Англия не се класира на Световното първенство в САЩ през 1994 година, но известният тандем Пол Гаскойн и Йън Райт, спечели сърцата, не само на своя народ, но и на всички любители на футболната игра.
През март 1993 г в квалификация за Световно първенство, Англия отпътува за Турция и победи с 2:0, с голове на Дейвид Плат и Пол Гаскойн.
Във фона на мача се крият фотографии, които одушевиха всички любители на футболната игра. Нещо което днес рядко се вижда.
Пол Гаскойн и Йън Райт на тренировката преди мача.
Това беше футбол, а не днешните футболисти в чорапогащи, ръкавици, шалове и шапки.
Бившият вратар на Чехия и Нюкасъл Павел Сърничек почина на 47 години след сърдечен арест миналата седмица.
Сърничек беше в изкуствена кома, след като му прилоша по време на джогинг близо до дома му в Чехия на 22 декември.
Неговият агент Стив Райд обяви в изявление: "С дълбока тъга трябва да съобщя кончината на бившия играч на Нюкасъл Павел Сърничек. Павел получи сърдечен арест преди коледните празници в своята родина и беше в изкуствена кома в болница със семейството си до него. Въпреки медицинското внимание последните мозъчни сканирания в понеделник показаха необратими увреждания и трябваше да се вземе решение за спирането на животоподдържащата машина."
Бившият национал, който беше част от националния отбор на Чехия на Европейското първенство през 1996 г, беше любимец на публиката на Нюкасъл. Той беше в Тайнсайд по-рано този месец, за да представи автобиографията си.
Сърничек прекара седем сезона в Нюкасъл след като дойде през 1991 г, изигравайки 189 мача и два пъти завърши втори във Висшата лига през 1995/96 и 1996/97 г. Той се завърна през 2006 г, записвайки още два мача като резерва на Шей Гивън.
В коледния мач привържениците на Нюкасъл скандираха "Павел е джорди" на почивката в техния домакински двубой срещу Евертън.
Неговите 49 мача за Чехия включват и всичките три на Евро 2000. Той не записа участие на Евро 96, където отборът стигна финала, но загуби от Германия.
Кариерата му започва от Баник (Острава), а е играл още за Шефийлд Уензди, Бреша, Козенца, Портсмут, Уест Хем и Бейра Мар.
Ако беше отишъл в някой голям клуб, щеше да спечели трофеи и индивидуални награди. Но него не го искаха големи, защото занемаряваше тактиката, играеше за всички футболни души по света и спечели най-голямото възможно признание, стана един от футболистите заради които любовта към футбола още живее.
Играч, който днес би струвал, без пресилване, 100 000 000 евро, през 2002 г от ПСЖ отиде на Острова като свободен агент и облече екипа на средняка Болтън.
Тук започна да се пише история, при привържениците на стадион "Рийбок" получи статус на божество, чак му пееха и песен: "Толкова е добър, че са му дали две имена".
По терените в Англия, с усмивка и магически дрибъли си играеше с противниците и спечели сърцата на любителите на футбола по света. От футбола правеше изкуство. Не вкарваше често, но когато разтресеше мрежата, това беше истинско произведение на изкуството.
Чрез тези клипове ще се подсетим какво правеше този футболен магьосник от Африка. Беше време, когато футболът се играеше от любов, а не заради пари.
На днешния ден преди точно 100 години Футболната асоциация на Англия постанови доживотни забрани на седем играчи от Манчестър Юнайтед и Ливърпул заради доказани участия в уреждането на мач между двата клуба, игран през април 1915 г.
ФА наказа трима футболисти на Юнайтед Сенди Търнбул, Артур Уейли и Хенок Уест, както и четирима играчи на Ливърпул Джеки Шелдън, Томи Милър, Боб Парсел и Том Ферфул.
Мачът е изигран на 2 април в самия край на сезона. Юнайтед е бил на 18-а позиция, на една точка над зоната на изпадане. Ливърпул в този момент е 13-ти в таблицата без шанс да подобри или влоши класирането си.
"Червените дяволи" решават мача в своя полза с резултат 2:0, а головете са постигнати след смешни реакции на футболистите на Ливърпул, които са изпуснали и дузпа при резултат 0:0.
Веднага след мача се появяват мнения, че е уреден, а ФА започва разследване, което потвърждава вината на споменатите седем играчи. Всички играчи използвали възможността и заложили много пари на победа на Юнайтед.
ФА наказва всичките седем уличени с доживотно изгонване от футбола.
Интересно е, че на Юнайтед не са отнети две точки (по старата система се присъждаха по 2 т за победа - б.а.), които ги спасяват от изпадане в по-ниската дивизия през този сезон, завършвайки първенството с една точка повече от отбора, който изпада.
Още по-интересно е, че този отбор е бил Челси. Сто години по-късно Юнайтед и Челси завършиха 0:0 на "Олд Трафорд", като и двата отбора са сред големите разочарования на сезона.
В историческите книги не е отбелязано примирието в Първата световна война на Коледа (по грегорианския календар) 1914 г, но примирие е имало - един ден.
За прекъсването на огъня заслугата е на топката, или прецизно футболът, игра която през 1914 г в мнозинство е пленила британците, но незабележимо се промъкнала под кожата на немците и останалите европейски народи.
Най-значимият мач в историята на футбола е изигран от британци и немци недалече от Ипра, град в западната част на Белгия. Едни срещу други, в окопите, през мерници са се гледали войници от Йоркшир, известен с Уилям Шекспир, и войници от Лайпциг. В коледното утро не са стреляли. Немците, въпреки заледени от студ и влага, били завладени от празничен дух и запели коледни песни. С оглед на това, че неприятелските ровове не са били отдалечени на повече от стотина метра, англичаните чули какво пеят немците и сами запели. Това бил само уводът...
"Хей, откъде сте?", чуло се питане от немска страна към неприятеля.
Не се чакало дълго за отговор:
"Елате, да видите".
Тази шега дала началото на примирието. Недълго след това двете воюващи страни се озовали на "ничия земя".
"Излязохме от рововете и видяхме немски войник, който риташе топка. Докато се усетим вече всички играехме футбол", разкрива във военния си дневник Джонас Ниман, комендант от 133 британско-саксонски полк.
В двете страни е имало по един професионален футболист. Британците предвождал Джеймс Койл, играч на шотландския Албион, а немците Алберт Шмит, член на третодивизионния Шедевиц.
За историята е непознато кой е спечелил мача, но за същата тази история резултатът не е важен. Победил е футболът, мирът, човечността, хуманността...
Немците твърдят, че са вкарали повече голове, англичаните контрират...
Мачът е завършен, войниците се връщат в рововете... В полунощ уелсецът, капитан Стокуел, стрелял във въздуха. Веднага след това стрелба се чула и от другата страна. Така официално е сложен край на примирието.
Този мач е имал силен отзвук. Вестта за него се чула далече. Стигнала и до командния център на британската армия, а капитан Робърт Хамилтън е понижен в длъжност.
Споменът за този единствен случай в историята на човечеството се чува в редица документални и игрални филми, а британският търговец на вериги "Сейнсбъри" е заснел реклама на тази тема.
Най-трофейният сръбски клуб поздрави приемането на плана на кметството на Белград според който целият комплекс около стадиона на улица Лютица Богдан 1А може да има само спортно предназначение.
Освен това, "червено-белите" обявиха, че търсят инвеститори за планиране на изграждане на нов стадион.
Съобщението е публикувано на официалната интернет страница на ФК Цървена звезда в цялост:
"ФК Цървена звезда поздравява намерението на кметството на град Белград с приемането на Плана за генерална регулация за целия комплекс около стадион "Райко Митич" да утвърди спортното му предназначение.
Това решение на града ще даде възможност на Цървена звезда да запази своя комплекс от олигарси и галеници на различни власти, които през последните десетилетия отнемаха парче по парче комплекса на Звезда. Решението ще постави основа нашият клуб в идващия период да намери инвеститори за изграждане на нов стадион, който може да бъде част от решенията на финансовата криза, в която от години се намира нашият клуб.
Цървена звезда приканва членовете на градския съвет на кметството на града с усвояването на Плана за генерална регулация да подкрепят решението и да гласуват за спорта, а не за олигархията. Днешното ръководство на Общинския съвет на града след повече от десетилетие е първото което показа храброст и решителност да се противопостави на онези, които от години вземаха от нашия клуб".
Алмедин Бъркич е на пет години, а в ютуб вече има над 6,9 милиона гледания и е познат като "новия Меси".
Алмедин е роден в Отава, Канада, където пристигнал баща му Неджад през 1994 г от Приедор, бягайки от войната. По-големият син на Неджад Муамер започнал да тренира футбол и на една тренировка дошъл и Алмедин. Гледайки брат си как играе, поискал и той да влезе на терена.
"Муамер тренираше при Зия Нищович, който играеше във Вележ и работеше в някои клубове в бивша Югославия. Веднъж дойде и Алмедин да ги гледа. Поиска и той да играе, но беше неудобно за Зия да пусне Алмедин в игра заради страх да не го контузят по-големите деца. Пуснахме го на моя отговорност. Последва нещо невероятно. Не можех да повярвам как играе, как вижда нещата и как се държи на терена. Тук в Отава вече го знаят", казва бащата Неджад.
Той решил да снима сина си и да го качи в ютуб, за да види мнението на другите. Не е предполагал, че този видео запис ще стане по-популярен от видео записите на много известни футболисти. Например, най-гледаният видео запис на Един Джеко има 4,4 милиона гледания, Миралем Пянич 2,1 или, да кажем, Мемфис Депай, който има 1,7 милиона.
"Видеото предизвика одушевление и сега има 6,9 милиона гледания. На всички е интересно как ясно се вижда, че вещината му е вродена. Много възрастни хора не знаят да ударят топката така технически добре. Неговият рожден ден е на 1 юли, а видеото е снимано точно в този период. Той имаше точно пет години и това говори колко е природно това което виждате. Показва, че това е "майката природа", защото ясно се вижда разликата спрямо другите деца", допълва Неджад.
Неджад веднага записал сина си в академията OSU, която се води от Пол Харис, човек, който десет години е работил в академията на Евертън. И Харис има само най-добри думи за Алмедин, но и той и Неджад са съгласни, че не трябва да го пришпорват и е рано да се говори за големи неща.
Алмединовият видео запис е публикуван и от италианското издание Гадзета дело Спорт, а заглавието гласи "Алмедин "Меси" Бъркич: 5-годишен, запомнете този малчуган".
В историческите книги не е отбелязано примирието в Първата световна война на Коледа (по грегорианския календар) 1914 г, но примирие е имало - един ден.
