Златко Далич е новият селекционер на Хърватия

Анте Чачич е сменен, а новият селекционер на националния отбор на Хърватия е Златко Далич.

Както се предполагаше от късната вчерашна вечер след провала на Хърватия срещу Финландия в квалификация за Световно първенство, Анте Чачич беше уволнен, а на негово място сяда Златко Далич.

Чачич е уволнен след неубедителни игри на националния отбор, който беше почти сигурен участник на Световното първенство в Русия, а сега кръг преди края трябва да победи в тежко гостуване в Украйна, за да се бори за бараж. Чачичевата Хърватия изглеждаше безидейно, безкръвно и на моменти отчайващо, така че уволнението беше единственият логичен ход на ХНС.

Треньор предан на актуалната власт

Мнозина смятат, че идва прекалено късно, защото Хърватия практически е на ръба на дълбока пропаст, а от нея ще се опита да я спаси Златко Далич.

Далич е изградил треньорската си репутация основно с отлични резултати в арабския и азиатския свят, където е водил най-големите клубове и материално се е осигурил за три живота. Това също е бил важен фактор, тъй като се шушука, че Съюзът и във финансов смисъл не стои много добре. ХНС не може да плати на треньор за когото финансите са важен фактор, особено ако Хърватия не се класира на СП, докато за Далич парите вероятно са последното нещо в списъка с желания.

С Далич Съюзът събира изгодното с полезното; получи треньор, който вероятно обществеността ще приеме добре и няма да го плати скъпо, но и треньор близък до актуалната върхушка в съюза.

Не е дошъл за един мач

Далич не поема пейката за само един мач. Той е дългосрочно решение на Съюза. Прие горещия картоф, защото му е казано, че ще остане селекционер както и да завършат квалификациите. А завършват, поне груповата фаза, в понеделник, с мач в Украйна. Съществуват много комбинации преди последния кръг квалификации за Световното първенство, а Хърватия дори с победа не е сигурна за допълнителни квалификации.

Припомняме, след като Финландия взе точка на Руйевица, а Исландия празнува в гостуването на Турция, на исландците за директно класиране в Русия им трябва само още победа срещу Косово пред своя публика. В този случай двубоят Украйна - Хърватия директно решава второто място в групата.

В случай на равенство, нещата могат да се подредят и така, че Хърватия да бъде най-лош втори отбор и единствена да не играе допълнителни квалификации!

Станал е футболна икона в ОАЕ

Далич е в треньорския занаят от 2005 година. Започнал е като треньор на Вартекс през 2005 година в който е бил до 2007. След това година провежда в Риека, Динамо от Тирана и Славен Белупо, преди през 2010 година да отиде в Саудитска Арабия.

Две години е провел в Ал Файсали Хармах, а след това е седнал на скамейката на Б отбора на Ал Хилал. През същата година (2013) е поел и първия отбор, а през следващата отишъл в Ал Аин, с който е осъществил най-добрите си треньорски резултати в кариерата.

С Ал Аин Далич е спечелил Купата на Президента, арабската Гълф лига и Суперкупата, играл е във финала на Шампионската лига през миналата година. Освен титлата с Ал Аин, Далич с Ал Хилал е печелил купата и е бил вицешампион на саудитската лига. С Динамо (Тирана) е печелил местната Суперкупа, а с Вартекс през далечната 2006 година е играл финал за Купата на Хърватия.

Футболният национален на Сърбия, отбор който рядко някой обича

Когато, своевременно, известният Райко Митич седял в градината на един вековно стар ресторант, който междувременно е разрушен заради някаква парфюмерия, забелязал, че в същата тази градина влиза голям играч на най-големия съперник. Извикал го на масата, а някой от съседната - платил питиетата и на двамата. И единият и другия през този уикенд преживели загуби. Редки, но, случвало се. На масата седели защото, когато не са носели червено-белия и черно-белия екип, били приятели, национали. А да бъдеш национал означавало много. За всеки. Стьепан Бобек за питиетата от непознатия се издължил с две почерпки за всички. Чичо Райко със своя снимка, за малчугана чийто баща почерпил питиетата. Сега, малко повече от половин век откакто нашият футбол започнал да пробива на световната сцена, тази заедност сякаш вече не е важна. А дали е?

Играха нашите футбол в петък. Не точно както Митич и Бобек, изгубили от Австрия "чак с 3:2". Получили три гола. В мач в който е трябвало само да победят и ето ги на Мондиала. Страшно... Да, за някои това е бил краят на света, съдейки по коментарите в интернет. Количеството обиди, което заваля по футболистите на Сърбия вероятно никога не е било толкова и за нашите най-големи неприятели, защото когато неприятел се вижда, някак се обръщаме към по-умни неща от говоренето.

А в какво се състои това ядосване? Какво се е случило, за да започнат псувните и клетвите, омаловажаванията заради които родителите би трябвало да си сложат пръст на челото и да се запитат какво направиха с възпитанието на тези, които са родили да възпитават? Какво толкова ужасно се е случило някой да напише, че дори и 22-годишни "са за пенсия" (всъщност, този коментар за пенсионирането съдържаше и поне едно шест думи, които биха могли да бъдат забранени и със закон) но и да им спомене всички членове на тясното и широко семейство, не от любов?

Ако оставим настрана психологическия анализ на хората, които обичат да клюкарстват, особено по интернет където ги защитава привидната възможност за анонимност, да видим ние нещо друго. Кой, изобщо, обича този национален отбор на Сърбия във футбола?

Не, сериозно сега. Баскетболистите обичаме, играли "А" или "Б" играчи. Те са нашите герои, това е страната на баскетбола, днес ще плюем един, че не е дошъл, но следващото лято ще забравим това защото... Баскетбол е това. Тук този национален отбор се слага в рамка на стената, а се носи в сърцето. Както е играл, почти което и поколение да вземете, и не учудва. Народът обича успешните.

Или, да вземем волейболистите. Казваш "Гърбич" и не можеш да не се усмихнеш. И да не се сетиш. Не е важно дали е някой в отбора Джула, Васа, по-старият или по-младия Брджович, дали е Никола на терена или до него, това е онази наша "синя чета", нали? Казваш тези две думи, и знаеш за каква любов става въпрос. Или казваш "кралици", а знаеш, че веднага помисляш за баскетболистките, които против всички очаквания покориха Европа, направиха и олимпийска сензация. Или помисляш за волейболистките, а мило ти е. Играят, бре, за медали - с който и да е и където и да играят. И така години. Особено тези сега.

А тези, на футболния терен... Кой ги обича тях, наистина? Имат ли те някой свой, специален прякор, освен онзи общия "орли", имат ли те някоя своя песен в стила "чета синя", имат ли те - нашето търпение? Или имат само нашето неразбиране?

Кой от тях е отказал повиквателна? Никой? Представи си... Там точно 26 от тях не искат да играят за Сърбия, тук точно 26 от тях са играли в този цикъл, за да Сърбия да е на крачка от Мондиала. Па, в този отбор идват момчета родени в Швейцария, защото точно за този отбор искат да играят. Искат. Защото обичат. А кой някога е викал за тях? Песните на трибуните са насочени към Сърбия, една идея за хубава държава, но - не този отбор. "Да живее Сърбия", "Аз те обичам, Сърбио" е наистина хубаво да се чуе, но единственото което се упътва директно към тези играчи е - освиркване. За пръв път топката да отиде където не трябва, ето го първото "Уа!". Втори път - "Вади го навън, кой те доведе!?". Няма значение, че тези момчета не са изгубили нито един от първите осем мача в световните квалификации, в които без Световно първенство изглежда остават Холандия, Аржентина, може би и хърватите, а на бараж ще трябва да играе Италия, а и шампионът на Европа с Роналдо. Не, "не струва това нищо, и точка. Марш навън!". И така "ден след ден, пред квадратния екран".

А на терена? Момчета от които само трима са били родени когато Пикси, не толкова отдавна, направи онзи световен финт срещу испанците, а и в този мач им вкара гол от пряк свободен удар от който нямаше по-хубав до чудото на Роберто Карлос... На терена, наистина, някои момчета, които не са виновни, че са сърби - само обичат това, че играят за Сърбия. Не искат песни, не искат дори и да престанат критиките, само да играят за Сърбия.

Ще играят сега отново, в понеделник. Точно на стадиона, който сега носи името на чичо Райко. Същият този Митич, който с Бобек игра също така срещу Австрия. Първо в Белград. И изгубили нашите с 2:5. Играли после и във Виена. Там са изгубили с 2:7. Когато се върнали, няколко дни по-късно, Щеф и Райко отново преживели загуба, всеки със своя клуб. А тогава някой им пратил питие. Защото, това е бил нашият футбол - играло се е от любов, а се подкрепяло с уважение. И, чичо Райко и, до него, покойният Бобек, продължили напред. Добутали са до финал на най-голямото състезание което съществува на планетата. Заедно с публиката, която ги е правила велики.

Тези наши сегашни момчета не са изгубили с 2:7 във Виена. Нито са изгубили шансове да отидат на Мондиала. Всъщност, те продължават да са - първи. Но, никога няма да станат велики, както няма да станем и ние, ако не оживее онзи дух на общност. И, ако вместо освирквания при третата загубена топка, не загърми песен. Ние, бре, и като гинем, пеем. Такъв е тук редът! Защо не бихме пели заедно - и като живеем?

Е, това е онази красива Сърбия за която се подкрепя. Това ще знае и всеки който дойде в понеделник от 20:45 ч (местно време - б.р.) на стадион "Райко Митич" да гледа "орлите" срещу Грузия. Победата означава и вадене на билети за класиране към най-голямото състезание. А към нашият най-голям успех води - общата песен, на терена и на трибуните. Както би казал Райко Митич: "Ние умеехме да играем футбол и без публика, но танцувахме само заради нея". Па... привърженици...

Зове ни чичо Райко на неговия стадион. Да отречем това заглавие.

Безсрамните управници на ХНС опропастиха националите: Дайте оставки и спасете Хърватия!

Преди гостуването в Киев хърватският национален отбор виси на ръба на провала...

По-добре е да имате войска овце, която предвожда лъв, вместо войска лъвове, която предвожда овца. В ХНС очевидно не са си извадили поуки от прастарата пословица, която се счита за реплика на Александър Македонски. Във война не се тръгва с вожд, който не е израснал за задачата.

Свидетели сте, че вече месеци предупреждаваме, пледираме и аргументирано критикуваме, но какво значение има това когато арогантността на управниците на ХНС няма граници. Техният аутизъм, самодоволност и шарлатанство на всички нива, от избора на селекционер до воденето на Съюза, който най-добре се оглежда в "случая Светица", лесно би могла да стане тема на някоя сочна бурлеска.

ХНС от години е истинско кабаре, но най-тъжното е те не са наясно с това. Ако са, не им пука, защото за тях най-важен е техният личен интерес. Да им е важна Хърватия, не биха правили това което правят.

Чачич тотално се изгуби

За селекционера Анте Чачич вече сме казали всичко, и то повече от веднъж, така че е трудно да се каже нещо ново без да се повторим. Започнаха най-накрая отворено да говорят и играчите, и то главните. И не само за селекционера, а и за онези, които го поставиха. Селекционерът просто тотално се изгуби. Не е трябвало и да писнат, за да заключим това, неговият жалостен израз на лицето и говор на тялото каза всичко. Още по-жалостни бяха неговите изяви след мача.

Това беше чиста трагикомедия каквато трудно би съчинил и Еврипид. Да не бъде толкова сериозна, би била весела комедия. Освен това че заекваше и за малко не заплака, на селекционера всичко му се смеси, вече не знаеше срещу кой е играл, нито кой е играл, нито защо се е играло... Ако някой го беше питал как се казва, вероятно нямаше да се сети.
 
Като човек напълно го разбираме. Бутнаха го в ситуация в която не се справя, защото просто не е дораснал за момента и работата с която се занимава. На състезателен мотор от 500 кубика не може да седне и да блести някой който в живота си не е карал и мотопед. Ако все пак се реши и седне, карамболът е гарантиран. Въпросът е само колко жертви ще има. В случая на хърватския национален отбор донякъде жертви са играчите, а най-много привържениците, които в цялата история са единствените, които нямат никакъв интерес, те са в нея само от любов.

Бедният Чачич беше във видим шок, изглеждаше изненадан, хванат, за момент и обиден, не знаем само защо, но нас вече отдавна нищо не може да ни изненада, дори и реми с Финландия, а още по-малко катастрофалната игра. Мислехме, по-добре казано, надявахме се, че Хърватия все някак ще победи, но очаквахме това да е мъчене на топката и зрителите. Как да бъдем изненадани когато хърватският национален отбор повече или по-малко през целите квалификации, най-благо речено, не играе добре, особено като се вземе предвид неговият игрови потенциал.

Който и да претендира, че разбира от футбол, не е могъл да не забележи това. Не знаем дали най-накрая прогледнаха и най-ревностните поддръжници на Чачич, за тях вероятно и сега няма надежда, но на повечето хърватски привърженици всичко отдавна е ясно. Руйевица ясно показа какво мисли за Чачич, но и за целия ХНС.

Хърватия на ръба на провала

Веднага след мача с Турция написахме текст със заглавие - Чачич доведе Хърватия на ръба на провала: Който го е поставил трябва да си отиде с него! Поддържаме това още по-силно и по-уверено, че това е единственият начин как в кратък срок да се подобри атмосферата около националния отбор и да се опита да се оздрави хърватския футбол.

Това би било поне солидно начало. Нито след Финландия нямаме какво да добавим, а и какво да махнем. Чачич тук е най-малкият виновник, той се загуби, но не се е назначил сам за селекционер. Това са направили хората, които не се интересуват от мисленето на хърватските привърженици и хърватската общественост, а само техният собствен интерес.

Нов селекционер за Украйна

Но стомната ходи за вода докато не се разбие. Стомната на хърватския национален отбор се напука и по дължина и по ширина, но още не се е разпаднала, още има надежда. За два дни не могат да се сменят управниците на Съюза, още по-малко играчите, но може да се смени селекционера. В такава атмосфера да се отиде с Чачич в Киев граничи със самоубийство. Това е ясно на всички.

Мненията са, че трябва поне да опитаме да направим ход, който ще разтърси играчите, ще повдигне атмосферата, ще предизвика положителен шок. Въпреки че има малко време, това не е невъзможно, ако нещата са подготвени, ако има готов кандидат, а има. Преди мача срещу Финландия в ХНС между редовете казаха, че имат готов план Б.

Ще видим дали ще го активират или Шукер и компания садомазохистично ще отидат до края с Чачич. Има знаци, че Чачич е бивш, вчера късно се разнесе глас, но още нищо не е официално. И за Шукер Киев ще бъде или няма да бъде. Ако Хърватия изпадне, ще трябва да си отиде, никой няма да може да го спаси. Управителите на ХНС ще спасяват своята кожа, а те нямат скрупули когато става въпрос за техните глави.

Спасяване на кожите

Всички заедно доведоха хърватския национален отбор и ХНС до ръба на провала. Успяха да опропастят трудно постигнатия култ към националния отбор, главна причина са за печалната атмосфера, която владее вече години около националния отбор и хърватския футбол в цялост. Ако имат и малко чест и морал, отдавна биха си отишли всички заедно. Но, този филм няма да го гледаме както и да завърши мача в Киев. Те няма да се дадат каквото и както и да се случи.
 
За да останат, ще направят всичко необходимо, са готови на всичко и очевидно нямат срам. Ако вече е така, нека спасят своята кожа като за Киев поставят селекционер, който да повдигне отбора и накрая да заведе Хърватия в Русия. Защото колкото и да са омразни управителите на ХНС, уверени сме, че повечето хърватски привърженици все пак искат да видят Хърватия на Световно първенство. Само за тях Хърватия е над всичко, над личните интереси и собствения джоб.

Автор: Ивица Медо

Ливърпул преклони глава пред героите на Югославия от Монтевидео

Един от най-славните английски клубове Ливърпул е гостувал в Белград през 1936 година.

"Червените" от Анфийд са изиграли два мача срещу Београдски спортски клуб (БСК), който е бил предвождан от Благойе Моша Марянович и Александър Тирнанич Тирке.

Англичаните решили първия мач в своя полза с 2:0, а белградският клуб воден от Моша и Тирке празнувал във втория след 3:2.

Първият мач е изигран на 21 май и то пред невероятните 8000 зрители, а вторият три дни по-късно на игрище на мястото на което след Втората Световна война ще изникне днешният стадион на Партизан.

Голмайстори в първия мач са Алф Хенсън в 8-ата минута и Харолд Тейлър в 57-ата минута.

Един от главните играчи на Ливърпул е известният Матс Бъзби, който ще постигне слава в най-големия съперник на Ливърпул - Манчестър Юнайтед. Бъзби като мениджър е оформил отбор чийто път, за съжаление, е завършен с трагедията в Мюнхен когато пада самолетът след мача срещу Цървена звезда през 1958 година.

Ливърпул в дългата си история е изиграл само един официален мач в Белград, и то срещу Цървена звезда през 1973 година. "Червено-белите" са спечелили и двата мача с 2:1 и се класирали за следващия кръг на тогавашната Купа на европейските шампиони.

Във втория мач срещу БСК Хенсън е отбелязал още във втората минута. Белградчани за две минути са обърнали резултата. Първо Джордже Вуядинович в 12-ата минута изравнил, а минута по-късно Моша е отбелязал за 2:1. Този гол е плод на комбинация Александър Тирнанич - Благойе Марянович. Тирке е центрирал, а Моша пратил топката в мрежата.

Тирке е асистент и за третия гол на белградския клуб, а негов автор в 59-ата минута е Войин Божович. Англичаните в 76-ата минута оформили крайното 3:2, а голмайстор бил Бари Нюуейнхайс.

Призив между сръбските привърженици: Ключов мач, подкрепа без клубни знаци

Сръбските привърженици в Австрия приканиха трибуните на стадиона във Виена да бъдат изпълнени със сръбските цветове, а не клубни с посланието с голяма подкрепа да помогнат на отбора на Славолюб Муслин да завоюва класиране на Световното първенство. Квалификацията за Мондиала в Русия през 2018 г между Австрия и Сърбия е тази вечер от 21:45 ч. Три точки за западните ни съседи им осигуряват място сред най-добрите на планетата идното лято.

"Помага бог сърби. Във Виена се подготвя спектакъл. Класирането на СП може да се осигури тук. На крачка сме от шампионата! Необходимо е да победим Австрия! Тук зависи и от ТЕБ! ТИ имаш ключова роля на този мач. От теб искаме да оставиш гласните струни на трибуните както нашите Орли оставят сърце на терена! Искаме да дадеш добра подкрепа! Молим те да не обличаш дрехи с клубни знаци, а само с тези на Сърбия!", пише в призива, който бързо се разпространява в социалните мрежи.

В него пише още: "И ако бог даде, във Виена ще се празнува класиране за СП. Това е Виена, това е Сърбия".

На стадион "Ернст Хапел" се очакват около 20 000 сръбски привърженици от Сърбия и цяла Европа. Австрийските власти са поставили мача в категория среща с висок риск.

Стотици полицаи ще се грижат за реда и мира в и около стадион "Ернст Хапел".

Представители на Футболния съюз на Австрия и полицията изтъкват, че мачът довечера за сръбския отбор ще е като да играе на домашен терен, защото се очаква бъде подкрепян от повече от 40 000 привърженици от сръбски произход.

Полицията съобщава, че тъй като има голям брой сърби в Австрия с австрийски паспорти не е било възможно да се разделят всички привърженици на двата отбора, така че специално внимание ще се отдели на сигурността на стадиона.

Голям брой сърби, които имат австрийско гражданство, след като всички билети за сръбските сектори бързо "пламнали", ще седят в австрийските сектори.

Съобщено е, че тъй като става въпрос за среща с голям риск силите за сигурност ще засилят проверката на привържениците при влизането в стадиона.

Полицията е в готовност в много части на града, особено в 16-и окръг, т.е. улицата Отакрингерщрасе, на която се намират много угостителски обекти чиито собственици и гости са с произход от бивша Югославия.

На тази улица в миналото често са празнувани победи на сръбския, хърватския или турския национален отбор, а понякога се е стигало и да сбивания между представители на тези народи.

Шокиращите футболни правила в Северна Корея

Онова което сме научили досега и което можем да намерим в безпътицата на интернет е следното: Не е важно как се прави нещо, какви са обичаите и така нататък - Северна Корея има свои правила.

Това правило без изключения не е заобиколило нито сегмента на живота, който се нарича най-важното второстепенно нещо на света - футбола.

Само редки щастливци са имали възможност да гледат футболен мач в Северна Корея, а един от тях е репортер на Би Би Си, който на уебстраницата на своята медия е публикувал своите впечатления от мача между Пхенян ФК и Амрокганг.

На чужденците е позволено да гледат спортни събития в тази държава, а Тим Хартли казва, че самото усещане да се отиде на стадион и да се гледа мач в тази най-репресивна държава в света е чудно и по много различно отколкото в остатъка от света.

Влязъл е на стадион където имало 50 000 души. Всички седалки са прилежно попълнени, отдава се чест на "големия вожд" Ким Чен Ун и членовете на неговото семейство, а тогава всички заедно сядат на своите места в мълчание.

Всички са облечени еднакво. Черни костюми, бели ризи, черни вратовръзки и значка на дясната страна. Това не е значка с емблемата на един от двата отбора, а с лика на големия вожд.

Няма щандове с пуканки, сок, кафе, хот-дог - вместо това 50 000 футболни привърженици, които в строго спокойствие гледат отмерването на сили на терена. Няма подкрепа, няма знамена, хореография...

Единствените, които се различават на трибуните са членовете на войската, които идват в униформи. Хартли казва, че когато е отсъдена дузпа за Пхенян - никаква реакция на публиката не е могла да се види. Нито на лицата, нито в движението на телата. Одобрение, негодувание - такива викове не съществуват по трибуните с 50 000 човека в Северна Корея.

Във футболния мач, който е гледал той, за вдигане на атмосферата на стадиона са били задължени тридесетина човека, чужденци, които били сместени на дял от трибуна, която е предназначена за чужденци.

Отсъдената дузпа била несъществуваща - така че шепа от 30 човека започнала на английски език да скандира: "Един на нула за съдията, един на нула за съдията", а едва няколко местни привърженици им се придружили в това.

В държава в която трябва да искате позволение да говорите - скандиране на футболен мач, или каквото и да е събитие се смята за некултурно поведение, така че всички хора, които са били около трибуната с чуждестранните граждани - бледо наблюдавали скандирането с израз на негодувание.

Постигнатият гол в мача не е предизвиквал никаква реакция в публиката. Хартли твърди, че целият мач бил режисиран, така че съдията е имал инструкции как да свири. Твърди, че мачът, който е гледал на стадион Ким Ил Сун е бил най-странният момент в неговата кариера на гледане на спортни събития.

В репортажа казва, че Пхенян трябвало да победи, а сам се е уверил, че привържениците на този отбор са си отишли вкъщи щастливи - въпреки че никаква реакция не е можела да се прочете по техните лица.

За край, да се подсетим за най-големите достижения на севернокорейския футбол.

През 1966 година Северна Корея е победила Италия с 2:0 и стигнала до четвъртфинала на Световното първенство. През 2010 г се класира на Световното първенство в ЮАР. Тогавашният селекционер Кин Чен Хун сподели пред медиите, че през цялото време комуникира с лидера Ким Чен Ир през невидим телефон, който самият лидер е измислил и му направил дизайна. Това е.

Венгер: Човек се учи докато е жив и това е богатството на живота

"Човек се учи докато е жив и това е богатството на живота - непрестанното научаване на нещо ново."

Думите са на Арсен Венгер, който с началото на октомври започна своята 21-а година в Арсенал. Ето и още от думите на треньора известен като "Професора" и притежател на редица рекорди.

Говоря 10 езика, но когато Санчес дойде в клуба аз се записах на курс по испански език, който исках да науча по-добре отколкото знаех, за да говоря с тези момчета в отбора, които не знаят английски, освен него, Оспина, Габриел.

Обичам да чета. Четенето ме отпуска.

Хората мислят, че съм стиснат, а аз само искам да харча умно парите на клуба, когато излезете с мен на вечеря можете да видите, че всъщност съм голям джентълмен.

Изкуството ме изпълва, съжалявам, че не мога да рисувам, това е невероятно изкуство.

Обичам почивката. Но активната почивка. Обичам своята държава, особено юга на Франция, но се наслаждавам в опознаването на културата на други народи.

Водил съм големи битки като мениджър на Арсенал, има доста трофеи, но най-много съм се радвал след победата над Барселона с 2:1.

С млад отбор, без доста титуляри, успях да победя един от вероятно най-добрите състави за всички времена.

Преследвайте своите мечти.

Ето, аз и в най-лудите си мечти не съм можел да си представя, че аз, момче от бедно семейство от едно френско село, ще бъда мениджър на голям клуб какъвто е Арсенал.