Марадона - голове като стихове

За мнозина ще остане в спомените като най-големия футболист на всички времена - Диего Армандо Марадона. "Златното момче" или "Божията ръка" умря на 61 години.

Онзи който иска да разбере Марадона, трябва да изгледа четвъртфинала на Световното първенство по футбол през 1986 между Аржентина и Англия. Защото тези 90 минути изиграни в Мексико Сити са като забързан запис на живота на аржентинеца. Животът на човек, който беше футболен гений, но и майстор на скандала.

Никога тези двете не са били толкова близо както на този 22 юни 1986 година. Пред 100 000 зрители, на пълния до дупка стадион Ацтека, в жестоката лятна жега, атмосферата между двете нации беше допълнително нагрята заради войната за Фолклендските острови в началото на осемдесетте години.

"Гол като поезия"

Беше 51-ата минута: англичанин опита да спаси ситуацията и върна топката в посоката на своята врата. Няма съмнение, че вратарят на английския национален Питър Шилтън щеше да хване топката. Но, тогава влетя един малък човек в тъмносин екип, скочи високо, в последния момент повдигна юмрук, и прокара топката край шашнатия вратар в мрежата.

Аржентина поведе с 1:0. Страничният съдия (българин - б.р.) не забеляза нищо. Малко по-късно, Марадона, след соло пробив през половината терен, доведе гаучосите до преднина от 2:0. Професионалният футболен свят е единодушен: това беше един от най-красивите голове в историята на футбола. "Un gol como un poema" (гол като поезия) - каза тогава аржентинският коментатор. 

Аржентина реши мача в своя полза с резултат 2:1 и по-късно стана световен шампион, побеждавайки във финала ФРГ с 3:2. Но, целият свят дискутираше първия гол на Марадона. И самият Марадона по някакъв начин призна своя неспортен ход.

 "Божията ръка"

"Този гол беше малко с главата на Марадона, малко с Божията ръка", каза Диего Марадона на репортер след мача. Изглежда, че и тук е важало правилото: целта оправдава средствата. От "Златното момче" стана "Божията ръка". По-късно пееше и песента "La mano de dios" (Божията ръка).

Диего Армандо Марадона е роден на 30 октомври 1960, като четвърто от осем деца в бедно семейство в Ланус, край Буенос Айрес. За националния отбор дебютира на едва 16 години. Върхът беше на Мондиала в Мексико през 1986.

Но все пак, най-добрата част от неговата кариера е периодът в италианския Наполи от 1984 до 1991. Марадона значително допринесе за първите две шампионски титли в историята на неаполитанците.

 Обаче, и днес се спекулира за това откъде е дошла тогава невероятната сума от 21 милиона немски марки (днес около 11 милиона евро), които за него плати президентът на Наполи Корадо Ферлаино. По това време според слуховете Марадона поддържа контакт с Камората, неаполитанската мафия, и започва да взема кокаин. Кокаинът многократно го вкарва в проблеми, а през 1991 положителен тест за кокаин е и причината да се разтрогне договора с Наполи.

Дрогата му приключи кариерата 

Неговата футболна кариера завършва в средата на 90-те в Аржентина. А кариерата на национал приключва три години по-рано. На Световното първенство в САЩ през 1994 Марадона е наказан заради допинг. 

Заради консумирането на кокаин и затлъстяване, през януари 2000 претърпява тежък сърдечен удар. След това отиде в Куба при своя приятел Фидел Кастро на детоксикация. В своя прощален мач през 2001 година заяви: "Футболът е най-хубавия и най-здравословния спорт на света. Аз се усъмних в това и затова трябваше да си платя."

Четири години по-късно отново в критично състояние е приет в болница, този път заради високо кръвно налягане, проблеми с дишането и възпаление на белите дробове. Слуховете, че отново става въпрос за дрога са отхвърлени от неговото обкръжение, но през същата година със съдебно решение влиза в клиника за отказване от наркотици в близост до Буенос Айрес.

Без успехи като треньор

След оперативна намеса за намаляване на стомаха, здравословното състояние на Марадона се подобрява. Получава шоу по телевизията "Нощта на десетката" (заради номер 10, който е носил) и започва да работи като треньор. Но не е и близо до своите успехи като футболист. На Световното първенство в ЮАР аржентинците отпадат на 1/4-финала, след загуба от Германия.

През юли 2010 е сменен на поста селекционер на аржентинския национален отбор. Ангажиментът в кувейтския клуб Ал Уасъл също приключва заради липса на успехи.

 
Диего Марадона от 1989 до 2004 беше в брак със своята любов от младостта Клаудия Виляфане. Имат две деца. Има още един син от извънбрачна връзка, когото известният баща вижда за пръв път когато момчето е на 17 години.

Въпреки всички свои недостатъци, въпреки всички скандали - аржентинците обожават "своя" Диего Марадона. Но, не само заради неговия футболен гений, а и заради това, че винаги им е давал усещането, че е един от тях, със същите грижи и неволи, и със същите слабости и чувства.

Диего Армандо Марадона умря на 25 ноември 2020 на 61 години от инфаркт, съобщиха неговите адвокати. В последно време имаше големи здравословни проблеми, а преди няколко седмици трябваше да се подложи и на операция на мозъка.

Автор: Тобияс Елмайер

Кустурица за Марадона: За такъв живот е малко едно сърце

 

Ще има по-бързи играчи, ще има по-добри голмайстори, но трудно ще гледаме футболист, който ще обичаме толкова, заяви по повод смъртта на Диего Армандо Марадона филмовият режисьор Емир Кустурица, дългогодишен приятел на аржентинеца, който засне и документален филм за един от най-добрите футболисти на всички времена.

"Не се справяше добре извън футболния терен и често преминаваше през тежки периоди. Страдаше заради дрогата, но умееше и това да реши временно, както решаваше най-трудните ситуации във футбола. За съжаление, за един такъв живот бяха необходими две сърца, а не само едно", каза Кустурица пред сръбското издание Блиц.

Марадона преди две седмици беше подложен на операция заради хематом в мозъка, след като беше приет в болница заради анемия и обезводняване.

След операцията лекарите обявиха, че следва период на възстановяване.

Вестта за смъртта на футболната легенда обявиха аржентинските медии, впоследствие цитирани от световните агенции.

Видич с отворено писмо: Системата работи за вас и мениджърите, не за футбола

 

От години футболните поклонници в Сърбия се надяват на това, начело на ФСС да видят някое добре познато лице. И може би още няма да се случи, но Неманя Видич нанесе голям удар на актуалното ръководство начело на Футболния съюз на Сърбия. Славният сръбски защитник в отворено писмо жестоко нападна президента на ФСС Славиша Кокеза и неговите колеги за чието напускане от дни се спекулира.

Видич, както казва в писмото към което има и видео като потвърждение на автентичността на мейла, усетил нужда да каже всичко, което му е на сърце след последните мачове на националния отбор на Сърбия. Започва с "Достатъчно вече". И след това тръгва да изброява всички "успехи" на ФСС. С ясно посочване с пръст: отговорността за всичко лошо в сръбския футбол е точно в канцелариите на Теразия.

Съобщението на Видич представяме в цялост, след като получихме потвърждение от много места, че наистина той го е изпратил.

"Достатъчно вече!

Имам нужда да кажа онова което ми е на сърце и да споделя своето мнение с обществеността.

Тази система е деструктивна и краткосрочна. Харчи футболните работници, истинските футболисти и треньори са за кратка употреба, поставя хора на функции със съмнителни намерения.

Цялата система работи в интерес на мениджъри и функционери, а не в интерес на футбола. Разрешава на хора, меко казано със съмнителни биографии, да печелят огромни пари. Система, която сменя треньор, който се класира на Световно първенство?!

Футболистите и треньорите са осъдени да сътрудничат с такива хора, защото, за съжаление, те са тези, които решават за тяхната съдба. Учат децата, че за пътя до успеха е важно кой е твой мениджър, а кой треньор, защото качеството не е мерило, нито футболно, нито човешко.

Такъв начин на функциониране започва от младежките категории. Докато играч стигне до първия отбор той е научил всичко противно на онова което трябва да му създава емоция и уважение към екипа, който носи (спортен и отборен дух, честна игра, да играе най-добрият...). Едва когато това се промени, тогава всеки играч ще се бори да играе в такъв национален отбор! Както казва нашият народ: "Както сееш, така и жънеш".

Такава система трае вече дълъг низ години. Казват, винаги играчите и треньорите са виновни, което е и логично, но не защото не са добри футболисти, а лоши хора, не искат да играят за националния отбор. Нито един треньор/селекционер не е струвал в последните 20 години, дори и когато се класира на Световно първенство! Но тяхната система продължава да е добра!

А от чия система е излязъл този кадър?

Да ви е срам!

Обаждат се винаги послушковци, които критикуват последиците, а не причината за проблема, и така бранят президента и гнилата система от която самите имат корист от години, а не споменават "успехите", които е постигнал президента на Съюза (нередовността на първенството, неспортните отношения между Звезда и Партизан, с това и разделения в обществото, задълбоченото недоверие в сръбския футбол и съдийската организация, да не говоря за "успехите на националния").

Способните хора при нас във футбола са онези, които манипулират системата и закона! Само ги питайте откъде са им парите и как са ги спечелили!

Докато това не се промени - няма напредък!

Баш ме интересува кой ще е следващият специалист, който ще се обади да защитава такава система."

Функцията на Славиша Кокеза във ФСС никога не се е люляла така. Защото който каквото и да мисли, малко хора в сръбския футбол имат дума с по-голяма тежест от тази на Видич. И не се съмняваме ни най-малко, че има малко хора с по-голяма подкрепа сред народа.

Остава само да се види, означава ли това, че Видич би могъл да се върне в сръбския футбол? Или само реши да оголи истината?

Футболът вече не интересува почти никого

 
Футболът е голям бизнес, а основата на този бизнес са телевизионните права, които генерират най-голямото количество пари в спорта. Телевизиите и преди крояха състезателния календар, но през този сезон колко е гибелно това.

Домагой Вида изигра 45 минути против Турция в Истанбул преди да разбере, че е положителен за корона вирус. Няколко часа преди това Клоп остана без втори от тримата централни защитници в състава, когато Джо Гомес се контузи на тренировка на английския национален отбор.

Този сезон би могъл да влезе в историята, защото шампионите ще се решават от контузии, зарази и фактът, че най-добрите играчи са ограбени и преуморени. Причината са налудничавите решения на УЕФА заради които отборите са накарани да играят незначителни турнири и незначителни мачове.

ТВ договорите и футболната организация работят директно в щета на клубовете и самата игра. Пандемията корона вирус ни доказа това.

Кой ще преживее до Европейското?

През този сезон ще бъде изигран най-лудия футболен маратон в историята, а играчите се сблъскват с усилия с каквито досега никога не са се срещали.

Най-добър пример за това е Висшата лига. От рестарта след корона паузата до началото на Европейското първенство през лятото на 2021 година има 390 дни. В тези 390 дни играчите на английските клубове ще имат само две седмици почивка и то на парчета. В този период ще изиграят 47 шампионатни мача, потенциално 13 срещи в Шампионската лига или 15 в Лига Европа, потенциално шест в Купата на ФА (без преигравания), също толкова в Купата на Лигата (също без преигравания) и възможни мачове в европейската и английската Супер купа.

Най-добрият английски клуб в теоретично най-успешния сезон може да изиграе 78 двубоя за 390 дни. Англичаните могат да бъдат щастливи, че никой от тях не е спечелил Шампионската лига и няма като Байерн да играят допълнителни два мача през декември на Световното клубно първенство. В тази програма не са сметнати задълженията с националните отбори.

Някои играчи от последните мачове за сезона ще седнат в самолетите за Евро. На този турнир ще играят чак 24 национални отбора, почти половин Европа.

Не трябва да се забравя, че през лятото на 2019 година се игра Купата на африканските нации, което означава, че африканските играчи нямат лятна почивка две години. През лятото на 2019 година се игра и Копа Америка, а тя ще се проведе и следващото лято, което означава, че и южноамериканците три лета подред няма да имат истинска почивка. В края на лятото веднага започва нов сезон, насред който през ноември и декември ще се играе Световното първенство в Катар.

Един от най-гласните критици на новия календар беше Юрген Клоп: "Преди знаехме, че декември е най-трудния месец, онзи който трябва да преживеем. Сега октомври е декември, ноември е декември, а декември остана декември. Темпото е убийствено. Изгубихме Александър-Арнолд и съм сигурен, че английският селекционер не е щастлив заради това. Ако се проведе Европейско първенство, под въпрос е кой ще е готов да играе на него."

УЕФА кара националните отбори да играят заради ТВ права

Вместо да разтовари календара колкото е възможно повече, УЕФА реши да проведе Лигата на нациите, приятелски турнир чиито предложения не разбира вероятно и онзи, който ги е направил. Въпреки че в извънредни околности може да се намери ново решение, един от главните аргументи за провеждането на новата Лига на нациите беше фактът, че нейните резултати ще са условие за европейския дял квалификации за Световното първенство през 2022 година и е важна за създаването на коефициент и сила на групите. 

И докато футболният свят мълчаливо прие изиграването на турнира за който на никого не му пука, невероятно е и лудо УЕФА в такива околности да налага още и приятелски мачове.

Срещу такава програма се разбунтува и немският селекционер Льов: "Танцуваме по ръба. Тежки условия, хладно време, тренировки и мачове на всеки три дни, всичко това ще го платят играчите. Ако ние като треньори не бъдем максимално внимателни, скоро ще имаме големи проблеми. Календарът е твърде наблъскан. Онези, които решават за това трябва да помислят за промени, никой не иска сериозни контузии."

Какъв е смисълът от мач между С отборите на Турция и Хърватия, който няма значение откъм резултат, за който трибуните са затворени и няма да се гледа от никой извън тези държави.

Отговорът ни даде И Ес Пи Ен, който от източник в английския футболен съюз разбрал, че единствената причина за организиране на приятелски мач с Нова Зеландия са парите от телевизионните права. Много съюзи по света зависят от тези пари и жестоко се борят в УЕФА бройката мачове на националния отбор да не намалява. Заради това между останалото се повишава и броят отбори на големите турнири.

Когато Нова Зеландия отказа срещата заради страх от разпространение на корона, англичаните много бързо намериха нов противник, защото иначе трябваше да се откажат от част от печалбата "от седем цифри", съответно няколко милиона паунда.

Нямаме наглед цялата статистика на гледаемостта на приятелските мачове, но имаме показатели, които посочват ясно заключение. Немският футболен национален отбор от началото на Лигата на нациите бележи най-слаба гледаемост от 2004 година, откакто Билд разполага с такива данни, а приятелската среща против Турция събори негативния рекорд. Полуфиналът в Лигата на нациите между Англия и Швейцария не е бил сред 30-те най-гледани футболни мачове в Англия тази година, а по-слаби резултати от обичайното записват и датската и френската представителна гарнитура.

Клубовете забраняват на играчите пътувания с националните отбори. Звучи лудо, но този път са прави

Футболът заради алчността още днес търпи тежки последици и на дълъг път такъв модел е неизпълним. С това станаха наясно и клубовете. Вече писахме за възможността да не пускат своите играчи да участват в националните отбори, но сега за пръв път го виждаме на дело. Вердер обяви как няма да пусне играчите в националните отбори, защото тяхното пътуване включва задължително оставане в самоизолация за период, който не е по-кратък от пет дни. В проблеми се озоваха и Фиорентина, Рома, Лацио, Сасуоло, Дженоа и Интер. Местните власти не разрешиха на техните играчи поради епидемиологични причини да напуснат държавата. Някои от тях, като Коларов и Милинкович-Савич, все пак отпътуваха за Сърбия за мача с Шотландия, но не се знаеше дали ще могат да играят.

На клубовете им прекипя и макар че години само търсеха причина да опазят играчите от участия за националните отбори, сега абсолютно са в правото си. Защо Ювентус в такава ситуация би пуснал Роналдо да отиде на безсмислен мач против Андора и да рискува контузия или заразяване, което го вади за две седмици, колкото трае карантината, а трябва да му плати милион долара заплата за този период? Във време на пандемия ситуацията е още по-лоша, защото клубовете не държат играчите под собствен надзор и зависят от това съюзите строго да спазват протоколите, за да се минимизира опасността от зараза. В противен случай ги заплашва ситуация, която се случи на Аякс, където първоначално 11, а след повторените тестове седем играча отпаднаха за мач в Лига Европа.

Такова положение в дългосрочен план е неустойчиво. Последиците няма да мерим в дългосрочно бъдеще, те са видими още днес. 

Най-големите клубове играят грозно, защото играчите им не могат да си стоят на краката

Почти всички големи клубове имат големи проблеми в играта, а това е тясно свързано с новата програма. Най-напред сезонът внезапно беше прекъснат през март и април, когато обикновено се цели най-добрата форма. След това изиграха завършека на сезона в сгъстена програма и в следващия преминаха без никаква почивка.

Достатъчно е да се погледнат класиранията в най-силните световни първенства и да се види, че положението в тях е изравнено повече от всякога. Реал, Барселона, Ювентус, Интер, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, ПСЖ. Така изглежда списъкът с клубове, които през този сезон имат тежко разбираеми издънки или слаба форма и големи проблеми в шампионатите. Сити е десети в лигата, Арсенал и Манчестър Юнайтед се намират в долната половина на таблицата. Барселона спечели по-малко от половината мачове в първенството, а Ювентус има повече ремита от победи.

Като сравним постижението на четирите най-предно класирани клуба във Висшата лига и Ла Лига през този и миналия сезон, ясно се вижда тенденцията на спад в играта на почти всички клубове.

Бунт на играчите против УЕФА и ФИФА

Качеството на футбола спадна. Отборите все по-трудно държат висок ритъм за дълъг период, а линиите и съставите много по-често и много по-лесно се разрушават, което води до игра без глава и крака. Футболът качествено е значително по-лош отколкото по същото време миналата година, а треньорите все по-трудно и по-трудно намират решения за проблемите, които се натрупват с всеки изминал ден.

 

Според изследване проведено от Атлетик, броят на контузиите във Висшата лига силно расте. Смятайки само травмите, които са последица от умора, прекомерно усилие и стрес на мускулите, а не удари и счупвания, които са последици от физически контакт, броят травми в първите пет седмици на Висшата лига е пораснал с 42% в сравнение със същото време миналата година.

Д-р Йоел Масон, спортен учен от университета в Йена в Германия, обяснява възможните последици: "Клубовете твърде бързо влязоха в период на прекалено големи натоварвания. Знаеха, че нямат време за подготовка и побързаха с трениране ориентирано само над футбола и съкратиха частта от тренировките предвидена за физическа подготовка."

Допълва и че такъв модел е неустойчив: "Отборите трябва много внимателно да балансират между почивката от предходния и подготовката за следващия мач. На организма трябват и до 72 часа да се възстанови напълно, а това време се удължава когато непрекъснато напрягате мускулите. Заради това е изключително трудно да се поддържа тялото здраво в програма в която играете на всеки три дни", заключи.

Сезонът не е редовен

Този сезон едва в малка част ще се решава от играчите. Значение ще получат лекарските служби задължени за оправяне на контузии и рехабилитация, кондиционните треньори, които повече от всякога ще трябва да водят сметка за натоварването на играчите. Треньорите ще бъдат принудени да дават почивка на най-добрите играчи или да ги загубят за по-дълго време, а тогава ще страда и играта.

Класирането и резултатът накрая на сезона в голяма степен ще се определят от фактора късмет. Правните протоколи свързани с корона вируса се различават от държава до държава и е изключително трудно да се организират международни турнири и пътувания. Така наскоро Динамо и Волфсбергер в ключов мач от групата в Лига Европа играха без повечето титуляри, а двата клуба изразително зависят от наградите на УЕФА. Парите от УЕФА са главна ставка в бюджета на клубовете. Ако Динамо беше налетял на отбор, който имаше повече късмет, съответно по-малко заразени, щеше да има голям недостатък заради фактор, който не може да контролира.

Съмнително е, че такъв сезон е редовен. Короната и контузиите оформят кадровия капацитет за мач и вече не гледаме среща между най-добрите играчи на два клуба, а двубой между докторските служби, кондиционните треньори, корона протокола и чистия късмет. С наближаването на края на надпреварите, проблемът ще става все по-очевиден, а лесно може да се случи ситуация най-големите клубове в случай на разпространение на вируса да трябва да изиграят четвъртфиналите в Шампионската лига с играчи от Б списъка.

След седем месеца, в които за най-добрите европейски играчи няма да има спирка, започва Европейското първенство. Има ли Евро смисъл, ако на него няма да гледаме най-добрите играчи или те заради умора ще играят на половината от своя капацитет? Кого го интересува такава надпревара? Преобладаващо само УЕФА и търговците на ТВ права.

Тони Кроос преди няколко дни чудесно откри проблема: "Ние играчите сме кукли в ръцете на УЕФА и ФИФА. Те изобщо не мислят за играчите, Лигата на нациите и Световното клубно първенство са турнири, които съществуват само, за да се спечелят колкото се може повече пари." 

Футболът живее от ТВ права и продажба на мачове. Английският съюз е спечелил 326 милиона долара, или 57% от общия бюджет за 2019 година, само от продажбата на ТВ права.

Не трябва да се правим, че живеем в романтична реалност. Светът и футбола още не са били в такава ситуация, но УЕФА заради краткотрайна корист и спасяване на "продукта" заплашва дългосрочното бъдеще на футбола.

Става въпрос не само за здравето на играчите, а и за интереса на публиката, която все по-често изказва недоволство от новите турнири и надпревари, които водят до спад на футболната стойност. Положението е неустойчиво и УЕФА трябва да намери друг начин за спасение.

Автор: Вице Карин

Каквито са ти мислите, такъв ти е футболът

 
Сърбия изгуби мача в психологически план. Влезе в играта изплашено, с вързани крака, натоварена от званието фаворит, заледена от паника какво ще стане, ако не се класира.

Пътувай, Европо, на нас ни е добре, таман както сме заслужили. Наистина сега вече малко е изтъркан този стих на Джордже Балашевич, твърде често се използва, но в този ден е двойно точен.

Европа пътува без Сърбия и двадесета година подред. Ще продължим да събираме, ще стигнем до 24 години без участие на сръбския национален отбор на първенство на континента. Машала... Точен е онзи втори дял: както сме заслужили, така сме и преминали. Онова което отборът на Любиша Тумбакович прави на терена 90 минути в мача против Шотландия трудно би могло да се назове играене на футбол. Онова беше някакво статистване, игра в опит с твърде малко докосвания на топката и още по-малко, минимално, подавания напред.

Шотландия е тази, която 90 минути държеше конците на играта. Насред Белград. Насред Маракана. Надтича, надигра, беше по-силна от пухкавата Сърбия. Какъв пъкъл на терена... Едва в 30-те минути продължения "орлите" заприличаха на нещо, но твърде малко беше това, за да се заслужи втори гол и класиране на Европейско първенство.

Сърбия изгуби мача в психологически план. Влезе в играта изплашено, с вързани крака, натоварена от званието фаворит, заледена от паника какво ще стане, ако не се класира. Това се видя от всеки ход, а особено от онези "милиард" върнати топки към вратаря. Няма във футбола по-опустошителни сцени от онези когато топката от противниковото наказателно поле с три подавания се върне на своя вратар. Това е бяло знаме във въздуха, предварително подписана капитулация.

Някой ден преди мача писахме: три ключови неща за победата на "орлите" над Шотландия са концентрация, търпение и храброст. Концентрация нямаше, толкова грешки, толкова грешни решения на терена... Нямаше и търпение. Освен в чакането в своята половина противникът да направи някаква грешка, па да я използваме. Но търпение да се пази топката и да се градят атаки - никак. А храброст? Нито корен! Нито парченце! Очаквахме, че Сърбия ще е тази, която ще е пред наказателното на съперника и ще го държи в шах докато не постигне гол. Да не даде на съперника да диша, с висока преса ще кара противника да изритва дълги топки с палец и да има минимално притежание. Нищо, абсолютно нищо от това вчера на Маракана.

Една от често цитираните фрази на отец Тадей е "Каквито са ти мислите, такъв ти е животът". Що се отнася до този мач с Шотландия, бихме казали: "Каквито са ти мислите, такъв ти е футболът".

Отборът от Острова дойде на Маракана с ясно намерение, което личеше от всяка тяхна дума в дните преди мача. В началото беше малко чудно, изглеждаше и арогантно, но шотландците в тези няколко дни подготовка никак не се занимаваха със Сърбия. Изявления даваха селекционерът, сегашни и бивши играчи, но приказки за съперника почти нямаше. Сякаш играеха помежду си.

Шотландците говореха, че това е най-важният им мач от 22 години, мечтаят за път до ЕП, че искат да одушевят нацията, която "гореше" в дните преди мача. Всички говореха, абсолютно всички, че целта им е да излязат на терена и да дадат всичко което могат, да накиснат екипа с последната капка пот, па и ако загубят, да излязат от терена с вдигнати глави, защото биха знаели, че са дали всичко и нямат за какво да се упрекват. Да могат да се погледнат в огледалото със спокойни души.

Шотландия не само говореше, а и така игра в Белград! От първата до последната секунда. До последната дузпа. Гризеше, късаше, гонеше сякаш животът й зависи от този мач. Защото така играят гладните и искащите. Онези, които искат не да са юнаците на нацията, а да разнежат нацията. И затова изглеждаше временно, че момчетата в тъмносините екипи са повече на терена, навсякъде стигаха, взимаха всяка топка, нямаше къде да мине покрай тях. Сякаш Адриановия вал беше съграден в центъра на терена.

И най-важното нещо: Шотландия вчера щеше да играе така който и да беше от другата страна на терена. Дали Франция, Италия или Сърбия. Дали би била еднакво успешна, това е друг въпрос, но от тази игра "до последен дъх" не би отстъпила и на йота. И наградата дойде. Всъщност, сами се пребориха за нея. Заради това преди мача островитяните не се занимаваха със Сърбия, не говореха за нея, не я вдигаха в небесата, правейки за себе си предварително алиби като вариант. Не. Само своя двор. Да дадем всичко от нас, пък каквото бъде.

А Сърбия? Говори се след победата в Норвегия и добрата игра в Турция, че това са били мачове в които "орлите" са влезли ако не като аутсайдери, поне не като фаворити. И затова са разперили криле и изиграли както най-добре могат. Но, ще трябва да се види как ще понесат тежестта на големите очаквания когато дойде наред мачът с Шотландия. Да се види дали ще издържат това бреме и ще спечелят мач, който предварително е записан като спечелен.

И не издържаха. Сломиха се. Уплашиха се. Страхът ги парализира. Такива бяха и в игрите преди мача. Нервността на селекционера при всеки журналистически въпрос, ужасно дразнещите изявления как това не е мачът на десетилетието, как ще се играе футбол и после, каквото и да стане. Как не е решаващ дуел, как ще има нови селекционери и играчи... Страхливо. Без жар, без сърце. Двадесет години чакаш този шанс, никога не е бил по-голям, против Шотландия в Белград. Хей!

Каква Сърбия излезе на терена против Шотландия? Плашлива, без жар, без сърце. Сякаш нищо не е решаващо, сякаш има още мачове и мачове, ще има време пропуснатото да се навакса. Само да се съберем малко, докато преминат тези 90 минути, пък някой друг ден, не трябва да се сече през коляното, утрото е по-умно от вечерта...

Митрович изпусна дузпа и епилог на тъжната балада: къде си бил - никъде, какво си правил - нищо. Накрая, къде отиваш - никъде, какво ще правиш през юни 2021? Ще гледаме ЕП на ТВ екрана. И този път. Навикът е чудо...

Автор: Вуядин Томкович

Хладни глави

На какви пари, че още от днес, ако не и от вчера, всички ще започнат да се замерят с тази фраза... 

"Хладни глави"

"Няма смисъл сега да говорим, трябва да седнем, да го оставим да пренощува, и с хладни глави да анализираме как стигнахме дотук", е една от онези любими и празни пораженчески фрази в сръбския футбол, някъде високо в безславната листа в която са "Видяхте, какво да ви кажа, стана каквото стана" и "Не ни отговаря този островен/източноевропейски/апенински/азиатско-океански/карибски стил на игра."

А "хладна глава", това така сръбско извинение, че не го правиш (или за напълно грешни ходове) нас ни доведе дотук. Както ако искаш някой проблем да не се реши, или да го протакаш, създаваш някаква комисия и експертен съвет и работен орган, е така тези дни всички ще говорят, че не трябва да се взема прибързано решение, че трябва да погледнем нещата и да видим кое е в най-добрия интерес на сръбския футбол.

А може би, ето, в това лежи проблемът. Или поне неговото решение..

Хладните глави, да си припомним това въпреки че изглежда, че е било в някой друг век, смениха селекционера, който класира националния на Световно първенство - по начин, който на някой се харесва или не, това е напълно без значение - и на негово място посадиха натуралист, да тренира на Мондиал и на нация на която малко трябва да забрави или да се прави, че е забравила.

Хладните глави после поставиха и нов селекционер, който само по стечение на регионално-политическите и патриотични околности стана достъпен, а нито тогава, нито в който и да е момент след това, без да броим деветдесетте чуд(ес)ни минути против Норвегия, които сега изглеждат като груба шега, не ни убеди нас, които обичаме футбола и които заради него губим нерви, че е точният човек за това място.

(Но не е това най-лошото, кой се интересува от нас, ние тук и без това сме гарнитура: най-лошото е, че не убеди онези, които играят за него, че е подходящият човек за това място. Колкото и бомбастични изявления и поемания на вината да има сега.)

Всичко това бяха рационални решения, взети, така поне ни беше обяснено, след много премисляния.

Затова може би би било добре, в този посмъртен мач против Шотландия, който нито можехме, нито трябваше да спечелим, да забравим малко за лъжливата финост и изиграната дипломация.

Пробвахме с чакане и търпение и ето къде сме, с изяден черен дроб и в борба с безсънието. А да пробваме веднъж да режем докато още е горещо, докато сме нервни, докато сме ядосани? Докато гледаме как почти половината континент планира годишните отпуски, за да, макар по телевизията, да гледа Европейското първенство, онова на което и след две десетилетия няма да ни има нас...

На турнира не отиде само онзи, който съвсем не искаше или който никога и няма - и ние с тях, винаги някак натрапници, повтарачи, които в лоша компания стават още по-лоши. И така двадесет години, достатъчно че и Мондиала, който посетихме за кратко, в онзи представителния дял, изглежда повече като потвърждение, че на нас не ни е мястото там.

Виновни сме и всички ние, разбира се, всички, които видяхме къде отива това и че не може по никакъв друг начин да завърши, и опитвахме да бъдем рационални и да не вдигаме морална и друга паника. Но това е проклятието и съдбата на футболния привърженик и човек, който обича своята държава: винаги малко се надяваш, винаги в някой джоб пазиш кремък за искрящо чудо, всъщност се надяваш още повече, което е още по-абсурдно, и тогава когато се появи някоя друга Сърбия, преди само месец, за миг си убеден, че се е изплатило.

А не е, и не можеше.

Една малка нация в четвъртък вечерта беше дръзка, смела и готова, знаеше какъв е залога и какво иска, чак и ако не във всеки момент - да речем, в продълженията, когато изглеждаше, че ще се измъкнем - знаеха как да стигнат до това. В тази малка нация, която в белградската нощ представляваха футболисти, чието дарование донякъде е под въпрос, но волята никак не е, нощес се е точило уиски и се е пуснала по някоя сълза от радост.

И нека, със здраве да го трошат...

Една друга малка нация отново е пред увеличително огледало, и онова което е от другата страна не изглежда никак хубаво.

Тази смесица от тъга и бяс, която всички усетихме след дузпите (а би била само потисната и да беше различно в тази рулетка, която отдавна не е рулетка, ако и някога изобщо е била), в перспектива не би ли ни било по-добре, трябва свободно да избухне като пирокластичен поток.

Защото пробвахме с упойки и изтърпяване на болка, давахме шанс на обезболяващи и народни лекове, пиехме ракия и удряхме главата в зида, надявайки се да мине от само себе си, вместо, докато още боли, да стиснем зъби, да разрежем и да извадим гнилото.

Знаем за фразата за седемте милиона селекционера, но в реалността няма истински кандидати повече от двама-трима, и на всички е ясно кои са, само че на малцина е ясно защо не са тук, а не там някъде.

Знаем, за съжаление, и че сега ще се правят някакви кръгли маси, някакви комисии, някакви експертни съвети, ще се пишат анализи и ще се тълкува реалността, тази грозна и дъждовна и есенна, не заради годишния сезон и не заради климата.

Най-накрая, ако нещо в тези редове ви се струва прекалено, или нерационално, или погрешно, или объркващо, много вероятно сте прави; но имайте наум: нищо от това не е, за щастие, написано на хладна глава.

Автор: Марко Прелевич

Горан Пандев: човек от когото всички трябва да се учим

Трудно е да си представим някой, който е заслужил повече лично да вкара гол с който ще донесе на своята държава най-големия успех във футболната история. Човекът, който никога не се отказа, най-накрая, в своята 37-а година, дочака онова което го короняса за истински футболен безсмъртен.

Премина Елиф Елмас по лявата страна, формира триъгълник с Илия Несторовски и героя на нацията, до когото след отлична размяна стигна топката. Толкова пъти Горан Пандев се е озовавал в сходна ситуация - вещо пое топката с десния крак и направи трик, а след това с външната част на левия матира вратаря Лория.

Хладният четвъртък в Тбилиси стана (засега) последната глава на най-хубавите фантазии в историята на македонския футбол, а всеки жител на тази балканска страна знаеше кой е неприкосновеният вожд на терена и извън него, кой е човека заради когото всички се радват. Става въпрос за 37-годишния от Струмица, който лично "дърпаше" и "запъваше" да популяризира и да издига качествено македонския футбол.

Когато мачът завърши, националният отбор на Северна Македония победи като гост селекцията на Грузия с 1:0 и стана ясно - "червените рисове" за пръв път в историята осигуриха класиране на голям турнир. Ще участват на Европейското първенство през юни идната година, а в Група С противници ще им бъдат Холандия, Украйна и Австрия.

Как отпразнуваха македонците този успех на стадион "Борис Пайчадзе"? Много логично - на рамене вдигнаха човека без когото всичко това би било немислимо, а камо ли възможно. Не е като да е имало дилема и преди гола кой е най-голямата фигура в македонския футбол - Горан Пандев е играч, който е участвал най-много пъти за македонския национален отбор (114) и е вкарал най-много голове (36).

От своя дебют за държавния отбор през 2001 година Пандев стана олицетворение на македонския футбол, защото видя всичко и във всичко беше участник. Игра за Македония когато през 2008 година осъществи най-доброто място в класирането на ФИФА (46-о място), но беше тук и когато през 2017 година в същото класиране беше чак №166.

Беше тук и при промяната на името на държавата и футболния съюз, а игра на националния стадион когато се наричаше Градски стадион Скопие, когато се казваше Филип Втори, а е тук и днес когато се казва Арена Тодор Проески. Когато Македония преживя най-тежката загуба в историята (1:6 срещу Чехия през 2005 година), единственият голмайстор за загубилите беше точно Пандев.

Пандев досега участва в пет квалификационни цикъла за Евро, а Македония в тях подред беше: четвърта от пет отбора (Португалия 2004), пета от седем (Австрия и Швейцария 2008), пета от шест (Полша и Украйна 2012), шеста от шест зад Люксембург (Франция 2016). Подобен резултат се случваше и при опитите Македония да се класира на Мондиал - в квалификациите за Бразилия 2014 година бяха последни в групата.

И наум не му дойде да се откаже. Да се прости с националния, да каже: "Не ми трябва това".

А можеше и още как. Единственият мотив за играене в националния отбор беше онзи, който и трябва да бъде - желание за успех на футбола в родината. Зад Пандев е фантастична клубна кариера, която гради почти изцяло в Италия.

Поливалентният нападател игра в Специя и Анкона като отдаден под наем от Интер, а напълно се наложи в Лацио, за който игра като титуляр от 2004 до 2009 година, а с римляните спечели Купата на Италия през 2009 година. Едва тогава последва професионалният връх след преминаването, т.е. завръщането в Интер.

Беше един от участниците в поколението на Жозе Моуриньо, което донесе на "нерадзурите" Скудето, националната купа, Супер купата, Шампионската лига и Световното клубно първенство в периода от 2009 до 2010 година.

Игра Пандев където беше нужно - в сърцето на атаката, на крилото, като атакуващ халф, почти "руниевски", говореха някои. И не беше "изцеден", имаше още много да даде в клубната кариера.

В Интер се задържа до 2012 година, а след това игра за Наполи, за кратко в Галатасарай и Дженоа, за която играе и днес, а чийто член е от 2015 година.

Пандев работи и за развитието на клубния футбол в своята държава. Преди десет години формира клуб Академия Пандев, чиято първоначална цел беше развой на млади играчи, но през годините растеше и стигна до това да участва в елитния ранг на македонския футбол. В предходния сезон направи дебют в Европа, но в квалификациите за ЛЕ беше елиминиран лесно в дуел със Зрински.

Въпреки всичко това, мотивът да се състезава в екипа на Македония не липсваше. Липсваше му този един компонент в голямата кариера - забележителен успех с националния. Това беше вдъхновение на 37 години някой, който се е доказал безброй пъти да продължи да се бори като хлапе, което дебютира.

ОДИМЕ НА ЕВРОПСКО!!!
Грузија 🇬🇪 - Македонија 🇲🇰 0:1 (0:0) pic.twitter.com/bD9Cmt6mr7

— FFM (@ffmmkd) November 12, 2020

Всичко което може да си представим в червения екип на македонския национален отбор е пребродил Горан Пандев. Знаете ли какво направи с тениската в която против Литва изигра мач №100 за националния отбор? Продаде я на търг година по-късно и получените пари даде на фонд на болници, които се борят срещу корона вируса.

Става въпрос за човек от когото всички футболни асове и ентусиасти, особено на Балканите, могат много да научат.

Автор: Никола Новакович