„Краля на футбола“ навърши 73

Едсон Арантеш до Нашсименто, известен като Пеле, определян като Кралят на футбола днес навършва 73 години. Роден е в Треш Корасоинш, щата Минаш Жерайш, а израства в бедност в град Бауру, където започва футболния си път. Баща му Дондиньо е бил футболист, но се отказва заради травма в коляното. На 9 години Пеле слуша по радиото финала на Мондиал 50, когато родината му Бразилия губи световната титла на своя земя от Уругвай. Със сълзи на очи малчуганът се зарича, че ще спечели трофея за страната си.

През 1956 г започва да играе за младежите на Сантош, а година по-късно е в мъжкия отбор. 16-годишен става голмайстор на бразилското първенство, а по-малко от година, след като подписва първия си професионален договор е повикан в националния отбор. На Световното първенство в Швеция през 1958 г Пеле забива два гола на финала и става най-младият световен шампион – 17-годишен. Нападателят ще вдигне световната купа още два пъти – през 1962 и 1970 г.

Високият 173 см реализатор вкарва 1087 гола в 1120 изиграни мача за Сантош. На 19 ноември 1969 г на стадион „Маракана“ Пеле бележи хилядния си гол и го посвещава на бедните деца на Бразилия. Президентът на страната обявява деня за празник, а в чест на постижението е пусната специална пощенска марка. За националния отбор на Бразилия той вкарва 77 пъти в 92 участия.

Приключва кариерата си с екипа на Ню Йорк Космос, за който играе от 1974 до 1977 г. Бенефисът му се състои на 1 октомври 1977 г с мач между Сантош и Космос. Цялостната му сметка е 1281 гола в 1363 професионални срещи. Според Международната федерация за футболна история и статистика той е най-успешният реализатор в първенство с 541 шампионатни попадения.

През 1999 г Международният олимпийски комитет избира Пеле за спортист на столетието, Международната федерация за футболна история и статистика също го поставя първи, а френското седмично списание „Франс Футбол“ провежда анкета сред кавалерите на Златната топка за Футболист на века и Пеле я печели. През 2000 г ФИФА го определя за Футболист №1 на ХХ век.

Интересно е, че в акта за раждане Пеле е записан на 21 октомври, но самият той твърди, че е роден на 23-ти. В родната си Бразилия той е национален герой. През 1994 г е назначен за министър на спорта, като винаги е подкрепял политиката за подпомагане на социалните условия на бедните. По време на кариерата си е известен като „Черната перла“ и „Краля на футбола“ или просто „Краля“.

Негов ментор и пръв треньор е баща му, който също е бил голмайстор във всеки сезон и за всеки отбор за който е играл. За големия футбол го открива Валдемар де Брито. Въпреки многото предложения на европейски отбори Пеле остава в Бразилия, заради закон, който го задържа. През 1961 г президентът на страната го обявява за национално богатство. С „Краля“ в редиците си Сантош достига своя зенит, печелейки Копа Либертадорес през 1962 и 1963 г. През 1962 г Сантош става първият отбор спечелил четири от четири надпревари, постигайки куадрупъл. Наелектризиращия стил и прекрасни голове правят Пеле световна звезда. Клубът му прави турнета по цял свят, за да се възползва максимално от славата му.

Техниката и природния атлетизъм на Пеле са хвалени от всички и той е известен с отличния си дрибъл и пас, скорост, силен удар, невероятна игра с глава и голмайсторски нюх. Той е №1 сред голмайсторите за бразилския национален отбор и единственият трикратен световен шампион на страната. На Световното през 1962 г се контузва във втория мач и не успява да участва повече, но през ноември 2007 г ФИФА взима решение да му връчи медал и така той става единствен в света с три шампионски медала.

След отказването си през 1977 г Пеле става посланник на футбола по света, а през август 2010 г е избран за почетен президент на Ню Йорк Космос.

В кратка реч преди началото на бенефиса си на препълнените трибуни на стадион „Джайънтс“ Пеле моли публиката да каже с него три пъти думата Любов. През първото полувреме играе за Космос, а през второто за Сантош. На трибуните са редица негови приятели от спорта, като Мохамед Али и Боби Мур. „Краля“ бележи последния си гол от пряк свободен удар, пращайки топката покрай плонжиращия вратар на Сантош. На полувремето в Космос изваждат от употреба екипа с №10. Пеле подарява тениската си на баща си, който е доведен на терена от капитана на Космос Вернер Рот. Срещата завършва 2:1 за Космос, а малко след края й играчите на американския отбор го вдигат на ръце и го понасят в обиколка на игрището.

В личния си живот Пеле има два брака, като от първия има две дъщери и син, а от втория близнаци. През 1992 г е назначен от ООН, като посланник на екологията и околната среда. Награден е със златен медал за огромния си принос за спорта в Бразилия през 1995 г, като през същата година става посланник на добра воля към ЮНЕСКО. Прокарва закон за ограничаване на корупцията във футбола в Бразилия, който е известен като „Закона на Пеле“. През 1997 г е награден от кралицата на Англия Елизабет ІІ в двореца Бъкингам с рицарски орден на Британската империя.

Публикувал е няколко автобиографии, участвал е в документални и полудокументални филми. Композирал е музикални произведения, сред които целият саундтрак за филма „Пеле“ през 1977 г. Заедно с други футболисти от 60-те и 70-те години участва във филма „Бягство към победата“ през 1981 г, в който си партнира с Майкъл Кейн и Силвестър Сталоун. Бил е рекламно лице на Виагра, насочвайки вниманието на света към еректилната дисфункция.

Пеле е почетен гост на юбилейния мач на най-стария футболен клуб в света – Шефийлд, който празнува 150-годишнина в мач срещу Интер (Милано) през ноември 2007 г. Италианците печелят с 5:2 пред погледа на „Краля“ и 19 000 зрители на „Брамал лейн“.


Любопитен факт е, че Корейската народно-демократична република (КНДР) или Северна Корея отпечатва пощенска марка с лика на Пеле през 1989 г. Нещо крайно изненадващо за страна, управлявана от суров комунистически диктатор и затворена за външния свят.

Магията на "Краля"

Желико Бувач – доносникът на Юрген Клоп

Борусия (Дортмунд) се възроди в последните години, завръщайки се на върха в Германия и Европа. Всички говорят, че творец на новите големи успехи в клуба е Юрген Клоп и имат право, но големи заслуги има и първият му помощник Желико Бувач. На него се падна отговорността да води състава в мачовете от Шампионската лига срещу Олимпик (Марсилия) и Арсенал, след като Клопо беше наказан от УЕФА за две срещи заради бурните си протести в двубоя с Наполи. Дортмундци възвърнаха шансове за излизане от „групата на смъртта“ след победи с 3:0 и 2:1.

Сърбинът, който е родом от Приедор, е описван като „еднояйчен близнак на Юрген Клоп“. Фраза, която немските футболни анализатори често използват в коментарите си за „жълто-черните“. Дойче Веле казва за него: „Бувач е тайната на успеха на Борусия. Той е стратег и тактик, който по-скоро работи в сянка“.

„Желико Бувач не обича да стои на първия ред. Някога е играл за Рудар (Приедор) и Борац (Баня Лука) и предпочита да споделя с другите. Заради своя ръст (висок е 192 см) и своята тъмна коса помощник-треньорът не може да бъде пренебрегнат и като е на заден план“, цитат от официалната страница на Борусия.

Юрген Клоп вярва на Бувач на сляпо. Този треньорски тандем се познава от 20 години. Докато журналистите протягат микрофони към харизматичния и красноречив Клоп, Бувач редовно отбива всяко интервю. Публичността е фиксирана за Клоп, а изявите на 52-годишния Бувач са рядкост. Изобщо не се споменава в немските новинарски агенции, които обширно пишат за всеки и всичко, свързано с Бундеслигата.


„Аз говоря само, когато имам да кажа нещо“, това е една от редките (и по правило много кратки) мъдри реплики изречени от Желико Бувач.

Тези, които го следят отблизо, твърдят, че обича да комуникира, но само зад затворени врати. Публичното говорене за футбола го изнервя. Той обича прецизността, цени професионализма.

„Когато той каже нещо, то има и глава и опашка. Това е истина и закон“, казва за своя колега Петер Кравиц, член на треньорския щаб на Борусия.


„Желико е олицетворение на футболния разум. От него уча всеки ден“, споделя Клоп.


Треньорът на европейския вицешампион не се срамува открито да признае, че в клуба не взима нито едно решение преди да се посъветва обширно с Бувач. Клоп е шефът и накрая сам взима решението.

На 33-годишна възраст Клоп приключва състезателната си кариера, като играч на Майнц и в този клуб заема треньорската длъжност. След разговор с Бувач го убедил да стане негов асистент. По-точно би било да се каже равноправен партньор.


По това време Клоп няма треньорски лиценз (който получава през 2005 г) и така формално треньор е Бувач. Двамата са съотборници в Майнц в периода 1992-1996 г. На терена Бувач е бил стратег, а задължението на Клоп било да подклажда емоциите. Свидетели твърдят, че дуетът е функционирал съвършено.

Когато получи поканата от Борусия (Дортмунд) Юрген взе със себе си и своя „близнак“. Три години по-късно клубът, който никой не слагаше в сметките, стана шампион на Германия.


Накрая може би се питате защо Клоп е взел Бувач в екипа си, като е поел Майнц? Още от времето, когато двамата приятели са играли заедно са си дали обещание един на друг да се сетят за другия, ако някой от тях успее да стане треньор в професионалния футбол. Въпреки че към момента на поканата Бувач е по-опитен треньор, той без никакъв проблем заема поста на помощник.

Като футболист в Германия Бувач не е оставил голяма следа. След престоя си в Майнц е играл в трета лига, където през 1998 г приключва кариерата си. Става треньор и работи в няколко нискоразредни клуба. Тогава пристига поканата от Майнц. С Клоп успяват да се преборят Майнц да оцелее във Втора Бундеслига. Няколко сезона опитват да вкарат отбора в Бундеслигата и накрая успяват. Напускат заедно Майнц през 2008 г.

Индепендиенте купува тениски от уличен търговец, след като си забрави екипите

Футболният отбор Индепендиенте (Санта Фе) беше принуден да играе с тениски реплика, след като забрави екипите си за гостуване. Колумбийският клуб трябваше да закупи дрехите от уличен търговец пред стадиона, за да поправи грешката. Официално лице било изпратено да купи фалшивите версии на екипите – на цена около 4,66 евро на бройка, а след това нарисувал номерата на гърба с червен маркер. Отборът гостувал на Бояка (Чико) от съседната провинция Бояка. Загазилият Индепендиенте имал на разположение домакинските си екипи, но от Бояка отказали да излязат със своите резервни тениски, за да се избегне цветова прилика. Въпреки сконфузната ситуация играчите на Индепендиенте победиха с 2:0.

“Професора“ на 64

Той е висок, слаб и се усмихва загадъчно. Днес празнува 64-ия си рожден ден и довечера ще изведе клуба си в домакински мач срещу вицешампиона на Европа Борусия (Дортмунд). Наричат го „Професора“. Арсен Венгер – мениджърът на Арсенал от 17 години.

Французинът е роден в Страсбург и като играч е шампион с родния си клуб през 1979 г. За сметка на скромната си кариера, като футболист, то той е легендарен в треньорската професия. Шампион и носител на купата на Франция начело на Монако, а на кормилото на Нагоя Грампус печели Купата на Императора и Суперкупата на Джей лигата. От Япония пристига в Лондон и на 30 септември 1996 г започва нова епоха в историята на Арсенал. А според букмейкърите фаворит за позицията е бащата на Дриймтийма на Барселона от началото на 90-те Йохан Кройф.

Венгер е толкова непознат в Англия, че „Ивнинг Стандард“ посреща назначението му със заглавие „Арсен кой?“. Отдавна е казано, че първите впечатления често са подвеждащи и малко са по-показателните случаи от този на Арсен Венгер. Попитайте Тони Адамс, бивш капитан на отбора и известен като „Г-н Арсенал“. „Първо си помислих „Какво знае този французин за футбола? Той носи очила и прилича повече на училищен учител. Няма да е толкова добър, като Джордж (Греъм). Дали изобщо говори сносно английски?“, споделя Адамс. „Професора“ се превърна в най-дълго задържалия се на мениджърското кресло в историята на клуба, както и в най-успешния на поста.

Под негово ръководство Арсенал постигна два дубъла – 1997/1998 г и 2001/2002 г, както и шампионски сезон без нито една загуба през 2003/04 г. Наруши хегемонията на Манчестър Юнайтед, завоювайки три шампионски титли, четири купи и четири суперкупи на Англия. Клубът се премести на нов модерен стадион и стана неизменен участник в Шампионската лига, достигайки до финала през 2006 г. Венгер изведе „топчиите“ и до още един финал за Купата на УЕФА през 2000 г. Макар да загуби и двата финала, и да не е печелил никаква купа от 2005 г насам, Венгер продължава да е институция в световния футбол, а привържениците на Арсенал веят знамето „Вярваме в Арсен“. Въпреки две унизителни загуби от най-големия конкурент в последните две десетилетия Манчестър Юнайтед с 1:6 и 2:8 на „Олд Трафорд“, както и критиките, че продава най-добрите си футболисти, а не купува доказани имена, Венгер не напусна и продължава да твори на основата на философията си.

Днес Арсенал е първи във временното класиране – във Висшата и в Шампионската лига. Отборът играе зрелищен футбол с явния почерк на мениджъра си. Комбинативен, бърз и наказателен отряд. Головете срещу Норич в последния кръг бяха симфония на творчеството на Венгер. В историята на Арсенал той отдавна си е заслужил емблематична позиция до Хърбърт Чапман и Джордж Греъм. Носител на редица награди, като признания на неуморимия му труд. Избран е за треньор на десетилетието (2001-2010) през 2011 г от Международната федерация на футболната история и статистика – със 156 точки, като изпреварва Фъргюсън със 148 и Моуриньо със 135.

Венгер често е наричан и икономиста сред треньорите. Факт е, че благодарение на него в касата на Арсенал са постъпили огромни приходи. След навлизането на огромните средства на Абрамович и шейховете в Манчестър Сити, изплащайки заема за новия си стадион, Арсенал отстъпи от борбата за титлата, но се задържа в Топ 4. С трансфера на Йозил Венгер даде заявка, че е дошло време за нов поход към върха. Забележителното в работата на мениджъра е, че той не се отказва от основни свои принципи – както по отношение на тактиката, така и по финансови въпроси – таван на заплатите, едногодишни договори за надхвърлящите 30 години.

След серията от 49 мача без загуба Би Би Си Спорт определи Венгер, като треньор, който „в кариерата си строи отбори, които да комбинират преследването на титли с желанието да развличат и атакуват“. Той използва психометрични тестове веднъж на всеки две години, за да разбере дали даден футболист има необходимия дух за неговия отбор. Насърчава играчите си да решават проблемите си. Негов подопечен с топка в краката го попитал какво да предприеме, а Венгер му изкрещял „Реши сам! Защо не го измислиш?“. Няколко футболисти възродиха кариерите си под негово ръководство. Преобразува Тиери Анри от крило в централен нападател и сънародникът му стана голмайстор №1 в историята на клуба и заслужи прякора си Крал Анри. Подкрепи и капитана си Тони Адамс през 1996 г, когато той публично призна проблемите си с алкохола. Ван Перси беше определян, като проблемен, когато дойде в Арсенал. Денис Бергкамп похвали Венгер, че е извадил най-доброто от него.

„Професора“ е признат откривател на млади таланти. Като наставник на Монако привлича Джордж Уеа, който по-късно ще спечели наградата на ФИФА Играч на света, както и Виктор Икпеба, бъдещ Играч на годината в Африка. На награждаването си от президента на ФИФА Жоао Хавеланж и вицепрезидента Ленарт Йохансон, Уеа покани Венгер на сцената и му подари медала си в знак на уважение. В Арсенал французинът взе редица относително непознати и неопитни играчи, които превърна в световни звезди, като Виейра, Фабрегас, Алекс Сонг и Коло Туре. Под ръководството на Венгер защитата на "топчиите" постигна рекорд през 2006 г, като в десет поредни мача не допусна гол в Шампионската лига.

На 64 години Арсен Венгер продължава работата си, а тя се състои в това Арсенал да играе впечатляващ футбол, да радва привържениците си, да плаши враговете си. След възходи и падения „Професора“, често виждан в шушляковия си балтон, държи здраво юздите на империята, която създаде с много труд и любов. Отказа поканите на други клубове и възнамерява да продължи договора си с лондончани. Голямата цел на Венгер без съмнение е да изведе Арсенал до европейския връх. Там където самият той отдавна е стъпил и продължава да бъде.

Индивидуални награди

Мениджър на годината във Франция – 2008 г

Мениджър на годината в Джей лигата – 1995 г

Офицер на Британската империя – 2003 г

Златен Онз за Треньор на годината – 4 пъти (2000, 2002, 2003, 2004 г)

Мениджър на годината във Висшата лига – 3 пъти (1998, 2002, 2004 г)

Член на Английската зала на славата – от 2006 г
Мениджър на месеца във Висшата лига – 13 пъти
Треньор на десетилетието - 2001-2010 г

Как да види засадата, като го атакува птица?!

Сцена, която не се вижда всеки ден, се случи на мач в Бразилия. Една птица не даде мира на страничен съдия... Човекът се трудеше да свърши максимално професионално работата си. Имаше всички условия за това. Е, почти всички... Трибуната пред която асистираше беше празна. Нямаше привърженици, които да го замерят и да го обиждат. Мачът беше максимално коректен, времето идеално... Внезапно се появи птица, която не даде мира на съдията за няколко минути. Очевидно нещо я привличаше към съдията...


Вижте:
Птица атакува страничен съдия в Бразилия


Може да нямаше публика, но коментаторите доста се забавляваха.

По балкански – 6 гола за половин час, скандал в отбора и напускане на терена

В мач между два отбора от долните дивизии на Босна и Херцеговина се случи сцена, която рядко се вижда по футболните терени. Срещата между ФК Врана (Банович село) и ФК Напредак (Тупкович) приключи след половин час. Домакините поведоха с 6:0, а противниците им бяха пристигнали с 8 играча. След шестия гол, капитанът на гостите започна да псува и обижда останалите си съотборници и всичко прерасна в обща свада на терена. След няколко минути препирни, футболистите на Напредак поздравиха колегите си от другия отбор и напуснаха терена.

Привърженици на Босна и Херцеговина сгафиха географски – объркали Литва и Латвия

Хиляди босненско-херцеговински привърженици боядисаха в синьо един от баскетболните градове на Европа и сътвориха истински купон по улиците му. Обстановката на стадиона беше хубава, повече от 8000 запалянковци на Босна и Херцеговина успяха да си купят билети и да ободряват своя отбор в историческия мач.


Между тях не бяха група привърженици, които вместо в Литва... отидоха в Латвия!


„При закупуването на билети не сме обърнали внимание на името на държавата. Като дойдохме в Латвия се питахме защо е толкова тихо, никъде нямаше нито един наш привърженик. Прецакахме се здраво. Питахме хората къде е стадиона, къде ще се играе мача, а тогава един младеж ни обясни, че сме в грешната държава. Тази глупост ще помним до края на живота си“, обясни Харис Тресно.


След всичко не са имали избор – било е прекалено късно да стигнат в Каунас преди началото на мача и гледали успеха на своя национален отбор по телевизията в Латвия.