"Падналата врата"

Когато Борусия (Дортмунд) бе изтеглен с Реал (Мадрид) на полуфиналите на Шампионската лига по-рано този месец, техните привърженици не знаеха дали да се смеят, както често го прави техният треньор Юрген Клоп, или да плачат.

В съзнанието на по-възрастните поколения на привърженици, които изпълват сектора „Жълтата стена“ на Вестфаленщадион, веднага изникна спомена за срещите между тези два клуба на същия етап в турнира преди 15 години.

Сблъсъкът беше незабравим, запомнен в цяла Германия, а не само в региона на Северен Рейн Вестфалия, където е разположен град Дортмунд, заради „Падналата врата“.

Самата врата падна на Деня на лъжата – 1 април 1998 г, ден, който по-късно тогавашният президент на Борусия Герд Нибаум ще определи като „шега“.

Нека се пренесем обратно към тази сюреалистична вечер.

Първият мач между шампионът Борусия (Дортмунд) и Реал беше на „Бернабеу“, но докато играчите позират за официалните снимки, настъпва смут зад вратата на южната трибуна.

„Ултрас Сур“ направиха едно от своите безобразия. Част от техните редици се изкачиха по периметровата ограда, за да се приближат до действието и започнаха да клатят оградата, когато внезапно тя подаде под тежестта им и се срути навътре.

Това предизвика непредвидено обстоятелство. Вратата пред оградата беше завързана за нея за опора. Тя се счупи и също падна.

Капитанът на Борусия Щефан Ройтер и колегата му в Реал Мануел Санчис прибраха отборите си обратно в съблекалните, докато работниците на стадион „Бернабеу“ започнаха опити да изправят вратата и да я върнат на място.

Бързо стана очевидно, че ще има забавяне. Коментаторите на немската телевизия РТЛ Марсел Райф и Гюнтер Яух нямаха избор освен да импровизират, правейки комедийно дуо. По-късно двамата щяха да спечелят телевизионна награда за отразяването на абсурдната ситуация, успявайки някак да забавляват сънародниците си. Германия беше в шевове.

„За тези, които пропуснаха, вече изостават с един гол (игра на думи – гол и врата са една дума – б.а.)“, шегува се Яух и продължава „Трябва да вкараме бърз гол в тази“.

Цялата работа скоро стана нелепа. Работниците на терена не знаеха какво правят. „Защо никога не научих нещо практическо, за да мога да помогна?“, питат иронично Райф и Яух.

Когато един служител на Реал (Мадрид) постави сонда в дупката, където трябваше да е гредата и от нея на повърхността излезе вода, немските коментатори заявиха „Изглежда, че те откриха подземие... или това е нефт?“

Камерите се фокусираха над няколко официални лица, които развързваха мрежите. „Те изглеждат като испански рибари“, пошегуваха се Райф и Яух.

Всъщност работниците по терена изглеждаха толкова несръчни, че дори да бяха опитали нямаше да могат да оправят вратата. Започна търсенето на резервна, което щеше да се окаже много срамно за клуб с традицията и репутацията на Реал, тъй като се оказа, че на „Бернабеу“ няма допълнителна врата.

Последва лудо втурване към тренировъчното игрище на клуба на 2 км разстояние. Веднъж стигнали там служителите не открили охранител, който да ги пусне да влязат. Щом вратите били отключени, те намерили врата, френетично я натоварили на един ван и с полицейски ескорт се върнаха на стадиона.

С внасянето й на терена Райф отбеляза „Никога врата не е облагодетелствала толкова мач.“

За Борусия (Дортмунд) във всичко това нямаше нищо забавно. Мачът започна в 22 ч испанско време, цели 75 минути след предвиденото му начало. Ако игровият им план вече не беше усложнен достатъчно от липсата на Юрген Колер, Матиас Замер, Йорг Хайнрих и Андреас Мьолер, чакането ги натовари психологически.

„Концентрацията изчезна и цялата подготовка беше пропиляна“, сподели Нибаум. Треньорът Невио Скала също беше ядосан. „Вие тук сте свикнали да вечеряте в 22 или 23 ч. Ние сме свикнали да си лягаме“, заяви италианецът.

След началото на мача със сигурност изглеждаше, че играчите на Борусия бяха приспани, а Реал спечели с 2:0. Почти седмица след дебюта си за Испания с два гола в първите пет минути в световна квалификация срещу Швеция, Фернандо Мориентес, на 21 г тогава, даде преднина на своя отбор в средата на първото полувреме и асистира на Кристиан Карембьо след почивката.

Резултатът остави на дортмундци планина за изкачване на реванша, а те пуснаха жалба. „Знам колко са посветени на честната игра в УЕФА“, заяви Нибаум. „Ако не декларираме официален протест, това ще остави отворена врата за подобни случаи и в бъдеще“.

Падналата врата не беше прецедент в историята на играта. Времето, което беше нужно на Реал да разреши проблема със сигурност беше. Врата се счупи по време на 1/8-финалния мач между България и Мексико на световното първенство в САЩ през 1994 г. В този случай на организаторите отне само шест минути да оправят проблема, а не 76 като на Реал (Мадрид).

Първоначално на Реал е даден половин час да оправи вратата, но в Борусия (Дортмунд) откриха, че крайният срок е бил удължен на час и половина. Делегатите на УЕФА отказали да отменят мача от страх от безредици. Имало е натиск срещата да се проведе.

От Борусия (Дортмунд) направиха и друго откритие. Другата врата не е била със същия размер – напречната греда е била с 3 см по-ниска от донесената от тренировъчното игрище. По-рано през сезона мач от Купата на УЕФА между Спартак (Москва) и Сион се преигра, защото една от вратите на мача в Москва беше по-ниска от другата.

„Не вярвам, че може да се играе мач с две врати с различни размери“, сподели Скала.

Въпреки доказателствата от УЕФА не направиха нищо и случаят беше приключен. Реал получи наказание да домакинства два мача далеч от Мадрид и парична глоба. Президентът Лоренцо Санц направи шоу, показвайки се строг срещу „Ултра Сур“, като им отне една от привилегиите – стая за склад на знамената и транспарантите на „Бернабеу“. И това беше.

Дортмундци искаха възмездие в реванша на Вестфаленщадион. Не се случи. Колер се контузи на загрявката. Защитникът Мартин Крее напусна игра в 12-ата минута заради травма, а Жулио Сезар беше наказан, което съкруши плановете на Скала.

След забележителен ранен натиск, включително и гол на Ибрахим Танко отменен заради засада, Реал започна да вярва през мокрото и ветровито второ полувреме, че може би може да се измъкне от бурята.

Когато съдията Пол Дъркин даде последния сигнал Роберто Карлуш описа този момент като „освобождение“. Реал се класира на финала за европейската купа за пръв път от 1981 г. Всичко се случи в полза на мадридчани, както щеше да се повтори и месец по-късно в Амстердам, когато флагът на страничния съдия остана свален и намиращият се в засада Предраг Миятович вкара единственото попадение срещу сочения за фаворит Ювентус. Това сложи край на 32 години чакане на седмата купа.

На голямо разстояние зад Барселона в Ла Лига с треньор Юп Хайнкес, който се очакваше да напусне след края на сезона, има много прилики със сегашния сезон и положението в което се намира Жозе Моуриньо. Реал вече имаше късмет в турнира. Отстранявайки Манчестър Юнайтед „Специалния“ призна „По-добрият отбор отпадна“.

Привържениците на Борусия (Дортмунд) се надяват, че този 1/2-финал няма да се реши от падналите врати, а от головете паднали в тях.

Джеймс Хорнкасъл

Класирането на Селтик циментира иконичния статут на вдъхновяващия Ленън

Едва когато часовникът започна да отмерва добавеното време привържениците на Селтик най-сетне започнаха да вярват, че отборът им направи достатъчно, за да се класира за елиминационната фаза на Шампионската лига. Спартак (Москва) остана с 10 души, шотландците водеха с 2:1 и добри новини идваха от мача Бенфика – Барселона – празненствата в Глазгоу започнаха.

„Има само един Нийл Ленън“ беше оглушителното скандиране в последните секунди, израз на уважение към младия мениджър, който защитава клуба и в най-кризисните периоди в своите три години начело. Без съмнение това беше най-добрата вечер на Ленън като мениджър на Селтик. Въпреки че вече е спечелил Висшата лига, купата, насладил се е на победи срещу Рейнджърс и срази могъщия Барселона, вечерта в сряда ще помни най-ярко.

Това беше класическа вечер на европейски футбол на „Селтик парк“. Както винаги оглушителната атмосфера на страхотната домакинска подкрепа беше на нивото на случая, а към него се добавяше и драмата на резултата от другата среща. През повечето време изглеждаше, че класирането е твърде далечна крачка. Бенфика държеше своето в Барселона, а „детелините“ не успяваха да овладеят мача през първото полувреме, след като Ари анулира предимството от попадението на Гари Хупър.

След почивката победата изглеждаше по-реална, но трябваше да се стигне до 81-ата минута и спорна дузпа, реализирана от Крис Комънс, за да се продължи напред. Нервният Ленън дори не гледаше изпълнението. Въпреки напрегнатата и спорна природа на победата, малцина биха омаловажили момента на триумф на Ленън след забележително представяне в турнира и драматична вечер.

Той имаше трудно начало в мениджърството, след като беше хвърлен на лъвовете – да води един от големите клубове и да се справя с медийния натиск и личните предизвикателства, които носи тази работа в разделен град. През трите си години начело Ленън продължи да израства в ролята си. Сега се справя по-добре под натиск, по-малко се сблъсква с пресата и съдиите, но все още запазва огнената си природа и воля да успява, които създават характера му на победител, какъвто е.

Само преди две седмици Ленън говореше за бъдещето си в клуба, след като се замеси в скандал с привърженик след загуба в първенството, но вътрешните проблеми станаха незначителни в сравнение с пътешествието към последните 16 в Шампионската лига. След мача мениджърът благодари на двама от бившите си наставници – Мартин О`Нийл и Гордън Страхън за техните уроци за футбола. След постиженията на клуба през този сезон, работейки с много по-малко ресурси от предшествениците си, Ленън циментира иконичния си статут в клуба, на който служи също толкова добре и като играч.

Малцина очакваха от него да изведе Селтик от група, в която бяха не само Барселона, но и Бенфика, който е утвърден състезател на най-високо ниво и достигна 1/4-финалите миналия сезон, както и финансово осигуреният Спартак (Москва), който и в последния мач показа, че има какво да предложи за разлика от предишни сезони.

Ленън сам постигна този страхотен успех. Той и неговият екип демонстрираха впечатляваща работа на трансферния пазар. Основните фигури в сегашните успехи на отбора – Фрейзър Форстър, Чарли Мългрю, Виктор Уанйама и Гари Хупър дойдоха срещу относително ниски суми. През миналия сезон в Европа Селтик спечели само един мач в груповата фаза на Лига Европа, където се класира само заради дисквалификацията на ФК Сион, от който загуби на плейофите. Разликата е впечатляваща.

Ленън пое клуба в тъмни дни на Стария континент. Някои от първите му мачове, като постоянен мениджър бяха поражения от Брага и Утрехт, които оставиха отбора извън двата турнира преди края на август. Сега той класира Селтик сред последните 16 в Шампионската лига за пръв път от пет години и бъдещето изглежда светло с млад състав и нарастващи парични постъпления в хазната.

След всичките си проблеми като мениджър на и извън терена, всичко започва да си идва на мястото за Ленън в клуба, който той обича и със сигурност създава усещането, че е далеч от най-добрите си постижения.

Стивън Джерард - легенда на Ливърпул, но не и на Англия

 

Откъдето и да го погледнете 100 мача с националната фланелка са страхотно постижение.

В гостуването на Швеция в приятелски мач Стивън Джерард стана шестият футболист достигнал тази бройка за „Трите лъва“.

12 години и половина в услуга на родината си, четири големи турнира и 19 попадения. Впечатляващи постижения, но дали видяхме пълните възможности на иконата на Ливърпул с тениската на Англия?

В най-добрите си моменти Джерард решаваше сам мачове, но тези мачове, тези дни, когато настроението го обхващаше и той избутваше отбора си от всякакви ситуации, почти винаги бяха с екипа на Ливърпул.

Финалът в Шампионската лига през 2005 г. Триумфът за Купата на Англия през 2006 г. Почти всичко, което се случи през сезон 2008/09 г. Джерард беше неспираем.

Докато имаше моменти на брилянтност и все още може да променя мачове, никой от истински великите му моменти не бяха за Англия – и не защото двубоите за националния са по-малко. Просто никога не се случи.

Късметът изигра своята роля. Отсъстваше от състава за Световното първенство през 2002 г в Южна Корея и Япония, след като се контузи в последния кръг от сезона, кой знае какво можеше да постигне Джерард през това лято. Спонтанна му възможност да преобръща мачове можеше да промени драстично 1/4-финала срещу Бразилия.

След това „златното поколение“ наля тежест на състава на „Трите лъва“. Никой от тях не изглеждаше добре. За Джерард този период на „събери всички големи имена в един отбор и очаквай да сработи“ логично му навреди повече от на повечето от останалите.

На тази основа, притежавайки толкова разрушително атакуващо умение, можеше да е навсякъде по терена, твърде често се очакваше от него да бъде краката в партньорството в халфовата линия с Франк Лампард. Това така не се и случи, както е добре известно.

Дори в случаите, когато звездата на Челси не беше до него, остана усещането за повтаряемост в представянето му.

Имаше искри на завладяващия му потенциал. Неговата роля при успеха с 5:1 над Германия беше доказателство. Извлачи Англия до победа над Андора в безличен мач през 2007 г беше още едно. Дори когато очевидно беше преминал най-доброто си състояние, капитанът на Ливърпул носи лентата на Англия с ключово влияние на Евро 2012.

Питър Шилтън, Боби Мур, Боби Чарлтън и Били Райт имат доста по-силни основания да бъдат легенди на националния отбор от Джерард. Дори Дейвид Бекъм, който последен премина границата от 100 участия, помогна на Англия повече в трудни моменти отколкото 32-годишния халф.

Може би това е само отражение на броя мачове между национални отбори, които се играят в наши дни отколкото в предишните епохи. Мачове, като тези приятелски двубои, поместени в нищото нямат смисъл. Стоте обличания на националния екип непредотвратимо девалвираха и достигането им в такъв мач без значение намалява блясъка на момента.

Все пак Джерард заслужава церемония и награда. Неговото поколение не се оказа златно, но той направи повече от много други, макар и никога отборът да не беше изграден около него в годините, когато трябваше.

Като витрината с трофеи от клубната му кариера, Джерард може да няма толкова много за показване на национално ниво. Но след онази нощ в Истанбул той винаги ще може да погледне към стоте си мача за Англия и да бъде горд от себе си.

Похаби ли таланта си Гуркюф с трансфера си в Милан

Когато Йоан Гуркюф напусна Рен, за да подпише с Милан през лятото на 2006 г това беше една от най-високите точки в кариера, която закъса в следващите години.

Трансферът му към „Сан Сиро“ го виждаше като наследник на Зинедин Зидан, но двете години при „росонерите“ не бяха плодоносни преди да се завърне във Франция, където под ръководството на Лоран Блан в Бордо преоткри най-доброто от себе си за 18 месеца преди да изпадне в нова криза от която едва наскоро показа признаци на съживяване, въпреки платените 22 милиона евро от Олимпик (Лион).

26-годишният футболист страдаше от контузия, която навреди на формата му, но въпреки това беше повикан от Дидие Дешан в състава на Франция за приятелския мач срещу Италия в сряда вечер. Да посети отново страната, в която страдаше толкова много изглежда може да му предостави възможност да се върне на върха.

Очакванията Гуркюф да последва стъпките на Зидан никога не са трогвали баща му Кристиан, уважаван треньор в Лига 1, начело на Лил. „За мен, в модерния футбол, плеймейкърите са на дефанзивните позиции. Тези позиции посрещат играта и служат като първа отбранителна линия. Бъдещето принадлежи на тези роли, в стила на велики халфове като Редондо“, заяви Гуркюф-старши преди „Ле Фут“ през 2005 г.

От самото начало младият Гуркюф никога не е бил моделиран да бъде „Зизу“, но също така и да не прилича на фигурата на Патрик Виейра. Според баща му това „техническо пропиляване“ е признак за твърде голяма обвързаност с мача. Той трябва да е в ролята на Андреа Пирло.

Преди Йоан да подпише професионален договор с Рен, клубове като Арсенал, Валенсия и Аякс са правили опит да го привлекат.

„Веднага видяхме, че той беше висококачествен футболист, защото имаше всичко – чувство за колективна игра, природни умения, свобода, спокойствие, интелект. Той има невероятен съзидателен талант“, заяви директорът на академията на Рен Патрик Рампилон.

Природните умения на Гуркюф оттогава са в сянката на цялостния му потенциал, най-вече след трансферът в чужбина, който се оказа неплодотворен.

Младокът беше считан за по-затворен, отдръпнат характер от повечето футболисти и това стана голям проблем при „росонерите“.

Треньорът Карло Анчелоти го описа като „странно хлапе“ в автобиографията си, но по-силна критика дойде от бивш съотборник.

„Гуркюф в Милан беше 100% грешка. Неговият проблем тук беше поведението му. Той не показа интелигентен начин на държание. Когато играеше тук, не искаше да е на разположение на състава. Не започна да учи италиански от самото начало. Не работеше. Не винаги беше навреме. Много неща се случиха. Има неща, които не може да каже. Той знае какво направи“, неочаквано разкри пред „Л`Екип“ през 2010 г Паоло Малдини.

Подобни забележки дадоха началото на редица слухове, които варираха от диви нощи до сексуалността на младия французин.

Гуркюф-старши побърза да отвърне. Със стил той сравни съблекалнята на Милан с мафиотско семейство и отсече „Има ужасно влияние във въздуха в Милан“.

Дженаро Гатузо беше отличен за грубото си държание към плеймейкъра. Безкомпромисният италианец контузи съотборника си на тренировка и го остави извън игра за два месеца, като така напрактика сложи край на престоя му в Милан.

Обратно във Франция и под ръководството на Блан потенциалът на Гуркюф се отпуши. Магичен гол срещу Тулуза беше най-доброто в личен план за сезона, а Бордо прекъсна серията на Олимпик (Лион) от седем поредни титли в Лига 1.

На следващата година клубът израсна, достигайки до 1/4-финалите на Шампионската лига, но новините, че Блан ще напусне сложиха край на успешния сезон.

Гуркюф не остана незасегнат и формата му спадна, а Световното първенство през 2010 г щеше да се окаже втори критичен удар в младата му кариера.

Той беше отлъчен от повечето от останалите във френския състав в ЮАР, а Франк Рибери го обвини, че го обиждал през по-голямата част от пътуването.

Никога не се разкри защо той беше толкова изолиран в националния отбор, макар най-вероятните теории да са културната природа на неговата личност или че е бил виждан като „треньорския любимец“ заради професионалното си отношение към тренировките. Физиотерапевтът на „петлите“ Жан-Пиер Паклет дори сподели пред пресата, че съпругата на Рибери е флиртувала с Йоан, за да си отмъсти на мъжа си за скандала „Захия“ преди началото на турнира.

Сигурно е, че Световното първенство беше неприятен опит за играча, който получи червен картон срещу ЮАР в последния мач, за да приключи една болезнена част от живота си.

С разбито самочувствие и физически уморен дойде трансферът в Олимпик (Лион) преди началото на следващия сезон. Резултати от него се очакваха веднага, като лионци се опитваха да се възстановят като кралете на Франция, но Гуркюф не беше в психическа и физическа позиция да играе лидерска позиция.

Последва още критика и дългия застой на слабата форма не бе подпомогнат от серия от травми, които му попречиха да намери ритъм.

Накрая, след две години на упадък, Гуркюф изглежда преоткрива магическото си докосване, но иронично беше извън състава на Франция за Евро 2012.

Кариерата му пое поредно пътешествие и е невъзможно да се каже дали най-доброто от него ще бъде видяно отново, но няма съмнение, че е запазил страхотен потенциал.

Клуб	Мачове	Голове	Асистенции	Жълти картони	Червени картони
Рен	66	6	4	5	0
Милан	36	2	6	5	0
Бордо	69	18	20	8	0
Ол. (Лион)	42	5	7	4	1
Общо	213	31	37	22	1

Карл Дженкинсън – забележителната история на момчето от непрофесионалните лиги до националния на Англия

„Той не заслужава да носи тениската“, бяха първите ми думи след катастрофата на „Олд Трафорд“ през миналия сезон, след като беше разкъсан от атакуващата мощ на Манчестър Юнайтед и в частност от Ашли Йънг.

До края на едва втория си мач за клуба Дженкинсън не само се замеси в разгорещена кавга със съотборника си Тео Уолкът, но също така получи червен картон.

Никой от играчите не остави свое впечатление на който и да е поддръжник на Арсенал през този ден, но представянето на Дженкинсън беше толкова лошо, че накара привържениците да си скубят косите още веднъж за трансферната политика на Арсен Венгер.

Взет от Чарлтън срещу предполагаемата сума от 1 милион паунда, младият десен бек стана следващата изкупителна жертва за феновете, който да отнесе вината, когато всичко се объркваше през миналата година, но през тази той изтри най-горчивите нападки на критиците си.

През дългото отсъствие на Бакари Саня, подкрепящият Арсенал от дете спечели сърцата на всеки ъгъл от „Емиратс“ със смелата си, честна и постоянна игра.

Възходът му постигна заслуженото, след като миналата седмица той беше повикан в националния отбор на Англия от Рой Ходжсън, докато слухове твърдят, че е преподписал нов шестгодишен договор с „артилеристите“, който му осигурява по 25 000 паунда седмична заплата.

Обратът на късмета за 20-годишния играч не е кратка приказка, след като всичко изглеждаше срещу него в дебютния му сезон.

Венгер заслужава похвала, че подкрепи оръжията си и позволи на Дженкинсън да прогресира в първия отбор по-бързо от първоначално предвиденото, но без някои от предишните му опити в играта, бихте се зачудили дали притежава сила на духа, за да се справи.

Той направи само осем мача за първия състав на Чарлтън, но престоите му под наем в Уелинг Юнайтед и особено в Ийстбърн Бороу го изведоха от дивотията, която днес се казва Блу Скуеър Премиър до потенциално първо участие за националния отбор.

„Доволен съм за момчето, защото знам колко много ще означава това за него“, заяви бившият мениджър на Бороу Гари Уилсън. „Той е играл за Финландия в по-младите си години, но да направи тази драматична промяна трябва да е фантастично за него. Той се установи като фигура за бъдещето и без неуважение към Финландия, но сега има шанс да играе на Световното първенство и да стига по-напред в такива турнири“.

Дженкинсън винаги се е отличавал като един от тези футболисти, които се чувстват късметлии да излизат на терена всеки уикенд и да правят каквото обичат най-много.

Футболният му път през възрастовите групи в Чарлтън и неговите престои под наем, както бихте предположили, дисциплинират младия „артилерист“ да бъде добре говорещ и любезен мъж, на и извън терена, какъвто е днес.

Уилсън вярва, че този тип характер, с който се отличава на игрището му помага да бъде следващата млада звезда на Англия.

„Той беше наистина тихо момче, но се разбираше отлично с останалите. Беше мълчалив, но и много напрегнат. Напрегнат в смисъл, че искаше отчаяно да се справи добре и помня, когато за пръв път седнахме с него в офиса само за разговор, но той така и не каза много. Той беше доста благодарен за възможността да играе футбол, защото според мен беше доста ядосан, че не може да го прави редовно“, допълни Уилсън.

Къде лежи опасността с този чудесен талант? Е, има го страхът, че цялата тази слава може да замае главата му. Играеш в академията и за резервите една минута, после две години по-късно си с добреплатен договор в топ отбор от Висшата лига, както и повиквателна за страната си, това трябва да е шокиращо дори за него.

Трудно може да получи повече. Със слуховете, че Рахим Стърлинг иска определена сума от Ливърпул, за да подпише нов договор, феновете на Арсенал ще се молят да нямат подобни примадони в тяхната школа.

„Когато идваше на мачове, идваше с родителите си. Те идваха и в гостуванията дори и в мокрите нощи вторник или сряда, като всичко беше наводнено, теренът беше само кал. Поисках от него да играе в халфовата линия, но дори в тези условия момчето просто излезе и направи топ представяне, тичайки от едното до другото наказателно поле, давайки всичко от себе си. Смятам, че той има наистина добри приятели в лицето на родителите си, а баща му е доста стриктен към него. Има доста постоянство и не го виждам да се самозабрави“, заключи Уилсън.

Тези лични качества спечелиха всички в клуба и ще продължават да го правят, с всяко тичане, всяка борба за топката и всяко решаващо прекъсване на пас, които прави седмица след седмица.

Новооткритата вяра в собствените възможности го поставя в добра форма за предстоящите проверки, но сега е времето да се наслади на пътешествието.

„Момчетата“ станаха мъже със спираща дъха победа над Барселона

През тази седмица Селтик празнува 125 години от създаването си. Клубът има богата история през това време, но няма много победи, които ще се помнят толкова дълго като тази над Барселона.

Гигантът от Глазгоу е бил европейски шампион, но успехът с 2:1 срещу каталунците, чийто състав е известен като един от най-добрите за всички времена, трябва да се нареди сред най-големите триумфи на клуба.

Преди две седмици отборът на Нийл Ленън беше с разбито сърце, изпускайки възможността да остави следа на „Камп Ноу“, след като допусна обрат в последните секунди с гол на Жорди Алба.

В сряда вечерта късметът се обърна. Този път Алба беше губещия в персоналния двубой с Виктор Уанйама, който се извиси над него, за да отбележи с глава и да даде предимство на домакина през първото полувреме.

Изглеждаше непредотвратимо болката отпреди две седмици да се повтори, след като магьосниците на Барса продължиха да доминират в притежанието на топката, два пъти уцелиха гредите през първите 45 минути и принудиха брилянтния Фрейзър Форстър да направи ключови спасявания.

След почивката не настъпи промяна, но домакините продължиха да се държат стабилно и с всяка изминаваща минута вярата започна да нараства – невъзможната мечта наистина може да се случи.

Последва екстаз седем минути преди края на мача, когато Шави не успя да се справи с дълго изчистване и младокът Тони Уат проби и стреля умело покрай Виктор Валдес.

Решаващият гол на Уат заличи разликата в класите между двата състава и засили магнитуда на постижението на Селтик.

18-годишното момче е трудно разпознаваемо за футболните привърженици извън Шотландия, а само преди година играеше във Втората дивизия на страната с екипа на Еърдри Юнайтед, но успя да се възползва от грешка на едно от светилата в съвременния футбол.

Еуфоричното чувство не продължи дълго в невероятната вечер. Лионел Меси намали в 91-ата минута, за да накара феновете на Селтик да треперят до последния съдийски сигнал.

Краят дойде след четири агонизиращи минути продължение и дори радостните сцени на терена бяха засенчени от вцепеняващите празненства около известния стадион „Селтик Парк“.

Нийл Ленън скачаше върху изтощените си футболисти, а Род Стюърт се разплака, гледайки от трибуните, това беше нощ, която никой свързан със Селтик някога ще забрави.

В ден, който започна с горчива новина, след като се разбра, че Хартс има претенции за неплатена сметка, невероятната победа на Селтик събра възходите и паденията на шотландския футбол.

Малко са висотите, които са толкова сладки, като тази. Ленън и неговите играчи си осигуриха собствено място в историята и кой може да каже колко далеч могат да стигнат.

Те победиха Барселона и никой отбор няма да иска да пътува до Глазгоу, за да се изправи срещу оглушителните привърженици, както и срещу смелите играчи на терена, ако „детелините“ продължат към елиминациите.

Меси, Шави, Андрес Иниеста и компания са легенди в играта, но в лицето на Форстър, Уанйама и Уат, феновете на Селтик си имат свои герои.

Един до друг, никой в „зелено-бял“ екип не подведе съотборниците си и хвалебствията в идващите дни, месеци и години напред ще бъдат напълно заслужени.

Селтик победи Барселона. Това е резултат, който никога няма да потъне. Отборът, който спечели две от последните четири издания на Шампионската лига, дойде и видя, но беше победен.

Успехът трябва да се отпразнува и да се запомни, защото за още 125 години ще бъде трудно за Селтик отново да направи толкова голяма крачка като тази.

Няма съмнение - Борусия (Дортмунд) е претендент в Шампионската лига

Преди броени месеци завидната позиция на която стои сега Борусия (Дортмунд) беше далечна мечта. Шампионът на Германия показваше страхотна форма в Бундеслигата, но беше смятан за неподготвен за футбола в Шампионската лига.

В късния август жребият им отреди срещи с Реал (Мадрид), Манчестър Сити и Аякс в груповата фаза на турнира през 2012/13 г и малцина биха предвидили, че немците ще водят в класирането след четири мача.

След победа с много усилия над Аякс в първия кръг силата на Борусия нарасна и доказа, че са взети поуки от провалите през миналия сезон.

Равенството 1:1 с Манчестър Сити на „Етихад“ беше само началото. „Жълто-черните“ доминираха над шампиона на Висшата лига от началото до края и свариха неподготвени домакина си в редица случаи.

В края смесица от неточни завършвания и високата класа на Джо Харт ограничиха дортмундци до един гол, дело на Марко Ройс. Марио Балотели спечели спорна дузпа в последните секунди, за да спаси точката за домакините.

Мнозина предричаха, че момчетата на Юрген Клоп ще са обезкуражени от случилото се в Манчестър, но три седмици по-късно те победиха Реал (Мадрид) на „Сигнал Идуна Парк“.

Футболистите на Борусия бяха смели, възползваха се брилянтно от шансовете си и контролираха гостите. Те поеха командването в „Групата на смъртта“ с успех с 2:1 и показаха, че имат духа да се състезават на най-високо ниво.

Като доказателство, че резултатът у дома не е бил случаен, те подходиха към реванша с „Белия балет“ със същото безстрашие. Роберт Левандовски водеше атаката брилянтно, подготвяйки и двата гола с пасове с глава. Късното изравнително попадение на Месут Йозил от пряк свободен удар беше удар, но не фатален.

Усилията на „жълто-черните“ досега направиха класирането за фазата на елиминациите проста формалност, с домакинство на изпитващия проблеми Манчестър Сити и пътуване до Амстердам.

Те не се страхуват от предстоящото. Вече показаха, че са способни да са равни и да превъзхождат Реал (Мадрид), който е смятан за един от фаворитите в турнира.

Един от Челси и Ювентус изглежда осъден да отпадне в групите, благодарение на чудесната форма на Шахтьор (Донецк), докато Милан е сянка на миналото си.

Манчестър Юнайтед, въпреки 100% успеваемост до момента, допуска напълно предотвратими голове, тенденция от която в Дортмунд лесно могат да се възползват. Другият представител на Висшата лига Арсенал продължава да разочарова, продължавайки без спечелено отличие седем години.

Байерн (Мюнхен), загубилият финалист от миналогодишното издание на турнира, изпитва сериозни проблеми в срещите с БВБ през последните години, въпреки победата с 2:1 за Суперкупата на Германия през август и е преодолим противник.

Остана Барселона. Каталунците се наслаждават на начало на сезона в което разбиват рекорди под треньорството на Тито Виланова през 2012/13 г, но не са стабилни в защита, допускайки елементарни голове срещу Депортиво (Ла Коруня) и Спартак (Москва). Страховитата атака на Борусия (Дортмунд) може да се наслади на плодотворна вечер срещу барселонците.

Разбира се, БВБ също има своите слабости. Заради малобройния състав може да се окаже неподготвен за борба на три фронта, като предстои да видим как ще се справи младата група в по-късните етапи на турнира, когато натискът ще е доста голям.

Въпреки всичко едно нещо е сигурно. За потенциала на Борусия (Дортмунд) като отбор няма граници и почти сигурно клубът ще остане дълго в надпреварата.