Дъно на човечеството: Шотландски привърженици се подиграха на едноок футболист

Привържениците из Европа, за да провокират противника умеят да правят и скандални неща, но тези на Фолкърк преминаха границата. В дуела срещу Дънфърмлайн те хвърлили на терена изкуствени очи, а всичко това, за да провокират халфа на съперника Дийн Шийлс (32).

Шотландският халф когато бил на осем години е преживял травма, а през 2006 година се подложил на операция за отстраняване на едното око. В това привържениците на Фолкърк видели възможност да го провокират и направили това по скандален начин.

Шийлс е юноша на Арсенал и е съветван да не се занимава професионално с футбол заради проблема си, но силата на характера и любовта към играта му помагат да сбъдне мечтата си

Шийлс и запалянковците на Фолкърк са във война от миналата година, когато получил червен картон, а това станало, защото реагирал на провокациите, които също включвали споменаване на неговия проблем.

След най-новата изцепка на привържениците, от Фолкърк дадоха изявление и изтъкнаха, че се разграничават от техните постъпки. Това, все пак, не означава, че този клуб ще избегне наказание, след като Футболният съюз на Шотландия вече започна разследване.

Човек от народа - Младен Кръстаич: Нямам проблем да седна на каса и да пия бира с моите трактористи

Понякога историята трябва да се започва с края. Ако не заради нещо друго, фактът, че нейният главен герой всичко което прави в живота се награждава и позлатява, приканва към това. В навечерието на новогодишния празник със сигурност стана селекционер, три години по-рано беше - президент на Радник от Бийелина, хотелиер, а още по-рано земеделец.

- Младен Кръстаич е човек, който не го е срам да работи каквото и да е. Всичко което правя го правя с чиста съвест и съм максимално посветен на него...

Така описа себе си, отговаряйки на въпрос какво е всъщност: треньор, функционер или земеделец...

Малцина знаят, че селекционерът на Сърбия има своя дестилерия, мотел...

- Занимавам се със земеделие, дестилерия, недвижими имоти, имам мотел... Не ме е срам да работя каквото и да е и нищо не ми е тежко да правя, ако е добро за мен и моето семейство. Мога да кажа свободно, че 80% от парите заработени в Германия съм вложил в Сърбия. Съвестта ми е чиста - плащам данъци в Сърбия, на работниците, които имам им плащам редовно. Моята съпруга, която е стожер на семейството и трите деца, смея да кажа, се гордеят с мен където и да се появят. Знаят, че стоя зад тях, но и те са моята най-голяма подкрепа.

Младен Кръстаич е толкова спонтанен, че може и да го обрисува:

- Нямам проблем да седна на каса и да изпия по бира с моите трактористи, а не е нужно и да слагам вратовръзка.

Не иска да говори, не обича саморекламата, но помолен да изброи, ни остави без думи:

- В Кикинда имам 35 работници в земеделието, трактористи, комбайнери... Дестилерията функционира безукорно. В Радник в Бийелина също имам 35 назначени. Върнахме част от дълговете, три години всички имат редовни заплати, социални и пенсионни осигуровки са платени. В днешно време, това не е малко. А този клуб беше пред закриване...

Описа и себе си:

- Аз съм обикновен човек, но имам свое мнение, достойнство. Не ме е срам да изслушам съвет от който и да е, ако е добър и може да се ползва... Не съм плах като някога...

Връщаме се в началото. Събота, предпоследен ден на 2017, няколко минути след работен обяд с Горан Буньевчевич, директор на националните отбори във ФСС, Младен Кръстаич намери свободни тридесет минути... Историята е, логично, започнала от най-хубавите новогодишни събития за избрания за нов селекционер на Сърбия.

- Знаех преди две години след поканата на Славиша Кокез и Горан Буньевчевич, че съм проект на съюза за бъдещето. Исках да се образовам и да работя с хора, които са били част от треньорския щаб на селекционера Славолюб Муслин... Случи се каквото се случи, получих доверие да водя националния отбор в азиатското турне и вероятно съм изпълнил техните очаквания да направим добър отбор, да го подмладим, което беше моя цел, защото Сърбия това и иска. Нормално потайно да съм се надявал като всички останали кандидати за селекционер. Казах, че съм свършил моята работа и никой не искам да дърпам за ръкава, ако преценят, че съм потребен - тук съм, ако не, боже мой, животът продължава... Ето, решиха за мен...

Съществуват много народни пословици за които хората вярват, че са верни: "желязото се кове докато е горещо" и "всичко което е бързо е късо"... Кръстаич търси нещо трето и казва:

- Някой гледа и така и иначе... Случвало се е и едно и друго в миналото. Мисля, че имам и знание и опит от тези квалификации, с качество и характер, които играчите притежават с хората от треньорския щаб да създадем атмосфера, която е основа за добра история в Русия. Мога да го понеса. Никога не съм бягал от отговорност...

На жребия в Москва не е треперил въпреки че при споменаването на Бразилия целият свят се тресе:

- Получихме добра група: силни, атрактивни съперници и сигурно ще е неизвестно. Реално, програмата на мачовете е повече в наша полза отколкото качеството на съперниците. Не трябва да се забравя, че Бразилия е фаворит в първенството, Швейцария е имала 27 точки и трябваше да играе бараж, Коста Рика е силна... Ние ще опитаме да дадем максимума и да направим добри резултати...

Програмата на мачовете от Световното първенство изтъкна и при избора на базата...

- Разгледахме и Самара, размисляхме над Москва, но когато направихме събиране и вадене на фактите, избрахме Светлогорск, който има най-добрите условия, ще имаме спокойствие. Вторият мач играем срещу Швейцария в Калининград и очаквам, че ще направим добра атмосфера. Добре е, че няма да бъдем сместени в спортен център от затворен тип, защото искаме играчите да не усещат напрежението на световното първенство, но и да не бъдат тотално отпуснати. Не е лесно две седмици да се стои на едно място, да се тренира...

Дългият престой на подготовка, после и Мондиала, донася, което е разбираемо, нервност, напрежение, а и търкания. Кръстаич е достатъчно опитен да знае какво футболистите понасят най-тежко:

- Няма да опитвам да ги отпусна, но както и в Азия където не беше лесно, ще опитам да изградя атмосфера чрез разговори с играчите. Да получат доверие, да се освободят и да разберат, че са част от отбора и общността е най-важна. Когато излезем на терена да бъдем като един. Към всички винаги съм бил такъв. При мен може всичко: дружене, отпуснатост, но когато работим и играем - трябва да сме максимално сериозни. След това можем отново като другари да дружим. Играчът трябва сам да усети отговорност, не само на терена, а и извън него.

Какъв е бил Кръстаич като футболист е известно на всички, виждали сме и какъв певец е, а какъв селекционер ще бъде...

- Нека бъда наполовина като това което съм като певец и ще бъда доволен. Това са различни неща. Когато е добра атмосферата не ми е трудно да запея. Знам, че съм първи под ударите и преди треньорския щаб.

Неманя Матич играе в Манчестър Юнайтед, Сергей Милинкович Савич е оценяван от медиите на 170 милиона евро, тук са още Адем Ляйич, Митрович, Владимир Стойкович... футболисти, които мнозина национални отбори биха пожелали в своите състави...

- С повечето съм заедно от старта на квалификациите, вече две години, с някои съм и играл. Нямам проблеми да отида при тях и отворено да им говоря за каквото и да е. Важното е да знаят какъв съм, да ми е чиста съвестта пред тях да им обясня нещо което е нужно. А основата е да бъдат добри помежду си...

Сърбия игра квалификациите с много класически защитници, а вратарят стана герой... Помолихме Кръстаич да обещае на народа, че Владимир Стойкович в Русия ще има по-малко работа отколкото досега...

- Ще опитаме да играем както срещу Китай и Корея... Някои неща трябва да подобрим, например подаването да е по-точно, в защита да сме по-агресивни...

Пожелахме Младен Кръстаич да отведе целият национален отбор след Мондиала в своята дестилерия да отпразнуват успеха в Русия...

- Чул ви бог...

Нека хърватите вярват на пророка

Пророк от Африка предсказа, че Хърватия ще стане световен шампион... Селекционерът на Сърбия не дава и пет пари за тази история:

- Ако пророкът вижда така, нека се радват хърватите, но не знам какво е казал за Сърбия. Каквото такова. Важното е ние първо да си свършим работата в нашата група, после ще размисляме за останалите неща, а ако потрябва и за Хърватия...

 Обичам офанзивен футбол

Повечето сръбски треньори, а и селекционерът, са били защитници или дефанзивни халфове. Джукич, Михайлович, Антич, Райевац, Джорич, Станойевич, Кръстаич, защитник до защитник, никъде нападател...

- Истина е, че са доста специалистите, които като играчи са ходили до половината на терена. Не знам, може би нападателите след успешни кариери са станали малко мързеливи. Наистина е факт, че мнозина защитници станаха треньори. Голям дял от задълженията е същият както и когато бях играч...

Дефанзивната ориентация като играч не определя треньорския стил:

- Бях защитник, но обичах да играя рисково и да тръгна в атака с топката... Моята идея е да играем офанзивен футбол, разбира се с добра защита когато сме във фаза отбрана. Важна е дисциплината, всички да играят за отбора. В нападение с максимална свобода. Бил съм играч от отбраната, но това не означава, че ще настоявам на защитен футбол, напротив, обичам офанзивната игра, но с максимална отговорност. 

 И семействата на играчите в Русия

Появи се информация, че съпругите няма да могат да бъдат с играчите в Русия...

- Това са предположения. Не знам кой го е казал това и дали изобщо е изявено. Що се отнася до мен, играчите ще имат максимална свобода да се усещат сякаш имат нормален живот. От своя опит като играч знам, че футболистът не трябва да бъде твърде натоварен и под напрежение, да е затворен пет-шест дни, а да очакваш на седмия ден да даде максимумът. Трябва да има свобода, сигурност, доверени хора с които работи и прави някои неща като в нормалния живот. Няма да бъдат буквално херметически затворени. Нормално е, че ще има моменти в които ще могат да се виждат със семейството, приятели... Всичко в границите на нормалното...

 Семейството знае, че съм чист пред себе си

Дъщерята Светлана е на 22 години, Елена - 14 и Матей - 13. Съпругата Любица е, твърди Младен горда със съпруга си:

- Горда е, но не показва чувства... Радва се цялото семейство, но всички са наясно какви отговорности носи селекционерската функция, особено, защото ме познават съвършено. Знаят, че в идния период ще задълбая и както във всички работи в които съм влизал ще трябва да вложа максимално себе си. Знаят и че коментарите може да повлияят да не се чувствам най-добре, защото винаги някой ще каже: той не знае, не може... Но и че съвестта ми е чиста, че съм чист пред бога и онова което правя е последица от околностите.

Произвежда седем вида ракия

Младен Кръстаич произвежда ракия: малцина знаят за това. Питахме го на шега: със спирт или...

- Само природно, 100%.  

Някогашният футболен ас е сериозен производител на ракия:

- Правим седем вида ракия вече пет-шест години. Хуберт 1924. Част от Велико село някога се е наричала Хубертово...

Отговаряйки на въпроса дали в Русия ще понесе от своята ракия за изпиране на гърлото, отново се пошегува:

- Ще видим... Ако позволят да пренесем...

Почина най-добрият нападател в историята на Раднички (Ниш)

На 68 години, след дълго боледуване почина бившият футболист и треньор Душан Митошевич, който остави дълбока следа в Сърбия с екипа на Раднички (Ниш) и в Кипър.

В своята кариера като играч на два пъти е член на Раднички, като е част от златното поколение на клуба от Чаир в периода от 1975 до 1981 година, което за пръв път довежда Европа в Ниш. След кратък епизод във френския Ним отново се връща в Раднички за сезон 1982/83, който е много успешен и известен като периода в който клубът получава прякора "Реал от Нишава", а освен че тогава Митошевич играе полуфинал в Купата на УЕФА е обявен и за най-добър голмайстор в историята на клуба, пред легендарния Ненад Цветкович.

Като нападател, за шест години в нишкия клуб, изиграва 142 мача в които е постигнал 48 гола, а в следващия престой от две години е отбелязал 28 гола в 57 участия. Неговият голям принос за Раднички накрая се оглежда в 76 гола в 199 изиграни мача.

Богатата си кариера на играч завършва в солунския Ираклис, след което започва неговата също толкова успешна кариера като треньор.

В Кипър, където е избиран за най-добър треньор на годината (1997, 1998, 1999 и 2000 година) е оставил дълбока следа. Тамошният Анортозис от Фамагуста извежда до четири титли, една национална купа и три пъти до Суперкупата.

В Сърбия е тренирал Смедерево, Раковица, Рад, Земун и Ястребац от Ниш, който е вкарал в Първа лига.

Душан Митошевич ще бъде погребан в Лимасол. След себе си оставя съпругата Биляна и дъщерите Маша и Ивана.

Милойевич: Срещу Венгер 1998 и 2017, Арсен си скубе косата като играе срещу балкански отбори

Арсен Венгер е на същото място, съперничеството е придобило друго измерение. Още една игра на съдбата...

1998 година: Владан Милойевич като футболист на Панатинайкос е играл срещу Арсенал в Шампионската лига.

2017 година: Владан Милойевич като треньор на Цървена звезда води отбора срещу Арсенал в Лига Европа.

- Как да не се сещам за мача с Арсенал, това беше последен мач на Уембли преди реконструкцията. Лееше се дъжд, началото беше отложено заради валежите. Изгубихме след добра съпротива, гол ни вкара Адамс от статично положение. Овермарс, Сиймън, Бергкамп, Анелка... Какво да се каже...

Легендарният Венгер, съперник за уважение.

- Всякак. Не му беше приятно, непрекъснато скубеше коси когато трябваше да се среща с балкански отбори. Спомням си, че негодува, защото нашите играчи падаха, гонеше резултат. Трябва да учиш от по-добрите от себе си, за да вървиш напред.

Особено се обърна Милойевич към факта, че е бил участник в Шампионската лига като играч:

- Впечатлението от играенето в Шампионската лига е невероятно, фантастично. Когато не сте играли в нея или дерби, празнината е голяма.

Футболист преби съдия до смърт заради червен картон

Мексиканският футболен съдия Хосе Валдемар Ернандес Капетильо почина в болница, заради травми, които му нанесъл футболист на който е показал червен картон в мач от ниските мексикански дивизии.

Съдията Капетильо на 24 декември е бил нападнат от играч на аматьорския клуб Гуадалхара по време на мач на стадион Ел Кастильо.

След като седмица след мача е бил в кома, Капетильо е починал на 30 декември.

"Хосе Валдемар Ернандес Капетильо, почина в сутрешните часове на 30 декември от последици от травматични мозъчни наранявания, които е получил след нападение на футболист срещу него на стадион Пемекс във Велакрус. Започнати са постъпки, за да се задоволи правдата, след трагичния случай и смъртта на нашия колега. Трябва да изкореним възможно най-бързо инциденти от такъв вид. Почивай в мир, Хосе", се казва в съобщението на президента на съдийската асоциация на Мексико Валентино Рамирес.

Футболистът, който е нанесъл смъртоносните травми се казва Милтон и се вярва, че е в ареста, съобщава Спортс Илюстрейтед.

Това не е първи случай на такъв инцидент в Мексико, след като през ноември миналата година още един съдия изгуби живота си, след като играч го удари с глава, също така заради показан червен картон.

В Германия Мерцедес, БМВ и Ауди, в Сърбия Звезда, Партизан и Воша

След дълго време е отблокирана сметката на футболен клуб Войводина и на стадион "Караджордже" има по-добро настроение, но продължава да е далече от идилия с оглед на това, че новосадският елитен клуб още е обременен от дългове много по-големи от онези за които говореха доскорошните началници на Старата дама Драгослав Вукович и Душан Мийич.

При напускането си през септември в Нови Сад съобщиха, че клубният дълг по тяхно време е намален от 7 500 000 евро на 3 729 000. На днешната конференция за медиите Душан Баятович, висок функционер в СПС, който влезе в клуба със Србиjагас, изнесе съвсем различни данни.

"Настоящият дълг на клуба е около 6 000 000 евро, а ревизията на работата във ФК Войводина през последните 10 години е в ход и когато се завърши ще имаме напълно прецизни данни", каза Баятович, член на Управителния съвет на Воша.

Допълни, че е заварил сметката на клуба блокирана в размер на 175 000 000 динара, но клубът сега може да работи нормално, след като част от задълженията са регулирани, а за останалия дълг е постигнат договор с кредиторите. Към всички дългове трябва да се сметне и годишният бюджет от 1 500 000 евро, който новите ръководители смятат за необходим клубът да живее нормално една година.

Във време когато цените на трансферите пробиха тавана изглежда, че тези пари са лесни за спечелване, но...

"Случвало се е заради неизплатени наказания да изгубим играчи, които днес струват много, много повече. Във ФК Вуядин Бошков имаме добри условия за работа, това е нашата фабрика за таланти, а тази управа е тук, за да гарантира, че тези играчи ще принадлежат изключително на ФК Войводина. Мениджъри могат да имат проценти, но те ще бъдат явни и прозрачни. Нашите играчи ще трябва да са много по-подготвени отколкото са сега, заплатите няма да им закъсняват, а премиите няма да са твърде високи засега. Ако се преборят за участие в Европа, което е нашата цел до края на този сезон, ще видим да ги увеличим", изтъкна Баятович.

Емил Роцков е голяма надежда за бъдещето на Войводина

В такъв оптимистичен тон продължи.

"Както в Германия съществува "светата троица", която е изградена от Мерцедес, БМВ и Ауди, така и в сръбския футбол съществува голяма тройка, която е Войводина, Цървена звезда и Партизан. Нашето желание е на стадиона да идват родители с деца, както и да дадем на нашите привърженици възможност да гледат своя отбор в европейски мачове, заради което, в договор с треньора и спортния директор, ще отделим определени средства за трансферния прозорец, а ще направим и всичко което трябва да получим лиценз за участие в турнирите на УЕФА. Трябва да се знае, че проектът за успешна Войводина има нужда от най-малко две години, за да заживее и да се превърне в реалност", заяви Баятович.

За да подкрепи думите си съобщи и една добра новина за привържениците: 22-годишният Емил Роцков, без съмнение един от най-добрите вратари в Супер лигата, продължи договора си до 2021 година въпреки интереса на клубове от чужбина.

Запознайте се с клуб фантом №1 в света за фиктивни трансфери, най-добрите му играчи никога не са играли за него

Спортинг (Лисабон) си осигури първо голямо зимно подсилване! Португалският великан договори всички детайли около довеждането на 20-годишния бразилски халф Вендел от Флуминензе. За какъв играч става дума най-добре говори фактът, че е бил на прага на преминаване в ПСЖ...

Спортинг е платил за 80% от правата на Вендел 8 800 000 евро. Но не на Флуминензе! В цялата история са една мощна мениджърска агенция и един чуден клуб, който служи на агентите само за злоупотреби около трансферите.

Същински Вендел идва от Флуминензе, но по документи от Депортиво Малдонадо. Ако никога не сте чули за този клуб (няма го и в предложенията на букмейкърите), грешката не е у вас. Става дума за уругвайски второразреден клуб, който през последните години се споменава само като "мост" за трансфери на играчи, които са собственост на мениджърски агенции. Известно е, че много бразилски клубове нямат стопроцентови права над договорите на младите играчи и не могат да се преборят с мениджърските лешояди и техните скаути, които капарират талантите. Накрая се случва агенцията да откупи и останалия дял от договора и играчът да остане само неин.

Тук в историята влиза Депортиво Малдонадо. Тъй като заинтересуваният клуб не може да купи футболиста директно от агенцията, нужен е някой клуб като "мост", който само по документи в този момент служи като работодател на въпросния футболист. Агенцията фиктивно продава играча на Депортиво Малдонадо и после веднага го препродава на истинския купувач. В случая на Вендел това е Спортинг (Лисабон). Колко пари са отишли за Флуминензе не е известно. Със сигурност по-малко от 8 800 000 евро, които са влезли по сметката на Депортиво Малдонадо, а къде завършват тези документи накрая, остава мистерия...

Вендел в действие

А защо точно Депортиво Малдонадо и Уругвай? Отговорът е прост - заради данъците!

Данъчните облекчения в Уругвай позволяват на играч и клуб да платят и 40% по-малко данък за трансфер и приходи отколкото в Бразилия и Аржентина. До неотдавна данъкът върху трансферите в Уругвай е бил 4%, днес е 12,5% и пак е далеч по-малко отколкото в Бразилия и Аржентина където е между 35 и 40%. Сметката е ясна за онези, които управляват кариерата на играчите. Плюс, техният клиент е по-желан от купувачите отколкото някой играч на Ривър, Бока или Сантос, защото е по-малък данъкът за трансфер.

Вендел е само последният в редицата фиктивни играчи на Малдонадо, които са правили големи трансфери в Европа. Преди него такъв е бил Джонатан Калиери, който някога беше обожавана звезда на Бока Хуниорс и беше на прага на Интер, но някои хора решили друго. От Бока го "купил" Малдонадо и го пратил под наем в Сао Пауло, Уест Хем и Лас Палмас където играе сега. Човекът който е участвал в трансфера от Бока е Густаво Арибас, аржентински богаташ, тогава официално съветник в клуба Депортиво Малдонадо. Арибас днес е шеф на аржентинската служба за сигурност - АФИ.

Освен Калиери, свеж пример е и аржентинският вратар Херонимо Рули в Реал Сосиедад, смятан за един от най-талантливите пазачи на мрежата в света и през следващото лято най-вероятно отива в Наполи, който предлага 26 000 000 евро. Него Малдонадо го е купил от Естудиантес през 2014, след което веднага последва двугодишен наем в Реал Сосиедад. Рули е впечатлил със спасяванията си в Баския и си осигури трансфер в Манчестър Сити срещу 5 000 000 евро. Веднага е върнат под наем в Сосиедад, който преди година го откупи за 7 000 000 евро. Сити има клауза в следващите три години да има право на първа покупка и може да вземе Рули за фиксирана цена от 14 000 000 евро.

Преди Калиери и Рули, Депортиво Малдонадо формално е бил клуб през който са преминали днешната звезда на Ювентус Алекс Сандро, халфът на Наполи Алан, нападателят на Сосиедад Вилиян Хосе, някогашният бек на Ювентус Марсело Естигарибия, бившият защитник на Рома Иван Пирис... От техните трансфери, Малдонадо официално е заработил над 30 000 000 евро. "Дългогодишен член" на Депортиво Малдонадо е бил и бразилският защитник Тиаго Елено, който през 2013 година беше голямо желание на Цървена звезда, по-точно на нейния спортен директор Зоран Стоядинович. Елено е провел в Малдонадо шест години, направил е пет различни трансфера, а никога не е изиграл и минута за този клуб.

Джонатан Калиери в екипа на Бока Хуниорс

Историята за Депортиво Малдонадо най-много напомня на тази за кипърския Аполон, който по подобен начин се ползва като мост от познатите мениджъри Пини Захави и Фали Рамадани за отвеждане на играчи от Цървена звезда и Партизан. Познати са примерите с Никола Максимович, Лука Йович, Никола Аксентиевич, Андрия Живкович... Били са членове на този клуб, а никога не са стъпвали в него.

Депортиво Малдонадо е най-драстичният пример на заобиколните правила на мениджърите, данъците и финансовите акробатики, за да се вземат колкото се може повече пари от трансфери, а възможно най-малко да отиде в клуба от който е играча и хазната на държавата. Известен е примерът с познатия бразилски нападател Хълк. Той е дошъл в Европа през 2008 когато подписва с Порто. И то така, че е платил 20 000 000 евро на уругвайския Рентистас за който Хълк никога не е изиграл и минута, нито е направил тренировка в този клуб.

Вицепрезидент на Рентистас тогава е бил Вилмар Валдес, днешният президент на Футболния съюз на Уругвай и член на изпълнителния комитет на ФИФА. С хора като Валдес е трудно да се очаква, че ФИФА ще се занимава с клубове като Рентистас и Депортиво Малдонадо...

А не се занимава и обществеността в Уругвай. Депортиво Малдонадо е внимателно избран отстрана на собственика. Клубът през 2011 е на ивицата на банкрута когато го купува един английски фонд. Малдонадо е град с 60 000 жители, а на мачовете на Депортиво идват около 300 привърженици. Каквото и да се случва около клуба, не предизвиква голямо внимание в обществото. Реално, Депортиво Малдонадо не интересува никого, така че фондове, агенции и мениджъри могат да правят каквото поискат, а не трябва да се плашат от обществен натиск. В Пенярол или Насионал би била друга история, там не биха могли да правят такива номера заради армията привърженици и огромния медиен интерес.

Затова обществеността не е ровила много кой е истинският собственик на Депортиво Малдонадо. В началото се е говорило за английски адвокати, а после се стигнало до името Джонатан Барнет. Става дума за един от петте най-силни мениджъри в света на футбола и най-мощният англичанин в тази професия.

Неговата агенция Стелар Груп представлява асове като Гарет Бейл, Гилфи Сигурдсон, Адам Лалана, Седрик Бакамбу, Люк Шоу, Адриен Силва, Джо Харт, Кирън Трипиър, Гжегож Криховяк, Ясин Браими, Джонджо Шелви... За неговите клиенти важи мисленето, че са надплатени и са правили трансфери над реалната им цена. Достатъчно е да хвърлите поглед на гореизброените и да си спомните някои от техните трансфери.

Последният в редицата е 20-годишният бразилец Вендел. Интересно е, че Спортинг от Малдонадо (чети Барнет) за 8 800 000 е купил 80% от договора на Вендел. Останалите 20% продължават да са собственост на Стелар Груп. Играчът е подписал до 2023 с "лъвовете", като ще заработва 600 000 евро на сезон, а Барнет от него вече е заработил в пъти повече...