Лесно е на първо усещане, когато се намерите в околността на стадион "Жозе Алваладе" в Лисабон, да помислете, че традиция е само изхабена, издухана дума.
Не само заради онези шарени седалки вътре в зданието, а и защото, въпреки че змията от привърженици, които чакат да си купят билет е дълга стотина метра, всичко изглежда прилично нефутболно: веднага до входа на "запада" е, да кажем, голям "Лидъл", така че се блъскате с хора, които носят пълни торби с покупки, сякаш на всички им е преведена заплатата в сряда вечерта, а влюбените отиват в киното, държейки се за ръце...
Първото впечатление, разбира се, е измамно, и Спортинг не би бил Спортинг да се отрече така лесно от своята история.
Хайде това че на стадиона видимо пише всички успехи, всички титли, включително и четирите предвоенни, които не им признават, и онези двамата играчи, които са били, не по веднъж, най-добрите футболисти в света - Луиш Фиго и Кристиано Роналдо, разбира се - а и защото се сещат, целият този сезон, в който под ръководството на големия Жорже Жезус могат до титлата, за пръв път след 2002 година (колко дълго, твърде дълго е това чакане), спомнят си за най-добрият играч в своята история за който вероятно никога не сте чули.
Не е това рядко, разбира се, всички тези фантастични футболисти, които са съществували не преди ютуб, не преди телевизията в цвят, а и преди черно-белите фотографии, когато и живото предаване по радиото е било изключение, природно са бутнати в забравата на колективната памет, най-напред защото тях е невъзможно да ги сравниш, сякаш са два различни спорта, а не само различни десетилетия; ако няма велики клубове какъвто са лисабонските "лъвове" да не забравят своите, щяха да останат само любопитство за най-посветените или за Предраг Дучич, който е задължен за свалянето на патината от всички бляскави майстори, които не сме могли да гледаме.
На десети март 2018, шест дни след гостуването в Порто на Серджио Консейсао което би могло да реши титлата, особено ако Бенфика, на която тези дни е ядосана червената половина на Лисабон, продължи да посърва, ще бъде отбелязан официално неговия рожден ден и неговите дванайсет чудесни сезона, които помнят само най-старите португалци.
Всеки гол на "зелено-белите" постигнат на домашния стадион, всъщност, по някакъв начин е почит към човека чиято статистика предизвиква недоверчивост. И когато Сейду Думбия постигна хеттрик в победата над третодивизионния Вилаверденсе в осминафинала за Купата на Португалия в сряда, и когато срещу Портимоненсе на терена излязоха Баст Дост и спокойния Вилиям Карвальо и чудесния Желсон Мартинс, който ускорява до сто точно както неговия съименник по фамилия от най-славните си дни...
Чак и на официалния сайт на Спортинг, за да не се обиди Кристиано, ако някога попадне на това, стои текст под заглавие "Роналдо и Пейротео? Двамата са били най-добрите"...
Та отново, вероятно защото е било твърде рано, или само защото е бил на върха на мощта си докато планетата е кървяла във Втората Световна война (Португалия е била неутрална, и тези години играла мачове само с "колегите" като Испания и Швейцария) не е Фернандо Баптища де Сейшас Пейротео де Вашконкелош достатъчно известен, сигурно не като импозантната тройка супер звезди по която днес се разпознава, и винаги ще се разпознава португалският футбол: Еузебио, Луиш Фиго, и разбира се Кристиано Роналдо...
Смята се че в течение на годините момчето, което е родено в затишието на Първата Световна война в Умпати, в Ангола, по това време колония на португалската империя, тичало след топката, вкарал е повече от седемстотин гола; онова което се знае и което пише в репортажите на пожълтелите страници на тогавашната преса - а португалската спортна преса винаги е следвала невижданата популярност на играта - са 332 гола в 197 мача в първенството, почти по един и половина средно за 90 минути, всичките за Спортинг, разбира се, и още двеста попадения в други турнири; и 15 гола в 20 мача за националния отбор на Португалия от 1938 до 1949 година.
В Спортинг е дошъл като деветнадесетгодишен тъй като животът го довел в Лисабон и защото се е влюбил в тези цветове, и въпреки че остатъкът от голямата тройка искал неговия подпис - подобно по-късно се е случило и с Еузебио, както и с Марио Колуна, завинаги познат като "Монстро Санградо", "свято чудовище", с разликата, че тези двамата все пак са избрали Бенфика - и веднага започнал да решета, започвайки с два гола в своя дебют, против Бенфика.#Peyroteo, #SportingCP legend, has the best goal avg in history with 1.62 per game. Scored 635 goals in 393 matches. pic.twitter.com/dyYyiyO2Xn— Sporting CP_en (@SportingCP_en) 12 септември 2014 г.
Тогавашният спортен вестник на име "Стадион", предтеча на днешните "А Бола" и "Рекорд", написал, че става дума за "отличен физически екземпляр, бърз бегач, който без много мъки шутира отлично, и е много спокоен".
Точно благодарение на Спортинг и неговият официален канал в Ютуб - ето идея за нашите клубове, сигурно би могло да се загребе по обществените и частните архиви и да се намерят множество интересни голове и акции, да се дигитализират - от забравата са спасени няколко дрипави записа на легендата на клуба.
Не се вижда, окей, баш идеално, не са били тези оператори от преди потопа толкова умели, но е достатъчно да се видят препълнените трибуни, да се чуе възбудата на коментатора и да се стане свидетел как го дърпат за тениската, защото не могат по никакъв друг начин да го спрат когато започне да дриблира, защото той своите гол-два-пет ще вкара, когато тогава, да се уверим, че става дума за импозантен нападател, който не би отстъпил и от най-добрите "деветки" на днешното време...
В сайтовете на привържениците на Спортинг специално се описва мачът за титлата от пролетта на 1948, когато в последния кръг на "зелено-белите" била нужна победа от три гола разлика, за да спечелят трофея. Победили са с 4:1. Пейротео е вкарал всичките четири попадения, и то в рамките на 34 минути... Сезон по-рано, в 19 шампионатни кръга, е вкарал 43 гола, а като 22-годишен срещу Лесе е постигнал цели девет, което продължава да е рекорд в онова което сега се нарича Примейра.
Както е вкарвал голове и както е играл, така лесно и между другото, така си е и отишъл; един ден само съобщил, че няма повече да се занимава с футбол, основната му работа, магазин за спортни екипировки, била пред банкрут и би искал да се посвети на това. Не е успял, и години по-късно отдалече, от родната Ангола - която чак през седемдесетте ще извоюва независимост - следил своя Спортинг.
Символично, върнал се в Португалия в началото на войната в Ангола, 1961, станал краткотраен селекционер, засрамен напуснал позицията след загуба от Люксембург с 2:4, но в този мач е вкарал в игра младият Еузебио и така му предал факлата, която ще гори и до ден днешен и в онова момче от Мадейра, увенчана с титлата първенец на Европа...
И свидетелства за величието на клуба, въпреки онзи "Лидъл" и киното в близост до хубавия стадион до спирката на метрото "Гранде Кампо", че и четиридесет години след неговата смърт, и сто години от неговото рождение, неговият Спортинг си спомня.
Сякаш би имало нещо по-естествено от това да се закръгли юбилея, след толкова чакане, Спортинг най-сетне е в гонитба с двама или трима (в зависимост от това дали Бенфика ще реши проблемите в своите редици до дербито на "Луж" на 3 януари) да се окичи с титлата, за да се затвори, символично, "сентенарио" на най-добрия играч за който никога не сме чували.
Не трябва със седемстотин гола, нито с девет в един мач, нито в Думбия или Дост да се всели духът на "Мистър Порту-гол", както живееше в този последен триумфален сезон през 2002 в Марио Жардел, ще бъде фантастичният Жорже Жезус доволен и с по 1:0 на всеки мач до края...
Автор: Марко Прелевич
