Дерби за пример

В един ден. В един спорт. В две различни държави. Случиха се много различни неща. Толкова противоположни, че чак е стряскащо. Но е истина. Винаги съм се чувствал някак раздразнен, когато някой „капацитет“, който в повечето случаи се основава само върху разкази на „приятели“ или по-възрастни „очевидци“, описва картината в „развитите“ страни и колко сме изостанали ние в България. Не че няма и по нещо вярно в думите, но моята неприязън идва от друго. Да, не сме нито цъфнали, нито вързали, но основната причина в крайна сметка сме си самите ние. С липсата на каквато и да е отговорност или вина. Всеки роптае срещу всичко и същевременно иска и мисли как да мине метър. Всеки иска да няма дупки по улиците, ама да не си плати данъците. Всеки иска ченгетата да арестуват престъпниците, но когато направи дребно нарушение, докато шофира и веднага е склонен да бутне една стамболовка (поне) и да изчетка фуражките. Абсурдите са много. Та не че не ги знам тия неща и не живея в тая страна, но ми е обидно, че ние все се изкарваме по-долно качество хора. По-бедни сме и не произвеждаме мерцедеси, вярно. Доскоро поне бях убеден, че поне не сме по-тъпи, а само ни липсва дисциплината, която да намери начини да ни принуди да спазваме някакви правила. Още не съм се предал окончателно от становището си, че наистина не сме второ или трето качество. Отдавна ми е ясно едно. С който и да е народ по света не става само със „со кротце и со благо“, а винаги става и със „со манко кютек“. Напредналите и богати държави доста бой са ударили върху свои и чужди, за да постигнат доброто си състояние и култура. Та спортът е футбол, а страните са България и Германия. В шампионатите им се играят съответно – Левски – ЦСКА и Байерн (Мюнхен) – Борусия (Дортмунд).

Ние обичаме крайностите във всичките им измерения. „Кръвни врагове“, омраза, агресия и яки псувни. Напрежението се нагнетява с дни. За да се стигне до заветната дата и час, до заветния сблъсък. Шествия и закани. Във футбола винаги има колорит, но у нас разделението на „сини“ и „червени“ е все по-фанатизирано. Доближаваме се до образцовите примери на Южна Америка. На Балканите сме със сходен темперамент. Трябва и това да се отбележи. „Вечното дерби“ в последните години стана все по-постно откъм футболни достойнства и все по-кърваво в буквалния смисъл. Имаше и смъртен случай, а цяло чудо е, че нямаше и много такива след последното издание. Организационният хаос, който владее цялата ни държава се видя и на мача. При определен капацитет алчността доведе до там хората да бъдат наблъскани като риби в консерва. Влезлите бяха двойно повече от първоначално предвиденото. Старата омраза към полицията си намери отдушник. Потрошени бяха няколко огради, които трябваше да пречат на зрителите да имат възможност да слязат на терена. Полицаите не останаха безучастни и се струпаха с превантивна цел. Поне така трябваше да бъде. На полувремето хората с пагоните дадоха заповеди, а заповедите трябва да се изпълняват, така работи системата. Няколко стотин „робокопа“ нахлуха в сектора на гостите и с палки и щитове изтикаха над 3000 души извън стадиона. В настаналото меле няма загинали. Дали е чудо или не, никой не се наема да каже. Така единият отбор довърши мача без публика, но все пак съумя да победи. На терена властват футболните аргументи, но в крайна сметка футболът е преди всичко за хората. За тези хора, които си бяха отделили от парите и времето в студената съботна вечер. А да отидеш на мач в България и то на този мач отдавна е и символ на някаква смелост – да рискуваш здравето си, а и направо живота си. Да, сигурно е имало хора, които е трябвало да бъдат озаптени и изведени от стадиона, но никой и никога няма да ме убеди, че те са били повече от 50-100 души. Крайната статистика на МВР показва – 23 арестувани. Да приемем, че още толкова са се измъкнали в тъпканицата. Полицейският произвол се скрива удобно зад думите на някой мастит шеф, че всичко е направено без излишно насилие и с цел да се осигури спокойствието и здравето на гражданите. Със същите доводи и мутрите оправдават занаята си – те бият, за да осигурят спокойствието и богатството на тия дето ги пращат. Оп, леко припокриване се получи май. Както се казва – битият бит. Пак няма да има виновни. Това е ясно. Така или иначе мачът се изигра, победител и победен си се разотидоха и толкова. Сега едните ще се подиграват на другите до следващия път, а късата памет на привикналия на терор „гражданин“ ще забрави случилото се. Ще трупа сили за следващата порция бой – я на мач, я на митинг, кой знае.

В Германия 69 000 зрители се разположиха удобно на „Алианц Арена“ в Мюнхен. Новото съоръжение, което приютява Байерн, не разполага с напукан бетон и седалки, които да се чупят от тежестта на по-едричките привърженици. Немците не са хора на огнения темперамент, но това изобщо не им попречи да дадат началото на двете световни войни. Агресията и на тях не им е чужда, а и техните юмруци са си тежички. Самият стадион ги лиши от готови оръжия. В сектора за гости имаше „жълто-черно“ море, но не се виждаха хора, които да са седнали на главите на тия пред тях, защото просто няма как иначе. Квотата сигурно е била точна и билетите са отговаряли на реалната бройка присъстващи. Предположение. Мачът се излъчваше в 198 страни, включително и България. На полувремето домакините също губеха в резултата. Операторите показваха кадри от всички кътчета на всеки сектор. Един до друг седяха хора с шалове на Байерн и Борусия, мъже и жени, на всякаква възраст. Не единични случаи, а стотици „врагове“. Носеха си биричка в ръка и махаха към камерите. Нямаше средни пръсти, нямаше окървавени носове. В кадър не влезе нито един полицай. Да не говорим за бронирана машина или нещо подобно. Дали не ги е било яд феновете на Байерн? Шампионът сдаваше титлата на претендента на собствен терен и нямаше сили да се опълчи поне в прекия сблъсък. Точките бяха катастрофално много в полза на дортмундци и набъбваха. Имаше привърженици на мюнхенци с шалове със задраскана емблема на противника, но дори и те не предприеха реваншизъм в пряк двубой с комшията по място, който дереше гърло за другия отбор. Второто полувреме си изтече, Борусия вкара още един гол и затвърди напълно превъзходството си през този сезон в Бундеслигата.

В един ден. В един спорт. В две различни държави. Случиха се много различни неща. Общото беше, че и в двете дербита биха гостите и в двата двубоя крайният резултат беше 3:1. Борусия (Дортмунд) най-вероятно ще стане шампион на Германия, докато ЦСКА няма почти никакви шансове да притесни поне водача Литекс в нашата си А групичка. За „червените“ остава утехата и сладостта от триумфа на стадиона, който до съботната вечер минаваше за непревзимаем. Нали в живота трябва да се радваш и на тези успехи, които не ти носят някаква особена печалба? Жалкото е, че в живота на българите все по-голям смисъл придава омразата, а не любовта. Ако обичахме отборите си, щяхме да седим един до друг и да си пием бирата. Само че ние мразим неистово и подобен сценарий не се допуска. Върлува легендата, че тази омраза винаги е била факт. Всъщност и в България е било като в Мюнхен. Стадионът е бил пълен, но не са били трошени заграждения и привържениците на двата отбора са седяли един до друг, без да си правят тест за „мъжество“ и сила на удара. Това изглежда безвъзвратно загубено минало. В Германия е настояще и по всичко личи и бъдеще. Бъдещето, което ние искаме в приказките си по кафенетата и кръчмите, но което отлагаме за неопределено време. Например – никога. Напълно е разбираемо, че все повече хора ще предпочетат да гледат по телевизията дерби от чуждо първенство, пред възможността да бъдат бити, докато са платили за футбол с качество на махленско равнище. В махалата хем си пряк участник в играта, хем и емоцията е по-силна. С приятелите ми, дали от ЦСКА или от Левски, се събираме да поритаме, да пием по бира и да си подхвърлим по нещо заядливо понякога като стане поредната издънка. В бъдещето не вярваме, а в настоящето ни не си избиваме зъбите.

Байерн (Мюнхен) – Борусия (Дортмунд) беше дерби за пример. Не само за футбол, а за чисто човешките взаимоотношения. За рамките на съперничеството, на майсторството, на уважението, на достойнството.

Аре, момчета, със здраве и следващият път като сме на терена – при хеттрик – голмайсторът избира бирата. :)

Веднъж "артилерист" - завинаги "артилерист"

Едно от хубавите неща да си имаш блог е свободата да кажеш каквото искаш. Без да се съобразяваш с шеф, медийна политика, рекламодатели и т.н. Липсата на цензура и редица други ограничения. Както и възможността да споделиш мнението си с приятели, а те да го представят на техните приятели и да си спретнете един хубав разговор или спор.

Любимият ми отбор не успя да спечели една купа, която реално няма нито стойност, нито престиж. Не ме е яд за тенекето, а за начина, по който се случи всичко. Пет години без нищо във витрината, а последното завоевание дойде след изпълнение на дузпи. Във футбола рядко има логика, особено когато става дума за финали.

Арсенал беше безспорен фаворит. В двата мача от шампионата беше победил Бирмингам с 3:0 и 2:1, а като индивидуалности и стил няма съмнение кой е по-качествен състав. Купата на Лигата се приемаше като ордьовър преди финалната права – във Висшата лига в схватка с Манчестър Юнайтед, в Шампионската с Барселона след предимство с 2:1 от Лондон, и за Купата на Англия, където се очаква нов сблъсък с Юнайтед.

„Топчиите“ останаха с празни ръце. След гол на резервата на бирмингамци Обафеми Мартинс. И то какъв гол. Уникално нелепо недоразумение между централния защитник Лоран Кошчелни и доскоро третия избор при вратарите Войчех Шчезни. Първият се опита нескопосано да избие топката, която трябваше с лекота да бъде уловена от младия поляк. В резултат Кошчелни едва я закачи, тя се удари в Шчезни и се плъзна напред по тревата към Мартинс, който не можеше да пропусне – 2:1 за Бирмингам в 90-ата минута.

Бирмингамци първи откриха резултата чрез Никола Жигич, за когото преди години се говореше, че е в плановете на Венгер, за да дойде изравнително попадение на Ван Перси. Мениджърът на Арсенал така и не закупи най-високия таран, играл на Острова. Въобще трансферната политика на Венгер се превърна в пълна и гъста мъгла в тези пет „сухи“ сезона. Французинът с репутация на ловък маестро в шлифоването на таланти, взе да си прави абсолютна подигравка с хората, които обичат най-големия клуб в Лондон.

Далеч преди да настъпи световната финансова криза Венгер реши да налага рестриктивна политика относно харчовете за нови играчи. Последното голямо име на узрял играч, който да е над тийнейджърска възраст е Андрей Аршавин, закупен от Зенит през януари 2009 г. „Професора“ оправдаваше липсата на доказани фигури, които да слагат подписа си под договори с Арсенал, с построяването на новия стадион „Емиратс“. Безспорно е, че клубът е финансово стабилен във времена, когато мнозина имат сериозни задължения. Футболът все пак е игра и като във всяка игра основната цел е победата. Многото победи трябва да водят до спечелването на някакво отличие, което да възнагради усилията ти и да зарадва сърцата на привържениците.

Арсенал изгради определен стил на игра и често неговите мачове могат да бъдат сравнени с произведения на изкуството. Технична игра на скорост и пасове, които могат да изненадат всеки. Творчеството е на висота, но често пъти качеството не е. В търсене на нови централни защитници Венгер привлече Себастиан Скилачи и Лоран Кошчелни. Двамата нямаха никакъв опит в английския футбол. За никого от приятелите ми не е тайна, че за мен и двамата не отговарят на марката Арсенал. Само като се замисля, че на тяхно място са играли Тони Адамс, Мартин Киоун и Сол Кемпбъл. Единствената издънка, която може да се сравнява с настоящите е Паскал Сиган.

Скилачи и Кошчелни издъниха много мачове през сезона, в които Арсенал загуби точки, които могат да се окажат доста ценни за крайното класиране и цялостния сезон. Кошчелни издъни една възможна купа за „артилеристите“, която можеше да налее огромно самочувствие в младия отбор. По-лошото е, че грешките им не са единични случаи, а истински футболен рецидивизъм. Потърпевшите сме аз и милионите други фенове на отбора. Твърдоглавието на Венгер е на път за шеста година да предаде надеждите за нещо значимо. Вермаелен изпуска почти целия сезон, а Джуру едва отскоро получи смислен шанс да покаже на какво е способен. Въпреки очевидните проблеми Венгер за пореден път не закупи никой през зимната пауза.

Дори напротив. Вместо да привлече опитни бойци, които да циментират пробойните, той щедро раздаде под наем куп таланти. След като прати Алмуния да търка пейката, а Фабиански се контузи до края на сезона, можеше да върне Вито Маноне, който демонстрира голям потенциал. Отново се връща споменът за времето, когато Леман беше единствен на ниво и това коства финала в Шампионската лига, когато на негово място се появи Алмуния и в крайна сметка допусна два гола, като за единия носи доста сериозна вина. Едуардо беше продаден, за да се стигне до там, че съдбата да си отмъсти и именно той да вкара два пъти във вратата на Арсенал за успеха на новия му Шахтьор (Донецк) с 2:1. Тази грешка в комбинация с други доведе до там лондончани да се изправят срещу Барселона на 1/8-финалите в Шампионската лига, вместо да попаднат на намиращия се в криза Рома и да си олеснят живота. През януари под наем замина Карлос Вела. Поврътливият мексиканец с добра техника ще се мъчи да спасява УБА от изпадане, а Никлас Бендтнер, който упорито ми прилича на дървената кукла Пинокио, ще трябва да тормози с очевадната си липса на елементарна техника, като например спиране на топката. Датчанинът няма и скорост, да не говорим за някаква фантазия. Единствената полза от него може да бъде при някое центриране. Отдавна трябваше да бъде продаден където и да е.

Арсенал има нужда от качествени играчи на скамейката си. Това си личи. Срещу Бирмингам без Фабрегас и Уолкът отборът нямаше достатъчно острота. Насри се мъчеше да изобрети нещо, докато Росицки и Сонг се скъсаха да подават накъдето им падне и често неточно. Понякога може и да нямаш ден, но когато нямаш ден около 10 пъти в 60 мача често се случва така, че в края на сезона нямаш нищо, което да прегръщаш и да вдигаш над главата си. Красивият футбол е гордост, но на мен и сигурен съм на много като мен, които истински обичат Арсенал ни омръзна да го караме като в стария лаф – „очи пълни – ръце празни“. Дано не съм лош пророк и в крайна сметка „топчиите“ да спечелят поне един трофей. Ако това стане факт, ще бъде колкото заслуга на Венгер, толкова и на пук на него!

Както гласи повелята – Веднъж „артилерист“ – завинаги „артилерист“!

Пък дано доживеем „Професора“ да купи поне трима, които сме чували и виждали и по възможност да струват осемцифрени суми. Арсенал не е беден, за да купува евтини откъм футболни достойнства играчи.

Дани Арансубия – лъвското сърце

Един от най-добрите вратари на Испания се казва Даниел Арансубия. В сянката на Икер Касийяс (Реал Мадрид) и Виктор Валдес (Барселона) той не е чест обект на медийно внимание и с повиквателни за националния отбор на иберийската държава. Така или иначе уменията му не подлежат на съмнение и всеки, който следи футбола в Примера отблизо е наясно с тях.

Арансубия е роден на 18 септември 1979 г в Логроно. Висок е 1,84 м и започва професионалния си път на футболист в прочутата школа на Атлетик (Билбао). Дебютира за мъжкия отбор на баските на 10 април 2001 г при поражението с 1:3 от Реал (Сосиедад) в дербито на региона. След два сезона като резерва на Иняки Лафуенте той се превръща в неоспорим титуляр и помага на баските да се класират в Купата на УЕФА през сезон 2003/2004 г, подписвайки нов контракт за четири години.

След нова борба с Лафуенте за място в стартовия състав през 2005/2006 г Арансубия се оказва излишен в плановете на треньора Горка Ирайсос, като не играе дори при контузията на конкурента си през сезон 2007/2008 г. В клуба взимат под наем ветерана Армандо от Кадис и го налагат в състава. През юни 2008 г Арансубия преминава в Депортиво (Ла Коруня), помагайки на галисийците в Интертото, като изиграва цял сезон с изключение на един мач, заради наказание.

На 2 октомври 2008 г Арансубия спасява три дузпи срещу норвежкия Бран при домакинската победа на Депортиво с 2:0 в първи квалификационен кръг от Купата на УЕФА и така отборът се класира в групите. Стражът пропусна първите шест мача от сезон 2010/2011 г заради травма, но отново си върна титулярното място.

Арансубия има един мач за националния отбор на Испания – на 5 юни 2004 г в приятелски двубой с Андора в Хетафе. Той смени Сантиаго Канисарес в 60-ата минута. Вратарят беше трети избор за „Ла Фурия“ за Евро 2004. Класата му помогна на младежкия национален отбор на Испания да триумфира на Световното първенство за младежи през 1999 г, а с олимпийския отбор взе сребърни медали от Олимпийските игри през 2000 г, като и в двата финала започна титуляр.

Миналата седмица името на Даниел Арансубия окончателно влезе в историята на испанския футбол. Това се случи в 95-ата минута на гостуването на Депортиво на Алмерия, но когато радиокоментаторът спря да крещи „Гооооооооол“ може би вече беше 99-а минута и за първи път не можехте да го вините. Това не беше от онези моменти, в които чакаш и чакаш езикът му да изтръпне, да се чуе дежурният звук и да започнат рекламите. Когато поглеждаш часовника, зяпаш през прозореца и преглеждаш нервно резултатите, мислейки си „Да, гол, разбрах, браво... сега, за кого?“, само, за да разбереш, че е безсмислен гол в безсмислен мач някъде във втора дивизия. Третото попадение на Кордоба срещу Херес. Не. Този път беше различно. Този път си е заслужавало чакането.

Расинг Сантандер току що победи Хетафе благодарение на гол от дузпа в 88-ата минута в мач, който треньорът на победителите описа честно като „0:0 от началото до края“, а дори собственикът на клуба изрази вяло радостта си с вдигнати юмруци във въздуха. Осасуна разби Еспаньол с 4:0 с новия си наставник Хосе Луис Мендилибар. Предната вечер Спортинг (Хихон) завърши 0:0 с Валенсия, след като предната седмица направи 1:1 с Барселона, за да направи серия от едва две поражения в последните си 10 срещи. Дори Малага, който нямаше успех в шест двубоя, взе точка благодарение на късен гол на Себас Фернандес срещу Виляреал. Реал (Сарагоса), Херкулес и Леванте загубиха, но Депортиво (Ла Коруня) се нуждаеше от сносен резултат, за да продължи 20-годишния си престой в елита. И то бързо.

Чудесен гол на Пабло Пиати даде аванс на прекия конкурент за оцеляването Алмерия. Загубата щеше да е пета от седем мача за Депор. Тя можеше да се окаже и причина за уволнението на треньора Мигел Анхел Лотина. Поражението щеше да остави отбора на 15-о място на точка над чертата на изпадащите, а под тях щеше да има четири състава на две точки разлика. А в идващия кръг предстоеше битка с Реал (Мадрид). Съдията отсъди четири минути допълнително време. Часовникът показваше 94:02 минута, когато Депортиво спечели ъглов удар. Той беше изпълнен от Пабло Алварес, който центрира към малкото наказателно поле. Трима скачат заедно, един от тях по-силно и се извисява, както каза коментаторът „като класически №9“. Удря топката с глава и я насочва във вратата. Часовникът показва 94:12 минута, когато кълбото преминава голлинията.

„Гооооооо оооооооо оооооооо оооооо ооооооол! Гол! Гол! Гол! Гол! Гол! Гооооооооооооооооол... за Депор! Гоооооооооол на Дани Арансубия“, крещи говорителят в екстаз. Дани Арансубия? Почакайте, дали чухме правилно? Дани Арансубия? Момчето от Логрона? Този, който обича толкова много музея на Гугенхайм в Билбао, че си прави пътешествие до Ню Йорк, за да види другия музей, само, за да каже със сигурност, че този в Билбао е със светлинни години по-хубав? Бившият испански национал, който има само един приятелски мач срещу Андора през 2004? Световният шампион от младежкото първенство? Геният, който си върна мястото, като случайно контузи конкурента си? Човекът, който Атлетик (Билбао) пусна за без пари. Този на когото Хоакин Капарос вярваше толкова малко, че взе 38-годишен вратар, който не играеше дори в Сегунда, застаряващ рокер с болни колене, вместо да рискува с него? Човекът, който никога преди това през живота си не беше вкарвал гол? Този Дани Арансубия?

Дани Арансубия – вратарят? Да, той. „Никой не ми е казвал да участвам при корнера, просто прецених, че идеята е добра“, каза Арансубия след мача. Така си беше. Той вече беше герой заради безбройните си спасявания, а в неделната вечер Арансубия стана първият вратар, който вкарва в Испания от девет години – от март 2002 г, когато Начо Гонсалес се разписа от дузпа. Арансубия е едва шестият вратар, който бележи в испанското първенство. Както и първият, който го прави с глава, въпреки че Андрес Палоп се разписа с глава за Севиля в Купата на УЕФА, а Жак Сонго`о успя да вкара с глава за Депор през февруари 2000 г, но голът беше отменен. Всъщност Арансубия е първият страж в историята на испанския футбол, който бележи от игрова ситуация. Сантамария, Феной, Чилаверт и Гонсалес се разписаха от дузпи, а Пратс има два от пряк свободни удари.

Не е чудно, че съотборниците му полудяха и по лицата им имаше усмивки, които разкриваха всичките им зъби. Арансубия изчезна под куп от тела. „Мислех, че ще се задуша. Не можех да дишам, трябваше да ги сваля от мен. Истински важното беше, че този гол ни беше много необходим“, сподели стражът. Голът му изкачи „СуперДепор“ до 13-о място, давайки му глътка въздух и три точки преднина от зоната на изпадащите. Спортното издание „АС“ му даде златната си награда за седмицата, като корицата гласеше просто „Гол на Арансубия!“. „Марка“ също отрази събитието, но с дребни букви под снимка на Дани Алвеш, който може би беше в засада при първия гол на Барселона срещу Атлетик (Билбао). Каталунският комикс „Спорт“ изобщо не спомена. Но всички останали го направиха. Нападателят на Депортиво Рики сравни съотборника си с най-добрия играч на Испания при ударите с глава – „Дани беше Карлос Сантилана“. Самият вратар с усмивка сподели: „Направих това, което съм виждал съотборниците ми да правят“.

Извинявай? Дани Арансубия вкара, защото заслужаваше да го направи. Това винаги е истина за вратар, който отива да скача при корнера на отчаянието, но това беше за повече отколкото за резултата. Това беше за Депортиво, това беше за състава, който отдавна не прилича на онзи „СуперДепор“, който пострада от икономическа криза. Грубата реалност на техния футбол, реалност, която е трудна за приемане заради спомена какво представляваше този отбор доскоро. Арансубия не направи това, което е виждал съотборниците му да правят, а това, което те рядко правят.

През този сезон имаше един или два брилянтни мача – невероятното 3:3 със Севиля. Имаше и една-две брилянтни индивидуални изяви, а като цяло впечатли Адриан. Продължителното съществуване на Депор в Примера е благодарение на усилия, търпение и стабилност. А към феновете може да покажете само уважение. Те отговориха на отчайващата форма на отбора си, като нахлуха на тренировъчното игрище, за да закачат огромни плакати, които изразяваха тяхната подкрепа, аплодирайки играчите, докато правят обиколки на терена. Депортиво все още се бори за оцеляването си. Понякога така неумело, че ти идва да изгасиш телевизора и да излезеш навън да правиш нещо, което да те отегчи по-малко.

Депор се спаси от изпадане през сезон 2007/2008 г, когато се движеше около 15-о място, а през тази година е в сходно положение, вървейки по същия път. През последните четири години галисийци завършиха на 10-о, 7-о, 9-о и 13-то място, но рядко впечатляваха с игра.

Един вестник твърдеше, че Арансубия е бил Рики тази вечер. Само Арансубия се разписа. Рики е нападателят на „синьо-белите“ през последните пет години, през които сметката му изглежда така – 3, 5, 6, 8 и 2. Но не е само Рики и вината не е само негова. През миналия сезон само Еспаньол вкара по-малко от Депор. Всичките три състава, които изпаднаха бяха отбелязали повече. За последните четири години топ реализаторът на клуба не е достигал двуцифрена стойност. Настоящият голмайстор е Адриан с четири попадения. В неделната вечер Арансубия стана седмият реализатор от състав от 29 футболиста. Попаденията на състава не са произведения на изкуството. Депор, който дели последното място по вкарани голове, е на седмо място по отбелязани след статични положения. Клубът е в Топ 10 на отборите, отбелязващи извън наказателното поле – такива голове не изискват изобретателност, а моментна експлозия.

Когато става въпрос за мачове на Депортиво много рядко се чува онзи специфичен звук на сайтовете за следене на резултати на живо или коментаторът да крещи „Гол“, карайки те да чакаш да чуеш за кого е, но твърде често напразно. В неделя беше различно, уникално. Неделя си заслужаваше чакането. Девет години по-късно вратар вкара гол. 83 години от създаването на Примера, за да се разпише страж от игрово положение – за пръв път! Гоооооооооооооооооол на Дани Арансубия! Вратарят с лъвското сърце и лъвските рефлекси!

Европейските грандове тръпнат, Борусия (Дортмунд) отново е на сцената

"Време беше най-сетне да спечелим отново в Мюнхен. Имаме най-добрия отбор в Бундеслигата, като доказахме това със спектакъл. Преди мача говорих доста и имах право", заяви Кевин Гроскройтц след успеха на Борусия (Дортмунд) над Байерн с 3:1. "Жълто-черните" изиграха много силен мач в титаничната битка и бяха по-добри във всяко отношение спрямо шампиона.

За Байерн (Мюнхен) това беше краят. След загубата в съботната вечер с 1:3 срещу Борусия (Дортмунд), реалността, която не бяха готови да приемат в Мюнхен - шампионатът беше решен в полза на БВБ. Председателят на борда на Байерн Карл-Хайнц Румениге призна: "Те ще станат шампиони, но ние трябва да ги поздравим само когато е факт и на теория. Сигурен съм, че ще са щастливи да изчакат няколко седмици за моите поздрави".

В Байерн не успяха да оправдаят думите си преди двубоя. Ули Хьонес говореше за успех с два гола разлика, а Румениге беше още по-уверен. Въпреки това отборът на Луис Ван Гаал така и не оказа съществена съпротива. Дортмундци бяха перфектно организирани срещу съперника си, надигравайки го тотално в халфовата линия. Нури Шахин блестеше и тотално засенчи Бастиан Швайнщайгер. Триото Марсел Шмелцер, Свен Бендер и Кевин Гроскройтц обезличиха летящото крило на мюнхенци Ариен Робен. Холандецът нямаше нито една възможност да представи качествата си.

"Тази победа ни прави изключително горди", сподели Шахин след дербито. Луис Ван Гаал, който изненада всички със стартовия си състав, призна: "Дортмундци са заслуженият победител". Холандският наставник отново постави Луис Густаво отляво на отбраната, а Даниел Пранич в центъра на халфовата линия. Същата конфигурация не сработи успешно срещу Интер в Шампионската лига и Ван Гаал беше принуден да прави промени. Срещу Борусия (Дортмунд) той не видя смисъл да предприеме нещо и плати за бездействието си.

Борусия води в класирането и има 16 точки преднина спрямо Байерн (Мюнхен). Байер (Леверкузен) изостава на 12 след "жълто-черните". Никой вече не вярва, че момчетата на Клоп могат да бъдат спрени по пътя към седмата шампионска титла за клуба, три от които в епохата на Бундеслигата. Привържениците изразиха огромната си радост след вчерашния мач, скандирайки "Кой ще бъде шампион на Германия? БВБ Борусия".

Изпълнителният директор на Борусия Ханс-Йоахим Ватцке, който участва в словесна война с лагера на Байерн преди битката, видимо беше облекчен и дори употреби преди това забранената от самия него дума - шампион. "Мога само да направя голям комплимент на отбора. Играчите доказаха, че футболните мачове се печелят не с уста, а с крака. Момчетата доказаха, че са напълно незасегнати от споровете и всичко останало преди срещата. Сега ние имаме шанс да станем шампион на Германия", сподели Ватцке.

Как Нури Шахин отново надигра Бастиан Швайнщайгер

През миналия юли Нури Шахин си постави висока летва. Говорейки пред "Кикер" той изрази уважение към Бастиан Швайнщайгер и Марк Ван Бомел: "Няма съмнение, че двамата вършат фантастична работа в Байерн". За да добави: "Но аз съм близо до тях". Малцина му повярваха тогава, но Шахин опроверга скептиците. Роденият в Германия турчин се превърна в халф от световна класа, като в Бундеслигата е №1 на сериозна дистанция пред подгласниците си. На два пъти през този сезон напълно надигра Бастиан Швайнщайгер, като и в двете дербита се разписа и заслужи наградата Играч на мача, а и в двата случая дортмундци взеха трите точки. Достатъчно, за да кажем - Шахин е играч от голямо равнище.

Ще бъде несправедливо да припишем победата на Борусия (Дортмунд) с 3:1 над Байерн в Мюнхен само на брилянтността на Шахин. Треньорът Юрген Клоп заслужава похвала за успеха си на тактическо равнище срещу колегата си Луис Ван Гаал, а всички от състава на гостите трябва да бъдат похвалени за работоспособността си.

Марио Гьотце и Кевин Гроскройтц показаха страхотна тактическа дисциплина и положиха херкулесови усилия да подсигуряват двойна опека на крилата на "баварците" Ариен Робен и Франк Рибери, които така и не изглеждаха опасни. Заради постоянната помощ по фланговете, Шахин и Свен Бендер бяха по-свободни в центъра на игрището, където спираха устремите на Томас Мюлер и Марио Гомес, които успяха да играят с топката общо 54 пъти. Ако някой успееше да премине дълбоката халфова линия, Борусия разполагаше с два аса в центъра на отбраната и дебютанта на вратата Мич Лангерак, който демонстрира впечатляваща форма, когато беше нужен на отбора.

Ключът за "жълто-черните" в съботната вечер беше свръзката между халфовете и атаката - нещо, което при Байерн липсваше. Основната заслуга в това отношение принадлежи на сърцето и душата на отбора от Дортмунд - Шахин. Безброй пъти даровитият младок се връщаше дълбоко в своята половина, за да запълва празноти и да предпазва от пробиви. Той беше и първият, който да даде начало на контраатака, давайки пасове от границата на своето наказателно към разположените в предни позиции Гьотце и Гроскройтц. Дойде и неговото попадение след премерен до съвършенство удар от дъгата пред наказателното поле на домакините. Той наистина беше навсякъде където имаше нужда от него.

Швайнщайгер трябваше да играе подобна роля, но не изпълни задачите си. Най-явната му грешка беше непростимата загуба на топката от Гроскройтц, след която се стигна до първия гол за Борусия. Играчът на Байерн беше отговорен и за другите две попадения на съперника. Той трябваше да пази Шахин при удара му за 2:1, но беше на 20 метра зад опонента си. Накрая Швайнщайгер беше между топката и Матс Хумелс, но не я уцели преди защитникът да я насочи неспасяемо и да предреши изхода на битката.

В задържането на кълбото Швайнщайгер беше под обичайното си ниво - игра с кълбото 121 пъти, но повечето пъти само го подаваше с успех от 78%. Освен това често беше в своята половина, а нехайното му отношение спрямо топката струваше скъпо. Рядко дриблираше в полето на дортмундци и скоростта липсваше в атаката на Байерн. Швайнщайгер беше осезаемо надигран от Шахин.

Съботната победа над Байерн, който изглеждаше непреклоним, не само подпечата титлата в Бундеслигата, а показа, че когато има ден Борусия (Дортмунд) може да победи всеки отбор по света. Успехът затвърди класата на Шахин, която не може да бъде оспорвана. Всъщност елегантният халф затвърди думите си отпреди началото на сезона.

Нури Шахин

спечелени единоборства - 7 от 12 (58%)
точни подавания - 28 от 44 (64%)
удари - 1
голове - 1

Бастиан Швайнщайгер

спечелени единоборства - 5 от 14 (36%)
точни подавания - 78 от 100 (78:)
удари - 2
голове - 0

Борусия (Дортмунд) награждава Хумелс с нов договор

Ръководството на Борусия (Дортмунд) ще възнагради бранителя Матс Хумелс с нов договор заради силните му изяви за клуба. 22-годишният футболист отново демонстрира високо ниво при успеха с 3:1 над Байерн в Мюнхен, като отбеляза последния гол за отбора си. Новият му контракт ще бъде с подобрени условия.

Настоящият договор на защитника изтича през 2013 г, но дортмундци искат да го задържат за по-дълъг период и да осуетят интерес на грандовете от континента. Треньорът Юрген Клоп има желание да задържи звездите си за предстоящото участие в Шампионската лига догодина. След успеха в Мюнхен наставникът сподели, че не знае за преговори с Хумелс, но изрази увереност, че той ще продължи да е част от състава.

Според "Зюддойче Цайтунг" бившият клуб на играча Байерн е заложил клауза за откупуване в размер на 8 милиона евро при продажбата му на Борусия (Дортмунд) през 2009 г. Изданието твърди, че "баварците" може да се опитат да се възползват от нея.

Клоп е изключително доволен от триумфа над Байерн

Треньорът на Борусия (Дортмунд) Юрген Клоп възхвали специалния момент за неговия отбор след победата над действащия шампион Байерн в Мюнхен с 3:1. С успеха на "Алианц Арена" лидерът в Бундеслигата се отдалечи на 16 точки пред противника си.

"Това беше голям ден за нас. Хора от 198 държави видяха нещо специално. Последната ни победа тук беше преди 19 години. Много сме доволни. Момчетата вложиха много труд, но без него нямаше да постигнем успех", заяви развълнуваният стратег. В бурната радост след последния съдийски сигнал Клоп си счупи очилата.