В сянката на борбата за титлата между Реал и Барселона и хаоса, причинен заради пандемията корона вирус, някак тихо и незабележимо се промъкна информацията, че преди няколко дни в третия разред на испанския футбол изпадна Депортиво Ла Коруня.
Депортиво в последния кръг на Сегунда търсеше точки за спасение против Фуенлабрада, но чак 12 играчи на този отбор бяха положителни за Covid-19, испанските футболни власти отмениха мача и бутнаха култовия клуб от началото на хилядолетието в полуаматьорството.
Клубът, който преди точно 20 години шокира Испания като спечели шампионската титла беше един от последните бастиони на футболната романтика. В десетината години, колкото беше на върха, Депортиво промени закостенялата парадигма как само великаните могат да печелят трофеи само защото са великани. Бяха отбор с характер, състав с топки и сърце, дружина, която играеше по правилото "всички за един, един за всички". Никой не беше по-голям от отбора, а привържениците разпознаваха това.
Мощният отбор от Галисия днес докосна самото дъно, а на самия връх трябваше да се качи още през 1994 в може би най-вълнуващия край на Ла Лига в историята. Целият този сезон се сведе до една дузпа в последната минута на един мач.
На 14 май 1994 година в Ла Коруня беше прохладно, но стадион Риасор беше нажежен. На трибуните нямаше къде да падне игла, 34 600 зрители дойдоха да видят с очите си как на самия бряг на Атлантика се пише футболна история.
Депор преди последния кръг имаше точка повече от Барселона и за титлата играеше у дома против Валенсия, докато Барса на Йохан Кройф играеше на свой терен срещу Севиля. Разбира се, двата мача започнаха по едно и също време.
Това беше двубой между две съвсем различни футболни философии и имаше много малко прилики между двата състава, които бяха в мъртва схватка в борбата за шампион.
Борбата между противоположни футболни философии се сведе до една дузпа в последната минута на последния кръг
Барселона беше разоряваща нападателна сила, която разбиваше своите противници водена от тогава най-добрият нападателен тандем в света - Стоичков и Ромарио. С пъкленото дуо в атака и Михаел Лаудруп, главна съзидателна сила на отбора, Барселона постигна 91 гола в Ла Лига, най-много за последните 35 години. За сравнение, Депортиво вкара 54, чак 37 по-малко.
От друга страна, Депортиво през този сезон имаше невероятна отбрана, допусна само 18 гола за цялото първенство, 24 по-малко от втората най-добра защита, а в чак 26 мача опази мрежата недокосната. Преди последния мач съставът от Ла Коруня чак 600 минути не бе допуснал попадение.
На Камп Ноу всичко започна според желанията на привържениците на Депортиво. Севиля поведе с 1:0. Все пак, Барселона чрез Стоичков бързо изравни, а после веднага и поведе, но за нов шок за 90 хиляди зрители на Камп Ноу беше виновен Давор Шукер, който заби за 2:2.
Докато в Барселона головете падаха като на конвейер, на Риасор освен инициативата на Депортиво не се случваше нищо. Но 25 минути преди края Депортиво беше шампион.
Ситуацията се промени в 68-ата минута, когато Ромарио вкара трети гол за Барселона. Стана ясно, че Барселона ще спечели след асистенция на Стоичков за Лаудруп. Когато Барса чрез Бакеро вкара и пети гол, вече никой не следеше случващото се на Камп Ноу. Беше важно само онова което се случваше на Риасор.
Барселона е дала на всеки от играчите на Валенсия по 25 хиляди марки да гинат за нея на Риасор
Минутите изтичаха, а нервността на стадиона в Ла Коруня се нажежи. Депортиво нападаше, но Валенсия се бранеше фантастично, въпреки че откъм резултат нямаше никакво значение за "прилепите". Четири години по-късно е доказано, че ръководството на Барселона е платило премии на играчите на Валенсия, на всеки играч по 25 хиляди марки, за да не загубят в Ла Коруня. "Прилепите" наистина гинеха по терена.
На препълнения Риасор се спусна зловеща тишина. Четиридесет хиляди души в шок гледаха как най-хубавата приказка се превръща в най-ужасния кошмар. Депортиво в последните минути се настани в половината на противника, играеше се викторина пред вратата на Хосе Луис Гонзалес Васкес, но гол с цената на титлата не падаше.
Моментът, който беляза историята на един град, кариерата на един играч и съдбата на цялото първенство
А тогава, в добавеното време дойде моментът, който беляза историята на един клуб, кариерата на един играч и съдбата на цялото първенство.
Депортиво имаше последна атака, бившият футболист на Валенсия Нандо влезе в наказателното поле където го препъна Хосе Перес Серер. Съдията Антонио Хесус Лопес Нието без размисляне показа бялата точка. Това беше дузпа за Депортиво. Топка за мача за историческа шампионска титла, първа в 88-годишната история на клуба.
Утихналият Риасор изригна. Привърженици, играчи, треньори, децата, които подават топката, всички, цяла Галисия в този момент беше в екстаз. Мачът още не беше приключил, но цялата пейка на Депортиво влетя на терена и празнува. Все пак, трябваше да се потвърди победата и да се изпълни дузпата за титлата.
Най-важната дузпа в историята на испанския футбол
Това беше най-значимият удар в историята на Депортиво, може би чак най-важният в цялата история на испанския футбол. Никога преди надпреварата за титлата не е стигала такъв драматичен връх. Цяла Испания, освен, разбира се, Каталуния, викаше за Депор. Всички искаха Давид да победи Голиат. Чакаше се само този един удар малкият клуб от Ла Коруня да стане едва деветият шампион в историята.
Обаче, имаше проблем. Бебето беше задължен за изпълнението на дузпите, на славният бразилец пропусна последните три и не пожела да поеме отговорност. Резервният изпълнител Донато беше излязъл от игра и Депор изведнъж изпадна в неволя. Началната еуфория се замени от страх и нервност. Никой не искаше да поеме отговорност, докато топката в ръце не взе Мирослав Джукич, 28-годишният бранител, който пристигна на Риасор четири години по-рано от белградския Рад. Джукич за четири сезона игра за Депортиво беше вкарал само пет гола, но въпреки това реши да бъде този, който ще изпълни най-важната дузпа в историята на испанския футбол.
Осем месеца футбол и 38 изиграни кръга се сведоха до един-единствен удар от 11 метра.
Джукич дълбоко въздъхна, залетя се и стреля. Направи го много лошо и слабо. Гонзалес хвана топката и празнува сякаш с това спасяване донесе на своя отбор шампионската титла. Около него играчите на Депортиво изпопадаха на тревата. Шок, неверие, сълзи и отчаяние изпълниха Риасор.
На няколкостотин километра на юг, на Камп Ноу, владееше съвсем друго разположение.
Въпреки че на Камп Ноу още се играеше, всички следяха само онова което се случва на Риасор. Когато Нието отсъди дузпа за Депортиво, половината пейка на Барселона и всички помощници на Кройф отидоха в съблекалнята да видят шокиращия край на мача в Ла Коруня по ТВ.
Барселона празнува с дни и с махмурлук и пияна четири дни по-късно, във финала на Шампионската лига, я унищожи Деян Савичевич
Когато пристигна информацията, че Джукич е изпуснал дузпата, хладният холандец показа доволна усмивка, ложата на Камп Ноу в пиянски делириум празнуваше, привържениците нахлуха на терена, а обзет от емоции Христо Стоичков падна на тревата. Само четири дни по-късно в Атина Барселона и Милан играха финал в Шампионската лига. Каталунският Дрийм тим беше абсолютен фаворит, на отслабения Милан никой не даваше и грам шанс. Завърши 4:0 за италианците. Савичевич разби Блауграна, а Барселона, машина за голове през този сезон, за 90 минути не ритна към вратата на Милан. Мнозина и днес твърдят, че играчите на Барса в Атина са дошли махмурлии от тридневното празнуване и че фотофинишът в Ла Лига е унищожил шансовете на каталунците след 1992 да стигнат до втори трофей в Шампионската лига.
Тъга, отчаяние, но и гордост на Риасор. Депор престана да бъде малък и провинциален клуб
В същото време в Ла Коруня привържениците също пробиха до тревата, но за разлика от тези на Барса, не бяха сигурни по какъв начин трябва да канализират емоциите. Тъга, отчаяние, разочарование, гордост, всички тези чувства бяха смесени, но нямаше бяс. Плакаха, но им беше ясно, че техният клуб, който само три години по-рано тътреше в Сегунда, държеше може би най-добрия състав на всички времена на колене до последната секунда. Целият град застана зад Джукич. Никой не отправи към виновника нито един осъдителен поглед, а камо ли грозна дума. Гордостта победи, а всички близо 40 хиляди разплакани запалянковци сякаш бяха наясно, че тази нощ в пепелта на шокиращата загуба се роди нова сила, не само в испанския, а и в европейския футбол през следващите двадесет години.
"Те са малки, но са велики, искам да кажа, вече не са малки, но са достатъчно големи да не бъдат малки", е славната фраза на Илия Ивезич от легендарния сериал Смоговци. Трудно можем да намерим по-точно описание за онова което по това време представляваше храбрата чета от Ла Коруня.
На основите на трагедията от 14 май 1994 е създадена нова сила в испанския футбол
Депортиво на основите на трагедията от 14 май 1994 стана култов клуб, любима футболна дружина по цял свят, която безобразно дръзна да разруши испанския футболен порядък в чийто неписани правила стоеше, че само Барса и Реал могат да бъдат на върха. Депор след тази мъчителна нощ не потъна, не се разпадна. От сезон на сезон беше все по-добър и по-силен и стана константа. Още през следващия сезон спечели Купата на Краля. По игра на съдбата, в този финал би точно Валенсия с 2:1. Шест години след пропуска на Джукич Депортиво стана шампион.
Мирослав Джукич през 1997 година от Депортиво премина именно във Валенсия, а когато през 2000 титлата пристигна на Риасор, сърбинът вероятно е бил най-щастливият човек в света. Клетвата беше премахната и най-накрая можеше да започне да живее без духовете на миналото.
"Има бог. Ако някой е заслужил да е шампион, то това е Депортиво. Сега най-сетне душата ми е спокойна", каза Джукич.
Култовият клуб за който са играли футболни икони от идващия сезон ще играе по испанските села
За съжаление, обичаният клуб, за когото са играли икони като Диего Тристан, Рой Макай, Бебето, Валерон, Мауро Силва, Валтер Пандиани, Алберто Луке, Мануел Пабло, Нуредин Найбет, Педро Паулета, Донато, Лионел Скалони, Джалминя и Ривалдо, стана част от трета лига.
Клубът, който преди 16 години игра полуфинал в Шампионската лига, от идващия сезон ще играе по испанските села и това е трагична вест за всички, които са израствали футболно в преминаването към новото хилядолетие. Депортиво тогава беше клуб на когото симпатизираха футболни привърженици по цял свят.
Това беше клуб с душа. В Депортиво по това време играеха велики играчи, но силата на състава от Риасор не беше в индивидуалните качества, а играта и отборът изтъкваха индивидуалности. Освен Ривалдо никой от гореспоменатите играчи не беше мега звезда, капацитет за Златна топка. Затова бразилецът в Ла Коруня остана само един сезон. При това играеше фантастично, изтъкваше се от остатъка от състава и неговият трансфер в Барселона не беше трагедия за Депор. Ривалдо беше твърде голяма звезда, неговата класа търсеше по-бляскави рефлектори от онези, които предлагаше Риасор, а за по това време астрономическите 26 милиона долара управата на Депор мъдро събра състав, който през 2000 ще донесе на Ла Коруня онова което съдбата й взе на 14 май 1994.
Да не беше Депортиво, може би нямаше да има нито тики-така, нито Галактикос
Сезонът в който Депортиво спечели шампионската титла значително повлия върху испанския футбол какъвто го познаваме днес. Така наречените по-малки клубове след това започнаха да вярват, че могат, окуражиха се, защото Депор им показа път и начин. Валенсия спечели две шампионски титли в идните три години, Барселона започна да тъне, луташе се без глава и едва през 2005 отново беше шампион, а най-лошият сезон на Реал в Ла Лига от 1985 (пето място) спаси спечелването на Шампионската лига. Все пак, дори това не беше достатъчно президентът Лоренцо Санс да остане начело на клуба. Флорентино Перес тръгна в жестока кампания и обещавайки идването на Луиш Фиго от Барселона, пое клуба. Всичко останало е история.
А нищо от всичко това, от Галактикос до тики-така, може би никога нямаше да се случи, ако не беше Депортиво. Защото наистина е малък, но големият клуб от Ла Коруня накара гигантите да се пробудят и да намерят изгубената идентичност.
"Бяха големи. За известно време бяха сред най-големите. Как бързо забравяме някои неща. Бяха СуперДепор, днес са само обикновеният стар Депор", през 2011, когато Депор изпадна в Сегунда, написа английският журналист Сид Лоу, иначе специалист за испанския футбол.
Когато играчът на Валенсия (а кой друг?) Солдадо през тази нощ през 2011 вкара гола с който изхвърли Депор във втора лига за пръв път от 1991, Хуан Карлос Валерон и ветеранът Мануел Пабло в отчаяние наблюдаваха краха на славния клуб, сякаш знаеха, че Депор вече никога няма да се върне и приказката свърши.
СуперДепор, който преди 16 години против страшния Милан показа какво означава футболно съвършенство, днес отново е старият, обикновен Депор
Седем години по-рано Депортиво в първи мач от 1/4-финалите на Шампионската лига на Сан Сиро изгуби от Милан с 1:4. Реваншът трябваше да е само формалност, но футболният свят видя един от най-лудите мачове в историята. Мощният, страшен Милан с Дида, Кафу, Малдини, Зеедорф, Неста, Кака и Шевченко беше прегазен. Милан през тази вечер преживя може би и най-тежкото поражение в своята история. Пандиани, Валерон, Луке и Фран забиха четири гола и изписаха футболна история. След този мач армията привърженици на Депор получи нови попълнения.
В полуфинала ги чакаше Порто, скучният Порто на Моуриньо. След 0:0 на Риасор в реванша гол от дузпа на Дерлей отведе Порто във финала, по-късно и до титлата шампион на Европа. А Депортиво полека започна да се разрушава. Престана да бъде СуперДепор и полека, но сигурно потъна в посредственост, до 2011 докато не изпадна от лигата.
"Най-голямата грешка, която направих беше, че не продадох най-добрите играчи когато можех, когато трябваше. Обаче, трябва да ме разберете. След спечелването на титлата през 2000 живеех в илюзията, че можем да направим това отново. Не можех да забравя, че Депортиво беше шампион, защото това беше най-хубавото нещо което ми се е случвало в живота", през 2009 година каза Аугусто Сезар Лендойро, директор на Депортиво, който дошъл в клуба през 1988 и от безпътицата в Сегунда за само няколко години го отведе до върха.
Барселона и Реал се вдигаха, отново започнаха да доминират, а междувременно се появи Атлетико на Диего Симеоне, а Депортиво изостана, борейки се с финансови проблеми и апатията, която обхвана клуба. Както и сам призна, Лендойро не искал да продава най-големите звезди когато са имали най-висока цена на пазара. Парите били все по-малко, отборът бил все по-стар, играчите станали заситени един от друг и липсвал мотив. Единствено Лендойро не бил наясно с това навреме. Когато разбрал, било твърде късно.
"Разбира се, че през тези години на работа в клуба съм направил грешки. Никога не съм го отричал. Извинявам се за това, но ви уверявам, че всичко съм вършил с целта Депортиво да бъде възможно най-добър", каза след оставката през 2014.
Депортиво изчезна, защото човекът, който го изведе във висините не разбра навреме, че идеалите и футболната романтика вече не съществуват
"Не е спорно, че Депортиво беше чудесен, че летя много високо. Обаче, проблемът беше такъв, че като Икар, залута малко твърде високо и слънцето му изгори крилата", написа Сид Лоу.
Депортиво плати цената на неразбирането на положението в модерния футбол и неприемането на правилата, които важат днес. Футболната романтика е уморена, няма я вече и все по-малко са клубовете, които не са в тесния кръг на най-големите, съответно най-богатите, а не са принудени да продават всичко най-добро което имат, за да оцелеят. Човекът, който от малък, незначителен провинциален клуб създаде европейска сила беше унищожен от собственото си дете, защото наивно искаше още веднъж, на всяка цена, да усети онова което почувства през май 2000. Това беше фатална грешка.
След като изпадна през 2011, Депортиво стана типичен йо-йо клуб. Веднага се върна в Примера, за да през идния сезон отново да изпадне, па експресно да се върне обратно. Четири години преживяваше в елитния ранг, като се гърчеше всеки сезон, борейки се за оцеляване. Преди две години отново изпадна и това беше краят.
СуперДепор днес е обикновеният, стар Депор. Жалко, защото бяха отбор, който трябваше да се обича. Какъв Реал, каква Барса. Който не вярва, нека погледне онзи мач против Милан.
Автор: Саша Чобанов
