Роналдиньо: Футболът беше по-хубав в моето време, никога няма да бъдем забравени

Може би е имало по-добри. По-успешни. По-скъпи. Но нито един не е бил като НЕГО.

Никой никога от футбола не е правил такъв цирк и спектакъл както го правеше момъкът със заразителна усмивка и къдрави коси от Порто Алегре. Никой не е успял толкова да ни забавлява и обсеби като Роналдо де Асис Морейра - Роналдиньо.

Ако някой в историята на футбола е заслужил да се нарече магьосник, тогава това изключително право има само Роналдиньо. Никой никога от магическата шапка на зеления правоъгълник не е сипвал толкова трикове и не ги е делил с вас като Роналдиньо. Това симпатично име и тази единствена усмивка са синоним за щастие във футбола. Тези, които са го гледали могат да кажат за себе си, че са били привилегировани да видят най-големия футболен хедонист.

Само една от онази усмивки ни беше достатъчна да превъртим лентата на всички щастливи моменти, които ни подари във времето на най-славните дни когато игра за Барселона и Бразилия. Сигурно някога ви се е случвало да стискате и да не отидете до тоалетната до полувремето или края на мача, в страх да не пропуснете някое вълшебство от кухнята на магическия бразилец. Всеки път когато получи топката сте чувствали, че нещо може да се случи. Малко задържате дъх, разширявате зениците, изключвате останалите сетива и се фокусирате върху топката, която сигурно никога и в нито едни крака не се е чувствала по-хубаво отколкото в тези на Роналдиньо. Той я милваше, той я уважаваше, той я правеше величествено нещо заради което този спорт е така чудесен и най-големият. При него е правила онова което при други не искаше, защото често са я удряли без чувства. Когато топката би избирала с кого да заспи като падне мракът, това трябва да е Роналдиньо!

Големият Роналдиньо Гаучо беше гост в Белград през 2018 година и е точно такъв какъвто си го представяха сръбските колеги. Едно весело, ведро и чувствително създание, което просто не можете да не заобичате. Да не се стопите пред тази харизма и онази усмивка. В края на краищата, дали наистина познавате някой, който не обича Роналдиньо? Дали това изобщо е възможно? Има ли тук нещо което ви дразни в него? Което не може да се каже за останалите футболисти...

Всъщност, има едно нещо за което го критикуваме. Бихме искали всичко онова да беше продължило по-дълго. По възможност вечно. Обаче, ако е било на цената онези няколко магически сезона да играе както ги изигра или 20 години да играе на някакво върховно ниво, като равна линия, но без онази магия, тогава му прощаваме.

Неговото идване в Белград беше една от вестите на деня. В хотел Метропол след него оставяше невидимата следа на щастието и положителна енергия, която излъчва. Като някакъв магически прах. Хора, невъзможно е да не опънете поне блага усмивка, ако му хванете погледа. "Заразно" е.

В кариерата е спечелил всичко. Или почти всичко. Бил е шампион на света, Европа, Южна Америка, Испания, Италия... А, отново него няма да го помнят по трофеите, въпреки че беше техен създател. Ще го помнят по начина по който ги печелеше. Най-хубавият начин. По дрибълите, головете, асистенциите, триковете...

И какво да питаш такъв човек? Как да ви разкрие нещо ново когато за него се знае всичко? Как да се взрем в тайната на неговото щастие? Защото, това е което го прави уникат в историята на футбола. Никой не е изглеждал по-щастлив от него на терена.

- Освен головете и трофеите, какво смяташ за свое най-голямо достижение във футбола?

- Сбъднах мечтите, това е най-хубавото от всичко. По-точно, това че изобщо съм имал възможност да сбъдна мечтите. Радостта от футбола беше най-хубавото което ми е дал Бог. Дал ми е шанс да работя онова което най-много обичам и много се забавлявах - каза Роналдиньо за начало.

- Как успяваше винаги да играеш футбол с усмивка?

- Имах щастието да работя онова което обожавам. И всеки път когато бях с топката, това винаги беше миг на моето най-голямо щастие.

- Имало е и тъжни моменти, но и тогава не си свалял усмивката от лицето. Как, човече?

- Животът е изграден от хубави и грозни неща. Но ако трябва да правя паралел между това кое съм изживял повече, то е сигурно, че съм имал повече щастливи мигове. И за това съм благодарен на живота.

- Чак и когато привърженици нахлуят на терена да те гонят и да се снимате, изглеждаше, че не си загрижен. И това приемаше с усмивка?

- Хвала Богу, винаги съм получавал много любов от привържениците. Чак и когато влизаха на терена, това беше само, за да ми покажат колко ме обичат. За мене това беше нещо чудесно. Никога не съм се уплашил когато привърженик влезе на терена.

- Кога си бил най-щастлив във футбола? Кой е този момент?

- В цялата кариера. Във всички клубове. Спечелих важни трофеи, бях щастлив човек.

- Но пробвай да ни отделиш един специален момент?

- Невъзможно е да се изтъкне един момент. Спечелих всички възможни титли, както индивидуални, така и отборни, не мога да изтъкна нещо специално.

Не му идва наум да постави себе си в първи план. Онези, които "разбират" футбола и които със сляпо преброяване на трофеи и голове класират нещо което не може да се класира, автоматично ще поставят Роналдиньо под някои други великани. Но дори и тези "сухи" трофеи говорят от името на Диньо.

- Няма много играчи, които имат обединени всички най-големи титли. Може ли да се каже тогава, че ти си най-добър, дали това е параметър за избиране кой е най-добър в света?

- Не. Аз съм само един от многото, които са печелили всякакви титли. Не е лесно да се каже по какво може точно да се определи кой е най-добър.

- Да, но на Меси и Роналдо им липсва още по нещо, а на тебе нищо.

- Хвала Богу за това което съм спечелил! И се надявам Меси един ден да спечели всичко което му липсва, защото сме чудесни приятели. Голям негов фен съм. Но, изглежда засега само аз съм спечелил всичко - каза Рони с онази разпознаваема усмивка.

- Дали би искал Меси да спечели Мондиал?

- Много! Наистина бих искал.

- Въпреки че е аржентинец?!

- Разбира се. Защо не?! Добре се разбирам с всички аржентинци, а особено с Меси. И би ме одушевило когато би спечелил световната титла.

- А какъв беше Меси когато се появи?

- Познавахме се вече и преди това. Когато бях в първия състав, винаги ходехме да гледаме младежите на Барса, защото винаги играеха преди нашите мачове. Всъщност, ходехме да гледаме него. От малък беше такъв.

- Дали ти си бил някакъв вид учител, а той ученик когато влезе в първия отбор?

- Не! Никак. Само опитах да му помогна колкото можех, но никакъв учител не съм му бил. На никого в кариерата.

- Дали Меси продължава да е най-добрият футболист в света?

- За мен е.

- Колко често се чувате, дали търси съвети от тебе?

- Разбира се, че се чуваме. И то често. Но, вярвайте ми, изобщо не говорим за футбол.

- Съвсем никога?

- Никога.

- Тогава за какво говорите?

- За живота. И ние имаме нормален живот извън футбола.

- Меси и Роналдо. Вечният въпрос, който и малко досажда. Ти казваш, че Меси е по-добър. А какъв е футболът с тях и преди тях. Говорихме с твоя брат Роберто. Той каза, че е бил по-добър и по-интересен в твоето време. Спомена асове като Раул, Анри, Бекъм, които днес ги няма, защото е голяма празнина след Меси и Кристиано Роналдо.

- Съгласен съм с Роберто, че футболът тогава беше по-интересен. Беше по-хубав за гледане. Но, футболът никога няма да спре да бъде интересен. В моята епоха имахме много велики играчи, заради това футболът беше толкова хубав. Днес е малко по-различен, но никога няма да престане да бъде хубав. Факт е, че по-рано имаше много повече асове.

- С кого най-много се наслаждаваше да играеш?

- В моето време всички бяха бляскави, Ривалдо, Ромарио, Роналдо, Роберто Карлос, Кафу, а играхме години заедно. Те никога няма да бъдат забравени и имах истински късмет да бъда част от това поколение. Обичах да играя и със Зедорф.

- Добре, разбираме, че не можеш да решиш между Меси, Роналдо, Ривалдо, Шави, Иниеста, Анри, Пирло, Ибрахимович... Но кой е бил най-тежък противник? Против кого е било най-трудно да се играе?

- Уффф... Чакай малко... Паоло Малдини! Да, той беше най-добрият защитник против когото съм играл.

- С него по-късно си играл в Милан. Тогава стана и онази култова снимка на която преди изпълнение на пряк свободен удар стоите ти, Пирло и Бекъм? Как се разбират такива майстори?

- А-ха-ха... Не знам, лесно се разбирахме, въпреки че бяхме много, които искаха да изпълнят свободен удар. Хубави времена бяха това.

- Друга култова фотография е онази от Барселона на която от пряк свободен прехвърляш най-скъпата стена във футбола?

- Да, успях да прехвърля стената, която беше съставена от звездите на Реал (Мадрид). Съвсем скоро приятели ми пратиха тази снимка. Забравил съм за това, но беше хубаво да видя всички галактикоси как стоят и аз вкарвам гол.

- Това е един от култовите голове. А ги е имало наистина много. Онзи танц с бедрата против Челси, чудесната вечер когато те аплодира целия Сантяго Бернабеу, онова майсторство от 40 метра под гредата на Дейвид Сиймън и още много, много... Кой ти е най-скъп?

- Трудно е да се избере един, който е хубав, който е важен... Голът на Мондиала против Англия е много важен, в Шампионската лига също, против Реал, Олимпик (Марсилия), на Интер в Милано... Имах щастието в дербитата против Реал винаги да вкарвам голове. Това беше особено хубаво. Ето, ако трябва да отделя.

- Дали съществува някакъв начин по който не си вкарал гол в кариерата, а си искал?

- Не. Дълго исках да направя "чиленя" (ножица - б.а.) и винаги съм я тренирал. Когато вкарах, стана лесно да я изпълнявам.

- А тогава как да изтъкнеш най-добрият ход... Поне ни кажи кой дрибъл най-много обичаше да правиш?

- Много са. Но "еластико" се харесваше най-много на хората и обожавах да го правя.

- Има поне 20 синонима за думата дрибъл на португалски. Дали това е заради вас бразилците?

- Не знаех за това, но е хубаво да го чуя.

- Любителите на футбола тези магически ходове най-често ще свързват с Бразилия и вашата футболна школа. Къде се учи най-добре при вас този бразилски стил на футбола? Футзал, на плажа, на улицата?

- Смесица от всичко. Аз комбинирах всичко това от малък. Играех футбол на терен, в зала, на пясък... Бразилия играе футбол 24 часа, изобщо не е важно къде, само да се играе.

- Нормално, когато при вас за всяко дете първия подарък е топка.

- А-ха-ха... Почти винаги. Или екипът на отбора за който татко иска да бъдеш, бутонки, нещо футболно... С всяко дете е така.

- А твоят първи подарък?

- Топка, разбира се. Идвам от футболно семейство и така ми е било съдено. Баща ми и брат ми бяха футболисти, сякаш съм се родил с футбола.

- Кой ти беше първият екип?

- Гремио! Имам снимка на 4-5 години с тази тениска. Но, мисля, че и по-рано са ми подарили по-малък. Това е моят клуб цял живот, за тях съм от малък до днес. От шестата до 20-а година съм носил този екип и като футболист.

- Кой ти е бил идол като израстваше в Гремио?

- Много велики футболисти имаше в този период. Марадона, Пеле, Ромарио... Те бяха някои от идолите. Но, всъщност, аз делих стая със своя идол. Моят брат Роберто. Той беше голям играч по това време.

- Е сега... Има я тази приказка, че Роберто е бил по-талантлив от Роналдиньо. А къде ще имаме по-добър събеседник на тази тема от Роберто.

- Не е, не е... Да не се лъжем. Бях добър футболист. Играх в Гремио, в Швейцария, Спортинг от Лисабон. Доведоха ме когато Фиго отиде в Барселона. Тогава имаше и ваш играч - Буда Вуячич. Беше отличен. Но на моята позиция беше и чудесният българин Красимир Балъков. Тогава започна да ме боли коляното, операции и всичко това... Играх и по-късно в Япония, Мексико, Коринтианс, Монпелие... Но никога не бях онзи стария до контузията в коляното. Но далеч да съм бил талантлив като Рони - ни каза Роберто.

Иначе, Роналдиньо е такъв какъвто си го представяхме. А Роберто? Пълна противоположност на всички предразсъдъци, които можете да имате за брат на футболна звезда, който е негов агент. Търпелив, любезен, скромен... Абсолютно нищо не му пречи, докато мнозина в хотел Метропол искат от Роналдиньо да се снимат с него, да го докоснат, да получат автограф... Не съществува въпрос, който е забранен.

- Ма питайте го каквото искате, ако имате време. Не съществуват при Роналдиньо забранени въпроси нито онова "недей да пишеш за това". Такъв е цял живот.

Тогава продължаваме с Роналдиньо. Като вече спряхме при триковете и всичко това, разкрий ни тайната на най-известния. Половината хора продължават да не вярват в онази Ютуб легенда с уцелването на гредата. Как, човече???

- Хахаха... Това видео е фантастично, стана нещо историческо. Това беше първото видео с над милион гледания в Ютуб. Впечатляващо е, обожавам го!

- Но, как успя?

- Много съм тренирал, това е всичко...

- Колко? Някога успявал ли си в това?

- Да, тренирах преди това. Непрекъснато.

- Колко талант, а колко работа в проценти са отредили успеха на твоята кариера?

- И двете. Едното дърпа другото, едното не може без другото. За футбол на високо ниво, трябва да имате и двете. И то да бъдат изразени.

- Впечатлението е, че от Бразилия в последните години идват все по-малко таланти. Произвеждате вратари и защитници вместо "десетки" и "деветки". Знаеш ли колко липсва на футболния свят "жого бонито"? Кога бразилците отново ще играят този футбол? Кога някой ще спечели Мондиал както ти, Роналдо, Ривалдо и компания през 2002. Да се наслаждаваме...

- Хайде малко да изчакаме, никога не се знае. Надявам се да дойдат още по-качествени играчи и да могат да се обединят с Неймар и Коутиньо. И да играят този бразилски стил, който целият свят обича... Футболът е такъв, променя се за миг. Понякога идват такива, които са много талантливи за отбрана, но в Бразилия винаги се появява и някой извънреден футболист. Но понякога не успяват да пробият, нямат късмет. Надявам се, че до следващия Мондиал ще има още такива.

- А когато вече се сетихме за този Мондиал 2002 и триото "РРР", спомняш ли си кой ви загряваше? Една от последните проверки преди Мондиала беше мач с Югославия във Форталеза.

- Спомням си, но не и играчите, беше отдавна.

- Това беше първият мач в който те гледах. Бях хлапе, станах в три сутринта да гледам Роналдо, Ривалдо, Кафу, Роберто Карлос... А видях как на тебе не могат да ти вземат топката.

- Това наше поколение наистина беше невероятно. Но слабо си спомням мача, бях много млад. Това беше добра епоха за целия световен футбол, а ние наистина бяхме фантастичен отбор.

- Добре, ние си спомняме за теб... Още тогава се видя, че си невероятен играч. После дойдоха всички тези невероятни ходове, но и един детайл по който си разпознаваем в света на футбола. Отпразнуването на голове с жест ръката сякаш телефонираш. Как е създаден?

- Когато бях малък, една известна бразилска група имаше такъв танц в който показваше този знак. И тогава това ми стана навик да го показвам като вкарвам голове и остана така през цялата кариера.

- Има ли име този знак?

- Не, това беше само движение което правеха. На мен много ми харесваше песента. Заради това.

- Спомняш ли си името на песента?

- Не мога да се сетя..

- А групата?

- Уффф... Чакай малко... Молежо! Да, така се наричаше.

- Целият твой футбол беше като някакъв танц. Не е чудно, че в музиката си намерил втора кариера. Как върви?

- Чудесно! Обожавам музиката, следващата година ще правя европейско турне с моята група.

- Какво още освен музиката? Какъв е Роналдиньо сега извън футбола? Дали се наслаждаваш на живота както някога на терена?

- Да, наслаждавам се! Играя футволей, занимавам се с музика, имам много повече време за сина ми, семейството, за къщата, за държавата. Живея по различен начин.

- Гледаш ли футбол по телевизията?

- Не следя много професионалния футбол. Не ми харесва да гледам.

- Дори Шампионската лига?

- Може да хвърля поглед на репортажите с головете, възможностите. Но 90 минути - не мога да гледам.

- Има ли някой друг спорт, който следиш или играеш?

- Играя футволей вече дълго. Това играя най-много на плажа.

- А видеоигри?

- Не играя много, само със сина понякога. Някога играехме в Барса и Милан.

- ПЕС или ФИФА?

- И двете. Може би ПЕС малко повече.

- Гледаш ли своите ходове и голове, както се случва на мнозина от нас в Сърбия да пуснем твоите компилации в Ютуб и да "зяпаме" екраните?

- Понякога... Когато приятели ми изпратят в Уотсап, но аз не ги търся в интернет.

- Полека се приближаваме към летище Никола Тесла в Белград и на говореното на задната седалка на поршето идва края. Рони, имаш ли някакво впечатление от Сърбия?

- Нямах време да видя колкото исках. Но имам желанието да се върна, пробвах храната и много ми хареса. Подобна скара на тази в Бразилия, почти такава.

Последното впечатление е важно. Направихме всичко да се чувства приятно в Белград, но нещото което със сигурност няма да забрави - ущипците! Да, нашите обикновени ущипци от сръбската скара. Пробва ги в хотел Метропол и се одушеви. Предупредихме го, че е люто, но не се притесни. Трябваше да се пече нова порция ущипци. От всички лакомства на масата в ресторанта на Метропол, Роналдиньо напълно полудя за ущипци. И руска салата с тях. На практика, само тези двете яде.

Одушеви го и малката Петра, дъщеричката на известния футболен агент Зоран Стоядинович, човекът, който беше ключ в реализацията на нашата идея. Какво да подарим на Роналдиньо?! Този човек има всичко... Петра му намери цаката. Едно киндер яйце предизвика най-известната футболна усмивка на света...

Изпратихме го на самолета и остана някакво усещане сякаш е отишъл приятел. А проведохме само ден заедно?! Ето, толкова влезе под кожата на всички Роналдиньо по време на друженето в Белград. Това е такава харизма. Това е такъв лик. Заразително положителен. Поправи деня на всички. Имаше търпение за всеки автограф, всяка фотография, всеки поздрав. И винаги беше усмихнат. Запита се човек: Как не му омръзва?

Може би това е тази проста любов, която ширеше докато играеше. Вярвайте, Роналдиньо съвършено добре знае колко го обичат хората. И как им въздейства. Затова е задържал уважението, скромност и благодарност към всички. Онези за които е играл и забавлявал. Затова и той им отвръща с любов, защото знае, че заради това е специална история в световния футбол.

Може би ще се сети за онези ущипци, па отново да ни изненада.

Историческа ВАР дузпа отведе Ривър във финала на Копа Либертадорес, съдията бяга от играчите на Гремио!

Колумбийският арбитър Андрес Куня е храбър човек. Много храбър човек. С тази констатация почти всички световни медии започват своя репортаж за реванша от 1/2-финалите на Копа Либертадорес между Гремио и Ривър Плейт.

Нощес в Порто Алегре бе изписана история във футбола. Ривър Плейт след победа в гостуване (2:1) се класира на финала където би могъл да отмери сили с най-големия си враг Бока Хуниорс. Обаче, всички с дни ще говорят за това, че ВАР технологията помогна на "милионерите" да стигнат до гол в 95-ата минута.

Какво се случило? Играел се е краят на мача, Гремио имал реми (1:1), което след триумфа в Аржентина го отвеждало във финала. Ривър Плейт няма какво да чака. Тръгва напред. Резервата Скоко дочаква топката на ивицата на наказателното поле, блокира го Брешан... Изглеждало, че това е ъглов удар за аржентинския представител. Обаче, съдията Андрес Куня се консултира с ВАР, дълго гледа записа и след десет минути колебание показва бялата точка, защото Брешан си послужил с ръка.

Бяс завладял трибуните на стадиона в Порто Алегре... Обаче, това не попречило на Мартинес хладнокръвно да реализира най-строгото наказание в петата минута на съдийското продължение и да отведе "милионерите" във финала.

Едва тогава настанало вълнението. След края на мача арбитърът Куня трябвало с помощта на специалните части на бразилската полиция да напусне стадиона.

Могат да се жалват в Гремио от съдийското решение, но сами са виновни, че пропуснаха възможността да се борят за титлата най-добър отбор в Южна Америка. Донесоха си капитал от Аржентина, а имаха и преднина от 36-ата минута когато Лео Гомес изчака топката на 16-ия метър и уцели точно в ъгъла. Това беше обявление за историческа нощ. В края на краищата, Ривър е първият отбор, който в полуфинала на Копа Либертадорес заличи загуба у дома.

Ще се окаже, че ключовият детайл е видян в началото на второто полувреме. Нападателят на домакина Ферейра имаше чисто положение. Остана сам срещу вратаря на Ривър Плейт, но Армани спаси неговия удар.

От тогава започна инициативата на аржентинския представител. Ривър тръгна на всичко или нищо. И получи класиране във финала. Преди гола от историческата дузпа Боре в 82-ата минута скочи отлично и изравни резултата. Това беше увода към голямата драма.

Във втория полуфинал тази нощ се срещат Палмейрас и Бока Хуниорс. Аржентинците защитават преднина от първия мач от 2:0. Мирише на Супер класико във финала.

Добре де, а какво е Роналдиньо?

Ще те нарека приятел, въпреки че сме се срещали само веднъж.

Това беше една есенна вечер на Сан Сиро, оттогава има вече почти осем години; Милан играеше срещу Фиорентина, седях на онзи втори пръстен, борех се с големите капки дъжд, които минаваха през пробития покрив - дали някога са го поправили, за бога? - и падаха право в тила, а къде другаде, и опитвах да те видя, въпреки че те скриваха шал, тъга, Леонардо и яснотата, че миланските, а и европейските ти дни се отброени.

Беше, не си спомняш този мач, гаранция, защото това беше когато полека спря да играеш, беше на пейката и ще влезеш в последните пет минути, вместо Кларънс Зеедорф.

За теб това сигурно не е означавало нищо, пет дъждовни минути в залеза на твоята кариера, в скучен мач, който не успя да се размърда дори от викането на Синиша Михайлович. А за мен, ех, за мен е достатъчно за цял живот.

И не само за мен: атмосферата в 86-ата минута, на дотогава смълчания Сан Сиро - на едната трибуна имаше неколцина привърженици, и малко викаха, понякога удряха барабана, но въпреки това, щипах се няколко пъти, за да не помисля, че съм в Скалата - се промени на секундата.

Дотогава полулегнали дядовци на закъсняла сиеста и тийнейджъри, които си ровеха в телефоните се наведоха напред, почти паднаха от седалките, задържаха дъх, заискря на всеки в очите толкова, че рефлекторите станаха напълно непотребни, какво бръщолевя, какви рефлектори, половин Ломбардия помисли, че е съмнало посред нощ, някои са си направили първото сутрешно кафе, най-големите учени на НАСА са се уплашили от блясъка, който идвал от севера на Италия и за малко да включат алармата, да не са ни посетили извънземни?, запитали са се (и били прави!), ето толкова сила са имали нашите ожарени погледи, пълни с изчакване, надежда, радост, душа.

Пълни със свобода, която си ни подарил.

Свободата да бъдеш свой и да бъдеш щастлив, да си играеш и да се смееш; а такава свобода, вярвай ми, струва повече от всички големи заклинания, думи, националности, изблици на патриотизъм и татуировки с герои от миналото.

Повече чак и от Барселона и Бразилия, макар че не знам какво би мислил ти за това сравнение.

Ще те нарека приятел и защото си бил приятел на футбола, в най-изконния смисъл на тези думи.

Появи се в момент когато той загуби вяра в себе си, когато е започнал много да харчи и да губи душа, когато всички останали полека са го напускали и му говорили, че е започнал да отегчава. А ти си го взел, защото така правят приятелите в неволя, за ръка като онези деца в тунела преди излизането на терена, нашепна му, че всичко ще е по-добре, изведе го на центъра, накара го да отвори широко очи, и тогава затанцувахте, заедно, завинаги.

Имал си в тази нощ в Милано когато се видяхме за кратко, имал си, приятелю, не си спомняш и това, един дрибъл в центъра, обърна някой в лилав екип така, че помисли, че планетата е спряла като последната дневна "двадесетдеветка" на обръщалото на Медак, искаше да слезе и да изчака утрото и да му се върне мозъка в равновесие, и не направи нищо повече, но докато слизахме по стълбите се чу някаква песен за теб, пое я цялата маса, о-о-о-о-о беше всичко което разбрах, а разбрах всичко, и помислих, за бога, сякаш не е всяка привърженическа песен на света за теб, само че някои крият това по-успешно.

Казват, че са най-искрени онези писма, които никой няма да прочете. Чак тук, в редовете, които са освободени от размишления за друго, за адресата, чак тук човек може да бъде до края отворен.

Роналдиньо като играч на Милан

Искрено ще ти кажа, приятелю, на теб и за тебе е много трудно да се пише. Всеки има някакъв свой момент в който ти си главна и поддържаща роля, режисьор, сценарист, тон-майстор, суфльор и инсипициент, не съществува особа, която някога е обичала футбола, а да не помни, не сънува, не опитва - правил съм това чак и аз, безкрайно неталантлив за футбол; но ти правеше невъзможното да изглежда възможно, някой от стотина килограма да помисли, че може да танцува с топката, а да не се неминуемо спъне в нея - макар един твой ход, и при всеки е различен, и представи си как би било да почна да ги описвам.

Ти сигурно не четеш коментари в интернет, таман колкото не четеш и никога неизпратени писма, но да знаеш, би имало милиони, които биха ме критикували, че не съм споменал Точно Онзи детайл, гол, греда, движение, рабона, ножица, онези "лъжливи очи", които на тях са им най-драги, онзи пас с дупе, ей, с дупе!

Би било, приятелю, вярвай ми, би било така: ало, майсторе, мислехме, че си някакъв журналист, чак те и харесвахме, а ти тук ми пишеш за пет минути от есента на 2010 за които никой не се и сеща, пиши брате малко за Челси, за Барселона и за това как я е върнал към корените, за кьоравия Дейвид Сиймън на когото още се смеем, за ножицата срещу Виляреал, за аплаузите, които му подаряват, защото е освободил и тях, привържениците на най-големия съперник на стадион Сантяго Бернабеу, пиши за онова когато насред мач беше хвърлена втора топка на терена, а той започна да си играе с детето покрай терена сякаш на света съществуват само те двамата и една лагуна в един град в една далечна топла страна където всички се смеят чак и когато им е трудно, пиши за тази магия, за живота, за радостта, за цената на свободата, за това, че всяко дете искаше да го имитира, но недей да забравяш Онзи Момент и недей да не кажеш нещо за това, че той отиде в пенсия.

А за това няма, приятелю. Може би и, казах ти за искреността и писмата, може би и заради това, че не умея.

Защото как да се простим? Как да те обясня, наистина?

Подчинил Барселона и Реал

Бих се чувствал като онези деца, знаеш, това сигурно го има и в Бразилия, строяват малчуганите от някоя детска градина или школо и тогава ги питат да обяснят думи и понятия... Какво е любов, питат децата, а те казват: "Любов е когато си влюбен" или "Любов е Мая от първи Б", какво е свобода, "свобода е когато моят тате отива в кръчмата", какво е стадион, "стадион е когато всички се нервират и викат".

Тогава помислям, какво всеки от нас, които са имали привилегията да живеят с теб, веднъж седмично да включат телевизора и там да има щастие и радост и свобода и душа, а камо ли да те срещнат за пет минути в една дъждовна нощ в есенен Милано, какво бихме, приятелю, направили да ни опрат камери в лицето и да ни питат, , какво е Роналдиньо?

Знам, не трябва нищо да отговаряме. Нито дума. Нито буква. Нито писмо. Нито текст.

Всички бихме се смели.

Автор: Марко Прелевич

Сбогом! 10 неща, които не сте знаели за Роналдиньо

Да оставим майсторствата, бройките, клубовете, Диньо беше повече от това, икона на световния футбол. За тези неща рядко се е говорило...

За Роналдиньо е казано всичко, повече говори той на терена и наистина са малцина тези, които няма да се съгласят, че става въпрос за един от най-добрите играчи в историята на футбола.

Бразилецът каза "достатъчно", макар че на практика вече три години не играе футбол и можем да кажем, че това прощаване е само официално потвърждение на онова което знаехме.

Но, нека това бъде вместо посвещение, дали сте знаели тези неща за Роналдо де Асис Морейра.

1 Цялата си кариера е посветил на баща си, който го е вдъхновявал като дете и му обяснил, че е най-важно да се играе хубав футбол. Останал без татко си, работник на пристанище и аматьорски футболист в осмата си година. Неговият баща е починал от инфаркт в басейна, в новата къща, която са купили когато по-големият брат Роберто продължил договора си с Гремио.

2 Според Роналдиньо Роберто е бил по-талантлив от него, макар че баща им твърдял друго. По-големият брат на Диньо е имал предложение от Торино, но останал в Гремио, по-късно се контузил и вместо футболна кариера се грижил за по-малкия си брат и бил негов агент.

3 Дрибълът на Роналдиньо частично е резултат от неуморни игри с кучета и топката. Надбягвал се с любимците когато не е играл на улицата и това му помогнало да развие невероятна техника, неговата моторика не е имал никой. Винаги около себе си е имал куче. Ниеграо (Черния) и Бола де Фого (Огнена топка) са били имената на неговите любимци.

4 "Роналдиньо" е прякор, в началото са го наричали "Гаучо", защото е от Порто Алегре, а по-късно му сложили този прякор, за да го различават от "Феномена", но и от един бразилски вратар.

5 Като млад завършил в ТВ репортажите, светът го опознал по най-известния гол, който постигнал като хлапе. Въртял се на ТВ Глобо като клип, така стигнал и до Европа. По-младите не си спомнят, това е гол срещу Венецуела в Копа Америка, шедьовър, който уверил Бразилия и света, че е родена нова звезда.

6 "Не съм хубав, но съм чаровен", умеел да каже. Не си оправял зъбите, защото те станали част от имиджа му, спонсорите не му разрешавали. На жените не им пречело, свалил е и дъщерята на Рийкард между останалите, а манекенките се редували. Умеел да изчезне от хотела, но и да използва и асансьори, коридори и т.н.

7 Най-голям страх е имал от шофиране, никога не е взел изпита за книжка, возил се с таксита, които рядко му вземали пари, а по едно време го возел роднината Тиаго, който бил професионален автомобилист.

8 Винаги е имал проблем с теглото, защото ял абсолютно всичко, никога не се е отрекъл от сладкишите, така че преди сезон се подлагал на строга диета, мнозина казват, че му е съкратило кариерата на върховно ниво и му пречело в късните дни, заради контузии...

9 Роналдиньо държи един рекорд за който малко се знае, той е футболистът чийто подпис е привлякъл най-много хора на представяне в историята на Серия А. А италианците нямат този навик да напълнят стадиона, дори когато са имали най-силното първенство в света в представянето на подсилвания. Е, Диньо е дочакан на "Сан Сиро" от 40 000 души, а струвал относително малко, за днешно време, 25 милиона. Зеедорф не му дал "десетката" и взел 80, годината на раждане. В Милано вече е бил свършен, 76 мача, 20 гола.

10 Присъствал е на "бунга-бунга" вечерите при Берлускони. Но, само като маска. Известната Ирис Берарди е обожавала да се маскира като Диньо, мнозина твърдят по желание на самият собственик Силвио. Тук ще спрем...

Автор: Владимир Стоянович

Финалът на Копа Либертадорес - ХАОС!

Футболистите на аржентинския Ланус ще трябва на 29 ноември в предградието на Буенос Айрес да компенсират гол изоставане от "Арена де Гремио", ако не искат първото им появяване на най-голямата сцена на южноамериканския футбол да завърши със загуба.

Бразилският Гремио постигна малка, но драгоценна преднина в първия от двата мача от финала на Копа Либертадорес благодарение на гол на отхвърления ветеран, 33-годишният Сисеро Сантош, който в 72-ата минута беше пуснат в игра, за да опита нещо, а 11 минути по-късно успя с левия крак да прокара топката под Естебан Андрада за крайното:

Гремио - Ланус 1:0 (0:0) пред 55 188 предимно екзалтирани привърженици в Порто Алегре.

Гремио: Грой - Едилсон, Жеромел, Канеман, Кортес - Артур, Рамиро, Жаилсон (72 - Сисеро), Луан - Фернандиньо (57 мин - Евертон), Бариос (74 - Жаел)

Треньор: Порталупи

Ланус: Андрада - Гомес, Гарсия, Брахиери, Веласкес (79 мин - Агире) - Паскини, Марконе, Мартинес, Силва - Санд, Акоста

Треньор: Алмирон
 

Първият мач е изгледан и от около хиляда тифози на Ланус, които са дошли от Аржентина, за да подкрепят отбора на треньора Хорхе Алмирон в двубой какъвто този клуб никога в своята история не е играл.

Десетина минути, смятайки и продължението, ги делеше от равенство 0:0 след което шансовете преди реванша всякак щяха да са по-големи, но видяха крах на защитния подход на техните любимци след атака, която направиха трите резерви, които един след друг на терена пусна треньорът на "синьо-черните" Ренато Порталупи.

Евертон пусна дълга топка по дясната страна, Жаел (който влезе две минути след голмайстора Сисеро вместо някогашния нападател на Борусия Дортмунд Лукас Бариос) отигра с глава за някогашния футболист на Херта и Волфсбург, а този футболист постигна най-важния гол в кариерата си въпреки че продължава да стои въпросът как изобщо се е намерил на стадиона в този момент.

Защо?

Просто, в залеза на кариерата и с очевидно излишни килограми, Сисеро през лятото е останал без клуб, когато Сао Пауло освободи "неговия" треньор, Рожерио Сени, а и ветеранът е разбрал, че няма много да играе. Раздялата по взаимно споразумение довела до това Гремио да попълни игровия кадър с халфа, който подписал на 29 септември и - до днес - изиграл нула мача в бразилската Серия А.

Несъмнено, треньорът Порталупи го употребил в двата мача от полуфинала на "южноамериканската Шампионска лига" с еквадорския Барселона - Сисеро изиграл първите девет минути в екипа на Гремио в Гуяакил при резултат 3:0 за неговия отбор, а след това бил титуляр в реванша и играл до 70-ата минута, чакайки, като всички в Порто Алегре, мачът да бъде завършен (резултатът е бил 0:1) и да започне празненството на петото класиране на клуба във финала на Копа Либертадорес.

Когато в нощта между сряда и четвъртък по наше време настъпила нервността на "Арена де Гремио", а първите звезди на отбора изгубили идея как да се борят със здравата защита на Ланус, Евертон, Жаел и Сисеро влезли на терена и донесли на екипа драгоценна преднина преди реванша, в който аржентинският отбор ще има мотив и самоувереност, след като на четвъртфиналите със Сан Лоренцо и полуфиналите с Ривър Плейт продължили напред след загуба в първия мач в гостуване. Първият съперник от аржентинското първенство, Ланус изхвърлил след загуба с 0:2 като гост - 2:2, след дузпи 4:3 във втория мач, докато Ривър Плейт е елиминиран след загуба с 0:1 на "Монументал" - 4:2 на "Естадио Сиудад де Ланус".

Иначе, отборът на Алмирон се намира в жестока криза на формата, тъй като победата с 4:2 над Ривър е единствената в последните шест мача, смятайки и сутрешния в юга на Бразилия.

Кризата във формата беше особено очевидна във второто полувреме на първия мач по време на което Ланус не отправи удар към вратата, но Андрада беше безсилен след две важни намеси, които направи преди попадението на Сисеро. Сисеро е имал само 15 докосвания до топката в мача.

Gremio fans celebrate the goal that gave them a 1-0 win in the first leg of the Copa Libertadores final against Lanús!

📹: @ialbapi pic.twitter.com/xuXuMLflCS

— COPA90 (@COPA90) 23 ноември 2017 г.

Гремио играе пети финал в Копа Либертадорес де Америка, както оригинално се нарича този турнир основан през 1960 година, а в последното си появяване през 2007 година клубът, който е дал на света Роналдиньо Гаучо е прегазен в два мача срещу Бока Хуниорс. Хуан Роман Рикелме вкара и двата гола в Порто Алегре (0:2) и още един на "Бомбонера" (3:0) за шеста титла на най-популярния аржентински клуб в, до днес, последният му десети финал.

Гремио има две титли от четири финала, а по-трофеен от Бока с резултат 6/4 е само аржентинският Индепендиенте, който е спечелил седем титли от също толкова финала.

През миналия сезон втора купа спечели колумбийският Атлетико Насионал, който е награден за това с 5 350 000 долара.

Последните 10 шампиона:

2016 - Атлетико Насионал (Колумбия, 2)
2015 - Ривър Плейт (Аржентина, 3)
2014 - Сан Лоренцо (Аржентина, 1)
2013 - Атлетико Минейро (Бразилия, 1)
2012 - Коринтианс (Бразилия, 1)
2011 - Сантош (Бразилия, 3)
2010 - Интернасионал (Бразилия, 2)
2009 - Естудиантес (Аржентина, 4)
2008 - ЛДУ Кито (Еквадор, 1)
2007 - Бока Хуниорс (Аржентина, 6)

Най-много титли (клубове):
7/7 - Индепендиенте (Аржентина)
6/10 - Бока Хуниорс (Аржентина)
5/10 - Пенярол (Уругвай)
4/5 - Естудиантес (Аржентина)
3/7 - Олимпия (Парагвай)
3/6 - Насионал (Уругвай)
3/6 - Сао Пауло (Бразилия)
3/5 - Ривър Плейт (Аржентина)
3/4 - Сантош (Бразилия)

Най-много титли (федерации):
24/33 - Аржентина
17/32 - Бразилия
8/16 - Уругвай
3/10 - Колумбия
3/8 - Парагвай
1/5 - Чили
1/3 - Еквадор

Роналдиньо, легендо, време е за пауза

Това не е мач, който можеш да спечелиш, колкото и трикове да са ти останали в арсенала, който ревниво си градил още през деветдесетте в своя Порто Алегре. Не ти трябва повече нито един вой на необразован безумник.

Ще кажете, че това е пресилено и драматично, изброявайки хиляди пъти по-потресаващи истории - сякаш на планетата не липсват? - и по-големи неправди; да кажем колко по-тежко е на бежанците от Сирия по улиците или, например, бежанците от Европейското първенство, които носят името "национален отбор на Сърбия", но ето, в лицето и в сърцето: няма по-тъжна футболна (а и не само футболна) новина в последните десет дни от тази, че Роналдиньо е изгонен от Флуминензе, след общо девет изиграни мача за три месеца, и освен това, сега обърнете внимание, на един мач привържениците го освирквали и обиждали.

Можете ли да си представите как изглежда човек, който е удобно скрит в анонимност на трибуната на която седи, и освирква най-големия футболен гений на нашия век?

Не е много трудно, всъщност. Това е същия духовен скот, фотороботен човек, който сменя една партия с друга само от интерес, някой който става общински полицай и вместо да помага на бабите да пресекат улицата и да им носи пазарските чанти, напада хората, които нямат билет за транспорт; възбуден младеж, който е силен само в масата на своя кортеж, докато яростно налита на хора с друга вяра или интереси, а няма понятие от живота; още по-лошо, това е от типа хора, които преди седемдесет и няколко години са ставали пазачи на концентрационни лагери, само защото са се подчинявали на масата.

Може да не са много, но са гласовити, агресивни и упорити; може да не са много, но и един да е - твърде много е.

Това не беше само новина. Не, това щуро новинарско съобщение, което се събира в няколко изречения - "Флуминензе прекрати договора с 35-годишния Роналдо де Асис Морейра, след като привържениците на клуба го обиждаха и освиркваха на мача срещу Атлетико Минейро. Бившият национал на Бразилия, който дойде във Флуминензе от мексиканския Керетара, няма гол или асистенция в девет мача за клуба", това е, не пресилвам, анамнезата на днешния футбол, след която добър лекар лесно поставя диагнозата.

Освиркванията към Роналдиньо, радостният артист, който направи това хилядолетие по-хубаво място за живот, са царското доказателство, че планетата и официално отива по дяволите. Хейтърите победиха. Някои зли хора отвлякоха футбола, разсякоха го на парчета и го опаковаха в черни торби, за да не се събере вече никога.

Който освирква Роналдиньо, какъвто и да е днес, този не само не обича футбола, той не обича и живота...

Зъбатият маестро от Порто Алегре беше антитеза на "модерния футбол", който искат да ни натрапят със сила, шепа хитри тактици, които признават само победи и трофеи, които презират и унищожават щастието и усмивките, и търсят само пот, без смях.

Неговият принос не беше само танц по терена, голове заради които се разширяват зениците и сърцето затупва по-силно, дрибъли, които се помнят и преразказват, не, Роналдиньо беше най-големият, защото беше истински, като малко негови колеги от неговото и няколко предходни и следващи поколения, се наслаждаваше на футбола, доказвайки че друго разбиране за тази игра продължава да е възможно...

Като дете е отраснал в сянката на стадиона на Гремио, пъпно свързан с топката, която отскачала от фавелата в Порто Алегре и която пръв в люлката му сложил брат му, друг легендарен играч с фантазия, Ривелиньо, така че било логично да стане най-големия.

Това дължи и на работната етика, която често оставя бразилците недоизречени: но още като дете разбил първия мит, този, че футболистите се делят на работници и създатели - Роналдиньо упорито тренирал, оставал на тренировки да усъвършенства целенето на гредите или пас от място, без поглеждане, а футбола обичал толкова, че се смеел докато на игрището пада мрак, а самотният рефлектор хвърлял светлина само върху един нагло израснал юноша...

Гаучо, знаем вече тази история, една вечер ще посрами големия Дунга и всички ще разберат каква скъпоценност е създадена в Гремио, ще стане най-търсения бразилски играч, и през Париж, където ще усъвършенства своите финтове с Джей-Джей Окоча, ще стигне до титлата от световно първенство, ще успее да прехвърли Сиймън от 50 метра, а след това ще дойде Барселона и всички онези ножици, всички онези голове, всички онези асистенции, всички онези радости и две официални признания на онова, което вече знаехме - че е най-добрият в света.

От всеки божествен ход на Роналдиньо Гаучо, бъдете сигурни, може да се напише драма от поне три части, но нито един не беше толкова невероятен като гола, който вкара на Челси през март 2005 г, в 1/8-финал от Шампионската лига.

Нечувано лесен и лесно нечуван, това беше божествен дар, който гледахме в директно предаване: получи топката от Савиола пред дъгата на наказателното поле, и простено ви е ако още ви се струва, че около него имаше най-малко 12 играчи на Челси; не, само четири-пет, които толкова му се плашеха, че му дадоха време да затанцува самба върху носна кърпа - три малки движения на бедрата, сякаш е на карнавал, а не на "Стамфорд Бридж", един откраднат поглед към Чех и неговото положение, и шут с вътрешната част на шпица в малка мрежа...

Този гол беше толкова голям, че никой не помни, че тази вечер Барселона отпадна от Шампионската лига; такъв гол, че изобщо не беше важно какво се случи преди и след него...

Само това да беше направил в живота, трябва да има имунитет срещу обиди и освирквания, подари ни три-четири сезона в Барселона, това би било история на футбола; да е научил Меси само на няколко трика, това би било достатъчно за дълбок поклон, а той даде на всички много повече, до идването на Гуардиола и мисионерството в Милан, където много често изглеждаше сякаш не му достига мотивация, енергия и устрем...

Тогава започна неговото падане от рая, падане което мнозина до днес не са му простили. Роналдиньо твърде често, в последните седем-осем години, когато в трудовата книжка му се подписват екзотични, все по-незначителни клубове, изглежда като повехнала, солидна рок звезда, като Елвис в последните му концерти, когато е дебел, незаинтересован и готов да обижда публиката, готов да се скара с привържениците и съдиите, да остави животът, играта и атаките да минат край него, като музикант, който е записал последната си добра песен преди години, и сега живее на стара слава, пред все по-малко хора пред сцената на всяко следващо турне.

Историята е несправедлива към артистите, които се задържат на сцената по-дълго отколкото смятат критиците за прилично: Джими, Кърт и Джанис завинаги ще останат млади, Бийтълс винаги ще бъдат по-добри от Стоунс не само заради музиката, а защото се оттеглиха от покрива, когато бяха царе и не ни дадоха възможност да ги видим в тъжното издание на просяци за още малко медийно внимание; затова Марадона е по-голям от Пеле, защото се отказа навреме, защото паметта не пита кой какъв играч е бил, а какво е можело да бъде; затова на Роналдиньо започнаха да гледат като на тъжния Джар-Джар Бинкс, а не като на джедая, който със светлинния меч скрит в дясната му обувка можеше да унищожи цялата зла галактическа империя.

Това което беше най-голямото предимство на Роналдиньо, неговото най-голямо и най-удивително качество, това желание за игра и надиграване, стана негова съдба. Шоуто свърши и забавата престана, чудесният блясък с който заслепяваше противниците и връщаше вярата във футбола отдавна изгасна, а без това Роналдиньо вече никога не беше веселия алармаджия на различния свят.

Затова единствената по-лоша новина от тази в началото на текста, от бедните души, които са освирквали най-големия приятел на футбола през 21 век, е последната изява на Роналдиньо, отпреди няколко дни, че въпреки лошия опит във Флуминензе ще продължи да играе, да търси нов клуб и чака ангажимент.

Не ти трябва това, легендо, това не е мач, в който можеш да спечелиш, колкото и трикове да са ти останали в арсенала, който ревниво си градил още през деветдесетте в своя Порто Алегре. Не ти трябва повече нито един вой на необразован безумник, този последен звук на благоприличие на тази планета. Не заслужаваш нито една лоша дума, майсторе, но изглежда, че единственият начин да ги избегнеш е вече да не си футболист.

Излез в пенсия, Роналдиньо, не за да съхраниш своя образ, а за да съхраниш нашия.

Автор: Марко Прелевич