вторник, 26 февруари 2019 г.

Тате, трябва ли толкова да боли?


Неприятно беше за привържениците на Фенербахче през първото полувреме не само в Истанбул, а и по целия свят. Техният любим отбор беше прегазен от Бешикташ, който поведе с 3:0.

Все пак, много по-впечатляваща е фотографията, която е направена при празнуването на третия гол на "орлите", на която са баща и син в сълзи заради катастрофата на "фенерите".

Истанбулското дерби завърши при 3:3, така че вероятно са напуснали стадиона с усмивка.

събота, 23 февруари 2019 г.

Рамбо Петкович потвърди градската легенда: Не играх на СП 1998, защото не исках да платя


Шушукаше се от години, сега се и потвърди.

Не може по друг начин в сръбския футбол. Лука Миливойевич, Душан Тадич, Неманя Матич... Всички в един момент по различни причини бяха прогонени от националния отбор. А пръв такъв кръст на гърба носи Деян Рамбо Петкович, за когото в късните години на 90-те се говореше, че би играл за Бразилия, ако вече нямаше няколко мача за някогашната СР Югославия.

Каквото било било, селекционерите се сменяха, а Петкович спорадично игра за Югославия, слушахме различни теории заради какво, но някак най-много в народа се споменаваше онази според която от Рамбо е искано да плати - дори се споменаваше и точна сума от 150 000 немски марки - за място на Мондиала 1998 година. Досега всичко беше само слух, за да самият Петкович да върне градската легенда във фокуса на обществото с твърдението, че е - верен.

"Казаха ми, че петима или шестима играчи вече са платили. Ако платиш, отиваш на Световното първенство. Не ми го каза никой директно от националния, а през посредник. Тогава казах това на Пауло Карнейро (президент на тогавашния клуб на Петкович Витория, б.а.) и той каза, че ще плати двойно повече само да отида. Отказах", заяви Петкович в предаването СпорТВ на бразилската ГлобоЕспорте.

Водещият на програмата Андре Ризек сам продължи.
"Изгуби Световното първенство, но си запази принципите."

Избирайте сами дали ще вярвате на Петкович, другата страна трудно ще чуете, тъй като междувременно починаха и президентът на тогавашния ФС на Югославия Милян Милянич и генералният секретар Бранко Булатович, па и селекционерът, който води отбора на Мондиала през 1998 Слободан Сантрач.

четвъртък, 21 февруари 2019 г.

Шабан Шаулич обичаше футбола повече от всичко, вкара гол на Левски и му отказа договор


Шабан Шаулич, великанът на сръбската (югославската) народна музика, който загина в автомобилна катастрофа в Германия в неделя, можеше да има и успешна футболна кариера.

Договор му е предлагал и българският великан Левски от София, който 26 пъти е шампион на страната, три пъти участник в 1/4-финалите на КНК и два пъти 1/4-финалист в Купата на УЕФА, пише сръбският "Блиц".

А футболната изповед на Шаулич гласеше така:

"В училищния двор винаги имаше мачове. Знаеш, клас срещу клас. И тогава... Спомням си, аз дори бях селекционер за избора на училищния отбор (смях). След училището - университет. Тук започнах да уча и първите песни. Тогава си спомням, че чичо ми ме накара да пея. Каже "пей ми онази от Есма Реджепова "Чайе шукарие". И какво да правя, аз почвам да пея. Но с радост бих го избегнал, с оглед на това, че обичах футбола повече от всичко на света. Може би и него някак бих избегнал, да не е това което е, боксьор, нокаутиращ", през смях разказа Шабан Шаулич в предаването "Ами Джи Шоу".


След това разкри и как се е "простил" с футбола:

"Ние имахме певчески национален отбор, в който аз също бях и капитан. Имахме добър състав, Миша Миятович, Харис Джинович, тук бяха и Мирослав Илич, Маринко Роквич, Радиша Урошевич... Играхме веднъж близо до Пожаревац, теренът беше хубав, халфовете ми подават топката, аз стигнах до противниковото наказателно, веднъж, втори, трети път. И, не става. Пушач съм откакто се помня - не мога да си поема дъх. Обичайно казвам за стадиона, че това е ливада, а аз през ливадата, под някоя чешма. Едва дойдох на себе си. Тогава беше ясно - не става, не мога повече. И, тогава... ето. Съжалявам", припомни си Шаулич.


После показа снимка от футболните дни и разкри много интересен детайл:

"Аз играех за Полет, пък дойдох в Жельо, Железничар. Играхме (против Левски от София), победихме ги 4:2. Водехме с 3:0, а аз в първата минута вкарах гол (смях). Те не знаеха кой съм. После имаше вечеря, а българите коментират "Братко, кой е този и този, играе добре!". А аз вече имах записани плочи. "Това е", казват, "този Шабан Шаулич?! Ние имаме негови плочи, обичаме го, обожаваме!" И тогава дойде техният треньор, целият отбор, ръководителите. Питат "Можеш ли... да подпишем договор с тебе, да преминеш да играеш за Левски?", заключи Шабан Шаулич.

Погребението на Шабан Шаулич би трябвало да бъде в петък по обяд в Алеята на заслужилите граждани на белградското Ново гробище.

Автор: Дарко Николич

сряда, 20 февруари 2019 г.

Алчността не познава граници - 20 евро е таван за билет


Суровата реалност: футболът е бизнес и най-големите клубове не са сдружения на граждани в семейна атмосфера, а компании, които мелят с целта печалба. Немските тук още са най-човечни, продължават да гледат на привържениците като основата на всичко, но техните запалянковци никак не се примиряват с посоката в която отива този свят, така поддръжниците на Байерн и на Анфийлд имаха своето изпълнение, не за пръв път.

"Алчността не познава граници, 20 е много", пишеше в посланието на привържениците на Байерн с напомнянето, че за билети гостуващите запалянковци в Ливърпул трябваше да платят 48 паунда.

Прибавете тук разходите за път, па и преспиването... Това не е малко чак и за немеца. Иначе, привържениците на Ливърпул за реванша ще трябва да платят билети по 55 евро, така че не е чудо, че и те аплодираха колегите си от Мюнхен за изказаното мнение.

неделя, 17 февруари 2019 г.

Трагикомедия в Италия: Отбор изведе седем хлапета на "разстрел" - 0:20


Още в третата минута Едоардо Дефенди откри голеадата. В четвъртата и втори гол на Дефенди - иронията на живота намести канонадата да започне точно от играч с такава фамилия. Тогава в осмата Хичам Канис, а в десетата същият играч за 4:0. В десетата минута! Футболните фанатици по света тогава забелязаха, че нещо необичайно се случва. Бързо дойде и обяснението. Кунео в сблъсъка с Про Пиаченца от самото начало имал четирима играчи повече!

Не е шега, Про Пиаченца заради големи проблеми с финансите изгуби почти целия отбор, три мача вече загуби със служебен резултат 0:3, ако беше отказал и четвърти пореден щеше да го изхвърли от Серия С, трета лига на Италия. С надежда, че в последния момент ще се появи някой ангел с куфар пари да я извади от дупката Про Пиаченца реши на терена да изпрати всичко което е имала.

А имаше, вярвате или не, седмина хлапета на възраст от 16 до 19 години?!

Всъщност, имала е и осми, но албанецът Исуфи си забравил личната карта, така че трябвало да се върне вкъщи за нея. Докато се върнал Про Пиаченца вече губила с 0:17, след като само през първото полувреме допуснала 16 гола. Исуфи стъпил на терена в 62-ата минута, но Про Пиаченца не издържала дълго с осмина: Пикярели набързо трябвало да напусне играта заради контузия. На разстрел поред споменатите двама били и Сар, Ди Бело, Валенте, Милиоци, Дел Джудисе и капитанът Кириляно, който този път имал двойна роля, защото преди самото началото на мача е представен - като треньор?! Което ще рече, че тези момчета не са имали и някого от пейката поне малко да ги подкрепи.

За суровостта на Кунео е трудно да се говори като не сме били там, но да им вкарат 16 гола за полувреме?! Можеха да бъдат малко по-милостиви което вероятно и сами са разбрали, па мачът накрая завършил 20:0. Дефенди вкарал пет гола, Канис шест за 28 минути, така се записа в историята на италианския футбол, а неговият рекорд трудно някога да бъде подобрен. Местните медии ядосани от решението мачът изобщо да се проведе още в началото прекъснали текстуалното следене минута по минута.

Срамно шоу под режисурата на футболните функционери в Италия.

Фатално привличане и срочна вярност


Да финтира съперниците и изглежда като контрабандиран младеж между кадети само в домашните рамки целият този феномен и редовете пред вас нямаше и да съществуват. Но както криеше топката от футболистите на Войводина и свързва Симич и Павков с вратата в пролетната премиера, така нивото в Шампионската лига потвърди и в сблъсъците с Наполи и Ливърпул.

Качваше Кулибали и Хамшик на въртележката с бързи и леки крака, ревниво скриваше намеренията си от Вайналдум и Хендерсън и ги мамеше с поглед на една, а подаване на другата страна. Онова което видяхме против Войводина представляваше есенция на един играч - Марко Марин. Вече виждано майсторство, талант, който е неповторим.

Бившият национал на Германия отново дари на привържениците на Цървена звезда футболен махмурлук, накара ги да пишат в социалните мрежи как по-голям майстор не е ходил по тревата на Маракана още от Деян Савичевич. И разбира се, припомниха на ръководството на сръбския шампион да не губи излишно време, а на сърбина от Босанска Градишка да предложи нов, подобрен договор.

Може би в тези хвалебствия има и прекаляване, дори и инфантилни мисли, защото така и малкият Перица си представя живота, но изглежда, че Марин е на добър път да направи онова което се е отдало на малцина в Звезда през 21 век - за привържениците любовта към клуба да не бъде единствената мисъл когато решат в съботния следобед да тръгнат по пътя към Лютице Богдан, въпреки че в програмата е само един обикновен мач от домашното първенство. Между онези 22 000 души на най-големия сръбския стадион, които гледаха на живо срещата между Цървена звезда и Войводина, имаше и такива, които дойдоха да бъдат свидетели на живота и делото на Марко Марин в Белград. И не сбъркаха, защото са наясно, че в живота всички хубави неща траят много кратко. Точно колкото кратко борави в Звезда Перица Огньенович, или колкото кратко потрая игровия бум на Александър Катай. Това са момчета, които в по-малка степен бяха привличащи за публиката на Звезда. Като някога отдавна големите легенди на клуба.

КАКВО АКО ПОДПИШЕ НОВ ДОГОВОР?


Точно е, съществуват хора в Цървена звезда, които в тишината на своите канцеларии проектират най-амбициозният възможен план. Надяват се, че след Стойкович, Павков, Савич, Борян, Йовичич, Гобелйич, и Марко Марин може да продължи договора с Цървена звезда (актуалният му важи до лятото на 2020 година). В края на краищата, когато стана ясно, че няма да продължи кариерата в Катар, за това говори на подготовката в Белек и самият архитект на играта на отбора Владан Милойевич.

"Хората от клуба ми казаха, че съм много важен за отбора. Когато всичко това мине ще седнем още веднъж да говорим за всички възможности. Ще говорим и за новия договор", заяви между останалото идеологът на играта на Звезда.

Какво Цървена звезда конкретно може и трябва да предложи на Марко Марин?

Той в момента на Маракана заработва 600 000 евро на годишно ниво, па в случай на нов договор се подразбира и повишение, ръководството на Звезда трябва да направи сериозна финансова гимнастика. Но ако парите са единственото място на разграничение между Цървена звезда и Марко Марин проблемът би бил диагностициран. Ясно е, чак и в случай да подпише нов договор, че оставането на Марко Марин в Цървена звезда е срочно. Но за да се продължи този период до декември или януари следващата година, сръбският шампион трябва да предложи на Марин - спектакъл. И в тази цел да бъдат ангажирани всички ресурси на Звезда.

Когато в събота против Войводина на Маракана имаше 20 и кусур хиляди привърженици изглеждаше, че тази обстановка може да парира футболните знания на Марко Марин. През есента, изключвайки мачовете от Шампионската лига, посещението на Маракана беше под средното, а ходовете на Марко Марин не бяха в адекватна обстановка. Неговият фокус в първите шест месеца на Маракана беше към Шампионската лига и доказването на онова което се оказа точно - че е играч за този турнир. Сега може да го държи мотивът да спечели шампионската титла, но играч, който в кариерата е усетил турския и гръцкия фанатизъм, след това и културното подкрепяне в Бундеслигата, сигурно не е имунизиран към всекидневието в сръбския футбол. И относително празните трибуни. Ще имат и привържениците на Цървена звезда сериозно влияние върху размислянето на първата звезда на отбора на Милойевич. А с това и отговорност, защото тяхното очарование от Марин след Войводина би трябвало да се огледа и в добре попълнените трибуни на Маракана в някои от следващите мачове.


Само по този начин сърбинът от Босанска Градишка може да се чувства професионално щастлив, а не отлъчен от главните футболни събития. Така че привържениците до юни биха могли и трябва да бъдат подпора на константната мотивация на Марин, да бъдат този мост, който ще го държи истински щастлив до началото на следващите квалификации.

Като възможен срок за раздяла с Марин на Маракана споменават края на август или декември... Не е трудно да се заключи, че участието в някой от европейските турнири би помогнало Марин да устои на още някое богато предложение от Далечния или Близкия Изток.

След това никой не би посмял да му каже и дума. Защото сигурно вижда как там по Китай, Катар и Арабия са се напълнили с много по-малко талантливи и качествени отколкото е той. А за него тези дестинации изглеждат като логична крачка в есента на кариерата.

Затова с нов договор с Марко Марин или без него, привържениците на Цървена звезда могат да се наслаждават в този момент. И да планират как, заедно с ръководството, срочният период да продължат до януари следващата година.

Звезда тази пролет се бори за титлата, купата и още десет месеца Марко Марин на Маракана.

Много тежка задача.

Автор: Дарян Неделькович

Иранците не могли да гледат Байерн! За всичко е виновна Бибияна


Футболните любители на немската Бундеслига в Иран останали в петък без възможността да гледат по телевизията дуела между Аугсбург и Байерн. Причината е - главният съдия. Мачът е поверен на Бибияна Щайнхаус, а това никак не се харесало на управителите на иранската телевизия.

Няма тук нищо лично против Бибияна, тя никъде не е ощетила някой ирански клуб или националния отбор. Единствената нейна вина е - че е жена.

Самият факт, че жена ще бъде главен съдия на футболен мач била достатъчна причина иранската телевизия да откаже излъчването. Така че публиката ще гледа Байерн някой друг път. Когато съди мъж...