове с които печелят мачове години наред. Както и при Юнайтед, привържениците на Юве са разпръснати из цялата държава, а повечето жители на Торино подкрепят клуба, носещ името на града им. Ювентус също е обвиняван в облагодетелстване от съдийски решения. Най-спорните моменти са в завършеците на шампионатите през 1981 и 1982 г, както и този през 1998 г. Скандалът Калчополи през 2006 г нанесе сериозен удар върху имиджа на клуба по цял свят.
5 Гърция - 2004 гПреди Евро 2004 гърците се бяха класирали само на два големи турнира в цялата си футболна история - Евро 80 и Мондиал 94, като общо имаха шест мача, пет загуби, едно равенство, един отбелязан гол и 14 допуснати. Отбор без големи имена, воден от немската легенда Ото Рехагел, пред който само Латвия беше считан за по-голям аутсайдер. Рехагел измисли перфектен план, според който гърците се защитаваха и поемаха натиска преди да накажат противника от статични положения или контраатаки. Гърция излезе от групата си, в която победи домакина Португалия на откриването, а испанците си заминаха преди елиминациите. След това изхвърлиха шампиона Франция с 1:0 на 1/4-финала, за да отстранят фаворита Чехия след продължения и сребърен гол. Спечелиха титлата след нова победа над Португалия - 1:0 с гол на Харистеас. Това беше най-големият шок във футбола на национално ниво, като медиите по света заклеймиха гърците като отбор на статични положения, който практикува антифутбол.
4 Лийдс на Дон РевиЛийдс от края на 60-те и 70-те години е широко признат за най-мразения отбор в историята на английския футбол. На терена това беше невероятен отбор, благословен с изключителни играчи като Питър Лоримър, Джони Джилс и Били Бремнър. Въпреки че спечелиха "само" две шампионски титли, две купи на панаирните градове (предшественикът на Купата на УЕФА - б.а.), една купа на Англия и една купа на Лигата през тази ера, всъщност трябваше да вземат поне двойно повече отличия, но често се проваляха на финалната права. Като редица отбори хората на Реви залагаха много на физиката, като си заслужиха прякора "Мръсния Лийдс" и често бяха критикувани от пресата и от Браян Клъф. Корави типове като Бремнър и Норман "Хапе краката ти" Хънтър караха опонентите да ги побиват тръпки страх. Хънтър беше замесен в безчет схватки в кариерата си, сред които в загубения финал за Купата на носители на национални купи срещу Милан и инцидента с Франсис Лий от Дарби Каунти. Въпреки брилянтността си този отбор на Лийдс не е добре запомнен от английската преса, което е срамно, тъй като е сред най-добрите състави в британската история.
3 Естудиантес - 1967-1970 гСтавайки дума за брутални отбори, малцина са по-брутални от Естудиантес, който спечели през 1967 г титлата на Аржентина, както и три поредни трофея от Копа Либертадорес и успех в Междуконтиненталната купа. Ключови фигури в този състав бяха Карлос Билардо, който като треньор изведе Аржентина до световния връх на Мондиал 86, и Хуан Рамон Верон (баща на Хуан Себастиан Верон - б.а.). Треньорът Освалдо Субелдиа наложи физически стил на игра, основан на малтретиране на съперниците. Тактическите нарушения бяха редовни, както и триковете в ситуации без топка. Иронично прякорът на състава по това време беше "Младите убийци". Загубата на финала за Междуконтиненталната купа през 1969 г от Милан е наречена "Срамът на Ла Плата". Естудиантес печели с 2:1, но губи с 2:4 общ резултат от двете срещи, в един от най-грубите мачове в историята. Бруталността е толкова шокираща, че целият състав е арестуван по заповед на президента на страната Хуан Карлос Онгания. Очевадно грубият Агире Суарес, който чупи кост в лицето на Нестор Комбин, и вратарят Алберто Полети са пратени в затвора. Комбин се показва пред италианска телевизия след мача, а лицето му прилича на задницата на автобус.
2 Байерн (Мюнхен) - 70-теКакто Ювентус и Манчестър Юнайтед, Байерн е мразен в Германия заради успеха си. ФК Холивуд е най-подкрепяният отбор в Германия, но всеки който не вика за тях, вика ожесточено срещу тях. Омразата започва в началото на 70-те, когато Байерн има само две шампионски титли в цялата си история. Тогава има голямо съперничество между Байерн и друг голям отбор от тази ера - Борусия (Мьонхенгладбах). Неутралните са на страната на Борусия, а отборът, символизиран от Гюнтер Нетцер се превръща в любимеца на всеки втори германец. Байерн често е атакуван при пътуванията си из Германия, въпреки че в него играят много от футболистите спечелили Евро 72 и Мондиал 74, сред които Франц Бекенбауер, Герд Мюлер и Паул Брайтнер. Има редица сбивания с фенове, които помагат за затвърждаването на прякора на Франц Рот - "Бика". Бекенбауер веднъж се преструва, че пика срещу агитката на гостуващия отбор, докато вратарят Сеп Майер удря привърженик на Хановер, когато чува "Ще те убия, свиня от Байерн". Байерн от 70-те често е обвиняван в късмет. Няма съмнение, че в Европа мюнхенци се радват на огромен късмет. Ако клубът беше загубил и трите си поредни финала за Европейската купа през 1974, 1975 и 1976 г, никой не би се оплакал. Байерн е надигран в първия от Атлетико (Мадрид), но отбелязва в последната минута на добавеното време, за да се стигне до преиграване, което печели. Във втория отстъпва игрово на Лийдс, като редовен гол на Питър Лоримър е отменен, а немците печелят с 2:0. При последния триумф съперникът Сент Етиен на два пъти цели греди и пропуска много положения, а Байерн печели с 1:0. Клубът затвърждава и стереотипа, че немците са най-добри в организиране на купони, но всъщност най-зле в отпразнуването им. Рядко празнуват тези победи с някаква страст, което също вбесява противниците им.
1 Аржентина - 1990 гСъставът на Аржентина, който участва на Мондиал 90, несъмнено е най-мразеният. Световният шампион някак успя да измине целия път до финала в Рим, въпреки че имаше само двама играчи с атакуващи способности - Клаудио Каниджа и Диего Марадона, който не беше във форма и с контузия. Играчите на Карлос Билардо бяха модерната дефиниция на антифутбол. Провряха се през груповата фаза след загуба на откриването от Камерун, но с победа над СССР след игра с ръка на Марадона на голлинията, останала незабелязана от съдиите. Във втория етап срещу Бразилия аржентинците се защитаваха с 10 човека и бяха надиграни от началото до края от големите си врагове, за да спечелят с 1:0 с единствената си атака в мача, част от гения на Марадона през второто полувреме, който изведе Каниджа за попадението. На 1/4-финала срещу много по-силния състав на Югославия, който игра с 10 човека в 90 минути, се стигна до дузпи. Вратарят на южноамериканците Серхио Гойкочеа се превърна в герой, за да класира отбора напред. В 1/2-финала срещу домакина Италия в Неапол изглеждаше, че приказката за Аржентина ще свърши след ранния гол на Тото Скилачи. "Адзурите" не изиграха най-силния си мач, но само те опитваха да атакуват. Каниджа успя да изравни в 67-ата минута след груба грешка на вратаря Валтер Дзенга и това даде сили на "гаучосите" да преминат към мръсната си тактика. При всяка възможност беше пропилявано време, като очевидната цел беше да се стигне до дузпи, които отново бяха спечелени благодарение на Гойкочеа. Антифутболът победи и това беше най-ясно илюстрирано от факта, че Роберто Донадони, талантливото крило на Милан, който остана ненадигран цял мач и заслужаваше да бъде избран за №1, пропусна решителния удар от бялата точка. На финала срещу Западна Германия (ФРГ) аржентинците играха за дузпи от първия съдийски сигнал. Срамният им песимизъм иронично беше сразен в 85-ата минута след гол на Андреас Бреме от дузпа. Всъщност нямаше никаква дузпа при отсъдената ситуация, но мнозина биха казали, че справедливостта възтържествува.
