Хавиер Санети - "Капитана", който създаде династия

В 52-ата минута на мача Интер - Лацио в съботната вечер публиката на стадион "Джузепе Меаца" стана на крака да посрещне един от най-обичаните си герои - Хавиер Санети. Аржентинецът излезе за последно пред своята публика с екипа на Интер, за да участва в победата с 4:1. Достоен финал на една успешна и историческа кариера. Сълзите в очите му след последния съдийски сигнал разказаха повече от всички думи. На таблото бяха излъчени паметни моменти от 19-те години със синьо-черната фланелка, придружени от бурни аплодисменти. В 857 двубоя отбеляза 21 гола. Легендата си взе достойно сбогом със своя дом като играч, за да поеме ръководни функции в клуба на сърцето си.

На 22-годишна възраст Хавиер пристига в Интер от Банфийлд, ставайки първата покупка на собственика Масимо Морати. Дебютира на 27 август 1995 г срещу Виченца в Милано. Печели 16 трофея, 15 от които като капитан на отбора. Вдига Купата на УЕФА през 1998 г, отбелязвайки втория гол във финала с шут извън наказателното поле, 5 пъти е шампион на Италия, носител на 4 купи и 4 суперкупи на страната, европейски шампион за 2009/10 г, световен шампион. През 2010 г става първият капитан на италиански клуб с требъл - Скудето, Купа на Италия и Шампионската лига.

Получава капитанската лента на 29 август 1999 г, наследявайки я от легендарния защитник Джузепе Бергоми. По-късно става ясно, че Санети е бил на крачка от трансфер в Реал (Мадрид) преди да бъде избран за лидер на Интер. "Трактора" е с най-много мачове в историята на миланския гранд, задминавайки предшественика си Бергоми (758).
След идването на Майкон в началото на сезон 2006/07 г Санети е преместен от десния фланг на защитата в халфовата линия. По време на цялата си кариер в Интер е изгонен два пъти - на 17 феврураи 1999 г в мач за Купата на Италия срещу Парма и срещу Удинезе в мач от първенството на 3 декември 2011 г - разлика от 12 години! Играл е под ръководството на 19 различни треньора, което го прави единствения състезавал се при толкова наставници.

"Това беше първият отбор, който отвори вратите на европейския футбол за мен. Бях много млад, когато дойдох тук и мисля, че не много клубове могат да имат толкова доверие и търпение с момче в началото на 20-те си години от първия ден, както го направиха в Интер. Винаги ще бъда благодарен за това. По някаква причина винаги съм се чувствал като у дома си в Интер и затова никога не съм мислел за напускане", заявява Санети.

На 24 октомври 2010 г "Капитана" достига рекорда на Джачинто Факети за мачове в Серия А (476) при победата с 2:1 над Катаня. Държи и рекорда на клуба за поредни появявания - 149. Успехът с 2:0 над Байерн (Мюнхен) на финала на Шампионската лига на 22 май 2010 г е мач №700 за Санети. На 20 октомрви 2010 г на 37 години и 71 дни Санети става най-възрастният голмайстор в Шампионската лига, откривайки резултата за победата с 4:3 над Тотнъм на "Джузепе Меаца".

На 19 януари 2011 г задмина рекорда на легендата Джузепе Бергоми по брой участия в Серия А - 520. На 11 май 2011 г Санети изигра своя мач №1000 като професионален играч на Интер в реванша от полуфиналите за Купата на Италия срещу Рома.

На 10 март 2013 г Хавиер изигра своя мач №600 в Серия А при домакинската загуба с 0:1 от Болоня. на 28 април 2013 г скъса връзки в ахилеса в шампионатен мач срещу Палермо, което породи страхове, че може да е приключил с футбола. На 9 ноември 2013 г "Капитана" се завърна на терена на "Джузепе Меаца" на 40-годишна възраст в среща с Ливорно.

На 29 април 2014 г новият президент на Интер Ерик Тохир оповести, че Санети се отказва от състезателна кариера в края на сезона, за да стане директор в клуба. На 10 май 2014 г "Пупи" се появи на мястото на Джонатан в 52-ата минута със специална капитанска лента, на която бяха изписани имената на всички футболисти с които е играл в Интер.

За родината си дебютира на 16 ноември 1994 г срещу Чили под ръководството на Даниел Пасарела. Участник е на две световни първенства - 1998 и 2002 г, както и сребърен медалист от Олимпиадата през 1996 г. Своя мач №100 за гаучосите записа в полуфинала от Купата на конфедерациите през 2005 г срещу Мексико, като е избран за Играч на срещата. Въпреки че участва в квалификациите за Мондиал 2006 не попада в селекцията на Хосе Пекерман за първенството. На негово място е извикан Лионел Скалони - решение, което вбесява мнозина привърженици и медии в Аржентина.

Под ръководствоо на новия треньор Алфио Базиле Санети получава повиквателна за приятелския мач срещу Франция на 7 февруари 2007 г. Играе брилянтно и асистира на Хавиер Савиола за единствения гол в мача. През същата година е втори капитан на Аржентина в Копа Америка, участвал е на този турнир и през 1995, 1999 и 2004 г.

След отказването на Роберто Аяла Санети получава капитанската лента, а на 17 ноември 2007 г в световна квалификация срещу Боливия става футболистът с най-много мачове за националния отбор. Играе редовно при новия треньор Диего Марадона, но капитанската лента е дадена на Хавиер Масчерано. Въпреки че е европейски шампион с Интер за 2010 г, заедно със сънародника си Естебан Камбиасо не са извикани за Мондиал 2010. На негово място играе Йонас Гутиерес, който през сезона се състезава за Нюкасъл във второто ниво на англйския футбол.

На 20 август 2010 г националният селекционер Серхио Батиста отново вика Хавиер Санети за приятелския мач срещу Испания на стадиона на Ривър Плейт - "Монументал". В тази среща той и Габриел Батистута са наградени от Аржентинската футболна асоциация за забележителните си кариери, а повече от 48 000 зрители им ръкопляскат на крака. Извикан е отново за приятелски мач срещу Япония в Сайтама през октомври 2010 г, но се отказва в последния момент заради контузия. Играе във всичките четири мача на Аржентина в Копа Америка 2011.

Качествата на Санети му печелят уважение на терена и извън него. Той е силно посветен на тренировките, дори по празници и в деня на сватбата си. Известен е с постоянството си, оставайки във форма и в края на 30-те си години, както и със способността си да запазва спокойствие в напрегнати моменти на терена.

В кариерата си е играл като защитник по двата фланга, крило, дефанзивен и централен халф. В Аржентина е известен като "Пупи". В Италия става известен като "Трактора" заради силата, издръжливостта и умението си да минава през противниковите защити през своята дясна зона. Има фондация за подкрепа на деца инвалиди. Санети е световен посланник на Олимпиадата за инвалиди.

Ексцентрикът Бела Гутман - най-голямата радост и мъка на Бенфика

Когато става въпрос за футболен треньор с голямо его и ексцентрично поведение мнозина днес биха казали Жозе Моуриньо. Но футболният свят и Португалия познават Бела Гутман - унгарският евреин, който прокле Бенфика да не вземе европейски трофей 100 години.

Гутман започва футболния си път като халф. Носил е екипите на МТК Унгария ФК, СК Хакоа (Виена), националния отбор на Унгария и няколко клуба в САЩ. Голямата слава го спохожда като треньор на някои от водещите световни клубове, сред които Милан, Сао Пауло, Порто, Бенфика и Пенярол. Най-големите му успехи са начело на Бенфика, печелейки Купата на европейските шампиони в два поредни сезона - 1961 и 1962 г.

Заедно с Мартон Букови и Густав Шебеш, Гутман формира триумвирата от радикални унгарски треньори, които налагат новаторската схема 4-2-4. Известен е и като ментор на Еузебио. В кариерата си никога не е далече от скандала. Пътува доста по света и като играч, и като треньор, но рядко се задържа в някой клуб за повече от два сезона, като е цитиран да казва, че "третият сезон е фатален". Печели репутация на човек с голямо его и нагъл стил на поведение.

Гутман е част от състава на МТК Унгария ФК от началото на 20-те години. Става шампион на Унгария през 1920 и 1921 г. През 1922 г се мести във Виена, за да избегне антисемитизма на режима на адмирал Хорти и се присъединява към напълно еврейския СК Хакоа. През 1925 г става шампион на Австрия с този клуб. През април 1926 г СК Хакоа (Виена) отплава за Ню Йорк, за да започне турне от десет мача в САЩ.

След турнето Гутман и няколко негови съотборници решават да останат в Щатите. Първоначално той играе за Бруклин Уондърърс, а след това подписва с Ню Йорк Джайънтс. През 1928 г се мести в Ню Йорк Хакоа, клуб сформиран от бивши играчи на австрийския Хакоа. Година по-късно помага на отбора да спечели националната купа. След сливане с Бруклин Хакоа клубът се преименува на Хакоа Ол Старс през 1930 г. През есента на същата година се връща в Джайънтс, а през пролетта отново е в Ол Старс, където завършва кариерата си. Почти разорен е след краха на Уолстрийт през 1929 г.

Между 1921 и 1924 г Гутман записва шест мача за националния отбор на Унгария, вкарвайки в дебюта си за победата с 3:0 над Германия на 5 юни 1921 г. По-късно през същия месец играе и срещу сборен отбор на Южна Германия. Останалите му мачове идват през май 1924 г - срещу Швейцария, Заарланд, Полша и Египет. Последните две срещи са от Олимпийските игри в Париж. По време на подготовката за турнира Гутман се възпротивява на факта, че има повече официални лица отколкото футболисти в състава на Унгария. Той също така се оплакал от хотела, който бил по-подходящ за запознанства, отколкото за подготовка. За да демонстрира неодобрението си той закачил мъртви плъхове на вратите на пътуващите официални лица.

Гутман се завръща в Европа през 1932 г и в годините преди началото на Втората световна война е треньор на отбори в Австрия, Холандия и Унгария. След престой в бившия му клуб Хакоа и СК Еншеде, той постига първия си сериозен успех с ФК Уйпещ през 1938/39 г, ставайки шампион на Унгария и печели Купа Митропа. Как е прекарал военните години остава неясно. Въпреки че по-големият му брат умира в концентрационен лагер се твърди, че Гутман е успял да избяга в Швейцария.

След войната Бела за кратко поема СК Вашаш, преди да оглави Чиоканул в Румъния. Заради оскъдната храна Гутман настоял заплатата да му се изплаща в зеленчуци. Той напуснал румънския клуб, след като директорът се опитал да се намеси в определянето на състава. Тогава отново поел ФК Уйпещ и спечелил още една шампионска титла на Унгария преди да наследи Ференц Пушкаш - старши като треньор на Кишпещ. Скарал се с Ференц Пушкаш младши относно състава и напуснал.

Като много други унгарски футболисти и треньори Гутман прекарал време в Италия. След периоди начело на Падуа и Триестина е назначен за треньор на Милан през 1953 г. С отбор, в който личат имената на Гунар Нордал, Нилс Лидхолм и Хуан Алберто Скиафино, Гутман е на върха на Серия А след 19 мача през втория си сезон на кормилото. След няколко скандала с ръководството се стига до уволнението му. На последвалата пресконференция той шокира журналистите с изявлението "Аз бях уволнен, въпреки че не съм нито престъпник, нито хомосексуалист. Довиждане". Оттогава насетне той настоява за клауза в договора си да не може да бъде уволняван, ако отборът му е първи в класирането. Поема и четвърти италиански клуб - Виченца.

Гутман посещава Южна Америка за пръв път през 1930 г по време на турнето на Хакоа Ол Старс. През 1957 г се завръща като треньор с легендарния Хонвед, в чийто отбор играят Ференц Пушкаш, Золтан Шибор, Шандор Кочиш, Йозеф Бозик, Ласло Будай, Гюла Лорант и Гюла Грошич. По време на турне в Бразилия Хонвед играе серия от пет мача срещу Фламенго, Ботафого и сборен отбор от двата клуба.

Тогава Гутман остава в Бразилия, за да поеме Сао Пауло и става шампион на щата през същата 1957 г. Популяризира схемата 4-2-4, с която бразилците стават световни шампиони през 1958 г. През 1962 г Гутман се завръща в Южна Америка, за да води Пенярол, но през октомври е заменен от Перегрино Анселмо, който извежда отбора до шампионската титла на Уругвай в края на сезона.

През 1958 г Гутман пристига в Португалия, където преминава най-успешната част от треньорската му кариера. Поема Порто и помага на "драконите" да преодолеят изоставане от пет точки от Бенфика, наслаждавайки се на първата си от три поредни шампионски титли на Португалия през 1959 г. През следващия сезон Бела сменя лагера и застава начело на Бенфика. В Лисабон уволнява 20 футболиста, налага редица юноши и печели шампионата през 1960 и 1961 г. Под ръководството на Гутман, Бенфика с имена като Еузебио, Жозе Агуас, Жозе Аугусто, Коща Перейра, Антонио Шимоеш, Хермано и Марио Колуна, печели два пъти подред Купата на европейските шампиони. През 1961 г на финала е победен Барселона с 3:2, а през 1962 г титлата е запазена, връщайки се от 0:2 и 2:3, за успех с 5:3 срещу Реал (Мадрид).

Легендата гласи, че Гутман привлякъл Еузебио след късметлийска среща в бръснарница. До Гутман седял Жозе Карлос Бауер, един от наследниците му в Сао Пауло. Бразилският отбор бил на турне в Португалия и треньорът споменал за невероятен играч, който видял по време на турнето в Мозамбик. Еузебио също така е бил обект на интерес за Спортинг (Лисабон). Гутман реагирал бързо и привлякъл 19-годишния африканец в Бенфика.

След спечеления финал през 1962 г Гутман поискал от ръководството на Бенфика увеличение на заплатата, но въпреки успеха, който донесъл на клуба, получил отказ. Твърди се, че когато напускал Бенфика той проклел клуба, заявявайки: "Бенфика няма да бъде европейски шампион в следващите 100 години". Въпреки че достигна финала пет пъти - 1963, 1965, 1968, 1988 и 1990 г (както и през 1983 и 2013 г за други европейски купи) - Бенфика не спечели нито един. Преди финала през 1990 г, който се игра във Виена, където е погребан Гутман, Еузебио дори се помолил неуспешно на гроба му да падне проклятието.

По повод честванията на 110-годишнината на Бенфика е открита статуя на Бела Гутман, който държи двете си европейски купи. Може да бъде видяна пред вход 18 на стадион "Луш".

Коринтианс почете Айртон Сена

Преди 20 години на 1 май почина бразилският пилот във Формула 1 Айртон Сена. Футболистите на Коринтианс изразиха почит към легендарния автомобилен състезател преди мача си за купата на страната срещу Насионал. Играчите сложиха реплики на каската на бразилската икона и се наредиха един до друг преди началото на срещата в знак на уважение към трикратния шампион във Формула 1.

Сена, който е роден в Сао Пауло, беше известен като привърженик на Коринтианс, смятан от мнозина за най-добрия пилот в историята. Бразилецът загина при катастрофа по време на Гран При на Сан Марино през 1994 г на 34-годишна възраст.

Играчите на Коринтианс почитат Айртон Сена (видео)

Арсен Венгер - традиция срещу традициите

Датата е 30 септември 1996 г. Мястото е Лондон, а клубът Арсенал. Един висок и слаб французин е представен за новия мениджър. Името му е Арсен Венгер. Идва от далечна Япония, сривайки прогнозите на букмейкърите, че начело ще застане митичния Йохан Кройф. Непознатият за футболната общественост на Острова е близък приятел на тогавашния вицепрезидент Дейвид Дийн. Назначението му е посрещнато от вестник "Ивнинг стандарт" със заглавието "Арсен кой?".

Венгер дебютира с победа с 2:0 в гостуване на Блекбърн Роувърс, а в първия си сезон начело Арсенал завършва трети, изпускайки класиране в Шампионската лига заради по-слаба голова разлика от Нюкасъл. В края на втория сезон "топчиите" печелят титлата и купата, постигайки втори дубъл в историята си. Арсенал наваксва 12 точки изоставане от Манчестър Юнайтед в последните седмици. Французинът налага стил на атакуващ футбол с много подавания и скорост.
                     
През 1998/99 г лондончани остават втори зад Манчестър Юнайтед, отпадайки от големия си конкурент и на 1/2-финалите за купата след преиграване. Година по-късно Венгер извежда Арсенал до европейски финал - за Купата на УЕФА, загубен от Галатасарай след изпълнение на дузпи. През 2001 г последва още един загубен финал - за купата на страната от Ливърпул с 1:2. През юли 2001 г Венгер подписва нов четиригодишен договор, като уверява ръководството, че е посветен на клуба. Така умират слуховете, че ще поеме Барселона.

Арсенал отново постига дубъл през сезон 2001/02 г. Коронясването става след победа над Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд" в решителния мач за сезона. Нападателят Силвен Вилтор вкара победния гол, за да осигури 12-та шампионска титла и трети дубъл в историята на клуба. Четири дни по-рано "артилеристите" спечелиха финала за купата с 2:0 срещу Челси. Отборът се разписа във всеки шампионатен мач и не допусна нито една загуба като гост през цялата кампания.

Добрата форма продължи и през 2002/03 г - отборът подобри рекорда на Нотингам Форест от 22 гостувания без загуба, като задмина и постижението на Манчестър Юнайтед от 29 срещи във Висшата лига без поражение. Впечатляващата серия накара Венгер да каже, че отборът може да направи сезон без загуба. Месец след изказването му дойде загуба от Евертън - първа в шампионата от декември 2001 г. Арсенал не успя да защити титлата си, но триумфира с купата след 1:0 над Саутхемптън. Венгер отрече сезонът да е провал с думите:

"Разбира се, че искаме да спечелим първенството, но мисля, че най-трудното е един клуб да е постоянен, а ние бяхме впечатляващи. Загубихме шампионата от отбор (Манчестър Юнайтед), който харчи 50% повече пари от нас всеки сезон - миналата година купиха играч за 30 милиона паунда, след като загубиха титлата. Ще направят същото и следващата година, а ние правим чудеса само защото се борим с тях".

През 2003/04 г Арсен Венгер сътвори история, като направи Арсенал шампион без нито една загуба. Постижение, което не се беше случвало в английския футбол от 115 години, когато Престън Норт Енд печели футболната лига. Серията от 49 поредни мача без загуба свърши през октомври 2004 г с 0:2 на "Олд Трафорд" срещу Манчестър Юнайтед. В края на сезон 2004/05 г Арсенал завърши втори, на 12 т зад Челси, но се утеши с купата след изпълнение на дузпи срещу Манчестър Юнайтед.

Сезоните 2005/06 и 2006/07 г белязаха спад в първенството, като за пръв път под ръководството на Венгер Арсенал завърши извън първите две места, оставайки четвърти. През май 2006 г отборът достигна първия си финал в Шампионската лига, но загуби с 1:2 от Барселона. През лятото на същата година Арсенал се премести на новия си стадион "Емирейтс". Според Венгер по-големият капацитет на новото съоръжение бил жизненоважен за финансовото бъдеще на клуба. През февруари 2007 г отборът достигна до финала за Купата на Лигата, но младоците, които французинът пускаше в турнира загубиха от Челси.

През април 2007 г близкият приятел на Венгер Дейвид Дийн напусна вицепрезидентския си пост в клуба, а два месеца по-късно си тръгна капитана Тиери Анри. Отново се появиха спекулации, че Арсен си тръгва, но през септември той подписа нов тригодишен договор с "клуба на моя живот". Сезонът започна добре за "артилеристите", които станаха първият отбор достигнал 60 т през февруари. На 23 февруари 2008 г в гостуване на Бирмингам Мартин Тайлър счупи крака на Едуардо, а Венгер призова да му бъдат спрени състезателните права. Три поредни равенства през март позволиха на Манчестър Юнайтед и Челси да задминат Арсенал, който завърши кампанията трети.

Дванадесетият сезон на Венгер начело започна зле. В края отборът завърши четвърти, като игра полуфинали в Шампионската лига и Купата на ФА, но мениджърът за пръв път стана обект на критики отстрана на привържениците. През 2009/10 г Арсенал остана трети във Висшата лига и отпадна на 1/4-финалите в Шампионската лига от Барселона.

През август 2010 г Венгер подписа за още три сезона. Отборът се бореше за четири отличия през 2010/11 г, преди да дойде загубата от Бирмингам във финала за Купата на Лигата. Неразбирателство между вратаря Войчех Шчесни и защитника Лоран Кошчелни позволи на Обафеми Мартинс да вкара в последните секунди. Последваха едва две победи в 11 кръга във Висшата лига и от претендент за титлата Арсенал остана четвърти, както и отпадания от Купата на ФА и Шампионската лига - от Манчестър Юнайтед и Барселона.

В началото на сезон 2011/12 г Арсенал продаде капитана си Сеск Фабрегас и друг основен халф - Самир Насри. Наказания и контузии оставиха на Венгер небоеспособен състав за гостуването на Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд" на 29 август 2011 г, загубено катастрофално с 2:8 - най-тежкото поражение на Арсенал от 115 години. Сър Алекс Фъргюсън защити Венгер в думите си след мача, след като мнозина упрекваха открито французина за поведението му на трансферния пазар. Загуба срещу Тотнъм през октомври означаваше, че Арсенал направи най-слабият старт на първенство от 58 години с четири поражение в първите седем мача. Въпреки това отборът завърши кампанията на трето място, осигурявайки си 15-то поредно класиране в Шампионската лига. Нападателят Робин Ван Перси, който Венгер направи капитан, отбеляза 37 гола в първия си сезон без травми в клуба. През август 2012 г беше продаден на Манчестър Юнайтед, а Венгер призна, че е купил Оливие Жиру и Лукаш Подолски за негови заместници.

След години на успехи и провали, на хвалби и критики, на трансферни удари и недоразумения, Арсен Венгер продължава да е начело на Арсенал. "Професора" не спира да се стреми да създаде отбор, който да забавлява с играта си, но същевременно да мери сили с най-добрите. Французинът се превърна в най-успешния мениджър на клуба, макар и още да няма трофей в Европа. Въпреки всичките проблеми в последното десетилетие със загубени финали, продадени ключови фигури и спорни решения около селекцията и тактиката, Арсен Венгер заслужава уважение. Заради желанието да изгради Арсенал като футболна империя от най-високо равнище. В епохата на Венгер вече има много незабравими и исторически моменти. Днес високият французин, който беше посрещнат с насмешки и въпроса "Арсен кой?", излиза начело на Арсенал за мач №1000 при статистика - 572 победи, 235 равенства и 192 загуби и голова разлика 1845:961. Всичко това показва само едно - срещу Арсен отдавна не стои Кой?, а думата ИНСТИТУЦИЯ. Все пак и във футбола има нещо по-голямо и значимо от трофеите - любовта към клуба.

Арсен Венгер - треньор №1 за десетилетието 2001-2010 г.

Здравей, България! Калта е прясна

Вчера президентът на европейския клубен шампион получи ефективна присъда от 3 години и половина затвор за укриване на данъци. Хазната на Германия била ужилена с 27,2 милиона евро. Е, да, ще има обжалване, но присъдата си е факт. Звучи фантасмагорично. В главата на байганьовците, които боготворят келепирчето и измамата. Ули Хьонес бързо се нареди сред идолите на далавераджиите, а ако отърве пандиза ще бъде канонизиран. Да гепиш и да се отървеш. Смисълът на живота им.

Да загърбим какво се случва в едни други държави, където законите и съдът имат някаква тежест. Вчера в България единственият останал участник в европейски турнир загуби с 0:3 пред пълните трибуни на стадион "Васил Левски". Хиляди чекиджии най-сетне си легнаха доволни - омазани в екстаза си. В рамките на две седмици Лудогорец събра близо 80 000 зрители. След близо десет години европейски катастрофи български клуб се появи на елиминации и дори прескочи един кръг от тях.

Ама клубът не бил съвсем български, защото съставът бил почти изцяло от чужденци. Стадионът не бил съвсем пълен, защото едва ли не ги карали със синджири. За другите било модерно да са на стадиона. Мишоците, които ходят забулени на стадиони, като араби в пустиня, остро се обидиха. Отнеха им единствената радост да бъдат публика или агитка. Смехотворно е да се афишираш за лицето на един клуб, на любимия си клуб, а да криеш лицето си. Така е лесно - анонимник, който е силен в масовката и слаб като единица. Нека не забравяме, че тия, които се афишират за най-страстните привърженици всъщност не дават пари на клубовете си, а взимат от тях, за да правят хореографиите си. Цената от 10 лв на билет явно е твърде скъпа за любовта към клуба и футбола.

Все тая е дали ще го има Лудогорец, Литекс или който и да е. Чака се Домусчиев да спре да дава пари, Разград пак да затъне откъдето дойде и на папката да се сложи Случаят приключен. Непреодолима е мъката, че на някой друг може да му се получи. "Ако не е ЦСКА или Левски, кой го интересува" - крилата фраза на един лазещ журналист. Да го наречем журналист. Въпросната фраза беше по повод юбилей на Славия, но идеално отразява начина на мислене. Абсолютно ненужни са плейофите. А ПФГ моментално трябва да се стесни до ЦСКА и Левски и те да играят помежду си 30 пъти на сезон. Само че футболът в България не започва от София, не е започнал нито от Левски, нито от ЦСКА и се вижда, че няма да свърши с тях. Хубаво е да имаш история, но е жалко да нямаш бъдеще. Днес и в двата клуба стойност имат само имената. Останалото са дългове и безхаберие.

Късопаметните бързо забравиха, че Лудогорец събра състав от ненужни или бивши юноши на ЦСКА и Левски. Сами да си отговорят дали са били ненужни или недостатъчно талантливи. Веднага се започнаха приказките за късмет, как противниците не се напъвали, играели с резервите си. 8 мача без загуба са плод на късмет и мързел. Ако така им вървеше и в личния живот на разбирачите, които лансират тая версия, то досега милионери да бяха станали. "Ти ми дай парите на Домусчиев или Ганчев и аз ше ти направя отбор". Специалисти да искаш. Голямо мрънкане, че не се случва нищо и как затъва родния футбол, а като се случи нещо добро започва голямото плюене. Докато храчат по "небългарския" отбор, който успява благодарение на всичко друго, но не и на футболни достойнства, разбирачите са привърженици на Челси и ПСЖ, които изобщо не се радват на успехи заради свръхбогатите си собственици.

Валенсия донесе мир на дребните душици. Шампионът на България спира на 1/8-финалите в Лига Европа. Какво от това, все пак "зелените" трупаха коефициент за Гибралтар. Древната шопска мъдрост "Не е важно на мен да ми е добре, важно е на другия да му е зле" не губи позиции. Слабата държава е плод на прост народ. Слабите клубове на същото. Както казах - няма значение дали ще го има Лудогорец. Както няма значение и докъде ще стигне и колко ще отидат да го гледат. Няма значение дали утре някой няма да създаде могъщ Пирин (Благоевград) например. Пак ще се намерят олигофрени, които да намерят какво да оплюят - собственик, град, стадион, публика.

Здравей, България! Калта е прясна. Мятайте спокойно, миризмата на лайна не впечатлява никого. Те са по телевизиите, първите страници на вестници, улиците, баровете и навсякъде в живота. Ако някой се опита да дръпне каруцата напред, селският тарикат Андрешко се е погрижил тя да остане здраво заседнала. Все пак е майстор в тая работа - да си седи на едно място, да прецака някой и да се опиянява от себе си. Той си има традиции. Гнусна история, но истинска.

Срамно петно са децата на поп Кръстьо

Едва ли някой е очаквал от Лудогорец да се представи така в Европа този сезон. Когато фактите говорят и боговете мълчат. Пет победи и едно равенство и едва два допуснати гола. Срещу Лацио смелите очаквания стигаха някъде до равенство преди реванша.
Разградчани успяха да триумфират в италианската столица. На "Олимпико" имаше около 4-500 българи и 4500 италианци. Родното знаме и викове "Българи юнаци" огласиха 80-хилядния стадион, докато драмата на терена отреди лудогорци да надделеят с 1:0. Не знам колко от българите на стадиона са пътували от Разград, но предполагам, че повечето присъстващи са работещи в града и околностите.

След слабата посещаемост на мачовете от груповата фаза за реванша с Лацио интересът нарасна значително. Още като отидох за билети на касите видях фен с шапка на Лацио и блуза на Челси. Истински космополит. Ясно ми беше за кой ще вика на стадиона. Пределно ясно.
Настанихме се в сектор Г и видях един доста напълнен "Васил Левски". Не помня кога за последно имаше толкова публика. Може би на домакинството с Англия. Не съм броил хората от Разград около нас, но имаше и такива. Със зелени шалчета и лица. Повечето в сектор Г без изненада за никого бяха привърженици на ЦСКА. Имаше хора всякакви. Някои с шалчета и знамена на България.

Мачът започна. В малкото секунди до първия гол на италианците от един от тунелите се изнизаха около 30 човека, които яростно се затичаха към частта между А и Г, отделена за гостуващите отбори и започнаха да ръкопляскат. Полицаите не очакваха и за кратко групата се приближи максимално до тифозите, които наброяваха около 300. След малко кордон по от около 15 униформени ги отцепи от двете им страни. От останалите сектори на стадиона започна освиркване на левскарите. Нямаше никакво съмнение от кой отбор бяха въпросните трийсетина.

На италианците едва ли им се е случвало на чужда земя да се радват на головете им. Радостта на въпросните беше бурна и за 2:0 и за 3:2. При 2:2 и 3:3 бяха много тихи. Все пак си платиха по 10 лв за билет, а физиономиите им след последния съдийски сигнал са безценна гледка.
Другите 36 000 по трибуните ликуваха. Както смятам и много други, които са го гледали по телевизията. Като всеки нормален човек, който се бори с едно ненормално битие и поводите за радост са рядкост. Тия 30 не ме изненадаха с нищо. Срамно петно са децата на поп Кръстьо. А по-срамното е, че тия същите се крият зад лицето на националната светиня Левски. Нагло искат да узурпират Апостола, като частна собственост и парадират какви българи са.

Каузата на Лудогорец може да не е национална. Ясно е, че на много хора им е било все тая дали ще продължат или не. Ясно се видя, че има и такива хора, които не искаха това да се случи. Аз съм бил и на Левски - Лацио 0:4. Тогава не видях радост в агитката за четирите гола на гостите. Нямаше аплодисменти. А си били приятели. После Левски би с 1:0 в Рим. Не знам дали италианците са им ръкопляскали. Съмнявам се.

Не ми пука какво са си помислили и какво си мислят чужденците за България. Съотношението е хиляди хора срещу десетки идиоти. Съотношението е хиляди българи срещу шепа псевдопатриоти. Васил Левски, който в душата си е Човек с огромно Ч, щеше да ги сложи такива на бесилката. За положението в което се намираме и за абсурда, в който живеем сме си виновни единствено ние. Пред казана на българите в ада все още няма пазач. Ако някой тръгне да излиза, винаги ще се намери кой да го дръпне надолу. Това си е традиция. И когато не е имало кой да ни бие отвън, ножът в гърба не е закъснявал. Някои биха казали съдба. А аз казвам едва ли. Ситните душици трябва да бъдат смазвани, преди да получат шанса те да смажат, защото те не биха се поколебали.

България ще продължи да я има. Против всички измекяри, които я напуснаха, за да се правят на патриоти от дупките си. Против и тия измекяри, които са се впили като пиявици в нея, за да си връткат далаверите. Против всички, които не виждат по-далече от носа си, ослепели от злоба и простотия, от алчност и кретенизъм. Не забравяйте, че истинският Левски гледа. Накрая всеки си получава заслуженото.

Треньор показа истинския олимпийски дух

За най-добрите състезатели в Сочи зимната Олимпиада се свежда само до едно - спечелването на медал. Малцина са звездите, които са най-добри сред най-добрите и окупират заглавията. Така че не е чудно, че мнозина от нас остават с убеждението, че спортът е повече постижение, а не поведение.

Понякога си спомняме, както се случи с британката Чеми Алкот, чието лице беше картина на истинско щастие, след като тя пренебрегна контузия, за да се състезава на четвърта олимпиада в сряда сутринта. Тя може да се провря сред първите 20 в спускането, но от изражението на физиономията й може би сте си помислили, че е спечелила всички златни медали.

Дори по-трогателен момент, демонстриращ олимпийския дух се видя при мъжкото ски бягане във вторник, а негов автор стана треньорът на канадския отбор Джъстин Уодсуърт.

Уодсуърт, американец, който се е състезавал на олимпийски игри, е в Сочи, за да помогне на канадските атлети да спечелят медали, но когато видя руски състезател в беда, той бързо му оказа помощ.

27-годишният Антон Гафаров се бореше с брутална конкуренция на домашен сняг, падайки два пъти в спринта на 1/2-финалите, като счупи едната си ска във втория инцидент.

Това го обричаше на дълъг и болезнен път към финалната линия със ски обувките му, но Уодсуърт беше наблизо и изтича да даде на руснака една от резервните ски, които беше приготвил в случай, че някой от неговите атлети преживее същия проблем.

Може би това беше дребно нещо, тъй като загубеното време от Гафаров вече означаваше, че няма шанс да се класира, но актът на човечност позволи на скиора да завърши достойно надпреварата пред своя публика.

Уодсуърт беше похвален в социалните мрежи за човечността и спортния си дух, и с право. Неговата постъпка трябва да напомни на всички нас, че модерното олимпийско движение беше родено не от духа на яростно състезаване, за да се спечели на всяка цена, а от духа да вземеш участие и да се насладиш на спорта.

С тази доброта Уодсуърт съживи спомените за британския бегач на 400 м Дерек Редмънд, чийто баща славно му помогна да пресече финалната линия на Олимпиадата в Барселона през 1992 г, след като мечтата за медал умря след травма в бягането на 1/2-финала.

Вдъхновението на Уодсуърт за неговата помощ може и инцидентно да е дошло от съпругата му. Той е женен за бившата канадска скиорка Беки Скот. Нейните мечти за медал на Олимпиадата през 2006 г изглеждаха разбити, когато партньорката й Сара Ренър загуби едната си щека преди старта.

Норвежкият треньор Бьорнар Хаакенсмоен се намесил, давайки на Ренър щека - канадското дуо завърши със сребро... докато норвежката двойка, водена от Хаакенсмоен завърши четвърта.