Лацио и Рома в 165-ото дерби на столицата решават древната дилема - чий е Рим?
Модерният световен футбол е белязан с много дербита. Звезда - Партизан, Бока - Ривър или Селтик - Рейнджърс, веднага идват на ум, но от тази група не може да се отдели и дуелът между Лацио и Рома, вероятно най-голямото италианско градско дерби. Дерби на столицата, 165-о по ред, ще се играе в днешния следобед (16 ч) на известния Олимпико, а вече е ясно, че ни очаква пъклен мач.
Омразата в Рим се ражда през 1927 година когато три градски клуба са обединени в един - Рома. Това е опит на Бенито Мусолини да създаде един силен представител на Вечния град в борбата с богаташите от северната част на Италия. Лацио, който получава името си от региона в който се намира, отказва тогавашното предложение на Дучето да влезе в конгломерата от който е създаден Рома.
От тогава до днес Дербито на столицата е спортен спектакъл, белязан от стотици контузии на играчи, хулиганство, бой, дори и смърт по трибуните.
С основаването на Рома, Лацио изведнъж става аутсайдер. Неговата привърженическа база става по-малка, защото Рома се подкрепя от запалянковци на три клуба, които са се стопили по нареждане на вожда. Оттук и манталитетът на Лацио и всичките му привърженици и днес е непрекъснато доказване, произтекло от желанието да върнат онова което до основаването на големия съперник е било тяхно, в този случай - Рим.
Затова в дербито на Рим става въпрос за територия.
За привържениците на Рома лациалите са селяци, които живеят в провинцията. Затова често ще чуете да им скандират "бурини" което е обидна дума за селяни на италиански, дума с която описват своите омразни противници. Един привърженик на "вълците" в документален филм дори отива толкова далече, че описва запалянковците на Лацио като "езичници" и "болни диваци", които живеят в пещери.
Сблъсък около териториите е само един от мотивите на съперничеството, то е характеризирано и от подялбата на един и същ стадион, както и различното значение на цветовете на екипите и символите, които носят римските клубове.
Лацио е познат по небесносините цветове от гръцката митология, а символ му е орел, което е святото животно на Юпитер. Рома, от друга страна, носи жълт цвят в знак на Ватикана и червен, който означава Римската империя. Техният символ е вълк, животно което се свързва с Марс, богът на войната. Марс също така бил баща на близнаците Ромул и Рем, основатели на Рим. Вълкът на емблемата всъщност е вълчицата, която е отгледала двамата.
Така Рома се инфилтрирала в историята и митологията на Рим, докато Лацио, който е основан 1900 г, фактически е прогонен в периферията на столицата. Лациалите не се отказват от твърдението, че те са единственият, автентичен римски клуб, което веднъж добре е обяснил техният капитан Томазо Роки:
"Те имат цветове и знаци на римски клуб, но Лацио представя истинският извор на Рим."
Напрежението между привържениците на двата отбора порасна през изминалите години, което се дължи и на факта, че извън Рим нито един от двата клуба няма голяма привърженическа подкрепа. А и като нямат много шампионски титли в Италия, дербито и за двете страни е най-важният мач в целия сезон. И това е което отделя Дербито на столицата от всички други градски дербита в Италия, а също така подгрява напрежението преди всеки сблъсък между Лацио и Рома.
Освен привърженическите напрежения, в съперничеството на римските клубове значителна роля заема и политическата нота. Привържениците на Лацио са горди със своята дясна определеност (отворен фашизъм), докато запалянковците на Рома традиционно са привързани към левицата. Най-старата група в южната трибуна на Рома Федайн е основана през 1972 година, а е получила името си от палестинските борци за свобода и е открито антифашистки настроена. Въпреки това, и между привържениците на "вълците" има фашисти, защото това е наследство за родените в Рим.
Типичен представител на манталитета на привържениците на Лацио е тяхната икона Паоло Ди Канио. Самопровъзгласен фашист, който вярва че Мусолини "в основата си е бил принципен вожд", когото хората "не са разбирали добре", след един гол във вратата на Рома вдигна високо дясната си ръка. Това бил традиционен римски поздрав, който си присвоили италианските фашисти, а Ди Канио набързо си навлякъл гнева на обществото.
Същият жест Ди Канио повтаря и няколко седмици по-късно в мач срещу Ливорно, към неговите привърженици, които традиционно са привързани към левицата. Едно дерби между Лацио и Рома в края на 90-те е белязано и от обидни транспаранти в северната трибуна на Олимпико, която е за съперниците на "вълците". На един от тях пишело: "Аушвиц е вашият град, а пещите вашите домове", докато другият бил още по-обиден: "Отбор от черни, трибуна от евреи."
Заради всичко това не е изненада, че всеки играч който излиза на терена в небесносин или оранжев екип със себе си носи и повече от желание да спечели три точки. Твърде тежкото бреме на градското дерби, големите очаквания на привържениците изпълнени с политическо и териториално напрежение, носят особен натиск в дербито на Вечния град. Не знаем как се носи такъв товар, но можем да си представим...
Това дерби не би било специфично, единствено, ако няма своите икони, а както Ди Канио е икона за Лацио, така е и Франческо Тоти за Рома. За разлика от Ди Канио, Тоти никога не е напускал клуба. А не е да е нямал предложения. Ако беше приел офертата на Реал вероятно днес нямаше да има място в дома си да остави всички трофеи, които би спечелил. Вместо това избра да остане в Рим.
"Цялата своя футболна кариера съм посветил на един отбор, само Рома. Играл съм за него и за привържениците, друго не ме е интересувало", изтъква Тоти, който днес вероятно от пейката ще чака възможност за кой знае кой път в живота си да усети чара на дербито.
И това изявление показва силата и мощта на Дербито на столицата. Съществува нещо впечатляващо и човешко в това да искате да бъдете полубожество, отколкото обичаен модерен футболист. В град какъвто е Рим всичко днес е разделено на половина, няма среда.
Само онези, които са били на живо на дербито Лацио - Рома могат да кажат, че не става въпрос за обичаен мач, а за спектакъл в който хореографията на трибуните е малък детайл от голямата привърженическа война, която се води в деня на дербито. Много е трудно да се отиде на мача без контузии от бомби домашна изработка, които правят привържениците, или да избегнете бой между запалянковците на път към Олимпико.
През този ден, когато се играе Дербито на столицата, славният стадион става Колизеум, а победата в дербито е стъпка към овладяването на града. Спортът и футболът стават военна кампания в Рим.
Римските противници играят добре и се намират в самия връх на италианския футбол, а това се отнася специално до Лацио, който през последните години на лутане играе един от най-атрактивните стилове футбол на Апенините. Майсторски събрани от младия специалист Симоне Индзаги, лациалите просто тероризират съперниците в Серия А, така че и в табора на Рома са наясно, че този път няма да спечелят лесно, като в предишните три дербита в които доминираха.
Предстоящото дерби ще бъде сблъсък на две ефикасни нападения, а особено изпъква това на "вълците" (33 гола) в което Джеко, Салах (днес няма да играе) и Пероти са отбелязали повече от половината голове (25). И Лацио не изостава, а в чудесна форма е Чиро Имобиле (девет) и Кейта Балде (четири), които са вкарали половината от общо 27-те попадения на небесносините през този сезон.
Лацио дочаква дербито в по-добра форма, защото в девет поредни мача е без загуба, като празнува успех в шест. Рома също така е в добра форма, загуби само един от последните 12 мача (от Аталанта в гостуване преди две седмици), докато на Олимпико спечели всичките си мачове през сезона. Все пак, сега номинално ще е гост, а и ще има по-малка подкрепа, защото неговите ултраси бойкотират трето поредно дерби заради познатите бариери в южната трибуна.
